Резерватът - Потребителски приноси [bg]

Христина

2023-03-12T22:06:11Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Христина
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Христина''' е герой в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] от Григор Гачев.

Дъщеря е на [[Васил Йорданов]], учен-изследовател от [[Академия]], и [[Мария Йорданова]], музейна работничка на Академия, бивша [[Аугментирани|Аугментирана]] и дъщеря на [[Майкъл Гюс|един от шестимата отговорници]] на [[Възел 611]].

Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на осем години. Енергична и хиперактивна, непрекъснато търси нещо ново и занимателно. Наследила е от майка си дефект в координацията - несръчна е при фини движения и неловка при удар или хвърляне. Има извънредно остър интелект, но зрелостта ѝ е типична за възрастта ѝ. Сипе порой бели и поразии, заради които често получава забележки в училище и упреци в къщи. Засрамването от тях трае ден до пладне.

Притежава изключителен компютърен талант (а и други заложби, които при правилно развитие биха ѝ позволили да бъде де факто Аугментирана дори без допълнителни аугментации). Справя се с компютри на нивото на отличен компютърен специалист, често и над него. Наследила е от майка си зачатъци на всичко, необходимо да бъде Аугментирана. Майката, която мрази Аугментираните, се чуди как да я отклони от този път.

Когато лъже, се изчервява силно. Комплексирана е заради неловкостта си и го избива в опити да се покаже като всезнаеща. Често съчинява обясненията си на момента, и в такива моменти обикновено дори не се изчервява - вероятно си вярва, че говори истината или поне е много близо до нея. Подобни съчинения са например обясненията ѝ към [[Петърчо]] в килията му как трансмитерът пренася образи; съвпадението им с това, което смятат [[Стандартни|Стандартните]] специалисти по трансмитерни технологии, е по-скоро случайно.

Един от начините на Мария да се опитва да насочи дъщеря си настрани от Аугментираните е да ѝ подхвърля материали за светове с ниска степен на развитие. Когато скучаещата Христина попада на информацията за [[Ортодокс]], тя започва да се досеща какво е хващала неведнъж баща си да чопли от домашния му компютър. Проследява го още веднъж-два пъти, уверява се, открадва от компютъра му настройките за връзка, прочита това-онова за кодекса за връзка с Ортодокс и прочее, набелязва си Петлевския манастир и още първата вечер, когато той се прибира уморен и заспива, тя цъфва в килията на [[Петърчо]]. (Преди неговата килия е пробвала няколко други, които обаче са се оказали празни.)

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Ортодокс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]
[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Легионът

2022-02-26T23:04:12Z

Григор: /* Позиции */

{{Инфокаре свят
| код = 182676-812378
| име = Легионът
| официално име =
| възел = 611
| релейна група = 41
| релеен =
| тип = Стражеви светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

Един от двата [[Стражеви светове|Стражеви свята]] във [[Възел 611]].

== Светът ==

Физически светът е планета, подобна на Земята. Сушата е 21% от повърхността на планетата - пет континента и множество острови, повечето в зоната на умерения климат. Населението е около 160 милиона и непрекъснато нараства - всяко семейство по издадена преди около сто и петдесет години заповед е длъжно да има 4 деца, свои или осиновени, и при заповед да роди още деца за осиновяване от семейства, които не могат да имат достатъчно свои. Планира се когато населението на света достигне два милиарда заповедта да бъде отменена и населението да бъде поддържано на това ниво.

== Организация ==

Легионът е организиран около класическите европейско-американски принципи за армия, със сериозна добавка от принципите на израелската армия от 20-21 век. Както на почти всеки Стражев свят, в армията служат и двата пола и военната служба е от пълнолетие до пенсиониране. В мирно време половината от населението е заето в икономиката, другата половина - във военни учения и упражнения. На определен период всеки редува двете занимания.

Легионът вече шест пъти е носил титлата „гвардейски свят“ и има амбицията за в бъдеще да я заслужава още по-често. (Тя се дава от Върховното командване на образцовите Стражеви светове, и важи за срок от десет стандартни години, ако не бъде отнета изрично.) Отделно от това, жителите на този свят смятат себе си за натоварени с повече отговорност от повечето други Стражеви светове - докато обикновено във Възел има три или четири Стражеви свята, във Възел 611 има само два. Така че старанието във военната подготовка на този свят е голямо и резултатно.

Още от раждането в главата на всеки от Легиона бива набивано непрекъснато, че той трябва да бъде най-добър във всичко. Всеки от Легиона задължително има и военно, и гражданско образование, и гражданското обикновено не отстъпва на добро образование от мирен свят. На Легиона изповядват принципа, че няма човек, който да не е подходящ за някакъв вид военна работа (за разлика от [[Бушидо]], другия Стражев свят във Възел 611). Там можете да видите слепи свързочници, пилоти без крайници, умствено изостанали подготвени за атентатори-камикадзе, и какво ли още не. Отделно от това, военното обучение на Легиона набляга на абсолютно всички военни аспекти - дори последният помощник-готвач задължително минава и курс по обща стратегия, дори сакатите са длъжни да познават в съвършенство ръкопашните бойни изкуства (и да владеят каквото от тях им е физически възможно; там са разработени стотици модификации на бойни изкуства, предназначени за различни видове инвалидност), и т.н.

Важен елемент от уставите на Легиона е задължителното имплантиране на [[комуникатор]], специализиран за връзка с военна техника, на всеки навършил пълнолетие. Подобно нещо не е рядко на Стражевите светове, но използването му на Легиона е доведено до съвършенство. Не случайно космическият флот на Легиона се смята за един от десетте най-добри на Стражев свят в Резервата, и неведнъж е печелил на учения битки срещу далеч по-многобройни флоти - действията му са светкавични, и координацията вътре в него неведнъж е предизвиквала възхищението дори на [[Аугментирани|Аугментираните]]. Навсякъде, където е възможно използването на бойни машини - от чудовищни космически крайцери, та до миниатюрни насекомоподобни агенти - военните от Легиона ги предпочитат и използват отлично. Но ако употребата на машини е невъзможна или нежелателна, без колебание се справят както могат.

== Позиции ==

Доста светове във Възел 611 имат опасения към Легиона (включително Бушидо). Причината е мнението, че Легионът е способен да разгроми дори повечето от Стражевите светове. Не повече от стотина от над трите хиляди Стражеви свята, регистрирани във Върховното командване, го превишават като военна мощ. Преценката на Върховното командване е, че при космическа схватка Легионът би разгромил Бушидо като на шега, макар и вероятно да не е в състояние да окупира и овладее напълно света им. Легионът е един от малкото случаи, когато за един Стражев свят се смята, че вероятно е в състояние да победи всички други светове във Възела си, включително Стражевите, заедно. Под натиск от Върховното командване ръководството на Легиона е приело режим на постоянни инспекции, главно с цел да успокоява по-нервните светове от Възел 611.

Истинската гаранция Легионът да не се възползва от силата си за агресия всъщност са [[Свръзката]]. Около 700 г. след [[Разделението]] един прекалено амбициозен командир на Легиона е бил поканен на разговор от тях. След този разговор той предал на подчинените си, че опит за военно противостоене срещу Безтелесните е мигновено самоубийство. Казал е: „Между тях има такива, които са в състояние в един миг да унищожат всички Стражеви светове в Резервата, може би дори целия Резерват, без дори да се откъснат от каквото друго вършат в момента.“ Не е разказал никакви подробности за разговора.

(Истината е, че е по време на разговора е бил свързан към разума на един Безтелесен, и докато си говорили на тема вредата от прекомерните амбиции, онзи между другото създал нов свят за група хора. Направо го изтръгнал от вакуума, цял и готов за заселване, заедно със звездата и планетната му система, живота по него и вкаменелостите в скалите, без да използва някаква забележима част от ресурсите си. Или поне оставил командира на Легиона с твърдата убеденост, че го е направил.)

== Образователна система ==

Изключителната военна мощ на Легиона е продукт най-вече на образователната му система, която е тясно свързана със системата на чиновете в него. Този вид система е най-разпространеният сред Стражевите светове, но на Легиона е доведена почти до съвършенство. Основната ѝ схема е следната:

Основното образование продължава от пет до осемнадесетгодишна възраст. Завършилите го получават чин редник (който може да расте до младши сержант с полагане на следобразователни изпити на определен минимален период, или при доказване на качества в реална обстановка), и постъпват на служба в армията. След пет години (за специално отличилите се - и по-малко, но не под 3 години) войниците получават право по веднъж годишно на изпит за продължаване на образованието. Първата година той е за средно образование, втората - за основно специално, нататък се редуват.

Средното образование трае пет години. Завършилите го получават чин сержант и правото да командват подразделения до определен размер, в зависимост от чина им. Чинът може да расте до старшински с полагане на следобразователни изпити на определен минимален период, или при доказване на качества в реална обстановка. След пет години служба на сержантско ниво (за отличилите се - и по-малко, но не под 3 години) те получават право по веднъж годишно на изпит за продължаване на образованието. Първата година той е за висше образование, втората - за средно специално, нататък се редуват.

Висшето образование трае пет години. Завършилите го получават чин офицер (еквивалентен на младши лейтенант) и правото да командват подразделения до определен размер, в зависимост от чина им. Чинът може да расте до полковник с полагане на следобразователни изпити на определен минимален период, или при доказване на качества в реална обстановка). След пет години служба те получават право по веднъж годишно на изпит за продължаване на образованието като висше специално.

Има и четвърто образователно ниво - академично. Правото на изпит за него се дава по заслуги на военни с чин полковник. Завършилите го получават чин генерал-майор и правото да командват подразделения до определен размер, в зависимост от чина им. Чинът може да расте до армейски генерал с полагане на следобразователни изпити на определен минимален период, или при доказване на качества в реална обстановка.

Основното специално образование представлява специализация в определена насока. Трае четири години и дава чин ефрейтор. След пет години служба с него (за отличилите се - по-малко, но не под 3 години) се получава право по веднъж годишно за изпит за продължаване на образованието. Първата година той е за средно образование, втората - за основно експертно, третата - за основно специално в друга специалност, по-нататък се редуват.

Основното експертно образование представлява максималните познания в специалността, които са достъпни за войник. Трае четири години и дава чин младши сержант. След пет години служба с него (за отличилите се - по-малко, но не под 3 години) се получава право по веднъж годишно за изпит за продължаване на образованието като средно специално, или основно специално в друга област (или основно експертно, ако кандидатът вече има основно специално в нея).

Съществуват средно специално, средно експертно, висше специално и висше експертно образование. Те са аналози за съответното командно ниво на основното специално и основното средно образование. Академичното образование няма специални и експертни нива.
На всички нива на образование (освен основното) някои курсове могат да се признаят за частично или изцяло покрити, и някои изпитни списъци за частично покрити, ако обучаващият се има отговарящо на тях предишно образование или постижения, еквивалентни на получаването му.

По време на обучението обучаващите се носят кандидатски звания - кандидат-редник, кандидат-сержант, кандидат-офицер и кандидат-генерал. Ако не успеят да покрият критериите и отпаднат от обучението, ги запазват, като заслужили ги с приемния изпит (ако отпадането не е по дисциплинарни причини). При пенсионирането си, ако е със заслуги, военният се произвежда в кандидат-по-горен чин, което може да му даде някои привилегии при пенсионния живот, или ако бъде повикан в запас.

Ортодокс (роман)/Други герои

2018-05-21T08:19:32Z

Григор: още няколко думи за отец Никодим и раздел за послушника Димо

== Монаси от Петлевския манастир ==

=== Манастирският идиот Георги ===

Всъщност е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника.

Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му го е разкрил.

=== Игуменът ===

Заел е тази длъжност две-три години преди там да пристигне Петърчо. Около осемдесетгодишен, той има изключително пъргав и бърз ум. Опитът му го е научил, че почти всички проблеми могат успешно да бъдат разрешени с мъдрост, благост и на моменти мъничко строгост, предимно на думи. И понеже има тези качества и в излишък, той се справя идеално с ръководството на манастира. Всеки политик вероятно би изтълкувал управлението му като майсторство в маневрирането и угаждането, но всъщност го движи именно благостта и добротата. Трийсет години по-късно вече ще е почти неспособен да се движи от старост и слабост, но умът му ще е напълно непокътнат, а авторитетът му в манастира – неоспорим.

=== Отец Марин ===

Той носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие – към момента на историята е на над сто и четиридесет години и му остават още поне двадесетина. Страда обаче от тежка склероза – още на деветдесет вече е бъркал на моменти околните, а по време на историята едва си спомня името си.

=== Отец Геласий ===

Старшият преписвач на манастира всъщност от години не е преписал почти нищо – реално само надзирава другите преписвачи и отвреме-навреме дава пример как се преписва. Преди това обаче се е трудел здраво и освен изящен почерк има и чудесна памет за прочетеното. Петърчо никак не греши в преценката, че Геласий вероятно е най-начетеният в манастира. Това обаче се е отразило в количеството паразитизми в речта на отеца, когато се опита да говори „учено“.

=== Брат Харалампи ===

Духовит, несръчен в ръцете и на практика инвалид в наблюдателността и способността да преценява съотношения и размери. Потомствен шивач, той е обучаван от родителите му в шивашкия занаят откакто се помни, без никакъв успех. Затова и в крайна сметка те са го изпратили в манастир.

Върхът на уменията му е да съшие чувал, като гледа от готов образец, или да закърпи криво-ляво покривка, черга или скъсано расо. Ако има на разположение вече готово расо с подходящ размер, може да направи що-годе приемливо копие, като внимателно копира всички части на расото върху плат и (обикновено след десетина неуспешни проби) ги съшие по същия начин. Опитът да ушие нещо, от което няма готов образец със същия размер, обаче неизменно се проваля. Понятието му за дрехи е отчайващо: прави разлика между несъшити в някаква форма парчета плат (одеяла, черги, покривки, чаршафи) и съшити (чували, раса, елеци, ямурлуци), но е кажи-речи дотам.

За щастие, в манастира не му се налага да шие без образец и рядко шие нещо различно от чувал. А и тъче зебло доста добре и е трудолюбив, пък в манастира няма друг тъкач. Затова и го търпят. (А той е комплексиран и пробва да се докаже при всяка възможност, въпреки че резултатът обикновено е обратният. Тайно си пази „роклята“ за Христина като мил спомен – единствената дреха, която е шил и получателят я е харесал).

Зад гърба му се шушука, че ако Бог му е дал дарба, тя е да бъде смешник в цирк, но никой не би посмял да го каже пред него. А не е далече от истината – остър език като неговия е голям плюс за смешника.

=== Отец Андроник ===

Лакомник и чревоугодник (от което се отървава след перипетиите около Христина), но и ценен в манастира заради великолепния му певчески глас – силен и дълбок, с много богат тембър и огромен диапазон. Ако трябва да се служи служба пред много хора от монаси от манастира, той е задължителен участник (немалко монаси в манастира пеят добре, но не могат да се сравняват с него; извън Ортодокс вероятно би бил оперен талант).

Бащата на Христина подозира, че отецът вероятно има наследствени аугментации в тази област, но единственият, който може да каже дали е така, е Отговорникът на Ортодокс, а той не се е произнесъл по въпроса.

=== Брат Иларион ===

Готвачът на манастира е имал преди сериозен проблем с пиенето – заради него не е могъл да си намери булка, и накрая местният свещеник го е пратил в манастир, за да го спаси от пропиване. Резултат има – в манастира просто няма как да се пие много, дори тайно; истински го отучва от пиенето обаче преживяното в килията на Петърчо. Сръчен, работлив и с усет за всякаква кухненска работа, той смогва не само да готви сам за стотината монаси в манастира, но и да се грижи за складовете. Тъй като има и доста точен окомер, го забелязват, че не умее да брои добре над десет чак покрай историята със суджуците. Проблемът е отстранен след два следобеда занимания с отец Никодим – оказва се, че братът се справя с броене до десет и без да използва пръсти, просто е неуверен. Отецът го научава да сгъва по един пръст за всеки отброени десет, и така да брои до сто. А ако има как да си отбелязва стотиците, се справя нелошо и чак до хиляда.

Двамата с брат Харалампи се допълват изненадващо добре. Устатият шивач няма проблеми с броенето, а точното око на готвача би му позволило вероятно от пръв опит с иглата да съшие прилична дреха. Лошото е, че никой от тях не смее да помага на другия, за да не се изложи пък той.

=== Протоигуменът ===

Отец Йоаникий е истински вулкан от енергия, винаги готов да се заеме веднага с всичко. Производителността му е огромна, но организираността не е на ниво. Той подхваща по десет неща наведнъж и дори свършва повечето от тях, но почти винаги забравя по нещо недоправено или оплескано. Това особено си личи, когато командва хора: налага се те да внимават за подробностите, за да не стане гаф или да не остане нещо недовършено. Въпреки това повечето монаси се възхищават на енергичността му и смятат, че заслужено е протоигумен. Тъй де, затова е ръководител, за да не се занимава с дреболиите.

Учените от Академия, които изучават Ортодокс, са го обявили за един от най-големите развалячи на работата им – чуе ли се някъде, че има самодиви или караконджули, моментално хуква да ги гони, ако ще да вали град като яйца. Доста високопоставени свещеници са решителни, смели и зле настроени към адовите сили, но такива с енергията и неуморимостта на Йоаникий са наистина малко.

=== Отец Никодим ===

Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.

Друго, с което игуменът го товари, е наставничеството на послушници. Той е наставник и на Димо, който обаче реално няма нужда от наставляване. (Но любопитният Петърчо има и заради него, и отгоре.)

=== Отец Йероним ===

Мрачният и затворен монах има сравнително рядък и социално неприемлив на Ортодокс проблем: хомосексуален е. (Част от проекта е било тези наклонности да бъдат изчистени от преселенците, със средствата на Безтелесните. За поколението обаче не са били поети гаранции. Процесът на чистенето е довел до това и сред тях под един на хиляда души да е хомосексуален, но такива хора има.) Това е и причината да се замонаши: Йероним го смята за свой грях или наказание за грях, срамува се от него до смърт и непрекъснато търси начин да го изкупи. Околните го смятат за суров човек; суровостта му към другите обаче е бледа сянка на тази към себе си, и зад нея се крие много измъчен, ако и много силен човек.

Отец Евлоги се досеща, че причината за тази суровост вероятно е свързана със сексуална особеност, и разговаря с Отговорника по въпроса. Отговорникът приема ходатайството му, но взема мерки чак известно време след смъртта на отец Евлоги, като премахва у Йероним чувството за вина и страданието от срама. Това помага на Йероним да се отърве от суровостта към другите и да покаже истинските си качества, които са впечатляващи. Няколко години по-късно той е назначен за протоигумен на новосъздаден манастир и по-късно става негов игумен. Дълго време след смъртта му бива споменаван като образцов игумен – колкото строг към себе си, толкова и благ към другите.

Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.

=== Послушникът Димо ===

Свито, скромно и много набожно момче, той с искрена радост се готви да стане монах. С удоволствие върши поставените му задачи, колкото се може по-тихо и незабележимо. (Една от тях е грижата за престарелите монаси.) Добър по душа, но ужасно срамежлив - той ще бие часове път през най-страшната буря, за да остави незабелязано храна пред вратата на някоя вдовица или нуждаещо се семейство. Не е остър интелект, но има фина чувствителност за красотата и усет за нуждите и болките на хората. Твърде неамбициозен е, за да стане каквото и да е повече от обикновен монах, но цял живот тихо и кротко ще твори добро.

== Съселяни на Петърчо ==

=== Бащата и майката на Петърчо ===

И двамата са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него.

=== Христо (брат на Петърчо) ===

Въпреки тромавостта и добродушието си той никак не е глупав. Силовото наследство се е изляло в него с пълна мощ. Дори като се вземе предвид не особено доброто качество на желязото за подкови на Ортодокс, огъването от Христо на две наведнъж е почти незапомнен подвиг, непосилен дори за баща му. С времето той ще натрупа куп легендарни прояви на физическа сила и ще послужи за модел за икона на свети Георги в местния манастир „Свети Наум“.

=== Данка (сестра на Петърчо) ===

Класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея [[Рада Панчина]] (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.

Една нейна особеност, която е напълно неясна като механизъм е, че тя не вижда трансмитерните проекции, а реалните неща. Не вижда самодивите, вижда изследователите с истинския им вид вместо като караконджули, и т.н. Това не е забелязано от никого до края на действието в първата книга, защото никога не ѝ се е случвало да види трансмитерни образи. (Когато това бива разбрано, [[Васил Йорданов]] урежда проучване и разбира, че то вероятно не се дължи на шизофренията. Веднага заподозира Отговорника на Ортодокс и вероятно е прав, въпреки че при стандартното запитване Отговорникът отрича да има нещо общо.)

=== Други роднини на Петърчо ===

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.

=== Отец Самуил ===

Надали би могъл да се похвали с по-особена генетика. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота) и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.

=== Проклетникът Ангел ===

Също няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщва идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.

Един от малкото комплекси, които Ангел няма да може да изкорени, е този от Христина. Той изпитва към нея немалко уважение, но „загубата“, която претърпява от нея, подсъзнателно го тласка да вземе реванш в някоя дреболия. Резултатите могат да са понякога доста весели.

Ортодокс (роман)/Други герои

2018-05-07T10:36:38Z

Григор: /* Съселяни на Петърчо */

== Монаси от Петлевския манастир ==

=== Манастирският идиот Георги ===

Всъщност е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника.

Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му го е разкрил.

=== Игуменът ===

Заел е тази длъжност две-три години преди там да пристигне Петърчо. Около осемдесетгодишен, той има изключително пъргав и бърз ум. Опитът му го е научил, че почти всички проблеми могат успешно да бъдат разрешени с мъдрост, благост и на моменти мъничко строгост, предимно на думи. И понеже има тези качества и в излишък, той се справя идеално с ръководството на манастира. Всеки политик вероятно би изтълкувал управлението му като майсторство в маневрирането и угаждането, но всъщност го движи именно благостта и добротата. Трийсет години по-късно вече ще е почти неспособен да се движи от старост и слабост, но умът му ще е напълно непокътнат, а авторитетът му в манастира – неоспорим.

=== Отец Марин ===

Той носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие – към момента на историята е на над сто и четиридесет години и му остават още поне двадесетина. Страда обаче от тежка склероза – още на деветдесет вече е бъркал на моменти околните, а по време на историята едва си спомня името си.

=== Отец Геласий ===

Старшият преписвач на манастира всъщност от години не е преписал почти нищо – реално само надзирава другите преписвачи и отвреме-навреме дава пример как се преписва. Преди това обаче се е трудел здраво и освен изящен почерк има и чудесна памет за прочетеното. Петърчо никак не греши в преценката, че Геласий вероятно е най-начетеният в манастира. Това обаче се е отразило в количеството паразитизми в речта на отеца, когато се опита да говори „учено“.

=== Брат Харалампи ===

Духовит, несръчен в ръцете и на практика инвалид в наблюдателността и способността да преценява съотношения и размери. Потомствен шивач, той е обучаван от родителите му в шивашкия занаят откакто се помни, без никакъв успех. Затова и в крайна сметка те са го изпратили в манастир.

Върхът на уменията му е да съшие чувал, като гледа от готов образец, или да закърпи криво-ляво покривка, черга или скъсано расо. Ако има на разположение вече готово расо с подходящ размер, може да направи що-годе приемливо копие, като внимателно копира всички части на расото върху плат и (обикновено след десетина неуспешни проби) ги съшие по същия начин. Опитът да ушие нещо, от което няма готов образец със същия размер, обаче неизменно се проваля. Понятието му за дрехи е отчайващо: прави разлика между несъшити в някаква форма парчета плат (одеяла, черги, покривки, чаршафи) и съшити (чували, раса, елеци, ямурлуци), но е кажи-речи дотам.

За щастие, в манастира не му се налага да шие без образец и рядко шие нещо различно от чувал. А и тъче зебло доста добре и е трудолюбив, пък в манастира няма друг тъкач. Затова и го търпят. (А той е комплексиран и пробва да се докаже при всяка възможност, въпреки че резултатът обикновено е обратният. Тайно си пази „роклята“ за Христина като мил спомен – единствената дреха, която е шил и получателят я е харесал).

Зад гърба му се шушука, че ако Бог му е дал дарба, тя е да бъде смешник в цирк, но никой не би посмял да го каже пред него. А не е далече от истината – остър език като неговия е голям плюс за смешника.

=== Отец Андроник ===

Лакомник и чревоугодник (от което се отървава след перипетиите около Христина), но и ценен в манастира заради великолепния му певчески глас – силен и дълбок, с много богат тембър и огромен диапазон. Ако трябва да се служи служба пред много хора от монаси от манастира, той е задължителен участник (немалко монаси в манастира пеят добре, но не могат да се сравняват с него; извън Ортодокс вероятно би бил оперен талант).

Бащата на Христина подозира, че отецът вероятно има наследствени аугментации в тази област, но единственият, който може да каже дали е така, е Отговорникът на Ортодокс, а той не се е произнесъл по въпроса.

=== Брат Иларион ===

Готвачът на манастира е имал преди сериозен проблем с пиенето – заради него не е могъл да си намери булка, и накрая местният свещеник го е пратил в манастир, за да го спаси от пропиване. Резултат има – в манастира просто няма как да се пие много, дори тайно; истински го отучва от пиенето обаче преживяното в килията на Петърчо. Сръчен, работлив и с усет за всякаква кухненска работа, той смогва не само да готви сам за стотината монаси в манастира, но и да се грижи за складовете. Тъй като има и доста точен окомер, го забелязват, че не умее да брои добре над десет чак покрай историята със суджуците. Проблемът е отстранен след два следобеда занимания с отец Никодим – оказва се, че братът се справя с броене до десет и без да използва пръсти, просто е неуверен. Отецът го научава да сгъва по един пръст за всеки отброени десет, и така да брои до сто. А ако има как да си отбелязва стотиците, се справя нелошо и чак до хиляда.

Двамата с брат Харалампи се допълват изненадващо добре. Устатият шивач няма проблеми с броенето, а точното око на готвача би му позволило вероятно от пръв опит с иглата да съшие прилична дреха. Лошото е, че никой от тях не смее да помага на другия, за да не се изложи пък той.

=== Протоигуменът ===

Отец Йоаникий е истински вулкан от енергия, винаги готов да се заеме веднага с всичко. Производителността му е огромна, но организираността не е на ниво. Той подхваща по десет неща наведнъж и дори свършва повечето от тях, но почти винаги забравя по нещо недоправено или оплескано. Това особено си личи, когато командва хора: налага се те да внимават за подробностите, за да не стане гаф или да не остане нещо недовършено. Въпреки това повечето монаси се възхищават на енергичността му и смятат, че заслужено е протоигумен. Тъй де, затова е ръководител, за да не се занимава с дреболиите.

Учените от Академия, които изучават Ортодокс, са го обявили за един от най-големите развалячи на работата им – чуе ли се някъде, че има самодиви или караконджули, моментално хуква да ги гони, ако ще да вали град като яйца. Доста високопоставени свещеници са решителни, смели и зле настроени към адовите сили, но такива с енергията и неуморимостта на Йоаникий са наистина малко.

=== Отец Никодим ===

Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.

=== Отец Йероним ===

Мрачният и затворен монах има сравнително рядък и социално неприемлив на Ортодокс проблем: хомосексуален е. (Част от проекта е било тези наклонности да бъдат изчистени от преселенците, със средствата на Безтелесните. За поколението обаче не са били поети гаранции. Процесът на чистенето е довел до това и сред тях под един на хиляда души да е хомосексуален, но такива хора има.) Това е и причината да се замонаши: Йероним го смята за свой грях или наказание за грях, срамува се от него до смърт и непрекъснато търси начин да го изкупи. Околните го смятат за суров човек; суровостта му към другите обаче е бледа сянка на тази към себе си, и зад нея се крие много измъчен, ако и много силен човек.

Отец Евлоги се досеща, че причината за тази суровост вероятно е свързана със сексуална особеност, и разговаря с Отговорника по въпроса. Отговорникът приема ходатайството му, но взема мерки чак известно време след смъртта на отец Евлоги, като премахва у Йероним чувството за вина и страданието от срама. Това помага на Йероним да се отърве от суровостта към другите и да покаже истинските си качества, които са впечатляващи. Няколко години по-късно той е назначен за протоигумен на новосъздаден манастир и по-късно става негов игумен. Дълго време след смъртта му бива споменаван като образцов игумен – колкото строг към себе си, толкова и благ към другите.

Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.

== Съселяни на Петърчо ==

=== Бащата и майката на Петърчо ===

И двамата са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него.

=== Христо (брат на Петърчо) ===

Въпреки тромавостта и добродушието си той никак не е глупав. Силовото наследство се е изляло в него с пълна мощ. Дори като се вземе предвид не особено доброто качество на желязото за подкови на Ортодокс, огъването от Христо на две наведнъж е почти незапомнен подвиг, непосилен дори за баща му. С времето той ще натрупа куп легендарни прояви на физическа сила и ще послужи за модел за икона на свети Георги в местния манастир „Свети Наум“.

=== Данка (сестра на Петърчо) ===

Класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея [[Рада Панчина]] (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.

Една нейна особеност, която е напълно неясна като механизъм е, че тя не вижда трансмитерните проекции, а реалните неща. Не вижда самодивите, вижда изследователите с истинския им вид вместо като караконджули, и т.н. Това не е забелязано от никого до края на действието в първата книга, защото никога не ѝ се е случвало да види трансмитерни образи. (Когато това бива разбрано, [[Васил Йорданов]] урежда проучване и разбира, че то вероятно не се дължи на шизофренията. Веднага заподозира Отговорника на Ортодокс и вероятно е прав, въпреки че при стандартното запитване Отговорникът отрича да има нещо общо.)

=== Други роднини на Петърчо ===

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.

=== Отец Самуил ===

Надали би могъл да се похвали с по-особена генетика. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота) и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.

=== Проклетникът Ангел ===

Също няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщва идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.

Един от малкото комплекси, които Ангел няма да може да изкорени, е този от Христина. Той изпитва към нея немалко уважение, но „загубата“, която претърпява от нея, подсъзнателно го тласка да вземе реванш в някоя дреболия. Резултатите могат да са понякога доста весели.

Академия

2017-05-06T21:01:51Z

Григор: дребни

{{Инфокаре свят
| код = 237586-238543
| име = Академия на науките
| възел = 611
| релейна група = 26
| релеен = да
| тип = Пред-Разделенски светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

== Светът ==

Физически представлява планета, почти идентична като маса и много подобна като условия на Земята. Обикаля около звезда клас G3 и има луна, също доста подобна на земната. Втори естествен спътник, с диаметър петдесетина километра и неправилна форма, обикаля на малко над милион километра разстояние от планетата; смята се, че е случайно заловен астероид. Вижда се от Академия като ярка звезда.

Системата като цяло също е много подобна на земната. Планетите са кръстени, отново без нито капка въображение, на земните. Местният Марс е около два пъти по-голям като маса от този в Слънчевата система и има само един, стотинакилометров спътник. Местната Венера също има два миниатюрни естествени спътника, по десетина-дванайсет километра в диаметър, вероятно също захванати астероиди. Местният астероиден пояс е доста по-богат от този в Слънчевата система. Пръстените на местния Сатурн са много по-скромни от тези на оригиналния, подобни на тези на останалите газови гиганти. Местният Плутон е само около два пъти по-малък от местния Нептун и също представлява като тип планета газов гигант (на него газове са само водородът и хелият -предполага се, че всичко останало е замръзнало или втечнено).

Сушата е 32% от повърхността на Академия. Ландшафтът е изключително разнообразен - от дванайсетхилядиметрови планински върхове, вечно заснежени и недостъпни без кислороден апарат, през обширни плодородни равнини, та до изгорени от слънцето солени пустини, влажни тропически джунгли и коралови атоли. Без да е всепланетна демонстрация на един вид красота, като например ледниковите пейзажи на Мидгард, разнообразието е голямо и спомага за приятния живот. Климатът е строго регулиран, разлика между зима и лято на практика няма, дори дъждовете падат най-често нощем. Изобщо, свят, изсмукан от пръстите на мързеливец.

Екологията на света е отлична, не толкова заради чистофайничество, колкото заради малкото население и слабо развитата промишленост (тежка промишленост, която е основният замърсител на този тип светове, почти няма). За това донякъде спомага и отличната планировка на градовете - широки улици, много зелени площи, като правило еднофамилни къщи с големи дворове. Друга причина е, че промишлеността и селското стопанство са сравнително икономични като потребление на ресурси - добиването на повечето ресурси е жестоко обложена с данъци тежка промишленост, или са внос, така че не са евтини. И най-вече три милиона население просто не биха могли да замърсят сериозно цял свят, ако ще да се посветят на това.

Сред околните светове Академия е известна като свят на мързеливци (това отдавна не е вярно, но е повод за шеги по адрес на жителите ѝ). Реално е един от преобладаващата маса „скучни“ светове, на които обаче в една или друга степен се крепи икономически съществуването на Резервата.

== Проектът ==

До голяма степен съществуването на Академия се дължи на лично познанство между един от професорите на БАН и един от първите [[Безтелесни]] (от времето преди да стане Безтелесен). В стила на класическата българска традиция и трите деца на професора са научни работници в БАН, и той е загрижен за бъдещето им.

Когато става ясно, че наближава [[Разделението|разделение]] на хората и че никой няма да може да остане на истинската Земя, загриженият за добруването на децата си професор съчинява не особено домислен или реалистичен план за свят на учени, които са що-годе осигурени материално и работят единствено за науката. Планът е предаден за одобрение чрез познатия му Безтелесен (същият, който е подкрепил създаването на Ортодокс и поема впоследствие Отговорничеството му), който сериозно го доработва и изчиства, като запазва духа му. За смайване на всички, които са в течение (включително донякъде на самия професор), планът е одобрен. С уговорката, че светът ще трябва да се издържа сам, но [[Свръзката]] ще помогнат това да се постигне. Упорит слух, непотвърден официално, е че от Свръзката са искали да направят експеримент на тема мързел (зли езици из БАН колкото щеш).

При Разделението повечето от състава на БАН, заедно със семействата им, се записва затам. Привлечени са и хора от други места.

Съгласно плана, тезаурусът на света е изграден около типичното за началото на 21 век (детството и младостта на споменатия професор), с много елементи от предишни и последващи времена, често съчетани без особена логика. Предалият за одобрение плана Безтелесен премахва повечето от разминаванията, други измисля как да се съчетават безпроблемно. Немалко разминавания обаче се налага да бъдат прилагани без почти никаква логика. Честа комбинация е например настолни компютри от тип, сходен с този от началото на 21 век, да бъдат свързвани към холоекрани от типове, утвърдили се чак към средата на века. Мобилните персонални устройства за връзка са орязани като възможности до малко повече от най-прост телефон и не са особено популярни. (Повечето жители на Академия ценят спокойствието си.) Много от автомобилите са изработени по технологии, които са били популярни около границата между 20 и 21 век (официална забрана за електромобили и подобни няма, просто повечето хора смятат такива за подходящи)... Списъкът би могъл да продължава твърде много.

Важно изискване е било да не бъдат приемани хора със значителни аугментации, особено генетични. (Злите езици твърдят, че причината е била личен интерес на автора на проекта - да не би някой да засенчи чадата му.) Изключение са били общоприетите към този момент аугментации - продължителност на живота 100-110 години и добро здраве до края. Немалко желаещи да отидат на Академия дори са се разделили с вече направени по-сериозни аугментации. (Някои се опитали да пробутат тайно своите, но контролът на Безтелесните при Разделението не го позволил, като противоречащо на официалния статут на света.) Не повече от петдесетина години след Разделението идеята е била отчетена като очевидна грешка, но вече е било късно. Изискването отпаднало от официалния статут и приеманите по-нататък не са били скринирани за аугментации, но въпреки това процентът на хората на Академия със значителни аугментации, особено генетични, е малък.

И така Академия започва като свят на научни работници - по мнението на някои историци, повече научни, отколкото работници. (А по мнението на самите научни работници за останалите им колеги – колкото работници, толкова и научни.) Мненията за щастие се оказват не съвсем верни. Първите трийсетина години се оказват доста проблемни, в смисъл гладни - прехраната все пак се изкарва с работа. Минава доста време, докато обществото им постигне достатъчно добра производителност на труда, за да се живее нормално. През това време ги спасява основно минималният приход от поддържането на [[Релейна група|Релейния възел]] и помощта на Безтелесните и [[Аугментирани|Аугментираните]], а и на някои околни светове. Постигнатата прилична производителност на труда е пак с техни съвети.

Приетите по начало социални правила са били наистина мечтата на мързеливеца. Не е останал празник, който да е хрумнал на ръководството, и да не се празнува официално и да не е неработен ден. Това твърде бързо спечелило на жителите на Академия авторитет на безделници, и в добавка към полугладното съществуване им добавило и презрително отношение от другите светове. Наложило се консултантите от Свръзката да заявят в прав текст на едно заседание на Научния съвет на Академия, че светът им няма никакви шансове, ако тези моменти не се променят издъно, и че Безтелесните обсъждат закриването му.

Идеята, че вместо да са ръководството на самостоятелен свят, може да бъдат разпратени по други светове като приети по милост гастарбайтери, бързо размърдала Научния съвет. Отначало някой „гений“ родил идеята процентът неработни дни като цяло да се запази, но хората да ги получават по различно време и така да се създава впечатление за работене. Естествено, Свръзката не се хванали (въпреки че одобрили идеята да няма официални почивни празници). В крайна сметка се стигнало до пет работни дни в седмицата и отделно около месец годишна отпуска. Оттогава обаче останало правилото, че официални почивни дни няма - всеки взима почивката си по различно време, ваканциите на училищата са по различно време, и т.н. Това спомогнало много за равномерното натоварване на производствени мощности и почивни центрове, така че в крайна сметка от идеята имало полза. С времето тази схема се превърнала в една от гордостите на Академия. Има светове, които са я възприели, и жителите на Академия се гордеят с това (и се надуват като пуяци - и ний сме дали нещо на света).

(Понякога в тази схема има и залитания. Различните учреждения и предприятия на Академия работят при различно изместено работно време. Във всеки бранш има както такива, които работят от 6 сутрин до 2 следобед, така и такива, които работят от 2 до 10 вечер, и в целия диапазон помежду тях. Официално това е било прието, за да не се задръствали улиците в пиковите часове, което разсмяло масово хората – почти всички по-големи улици на Академия са планирани с поне по 3 платна в посока. Истината е, че някои хора просто се преувлекли по родните гордости. Полза обаче имало - каквото и да ти трябва, по всяко време на деня (а всичко по-важно - и през нощта) се намира място, където можеш да си свършиш работата.)

В крайна сметка Академия се превръща в приятен за живеене (ако не броим дребните интрижки) свят. Чрез старателно проведени кампании за повишаване на раждаемостта (по начало не особено висока) и внимателно асимилиране на хора отвън броят на населението бавно се увеличава, и към 972 г. от Разделението то е около 3 милиона.

Хората тук по начало, като все пак учени, са били толерантни и отворени, а столетията приятен живот без големи проблеми са засилили това. Допринесла е и гордостта на планетата - [[Релейна група#Трансмитерен възел|трансмитерният възел]]. Контрастът с нетърпимостта към различни възгледи на [[Ортодокс]] е толкова голям, колкото и този между вродения атеизъм и декамеронство на хората от Академия и духовната посветеност на тези от Ортодокс.

== Население ==

Първоначално проектът е привлякъл предимно хора от личния състав на БАН и техни познати, заедно със семействата им. При Преселението групата е била от около петдесет хиляди души - доста над средното за отиващи на един свят. Дълго време обаче раждаемостта е била много ниска поради ниския жизнен стандарт, и това с времето се е превърнало в културологична особеност - населението се увеличава доста бавно.

За растежа му е спомогнала внимателната асимилация на хора отвън. Академия приема заселници, стига да се занимават с наука. При хуманитарни кризи на други светове също могат да бъдат одобрени за приемане групи хора - така например сравнително скоро след Преселението са били приети около три хиляди преселници от Джунгла, преследвани там поради расови причини. Понякога на Академия попадат изгнаници от светове с милитаристичен или фундаменталистки уклон.

Родените на света по закон са длъжни да носят типични за него, тоест български имена, „за профилактика на междуетнически търкания“. Ако кандидат-преселник пожелае да вземе типично име и/или фамилия, това е плюс при разглеждането на молбата му. Някои го правят. Други - не. Ако упорстваш, дори може да си кръстиш детето със съвсем чуждо име, въпреки че уж законът не позволява. Какво толкова, един повече, един по-малко, все тая, и друг път се е случвало... Въпреки това, на Академия могат да бъдат срещнати и хора с чисто български имена и чист произход от черната или жълтата раси, или от типични раси, създадени след Разделението. Дискриминация срещу тях обаче наистина няма и светът много се гордее с това и го вре в очите на всички околни като доказателство за цивилизоваността си.

Образованието е широко застъпено - средно образование завършват дори по-леките случаи на умствена изостаналост. Над 95% от населението има поне по едно висше образование, дори ако това е мениджмънт на ферма. Формално Академия се води светът с най-високо средностатистическо образование измежду [[Пост-Разделенски светове|пост-]] и [[Пред-Разделенски светове|пред-Разделенските]] светове във [[Възел 611]]. Някои други светове често дават това за пример за разлика между формално и реално положение... Реално, малко от висшите образования на света могат да се мерят с тези на някои от най-развитите светове, но все пак са доста над типичното за пред-Разделенски свят средно образование. Така че нищо чудно Академия да е реален претендент за първото място във Възела по образованост, въпреки че дори повечето нейни жители не го вярват.

Подробното изучаване на много общообразователни дисциплини и дългото задържане в образователната система допринасят населението да е като цяло интелигентно, културно, възпитано и търпимо към различните. За това спомага и отношението между „учени“ и „бизнес“ - хората от бизнес-сферата непрекъснато се борят да се докажат като не по-малко знаещи и образовани от учените, а учените - като далеч превъзхождащи тези от бизнеса. Резултатът е кротичко, но непрекъснато съревнование в начетеност, познания и култура.

Религията на Академия е отделена от държавата в почти социалистически стил. Не е репресирана, но е на практика лишена от привилегии. Вярващи са под 1% от населението, към две трети от тях християни, останалите какви ли не. Отношението към тях е търпимо, но насажданото „научно мислене“ води до това повечето хора да ги гледат зад гърба им с лека насмешка. По тази причина религиозността не се ползва с висок обществен имидж. Опитите на различни религии да се сдобият с някакви привилегии (допълнителни почивни дни, специални права и пр.) са се сблъсквали със завистта на другите, и като правило са получавали отказ (обикновено оформен като референдум или друго замазващо очите мероприятие).

== Социално и държавно устройство ==

Официално Академия се управлява от Научен съвет (името му е традиция - работата му е чисто административна и няма нищо общо с науката). Председателят на съвета е и Отговорник на света (повечето от задълженията му като такъв всъщност се изпълняват от съответен отдел в администрацията). Голямата част от усилията на членовете на съвета отиват за пазене на личното им статукво и за игрички на дребно за власт. Обикновените хора обаче живеят нелош и като цяло осигурен живот.

Отначало Научният съвет се е наричал Академичен съвет и се е състоял от всички академици на света. Дълго време обаче това сериозно спъвало работата - хем съветът не бил много деен заради сравнително високата средна възраст на академиците, хем открито се мърморело, че такава система стимулира избирането за академици на администратори, а не на учени. По едно време било взето решение съветът да бъде прекръстен на Научен и да бъде отворен за членство и на избрани с гласуване. В крайна сметка се стигнало до избиране на членове на Научния съвет на общи избори, като обаче могат да бъдат избирани само учени с ранг академик или професор. (Което не променило проблема съществено, но поне поуталожило мърморенето.)

Сърцевината на управлението на Академия е ефективната бюрокрация. Идеята идва от моделите за работа на западноевропейски, предимно немски и швейцарски, научни фондации и центрове. Усъвършенствана е допълнително с помощта на Свръзката.

На тогавашните „големи клечки“ е било простичко обяснено от един Безтелесен от Свръзката, че където има прекалено големи изгоди, сред изгодоимащите почват отстрелвания или други елиминирания, колкото и да са учени хора. И че е далеч по-добре да имаш по мъничко, но завинаги, отколкото днес много, но утре - ковчег. Че където столът има твърде малко крака, е трудно да се задържиш на него. Че начинът нещата да са ти осигурени е да се установи паритет между достатъчно голям брой играчи и да се създаде организация, която да се грижи правилата да се спазват, но без да може да ги определя или променя, за да не е подкупваема. И че всеки трябва да следи дали други не получават в тази организация някаква власт, която да могат да използват за завладяване на части от нея... На въпроса не иска ли това твърде много време и усилия за следене, Безтелесният отговорил, че от тях си зависи каква точно организация ще създадат: колкото е обективно по-неподатлива на опити за овладяване, толкова по-малко ще са усилията им за следене.

След още разпитване Безтелесният с неохота (дали не изкуствена?) препоръчал ефективната бюрокрация, прозрачна и контролирана от цялото население, и съставена от паралелни контролиращи се една друга организации, като теоретично най-добрият възможен начин за наличните условия. Дал и някои идеи как тя да бъде организирана (основно - чрез принципа „нарушението на правилата няма юридическа сила и нарушителят автоматично губи доживотно правото да участва в бюрокрацията“). Големите играчи решили да опитат - отначало с доста опасения.

Създадената бюрокрация отначало не е имала голяма тежест в обществото и е била строго следена от едва ли не всеки. Имало е десетки опити тя да бъде овладявана от играчи. Бдителните „кръстници“ успешно ги проваляли (нерядко с помощта на Свръзката), и усъвършенствали системата срещу подобен вид „атаки“. Сравнително скоро тя станала неовладяема от отделен човек или група, а елитът - на практика недостъпен за нови членове. Когато бюрокрацията доказала работоспособността си (в смисъл да осигурява на всеки от важните неговия дял от меда и да не допуска създаване на нови), започнало разширяването ѝ, докато не обхванала цялото управление на обществото. Успоредно с това била все по-усъвършенствана, често според съветите на Свръзката. С времето „кръстниците“ обаче остарявали и умирали, или излизали от играта, или бавно загубвали тежестта на позициите си, а нови не идвали. В крайна сметка за по-малко от двеста години бюрокрацията се освободила на практика напълно от влиянието им и се превърнала в истинския обществен механизъм на Академия.

Градовете на Академия са кръстени без особена изобретателност на големите български градове отпреди Разделението. Официално причината е „спазване на научната традиция“, реално всеки път, когато някой е предлагал нещо свежо, всички останали го обругавали, да не би да блесне на техен фон. (Още оттогава доводи като „това противоречи на традицията“ или „това противоречи на научния подход“ се разбират като „шефът е уплашен за поста си“ - нарочване на някого за прекалено акълен и опасен за статуквото - и са по същество ултиматум, след който следва открита война.) Над една трета от населението живее в столицата, София. Някои по-малки градове и села, както и почти всички улици, географски форми и природни забележителности са кръстени на местни или световни учени от най-различни времена. Между различните научни дисциплини често избухват кавги на чий човек да бъде кръстено това или онова.

(Една весела подробност в кръстените на учени улици и прочее е, че кръстените на български учени са не по-малко от кръстените на световни. Друга, още по-комична, е че кръстените на световни учени като правило не включват титли - например улица „Алберт Айнщайн“, връх Коперник и т.н., докато кръстените на български учени като правило са „академик еди-кой си“, „професор еди-кой си“ и т.н. Поради борбата за влияние между научните кланове е рядкост нещо да бъде кръстено на учен, починал преди по-малко от двеста-триста години.)

== Икономика и култура ==

Икономиката официално е базирана на „шведския модел“. (Реално няма много общо с него.) Принципът е позволена, но ограничена частна инициатива в условията на силно централно регулиране и икономическо обезкуражаване на уедряването на бизнеса. Стартирането ѝ по този начин е отнело огромни усилия в среда от предимно българи; постепенно обаче се е закрепила и заработила. Както и на Ортодокс, липсата на едри икономически единици или групировки води до сравнително ниско ниво на корупция. За това помага и приемливият стандарт на живот.

Първоначалната върхушка от учени е разбирала много добре, че при нормални икономически условия бързо ще се появят кадърни хора, които ще станат влиятелни богаташи и ще им отнемат властта. В същото време частната инициатива е била единственият начин да се изхрани огладнелият свят. Затова е бил избран и утвърден сложен икономически модел, който поощрява дребната частна инициатива, но обезкуражава едрата. Резултатът е общество, което формално може да бъде определено като някакъв вид капитализъм, но реално има и немалко общо с едновремешния български социализъм. (Особено в механизмите за разпределение на властта - почти изцяло чрез обществени и държавни длъжности - и в психологията на доста хора.)

Сърцевината на модела е система от данъци, която прогресивно товари икономическите единици с нарастването на размера им. Вземат се предвид брутният оборот, брутната и нетна печалба на икономическата единица, броят заети хора, минималната, средна и максимална заплата, браншът и минималният оптимален брой хора за този тип дейност (по „научни“ критерии), и още над сто фактора. Извън тежката промишленост е почти невъзможно да се намерят фирми с по над стотина човека. Данъчното облагане на отделните лица е по същата система - качи ли се личен доход 5 пъти над средния, горницата вече отива почти изцяло за данъци.

Данъкът се качва прогресивно и с контролирания от един човек икономически оборот. Ако имаш фирми с общо към хиляда души персонал, най-често данъците вече те вкарват на загуба. Антитръстовските закони са безмилостни и стигат до пълна забрана на всякакви браншови организации и брутално преследване на неформални браншови групи. Вертикалните интеграции също се преследват неумолимо. (Учените са били наясно, че конкурентът може да е свръхбогат и прекалено влиятелен като от една голяма фирма, така и от много дребни. А тях лично властта и влиянието чрез титли и постове обикновено ги вълнуват повече от излишните пари...)

Още от дете всеки на Академия научава, че дребната фирма е приемливо нещо, но голямата е зъл враг на Истинската Наука и следва да бъде жестоко дискриминирана. (И почти всеки е в състояние да донесе от девет дерета вода, за да убеди който и да е друг, че това е единствено вярната истина.) Всички, които работят в държавния и научен апарат, знаят, че силни големи фирми биха променили сегашната икономическа структура рязко, и че тогава те ще загубят благите си, мързеливи или пък щастливо творчески работи, или пък властта на длъжностите си, и ще трябва да работят здраво за хляба. Затова и всяка попораснала фирма бива следена и топена от хиляди хора, и тормозена и подрязвана от всеки овластен - а овластени в това на Академия има предостатъчно.

Резултатът е, че възможностите на фирмите са далеч под необходимото да могат да корумпират не само централни институции, но дори местни началници в учреждения. А опитат ли се да корумпират дребни чиновници, това обикновено качва печалбите на фирмите и доходите на чиновниците, някой завистник натопява някого, най-често се вдига и публичен шум, и по-едрите в управлението моментално вземат мерки да елиминират заплахата за статуквото.

В браншове, където по-големите размери на фирмата са ключови за функционирането ѝ (например тежката промишленост) активността клони към нулата. Формално са въведени два механизъма, които да я подпомагат. Единият е създаване на фирмени „кооперативи“ - обединения на фирми, в които различните фирми поемат различни дейности в рамките на едно предприятие. Фирмите в „кооператива“ управляват предприятието заедно (с участието на държавни представители), но са длъжни да имат отделни счетоводства и да продават продукцията си една на друга, често до пълен комизъм, така че предприятието да не е под контрола на никоя поотделно. При другия механизъм фирмата, която управлява предприятието, взаимодейства икономически само с държавата - купува от нея суровините и ѝ продава продукцията по определени от държавата цени, и е длъжна да плаща на служителите си каквито заплати държавата определи. Държавата определя цените и служителските заплати по два критерия: за собствениците на фирмата не бива да остава твърде голяма печалба, и стойността на производството не бива да се качва над средното предложение от други светове.

И при двата механизма контролът на държавата върху предприятието е на практика пълен. Това сериозно демотивира бизнесмените на Академия да се занимават с големи предприятия: печалбата от тях е като от добра фирма с двайсетина-трийсет души персонал, а грижите и ядовете са в пълния си размер. (Това е една от причините Академия почти да няма тежка промишленост, докато в браншовете, където предимството на размера не е много силно, има напълно прилично развитие.)

Контролът на държавата върху икономиката се осъществява от служители на няколко различни контролни служби. Формално службите са с различни предмети на дейност, но реално всяка се занимава с всичко и са конкуренти. Контролират се както помежду си, така и от всички държавни институции на реда, а реално и от всеки, който пряко или косвено може да ги наблюдава. Кажи-речи единственият начин да забогатееш сериозно на Академия е да уловиш корупционна схема в действие - получаваш като награда почти всичко, конфискувано от или наложено като глоби на участниците в схемата. Това е местният еквивалент на „шестица от тотото“. И тъй като участието в това тото е безплатно, а печалбите са големи, то е нещо като хоби на почти всеки на Академия. Съответно корупцията е слабо застъпена.

Официално светът съществува, за да твори наука. Повече от половината работещо население е ангажирано с „научна дейност“; към нея обаче се води и бюрокрацията и администрацията на света, в които е заета около една четвърт от „научните работници“. Останалите работят в икономиката и реално издържат света с труда си. Научната част се издържа от данъците и отчасти от какъвто доход може да се получи срещу продажба на други светове на каквото ценно случайно измислят учените. (Бизнесът на Академия, като куцо признание за приноса му, ползва всяко тамошно научно откритие безплатно.) Целта е доходът от продажба на научен продукт да стане един ден основен за Академия като свят. Този ден обаче май не се задава да е скоро.

Паричен антагонизъм между „учени“ и „бизнес“ съществува, но не е особено силен. Случайно или не, данъчното облагане е нагласено така, че заплатите в бизнеса са по-добри от тези в науката, но не с много. Така има място и за работливите, които търсят добър стандарт, и за по-мързеливите или творчески души, които са съгласни на не най-богато съществуване. Дори Научният съвет не живее тузарски като ръководствата на някои други светове - определено са богати хора, но и те подлежат на данъчно облагане... Истински безработни на света на практика няма - смята се, че след като така или иначе светът се грижи да не умреш от глад, е грехота да не спомагаш с поне нещо - развеждане на туристи, участие в опити. Така че до социални помощи в крайна сметка опират доста малко хора. Който опре, моментално социалните научни институти почват да му търсят подходяща работа, докато или не му намерят нещо, което би приел, или не го направят за смях пред цялата планета. Малко хора предпочитат второто...

Реално със социални помощи или най-ниските заплати на света се живее доста бедно, но все пак не гладно, а с най-високите - доста охолно, но не свръхбогато. Разликата е сериозна, но не драстична. Просяци или мизерстващи на Академия няма, но и милионери почти също. Мултимилионери и милиардери надали са възможни.

== Наука ==

Голяма част от населението на Академия се занимава основно с някакви видове наука, или нейно подобие. И, както често се случва, почти винаги се намира кой из човечеството да се интересува от подобни неща и дори да плаща за тях. (Ако държи да демонстрира коректност - обикновено не е никакъв проблем нещото да бъде откраднато чрез учени, близки с тези на Академия.) Така че към 972 г. след Разделението Академия спокойно се издържа като свят, макар и да не може да се сравнява по развитие и стандарт с доста пост-Разделенски светове.

Науката, която се развива на Академия, би разсмяла кой да е Безтелесен или [[Аугментиран]] (а и доста [[Стандартни]] - и често ги разсмива). Типични нейни продукти са ягодовото дърво (високо колкото човешки ръст, за да може ягодите да се берат без навеждане или протягане) и попълването на звездните каталози за небе, познато само на Академия.

(В интерес на истината, един от най-големите успехи за използването на трансмитерна технология от Стандартни е постигнат на Академия - апаратура за лечение на рак и инфекциозни болести. Отговорникът на Възела, дядото на Христина, с удоволствие споменава, че тази апаратура е накарала дори Аугментираните да заговорят с уважение за Академия... е, поне с малко повече уважение отпреди. Това далеч не е първата такава технология, разработена в Резервата от Стандартни, но на Академия са се справили изцяло сами, в учудващо кратък срок и учудващо добре. Друг голям успех е усъвършенстването на мнемонична технология, базирана пак на [[трансмитерни технологии|трансмитерните технологии]], разработена на [[Кодзияма]] с други цели и донесена на Академия от изгнаник оттам.

Историята на създаването на апаратурата за лечение на рак и инфекциозни болести е интересна. По принцип трансмитерът на Академия, който трябва да може да поддържа връзка със средновековен свят като Ортодокс, позволява прехвърляне на човек между двата свята, но без евентуални въшки, бълхи и опасни бактерии. На тази база около 720 г. след Разделението екип се заел да създаде апаратура за лечение на всякакви инфекциозни болести. Проблемът се оказал много по-костелив, отколкото очаквали - някои инфекциозни болести се причиняват от вируси, които са на практика неразличими от стандартни участъци на човешкия геном. Помощта дошла откъдето не я очаквали. Група математици разработвала по същото време нови методи за диференциране на комплексни числа, с цел установяване на чужди за една система елементи, и хора от двете групи били добри познати. Математиците успели да създадат модел, който да отличава всяко чуждо за организма тяло, независимо колко близко му е - въпрос на определяне единствено на границата на близост. Модификация на този модел се оказала успешна в над 99.999% от случаите дори срещу рак. Теоретичният модел бил изпробван тайно на трансмитера на Академия, след което от Свръзката бил поискан трансмитер за прилагане като болнична апаратура. От Свръзката се съгласили, срещу символично заплащане.)

Всъщност на единица население Академия произвежда не по-малко свястна и истинска наука от другите пред-Разделенски светове, и има постижения, достойни и за пост-Разделенските. Същото важи за изкуството ѝ. Светът би могъл да си подсигури и по-добри доходи от продажба на наука и изкуство, ако не беше „солидарността“ на неговите учени с колегите им от други светове - бъде ли открито нещо ценно на Академия, най-много до година всички учени на Възела се сдобиват по колегиална линия достъп до него, и светът получава пари само ако нещото се използва масово от платежоспособен свят или голяма икономическа единица.

Това обаче води и до обратния поток - открие ли се някъде нещо, което да е посилно за разбиране от учените на Академия, най-често те го докопват, пак по колегиална линия. От това „изтичане“ успяват да се опазят само твърде затворени и строги светове. Не е ясно дали покрай него Академия не печели повече, отколкото губи - дори ако там започне масово прилагане на чужда технология, най-често собственикът ѝ махва с ръка и се примирява. Академия не е богат свят, а на босия цървулите няма как да вземеш. А когато босият е мързеливичък, но душа човек и неведнъж си е делил залъка с теб безплатно и всички го знаят, освен другото не върви. На няколко пъти Академия е била съдена и осъждана да плати права за използването на чужда технология - пари не са били плащани, защото използването е спирало веднага, а мероприятието се е оказвало катастрофа за имиджа на съдещия. Как не го е срам да дере за пари тези благодушни, ако и не твърди работливи идеалисти? Светът му толкова техни технологии използва безплатно. Позор!... (Съдят другите предимно светове с амбиции, а който има амбиции, има и врагове.)

По този начин Академия всъщност се оказва място за нелегална размяна и разпространение на технологии, подобно на пиратските сайтове за обмяна на информация от началото на 21 век. Само дето не печели от това почти нищо, ако не броим деликатното внимание на научните разузнавания на доста други светове или големи корпорации.

Академия има и други дребни особености. Научно-техническият прогрес там тече дори по-бързо от средното за пост-Разделенски свят, поради споменатата по-горе обмяна на технологии. Изчислено е, че ако светът имаше 2 милиарда население, скоростта на прогреса му би се доближавала до тази на Земята през първата трета от 21 век. Езикът обаче на практика не е претърпял развитие от Разделението. Причината е в нормативната база, която постановява запазването на езика, като ключово средство за комуникация. (Всъщност, както всички възрастни с високо самомнение, висшите кадри на Академия се дразнели от хашлащината в езика на младежите, и взели мерки да подрежат тази разхайтеност - а тя е основният двигател на еволюцията на езика, не само след Разделението.)

Също, Академия създава немалко върхови технологии, които обаче не може да използва заради фиксираното се пред-Разделенско ниво на развитие. Тези технологии обикновено попадат у пост-Разделенските светове, най-често срещу сравнително дребна сума или в обмен на друга технология, подходяща за Академия. Също, „спънатият на място“ свят непрекъснато проучва какви непроучени участъци от научния континуум са в рамките на неговото ниво и ги изследва жадно. Резултатът е, че Академия разполага с може би най-богатия пред-Разделенски научен тезаурус в своя Възел, и един от най-богатите за тази категория светове изобщо. Населението ѝ от само 3 милиона души, от които към 1 милион активно работещи учени, на практика не може да обхване натрупания тезаурус, та камо ли да работи по цялата му ширина. Огромен брой открития и разработки събират прах в базите данни, забравени или сбутани настрана от живите учени, за да не пречат на техните проекти.

(Основното хоби на Ангел Братоев не е нито шахът, нито работата по Арканус. То е създаването на компютърна система, която може да обхваща и работи с целия научен тезаурус на Академия, както би го правил Безтелесен или високо Аугментиран. Първите няколко години я е правил сам, впоследствие привлича още двама-трима щури, но брилянтни мозъци сред колегите си. Когато се заема с нея, той предполага, че хич няма да жъне успехи, защото Безтелесни и Аугментирани ще му пречат. Когато в добавка разбира, че трудът по създаването на такъв интелект е десетки пъти повече, отколкото е предполагал, почти се отказва от идеята си. В същото време обаче забелязва, че работата му спори далеч повече, отколкото е очаквал. Към 972 г. след Разделението, след дванайсет години работа по системата, тя е повече от наполовина готова. Той пък започва да подозира, че неясно защо Безтелесните му помагат тайно, вместо да му пречат - и нищо чудно да не е далече от истината...)

== Релеен свят ==

Академия е [[Релеен свят|Релейният свят]] на Релейна група 26 във [[Възел 611]].

По-малко от година след [[Разделението]] [[Свръзката]] предлага на ръководството на Академия да поеме ролята на Релеен свят на група. Първоначално ръководството било изключително ентусиазирано. След като обаче научило, че това е сериозно задължение, което не дава абсолютно никаква власт и права, ентусиазмът изстинал. А когато разбрали, че в тяхната група ще е и [[Средната земя]] - светът-затвор на Възел 611, дали заден ход, въпреки предложеното от Свръзката прилично заплащане в храни и технологии. Само два месеца по-късно обаче неспособността на мързеливичките учени да се самоиздържат станала толкова очевидна, че ръководството приело предложението.

Централният трансмитерен възел на Академия представлява портал, който по график бива насочван към различни светове в групата. На различните светове е заделено твърде различно време: на Океания примерно биват отделяни по пет минути всеки час, докато към Ортодокс не се поддържа връзка изобщо. Както на повечето Релейни светове, малко под половината от времето за връзка е с [[Възлов свят|Възловия свят]], през който минават потоците от хора и стоки между световете в групата на Академия и всички останали светове във Възел 611.

(Всъщност на Академия има цели три трансмитерни възела. „Официалният“ транспортен възел е първият, който стандартно се полага на света, като Релеен. Със създаването на (що-годе) сериозна изследователска програма за световете от релейната група учените са успели тихомълком да издействат от Безтелесните свой. Пак той е и базата за обучаване на специалисти по трансмитерни технологии. Най-сетне, във връзка с разработена технология за лекуване от рак основният медицински център на света също разполага със свой трансмитерен възел, специализиран за тази задача и по-късно приспособен и за други медицински цели. Лекарите на Академия смятат за въпрос на позиции да го обслужват те и отбиват опитите при тях да бъдат назначени специалисти по трансмитерни технологии. Което не е реален проблем – така или иначе, всичко, което на Академия се знае за работата с трансмитер, и всички нужни за това умения всъщност могат да бъдат изучени за няма месец.)

== Любопитни факти ==

=== Бандитският преврат ===

Един факт, с който населението на Академия (малкото, които го знаят) никак не се гордее, е първият месец от създаването ѝ.

По време на подготовката на преселението на записалите се за проекта Академия, богат бизнесмен предложил да го спонсорира срещу правото да се присъедини, заедно с хора от фирмите му. Идеята била погледната малко накриво от някои от участниците - за произхода на парите и за бизнеса на този човек се говорели не много приятни неща. Предложената сума обаче била много сериозна, а за да разсее слуховете, бизнесменът предложил никой да не занесе никакво оръжие там - „на свят на науката оръжията са ненужни“. Така че съмняващите се били остракирани от останалите и мнението им останало нечуто.

Преселението на Академия изглеждало както това на повечето други пост- и пред-Разделенски светове - върволица всевъзможни возила, натоварени с всичко, което някой решил, че може да потрябва. Много хранителни припаси, сглобяеми къщи и други нужни неща били закупени с парите на бизнесмена, или подсигурени чрез връзките му. В последния момент към кервана се присъединили и неговите хора - стотина големи, претоварени камиона.

След като преминаването през портала на трансмитера завършило, бизнесменът и хората му (към двеста души) измъкнали скрито пренесеното от тях оръжие и обявили на новопреселените, че нещата малко се променят. В смисъл, този свят вече е лична собственост на въпросния бизнесмен и „армията“ му, хората са техни роби и той ще прави с тях точно каквото си поиска. Който има нещо против, да се обади.

Създалият проекта професор и още няколко души имали глупостта да протестират. Веднага били застреляни, за урок на другите. Няколкото души, у които при последвалото претърсване на всички учени било открито тайно пренесено оръжие - също, за сплашване. „Бизнесменът“ и мутрите му си направили на около километър от трансмитера укрепен лагер, в който живеели. Останалите били заставени да си изградят лагер на три километра от този на бандитите, в другата посока. Порталът към трансмитера бил затворен с импровизирано съоръжение от заварени винкели и стоманени листове. Приближаването до него, или до лагера на мутрите се забранявало, под страх от универсалното наказание за каквото и да е неподчинение - застрелване на място... Накратко, случило се същото, както и на не един и два други свята - хитрец да измами наивните преселенци и да ги превърне в роби.

Робството било отвратително. За първия месец били застреляни над триста преселенци, повечето от тях не толкова за неподчинение, колкото за сплашване на останалите, или просто за удоволствие. Не останало красиво момиче, което да не бъде изнасилено; някои били убити след това за развлечение. Преселенците се надявали, че Безтелесните, или някой отвън, ще им помогне, и само треперели, без да правят нищо. Мутрите през това време пък вече подбирали измежду тях - доста често успешно - мекерета, еничари, слухари и надзиратели.

Кой знае как щяла да свърши историята, ако няколко млади научни сътрудници не поели инициативата. Двама химици успели да приготвят тайно няколко тона експлозив от брашно и амониев тор, а един кибернетик монтирал радиоуправление на камион и изработил дистанционен взривател. Групичката, подсилена с още няколко луди глави, дебнала няколко дни, докато почти всички мутри се съберат на „оперативка“ в лагера си, и извършила образцов атентат. Оцелели в лагера на мутрите нямало. Леки рани от долетелите оттам предмети, въпреки трикилометровото разстояние, имали над сто от преселниците. Взривът унищожил и на практика всички боеприпаси на бандата.

Няколкото мутри, оказали се далеч от лагера по това време, получили ултиматум: или да се предадат, срещу неприкосновеност, или да застрелят за колкото хора им стигнат патроните, но след това да бъдат хванати и линчувани. С научни методи. Когато се разбрало, че групата атентатори е открила в остатъците от лагера два все още работещи автомата и смята да се заеме направо с отстрелването на мутрите, изходът от преговорите станал ясен. Меракът на бандитите да си мерят силите много зависи от това откъм кой край на тоягата са.

В крайна сметка, мутрите решили да се предадат. Обещанието, че няма да бъдат пипани, обаче не било спазено - били моментално арестувани и съдени. Импровизираният съд, под натиска на „общественото мнение“, предвождано от роднините на убитите, ги осъдил на смърт (под предлога, че на свобода са опасни, а затвор няма)... Не след много време всички вече разбирали, че всъщност те са били просто млади момчета, не зли по душа, само попаднали под лошо влияние - но вече било късно. Срамът от това колко лесно „цветът на науката“ били измамени и как безчовечно постъпили после, останал.

Сътрудничилите на мутрите били порицани и оставени на мира. Преценката на бандитите обаче се оказала отлична: почти всички престъпления на Академия през следващите двадесет години били извършени от хора от тази категория.

=== Затворът на Академия ===

Пословичен в целия Възел е затворът на Академия.

Въпреки че при подбирането на заселниците за Академия е имало условия да няма хора с престъпни наклонности, в първите стотина години след основаването е имало няколко тежки престъпления (като започнем с бандитския преврат от първия месец). Поредният кандидат-председател на Научния съвет обявил като изборна платформа изграждането на затвор, какъвто другаде няма, за да бъде ликвидирана опасността от престъпници. След като бил избран, не на последно място и заради това си обещание, той потърсил съдействието на специалисти от [[Стражеви светове|Стражевите светове]] и поискал от тях „най-сигурният възможен въобще затвор“. От Стражевите светове се съгласили дори да финансират (с помощта на Свръзката) проектирането и строежа, като полеви експеримент за усъвършенстване.

Задачата отнела осем години, но резултатът бил наистина впечатляващ - затвор, способен като на шега да удържи атака на армия отвън или тежко въоръжен и отлично организиран бунт отвътре, или дори двете едновременно. Немалко затвори на Стражеви светове са строени по негов образец. Във Възела вероятно няма друг, който дори да се доближава до него, извън Стражевите светове. Архитектите на затвори са единодушни, че е предизвикателство да се създаде по-сигурен. През последвалите години обаче проблемът с престъпленията бил като цяло решен (с намесата на немалко генетика и психология), и към 972 г. след Разделението в затвора попадат символично количество дребни нарушители за по някой месец. От дванадесетте му крила работи само това за най-лек режим, и то стои почти празно и е доста преоборудвано (предимно от затворниците), така че е напълно поносимо за живеене. Двете крила с най-тежък режим - това за Аугментирани и това за особено опасни Стандартни - никога не са били използвани.)

Персоналът на затвора се състои от един-единствен човек - директора му. От 940 г. насам затворът не е успял да намери кандидати за надзиратели. В продължение на десет години затворниците са били охранявани единствено от автоматика, а когато тя с времето се повредила и престанала да работи (нямало кой да я ремонтира), са стояли вътре неохранявани - на добра воля. След ужасен скандал от страна на директора на затвора Научният съвет взел решение, което било обявено за „виц на столетието“ в целия Възел - на длъжността надзирател да се редуват срещу заплащане затворниците.

Колкото и да е смайващо, оказало се, че решението върши работа - почти не е известен случай някой от „надзирателите“ да е злоупотребил с длъжността си. Когато по принцип не си криминален тип, вътре си за един месец заради някаква дреболия, условията на живот са напълно поносими и след като излезеш си на практика чист, реално няма от какво да бягаш. А когато не работиш тази работа с години наред, не развиваш и надзирателско-рушветчийски манталитет... През 971 ОР един от осъдените нарушители помолил директора на затвора да му отложи с два месеца излежаването на присъдата, понеже имал да си дострои вилата. Станалият вече за посмешище и в собствените си очи директор му разрешил. След два месеца човекът най-добросъвестно се явил и по своя инициатива лежал пет дни повече за компенсация. (И за да пляска карти по цял ден далече от жена си.)

Специалисти от Стражевите светове твърдят, че при нужда само за седмица-две затворът може да бъде възстановен до първоначалната си страховитост. Е, те вероятно биха могли - но на Академия и да има някой, който да го може, надали би си дал труда. Просто няма нужда.

=== „Нощта на Чернобог“ ===

Популярна сред децата на Академия компютърна игра. Поддържа устройства за виртуална реалност и позволява както мултиплейър, така и солови мисии. Тинейджъри с компютърни наклонности често участват в правене на любителски нива за нея и си устройват турнири.

(Христина от романа „Ортодокс“ ѝ е почитател, особено на соловите мисии, които позволяват тежки оръжия. Заради неловкостта си тя като правило губи престрелките с други деца. Но какъв кеф е само като хванеш базуката, па като запукаш, та всичко да ври и кипи... Наблюдението ѝ, че манастирът на Петърчо много прилича на този от второто ниво на играта, е по-точно, отколкото тя подозира - авторите на нивото са базирали схемата на манастира на описания и снимки от проучвания на Ортодокс, свързани с Петлевския манастир.)

Йосиф Водителя

2017-05-06T14:28:21Z

Григор: дребни

{{Инфокаре герой
| име = Йосиф Водителя
| други имена = Кирил Димитров
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Йосиф Водителя''' е създател на [[Разделението|Разделенския]] проект за света [[Ортодокс]]. Предводител е на религиозната общност, подала този проект. След преселването става Първи Патриарх на света, а след смъртта си - и официален негов светец.

== Биография ==

Роден е в София под името Кирил Димитров, почти седемдесет години преди Разделението, в бедно и не особено дружно семейство. Баща му ги напуска преди Кирил да е навършил година. Майката не смогва едновременно да изкарва хляба на семейството и да се грижи за сина си достатъчно. Разболява се когато той е на шестнайсет години и умира година по-късно.

Още като дете той попада в лоша компания, учи се зле и напуска училище преди да завърши средно образование. Известно време работи груба физическа работа тук-там, за да издържа болната си майка. Когато тя умира, той се хваща на работа при наркодилъри, подмамен от заплащането, като „охранител“. По това време той е вече зрял, доста здрав физически за възрастта си, добре ориентиран в живота, извънредно практичен и на практика напълно безскрупулен (макар и никак да не е смелчага). Потаен е като личност и умее великолепно да се преструва (косвени тестове, проведени по-късно на базата на информация за личността му, показват, че би бил извънредно талантлив актьор). Непрекъснато попива новото; продължавал е да се усъвършенства дори на преклонна възраст. Няма никакви предразсъдъци срещу манипулирането на околните и старателно се учи на този „занаят“. Притежава остър, бърз и изобретателен ум.

Първата задача, с която е натоварен, е да участва в група, която да ликвидира бивш „охранител“, опитал се да се откъсне от „бизнеса“, но знаещ прекалено много. Младият Кирил моментално се досеща защо е натоварен с тази работа, а и какво го очаква някъде в бъдещето (ако не загине преди това), и е здравата уплашен. Измисля си стомашна криза, разиграва доста убедителна сцена пред „колегите“ от групата и се скатава от убийството, за да не бъде използвано после участието му срещу него. През следващите няколко месеца се прави на изключително трудолюбив и старателен, макар и болен, и успява да скъта някоя пара без да се натопи в нито едно по-сериозно престъпление.

В подходящ момент хваща тайно автобуса за Германия. Месец и нещо се крие къде ли не, работи нелегално и трепери от всеки шум наоколо. В един момент случайно попада на американски мисионери, дошли да проповядват сред най-изпадналите. Научава съвсем случайно, че те оглеждат за богобоязливи и съвестни хора, които да пратят на обучение в САЩ за мисионери, и си съставя план. Разказва им, че го гонят зли наркотрафиканти за отмъщение, че им е пречил. Заявява, че е много дълбоко вярващ и богобоязлив (всъщност през живота си не е виждал кръст или икона отблизо), и че иска да работи за Бога като доброволец, без да очаква нищо в замяна.

Актьорското му майсторство подлъгва дори виделите немалко мисионери (а те са видели повече, отколкото той предполага!). След два месеца криене в жилището им и старателно домакинстване те го пращат в САЩ на обучение, в специализиран църковен лагер. (Той пък използва тази възможност, за да си създаде фалшива самоличност.)

Там наш Кирил открива, че „църквата“ им всъщност е секта, насочена единствено към промиване на мозъци и докопване до власт. Старателно се преструва на добре зомбиран и успешно прави кариера в йерархията им - за пет години се издига до трето ниво пастор, с подчинени повече от сто „свещеници“. Всички се възхищават на съчетаните в него агресивна набожност със здрава практичност и усет за реалния свят (първото е често при тях, но второто - не: промитите мозъци рядко са адекватни).

Идилията свършва, когато големи клечки от църквата решават да играят с чуждо разузнаване, подмамени от обещания за власт и влияние. Тайните служби ги разкриват и сектата е безмилостно разтурена. Нашият герой се оказва точно на нивото под тези хора - хем нищо незнаещ за игрите им, хем твърде високо, за да бъде оставен просто така. Вече под името Димитър Христов той е депортиран обратно в България. За негово щастие - с прилична сума пари в джоба (колкото пари на сектата е успял да открадне).

Като практичен човек, той бутва рушвети тук-там и легализира новата си самоличност. Идеята за владеене на умовете и душите на хората чрез религиозен контрол му е харесала страхотно, и той се насочва към православната черква. Нови умилителни лъжи и съчинения как тежко се е борил за православието в САЩ, нови рушвети, ново актьорство и малко учене го сдобиват с черковен сан, името Йосиф и работа като свещеник в малка софийска черквичка.

Нашият герой иска много повече, но удря тук на камък. Девет десети от свещениците около него са също практични хора и няма да си отстъпят постовете и властта на никого така лесно. Той има интелекта и манипулативността си, но те имат връзките. Новоименованият Йосиф бързо разбира, че надали ще успее да стане нещо повече от квартално отче. Амбициите му обаче не се задоволяват с това и той се замисля какво да направи, за да концентрира влияние зад себе си.

Полезен се оказва отново примерът на САЩ, където силни религиозни организации се обявяват срещу аугментациите и първите опити за създаване на Безтелесни, и печелят добра политическа основа по този начин. Там тези организации разчитат предимно на религиозната основа на американеца. Йосиф знае, че българите далеч не са толкова религиозни, но решава да разчита на нещо друго.

На българска почва тези нововъведения вече също текат, и то главно сред тази част от населението, която като финансови възможности е неговият елит, а като човешки качества - утайката му. Огромният процент от хората не могат да си ги позволят, и завиждат и мразят (често напълно оправдано) тези, които могат. Йосиф решава да използва това тяхно недоволство.

След две години старателно доизучаване на социално инженерство и съчиняване на общата схема, Йосиф скалъпва познатата от историята на Ортодокс философия, на този етап още много груба. Създава официално своя секта (декларирана просто като „група на искрените православни“) и развява байрака на християнството срещу аморалността и безчовечието, достигнали до физическо въплъщение - превръщането на хората в не-хора. И проповядва нуждата от фундаменталистка православна държава, която да лиши не-хората от правата, които не бива да им се полагат.

Отначало последователите му са доста и сектата му започва да набира застрашителна скорост. Подкрепена от него политическа сила успява да влезе в парламента и чрез нея той получава още повече известност. Тъй като обаче не успява да се сговори добре с мафията (винаги го е страх от тези хора), влиянието му е умело подрязано чрез контролираните от нея медии - Йосиф и хората му са обрисувани като войнстващи зомбирани фундаменталисти, нещо като секта на талибани. В добавка, аугментациите стават все по-евтини и достъпни и за обикновените хора, а българинът лесно забравя набожност, като види келепир...

Малко по малко сектата на Йосиф започва да заглъхва и оредява. Фанатизмът ѝ обаче не намалява, дори напротив. Масовото навлизане на нанотехнологиите прави и не толкова богатите все по-свободни като време и сили. Хората му прекарват все повече време сред „свои“ и се самонавиват. Йосиф бързо разбира, че вече няма как да се пусне от хорото, дори да иска - точно както преди с наркобизнеса. Е, този път нещата са легални, най-отгоре е той, гледат го в устата, носят го на ръце и го смятат за пророк. А това може да не е в мащабите на цяла държава, но все пак е каквото той е искал.

Йосиф продължава да се бори за власт и влияние, и да допромива и оформя умовете на паството си. Борбата му тече с променлив успех и макар да не става кой знае колко могъщ, той натрупва приличен опит и умения в лидерството и изчиства и подрежда философията си доста добре. Когато [[Безтелесни|Безтелесните]] съобщават за решението си за Преселението и за възможността за подаване на проекти за светове, той решава да се свърже тайно с тях и да действа.

Свързването не минава гладко и лесно. Отначало изобщо му е отказано да подаде проект. Хитрецът обаче решава да подходи с разбраност и човечност към Безтелесните. Това също не е посрещнато безрезервно, но с молби и унижения при закрити врати той успява да договори правото да подаде проект.

Официалният мотив Безтелесните да му отказват е, че свят с философия като неговата не би бил стабилен, и не би издържал повече от две-три столетия. (На Йосиф от това не му пука особено, нали няма да живее толкова дълго, но се налага да се прави на загрижен пред тях. Не че и те му вярват, но виждат полза в него.) Те му предлагат помощ за доизчистването на философията и стабилизирането на проекта. Той поставя условия и успява да се пребори за някои... е, поне за тези, на които Безтелесните всъщност не държат.

Всички контакти на Йосиф с Безтелесните остават запазени в пълна тайна от паството му. Проектът е съставен от него, с беглата помощ на седем-осем най-близки съветници, при абсолютна секретност. Той успява да съчини правдоподобни религиозни обяснения за всичко, което „миряните“ се налага да направят - и за подписите, които трябва да поставят, и за преминаването през предоставения портал...

Към момента на Преселението Йосиф е на почти седемдесет години. Пристигнал веднъж на Ортодокс, той се развихря. Вече никой не му пречи да се обяви за Патриарх (по-точно да „приеме с нежелание“ народът да го обяви, след като е доказал, че може да ги отведе в Обетована земя). За щастие, освен талантлив актьор и манипулатор той се оказва и талантлив организатор - а където талантът му не достига, съветите на Безтелесния Отговорник на Ортодокс помагат.

Доста скоро след Преселението Йосиф разбира, че е получил абсолютно всичко, за което е мечтал. (Всъщност, при един разговор Отговорникът му го казва направо и го пита какво смята да прави оттук нататък.) Новопосветеният Патриарх бързо разбира, че ако има нещо, което да му е останало като смисъл за съществуване, то е да направи сътвореното от него колкото се може по-трайно и истинско. Част от което, като начало, е да бъде това, което един истински Патриарх трябва да бъде - отначало престорено, после - все повече наистина. Какво му коства, и какво друго има за правене?

Тук идва и промяната. На преселенците се раждат деца, които въпреки силно религиозното възпитание най-често не са чак слепи фанатици, и биха видели неискреностите на Йосиф. Междувременно обаче той все повече се превръща в наистина искрен духовен баща на хората си, готов за тях на всичко. И когато Отговорникът на няколко пъти го „подпомага“ лекичко със сътворяване на чудеса, основата е поставена. На стари години мошеникът и властолюбец се превръща постепенно в достоен човек.

За разлика обаче от повечето достойни хора, Йосиф се е учил над половин век да мошеничества и е овладял това изкуство до завидна висота. Веднъж решил, че иска да сътвори нещо истинско и свястно, той с лекота лови шмекерите, кариеристите и властолюбците, и взима абсолютно безскрупулни мерки срещу тях. Именно на тази му политика, упражнявана почти петдесет години, се дължи на практика пълното изчистване на свещеническото тяло на Ортодокс от егоистични кариеристи и кариеризъм, попадането на цялата власт в ръцете на искрено набожни и загрижени хора, и създаването на ефективна система от мерки, която да запази властта в ръцете на такива хора. (Което е и целта на Отговорника, и той подпомага Йосиф за нея с всичко необходимо.)

Не е известно Йосиф да е имал постоянна връзка през живота си, или пък деца. Знае се, че преди да стане свещеник е имал доста приятелки. Носят се слухове, че е имал и след това, и дори че е бил влюбен. Доказателства обаче не са запазени. Гени, които биха могли да са негови, се откриват при случайни изследвания в популации извън Ортодокс (на Ортодокс, естествено, никога не е правено изследване), но те биха могли да бъдат предадени и от негови близки роднини.

Йосиф Водителя умира на сто и седемнадесет години като първи Патриарх на Ортодокс, с удовлетворението от осмислен и постигнал достойна цел живот. Гробът му се намира в Патриаршеското гробище в Свети град, зад централната катедрала на Ортодокс, наречена също на негово име - „Свети Йосиф Водител“. И е най-първата от чудотворните светини на Ортодокс - преспалите на него се излекуват от болестите си, ако дори малко го заслужават. Разбира се, това е дело на Отговорника и е неговото признание към паметта и делото на Йосиф. Всички други чудотворни светини на Ортодокс (включително иконата на Богородица от Петлевския манастир) са дело на Отговорника и тръгват от тази традиция.

== Въвеждането на цирковете и на Анатемосването ==

Историята за въвеждането на Ортодокс на цирковете и на Анатемосването е един от най-нагледните примери за манипулативността на Йосиф.

Още скоро след Преселението се разбира, че някои от преселниците са просто хора, записали се в сектата на Йосиф в последната минута, колкото да имат къде да отидат, и че всъщност не са чак толкова ентусиазирани от средновековно-аскетичния живот, тежката работа и глупавите молитви. Част, макар и малка, от младото поколение също се води по техния ум, и това почва да натрупва разлики и напрежения - макар и на този етап още дискретни. Йосиф го забелязва и успява да го държи под контрол, но не е щастлив от факта.

Трийсетина години след Преселението при разговор Отговорникът му подхвърля идеята, че проблемът е принципен за един изцяло религиозен свят, и че някакво развлечение, примерно пътуващи циркове, може да е от полза. Йосиф знае какво значи „съвет от Отговорника“, така че се заема да го реализира. Включвайки и свои планове.

За изпълнител той набелязва новопроизведения митрополит Григорий - човек напълно от неговия тип, петдесетинагодишен амбициозен и хитър лицемер и кариерист. Споделя с него плана за създаването на първия цирк, и тъй като здравето му се е влошило, го прави свой временен наместник и говорител, и го оставя да въвежда идеята. Другите митрополити, консервативни и искрено вярващи (и заради това негодни да управляват цял свят, по мнението на Йосиф), се възпротивяват на идеята за цирка, но Григорий използва новите си правомощия и смазва несъгласието им.

Съвсем скоро циркът е създаден. Григорий рапортува успеха, похвален е публично от Йосиф и е даден за пример пред всички като най-достоен изпълнител и следовник. Почти веднага след това обаче здравето на Йосиф се влошава още повече, и той посочва Григорий официално за свой наместник по време на болестта. Два месеца Йосиф е много зле - едва ходи, подкрепян от помощници, и се движи единствено до трапезарията и обратно (отказал да му носят храната в стаята, уж от скромност, но всъщност за да наблюдава духовниците си). Всички смятат, че идва краят на почти стогодишния старец. През това време Григорий затвърждава позициите си и поема на практика цялата власт в свои ръце. Вече никой не се съмнява, че той ще е следващият Патриарх.

Един ден обаче Йосиф му споделя на четири очи, че се чувства по-добре, че смята скоро да поеме отново юздите, и че има „сериозни забележки“ към управлението му. Григорий е изплашен, че перспективата да стане Патриарх може да се провали, и решава да действа. Още при Преселението той е пренесъл тайно някои неща, едно от които е шишенце със силна отрова. Случаят е до немай-къде подходящ за нея - покрай болестта си Йосиф не може да яде топла храна и за него в готварницата отрано се оставя отделна паница, за да изстине. Час преди обяда Григорий минава през трапезарията, отпраща за малко готвача и слага отрова в паницата на Йосиф.

Както винаги, Йосиф докретва до столовата, подпиран от помощници, и сяда на масата. Докато другите се нахвърлят на храната, той незабелязано кога вместо това е вдигнал очи към небето и известно време говори неясно с някой, видим само за него. Когато всички са почти привършили (и повечето са го забелязали), той се надига и обяснява, че го е посетил ангел-хранител, който го е предупредил - в храната му има сложена отрова. Всички са смаяни, Григорий - стреснат. Йосиф продължава, че ангелът му е казал: „Яж смело, Божията сила ще превърне в устата ти отровата в цяр за болестта ти“. Сяда и сред ужаса на околните се нахранва спокойно. След това става енергично, очевидно излекуван отведнъж, и заявява: „Нека който го стори си признае - иначе отровата ще плъзне в неговата кръв. Само признанието ще го спаси от ужасна смърт.“

Смайването на всички е на върха си - видели са Божие чудо. Григорий не вярва в чудеса, но разбира - Йосиф го е усетил и изиграл. Очевидно му е пробутал обратно отровената храна. Не може да повърне пред другите - ще се сетят. А отровата не чака. Единствената надежда да спаси живота си, поне за момента, е да си признае... Налага се Йосиф да го защити с тялото си от гнева на околните. След като дават останалите в паницата на Йосиф няколко лъжици чорба на едно куче, то умира, а при претърсването на стаята на Григорий намират шишенцето с отровата.

На съда над Григорий всички искат смъртно наказание, но Йосиф се възпротивява, с авторитета си на Патриарх. „Животът е даден от Господа - който иска да го отнеме, с колкото и добри намерения да е, помага на сатаната. Засрамете се!... Вяра в Григорий имах преди - милост ще имам за него и сега.“ Всички за пореден път са смаяни от благородството и светостта му. Като наказание за такова престъпление, спуснато му чрез просветление свише, Йосиф обявява Анатемосването. Липсва информация какво се е случило с Григорий, след като бива Анатемосан и прогонен от околността на селището. Изследователи от Академия предполагат, че той не е понесъл провала си и се е самоубил.

(Седемдесет години по-късно Третият Патриарх след избирането си се заинтересува от съдбата на Григорий. След като не успява да намери никаква информация какво се е случило с него, Патриархът постановява, че е редно Григорий да получи християнско погребение и гроб, ако и символични. На неуверените няколко митрополити обяснява, че ако Йосиф Водителя е бил жив, е щял да направи точно това, и че следователно да не го направят е рушене на делото на Йосиф. Съответно, в Гробището на Основателите е проведена погребална служба, погребан е празен ковчег и е поставен надгробен камък с името на Григорий. Пазителите на гробището го дават за пример какво значи християнско опрощение.)

След прогонването другите митрополити се заемат да отменят всичко, създадено или подкрепено от Григорий. Йосиф използва ентусиазма им, за да внесе изгодни му промени в много области - запазва някои от създадените неща („Не горете юргана заради бълхата!“), модифицира други, премахва трети (въпреки че Григорий не е имал нищо общо с тях), въвежда четвърти. Циркът е сред запазените. (За което циркаджиите му се отплащат с благодарност и още славославене.) Въведено е обаче правило циркът да не развлича хората целогодишно. Отначало, докато преселниците още живеят на едно място, циркът дава представления по един месец годишно. Когато започва разселването, циркът малко по малко става постоянен и пътува между населените места. После се появяват и други циркове, но никъде няма твърде чести представления.

Всъщност Йосиф още преди Преселението е забелязал колко амбициозен и безскрупулен е Григорий, и е искал да го отстрани, за да не му забие някой ден нож в гърба. Хитрият момък обаче не му е давал никакъв повод. На Ортодокс Йосиф го издига, за да може да го наблюдава отблизо, и да се опита да го спечели - без успех. Григорий не прави нищо лошо, но си остава отвътре все така безскрупулен. Йосиф разбира, че петдесет години по-младият Григорий ще го чака търпеливо да отслабне, и търси възможност да му скрои номер.

Естествено, болестта на Йосиф е от начало до край преструвка. Той също е пренесъл тайно при Преселението цял сандък „неортодоксални“ неща. Между тях са голям брой микрокамери, които е набучил къде ли не, и вградено в личния му кръст устройство за наблюдение и контрол. Чрез тях той си спечелва името на мъдрец, който лесно отгатва скритото в хората; все пак обаче не може да наблюдава всичко и всеки непрекъснато. Усамотил се в стаята си като болник (и то скромен, който се срамува да занимава гледачи със себе си) и поставил Григорий начело на нещата, Йосиф съсредоточава вниманието си върху него.

(Уж неспособен да стане и да се движи без помощ, Йосиф е пъргав като младеж, когато няма кой да го гледа, или пък е отпратил гледача, примерно да му донесе студена вода от реката за компрес на болната глава... Денем почти всички са на работа, а нощем спят здраво след тежкия труд; така Йосиф получава свобода на придвижване, без никой да го забележи. Когато не почива или планира ходовете си, Йосиф премисля Анатемосването като наказание, и какви точно промени иска да внесе в създадените обичаи.)

При постоянното наблюдение Йосиф забелязва, че Григорий очевидно също е донесъл нелегално това-онова. Издебва възможност, претърсва нещата му и намира шишенцето с отровата. Взима мъничко от нея; първоначалната му идея е да я подхвърли пръв на Григорий, но после му хрумва по-добра. Обявява, че стомахът му е зле и помолва да оставят храната за него отделно, за да изстива (всъщност за да създаде на Григорий удобна възможност именно да му подхвърли отрова - така знае за какво да внимава). Тъй като Григорий продължава да изчаква, Йосиф накрая го провокира с „усещането за подобрение“ и „сериозните забележки“, и започва да го следи непрекъснато.

Отначало идеята на Йосиф е да отстрани Григорий без съжаление. Докато го провокира обаче, му става жал - вижда в него по-младия себе си. Задава си въпроса дали „врагът“ му не би бил всъщност най-подходящият му наследник, като най-практичен и реалистичен от митрополитите. И решава провокацията да е изпитание и за двамата - и ако Григорий издържи изпитанието и предпочете вярността, да бъде определен за следващият Патриарх, когато Йосиф си отиде... Григорий обаче се проваля.

След като Григорий отравя храната му, Йосиф минава тайно след него, изхвърля отровената храна и слага в паницата си чиста. Привършвайки храненето си в трапезарията, незабелязано пуска в няколкото умишлено оставени в паницата лъжици чорба отровата, която е взел и настоява, „за да е сигурно, че не набеждава никого напразно в смъртен грях“, да я пробват на животно. Останалото свършва един дяволит поглед към Григорий, така че онзи да го забележи и да си помисли, че отровената храна е отишла при него.

След като всичко е свършило, Йосиф е убеден, че никой не е забелязал нищо. На Ортодокс обаче има един, който и без микрокамери спокойно може да следи всяко движение и дори мисъл на всеки - Отговорникът. Той е видял решението на Йосиф да подложи на изпитание себе си. Двайсетина години по-късно, след като Йосиф умира, целебното действие на гроба му взима идеята си именно от номера му с „чудодейното изцеление“ - и създаването му е признателност на Отговорника към Йосиф, базирана отчасти и на решението на Патриарха да изпита себе си.

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]

[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Ортодокс

2017-05-06T14:21:53Z

Григор: дребни

{{Инфокаре свят
| код = 476204-104723
| име = Ортодокс
| официално име = Обетована земя
| възел = 611
| релейна група = 26
| тип = Средновековни светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

''Това е статия за света Ортодокс. За романа „Ортодокс“ вижте [[Ортодокс (роман)]].''

== Светът ==

=== Проектът ===

Светът е основан е от разнородна група от фанатични източноправославни и кариеристи в църковната област. Водачът на групата е известен като [[Йосиф Водителя]].

По времето на появата на първите [[Аугментирани]] Йосиф създава в България секта, обявила себе си за „истинските православни“, и поставила ударение върху строго спазване на старовремските православни догми и канони. И на още други, измислени за допълване на картината, а понякога и заради нечий интерес. Те отричат всякакъв научно-технически напредък. Обявяват официално Аугментираните и [[Безтелесни]]те за зло и демони. Борят се за власт на църквата – фундаменталистка православна държава. Всъщност Йосиф е хитър кариерист с лидерски качества, който не е вярващ, но добре оценява ситуацията и се мъчи да се докопа до политическа власт.

Идеята да създаде такава структура се корени в успеха на секти като тази на Муун и в доказаната исторически вътрешна стабилност на конфесионалните държави. (Две от най-великите империи, създавани от човечеството, са религиозни - Византия и Османската империя. Една от големите империи на 20 век, СССР, също е конфесионална.)

Йосиф основава сектата и се обявява (по-точно оставя членовете ѝ да го обявят) за неин първосвещеник и духовен пастир. Популярността ѝ е висока сред тези, които не изпитват симпатии към Аугментираните. За десетина години тя набира значителен брой хора. Донякъде за това спомагат и първите Аугментирани, които произхождат от финансовия каймак (и често от моралната и интелектуална утайка) на обществото, и често демонстрират, че смятат обикновените хора за по-низши. С времето обаче аугментациите стават все по-достъпни, и основата на сектата се измества към по-бедните слоеве от обществото. Влиянието ѝ сред върхушката отслабва, сектата започва да линее и желаната от Йосиф цел - да постигне политическа власт - пропада. Той не се предава и след двадесетина години борба дочаква [[Разделението]].

При Разделението Йосиф успява да издейства собствен свят за своята секта. Разбира се, това става с тайни пазарлъци със [[Свръзката]] и много отстъпки пред исканията им.

=== Тезаурус ===

За ниво на развитие на света е избрано ранното Средновековие. Машините от всякакъв вид (всичко по-сложно от обикновено колело или воденичен механизъм) са обявени за осквернение на волята Божия, прогресът под каквато и да било форма - също. Създадени са строги правила, които да забраняват дори като идея нещата, които принципно биха могли да доведат до прогрес. Много често тези правила са изненадващо изобретателни и ефективни. Някои изследователи на Ортодокс смятат това за сигурен признак, че са били предложени от Свръзката, други го оспорват.

Установено е летоброене от преселението на сектата на Ортодокс - ОП. Използват се старостилни (по представите на Йосиф и компания) мерки и теглилки, технологии и др.

Като историческа база на новия свят Йосиф и хората му адаптират и частично пренаписват историята и религиозните писания (не без помощта на Свръзката). За довършване на картината ги допълват с нови - например Летописа на Смутното време, Указанията на Йосиф за благочестив живот и т.н.

Много от възприетите правила са създадени или изчистени вече след преселението. Почти всички по-важни са създадени още от Йосиф Водителя. Откакто той е починал, правила се създават, променят или доуточняват рядко.

Духът, порядките, обичаите и правилата са каквито са били през Средновековието за България и българите, по представите на Йосиф и хората му. Реално отговарят по-скоро на късното Средновековие, каквото е в популярните обществени представи по времето на създаването на проекта, и са твърде различни от реално исторически съществувалите.

Списъкът на разликите е огромен. Причината за повечето е една и съща - Йосиф и хората му просто не са знаели това или онова. Че българките тогава не са носели рокли; че „потур“, „ока“ и още много други думи не са български; че много обичаи тогава не са съществували, или пък са били смятани за езически и безбожни, и т.н.

=== Кодекс за връзка ===

Проектът на Йосиф отначало е бил за напълно изолиран свят. От Свръзката обаче поискали други светове да могат да го изучават и така той да е от полза за Резервата като цяло. В замяна му предложили реализиране на програма за чудеса - изцелявания от светини, прояви на духовна мощ от духовници и прочее. Необходимостта от Отговорник на света, който знае за Резервата, можела лесно да бъде решена, като тази роля бъде предоставена на специално създаден Безтелесен, обвързан със спазването на кодекса за връзка и задължен да се грижи за най-добрия интерес на Ортодокс. Пак той ще е натоварен да осигурява чрез ресурсите си и чудесата.

Йосиф приел предложението, но поставил условието връзката да е едностранна - населението на Ортодокс да не получава отникъде външна информация. (Официално - за да се опазва тезаурусът. Реално - за да няма никакъв шанс някой да се меси на Йосиф.) Още малко пазарлъци довели до условието външните изследователи да изглеждат в очите на жителите на Ортодокс като адови създания, и ако бъдат посрещнати с молитви или свети предмети, да прекъсват работа и да изчезват по подходящ начин. (Точните подробности за преговорите не са известни, но се предполага, че за това е настоял Йосиф - за Свръзката не би било никакъв проблем изследователите да са невидими и неосезаеми за местното население.) Също, те нямат право да споменават каквото и да било за Резервата на хора от Ортодокс, а ако го направят, Отговорникът е длъжен да „редактира“ паметта на чулия информацията, или да вземе други подходящи мерки, които да попречат на разпространението ѝ.

По правилник изследователи, които проучват света от разстояние, чрез трансмитер, трябва да са видими на Ортодокс и да изглеждат като самодиви. Тези, които отиват там физически, трябва да изглеждат като караконджули. (Предположението на Петърчо от романа „Ортодокс“, че жените се явяват като самодиви, а мъжете като караконджули, е грешно.) Ако се наложи да използват транспортни или други машини, те трябва да изглеждат като „зли“ природни явления - смерчове, мрачни облаци и т.н. Ако бъдат прогонени от свещеник, те са длъжни да изчезнат (по тълкуване на Кодекса от Отговорника на Ортодокс - включително и да прекратят изследването си), и да не се връщат там дълго време. Длъжни са и да бягат от свещени думи, предмети и символи. (А ако се сблъскат пряко с тях - и да изглеждат засегнати физически.)

Понякога тези изисквания влизат в противоречие с вярванията на Ортодокс (а това ще рече и с целта на Кодекса за връзка) - например самодиви не могат да се явяват денем. (На практика полупрозрачният и блед образ на самодива не се забелязва лесно на слънчева светлина, но въпреки това улеснението не е пълно.) Съгласно Кодекса, решаваща дума в подобни случаи има Отговорникът на Ортодокс. Той решава всеки случай „според обстоятелствата“ - понякога забранява провеждането на изследване денем, понякога изисква изследователите да присъстват лично (тоест да се явят като караконджули, за които се предполага, че могат да се явят и денем), понякога позволява то да се проведе, без изследователите да са видими, и т.н. Случвало се е да има и напълно непредположими и наглед несвързани с нищо изисквания. Изследователите не са успели да установят точна схема кога какво решение ще вземе той. Вероятно списъкът фактори, които взема предвид, далеч надвишава човешките възможности за преценка.

Вярванията на Ортодокс от една страна улесняват работата на изследователите, но от друга я затрудняват. За самодивите се очаква да са безплътни, което добре отговаря на факта, че всъщност са само образи. В същото време, изследователите е трябвало да държат изпит по специално измислени „самодивски“ хора и да ги играят, ако някой от Ортодокс ги забележи. (Скоро трансмитерните инженери се изхитрили да завъртят на хорото само самодивските образи, докато изследователите продължават да си работят спокойно. Отговорникът на Ортодокс обаче заявил, че буквата на Кодекса е нарушена, и не приел идеята. Обяснение не е дал.)

Подобно е положението и с караконджулите. Вярванията на Ортодокс за тях в голяма степен отразяват реалностите на работата им - те вършат странни неща и могат да повредят това или онова, но рядко нараняват хора или ги нападат. Изчезването им добре съответства на изтеглянето им чрез трансмитера на [[Академия]]. По тази причина и изследователи, затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове, или в осветени с литургия места - черква или манастир, е забранено да бъдат изтегляни чрез трансмитер. Иначе би се получило, че светостта не е пречка за тях.

(Не е ясно защо когато Христина и семейството ѝ се явяват пред Петърчо в истинския си вид, е нямало санкции - може би защото не са били на изследователска задача, тоест точно тази буква на кодекса не е нарушена, или защото Петърчо е било планирано да бъде измъкнат от Ортодокс, тоест потенциално вече не е негов жител.)

Способният на много човешки хумор Безтелесен въвежда купища весели елементи в спазването на статута. Например апаратурата, която подсигурява промяната във вида на изследователите (и е част от трансмитера), отразява всяка тяхна емоция във вида на съответните им образи (включително доста емоции, които реалното им тяло би прикрило).

Създаваният от трансмитера изглед на някого като самодива или караконджул често е духовита карикатура на реалния човек. Физическата прилика обикновено е запазена до степен който знае за какво става дума да може да ги познае, но като правило е „разкрасена“ по хем трудно предсказуем, хем определено типичен за човека начин. Ситуацията е още по-весела, ако изгледът включва промяна на пола (самодивите по дефиниция са красиви жени, докато караконджулите... е, достатъчно грозни са, за да няма как да не са мъже.)

=== Отговорник ===

Отговорникът на Ортодокс е Безтелесен, назначен от [[Свръзката]]. Представлява специално създаден за тази задача синтетичен разум, обвързан с избрания от Ортодокс кодекс за свръзка с другите светове и уговорените задачи. Както често става между Безтелесните, той е придаден като подоператив към друг Безтелесен - този, който е ходатайствал за създаването на света. (По този начин Безтелесните са заобиколили изискването на Йосиф Отговорникът на Ортодокс да се ръководи единствено от кодекса за свръзка: той наистина се ръководи само от него, но е подчинен на необвързан от това обещание.)

Формално Отговорник е подоперативът; почти цялата Отговорническа работа и контакти със [[Стандартни]] се вършат от него. Тъй като обаче главният му Безтелесен е известен сред Стандартните почти само с тази си роля, обикновено той бива наричан от тях „Отговорникът на Ортодокс“. Почти всички Стандартни не знаят за това разделение на ролите и смятат, че контактуват с Безтелесния като цяло. Малкото, които го знаят, знаят също и че за тях на практика няма значение с кого точно контактуват. Отделно от това, за главния Безтелесен отговорничеството за Ортодокс е нещо като хоби и той доста често се меси в работата на подоператива си, така че грешката е и донякъде вярна.

Както около всеки Безтелесен, така и около този се носят какви ли не слухове - например че това му назначение всъщност е наказание за някакво провинение или престъпление. Истината е, че заради ходатайството си за създаването на Ортодокс той смята за свое морално задължение грижата за този свят.

Някои Безтелесни смятат, че той понякога нарушава кодекса на Свръзката, допускайки прекалено близко обвързване със Стандартните и лични симпатии, до степен да нарушава правилата заради тях. Не могат да му отрекат обаче, че е постигнал истински духовен и религиозен тезаурус в доста трудни изходни условия (повечето Средновековни религиозни тезауруси бързо се израждат в псевдо-религиозни властомански, дори ако изходната среда не е от българи).

(В това мнение на Безтелесните има известна доза истина. Знае се, че подоперативът за Ортодокс е от второ ниво в йерархията оперативи на Безтелесния, непосредствено под ядрото на личността му - тоест, Безтелесният преценява тази задача като една от най-важните си. Като се има предвид, че тя ще се върши също толкова добре дори ако подоперативът бъде смъкнат десетки нива надолу, единственото логично обяснение са силни симпатии на Безтелесния към Стандартните и Ортодокс. Знае се също и че този Безтелесен е запазил непропорционално и нелогично (от гледна точка на Безтелесните) голяма роля на човешките качества в ядрото си, включително позволява на емоции и нелогичност да повлияват в определени случаи решенията му. За Безтелесните това е белег на „изкривеност на личността“, тоест в известен смисъл разсъдъкът на Отговорника е ненадежден и не е ясно доколко може да се разчита на безпристрастната му преценка по въпроси, свързани със Стандартни. Тъй като обаче той никога не е давал повод да се смята, че изпълнява Отговорничеството (или която и да е от другите си задачи към Свръзката) недостатъчно добре, бива търпян, горе-долу както Стандартните биха търпели някой кротък и безвреден луд. А ръководството на Свръзката го смята, точно заради тези му особености, за „ценен ресурс“, и понякога го използва и за нетипични задачи. В дъното на събитията от [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] е точно такава интрига на ръководството.)

Отговорният за Ортодокс подоператив действа, като управлява подоперативи за социалната структура на планетата, физическата ѝ структура, стабилността на звездата ѝ и околокосмическото пространство, и т.н. Всеки от тях разполага със свои йерархии от подоперативи. Този за социалната структура например разполага с подоператив за управление на физическите му тела из планетата (на него пък на свой ред се подчиняват подоперативите, които реализират личностите на тези тела), подоператив за глобално следене и наблюдение, подоператив за социално планиране и връзка с Патриарха, и т.н.

Официално Отговорникът поддържа връзка на Ортодокс единствено с Патриарха. Явява му се като ангел-съветник и скрито манипулира избора на Патриарх. Това са основните средства, чрез които насочва развитието на тезауруса на Ортодокс (има и други - може дори да се намеси в мисленето на някого пряко, без този някой да усети, или да манипулира събитията, но обикновено избягва да го прави). Реално обаче контактува и с много други хора; предполага се, че има поне десетина тела, живеещи като обикновени хора на различни места, може би дори сред Анатемосаните, и които също служат като инструмент за влиянието му. (Броят им бавно се увеличава с увеличаването на населението; към 972 г. от Разделението те са дванайсет. Съвпадението с броя на християнските апостоли е случайно.)

=== География ===

Представлява планета с размерите на Земята и с подобна на земната луна. Сушата е 42% от повърхността и почти цялата е един огромен, силно разклонен континент с дълбоко врязани в него морета, прострял се предимно в северното полукълбо. Ландшафтът е регулиран - няма пустини, твърде високите планини са рядкост, и пр. Пейзажът почти навсякъде е леко хълмист до планински, с много гори и поля, годни за обработване. Климатът също е регулиран - с лято като типичното за Югоизточна Европа и доста по-топла зима, без големи температурни разлики, с редовни валежи и др. Типичен за земните субтропици климат показват единствено екваториалните области (и то само на места - екваториалната част на континента се състои предимно от високи плата и планини, със стръмни спускания към брега, така че климатът там пак е близък до общия). Климат със студени зими и обилен сняг имат само терените на север от полярния кръг, които са малко. (През първите хиляда години от заселването му населението обитава област, разположена между 35 и 50 градуса северна ширина, така че не среща дори тези „крайности“.)

=== Флора и фауна ===

Животинският и растителен набор са подбрани от типичното за Югоизточна и донякъде Средна Европа през Средновековието. Опасни животни няма, с изключение на вълците (поискани лично от Йосиф Водителя) и мечките (рядко срещани и още по-рядко ставащи стръвници).

Весел куриоз са стопанските видове. Съставителите на проекта са нямали и идея, че повечето „типично български“ растения, а и доста домашни животни, са пренесени отдругаде по-късно и средновековният българин не ги е познавал. Списъкът е дълъг – царевица, памук, картофи, домати, тикви, боб, дини, пъпеши, леща, ориз, фъстъци, кокошки, пуйки... Злоумишлени слухове твърдят, че Йосиф Водителя се е отказал с огромно неудоволствие от кафето и тютюна, и дори че в екипа, правил проекта, е имало поддръжници на индийския коноп и коката. (Последното вероятно не е вярно – смята се, че Йосиф е направил проекта за света почти сам, ако не броим доизчистването му от Безтелесните.) Отделно от това, на практика всички стопански видове на Ортодокс са от сортове и породи, селекционирани не повече от сто години преди Разделението.

Нелегално (всъщност ръководството си е затворило очите за тях) са се промъкнали дори немалко генно-инженерни видове. Класическият пример е грозде (наричано на Ортодокс патриаршеско), което е без семки и съдържа фруктоза вместо глюкоза (и е подходящо за диабетици и чернодробно болни, но не става добре за вино). По-малко разпространено, но също отглеждано, е т.нар. пиянско грозде - сорт, който има много висока захарност. Виното от него може да достигне до 30% съдържание на спирт и пак да е естествено сладко. (Свещениците на Ортодокс не го долюбват и се мръщят на тези, които отглеждат много от сорта, но не са го забранили: виното от него е много ароматно и бива смятано за идеално за причастия. То е и единствената силна спиртна напитка на свят, където създаването на дестилационен апарат се наказва от свещениците като минимум с бой с пръчки.) Повечето отглеждани сортове царевица са с далеч по-високо съдържание на лизин от оригиналната и са не по-малко пълноценна храна от житото. Има и люти чушки, които съдържат почти 6% капсаицин, една от които може да подлюти здравата вечерята на манастир с над две хиляди монаси - осемстотин до хиляда литра гозба. Много от другите култури и животни също имат дребни генетични подобрения – например кучетата от Ортодокс не боледуват от бяс, гроздето не го лови мана, картофите не страдат от колорадския бръмбар...

Друг весел, макар и досаден куриоз са бълхите и въшките. Непосредствено след Преселението ръководството на сектата, запитано от по-грамотните и досетливи свои миряни за тях, е излязло със становището, че малките гадинки, както и вълците, са част от истинските неща и че волята Божия е да ги има. Истината обаче е, че никой от тези радетели на селския живот не е живял на село през живота си и не е знаел, че добитъкът има паразити - и затова не се сетили да поискат при съставянето на проекта да ги няма.

== Държавно устройство ==

Системата на Ортодокс е строга и нетолерантна към престъпност от какъвто и да било вид или каквито и да било организации освен църквата, и поддържа много добър порядък и спокоен живот. Поради строго регулираната икономика, лишена от възможност за създаване на големи икономически единици, корупция на практика не съществува. За това спомага и малкият размер на населените места - обикновено всеки познава всички от селото и тайните бързо стават известни.

Благоприятният за селско стопанство климат и поощряването на трудолюбието осигурява напълно приемлив (като за средновековен свят) стандарт на живота, практическата липса на инфекциозни болести също спомага за това. Парадоксално, но факт: ако във [[Възел 611]] се организира обективно състезание по безпроблемен и спокоен живот, въпреки ниския си стандарт и слабото развитие Ортодокс ще е сериозен претендент за първото място.

=== Административно делене ===

Светът е единна теократична държава. Нарича се Патриаршия.

Патриаршията се разделя на Митрополии, начело с митрополити. Митрополиите в Патриаршията към 972 г. от Разделението са шестнадесет. Броят им расте с увеличаването на населението и експанзията в нови територии.

Всяка Митрополия се разделя на околии, най-често около петдесетина, начело с владици. Има централен град с население около 10 000 души, където е и седалището на митрополита.

Всяка околия се разделя на около петдесетина села, управлявани от местните свещеници. Като правило във всяка околия има поне по едно градче, където най-често е и седалището на владиката.

Размерът и разпределението на населените места са строго регулирани. Спазва се правилото, че култивираната площ в землището на всяко населено място не трябва да превишава некултивираната (човек не трябва да поставя себе си над Създателя). Всяка стопански използвана земя - ниви, градини, самите населени места, пътищата между тях, обикновено дори пасищата, се брои към култивираната площ. Селата са с между 200 и 2000 жители, обикновено между 500 и 1000. Столицата на Патриаршията, Свети град, е отделна териториална единица, подчинена пряко на Патриарха. При надхвърляне на допустимия размер на населено място, или превишаване на култивираната над некултивираната земя, част от хората биват изпращани да заселват нови земи, или по-рядко в по-малки населени места или да заселят отново изоставени по някаква причина.

Изследването на нови територии се допуска само при необходимост от заселването им (пренаселване на наличните) - търсенето на територии без нужда бива считано за душевна алчност. (По тази причина на Ортодокс реално няма изследователи, и почти никой не знае какво се простира на повече от ден път в незаселена територия. Проучвания се правят единствено когато на нова територия ще се основава нова Митрополия, а това не се случва често.)

=== Управление ===

Начело на Патриаршията е Патриархът, който има неограничена власт. Той председателства Централния синод, който се състои от митрополитите и го подпомага в управлението.

Всеки митрополит има неограничена власт в своята Митрополия - над него е само Патриархът. Митрополитът председателства митрополийски синод, които се състои от владиците на околиите в тази Митрополия и го подпомага в управлението. Често в митрополийския синод участват и игумените на манастири, които обслужват по повече от една околия.

Всеки владика има неограничена власт в своята околия - над него са само неговият Митрополит и Патриархът. Владиката председателства околийския синод, който се състои от игумените и протоигумените на мъжки манастири и няколко най-изтъкнати и авторитетни свещеници, и го подпомага в управлението. Обикновено в околийския синод „неофициално“ участват и игуменките на женски манастири.

Светски и духовни лидери на селата и градчетата са местните свещеници - те имат неограничена власт в своето населено място. Над тях са само техният владика, Митрополит и Патриархът. Честа практика е току-що назначен млад свещеник да е за известно време под наставлението на свещеник или високопоставен монах с повече опит. Дори тогава обаче наставниците нямат официална власт над това населено място.

Владиците, протоигумените и по-висшите църковни длъжности са пожизнени, освен ако духовникът не бъде издигнат. Владиците биват назначавани от Митрополит, най-често по предложение на синода на съответната околия, обикновено измежду свещениците в околията. Митрополитите - от Патриарха, най-често по предложение на синода на съответната митрополия, обикновено измежду владиците в околията.

Игумените и игуменките на манастири биват назначавани от Митрополита на съответната митрополия, най-често по предложение на Патриаршеската администрация. Като правило игумен на манастир (след смъртта на стария) става протоигуменът му. Ако манастирът е нов, обикновено игумен става протоигумен с опит и добро име от друг манастир, много рядко решил да се замонаши авторитетен владика.

Грижата за централните държавни дела се извършва от администрация, подчинена на Патриарха. Тя поддържа архивите на Патриаршията, списъците на духовническите длъжности, насочва големите заселвания, издава разрешения за строителство на манастири и пр. Делата на Митрополиите се придвижват от митрополийски администрации, подчинени на съответния митрополит. Владиците нямат дефинирани администрации, но почти към всеки владика има поне по един писар, който не само записва и преписва необходимото, но и изпълнява секретарската работа около него. Селските свещеници понякога вършат писарската си работа сами, понякога я върши по някой по-грамотен от селото (и не твърде претоварен от своята работа).

=== Законодателство ===

Законите на Ортодокс се наричат канони и се въвеждат от Патриарха. Той има право да ги пише и въвежда и сам, но по традиция ги представя на мнението на Централния синод, преди да ги въведе в сила. Често дори каноните се съставят и пишат от негови съветници - той само прави окончателната редакция и ги прокламира.

Каноните на Ортодокс са удивително малко и простички като за законодателство на държава или свят. До голяма степен това е възможно благодарение на доста простия живот на Ортодокс. Заслуга за това обаче има и фактът, че обикновено са формулирани кратко, ясно и обощообхватно. По-сложни канони и т.нар. препоръки се срещат единствено в регулацията на църковните дела, но и в тази сфера тъничка книжка би могла да побере цялата съществуваща „нормативна база“.

По тази причина на света липсва какъвто и да е аналог на професията юрист. Всеки свещеник (а и доста от по-будните миряни) знае всичко, което засяга селския живот и основните религиозни правила. Всеки епископ знае на практика цялото законодателство на света - то спокойно би се побрало в среден размер книга.

=== Съд ===

Освен духовни и светски лидери на населените места, свещениците са и съдии. Властта им е абсолютна - единствено свещеник от по-висок ранг може да отмени нарежданията им, и това не се случва често. Случаите на злоупотреба с тази власт обаче са изключително редки, и ако такъв се установи, наказанието е далеч по-безмилостно, отколкото обичайните над несвещеници; афоресването е на практика задължително, и почти никога не се минава само с него.

В процесите няма нищо от помпозността на типичните съдебни процеси от развит свят. Адвокати, съдебни заседатели и прочее не съществуват. Обвинителят и обвиняемият отиват при свещеника, казват кой каквото има да казва и свещеникът обявява какво е решил. Ако обвинител е свещеникът, най-често направо виква обвиняемия и обявява присъдата му. На теория свещеникът не е длъжен нито да дава обяснения за решението си, нито дори да обяви в какво е обвинен човекът. На практика обвинението винаги се обявява, за да се знае какво е прегрешението. А при положение че наказанието обикновено е честно, обяснения защо е такова не се налагат. (Ако е по-необичайно, свещеникът често пояснява защо е избрал точно това.)

Присъдите на Ортодокс могат да бъдат публичен упрек, телесни наказания, имуществени санкции или каквото изобщо хрумне на съответния свещеник - утвърден наказателен кодекс няма. Смъртно наказание или затвор не се прилагат - смъртното наказание противоречи на религиозната парадигма, а затворът няма традиции. Най-тежкото наказание се нарича анатемосване. Представлява лишаване от всякакви права и имущество и изгонване от Патриаршията без право да се върнеш и заселиш на нейна територия. Прогонвания от Патриаршията за определен срок се случват, но са рядкост.

Изпълнението на произнесена присъда е задължение на всеки гражданин на Патриаршията. Отказът да го спази се наказва със същата присъда както неизпълнената. По същия начин се осигурява и опазването на реда - залавянето на нарушител е задължение на всеки. Ако е нужно, цели Митрополии могат да бъдат вдигнати на крак, докато престъпникът не бъде открит и осъден. (Този начин на действие е твърде ефикасен и като превенция на престъпленията - никой не иска да го откъснат от работата му за дни и седмици, така че нетърпимостта към престъпниците е голяма.)

=== Свети град ===

Това е най-първото населено място на Ортодокс, построено от Основателите близо до мястото на пристигането им. С разрастването на Патриаршията то се е превърнало в нейна столица - в смисъл, че там е седалището на Патриарха.

Населението е около 30 000 души; това е и най-големият град на Ортодокс. Център е единствено в духовен смисъл - на Ортодокс няма големи икономически и културни центрове.

Планировката на града е странна. Има един широк и прав път, който пресича целия град и води до хълм край реката, където се намира Патриаршеската катедрала - Пътят на поклонниците. Всички останали улички са криви, нелогично подредени и често неудобно тесни. Причината е отчасти умишлена (правилната планировка, подредеността и логичността, според възгледите на Ортодокс, не създават пред тялото достатъчно пречки, за да бъде стимулиран духът - а в Свети град на това се държи повече, отколкото другаде), а отчасти поради хаотичното застрояване и презастрояване (което не се регулира от пак същата гледна точка).
На двата противоположни края на града се намират женският и мъжкият манастири, с по над 2000 души във всеки. В него има над 20 черкви. Особено забележителни са две.

Едната е Патриаршеската катедрала „Свети Йосиф Водител“. Издигната е на единствения хълм в града. Тя е седалището на Патриарха и в този смисъл е сградата на върховното ръководство на Ортодокс. В нейна пристройка заседава централният синод. До нея се намира Патриаршеското гробище - там са погребани всички Патриарси, начело с Йосиф Водителя. Гробовете са най-обикновени (традиция, тръгнала от неговото завещание), кръстовете са от камък. За повечето жители на Ортодокс тя е най-великият храм на света - най-малкото защото е най-известната.

Духовниците обаче почитат дори повече „Света Богородица“, известна още като Черквата на Основателите. Тя се намира на около километър от Патриаршеската катедрала, сред Гробището на Основателите. То е по-малко от петстотин на петстотин крачки и в него са гробовете на всички Основатели - преселниците, основали Ортодокс. (Някои са били препогребани там впоследствие.) Причината за почитта е, че тя е най-първата от всички черкви на Ортодокс и че Йосиф Водителя е участвал в строежа ѝ лично.

Легендата твърди, че на първия ден, когато пристигнали, Основателите съградили прости колиби, в които преспали през нощта. А на втория, когато Йосиф събрал всички за сутрешна молитва, той обявил решението си най-напред да се изгради черква, още преди къщите, наравно с посева и другите най-належащи неща. На протеста на хората, че те още нямат къде да живеят, той отговорил: „Къщата е дом за тялото, черквата - за духа. Не е ли духът по-важен от тялото?... Вие правете каквото решите. Аз отивам да строя дом за духа си.“ Отишъл, разчертал на земята мястото за основите на черквата, взел лопата и започнал да копае.

Естествено, всички се заели да му помагат. Черквата била строена от ранната пролет, когато било Преселението, до късната есен. Йосиф наредил да бъдат засети посеви и гледан добитък колкото да се осигури храната, но извън грижата за тях всички работели само по строежа на черквата, във всеки свободен момент, без почивен ден. Всеки ден Йосиф работел по нея от сутрин до вечер наравно с останалите, въпреки напредналата си възраст - редял тухли, носел греди, ковал подпори... Работата привършила тъкмо навреме, за да могат сврените в нея (и натъпкани като сардели в консерва) преселници да спят, защитени от есенните дъждове и зимния хлад. Йосиф лично разрешил да се спи в нея и казал: „Виждате ли - който строи дом за духа си, получава дом и за тялото си, но който строи дом само за тялото си, няма да смогне да завърши навреме и него!“ И наистина, да се построи една обща сграда е много по-лесно, отколкото стотици малки. Ако не са били започнали с черквата, зле подготвените преселници е нямало да имат навреме добър подслон за зимата.

Много от поклонниците в черквата не биха посмели да докоснат стените ѝ - неудобно им е от мисълта, че цапат с греховните си ръце тухли, редени от ръката на самия Йосиф... Странно е, но за почти хиляда години черквата е имала нужда само от няколко дребни ремонта.

Тази черква е мястото, на което се избира нов Патриарх. Претендентите произнасят молитвите си пред нейния иконостас. И ако се служи служба, която да се смята, че ще е от съдбовна важност за света им - а такава служба се случва далеч не всяко столетие - традицията е тя да бъде служена там. Твърди се, че дори Патриарсите не смеят да обезпокояват без сериозен повод светостта ѝ със служби.

=== Манастирите ===

Първият манастир на Ортодокс, мъжкият манастир в Свети град, е основан четири години преди смъртта на Йосиф Водителя. Две години по-късно е основан женският манастир там. При основаването си и двата са се намирали насред полето, на доста път от града. С времето той се е разраснал в тяхна посока, и когато е било взето решение Свети град да не расте повече, двата манастира вече са били в покрайнините му. И двата са многократно достроявани и разширявани, и са двата най-големи манастира на Ортодокс.

Разрешението за създаване на манастир се дава от Патриарха. Формалните мотиви обикновено са липса на манастири в близост, или активна дейност на отшелник или група отшелници монаси. Реалните обикновено преценяват нуждата от още един манастир в съответния край. Веднъж създадени манастири не се закриват никога, затова и разрешение за нови не се дава лесно. Обикновено на една околия се пада по един манастир; ако е по-голям - на няколко; много рядко в една околия може да има два, и те обикновено са по-скоро скитове с по няколко десетки монаси. Въпрос на гордост е за околията да има собствен манастир. Не всяка обаче може да си го позволи - издръжката и особено строителството на манастир поглъща немалко от данъците ѝ, въпреки че обикновено манастирите произвеждат повечето от нужната им храна и предмети. Затова и почти половината околии нямат свой манастир.

Манастирите са центровете, където се складира и преразпределя събраният от миряните данък. Ако имат повече, отколкото могат да складират и опазят, раздават излишъка на нуждаещите се (в гладни години това може да значи и всички), или го разпределят по дейности от полза за околията. Така те предотвратяват средновековния тип мизерия и се грижат за развитието на околиите. От полза са и по други начини: те издържат около две трети от „основното“ образование на Ортодокс, и почти цялото „висше“. Училища за майстори строители, лечители и пр., които умеят повече от обикновените занаятчии, има почти само към манастирите. Духовната им грижа е от реална помощ за Ортодокс: таласъмите и самодивите наоколо може и да не са реална опасност, но мотивацията и спокойствието на хората помагат много. Най-сетне, при всякакви бедствия основната помощ идва от манастирските монаси: те са длъжни при каквато и да е беда да се притекат веднага.

Оригиналната идея на Йосиф е била някои хора (предимно тези с по-светски наклонности) да бъдат държани по-изкъсо и възпитавани при по-строга духовна дисциплина. Планът му надали щял да успее: започнала да се набелязва тенденция монашествата да избират за висши духовници по-либерални хора. Много скоро след смъртта му обаче манастирите са започнали да привличат предимно по-духовно настроените. Това довело до създаване в тях на доста дисциплинирана и строга атмосфера. И тъй като повечето училища на Ортодокс са към манастирите и преподават в тях монаси (обикновено най-образцовите), чрез образователната система строгата духовност постепенно се наложила на целия свят.

Първоначално големият процент от населението е било религиозно по-скоро проформа (повечето от първото поколение по-скоро са мразели богатите, които могат да си позволят качествени аугментации) и истински вярващите са намирали себеподобни предимно в манастирите. През първите няколко поколения религиозността се е засилвала - това е времето, когато манастирите преливат от монаси. С „попиването“ на религията с поколенията обаче съотношението се обръща, обръща се и процесът - вярващите се чувстват добре навсякъде (и по-нужни извън манастирите). Вътре остават все по-малък брой монаси, някои недостатъчно набожни за цивилния живот, но търпени вътре заради посветяването си (и възпитавани в религиозен дух при по-строга дисциплина), други - недостатъчно кадърни, за да се оправят в живота извън манастира, и т.н. Изследователи на Ортодокс спекулират, че това може би е начин за допълнително изчистване на обществото от недостатъчна религиозност.

Статутът на манастирите е по-особен от този на останалите населени места. Църковната власт в обикновените села и градове е пряка и всеобхватна. В манастирите на теория е пак същото, но на практика те биват смятани за по-посветени от селата и градовете, и игумените им биват приемани с много уважение. Затова обикновено централното управление на манастирите се осъществява с препоръки и по-рядко с обикновени нареждания. Изпълнението на препоръките е желателно, но не задължително: игумените отговарят за него, но имат правото по свое усмотрение да не спазват дадена препоръка.

Статутът на препоръка се създава при Единадесетия Патриарх. За да се подобри обменът на кадри в манастирите и да бъдат обвързани в здрава мрежа, той предложил манастирските послушници след обучението си и получаването на монашески сан да отиват в друг манастир. В някои манастири, които остро се нуждаели от попълнение, обаче това не било желателно. По тази причина Патриархът нарекъл предложението си препоръка и дал на игумените правото да не я спазват, ако е нужно. При Четиринадесетия патриарх тя била допълнена с предложението обикновените монаси по възможност да не се задържат в един манастир повече от двадесет години; на практика се случва да престоят и по четиридесет, но в крайна сметка се местят.

Насочването кой монах къде да отиде се върши от канцеларията на Митрополията, в която е манастирът, от който той тръгва. Митрополиите координират потоците монаси помежду си. Пак те отправят молби към игумените да помолят братствата си да се размърдат - без това повечето монаси биха стояли в един манастир колкото се може повече. Тъй като игумените също нямат желание да се лишават от монаси, било въведено правилото, че авторитетът на манастира се определя не от броя на монасите в него, а от силата на традициите и вярата му (което е много мъгливо понятие, и обикновено се определя по възрастта и славата на манастира).

Игумените и протоигумените не се местят от един манастир в друг, освен ако не бъдат специално помолени от Митрополит, или протоигумен не бъде назначен за игумен в друг манастир. Обикновено молбата се прави при спешна нужда от опитен манастирски ръководител някъде, като правило в новопостроен манастир. Статутът на игумените на манастири не е точно определен в църковната йерархия. Сммята се, че е около или малко над владика, и се определя от авторитета и славата на манастира.

==== Петлевският манастир ====

Официалното му име е Света обител „Свети Николай Чудотворец“, но е известен популярно като Петлевски манастир, по името на най-близкото село - Петлево. Строителството му е започнато през 315 г. от Преселението. Основната част от манастира е завършена през 387 г.

Дотогава нови Митрополии са създавани, като съществуваща се раздели на две и към двете бъдат присъединени нови земи за усвояване. Митрополията на Петлевския манастир е първата, създадена изцяло на нова земя, чрез организирано преселване на население. По тази причина строителството на манастир е било сред първите приоритети и е започнато още преди това на селата. Пак защото е бил първият и единствен за известно време в Митрополията, по проект манастирът е отстъпвал по размери само на двата манастира в Свети град.

Мястото е подбрано близо до разклоненията на местни планини, до голям извор с целогодишно постоянен дебит. (Според поверието водата му е лековита - да, в известен смисъл всяка чиста и вкусна вода е лековита, след като повдига духа...) Според създаващия се по това време обичай, земите на една педя време път с каруца (дванайсетина километра) във всяка посока принадлежат на манастира. Селяни от околните села нямат право да ги обработват, ако не са изрично поканени от игумена. (Ако са, това не им струва нищо свръх Божията десетина, защото би било вид печалбарство от страна на манастира.)

Манастирският двор е около шестотин на шестотин разкрача. Заобиколен е с ограда, висока човешки бой и още един лакът. От вътрешната ѝ страна, с гръб към нея, са настроени едноетажни складчета, работилници и други дребни постройки.

В центъра на двора е черквата - еднокорабна, с две камбанарии, разположени от двете страни на входа, дълга осемдесет разкрача и широка шестдесет. От три страни я обхваща основната сграда на манастира, построена във формата на буквата П. Централната част на манастирската сграда е широка четиридесет разкрача, двете крила - по двадесет и пет разкрача всяко. Дължината и на трите части, мерена по вътрешната (откъм черквата) страна е по сто и двадесет разкрача. Сградата е на пет етажа; всяка от трите ѝ части в средата си има още един етаж пристройка. В краищата на двете крила и на съединенията им с централната част има кули, високи по два етажа. Етажите са по два човешки боя високи.

Манастирите са и основните складове за данъка в Патриаршията, което изисква да имат големи мазета. А тъй като строителите са си давали сметка, че новата Митрополия може да няма скоро ресурси да построи друг голям манастир, мазетата на Петлевския са огромни. Почти цялата площ под основната сграда, черквата, пространството между тях и още по двайсетина разкрача наоколо са мазета. Коридорите между мазетата не винаги са прави и логични. Помещенията също са с твърде различен размер - има такива по два на два разкрача, но има и по шейсет на осемдесет разкрача (с много поддържащи колони вътре). Има коридори, които са достъпни само ако се мине през някое помещение. Понякога вратата към такъв коридор също е умело замаскирана и я знаят твърде малко от монасите, а някои от тези врати и коридори са напълно забравени. За някои пък по някой монах подозира, че съществуват, но не знае откъде се влиза в тях.

Черквата е изградена изцяло от дялан камък. Манастирската сграда е основно от тухли; основите на кулите, както и подовете и таваните, са от камък и се държат на сводове. (На Ортодокс, поне на територията на Патриаршията, няма земетресения, така че добре направеният каменен свод е на практика вечен.) В конструкцията на сградите не е използвано дърво, за да не се боят от пожари и гниене. Дори покривите са желязна конструкция, обилно боядисана с маслени бои, за да не я яде ръжда. Както черковните стени, така и стените на манастирската сграда са дебели по два лакътя на повечето места. Където е нужна по-голяма опорна здравина, стигат до четири лакътя. Вложените в Петлевския манастир тухли и камък биха стигнали за изграждането на няколко села; ако се броят и тези в оградата и допълнителните постройки - вероятно за малка околия.

Вътрешната архитектура на манастира следва обичая, останал още от Йосиф Водителя - коридорите и стълбищата трябва да са сложни и оплетени, за да създават препятствия пред ума и тялото на монасите, и да дават възможност да се разгърне душата им. В много манастири това се е постигало просто като преграждат удобните и свързват на неудобни места коридори и стълбища. Петлевският обаче е проектиран от майстор и талант на това изкуство, малко известният на изследователите Антоний Николаев от Свети град. Трудностите в него са свързани в сложна и по своему логична система. Често е използвано разминаване на коридори на две нива в рамките на един етаж; това са местата, където проходи са по-ниски дори от един човешки бой. Има немалко скрити проходи и стълбища. Част са известни само на манастирското ръководство, а част са забравени от всекиго.

Идеята на системата е, че проходите, коридорите и стълбищата на манастира символизират пътищата на човешката душа. Различните елементи на схемата символизират житейски и религиозни понятия така, че придвижването от едно към друго място наподобява определени житейски изпитания и справянето с тях. Склонен към размишление ум без труд открива аналогията и дори останалите несъзнателно ѝ се поддават. Целта е била игумените да могат да учат без думи монасите, като просто ги заселват в килия на подходящо за човека място. Без да е нарочно пазена в тайна, тази информация се предава предимно в манастирските ръководства. Към момента на действието, в Петлевския манастир я знаят трима души - игуменът, протоигуменът и отец Евлоги.

(Отец Евлоги е забелязал сам аналогията и след като се е заселил за постоянно в манастира е проучил схемата на проходите му старателно, с немалко възхищение към проектантите. Опирайки се на познанията и логиката си, той е преоткрил дори повечето от забравените от всекиго проходи. Неизвестни за него са останали не повече от пет-шест и за може би още толкова се е досетил, но не е открил откъде се влиза в тях. Резултатът от проучванията му е подробна карта, която първоначално е смятал да остави на манастирския игумен. След като вижда Петърчо и Христина и разговаря с тях, той предвижда, че вероятно Отговорникът ще даде възможност на Христина да се върне на Академия, а на Петърчо да остане, въпреки че вероятно опитът по начало е целял обратното. Неизвестно защо, той решава да остави картата вместо на игумена на Петърчо. Събрал последни сили, скрива картата в килията си и измолва от игумена никой да не живее в нея, нито да я чисти или разтребва, докато той не прати вест от отвъдното по някой от живите, че килията е свободна, или не изминат десет години. (На картата има написано указание към любопитния Петърчо, ако я намери, какво да иде и да каже на игумена. А нищо чудно и хлапакът да не се ограничи с нарисуваното: може би уменията му в комбинаториката ще му разкрият и още нещо...)

Пълният капацитет на манастира е за две хиляди монаси. Централната част на сградата подслонява освен килии за монаси и общите помещения - магерница, библиотека, баня и др. В двете крила има само килии за живеене. За послушниците са отредени килии на най-горния етаж в лявото крило на манастира. Едно, за да са по-близо до Бога, и второ, възрастните монаси да катерят по-малко стълби. Пътят до често използваните места - църквата, магерницата, библиотеката - е проектиран да ги навежда на разни размисли. По подобен начин на различни места трябва да живеят и монасите.

(Две години преди времето на действието на романа „Ортодокс“ игуменът е разпоредил стотината останали манастирски заселници да се съберат в един коридор, на първия етаж, за повече сплотеност. А за да не се създаде прекалено единна общност, която трудно би приела изпратени отвън монаси, почти всички са били сложени по един в килия. Иначе килиите са за по двама, четири или шест монаси.)

Строителството на толкова грандиозен манастир сериозно поизтощило младата Митрополия и се оказало добър урок. Следващите два манастира в нея са започнати повече от петдесет години след Петлевския манастир и са много по-малки. Оттогава в нея са строени и доста други, но никой няма размерите на Петлевския. В цялата Патриаршия има не повече от десетина манастира, които са му приблизително равни по размер. По-големи към 972 г. от Разделението продължават да са единствено двата манастира на Свети град.

Това и създава известен проблем в Митрополията: игуменът на Петлевския манастир не е просто „един от равните“ сред игумените на манастири, а е доста пръв сред тях и се доближава по авторитет до Митрополита. Това си проличало особено добре около 500 г. от Преселението, когато манастирът бил запълнен докрай, докато другите манастири в Митрополията били полупразни - почти всеки монах искал да е точно в Петлевския. (За това е допринасяла и славата на чудотворната икона на Богородица.) За да бъде поизравнена тежестта и славата на манастира (и игумена му) с тези на другите манастири, около 580 г. ОП започнало умишлено пренасочване на монаси от него към другите манастири, както чрез „източване“ при всеки удобен случай чрез канцеларията на Митрополита, така и чрез молба към селските свещеници желаещите да се замонашат да бъдат насочвани към други манастири. Славата обаче се оказала трудна за побеждаване: чак четиристотин години по-късно в манастира остават само около стотина монаси, и въпреки това игуменът му продължава да бъде гледан с повече уважение от игумените на други пренаселени манастири.

(Една проява на тази слава в романа „Ортодокс“ е и отвеждането на Петърчо точно в Петлевския манастир. Широкополската околия няма свой манастир. Според разпределението, въведено от владиката, решилите да се замонашат от нея е редно да отиват в манастира „Свети Наум“, в една от съседните околии. Петърчовият баща обаче, скептичен към сина си, решава да го заведе в по-славния и по-чудотворен Петлевски манастир. Който освен това е и по-далече от селото му и там няма съселяни, които да клюкарстват семейството. Не е ясно дали Отговорникът на Ортодокс е повлиял на решението му, или е пресметнал нещата достатъчно напред - и двете задачи не биха му били проблем.)

Към 972 г. след Разделението в Петлевския манастир има общо петима епископи, още около четиридесет пълноправни монаси и малко над петдесетима манастирски братя. От упоменатите в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] монаси освен игумена и протоигумена епископи са също отец Никодим и отец Йероним.

== Население ==

Всички заселници на Ортодокс са членове на сектата на Йосиф Водителя от времето на Преселението. Хора извън тази секта не са били приемани в проекта. Малкото желаещи да се присъединят към него в последния момент са били набързо покръстени и приети в сектата.

С цел сплотяване след преселването хората са били обединени от Йосиф чрез [[Ортодокс#Църковно обявено роднинство|църковно обявено роднинство]] в „семейства“ от по няколко „братя“ и „сестри“.

Отначало групичката е само от две-три хиляди човека. Контролът върху раждаемостта е обявен за зло и забравен, и броят на населението непрекъснато расте. Към 972 г. след Разделението то е около 25 милиона души, населяващи около 550 000 квадратни километра. Вероятно населението би било много повече, ако раждаемостта не е била естествено ограничена от [[Ортодокс#Генетика|генетичната каша]] и от факта, че през първите около шестотин години между половината и една трета от населението са се замонашвали, или не са участвали в брак поради други причини. Към 972 г. след Разделението генетичната каша вече не пречи много на размножаването, а в манастирите отиват твърде малко хора и населението расте доста бързо.

=== Здраве ===

Средната продължителност на живота е 75-80 години. Разсейката обаче е сериозна. Поне 5% от хората не доживяват до 65, заради болести (най-често инфаркти, инсулти, рак и простуди) и по-рядко нещастни случаи. Също, поне 5% надхвърлят стоте (повечето от тях покрай наследствени аугментации за дълголетие). Изследователи от Академия са изчислили, че здравна помощ като тази на Академия би повишила средната продължителност на живота на Ортодокс с поне 10 години.

Видимите инвалидности на Ортодокс са малко повече, отколкото преди Разделението, но доста по-малко, отколкото са били през реалното Средновековие. Процентът на генетичните увреждания е малко по-висок от този преди Разделението. Процентът на причинените от лоши условия на живот са съвсем малко повече, отколкото тези преди Разделението, и много пъти по-малко, отколкото тези през истинското Средновековие. Като допълнителни качества, както физически, така и личностни, обаче може да се намери каквото ум не би побрал.

Заразни болести на практика няма, с изключение на най-обикновените и често срещани от времето преди Разделението - настинки, бронхопневмонии, вирусни разстройства и т.н.

=== Генетика ===

Ортодокс е истинска генетична каша. Тъй като сектата на Йосиф силно се е противопоставяла на всякакви видове аугментации, процентът в нея на хората с официално разрешени аугментации (средна продължителност на живота 100-110 г., пълноценно здраве почти до края и т.н.) е бил сравнително малък. Истината обаче е, че повечето от членовете ѝ са мразели аугментациите именно защото са били опитали да се сдобият с това или онова и опитът е бил неуспешен или с нежелани ефекти. А обикновено е бил неуспешен, защото срещу почти или съвсем без пари е можело да бъдат намерени само експериментални или нелегални аугментации, недокументирани и недоизпипани, нерядко ментета. Съответно, резултатът не е бил желаният. (За сметка на това най-често е бил труден за предполагане и очакване.)

Така че при преселението на Ортодокс официално се е смятало, че в групата почти няма генетични аугментации и отклонения, но всъщност процентът на генетично модифицираните е бил дори доста висок за преселенска група. Почти всеки е криел какво носи в гените си (а много и не са знаели, или не са били наясно с възможните последствия). Всякакви генетични паспорти и консултации, естествено, са били немислими. За капак на нещата, първите няколко поколения направо са гъмжали от всевъзможни нелегални контейнерни ретровируси и техни подивели щамове, пренасящи от който на когото попадне каквито гени и техни парчета попаднат - истински генетичен миксер. (Още доста преди Разделението Йосиф Водителя е забранил на хората си да се модифицират генетично, така че те не са смеели да го правят легално - а повечето нелегални генетични модификации не са включвали качествено почистване от контейнерния ретровирус, пренасящ модификацията.) Вероятно единственият, който може да се оправи в кашата, е Отговорникът на Ортодокс, а той не консултира населението.

На базата на това наследство е възникнала една от най-големите генетични лудници в човечеството - и това, че почти всички отклонения не са в сфери, които се виждат нагледно, само я е оплело още повече. Има светове, претърпели генетични злополуки или дори генетичен тероризъм или войни - там нещата са по-страшни като видими последствия за хората, но айсбергът е под повърхността не повече, отколкото е над нея. На Ортодокс той е скрит на практика целият и е огромен. За щастие на населението му, официалната доктрина рядко възприема генетичните особености като дяволско дело, и дори тогава смята носителите им не за престъпници, а за жертви (ако те самите нямат глупостта да дадат повод за обратното тълкуване).

С времето генетичната каша е овладяна от естествения подбор, поне до степен да не пречи твърде много на раждаемостта. Много често обаче са срещани наследствените останки, скрити или в някаква степен изявени, на нелегални, експериментални или просто не много известни аугментации. Съчетанията им понякога пораждат изключително странни хора.

=== Именна система ===

Неясно кога, предполага се че през първите триста години след Преселението, именната система на Ортодокс се е превърнала в бъркотия. Официално човек има там само собствено име. Ако името му е уникално сред обсъжданите, обикновено го наричат само по име. Ако не е, в действие влизат всякакви форми на пояснение - прякори, бащини имена или прякори, родови имена или прякори, произходи от населени места, фамилии в стил отпреди Разделението и каквото и да е друго, което го отличава според компанията. Един и същи Петър може в съседното село да бъде Петър от Ябълково, в селската кръчма - Горномахленския Петър, на женска седянка - Стояниния Петър, на панаир - Петър житаря, и т.н.

За църковни цели (които са най-близките до граждански регистър) човекът се води по име, родители и година на раждане. Отделно от това, църковните книги са за определено място и описват родените и живелите там, така че е документирано и населеното място, където е роден. Много рядко, но понякога дори с толкова пояснения се случват съвпадения. В такива случаи обикновено в църковните книги се вписва някакво допълнително пояснение - от коя махала е човекът, или имена на прародители, или каквото друго свещеникът сметне за подходящо. Уникална система на имена или други обозначители умишлено не е създадена, тъй като „е опит хората да станат всезнаещи като Бог“.

=== Църковно обявено роднинство ===

При преселването на планетата, за да обедини хората си, Йосиф Водителя създава църковно обявеното роднинство. Чрез него се декларира некръвна и небрачна роднинска връзка между хора. След Преселението всички са били свързани в „семейства“ от по няколко братя и сестри. Оттогава църковно обявеното роднинство се използва най-често при осиновяване на деца, понякога при приемане на Анатемосани, но и при най-различни други случаи - когато свещениците решат, че е необходимо.

Църковното роднинство между двама души се обявява от свещеник или монах с ранг епископ пред тях, в присъствието на двама свидетели.

Съгласно обяснението на Йосиф, епископът плюс двамата свидетели създават сходство със Светата троица, което е необходимо за този вид свещенодействие. (Това не е единственият случай, когато той е съчинявал на момента религиозно обяснение за това или онова.) Според него, трите вида връзка между хората отразяват трите лица на бога: кръвната връзка - Бог-отец, брачната - Бог-син, църковно обявената - Светия дух. Третата форма се оказала удобен „капак“ и за осиновяването, побратимяването, побащимяването и други стари практики; по този начин ѝ била подсигурена „традиция“ дълго назад във времето. Йосиф обявява, че небесно откровение му е напомнило това родство, което е съществувало по начало, но хората са го забравили заради греховете си.

=== Анатемосани ===

Около 50 000 души на Ортодокс (точният брой не е известен) са т.нар. Анатемосани - наказани с лишаване от права и имущество и прогонени от територията на Патриаршията, или техни потомци, които не са били приети обратно (или не са търсили обратно приемане).

Анатемосаните живеят по периферията на Патриаршията, на малки групи. Животът им е далеч по-примитивен и труден от този в Патриаршията. Някои групи се стремят от сърце и душа да се върнат обратно в Патриаршията. Други официално отричат идеята, но реално членовете им обикновено искат същото. Ако Анатемосан успее да покаже достатъчно набожност и заслуги (и в Патриаршията научат това), има добри шансове.

Външен наблюдател би отбелязал „липсата им на късмет“ - всякакви опити да си осигурят по-прилично съществуване като правило се провалят по най-разнообразни причини. Местните хора смятат, че това е естествено следствие на Анатемосването - Бог е снел благодатта си от тях. Реално основната причина е, че Анатемосаните често не приемат и очевидно полезни неща от Патриаршията, било заради нежелание, било защото Патриаршията гледа с подозрение на всичко, което те правят, и им пречи. Не е имало случай сред тях да се появи лидер, който да обедини значителен брой хора, особено пък срещу Патриаршията. Причините са много - групичките са малки, разделени една от друга, притиснати от живота. Патриаршията има правило, че който от Анатемосаните се е борил срещу нея, не може да бъде приет обратно, роднините му до дванадесето коляно, ако са Анатемосани - също. (Не много рядко от последното се правят изключения за искрено набожни хора.) Свещениците знаят, че хора с лидерски качества не бива да бъдат Анатемосвани лесно. Вероятно Отговорникът също се намесва по някакъв начин, за да поддържа статуквото.

Имало е отделни случаи групички Анатемосани да се държат като бандити и да нападат села от Патриаршията. Като правило Митрополитът в отговор вдига на крак цялата Митрополия, за да ги издири и накаже. Търсенето продължава, докато ги открият и заловят, ако е необходимо - с години. (Рядко е повече от няколко дни - стотици хиляди разлютени от откъсването от работата им хора търсят наистина ефективно.) Наказанието обикновено е ежедневно пребиване от бой с пръчки, докато не се сметне, че провинилите се са се отказали от намеренията си искрено. (Или не загинат - това не е желан ефект, но понякога се е случвало поради престараване. Престаралите се чак дотам не биват гледани с добро око.) След това всичкото имущество, което имат, бива унищожено и биват прогонени по-надалеч. На практика не е имало случай някой да повтори опита за бандитизъм.

Често невинни Анатемосани, които просто са се оказали на пътя на потерята, също отнасят част от наказанието, докато се разбере, че нямат нищо общо. Когато това се разбере обаче, се търси начин да бъдат компенсирани. Ако поискат обратно приемане в такъв момент, често го получават.

Като изключим обсъждането на молби за обратно приемане, обикновените жители на Ортодокс не се интересуват много от Анатемосаните. Изключение са случаите, когато Анатемосани се опитат да построят каквото и да било напомнящо машина. Дори обикновена воденица, ако е тяхно дело, предизвиква силно подозрение (каквото не би предизвикала, ако е в село на примерни православни). Ако по нея има каквото и да било необичайно, дори най-дребно, свещеникът на най-близкото село може да нареди разрушаването ѝ (и обикновено го прави). Това допълнително спомага за ниския жизнен стандарт на Анатемосаните.

Често хора от околни светове си задават въпроса какво пречи на Анатемосаните да развият техника и технологии, които превъзхождат тези в Патриаршията, и да покажат икономическо и/или военно превъзходство. Една от причините е, че групичките Анатемосани рядко остават стабилни в течение на поколения, и съответно не оставят продължително, натрупващо се интелектуално наследство. Друга е подозрителността на жителите на Патриаршията към всичко, което те правят. Трета, може би най-допринасящата от всички, е че ако някоя група Анатемосани се стабилизира и започне да създава трайни структури и познания, винаги в околните групи се намират нейни недоброжелатели, които да я издадат на Патриаршията, често дори преувеличавайки опасността от тази група.

Приетите обратно в Патриаршията Анатемосани обикновено биват гледани отначало с леко подозрение, което обаче обикновено бързо се разсейва - до обратно приемане обикновено стигат хора, чиито качества го заслужават, и това си проличава. Най-често те са дори по-образцови християни от средния жител на Патриаршията. Правата им са еднакви с тези на всички други и те нерядко стават свещеници или монаси. Един от тях е станал Патриарх, друг (отец Евлоги, който е смятан за роден сред Анатемосани, но всъщност произхожда от друг свят) е бил канонизиран за светец.

== Култура ==

=== Език ===

По проект езикът на Ортодокс е трябвало да бъде църковнославянският, с минимално влияние на съвременния към Разделението български. Хитрият Йосиф обаче надали е вярвал, че може реално да наложи на преселенците да говорят език, който не знаят и надали ще им е до това да го учат. Реално на Ортодокс се говори език, взел структурата и правилата си от съвременния към Разделението български. Речниковият му запас е сходен на българския от Възраждането (заради сходния тезаурус), но почти винаги се използват съвременните думи, а не тези от Възраждането. Където са по-точни и подходящи, са се закрепили дори научни термини - „широколистна“ и „иглолистна“ дървесина, „плацента“ и пр.

Езикът е фиксиран към времето на създаването на Ортодокс. Смята се, че е създаден (пряко или косвено) от Господа и съдържа всичко, необходимо на божия човек. Няма ли за нещо дума в езика, то най-вероятно е дяволска работа и не трябва да съществува, нито пък думата. По тази причина развитието на езика реално е невъзможно.

Църковнославянският език, под името „свети черковен“, задължително се изучава от духовенството. Тъй като обаче е предвиден почти само за духовни цели, не е пълноценен език - на него например е невъзможно да се обяснят много ежедневни дейности. Доразвиването му, естествено, би било светотатство. Реално го знаят в пълнотата му почти само преподавателите. Епископите като правило владеят голямата му част и могат да си служат с него свободно където е приложим. Свещениците и монасите най-често знаят молитвите на него, и биха могли да скалъпят на него нещо смислено. Манастирските братя най-често знаят не повече от няколко десетки основни думи. Горе-долу с толкова може да се справи, в смисъл да ги разбере, и типичният жител на Патриаршията.

=== Изкуство ===

Изцяло е доминирано от църквата.

Книги освен светите писания и другите църковни книги не съществуват.

Музиката се състои от църковни химни и песнопения (нови биват композирани доста рядко) и песните по седенки и сватби.

Изобразителното изкуство е по-развито. Картините почти без изключение са по религиозни сюжети. Срещаните почти само по черкви скулптури - също.

=== Народни обичаи ===

Още по време на съставянето на проекта за Ортодокс Йосиф вписал идеята за възстановяване на някои народни обичаи, в плана на „исконна народна мъдрост“. Предполага се, че е искал да направи живота по-колоритен - повечето от тези обичаи не са особено църковни и почти всички в крайна сметка имат предхристиянски произход. Десетина години след Разделението обичаите започват малко по малко да си пробиват път. Предполага се, че са въведени внимателно от верни хора на Йосиф, или възстановени по самоинициатива на хора от сектата с някакви етнографски познания.

Сред тези обичаи са:

* краденето на момите (което е открай докрай представление и се уговаря предварително между родителите на младите; реално нападение и отвличане би било наказано сурово от свещениците)
* брачната обиколка (след обявяването от свещеника на младоженците за съпрузи, роднините ги впрягат във впряг и така обикалят три пъти църквата, като символ на желанието им за съвместен живот и в трудности)

=== Облекло и външност ===

Както и с всичко друго на Ортодокс, идеята на проекта на Йосиф е била да бъде използвано като образец ранното Средновековие. Представите на съставителите на проекта обаче са дошли почти само от художествени произведения, често не особено достоверни исторически. По тази причина немалко неща в облеклото на Ортодокс не са каквито реално са били през Средновековието.

Типичното облекло на мъжете е риза, потури и цървули. Често около ризата се омотава пояс (особено го ценят по-възрастните, понеже държи топло на кръста). В по-хладно време те обличат над ризата сетрета или шуби, в големи студове - шаячни ямурлуци или пелерини. В по-топло време цървулите биват носени на босо или дори се минава без тях, в по-хладно се обуват вълнени чорапи. Немалко мъже носят калпаци.

Жените носят различни видове рокли, или престилки и сукмани. (Роклите са били непознати в Югоизточна Европа през Средновековието, но съставителите на проекта не са го знаели. Твърди се, че още на времето съвестен историк ги е предупредил, но те не му повярвали.) В студено време намятат пелерини. Обуват цървули или сандали, обикновено изработени далеч по-майсторски и красиво от мъжките. По традиция омъжените жени почти винаги се забраждат с кърпи, в студено време го правят и неомъжените.

Дамски дрехи с деколте не биха били позволени от църквата. Тя не гледа с добро око и на украшенията, но на моми или наскоро омъжени не им се придиря за по някоя огърлица (особено ако някъде по нея има кръстче) или диадема. Булките като правило са накичени с украшения до степен да се огъват под тежестта им - обикновено за сватба дава назаем украшенията си цялото село. Тогава дори сериозните омъжени жени могат да си позволят кокетни огърлици или брошки.

Почти винаги сетретата и потурите, а често и ризите, престилките и дори сукманите имат джобове - нещо, непознато през Средновековието. Изследователите от Академия имат информация, че Йосиф Водителя е знаел за това положение и не е позволявал дрехите да имат джобове. Тъй като обаче не е оставил официално разпореждане по въпроса, вероятно практичността накрая е надделяла.

Мъжете обикновено подстригват косите си - рядкост е мъж да има дълга коса, и ако не е заради невъзможност да се подстригва редовно, обикновено не се гледа с добро око от църквата и възрастните хора. С жените е обратното - ако косата им не е поне до раменете, това не се гледа с добро око (освен ако не е по здравословни причини).

Брадата се смята за белег на духовника. Формално погледнато, на миряните не е забранено да си пускат бради, но се смята за признак на излишна гордост и приравняване с духовниците; позволяват им се мустаци. Точният произход на това мнение не е известен; около сто и двадесет години след Разделението, откогато са първите изследвания на Ортодокс, вече го е имало. Реално, отрудените миряни често се бръснат само веднъж седмично, за черквата в неделя. По-авторитетни светски фигури се бръснат всеки ден. Това е може би основният външен белег за добро положение на светско лице на Ортодокс, където богатството се смята за греховно. Обикновено се смята, че небръснат твърде дълго време мирянин се опитва да се прави на свещеник, и бива подканен - отначало учтиво, после и не дотам кротко - да се обръсне. Или да вземе изпита за свещеник, ако има желание... Има и изключения - твърде възрастни старци често развяват патриаршески бради и никой не ги укорява. Нито можеш да очакваш да се бръснат редовно, нито върви да подхождаш към възрастта им без уважение.

=== Образование ===

Изцяло се контролира от църквата. Уредено е по средновековен (по представите на Йосиф и компания) тип.

Селските свещеници преподават на децата уроци за живота, истината, вярата и прочее. Обикновено всеки или почти всеки ден водят обучение на по няколко деца, така че всяко дете на подходяща възраст (от седем до десет-единадесет години) минават на обучение по два пъти месечно.

Преподаваното е предимно основи на религията. Част от него е образование - четене, писане, смятане. Идеята е детето да се научи да чете, пише, брои до сто, събира и изважда. На практика не всички деца покриват тези изисквания, но тъй като не са задължителни, не им се придиря много. Далеч по-важното е детето да почита Бога, нали?

Занаят се учи с чиракуване при майстор, който го владее. Изпити за майстор няма, защото няма гилдии на майсторите (потенциално са центрове на власт и авторитет извън църквата). След като научи достатъчно, чиракът става калфа, след като научи всичко или почти всичко, което знае майсторът му, става майстор. Кога е научил достатъчно решава майсторът.

Към манастирите и околийските градчета (под патронажа на местния владика) има училища, където биват изпращани по-ученолюбивите и умни деца. Кое ще отиде там решава селският свещеник (като родителите имат право да откажат да го пратят). Там се учи от към единадесет до към петнадесетгодишна възраст. Преподават се основно повече верски познания и малко повече образование - краснопис, броене до хиляда и повече, умножение и деление, църковно песнопеене, основи на рисуването, основи на лечителството... Повечето от тези училища предлагат и обучение в занаяти, водено като правило от най-добрите майстори в околията.

Към митрополийските центрове има големи училища (често по повече от едно), където се преподават още повече познания - както верски, така и образователни и основни умения в ръководене на хора. Завършилите ги като правило владеят и поне основите на поне няколко занаята. (Истински научни дисциплини на Ортодокс няма, тъй като биха противоречали на църковната догма и принципи.) Обикновено тези училища са, които дават необходимите познания, за да може да стане монах или свещеник епископ. В тях постъпват ученици, отличили се в околийските училища, по предложение на владиката. Обучението е от около петнадесет до около двадесетгодишна възраст, но често през тези училища минават и по-възрастни монаси или свещеници, които се подготвят да кандидатстват за епископи. Пак към тези училища са и школите за свещеници.

Най-висшето училище на Ортодокс е духовната школа на Свети град. В нея се учи от около двадесет до около двадесет и пет годишна възраст (но не са рядкост и по-възрастни ученици). Рядкост е Митрополит да стане духовник, който не я е завършил. Преподава на практика всичкото верско познание, което съществува на Ортодокс, както и всичките умения в ръководене на хора и носене на отговорност за тях. Не се занимава с образователни умения.

Централизирани критерии и изпити няма - най-близкото до тях са критериите за изпити за свещеник, монах и епископ. Те са простички и утвърдени. На практика в колкото по-добро училище учиш, толкова повече научаваш и по-добре се справяш.

=== Нецърковни неща ===

Основното „нецърковно“ нещо на Ортодокс са цирковете - неголеми трупи, които обикалят от място на място и се издържат от представления, понякога и от помощ в селската работа. Обикновено представят различни видове атлети и акробати, неголеми театрални постановки (които са единствените прояви на артистично изкуство на Ортодокс), по-рядко разни чудати неща и разбира се смешници – така на Ортодокс наричат клоуните.

Много от по-религиозните хора не ги гледат с добро око, без да имат някакви конкретни претенции. (Всъщност - че са привлекателни за хора, които не са особено църковно настроени, и това понякога им проличава.)

Причината за съществуването им е била съвет от Свръзката към Йосиф Водителя, че изцяло църковна система е нещо като парен котел без предпазен клапан, и че нещо от типа на пътуващи циркове би било добър отдушник.

Донякъде в графата „нецърковни“ попадат и различните баячки, гадателки, лечители и пр. Като правило, те обличат дейността си в натъртено църковни форми, и се кръстят и божесват повече и от свещениците и монасите. Въпреки това обаче, често по-религиозни хора мърморят срещу тях (особено ако са малко по-некадърни, или не умеят да контактуват добре с околните). Официално черквата няма принципни възражения срещу тях, но конкретни свещеници и монаси понякога ги недолюбват. (Което пък често не им пречи да ги посещават и молят за услуги и помощ. Често баячките и гадателките са по-добри психолози, а лечителите по-кадърни в лекуването от свещениците.)

Особено е положението на Ортодокс на кръчмите. Ако цирковете са отдушникът „на едро“, кръчмите са типичният ежедневен отдушник на мъжете на Ортодокс. (За което още Йосиф се е сетил, предполага се и без помощта на Свръзката.) Свещениците гледат на пиянството с лошо око и често и строго порицават впиянчилите се, но въпреки това почти всяко село си има по някой. (В околии, където пиянското грозде расте добре - често и цяла група.) За да бъде държано положението под контрол, е създадено правилото, че селският кръчмар е помощник на свещеника при раздаването на причастие - върви след него и носи виното и комката. Това поставя кръчмаря в ролята на помощник на свещеника и в отношенията с пиячите, и го кара да ги държи под контрол.

=== Еретични думи ===

Някои думи, свързани със отречените от църквата на Ортодокс постижения на хората, са се запазили, най-често сред духовните лица, като пример за еретични думи. (Известна част от еретичните думи не са свързани с отреченото от църквата - вероятно са попаднали в тази категория по недоразумение.)

Не е ясно как не са се изгубили през десетките поколения. Учени от Академия предполагат, че един техен източник са няколкото описания на времето отпреди Разделението, направени от преселници и пазени в библиотеките на двата манастира в Свети град. Описанията са от църковна гледна точка, но са правени от хора проживели много от живота си в това време и съдържат много от неговия език и термини. Предполага се, че от време на време монаси, които изучават злото, препрочитат тези описания и споделят с други монаси думи, които го обозначават. В същото време обаче като еретични думи са се запазили и някои, които липсват във всички известни на учените на Академия стари описания, например „папищаши“. Вероятно или има описания, останали неизвестни на учените, или думите са се оказали учудващо устойчиви. (Както е по принцип с ругатните - защото еретичните думи на Ортодокс играят точно тази роля.)

Повечето монаси или свещеници знаят по двайсетина-трийсет еретични думи. Повечето обикновени селяни също знаят по пет-десет. Изпитът за епископ изисква знаене на стотина, заедно със значението им (съгласно църковното тълкуване). Любознателни монаси или свещеници често знаят и по повече. Малцина на Ортодокс знаят по около хиляда, като правило монаси, които изучават злото и са чели пред-Разделенските описания. Учените от Академия са преброили в тези описания около две хиляди и малко думи, които потенциално биха могли да бъдат набедени за еретични. Какво от тях ще стане популярно като еретична дума зависи най-вече от случайността.

== Икономика ==

=== Търговия ===

Търговията е натурална. Пари или друго универсално разплащателно средство няма - каноните на Ортодокс забраняват създаването на такова, понеже то би накарало хората да мислят за него вместо за Бога. Срещат се правени от местните златари златни и сребърни монети, които обаче се използват предимно за украшения. Основната причина е суровият възглед към богатството (официално - наследство от православните канони, реално - напасване към състава на сектата, идващ по време на Преселението предимно от най-бедните слоеве). Вересията е популярна, не на последно място поради липсата на някакъв вид пари, но свръхзадлъжнелите са рядкост – от един момент нататък просто никой не смее да им дава на вересия повече. Също, ако не са задлъжнели от реална нужда, свещениците започват да ги притискат да работят повече и да икономисват, а ако са реално нуждаещи се, получават дарения от по-заможните, пряко или чрез църквата.

Липсата на универсално разплащателно средство донякъде пречи на търговията - често се случва този, който предлага желаното от някого нещо, да няма нужда от това, което другият може да му предложи срещу него. Понякога някоя стока (най-често жито или сол) започва да се използва тук или там в тази роля, но свещениците бързо прекратяват практиката. На пазарите често се организират нещо като „борси“, които посредничат при по-сложните сделки: някой, най-често местният писар, прави сметки какво на кого да се даде, за да получи всеки каквото търси (или би приел). До създаване на по-сериозни борси не се стига, първо защото свещениците се усещат, че „това не е читаво нещо“ (подчертава нуждата от единно разплащателно средство), и второ, че общата грамотност на населението не е достатъчна за сложността на задачата. Ако някоя стока не стига за всички, които я търсят, обикновено посредниците се опитват да я разпределят така, че да има поне по малко за всички.

=== Производство ===

Създаването на каквито и да било икономически сдружения (а и по принцип организации, с изключение на църковните) се смята за опит за подкопаване на властта на църквата и се наказва решително и безкомпромисно.

Наемането на един човек от друг за работа е забранено. Реално често се получава на практика – някаква работа се свършва срещу някаква форма на заплащане. Ако обаче някой започне твърде често да наема други хора, свещениците го принуждават да се откаже, за да го опазят от греха на прекомерното богатство. Също, ако някой не дарява на черквата и/или бедните почти всичко, което не му е реално нужно, бива обявен за недостатъчно добър християнин, а на Ортодокс това е много тежка стигма.

Мързелът също не се поощрява: ако някой реши да разчита на помощта на другите, без да е наистина неспособен да се изхранва, надали ще дочака помощ. Далеч по-вероятно е да получи наказание от местния свещеник заради мързела си, и това наказание да не е хич милостиво. Мързелът бива смятан за не по-малко тежък грях от кражбата или прелюбодеянието.

=== Данъци ===

Поданиците на Патриаршията ѝ плащат данък. По канон данъкът е „Божия десетина“ - една десета от всичко, което човекът е изкарал и придобил през годината. Освободени от него са свещениците и монасите, тъй като цялата им работа е служене на Бога. Местният свещеник има право да променя размера на данъка за отделните хора както реши. Като правило трудолюбиви, но затруднени от живота или бедствия хора биват освобождавани отчасти или изцяло от данък за годината. Охолно живеещите пък биват подканяни да дават като данък, или да даряват на бедните всичко или почти всичко, което имат свръх реално нужното им. (И когато го направят, биват щедро хвалени от свещеника и давани за пример и уважение на другите, а това в обществото на Ортодокс е доста по-голяма ценност от чували ненужно жито или сандъче лъскави украшения.) Ограничението пред местния свещеник е населеното място да не дава по-малко данък като цяло. Ако това е необходимо, може да го разреши свещеник от по-висок ранг. Злоупотреби с тази власт на свещениците на практика няма. Смята се, че ако свещеник си позволява лични пристрастия в определянето на данъка, той поставя себе си над Бога и трябва да бъде афоресан, а в по-тежки случаи дори анатемосан.

Данъкът се събира от местния свещеник. Неголяма част от него отива за издръжката на по-високите свещенически рангове - владици, митрополити, Патриарх. Част свещеникът раздава на бедните и нуждаещите се. Част запазва на склад към селската черква, като неприкосновен запас на селото при внезапни бедствия. Част бива предавана на местния манастир - съхраняването на данъка е едно от манастирските задължения. Част помага на издръжката на самия свещеник, ако той е твърде зает да се грижи за миряните и не може да се изхранва сам.

Църковният апарат на Ортодокс е една немалка част от населението. Огромната част от него обаче се изхранва напълно или почти напълно чрез свой труд. Реално на един издържан от данъците човек се падат стотици плащащи ги миряни, и ако този човек си позволи нещо повече от най-скромно съществуване, сериозно рискува да получи сурово наказание. Затова и една десетина от всичко изкарано от миряните надхвърля десетки пъти нуждата от издръжка на църковния апарат. Разликата бива използвана като помощи за изпаднали в затруднение, или за издържането на общественополезни дейности. Голяма част от нея (най-вече неща, които са били съхранявани известно време и рискуват скоро да почнат да се повреждат) биват връщани на данъкоплатците след плащането на десетината, като компенсация за нея.

=== Издръжка на духовенството ===

Контролът над свещениците и манастирите за разпределянето на събрания данък е строг, а за това от което те се издържат, суров. Най-малкият признак, че свещеникът охолства на гърба на миряните си - и той бива предупреждаван от по-висшите рангове, че е „лош свещеник“, тоест че е близо до афоресване. Владиците и митрополитите спазват същите правила: къщите им често са големи и красиви, но са посветени на вярата и хората. Самият митрополит най-често живее в неголяма стаичка, а красивите стаи са за гости или за църковни книги и предмети. Патриархът на Ортодокс по традиция живее в стаичка в мазето на Патриаршеската катедрала, с прости дървени легло, стол, маса и полица за книги в нея, и ползва прислуга само ако е твърде стар или болен, за да се грижи за стаята и за себе си сам. (Традицията е въведена пак от недоверчивия към всички Йосиф.)

В историята на Ортодокс е имало, особено през първите триста години, случаи висши духовници да си позволяват излишен разкош - това твърде бързо се е разчувало. Разминаването на думите и делата е ставало очевидно и миряните (и низшите духовници) са започвали да се дразнят или да завиждат. Недоволството бързо се е разпространявало и сред клира на по-скромните висши духовници, и в крайна сметка се е стигало до обсъждане на високо ниво на поведението на твърде добре живеещите духовници и порицаването им. (А един път, когато почти половината Митрополити се сговорили да не си връзват кусур за обичта към лесното и сладкото, за малко не се е стигнало до размирици в близо половината Патриаршия. Четвъртият Патриарх, за когото се говори, че също е бил част от сговора, се принудил накрая да излезе с нареждане тая практика да се прекрати. А тъй като нареждането не било спазено особено охотно, и размириците продължили и се засилвали, две години по-късно последвал и строг канон за поведението на духовните лица. Дори и след това обаче се наложило един Митрополит да бъде афоресан, а друг - пратен в манастир, за да се стреснат останалите и да започнат да спазват канона.)

Свещениците (а и по-висшите църковни санове) биват поощрявани да изкарват със собствен труд колкото могат от издръжката си. На практика всеки селски свещеник има малко добитък и градинка, в която отглежда повечето необходими му плодове и зеленчуци. За тях се грижат основно жена му и децата му - от него се очаква да е посветен денонощно на миряните си. Ако обаче наистина няма с какво да помогне на никого в момента, помага на семейството си. А ако е твърде отдаден на миряните си и не смогва за себе си, миряните обикновено го ценят достатъчно, за да му помагат те без подкана.

Манастири, които нямат твърде много друга работа, изкарват прехраната си изцяло сами. В по-гладни години манастирите понякога не само не взимат нищо за себе си, но и помагат с отгледаното от тях на миряните. В по-населените манастири повечето монаси работят по цял ден за благото на миряните - строят пътища или мостове, помагат в полската работа и т.н.

По канон помощта от монасите е „дар от Бога“ и не подлежи на заплащане от миряните. Никой добър християнин обаче не би приел монахът, който цял ден е копал нивата му, да си тръгне недарен с храна или каквото друго има. Често монасите, ако не са в реална нужда, отказват каквото и да е в повече от малко храна. Ако помощта е за бедни и затруднени, често отказват дори нея.

Свещениците обикновено са още по-резервирани. Тъй като населеното място така или иначе издържа свещеника си, това той да приема и даряване от хората бива смятано в църковните среди за алчност и може да доведе до афоресване. Толерира се, ако свещеникът бъде поканен на обяд или вечеря от някой, на когото е помогнал, да приеме (ако този някой не е твърде беден). Ако свещеникът е спасил живота или здравето на някого, се толерира да приеме някакъв дар от него - но този дар обикновено отива за местната черква или за бедните.

=== Мерни единици и съответствията им ===

Повечето мерни единици, използвани на Ортодокс, умишлено са доста приблизителни. Честичко по пазарите могат да се чуят забележки за размера на крините или делвите, в които се мери купеното или продаденото. Също така, единиците нарочно не са свързани в стройна система. Няма точно фиксиране колко по-малки единици се вместват в една по-голяма, и как се отнасят помежду си различните видове. Причината е виждането на Основателите, поддържано от църквата, че точното определяне на такива неща отваря път към дявола - създава база за точни сметки, машини, и т.н.

Често за определени неща се използват определени единици. Например, въпреки че лакът и разкрач са все мерки за дължина и са сходни по размер, никой на Ортодокс не би тръгнал да мери път в лакти, освен смешниците от цирковете. Това също е част от образно-предметното мислене, насаждано като противовес на абстрактно-логическото, което се смята за път към дявола.

С тези уговорки, ето някои от единиците:

* Време:
** 1 педя - времето, за което слънцето изминава по небето една педя на протегнатата ръка разстояние. 180 градуса (от изгрев до залез) са около 8 педи, тоест 1 педя е около час и половина.
** 1 яйце - времето, за което едно яйце се сварява до твърдо. Около 7 минути.
** 1 удар на сърцето - около секунда.
* Разстояние:
** 1 пръст - дебелината на един пръст, сантиметър до сантиметър и половина.
** 1 педя - около 20-25 см.
** 1 лакът - около половин метър (за разстояния, удобни за мерене в лакти)
** 1 аршин - около 65 см. (за ръчно направени неща - платове, греди...)
** 1 разкрач (крачка)- около 70 см. (за път или други разстояния, удобни за мерене в крачки)
** 1 разтег - около 180 см. (за разстояния, удобни за мерене в разтези)
** 1 педя време път - пътят, който се изминава пеша за 1 педя време: около 9 км.
** 1 ден път (пеша) - около 60 км.
** 1 ден път с каруца - около 120 км.
** 1 ден път с кон - около 250 км.
* Площ:
** 1 длан - колкото покрива една длан. Около един квадратен дециметър.
** 1 рало нива - колкото нива може да се изоре за един ден с рало и чифт волове. Около половин до две трети хектар, зависи от терена.
** Често се използва и „еди-колко си на еди-колко си разкрача“.
* Обем:
** 1 кратуна (за насипни неща) - 1 до 1.5 литра
** 1 крина, или шиник (за насипни неща) - около 30 литра.
** 1 бъчонка, или делва за вода (за течности) - около 4-5 литра
** 1 ведро (за течности, много рядко за насипни неща) - около 10-12 литра.
** 1 делва за вино (за течности) - около 20 литра
** 1 чувал (за насипни неща) - около 50-60 литра
** 1 бъчва (за течности) - около 120 литра.
* Тегло:
** 1 ока - 1.2 кг.
** 1 чувал - около 50 кг. (зависи от размера на чувала и плътността на пълнежа - чувал вълна би бил по-лек; по-леките неща обикновено се слагат в по-големи чували, така че теглото за повечето чували с пълнеж варира около 50 кг.)
** 1 вол - около 300 кг.

За тегло на насипни или наливни материали понякога се използват и мерките за обем, но обикновено само при нужда. Предметното мислене, поощрявано на Ортодокс, възприема подобна „абстракция“ като нещо не както трябва, или направо глупаво.

== Църквата ==

=== Особености ===

Много от църковните канони и порядки на Ортодокс се разминават фрапантно с тези на истинската православна църква. Някои от тях биха били обявени от кой да е образован православен свещеник отпреди Разделението за суеверия или ереси, и с право. На Ортодокс те са допуснати най-често от съображения за практичност. Съображенията по-късно не винаги са се оказвали верни, но повечето разлики са запазени въпреки това. Ето някои:

* В традиционната българска православна църква има само един синод - централният Свети Синод. На Ортодокс има централен, митрополийски и околийски синоди.
* В православната църква свещениците нямат право да се женят след ръкополагане. На Ортодокс митрополит може да венчае свещеник, ако той не е бил женен при ръкополагането си.
* В православната църква понятието „развод“ не съществува. На Ортодокс владика или по-старши духовник може да разведе двама съпрузи, ако прецени, че „не са един за друг в очите на Бога“.
* В православната църква в олтара няма на какво да се седне. На Ортодокс в олтара има поне един, а най-често три трона, или поне столове. (Произходът на тази особеност е проследен до Йосиф Водителя - през последните си две-три години той бил твърде слаб, за да стои прав продължително време, и поставил стол в олтара. По-късно, след много спорове дали тези столове да са украсени като владишките и митрополитски тронове, и дали изобщо да се използват, се възприела практиката те да са копия на стола на най-висшия свещеник в съответната черква. Използват се обаче само ако свещеникът не може да стои прав. Непочтително е да служиш на Бога седнал, но ако не можеш иначе, по-добре седнал, отколкото никак.)
* В православната църква има строг порядък кой какви дрехи има право да носи. Например манастирските послушници нямат право да облекат същинско расо. На Ортодокс всички духовни лица, от Патриарха та до току-що приет послушник, носят расо. Който е положил успешно изпит за свещеник или монах, има право да носи калимявка. Миряните нямат право да носят черни дрехи, освен черна кърпа за вдовиците (до четиридесетия ден от смъртта на съпруга - черна рокля) или черен калпак за вдовците (по обичай на практика задължителни).
* В православната църква свещеникът няма право да подстригва брадата си; подстригването ѝ е символ на афоресване. На Ортодокс се смята за нормално свещеникът да оформя и подстригва брадата си, стига да не е прекалено къса (три пръста дълга се смята за достатъчно). Причината вероятно е по-лесната хигиена на по-късата брада. За немалко духовници старателно оформената брада е израз на авторитет. Висшите духовници най-често не подстригват брадите си. Частични бради, примерно „катинар“, не се позволяват нито на духовници, нито на миряни. При афоресване бившият духовник трябва да обръсне брадата си изцяло.
* В православната църква се става монах просто като проявиш желание. На Ортодокс просто с желание можеш да отидеш в манастир, но като послушник (за непълнолетните) или манастирски брат (за пълнолетните). За да станеш пълноправен монах, трябва да издържиш специален изпит. (Още през първите сто години станало очевидно, че най-ревностните във вярата не винаги са най-добрите ръководители и най-отговорните или грамотни хора. Затова Третият Патриарх въвел правило, че същински монаси могат да са само тези, които са положили специален изпит. Които не са го положили, или не им е по силите, биват наричани „манастирски братя“ - титулуват ги „брат“, но никога „отец“, нямат право на монашески имена, да носят калимявка, да служат служби и да заемат отговорни длъжности в манастирите. Статутът им грубо отговаря на този на дяконите. Повече от половината от населението на манастирите са такива братя. Тези, които са били в „заварено положение“ при въвеждането, са запазили правото да се водят монаси, но за новоприетите то е прилагано неотклонно.)

=== Йерархия на званията ===

Духовните лица на Ортодокс, подобно на тези в православната църква, са три категории - дякони и манастирски братя, свещеници и истински монаси, и епископи. Извън тези категории са манастирските послушници и обучаващите се за свещеници, а също и монахините.

Владика, игумен или протоигумен и по-старши от тях длъжности могат да бъдат само епископи. (Изключение е Патриархът - неговият избор става по специална процедура, за която няма ограничения.) Само епископи имат право да участват и в синодите. (Изключение са игуменките на женски манастири, които участват в синоди неофициално.)

Обикновено епископите са неженени. На Ортодокс няма принципна забрана женен да стане епископ, или епископ да сключи брак (ако го венчае Митрополит), но се смята, че бракът показва отдаденост не само на Бога и пречи на кандидата да е посветен изцяло на паството си.

=== Патриарси ===

Патриархът е върховен глава на Патриаршията. Властта му е безгранична - всяко негово нареждане е върховна повеля за всеки жител на Патриаршията. Той е и неин върховен съдник, и последна инстанция по всички възможни въпроси (доколкото Бог рядко се изказва през главата му).

Официално патриарсите се водят по поредност - напр. Гавраил, Трети Патриарх. Произходът на тази традиция не е известен.

Привилегия на Патриарха, осигурена от Отговорника, е запазването на напълно бистър ум и физическа дееспособност до смъртта си, предусещането ѝ една година по-рано и липсата на страх от нея. Друга е демонстрирането на духовна мощ, като например с молитва да излекува тежко болен, или да предизвика дъжд при суша.

Седмица преди смъртта си Патриархът назовава пред близките си съветници няколко възможни наследници. Предполага се, че ги научава чрез просветление. До 972 г. от Разделението всички назовани са били мъже и затова е общоприето да се смята, че Патриархът задължително е мъж. Не съществува обаче официално писано правило за това. Нито пък правило, което да налага ограничения за кандидатите - сред тях е имало дори новоприети в Патриаршията Анатемосани.

Имената им се пазят в тайна до смъртта на стария Патриарх. След нея биват разкрити и назованите биват поканени пред събор на митрополитите. Там те трябва да покажат духовна мощ, като извършат чудо с молитва. Този, който се справи най-добре, става новият Патриарх. Понякога се справя не само един, но обикновено един превъзхожда останалите. По-слабите чудотворци най-често също получават (не винаги веднага) високи църковни постове.

Осмият Патриарх е бил интересен случай: трима кандидати се справили напълно еднакво. Съборът им предложил да изберат заедно как да постъпят. Двама решили съревнованието да продължи до излъчване на победител; третият заявил, че щом има други достойни, той се отказва. Молитвите на двамата продължили обаче отслабвали с всеки нов опит, оставайки еднакво силни, докато не изгубили силата си напълно. Когато това станало, третият отново бил помолен да се докаже и се оказало, че неговата молитва е станала дори по-силна. Наблюдатели от Академия смятат, че това е било просто показен урок на тема добродетели от страна на Отговорника.

Друг любопитен случай е бил Четиринадесетият Патриарх: накаран да се помоли за дъжд над поразено от суша село, той отправил такава гореща молитва, че селото едва не било отнесено от излелия се порой. Нищо чудно и това да е било урок към склонния към прекален плам кандидат.

Доказалите се като нов Патриарх са най-различни хора. Има подозрения, че Четиринадесетият Патриарх всъщност е бил жена, но вероятно са слухове. Повечето Патриарси са били духовници, но трима са били обикновени миряни, а един - бивш Анатемосан. Единадесетият е бил избран на 19-годишна възраст, Петнадесетият - на сто и четири годишна. Петият е бил заместник-ректор на школата в Свети град, Дванадесетият - протоигумен на манастир, останалите духовници са били редови.

За починалите Патриарси се смята, че са по средата между обикновените духовници и светците, с ранг около този на преподобните. Изключение е Йосиф Водителя, който е официален светец и патрон на Обетованата земя, както наричат своя „свят“ жителите на Ортодокс. Друг Патриарх не е бил обявяван за светец - смята се, че за тази чест е необходимо да се изравни с Йосиф Водителя, а това надали е възможно в очите на жителите на Ортодокс. Извън Патриарсите обаче, за първите хиляда години на Ортодокс има канонизирани петнайсетина светци, все редови духовници.

(Донякъде причина за това е хитроумното завещание на Йосиф Водителя. В него той моли да не го канонизират за светец, тъй като не е достоен. „Зная, че зад гърба ми ме наричате светец, ала не е справедливо. Който е станал водач, духовен или не, няма истинската скромност, която прави светеца... Търсете истинските светци сред обикновените духовници без ранг - там ще ги намерите“, пише той. Естествено, било е немислимо той да не бъде канонизиран. Църковният събор, на който е избран следващият Патриарх, решава да канонизира Йосиф за светец въпреки завещанието му с формулировката, че завещанието му отразява не буквална истина, а именно скромността на истинския светец, и че каквото Бог е дал някому, те могат само смирено да потвърдят. Създадените от него критерии обаче са били прилагани за Патриарсите след него (как иначе?). Така той си подсигурява да е единственият канонизиран Патриарх.)

=== Изпити ===

Желаещите да станат свещеници трябва да преминат през школа за свещеници и при завършването ѝ да положат успешно специален изпит. Те са воините на вярата, които пазят миряните от силите на злото, така че трябва да могат да отбраняват в нужда себе си и другите, включително при трудни и изненадващи ситуации. Изпитът е основно върху типичните църковни дисциплини - познаване на светите книги, свещенодействията, историята на църквата и т.н. Съдържа обаче и немалко елементи, насочени към способността на кандидата да носи отговорност, да се справя със задачи и да ръководи хора, да се грижи за физическото им и умствено здраве, и други.

Ако не вземе изпита успешно, кандидатът трябва да мине през школата отново, преди да получи право на ново явяване. Често това минаване е посъкратено, ако кандидатът покаже, че помни и разбира добре наученото. Ограничение в броя на кандидатстванията няма. Ако обаче кандидатът не се справи от определен брой пъти (обикновено се смята, че три е показателният брой), често бива посъветван деликатно от изпитващите, че сигурно Бог му е предопределил друг път в живота.

Изпитът за същински монах е сходен като съдържание на този за свещеник. Съответни са и правата - монасите имат право да служат служби и да извършват свещенодействия. Изискване за минаване през специална школа няма, но кандидатите имат право на само три опита през живота си. Около една трета го взимат от първия път. Общо успяват да го вземат малко над половината явили се.

Издържалите изпит за свещеник или монах са длъжни да приемат монашеско име, като символ на отделянето им от светския живот. За удобство обаче Третият Патриарх е разрешил то да може да бъде същото като светското. „Разликата“ е, че примерно вместо Йордан от Широкопол започват да наричат монаха отец Йордан. Реално около половината монаси приемат име, различно от тяхното.

Свещениците и монасите имат право да кандидатстват за епископи. Кандидатът за епископ трябва да положи изпит, далеч по-тежък от тези за свещеник или монах. Отличното владеене и познаване на всички умения, необходими за монах или свещеник, са задължителни, но не достатъчни. Силно се набляга на лидерските качества на кандидата; част от подготовката за изпита е старателно изучаване на психологически техники за ръководство, обединени под името „человекознание“. Нужно е кандидатът да прецени и отсъди правилно трудни житейски ситуации (обикновено дванайсет на брой). Най-сетне, изисква се кандидатът да покаже подвиг в името на вярата - да демонстрира извънредно усилие и/или смелост, или извънредно големи познания във всички верски области и поне една мирянска, или да извърши някое дребно чудо. (Случвало се е епископи да станат хора, направили „чудо“ по случайност.) Както и с изпита за монах или свещеник, кандидатът има право на три опита през живота си.

=== Почетен епископ ===

Много рядко монах или свещеник, който се е показал като образцов в течение на цял живот, може да бъде провъзгласен за „почетен епископ“, без да полага изпит. Прави се от Митрополит, като правило за престарели монаси или свещеници, на които не им остава много, и е нещо като орден „за богоугоден живот“. Обикновено не се очаква почетните епископи да изпълняват реални епископски функции, но принципно имат това право. Рядко, но се е случвало това да се наложи.

Весело недоразумение около това звание се е случило на отец Евлоги. Десетина години преди смъртта му, когато той се заселва за постоянно в Петлевския манастир, силно впечатленият от делата му Митрополит го обявява за почетен епископ, без да го чака да престарее напълно. Отецът благодарил, бил трогнат до сълзи и се държал като най-почетеният човек на света. И с право - да обявят за почетен епископ непрестарял монах в Патриаршията не се случва всяко поколение. Когато обаче рапортът за обявяването му пристигнал в Свети град, се оказало, че той вече от почти петдесет години е пълноправен епископ - просто бил толкова скромен, че това било известно само на изпиталите го в Свети град духовници и на регистъра на званията... Когато засраменият Митрополит дошъл лично в манастира да му се извини, отец Евлоги просто се усмихнал и отговорил, че званията му са без значение, а огромното признание не намалява ни най-малко от това, че вече е имал този сан. Митрополитът се върнал двойно по-засрамен, и писал до Свети град: „Само Йосиф Водителя знае за кого точно е предрекъл, че най-истинският светец ще е обикновен духовник, ала нищо чудно за отец Евлоги Харизанов да е било.“ Именно този Митрополит предлага отец Евлоги след смъртта му за преподобен, а наследникът му го предлага за светец. Какво точно е впечатлило наследника му не е запазено в архивите.

=== Монахини ===

В женските манастири няма изпити - постъпилата в манастир жена се води послушница (ако е достатъчно млада), или монахиня. Монахините имат право да заемат всяка длъжност в женския манастир. Послушниците стават монахини по преценка на игуменката на манастира, обикновено след навършване на пълнолетие, или след две-три години в манастира, ако са дошли в него вече пълнолетни. Пак игуменката решава дали новодошлата ще бъде приета като послушница или направо като монахиня. Основният критерий е възрастта, в някаква степен се вземат предвид и другите качества.

Тъй като жените не могат да бъдат епископи, монахините (дори игуменките) нямат формално право да участват в синоди и събрания на висши духовници. Реално игуменките често „са добре дошли“ на заседанията на околийските синоди. Висшите духовници демонстрират уважение към женските манастири: не всеки владика би си позволил дори внимателен съвет към някоя игуменка, и дори Митрополитите се държат учтиво с тях, въпреки че принципно имат правото да им заповядват. В същото време обаче монахините са на практика изключени от вземането на църковни решения. Само много мъдри и внушаващи респект игуменки понякога биват запитвани за мнение и това се прави неофициално.

Формално монахините нямат право да служат служби и да извършват свещенодействия. В отношенията си с миряните, или в редките случаи на отношения с монаси, те обаче биват смятани за почти равностойни на монасите. Според църквата монахът като мъж е по-близо до Бога. На практика обаче много по-голяма роля играят личните качества и неведнъж се е случвало монахини да разпореждат на по-неоправни монаси какво да вършат.

Балансът е същият и между съответните висши манастирски длъжности. Ако например игуменка посети по някаква причина мъжки манастир, игуменът на който отсъства в този момент, тя реално ще е най-високопоставеното духовно лице там. Дори протоигуменът е длъжен да я слуша. Ако иска нещо от монасите, тя вероятно ще нарече искането си смирена молба, но само малоумен манастирски брат би се подлъгал, че то е по-малко задължително от нареждане на игумена.

== Злите сили ==

Самодивите и караконджулите, а и доста други „зли сили“ на Ортодокс са доста различни от представата за тях през Средновековието. Някои от разминаванията са поради необходимости при създаването на системата на Ортодокс, но повечето идват пак от неинформираността на Йосиф и хората му. Някои от тях са всъщност изследователи, които изучават Ортодокс (съгласно [[Ортодокс#Кодекс за връзка|Кодекса за връзка]] на света). Други са негови жители, като правило жертви на генетични аугментации. Трети са просто легенди.

=== Самодиви ===

Самодивите са подробно описани в трактата „За самодивите“ на преподобния Игнатий. Известен с над сто прогонвания на самодиви, живелият по времето на Четвъртия и Петия патриарси Игнатий е полумитична фигура. Трактатът му е смятан за вдъхновен от Бога и е едно от писанията, които задължително биват изучавани от всеки свещеник и монах. Съдържа на практика всичко за самодивите, което се знае на Ортодокс - пълно описание, указания как да се пази от тях добрият християнин (включително седемте молитви за прогонването им, създадени от Игнатий) и пр.

=== Караконджули ===

Официален църковен труд, който да описва караконджулите, няма утвърден. Смята се, че караконджулите причиняват злини чрез директни действия, но не нападат и не нараняват хора пряко, ако не бъдат притиснати. Ако обаче са много срещу малко хора се смята, че биха могли по някакъв начин да ги „отвлекат“ със себе си неизвестно къде (предполага се, че в ада), точно както го можели и самодивите. Съгласно популярните описания са черни, с рога, копита и опашки, гъста козина, големи зъби и пламтящи очи. От тях се очаква да вършат злини, като действат пряко. Ако това, което са свършили, не е очевидно зло, значи вероятно са сгрешили нещо - вярва се, че не са много хитри, не ги бива да кроят сложни планове и се случва да се объркат. Смята се, че ако се почувстват застрашени, караконджулите могат да изчезнат, като се провалят в миг вдън земя, по-бързо, отколкото може да види човек. И че единственият начин да им се попречи е да бъдат подмамени и затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове.

=== Вампири ===

Вампирите на Ортодокс, съгласно легендата, пият кръв и убиват хората. Вярването, че с ухапване могат да превърнат и друг във вампир, не съществува. И това отговаря на истината - всъщност „вампири“ се явяват част от носителите на генетична аугментация от точно преди Разделението, която дава много голяма физическа сила, пъргавина, ловкост и способност за виждане на тъмно, но и силен вкус към кръв, най-вече човешка. Изследователи от Академия предполагат, че поне десетина от преселниците на Ортодокс са били носители на тази аугментация. Има запазени данни, че тя е била продавана нелегално в България няколко години преди Преселението.

Интензивният метаболизъм, който дава свръхвъзможностите им, изисква много силна храна - без нея те ги губят. Десетина килограма месо на ден обикновено са достатъчни; дори с пет-шест свръхвъзможностите вече се проявяват отчасти. Най-лесно обаче си набавят нужната енергия от кръв: имат допълнителни ензими за нейното смилане, които действат най-добре върху човешка кръв. Дори половин литър човешка (или два-три литра животинска) кръв на ден вече им дава свръхвъзможностите, въпреки че съдържа несравнимо по-малко калории от десет килограма месо; механизмът на този ефект не е ясен. В критични ситуации дори без силна храна могат да проявят свръхсила и ловкост за кратко, на цената на дълга и тежка преумора после.

Аугментацията е наследствена и я носят около един на хиляда от жителите на Ортодокс. Изявява се обаче в не повече от десетина процента от носителите си, и дори тогава е в различно силна форма. Поне девет от десет страдащи успяват да я овладеят и/или компенсират някак и да са безопасни за околните (и най-често и да запазят от всички тайната си). Много църковни трудове ги споменават, но обемно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

=== Върколаци ===

Върколаците, според вярванията на Ортодокс, са хора, които могат да се превръщат във вълци и обратно. Биват смятани за зли просто защото превръщането се смята за дело на дявола. От тях не се очаква да вършат някакви особени злини, освен да уплашат някой добър християнин. Смята се, че в образа на вълк върколакът може да нападне и убие някого, но това се случва много рядко.

Те са резултат от друга генетична аугментация. Точният ѝ механизъм не е обяснен от повечето Стандартни и до момента. Смята се, че по начало е целяла друго (забравено е какво), и този ѝ ефект е бил получен случайно. Същността му е, че ако носителят ѝ си представи много ясно и концентрирано, че е нещо друго (например ако го вярва искрено), околните го виждат като представата му - ако го гледат в момента на представата, виждат как пред очите им човекът се преобразява. Технически средства, примерно видеокамери, не се подлъгват - очевидно се касае за влияние върху психиката.

Честотата на аугментацията на Ортодокс е приблизително като тази на вампиризма и също се проявява в около един от десет носители. Доста повече от изявилите я обаче се изкушават да я използват. Вярването, че се превръщат точно във вълци, е самоподдържащо се. От една страна, това превръщане най-често идва наум на върколаците (повечето от тях дори не подозират, че биха могли да изглеждат като друго освен вълк). От друга страна, ако върколакът се превърне в друго, повечето хора не разбират, че са видели върколак и смятат, че им се е присторило (а той надали ще тръгне да се хвали). Както и с вампирите, много църковни трудове ги споменават, но подробно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

Ортодокс

2017-04-30T13:26:46Z

Григор: корекция на уикилинк

{{Инфокаре свят
| код = 476204-104723
| име = Ортодокс
| официално име = Обетована земя
| възел = 611
| релейна група = 26
| тип = Средновековни светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

''Това е статия за света Ортодокс. За романа „Ортодокс“ вижте [[Ортодокс (роман)]].''

== Светът ==

=== Проектът ===

Светът е основан е от разнородна група от фанатични източноправославни и кариеристи в църковната област. Водачът на групата е известен като [[Йосиф Водителя]].

По времето на появата на първите [[Аугментирани]] Йосиф създава в България секта, обявила себе си за „истинските православни“, и поставила ударение върху строго спазване на старовремските православни догми и канони. И на още други, измислени за допълване на картината, а понякога и заради нечий интерес. Те отричат всякакъв научно-технически напредък. Обявяват официално Аугментираните и [[Безтелесни]]те за зло и демони. Борят се за власт на църквата – фундаменталистка православна държава. Всъщност Йосиф е хитър кариерист с лидерски качества, който не е вярващ, но добре оценява ситуацията и се мъчи да се докопа до политическа власт.

Идеята да създаде такава структура се корени в успеха на секти като тази на Муун и в доказаната исторически вътрешна стабилност на конфесионалните държави. (Две от най-великите империи, създавани от човечеството, са религиозни - Византия и Османската империя. Една от големите империи на 20 век, СССР, също е конфесионална.)

Йосиф основава сектата и се обявява (по-точно оставя членовете ѝ да го обявят) за неин първосвещеник и духовен пастир. Популярността ѝ е висока сред тези, които не изпитват симпатии към Аугментираните. За десетина години тя набира значителен брой хора. Донякъде за това спомагат и първите Аугментирани, които произхождат от финансовия каймак (и често от моралната и интелектуална утайка) на обществото, и често демонстрират, че смятат обикновените хора за по-низши. С времето обаче аугментациите стават все по-достъпни, и основата на сектата се измества към по-бедните слоеве от обществото. Влиянието ѝ сред върхушката отслабва, сектата започва да линее и желаната от Йосиф цел - да постигне политическа власт - пропада. Той не се предава и след двадесетина години борба дочаква [[Разделението]].

При Разделението Йосиф успява да издейства собствен свят за своята секта. Разбира се, това става с тайни пазарлъци със [[Свръзката]] и много отстъпки пред исканията им.

=== Тезаурус ===

За ниво на развитие на света е избрано ранното Средновековие. Машините от всякакъв вид (всичко по-сложно от обикновено колело или воденичен механизъм) са обявени за осквернение на волята Божия, прогресът под каквато и да било форма - също. Създадени са строги правила, които да забраняват дори като идея нещата, които принципно биха могли да доведат до прогрес. Много често тези правила са изненадващо изобретателни и ефективни. Някои изследователи на Ортодокс смятат това за сигурен признак, че са били предложени от Свръзката, други го оспорват.

Установено е летоброене от преселението на сектата на Ортодокс - ОП. Използват се старостилни (по представите на Йосиф и компания) мерки и теглилки, технологии и др.

Като историческа база на новия свят Йосиф и хората му адаптират и частично пренаписват историята и религиозните писания (не без помощта на Свръзката). За довършване на картината ги допълват с нови - например Летописа на Смутното време, Указанията на Йосиф за благочестив живот и т.н.

Много от възприетите правила са създадени или изчистени вече след преселението. Почти всички по-важни са създадени още от Йосиф Водителя. Откакто той е починал, правила се създават, променят или доуточняват рядко.

Духът, порядките, обичаите и правилата са каквито са били през Средновековието за България и българите, по представите на Йосиф и хората му. Реално отговарят по-скоро на късното Средновековие, каквото е в популярните обществени представи по времето на създаването на проекта, и са твърде различни от реално исторически съществувалите.

Списъкът на разликите е огромен. Причината за повечето е една и съща - Йосиф и хората му просто не са знаели това или онова. Че българките тогава не са носели рокли; че „потур“, „ока“ и още много други думи не са български; че много обичаи тогава не са съществували, или пък са били смятани за езически и безбожни, и т.н.

=== Кодекс за връзка ===

Проектът на Йосиф отначало е бил за напълно изолиран свят. От Свръзката обаче поискали други светове да могат да го изучават и така той да е от полза за Резервата като цяло. В замяна му предложили реализиране на програма за чудеса - изцелявания от светини, прояви на духовна мощ от духовници и прочее. Необходимостта от Отговорник на света, който знае за Резервата, можела лесно да бъде решена, като тази роля бъде предоставена на специално създаден Безтелесен, обвързан със спазването на кодекса за връзка и задължен да се грижи за най-добрия интерес на Ортодокс. Пак той ще е натоварен да осигурява чрез ресурсите си и чудесата.

Йосиф приел предложението, но поставил условието връзката да е едностранна - населението на Ортодокс да не получава отникъде външна информация. (Официално - за да се опазва тезаурусът. Реално - за да няма никакъв шанс някой да се меси на Йосиф.) Още малко пазарлъци довели до условието външните изследователи да изглеждат в очите на жителите на Ортодокс като адови създания, и ако бъдат посрещнати с молитви или свети предмети, да прекъсват работа и да изчезват по подходящ начин. (Точните подробности за преговорите не са известни, но се предполага, че за това е настоял Йосиф - за Свръзката не би било никакъв проблем изследователите да са невидими и неосезаеми за местното население.) Също, те нямат право да споменават каквото и да било за Резервата на хора от Ортодокс, а ако го направят, Отговорникът е длъжен да „редактира“ паметта на чулия информацията, или да вземе други подходящи мерки, които да попречат на разпространението ѝ.

По правилник изследователи, които проучват света от разстояние, чрез трансмитер, трябва да са видими на Ортодокс и да изглеждат като самодиви. Тези, които отиват там физически, трябва да изглеждат като караконджули. (Предположението на Петърчо от романа „Ортодокс“, че жените се явяват като самодиви, а мъжете като караконджули, е грешно.) Ако се наложи да използват транспортни или други машини, те трябва да изглеждат като „зли“ природни явления - смерчове, мрачни облаци и т.н. Ако бъдат прогонени от свещеник, те са длъжни да изчезнат (по тълкуване на Кодекса от Отговорника на Ортодокс - включително и да прекратят изследването си), и са длъжни да бягат от свещени думи, предмети и символи. (А ако се сблъскат пряко с тях - и да изглеждат засегнати физически.)

Понякога тези изисквания влизат в противоречие с вярванията на Ортодокс (а това ще рече и с целта на Кодекса за връзка) - например самодиви не могат да се явяват денем. (На практика полупрозрачният и блед образ на самодива не се забелязва лесно на слънчева светлина, но въпреки това улеснението не е пълно.) Съгласно Кодекса, решаваща дума в подобни случаи има Отговорникът на Ортодокс. Той решава всеки случай „според обстоятелствата“ - понякога забранява провеждането на изследване денем, понякога изисква изследователите да присъстват лично (тоест да се явят като караконджули, за които се предполага, че могат да се явят и денем), понякога позволява то да се проведе, без изследователите да са видими, и т.н. Случвало се е да има и напълно непредположими и наглед несвързани с нищо изисквания. Изследователите не са успели да установят точна схема кога какво решение ще вземе той. Вероятно списъкът фактори, които взема предвид, далеч надвишава човешките възможности за преценка.

Вярванията на Ортодокс от една страна улесняват работата на изследователите, но от друга я затрудняват. За самодивите се очаква да са безплътни, което добре отговаря на факта, че всъщност са само образи. В същото време, изследователите е трябвало да държат изпит по специално измислени „самодивски“ хора и да ги играят, ако някой от Ортодокс ги забележи. (Скоро трансмитерните инженери се изхитрили да завъртят на хорото само самодивските образи, докато изследователите продължават да си работят спокойно. Отговорникът на Ортодокс обаче заявил, че буквата на Кодекса е нарушена, и не приел идеята. Обяснение не е дал.)

Подобно е положението и с караконджулите. Вярванията на Ортодокс за тях в голяма степен отразяват реалностите на работата им - те вършат странни неща и могат да повредят това или онова, но рядко нараняват хора или ги нападат. Изчезването им добре съответства на изтеглянето им чрез трансмитера на [[Академия]]. По тази причина и изследователи, затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове, или в осветени с литургия места - черква или манастир, е забранено да бъдат изтегляни чрез трансмитер. Иначе би се получило, че светостта не е пречка за тях.

(Не е ясно защо когато Христина и семейството ѝ се явяват пред Петърчо в истинския си вид, е нямало санкции - може би защото не са били на изследователска задача, тоест точно тази буква на кодекса не е нарушена, или защото Петърчо е било планирано да бъде измъкнат от Ортодокс, тоест потенциално вече не е негов жител.)

Способният на много човешки хумор Безтелесен въвежда купища весели елементи в спазването на статута. Например апаратурата, която подсигурява промяната във вида на изследователите (и е част от трансмитера), отразява всяка тяхна емоция във вида на съответните им образи (включително доста емоции, които реалното им тяло би прикрило).

Създаваният от трансмитера изглед на някого като самодива или караконджул често е духовита карикатура на реалния човек. Физическата прилика обикновено е запазена до степен който знае за какво става дума да може да ги познае, но като правило е „разкрасена“ по хем трудно предсказуем, хем определено типичен за човека начин. Ситуацията е още по-весела, ако изгледът включва промяна на пола (самодивите по дефиниция са красиви жени, докато караконджулите... е, достатъчно грозни са, за да няма как да не са мъже.)

=== Отговорник ===

Отговорникът на Ортодокс е Безтелесен, назначен от [[Свръзката]]. Представлява специално създаден за тази задача синтетичен разум, обвързан с избрания от Ортодокс кодекс за свръзка с другите светове и уговорените задачи. Както често става между Безтелесните, той е придаден като подоператив към друг Безтелесен - този, който е ходатайствал за създаването на света. (По този начин Безтелесните са заобиколили изискването на Йосиф Отговорникът на Ортодокс да се ръководи единствено от кодекса за свръзка: той наистина се ръководи само от него, но е подчинен на необвързан от това обещание.)

Формално Отговорник е подоперативът; почти цялата Отговорническа работа и контакти със [[Стандартни]] се вършат от него. Тъй като обаче главният му Безтелесен е известен сред Стандартните почти само с тази си роля, обикновено той бива наричан от тях „Отговорникът на Ортодокс“. Почти всички Стандартни не знаят за това разделение на ролите и смятат, че контактуват с Безтелесния като цяло. Малкото, които го знаят, знаят също и че за тях на практика няма значение с кого точно контактуват. Отделно от това, за главния Безтелесен отговорничеството за Ортодокс е нещо като хоби и той доста често се меси в работата на подоператива си, така че грешката е и донякъде вярна.

Както около всеки Безтелесен, така и около този се носят какви ли не слухове - например че това му назначение всъщност е наказание за някакво провинение или престъпление. Истината е, че заради ходатайството си за създаването на Ортодокс той смята за свое морално задължение грижата за този свят.

Някои Безтелесни смятат, че той понякога нарушава кодекса на Свръзката, допускайки прекалено близко обвързване със Стандартните и лични симпатии, до степен да нарушава правилата заради тях. Не могат да му отрекат обаче, че е постигнал истински духовен и религиозен тезаурус в доста трудни изходни условия (повечето Средновековни религиозни тезауруси бързо се израждат в псевдо-религиозни властомански, дори ако изходната среда не е от българи).

(В това мнение на Безтелесните има известна доза истина. Знае се, че подоперативът за Ортодокс е от второ ниво в йерархията оперативи на Безтелесния, непосредствено под ядрото на личността му - тоест, Безтелесният преценява тази задача като една от най-важните си. Като се има предвид, че тя ще се върши също толкова добре дори ако подоперативът бъде смъкнат десетки нива надолу, единственото логично обяснение са силни симпатии на Безтелесния към Стандартните и Ортодокс. Знае се също и че този Безтелесен е запазил непропорционално и нелогично (от гледна точка на Безтелесните) голяма роля на човешките качества в ядрото си, включително позволява на емоции и нелогичност да повлияват в определени случаи решенията му. За Безтелесните това е белег на „изкривеност на личността“, тоест в известен смисъл разсъдъкът на Отговорника е ненадежден и не е ясно доколко може да се разчита на безпристрастната му преценка по въпроси, свързани със Стандартни. Тъй като обаче той никога не е давал повод да се смята, че изпълнява Отговорничеството (или която и да е от другите си задачи към Свръзката) недостатъчно добре, бива търпян, горе-долу както Стандартните биха търпели някой кротък и безвреден луд. А ръководството на Свръзката го смята, точно заради тези му особености, за „ценен ресурс“, и понякога го използва и за нетипични задачи. В дъното на събитията от [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] е точно такава интрига на ръководството.)

Отговорният за Ортодокс подоператив действа, като управлява подоперативи за социалната структура на планетата, физическата ѝ структура, стабилността на звездата ѝ и околокосмическото пространство, и т.н. Всеки от тях разполага със свои йерархии от подоперативи. Този за социалната структура например разполага с подоператив за управление на физическите му тела из планетата (на него пък на свой ред се подчиняват подоперативите, които реализират личностите на тези тела), подоператив за глобално следене и наблюдение, подоператив за социално планиране и връзка с Патриарха, и т.н.

Официално Отговорникът поддържа връзка на Ортодокс единствено с Патриарха. Явява му се като ангел-съветник и скрито манипулира избора на Патриарх. Това са основните средства, чрез които насочва развитието на тезауруса на Ортодокс (има и други - може дори да се намеси в мисленето на някого пряко, без този някой да усети, или да манипулира събитията, но обикновено избягва да го прави). Реално обаче контактува и с много други хора; предполага се, че има поне десетина тела, живеещи като обикновени хора на различни места, може би дори сред Анатемосаните, и които също служат като инструмент за влиянието му. (Броят им бавно се увеличава с увеличаването на населението; към 972 г. от Разделението те са дванайсет. Съвпадението с броя на християнските апостоли е случайно.)

=== География ===

Представлява планета с размерите на Земята и с подобна на земната луна. Сушата е 42% от повърхността и почти цялата е един огромен, силно разклонен континент с дълбоко врязани в него морета, прострял се предимно в северното полукълбо. Ландшафтът е регулиран - няма пустини, твърде високите планини са рядкост, и пр. Пейзажът почти навсякъде е леко хълмист до планински, с много гори и поля, годни за обработване. Климатът също е регулиран - с лято като типичното за Югоизточна Европа и доста по-топла зима, без големи температурни разлики, с редовни валежи и др. Типичен за земните субтропици климат показват единствено екваториалните области (и то само на места - екваториалната част на континента се състои предимно от високи плата и планини, със стръмни спускания към брега, така че климатът там пак е близък до общия). Климат със студени зими и обилен сняг имат само терените на север от полярния кръг, които са малко. (През първите хиляда години от заселването му населението обитава област, разположена между 35 и 50 градуса северна ширина, така че не среща дори тези „крайности“.)

=== Флора и фауна ===

Животинският и растителен набор са подбрани от типичното за Югоизточна и донякъде Средна Европа през Средновековието. Опасни животни няма, с изключение на вълците (поискани лично от Йосиф Водителя) и мечките (рядко срещани и още по-рядко ставащи стръвници).

Весел куриоз са стопанските видове. Съставителите на проекта са нямали и идея, че повечето „типично български“ растения, а и доста домашни животни, са пренесени отдругаде по-късно и средновековният българин не ги е познавал. Списъкът е дълъг – царевица, памук, картофи, домати, тикви, боб, дини, пъпеши, леща, ориз, фъстъци, кокошки, пуйки... Злоумишлени слухове твърдят, че Йосиф Водителя се е отказал с огромно неудоволствие от кафето и тютюна, и дори че в екипа, правил проекта, е имало поддръжници на индийския коноп и коката. (Последното вероятно не е вярно – смята се, че Йосиф е направил проекта за света почти сам, ако не броим доизчистването му от Безтелесните.) Отделно от това, на практика всички стопански видове на Ортодокс са не каквито са били през Средновековието, а от сортове и породи, селекционирани не повече от сто години преди Разделението.

Нелегално (всъщност ръководството си е затворило очите за тях) са се промъкнали дори немалко генно-инженерни видове. Класическият пример е грозде (наричано на Ортодокс патриаршеско), което е без семки и съдържа фруктоза вместо глюкоза (и е подходящо за диабетици и чернодробно болни, но не става добре за вино). По-малко разпространено, но също отглеждано, е т.нар. пиянско грозде - сорт, който има много висока захарност. Виното от него може да достигне до 30% съдържание на спирт и пак да е естествено сладко. (Свещениците на Ортодокс не го долюбват и се мръщят на тези, които отглеждат много от сорта, но не са го забранили: виното е много ароматно и бива смятано за идеално за причастия. То е и единствената силна спиртна напитка на свят, където създаването на дестилационен апарат се наказва от свещениците като минимум с бой с пръчки.) Повечето отглеждани сортове царевица са с далеч по-високо съдържание на лизин от оригиналната и са не по-малко пълноценна храна от житото. Има и люти чушки, които съдържат почти 6% капсаицин, една от които може да подлюти здравата вечерята на манастир с над две хиляди монаси - осемстотин до хиляда литра гозба. Много от другите култури и животни също имат дребни генетични подобрения – например кучетата от Ортодокс не боледуват от бяс, гроздето не го лови мана, картофите не страдат от колорадския бръмбар...

Друг весел, макар и досаден куриоз са бълхите и въшките. Непосредствено след Преселението ръководството на сектата, запитано от по-грамотните и досетливи свои миряни за тях, е излязло със становището, че малките гадинки, както и вълците, са част от истинските неща и че волята Божия е да ги има. Истината обаче е, че никой от тези радетели на селския живот не е живял на село през живота си и не е знаел, че добитъкът има паразити - и затова не се сетили да поискат при съставянето на проекта да ги няма.

== Държавно устройство ==

Системата на Ортодокс е строга и нетолерантна към престъпност от какъвто и да било вид или каквито и да било организации освен църквата, и поддържа много добър порядък и спокоен живот. Поради строго регулираната икономика, лишена от възможност за създаване на големи икономически единици, корупция на практика не съществува. За това спомага и малкият размер на населените места - обикновено всеки познава всички от селото и тайните бързо стават известни.

Благоприятният за селско стопанство климат и поощряването на трудолюбието осигурява напълно приемлив (като за средновековен свят) стандарт на живота, практическата липса на инфекциозни болести също спомага за това. Парадоксално, но факт: ако във [[Възел 611]] се организира обективно състезание по безпроблемен и спокоен живот, въпреки ниския си стандарт и слабото развитие Ортодокс ще е сериозен претендент за първото място.

=== Административно делене ===

Светът е единна теократична държава. Нарича се Патриаршия.

Патриаршията се разделя на Митрополии, начело с митрополити. Митрополиите в Патриаршията към 972 г. от Разделението са шестнадесет. Броят им расте с увеличаването на населението и експанзията в нови територии.

Всяка Митрополия се разделя на околии, най-често около петдесетина, начело с владици. Има централен град с население около 10 000 души, където е и седалището на митрополита.

Всяка околия се разделя на около петдесетина села, управлявани от местните свещеници. Като правило във всяка околия има поне по едно градче, където най-често е и седалището на владиката.

Размерът и разпределението на населените места са строго регулирани. Спазва се правилото, че култивираната площ в землището на всяко населено място не трябва да превишава некултивираната (човек не трябва да поставя себе си над Създателя). Всяка стопански използвана земя - ниви, градини, самите населени места, пътищата между тях, обикновено дори пасищата, се брои към култивираната площ. Селата са с между 200 и 2000 жители, обикновено между 500 и 1000. Столицата на Патриаршията, Свети град, е отделна териториална единица, подчинена пряко на Патриарха. При надхвърляне на допустимия размер на населено място, или превишаване на култивираната над некултивираната земя, част от хората биват изпращани да заселват нови земи, или по-рядко в по-малки населени места или да заселят отново изоставени по някаква причина.

Изследването на нови територии се допуска само при необходимост от заселването им (пренаселване на наличните) - търсенето на територии без нужда бива считано за душевна алчност. (По тази причина на Ортодокс реално няма изследователи, и почти никой не знае какво се простира на повече от ден път в незаселена територия. Проучвания се правят единствено когато на нова територия ще се основава нова Митрополия, а това не се случва често.)

=== Управление ===

Начело на Патриаршията е Патриархът, който има неограничена власт. Той председателства Централния синод, който се състои от митрополитите и го подпомага в управлението.

Всеки митрополит има неограничена власт в своята Митрополия - над него е само Патриархът. Митрополитът председателства митрополийски синод, които се състои от владиците на околиите в тази Митрополия и го подпомага в управлението. Често в митрополийския синод участват и игумените на манастири, които обслужват по повече от една околия.

Всеки владика има неограничена власт в своята околия - над него са само неговият Митрополит и Патриархът. Владиката председателства околийския синод, който се състои от игумените и протоигумените на мъжки манастири и няколко най-изтъкнати и авторитетни свещеници, и го подпомага в управлението. Обикновено в околийския синод „неофициално“ участват и игуменките на женски манастири.

Светски и духовни лидери на селата и градчетата са местните свещеници - те имат неограничена власт в своето населено място. Над тях са само техният владика, Митрополит и Патриархът. Честа практика е току-що назначен млад свещеник да е за известно време под наставлението на свещеник или високопоставен монах с повече опит. Дори тогава обаче наставниците нямат официална власт над това населено място.

Владиците, протоигумените и по-висшите църковни длъжности са пожизнени, освен ако духовникът не бъде издигнат. Владиците биват назначавани от Митрополит, най-често по предложение на синода на съответната околия, обикновено измежду свещениците в околията. Митрополитите - от Патриарха, най-често по предложение на синода на съответната митрополия, обикновено измежду владиците в околията.

Игумените и игуменките на манастири биват назначавани от Митрополита на съответната митрополия, най-често по предложение на Патриаршеската администрация. Като правило игумен на манастир (след смъртта на стария) става протоигуменът му. Ако манастирът е нов, обикновено игумен става протоигумен с опит и добро име от друг манастир, много рядко решил да се замонаши авторитетен владика.

Грижата за централните държавни дела се извършва от администрация, подчинена на Патриарха. Тя поддържа архивите на Патриаршията, списъците на духовническите длъжности, насочва големите заселвания, издава разрешения за строителство на манастири и пр. Делата на Митрополиите се придвижват от митрополийски администрации, подчинени на съответния митрополит. Владиците нямат дефинирани администрации, но почти към всеки владика има поне по един писар, който не само записва и преписва необходимото, но и изпълнява секретарската работа около него. Селските свещеници понякога вършат писарската си работа сами, понякога я върши по някой по-грамотен от селото (и не твърде претоварен от своята работа).

=== Законодателство ===

Законите на Ортодокс се наричат канони и се въвеждат от Патриарха. Той има право да ги пише и въвежда и сам, но по традиция ги представя на мнението на Централния синод, преди да ги въведе в сила. Често дори каноните се съставят и пишат от негови съветници - той само прави окончателната редакция и ги прокламира.

Каноните на Ортодокс са удивително малко и простички като за законодателство на държава или свят. До голяма степен това е възможно благодарение на доста простия живот на Ортодокс. Заслуга за това обаче има и фактът, че обикновено са формулирани кратко, ясно и обощообхватно. По-сложни канони и т.нар. препоръки се срещат единствено в регулацията на църковните дела, но и в тази сфера тъничка книжка би могла да побере цялата съществуваща „нормативна база“.

По тази причина на света липсва какъвто и да е аналог на професията юрист. Всеки свещеник (а и доста от по-будните миряни) знае всичко, което засяга селския живот и основните религиозни правила. Всеки епископ знае на практика цялото законодателство на света - то спокойно би се побрало в среден размер книга.

=== Съд ===

Освен духовни и светски лидери на населените места, свещениците са и съдии. Властта им е абсолютна - единствено свещеник от по-висок ранг може да отмени нарежданията им, и това не се случва често. Случаите на злоупотреба с тази власт обаче са изключително редки, и ако такъв се установи, наказанието е далеч по-безмилостно, отколкото обичайните над несвещеници; афоресването е на практика задължително, и почти никога не се минава само с него.

В процесите няма нищо от помпозността на типичните съдебни процеси от развит свят. Адвокати, съдебни заседатели и прочее не съществуват. Обвинителят и обвиняемият отиват при свещеника, казват кой каквото има да казва и свещеникът обявява какво е решил. Ако обвинител е свещеникът, най-често направо виква обвиняемия и обявява присъдата му. На теория свещеникът не е длъжен нито да дава обяснения за решението си, нито дори да обяви в какво е обвинен човекът. На практика обвинението винаги се обявява, за да се знае какво е прегрешението. А при положение че наказанието обикновено е честно, обяснения защо е такова не се налагат. (Ако е по-необичайно, свещеникът често пояснява защо е избрал точно това.)

Присъдите на Ортодокс могат да бъдат публичен упрек, телесни наказания, имуществени санкции или каквото изобщо хрумне на съответния свещеник - утвърден наказателен кодекс няма. Смъртно наказание или затвор не се прилагат - смъртното наказание противоречи на религиозната парадигма, а затворът няма традиции. Най-тежкото наказание се нарича анатемосване. Представлява лишаване от всякакви права и имущество и изгонване от Патриаршията без право да се върнеш и заселиш на нейна територия. Прогонвания от Патриаршията за определен срок се случват, но са рядкост.

Изпълнението на произнесена присъда е задължение на всеки гражданин на Патриаршията. Отказът да го спази се наказва със същата присъда както неизпълнената. По същия начин се осигурява и опазването на реда - залавянето на нарушител е задължение на всеки. Ако е нужно, цели Митрополии могат да бъдат вдигнати на крак, докато престъпникът не бъде открит и осъден. (Този начин на действие е твърде ефикасен и като превенция на престъпленията - никой не иска да го откъснат от работата му за дни и седмици, така че нетърпимостта към престъпниците е голяма.)

=== Свети град ===

Това е най-първото населено място на Ортодокс, построено от Основателите близо до мястото на пристигането им. С разрастването на Патриаршията то се е превърнало в нейна столица - в смисъл, че там е седалището на Патриарха.

Населението е около 30 000 души; това е и най-големият град на Ортодокс. Център е единствено в духовен смисъл - на Ортодокс няма големи икономически и културни центрове.

Планировката на града е странна. Има един широк и прав път, който пресича целия град и води до хълм край реката, където се намира Патриаршеската катедрала - Пътят на поклонниците. Всички останали улички са криви, нелогично подредени и често неудобно тесни. Причината е отчасти умишлена (правилната планировка, подредеността и логичността, според възгледите на Ортодокс, не създават пред тялото достатъчно пречки, за да бъде стимулиран духът - а в Свети град на това се държи повече, отколкото другаде), а отчасти поради хаотичното застрояване и презастрояване (което не се регулира от пак същата гледна точка).
На двата противоположни края на града се намират женският и мъжкият манастири, с по над 2000 души във всеки. В него има над 20 черкви. Особено забележителни са две.

Едната е Патриаршеската катедрала „Свети Йосиф Водител“. Издигната е на единствения хълм в града. Тя е седалището на Патриарха и в този смисъл е сградата на върховното ръководство на Ортодокс. В нейна пристройка заседава централният синод. До нея се намира Патриаршеското гробище - там са погребани всички Патриарси, начело с Йосиф Водителя. Гробовете са най-обикновени (традиция, тръгнала от неговото завещание), кръстовете са от камък. За повечето жители на Ортодокс тя е най-великият храм на света - най-малкото защото е най-известната.

Духовниците обаче почитат дори повече „Света Богородица“, известна още като Черквата на Основателите. Тя се намира на около километър от Патриаршеската катедрала, сред Гробището на Основателите. То е по-малко от петстотин на петстотин крачки и в него са гробовете на всички Основатели - преселниците, основали Ортодокс. (Някои са били препогребани там впоследствие.) Причината за почитта е, че тя е най-първата от всички черкви на Ортодокс и че Йосиф Водителя е участвал в строежа ѝ лично.

Легендата твърди, че на първия ден, когато пристигнали, Основателите съградили прости колиби, в които преспали през нощта. А на втория, когато Йосиф събрал всички за сутрешна молитва, той обявил решението си най-напред да се изгради черква, още преди къщите, наравно с посева и другите най-належащи неща. На протеста на хората, че те още нямат къде да живеят, той отговорил: „Къщата е дом за тялото, черквата - за духа. Не е ли духът по-важен от тялото?... Вие правете каквото решите. Аз отивам да строя дом за духа си.“ Отишъл, разчертал на земята мястото за основите на черквата, взел лопата и започнал да копае.

Естествено, всички се заели да му помагат. Черквата била строена от ранната пролет, когато било Преселението, до късната есен. Йосиф наредил да бъдат засети посеви и гледан добитък колкото да се осигури храната, но извън грижата за тях всички работели само по строежа на черквата, във всеки свободен момент, без почивен ден. Всеки ден Йосиф работел по нея от сутрин до вечер наравно с останалите, въпреки напредналата си възраст - редял тухли, носел греди, ковал подпори... Работата привършила тъкмо навреме, за да могат сврените в нея (и натъпкани като сардели в консерва) преселници да спят, защитени от есенните дъждове и зимния хлад. Йосиф лично разрешил да се спи в нея и казал: „Виждате ли - който строи дом за духа си, получава дом и за тялото си, но който строи дом само за тялото си, няма да смогне да завърши навреме и него!“ И наистина, да се построи една обща сграда е много по-лесно, отколкото стотици малки. Ако не са били започнали с черквата, зле подготвените преселници е нямало да имат навреме добър подслон за зимата.

Много от поклонниците в черквата не биха посмели да докоснат стените ѝ - неудобно им е от мисълта, че цапат с греховните си ръце тухли, редени от ръката на самия Йосиф... Странно е, но за почти хиляда години черквата е имала нужда само от няколко дребни ремонта.

Тази черква е мястото, на което се избира нов Патриарх. Претендентите произнасят молитвите си пред нейния иконостас. И ако се служи служба, която да се смята, че ще е от съдбовна важност за света им - а такава служба се случва далеч не всяко столетие - традицията е тя да бъде служена там. Твърди се, че дори Патриарсите не смеят да обезпокояват без сериозен повод светостта ѝ със служби.

=== Манастирите ===

Първият манастир на Ортодокс, мъжкият манастир в Свети град, е основан четири години преди смъртта на Йосиф Водителя. Две години по-късно е основан женският манастир там. При основаването си и двата са се намирали насред полето, на доста път от града. С времето той се е разраснал в тяхна посока, и когато е било взето решение Свети град да не расте повече, двата манастира вече са били в покрайнините му. И двата са многократно достроявани и разширявани, и са двата най-големи манастира на Ортодокс.

Разрешението за създаване на манастир се дава от Патриарха. Формалните мотиви обикновено са липса на манастири в близост, или активна дейност на отшелник или група отшелници монаси. Реалните обикновено преценяват нуждата от още един манастир в съответния край. Веднъж създадени манастири не се закриват никога, затова и разрешение за нови не се дава лесно. Обикновено на една околия се пада по един манастир; ако е по-голям - на няколко; много рядко в една околия може да има два, и те обикновено са по-скоро скитове с по няколко десетки монаси. Въпрос на гордост е за околията да има поне един манастир. Не всяка обаче може да си го позволи - издръжката и особено строителството на манастир поглъща немалко от данъците ѝ, въпреки че обикновено манастирите произвеждат повечето от нужната им храна и предмети. Затова и почти половината околии нямат свой манастир.

Манастирите са центровете, където се складира и преразпределя събраният от миряните данък. Ако имат повече, отколкото могат да складират и опазят, раздават излишъка на нуждаещите се (в гладни години това може да значи и всички), или го разпределят по дейности от полза за околията. Така те предотвратяват средновековния тип мизерия и се грижат за развитието на околиите. От полза са и по други начини: те издържат около две трети от „основното“ образование на Ортодокс, и почти цялото „висше“. Училища за майстори строители, лечители и пр., които умеят повече от обикновените занаятчии, има почти само към манастирите. Духовната им грижа е от реална помощ за Ортодокс: таласъмите и самодивите наоколо може и да не са реална опасност, но мотивацията и спокойствието на хората помагат много. Най-сетне, при всякакви бедствия основната помощ идва от манастирските монаси: те са длъжни при каквато и да е беда да се притекат веднага.

Оригиналната идея на Йосиф е била някои хора (предимно тези с по-светски наклонности) да бъдат държани по-изкъсо и възпитавани при по-строга духовна дисциплина. Планът му надали щял да успее: започнала да се набелязва тенденция монашествата да избират за висши духовници по-либерални хора. Много скоро след смъртта му обаче манастирите са започнали да привличат предимно по-духовно настроените. Това довело до създаване в тях на доста дисциплинирана и строга атмосфера. И тъй като повечето училища на Ортодокс са към манастирите и преподават в тях монаси (обикновено най-образцовите), чрез образователната система строгата духовност постепенно се наложила на целия свят.

Първоначално големият процент от населението е било религиозно по-скоро проформа (повечето от първото поколение по-скоро са мразели богатите, които могат да си позволят качествени аугментации) и истински вярващите са намирали себеподобни предимно в манастирите. През първите няколко поколения религиозността се е засилвала - това е времето, когато манастирите преливат от монаси. С „попиването“ на религията с поколенията обаче съотношението се обръща, обръща се и процесът - вярващите се чувстват добре навсякъде (и по-нужни извън манастирите). Вътре остават все по-малък брой монаси, някои недостатъчно набожни за цивилния живот, но търпени вътре заради посветяването си (и възпитавани в религиозен дух при по-строга дисциплина), други - недостатъчно кадърни, за да се оправят в живота извън манастира, и т.н. Изследователи на Ортодокс спекулират, че това може би е начин за допълнително изчистване на обществото от недостатъчна религиозност.

Статутът на манастирите е по-особен от този на останалите населени места. Църковната власт в обикновените села и градове е пряка и всеобхватна. В манастирите на теория е пак същото, но на практика те биват смятани за по-посветени от селата и градовете, и игумените им биват приемани с много уважение. Затова обикновено централното управление на манастирите се осъществява с препоръки и по-рядко с обикновени нареждания. Изпълнението на препоръките е желателно, но не задължително: игумените отговарят за него, но имат правото по свое усмотрение да не спазват дадена препоръка.

Статутът на препоръка се създава при Единадесетия Патриарх. За да се подобри обменът на кадри в манастирите и да бъдат обвързани в здрава мрежа, той предложил манастирските послушници след обучението си и получаването на монашески сан да отиват в друг манастир. В някои манастири, които остро се нуждаели от попълнение, обаче това не било желателно. По тази причина Патриархът нарекъл предложението си препоръка и дал на игумените правото да не я спазват, ако е нужно. При Четиринадесетия патриарх тя била допълнена с предложението обикновените монаси по възможност да не се задържат в един манастир повече от двадесет години; на практика се случва да престоят и по четиридесет, но в крайна сметка се местят.

Насочването кой монах къде да отиде се върши от канцеларията на Митрополията, в която е манастирът, от който той тръгва. Митрополиите координират потоците монаси помежду си. Пак те отправят молби към игумените да помолят братствата си да се размърдат - без това повечето монаси биха стояли в един манастир колкото се може повече. Тъй като игумените също нямат желание да се лишават от монаси, било въведено правилото, че авторитетът на манастира се определя не от броя на монасите в него, а от силата на традициите и вярата му (което е много мъгливо понятие, и обикновено се определя по възрастта и славата на манастира).

Игумените и протоигумените не се местят от един манастир в друг, освен ако не бъдат специално помолени от Митрополит, или протоигумен не бъде назначен за игумен в друг манастир. Обикновено молбата се прави при спешна нужда от опитен манастирски ръководител някъде, като правило в новопостроен манастир. Статутът на игумените на манастири не е точно определен в църковната йерархия. Сммята се, че е около или малко над владика, и се определя от авторитета и славата на манастира.

==== Петлевският манастир ====

Официалното му име е Света обител „Свети Николай Чудотворец“, но е известен популярно като Петлевски манастир, по името на най-близкото село - Петлево. Строителството му е започнато през 315 г. от Преселението. Основната част от манастира е завършена през 387 г.

Дотогава нови Митрополии са създавани, като съществуваща се раздели на две и към двете бъдат присъединени нови земи за усвояване. Митрополията на Петлевския манастир е първата, създадена изцяло на нова земя, чрез организирано преселване на население. По тази причина строителството на манастир е било сред първите приоритети и е започнато още преди това на селата. Пак защото е бил първият и единствен за известно време в Митрополията, по проект манастирът е отстъпвал по размери само на двата манастира в Свети град.

Мястото е подбрано близо до разклоненията на местни планини, до голям извор с целогодишно постоянен дебит. (Според поверието водата му е лековита - да, в известен смисъл всяка чиста и вкусна вода е лековита, след като повдига духа...) Според създаващия се по това време обичай, земите на една педя време път с каруца (дванайсетина километра) във всяка посока принадлежат на манастира. Селяни от околните села нямат право да ги обработват, ако не са изрично поканени от игумена. (Ако са, това не им струва нищо свръх Божията десетина, защото би било вид печалбарство от страна на манастира.)

Манастирският двор е около шестотин на шестотин разкрача. Заобиколен е с ограда, висока човешки бой и още един лакът. От вътрешната ѝ страна, с гръб към нея, са настроени едноетажни складчета, работилници и други дребни постройки.

В центъра на двора е черквата - еднокорабна, с две камбанарии, разположени от двете страни на входа, дълга осемдесет разкрача и широка шестдесет. От три страни я обхваща основната сграда на манастира, построена във формата на буквата П. Централната част на манастирската сграда е широка четиридесет разкрача, двете крила - по двадесет и пет разкрача всяко. Дължината и на трите части, мерена по вътрешната (откъм черквата) страна е по сто и двадесет разкрача. Сградата е на пет етажа; всяка от трите ѝ части в средата си има още един етаж пристройка. В краищата на двете крила и на съединенията им с централната част има кули, високи по два етажа. Етажите са по два човешки боя високи.

Манастирите са и основните складове за данъка в Патриаршията, което изисква да имат големи мазета. А тъй като строителите са си давали сметка, че новата Митрополия може да няма скоро ресурси да построи друг голям манастир, мазетата на Петлевския са огромни. Почти цялата площ под основната сграда, черквата, пространството между тях и още по двайсетина разкрача наоколо са мазета. Коридорите между мазетата не винаги са прави и логични. Помещенията също са с твърде различен размер - има такива по два на два разкрача, но има и по шейсет на осемдесет разкрача (с много поддържащи колони вътре). Има коридори, които са достъпни само ако се мине през някое помещение. Понякога вратата към такъв коридор също е умело замаскирана и я знаят твърде малко от монасите, а някои от тези врати и коридори са напълно забравени. За някои пък по някой монах подозира, че съществуват, но не знае откъде се влиза в тях.

Черквата е изградена изцяло от дялан камък. Манастирската сграда е основно от тухли; основите на кулите, както и подовете и таваните, са от камък и се държат на сводове. (На Ортодокс, поне на територията на Патриаршията, няма земетресения, така че добре направеният каменен свод е на практика вечен.) В конструкцията на сградите не е използвано дърво, за да не се боят от пожари и гниене. Дори покривите са желязна конструкция, обилно боядисана с маслени бои, за да не я яде ръжда. Както черковните стени, така и стените на манастирската сграда са дебели по два лакътя на повечето места. Където е нужна по-голяма опорна здравина, стигат до четири лакътя. Вложените в Петлевския манастир тухли и камък биха стигнали за изграждането на няколко села; ако се броят и тези в оградата и допълнителните постройки - вероятно за малка околия.

Вътрешната архитектура на манастира следва обичая, останал още от Йосиф Водителя - коридорите и стълбищата трябва да са сложни и оплетени, за да създават препятствия пред ума и тялото на монасите, и да дават възможност да се разгърне душата им. В много манастири това се е постигало просто като преграждат удобните и свързват на неудобни места коридори и стълбища. Петлевският обаче е проектиран от майстор и талант на това изкуство, малко известният на изследователите Антоний Николаев от Свети град. Трудностите в него са свързани в сложна и по своему логична система. Често е използвано разминаване на коридори на две нива в рамките на един етаж; това са местата, където проходи са по-ниски дори от един човешки бой. Има немалко скрити проходи и стълбища. Част са известни само на манастирското ръководство, а част са забравени от всекиго.

Идеята на системата е, че проходите, коридорите и стълбищата на манастира символизират пътищата на човешката душа. Различните елементи на схемата символизират житейски и религиозни понятия така, че придвижването от едно към друго място наподобява определени житейски изпитания и справянето с тях. Склонен към размишление ум без труд открива аналогията и дори останалите несъзнателно ѝ се поддават. Целта е била игумените да могат да учат без думи монасите, като просто ги заселват в килия на подходящо за човека място. Без да е нарочно пазена в тайна, тази информация се предава предимно в манастирските ръководства. Към момента на действието, в Петлевския манастир я знаят трима души - игуменът, протоигуменът и отец Евлоги.

(Отец Евлоги е забелязал сам аналогията и след като се е заселил за постоянно в манастира е проучил схемата на проходите му старателно, с немалко възхищение към проектантите. Опирайки се на познанията и логиката си, той е преоткрил дори повечето от забравените от всекиго проходи. Неизвестни за него са останали не повече от пет-шест и за може би още толкова се е досетил, но не е открил откъде се влиза в тях. Резултатът от проучванията му е подробна карта, която първоначално е смятал да остави на манастирския игумен. След като вижда Петърчо и Христина и разговаря с тях, той предвижда, че вероятно Отговорникът ще даде възможност на Христина да се върне на Академия, а на Петърчо да остане, въпреки че вероятно опитът по начало е целял обратното. Неизвестно защо, той решава да остави картата вместо на игумена на Петърчо. Събрал последни сили, скрива картата в килията си и измолва от игумена никой да не живее в нея, нито да я чисти или разтребва, докато той не прати вест от отвъдното по някой от живите, че килията е свободна, или не изминат десет години. (На картата има написано указание към любопитния Петърчо, ако я намери, какво да иде и да каже на игумена. А нищо чудно и хлапакът да не се ограничи с нарисуваното: може би уменията му в комбинаториката ще му разкрият и още нещо...)

Пълният капацитет на манастира е за две хиляди монаси. Централната част на сградата подслонява освен килии за монаси и общите помещения - магерница, библиотека, баня и др. В двете крила има само килии за живеене. За послушниците са отредени килии на най-горния етаж в лявото крило на манастира. Едно, за да са по-близо до Бога, и второ, възрастните монаси да катерят по-малко стълби. Пътят до често използваните места - църквата, магерницата, библиотеката - е проектиран да ги навежда на разни размисли. По подобен начин на различни места трябва да живеят и монасите.

(Две години преди времето на действието на романа „Ортодокс“ игуменът е разпоредил стотината останали манастирски заселници да се съберат в един коридор, на първия етаж, за повече сплотеност. А за да не се създаде прекалено единна общност, която трудно би приела изпратени отвън монаси, почти всички са били сложени по един в килия. Иначе килиите са за по двама, четири или шест монаси.)

Строителството на толкова грандиозен манастир сериозно поизтощило младата Митрополия и се оказало добър урок. Следващите два манастира в нея са започнати повече от петдесет години след Петлевския манастир и са много по-малки. Оттогава в нея са строени и доста други, но никой няма размерите на Петлевския. В цялата Патриаршия има не повече от десетина манастира, които са му приблизително равни по размер. По-големи към 972 г. от Разделението продължават да са единствено двата манастира на Свети град.

Това и създава известен проблем в Митрополията: игуменът на Петлевския манастир не е просто „един от равните“ сред игумените на манастири, а е доста пръв сред тях и се доближава по авторитет до Митрополита. Това си проличало особено добре около 500 г. от Преселението, когато манастирът бил запълнен докрай, докато другите манастири в Митрополията били полупразни - почти всеки монах искал да е точно в Петлевския. (За това е допринасяла и славата на чудотворната икона на Богородица.) За да бъде поизравнена тежестта и славата на манастира (и игумена му) с тези на другите манастири, около 580 г. ОП започнало умишлено пренасочване на монаси от него към другите манастири, както чрез „източване“ при всеки удобен случай чрез канцеларията на Митрополита, така и чрез молба към селските свещеници желаещите да се замонашат да бъдат насочвани към други манастири. Славата обаче се оказала трудна за побеждаване: чак четиристотин години по-късно в манастира остават само около стотина монаси, и въпреки това игуменът му продължава да бъде гледан с повече уважение от игумените на други пренаселени манастири.

(Една проява на тази слава в романа „Ортодокс“ е и отвеждането на Петърчо точно в Петлевския манастир. Широкополската околия няма свой манастир. Според разпределението, въведено от владиката, решилите да се замонашат от нея е редно да отиват в манастира „Свети Наум“, в една от съседните околии. Петърчовият баща обаче, скептичен към сина си, решава да го заведе в по-славния и по-чудотворен Петлевски манастир. Който освен това е и по-далече от селото му и там няма съселяни, които да клюкарстват семейството. Не е ясно дали Отговорникът на Ортодокс е повлиял на решението му, или е пресметнал нещата достатъчно напред - и двете задачи не биха му били проблем.)

Към 972 г. след Разделението в Петлевския манастир има общо петима епископи, още около четиридесет пълноправни монаси и малко над петдесетима манастирски братя. От упоменатите в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] монаси освен игумена и протоигумена епископи са също отец Никодим и отец Йероним.

== Население ==

Всички заселници на Ортодокс са членове на сектата на Йосиф Водителя от времето на Преселението. Хора извън тази секта не са били приемани в проекта. Малкото желаещи да се присъединят към него в последния момент са били набързо покръстени и приети в сектата.

С цел сплотяване след преселването хората са били обединени от Йосиф чрез [[Ортодокс#Църковно обявено роднинство|църковно обявено роднинство]] в „семейства“ от по няколко „братя“ и „сестри“.

Отначало групичката е само от две-три хиляди човека. Контролът върху раждаемостта е обявен за зло и забравен, и броят на населението непрекъснато расте. Към 972 г. след Разделението то е около 25 милиона души, населяващи около 550 000 квадратни километра. Вероятно населението би било много повече, ако раждаемостта не е била естествено ограничена от [[Ортодокс#Генетика|генетичната каша]] и от факта, че през първите около шестотин години между половината и една трета от населението са се замонашвали, или не са участвали в брак поради други причини. Към 972 г. след Разделението генетичната каша вече не пречи много на размножаването, а в манастирите отиват твърде малко хора и населението расте доста бързо.

=== Здраве ===

Средната продължителност на живота е 75-80 години. Разсейката обаче е сериозна. Поне 5% от хората не доживяват до 65, заради болести (най-често инфаркти, инсулти, рак и простуди) и по-рядко нещастни случаи. Също, поне 5% надхвърлят стоте (повечето от тях покрай наследствени аугментации за дълголетие). Изследователи от Академия са изчислили, че здравна помощ като тази на Академия би повишила средната продължителност на живота на Ортодокс с поне 10 години.

Видимите инвалидности на Ортодокс са малко повече, отколкото преди Разделението, но доста по-малко, отколкото са били през реалното Средновековие. Процентът на генетичните увреждания е малко по-висок от този преди Разделението. Процентът на причинените от лоши условия на живот са съвсем малко повече, отколкото тези преди Разделението, и много пъти по-малко, отколкото тези през истинското Средновековие. Като допълнителни качества, както физически, така и личностни, обаче може да се намери каквото ум не би побрал.

Заразни болести на практика няма, с изключение на най-обикновените и често срещани от времето преди Разделението - настинки, бронхопневмонии, вирусни разстройства и т.н.

=== Генетика ===

Ортодокс е истинска генетична каша. Тъй като сектата на Йосиф силно се е противопоставяла на всякакви видове аугментации, процентът в нея на хората с официално разрешени аугментации (средна продължителност на живота 100-110 г., пълноценно здраве почти до края и т.н.) е бил сравнително малък. Истината обаче е, че повечето от членовете ѝ са мразели аугментациите именно защото са били опитали да се сдобият с това или онова и опитът е бил неуспешен или с нежелани ефекти. А обикновено е бил неуспешен, защото срещу почти или съвсем без пари е можело да бъдат намерени само експериментални или нелегални аугментации, недокументирани и недоизпипани, нерядко ментета. Съответно, резултатът не е бил желаният. (За сметка на това най-често е бил труден за предполагане и очакване.)

Така че при преселението на Ортодокс официално се е смятало, че в групата почти няма генетични аугментации и отклонения, но всъщност процентът на генетично модифицираните е бил дори доста висок за преселенска група. Почти всеки е криел какво носи в гените си (а много и не са знаели, или не са били наясно с възможните последствия). Всякакви генетични паспорти и консултации, естествено, са били немислими. За капак на нещата, първите няколко поколения направо са гъмжали от всевъзможни нелегални контейнерни ретровируси и техни подивели щамове, пренасящи от който на когото попадне каквито гени и техни парчета попаднат - истински генетичен миксер. (Още доста преди Разделението Йосиф Водителя е забранил на хората си да се модифицират генетично, така че те не са смеели да го правят легално - а повечето нелегални генетични модификации не са включвали качествено почистване от контейнерния ретровирус, пренасящ модификацията.) Вероятно единственият, който може да се оправи в кашата, е Отговорникът на Ортодокс, а той не консултира населението.

На базата на това наследство е възникнала една от най-големите генетични лудници в човечеството - и това, че почти всички отклонения не са в сфери, които се виждат нагледно, само я е оплело още повече. Има светове, претърпели генетични злополуки или дори генетичен тероризъм или войни - там нещата са по-страшни като видими последствия за хората, но айсбергът е под повърхността не повече, отколкото е над нея. На Ортодокс той е скрит на практика целият и е огромен. За щастие на населението му, официалната доктрина рядко възприема генетичните особености като дяволско дело, и дори тогава смята носителите им не за престъпници, а за жертви (ако те самите нямат глупостта да дадат повод за обратното тълкуване).

С времето генетичната каша е овладяна от естествения подбор, поне до степен да не пречи твърде много на раждаемостта. Много често обаче са срещани наследствените останки, скрити или в някаква степен изявени, на нелегални, експериментални или просто не много известни аугментации. Съчетанията им понякога пораждат изключително странни хора.

=== Именна система ===

Неясно кога, предполага се че през първите триста години след Преселението, именната система на Ортодокс се е превърнала в бъркотия. Официално човек има там само собствено име. Ако името му е уникално сред обсъжданите, обикновено го наричат само по име. Ако не е, в действие влизат всякакви форми на пояснение - прякори, бащини имена или прякори, родови имена или прякори, произходи от населени места, фамилии в стил отпреди Разделението и каквото и да е друго, което го отличава според компанията. Един и същи Петър може в съседното село да бъде Петър от Ябълково, в селската кръчма - Горномахленския Петър, на женска седянка - Стояниния Петър, на панаир - Петър житаря, и т.н.

За църковни цели (които са най-близките до граждански регистър) човекът се води по име, родители и година на раждане. Отделно от това, църковните книги са за определено място и описват родените и живелите там, така че е документирано и населеното място, където е роден. Много рядко, но понякога дори с толкова пояснения се случват съвпадения. В такива случаи обикновено в църковните книги се вписва някакво допълнително пояснение - от коя махала е човекът, или имена на прародители, или каквото друго свещеникът сметне за подходящо. Уникална система на имена или други обозначители умишлено не е създадена, тъй като „е опит хората да станат всезнаещи като Бог“.

=== Църковно обявено роднинство ===

При преселването на планетата, за да обедини хората си, Йосиф Водителя създава църковно обявеното роднинство. Чрез него се декларира некръвна и небрачна роднинска връзка между хора. След Преселението всички са били свързани в „семейства“ от по няколко братя и сестри. Оттогава църковно обявеното роднинство се използва най-често при осиновяване на деца, понякога при приемане на Анатемосани, но и при най-различни други случаи - когато свещениците решат, че е необходимо.

Църковното роднинство между двама души се обявява от свещеник или монах пред тях, в присъствието на двама свидетели.

Съгласно обяснението на Йосиф, епископът плюс двамата свидетели създават сходство със Светата троица, което е необходимо за този вид свещенодействие. (Това не е единственият случай, когато той е съчинявал на момента религиозно обяснение за това или онова.) Според него, трите вида връзка между хората отразяват трите лица на бога: кръвната връзка - Бог-отец, брачната - Бог-син, църковно обявената - Светия дух. Третата форма се оказала удобен „капак“ и за осиновяването, побратимяването, побащимяването и други стари практики; по този начин ѝ била подсигурена „традиция“ дълго назад във времето. Йосиф обявява, че небесно откровение му е напомнило това родство, което е съществувало по начало, но хората са го забравили заради греховете си.

=== Анатемосани ===

Около 50 000 души на Ортодокс (точният брой не е известен) са т.нар. Анатемосани - наказани с лишаване от права и имущество и прогонени от територията на Патриаршията, или техни потомци, които не са били приети обратно (или не са търсили обратно приемане).

Анатемосаните живеят по периферията на Патриаршията, на малки групи. Животът им е далеч по-примитивен и труден от този в Патриаршията. Някои групи се стремят от сърце и душа да се върнат обратно в Патриаршията. Други официално отричат идеята, но реално членовете им обикновено искат същото. Ако Анатемосан успее да покаже достатъчно набожност и заслуги (и в Патриаршията научат това), има добри шансове.

Външен наблюдател би отбелязал „липсата им на късмет“ - всякакви опити да си осигурят по-прилично съществуване като правило се провалят по най-разнообразни причини. Местните хора смятат, че това е естествено следствие на Анатемосването - Бог е снел благодатта си от тях. Реално основната причина е, че Анатемосаните често не приемат и очевидно полезни неща от Патриаршията, било заради нежелание, било защото Патриаршията гледа с подозрение на всичко, което те правят, и им пречи. Не е имало случай сред тях да се появи лидер, който да обедини значителен брой хора, особено пък срещу Патриаршията. Причините са много - групичките са малки, разделени една от друга, притиснати от живота. Патриаршията има правило, че който от Анатемосаните се е борил срещу нея, не може да бъде приет обратно, роднините му до дванадесето коляно, ако са Анатемосани - също. (Не много рядко от последното се правят изключения за искрено набожни хора.) Свещениците знаят, че хора с лидерски качества не бива да бъдат Анатемосвани лесно. Вероятно Отговорникът също се намесва по някакъв начин, за да поддържа статуквото.

Имало е отделни случаи групички Анатемосани да се държат като бандити и да нападат села от Патриаршията. Като правило Митрополитът в отговор вдига на крак цялата Митрополия, за да ги издири и накаже. Търсенето продължава, докато ги открият и заловят, ако е необходимо - с години. (Рядко е повече от няколко дни - стотици хиляди разлютени от откъсването от работата им хора търсят наистина ефективно.) Наказанието обикновено е ежедневно пребиване от бой с пръчки, докато не се сметне, че провинилите се са се отказали от намеренията си искрено. (Или не загинат - това не е желан ефект, но понякога се е случвало поради престараване. Престаралите се чак дотам не биват гледани с добро око.) След това всичкото имущество, което имат, бива унищожено и биват прогонени по-надалеч. На практика не е имало случай някой да повтори опита за бандитизъм.

Често невинни Анатемосани, които просто са се оказали на пътя на потерята, също отнасят част от наказанието, докато се разбере, че нямат нищо общо. Когато това се разбере обаче, се търси начин да бъдат компенсирани. Ако поискат обратно приемане в такъв момент, често го получават.

Като изключим обсъждането на молби за обратно приемане, обикновените жители на Ортодокс не се интересуват много от Анатемосаните. Изключение са случаите, когато Анатемосани се опитат да построят каквото и да било напомнящо машина. Дори обикновена воденица, ако е тяхно дело, предизвиква силно подозрение (каквото не би предизвикала, ако е в село на примерни православни). Ако по нея има каквото и да било необичайно, дори най-дребно, свещеникът на най-близкото село може да нареди разрушаването ѝ (и обикновено го прави). Това допълнително спомага за ниския жизнен стандарт на Анатемосаните.

Често хора от околни светове си задават въпроса какво пречи на Анатемосаните да развият техника и технологии, които превъзхождат тези в Патриаршията, и да покажат икономическо и/или военно превъзходство. Една от причините е, че групичките Анатемосани рядко остават стабилни в течение на поколения, и съответно не оставят продължително, натрупващо се интелектуално наследство. Друга е подозрителността на жителите на Патриаршията към всичко, което те правят. Трета, може би най-допринасящата от всички, е че ако някоя група Анатемосани се стабилизира и започне да създава трайни структури и познания, винаги в околните групи се намират нейни недоброжелатели, които да я издадат на Патриаршията, често дори преувеличавайки опасността от тази група.

Приетите обратно в Патриаршията Анатемосани обикновено биват гледани отначало с леко подозрение, което обаче обикновено бързо се разсейва - до обратно приемане обикновено стигат хора, чиито качества го заслужават, и това си проличава. Най-често те са дори по-образцови християни от средния жител на Патриаршията. Правата им са еднакви с тези на всички други и те нерядко стават свещеници или монаси. Един от тях е станал Патриарх, друг (отец Евлоги, който е смятан за роден сред Анатемосани, но всъщност произхожда от друг свят) е бил канонизиран за светец.

== Култура ==

=== Език ===

По проект езикът на Ортодокс е трябвало да бъде църковнославянският, с минимално влияние на съвременния към Разделението български. Хитрият Йосиф обаче надали е вярвал, че може реално да наложи на преселенците да говорят език, който не знаят и надали ще им е до това да го учат. Реално на Ортодокс се говори език, взел структурата и правилата си от съвременния към Разделението български. Речниковият му запас е сходен на българския от Възраждането (заради сходния тезаурус), но почти винаги се използват съвременните думи, а не тези от Възраждането. Където са по-точни и подходящи, са се закрепили дори научни термини - „широколистна“ и „иглолистна“ дървесина, „плацента“ и пр.

Езикът е фиксиран към времето на създаването на Ортодокс. Смята се, че е създаден (пряко или косвено) от Господа и съдържа всичко, необходимо на божия човек. Няма ли за нещо дума в езика, то най-вероятно е дяволска работа и не трябва да съществува, нито пък думата. По тази причина развитието на езика реално е невъзможно.

Църковнославянският език, под името „свети черковен“, задължително се изучава от духовенството. Тъй като обаче е предвиден почти само за духовни цели, не е пълноценен език - на него например е невъзможно да се обяснят много ежедневни дейности. Доразвиването му, естествено, би било светотатство. Реално го знаят в пълнотата му почти само преподавателите. Епископите като правило владеят голямата му част и могат да си служат с него свободно където е приложим. Свещениците и монасите най-често знаят молитвите на него, и биха могли да скалъпят на него нещо смислено. Манастирските братя най-често знаят не повече от няколко десетки основни думи. Горе-долу с толкова може да се справи, в смисъл да ги разбере, и типичният жител на Патриаршията.

=== Изкуство ===

Изцяло е доминирано от църквата.

Книги освен светите писания и другите църковни книги не съществуват.

Музиката се състои от църковни химни и песнопения (нови биват композирани доста рядко) и песните по седенки и сватби.

Изобразителното изкуство е по-развито. Картините почти без изключение са по религиозни сюжети. Срещаните почти само по черкви скулптури - също.

=== Народни обичаи ===

Още по време на съставянето на проекта за Ортодокс Йосиф вписал идеята за възстановяване на някои народни обичаи, в плана на „исконна народна мъдрост“. Предполага се, че е искал да направи живота по-колоритен - повечето от тези обичаи не са особено църковни и почти всички в крайна сметка имат предхристиянски произход. Десетина години след Разделението обичаите започват малко по малко да си пробиват път. Предполага се, че са въведени внимателно от верни хора на Йосиф, или възстановени по самоинициатива на хора от сектата с някакви етнографски познания.

Сред тези обичаи са:

* краденето на момите (което е открай докрай представление и се уговаря предварително между родителите на младите; реално нападение и отвличане би било наказано сурово от свещениците)
* брачната обиколка (след обявяването от свещеника на младоженците за съпрузи, роднините ги впрягат във впряг и така обикалят три пъти църквата, като символ на желанието им за съвместен живот и в трудности)

=== Облекло и външност ===

Както и с всичко друго на Ортодокс, идеята на проекта на Йосиф е била да бъде използвано като образец ранното Средновековие. Представите на съставителите на проекта обаче са дошли почти само от художествени произведения, често не особено достоверни исторически. По тази причина немалко неща в облеклото на Ортодокс не са каквито реално са били през Средновековието.

Типичното облекло на мъжете е риза, потури и цървули. Често около ризата се омотава пояс (особено го ценят по-възрастните, понеже държи топло на кръста). В по-хладно време те обличат над ризата сетрета или шуби, в големи студове - шаячни ямурлуци или пелерини. В по-топло време цървулите биват носени на босо или дори се минава без тях, в по-хладно се обуват вълнени чорапи. Немалко мъже носят калпаци.

Жените носят различни видове рокли, или престилки и сукмани. (Роклите са били непознати в Югоизточна Европа през Средновековието, но съставителите на проекта не са го знаели. Твърди се, че още на времето съвестен историк ги е предупредил, но те не му повярвали.) В студено време намятат пелерини. Обуват цървули или сандали, обикновено изработени далеч по-майсторски и красиво от мъжките. По традиция омъжените жени почти винаги се забраждат с кърпи, в студено време го правят и неомъжените.

Дамски дрехи с деколте не биха били позволени от църквата. Тя не гледа с добро око и на украшенията, но на моми или наскоро омъжени не им се придиря за по някоя огърлица (особено ако някъде по нея има кръстче) или диадема. Булките като правило са накичени с украшения до степен да се огъват под тежестта им - обикновено за сватба дава назаем украшенията си цялото село. Тогава дори сериозните омъжени жени могат да си позволят кокетни огърлици или брошки.

Почти винаги сетретата и потурите, а често и ризите, престилките и дори сукманите имат джобове - нещо, непознато през Средновековието. Изследователите от Академия имат информация, че Йосиф Водителя е знаел за това положение и не е позволявал дрехите да имат джобове. Тъй като обаче не е оставил официално разпореждане по въпроса, вероятно практичността накрая е надделяла.

Мъжете обикновено подстригват косите си - рядкост е мъж да има дълга коса, и ако не е заради невъзможност да се подстригва редовно, обикновено не се гледа с добро око от църквата и възрастните хора. С жените е обратното - ако косата им не е поне до раменете, това не се гледа с добро око (освен ако не е по здравословни причини).

Брадата се смята за белег на духовника. Формално погледнато, на миряните не е забранено да си пускат бради, но се смята за признак на излишна гордост и приравняване с духовниците; позволяват им се мустаци. Точният произход на това мнение не е известен; около сто и двадесет години след Разделението, откогато са първите изследвания на Ортодокс, вече го е имало. Реално, отрудените миряни често се бръснат само веднъж седмично, за черквата в неделя. По-авторитетни светски фигури се бръснат всеки ден. Това е може би основният външен белег за добро положение на светско лице на Ортодокс, където богатството се смята за греховно. Обикновено се смята, че небръснат твърде дълго време мирянин се опитва да се прави на свещеник, и бива подканен - отначало учтиво, после и не дотам кротко - да се обръсне. Или да вземе изпита за свещеник, ако има желание... Има и изключения - твърде възрастни старци често развяват патриаршески бради и никой не ги укорява. Нито можеш да очакваш да се бръснат редовно, нито върви да подхождаш към възрастта им без уважение.

=== Образование ===

Изцяло се контролира от църквата. Уредено е по средновековен (по представите на Йосиф и компания) тип.

Селските свещеници преподават на децата уроци за живота, истината, вярата и прочее. Обикновено всеки или почти всеки ден водят обучение на по няколко деца, така че всяко дете на подходяща възраст (от седем до десет-единадесет години) минават на обучение по два пъти месечно.

Преподаваното е предимно основи на религията. Част от него е образование - четене, писане, смятане. Идеята е детето да се научи да чете, пише, брои до сто, събира и изважда. На практика не всички деца покриват тези изисквания, но тъй като не са задължителни, не им се придиря много. Далеч по-важното е детето да почита Бога, нали?

Занаят се учи с чиракуване при майстор, който го владее. Изпити за майстор няма, защото няма гилдии на майсторите (потенциално са центрове на власт и авторитет извън църквата). След като научи достатъчно, чиракът става калфа, след като научи всичко или почти всичко, което знае майсторът му, става майстор. Кога е научил достатъчно решава майсторът.

Към манастирите и околийските градчета (под патронажа на местния владика) има училища, където биват изпращани по-ученолюбивите и умни деца. Кое ще отиде там решава селският свещеник (като родителите имат право да откажат да го пратят). Там се учи от към единадесет до към петнадесетгодишна възраст. Преподават се основно повече верски познания и малко повече образование - краснопис, броене до хиляда и повече, умножение и деление, църковно песнопеене, основи на рисуването, основи на лечителството... Повечето от тези училища предлагат и обучение в занаяти, водено като правило от най-добрите майстори в околията.

Към митрополийските центрове има големи училища (често по повече от едно), където се преподават още повече познания - както верски, така и образователни и основни умения в ръководене на хора. Завършилите ги като правило владеят и поне основите на поне няколко занаята. (Истински научни дисциплини на Ортодокс няма, тъй като биха противоречали на църковната догма и принципи.) Обикновено тези училища са, които дават необходимите познания, за да може да стане монах или свещеник епископ. В тях постъпват ученици, отличили се в околийските училища, по предложение на владиката. Обучението е от около петнадесет до около двадесетгодишна възраст, но често през тези училища минават и по-възрастни монаси или свещеници, които се подготвят да кандидатстват за епископи. Пак към тези училища са и школите за свещеници.

Най-висшето училище на Ортодокс е духовната школа на Свети град. В нея се учи от около двадесет до около двадесет и пет годишна възраст (но не са рядкост и по-възрастни ученици). Рядкост е Митрополит да стане духовник, който не я е завършил. Преподава на практика всичкото верско познание, което съществува на Ортодокс, както и всичките умения в ръководене на хора и носене на отговорност за тях. Не се занимава с образователни умения.

Централизирани критерии и изпити няма - най-близкото до тях са критериите за изпити за свещеник, монах и епископ. Те са простички и утвърдени. На практика в колкото по-добро училище учиш, толкова повече научаваш и по-добре се справяш.

=== Нецърковни неща ===

Основното „нецърковно“ нещо на Ортодокс са цирковете - неголеми трупи, които обикалят от място на място и се издържат от представления, понякога и от помощ в селската работа. Обикновено представят различни видове атлети и акробати, неголеми театрални постановки (които са единствените прояви на артистично изкуство на Ортодокс), по-рядко разни чудати неща и разбира се смешници – така на Ортодокс наричат клоуните.

Много от по-религиозните хора не ги гледат с добро око, без да имат някакви конкретни претенции. (Всъщност - че са привлекателни за хора, които не са особено църковно настроени, и това понякога им проличава.)

Причината за съществуването им е била съвет от Свръзката към Йосиф Водителя, че изцяло църковна система е нещо като парен котел без предпазен клапан, и че нещо от типа на пътуващи циркове би било добър отдушник.

Донякъде в графата „нецърковни“ попадат и различните баячки, гадателки, лечители и пр. Като правило, те обличат дейността си в натъртено църковни форми, и се кръстят и божесват повече и от свещениците и монасите. Въпреки това обаче, често по-религиозни хора мърморят срещу тях (особено ако са малко по-некадърни, или не умеят да контактуват добре с околните). Официално черквата няма принципни възражения срещу тях, но конкретни свещеници и монаси понякога ги недолюбват. (Което пък често не им пречи да ги посещават и молят за услуги и помощ. Често баячките и гадателките са по-добри психолози, а лечителите по-кадърни в лекуването от свещениците.)

Особено е положението на Ортодокс на кръчмите. Ако цирковете са отдушникът „на едро“, кръчмите са типичният ежедневен отдушник на мъжете на Ортодокс. (За което още Йосиф се е сетил, предполага се и без помощта на Свръзката.) Свещениците гледат на пиянството с лошо око и често и строго порицават впиянчилите се, но въпреки това почти всяко село си има по някой. (В околии, където пиянското грозде расте добре - често и цяла група.) За да бъде държано положението под контрол, е създадено правилото, че селският кръчмар е помощник на свещеника при раздаването на причастие - върви след него и носи виното и комката. Това поставя кръчмаря в ролята на помощник на свещеника и в отношенията с пиячите, и го кара да ги държи под контрол.

=== Еретични думи ===

Някои думи, свързани със отречените от църквата на Ортодокс постижения на хората, са се запазили, най-често сред духовните лица, като пример за еретични думи. (Известна част от еретичните думи не са свързани с отреченото от църквата - вероятно са попаднали в тази категория по недоразумение.)

Не е ясно как не са се изгубили през десетките поколения. Учени от Академия предполагат, че един техен източник са няколкото описания на времето отпреди Разделението, направени от преселници и пазени в библиотеките на двата манастира в Свети град. Описанията са от църковна гледна точка, но са правени от хора проживели много от живота си в това време и съдържат много от неговия език и термини. Предполага се, че от време на време монаси, които изучават злото, препрочитат тези описания и споделят с други монаси думи, които го обозначават. В същото време обаче като еретични думи са се запазили и някои, които липсват във всички известни на учените на Академия стари описания, например „папищаши“. Вероятно или има описания, останали неизвестни на учените, или думите са се оказали учудващо устойчиви. (Както е по принцип с ругатните - защото еретичните думи на Ортодокс играят точно тази роля.)

Повечето монаси или свещеници знаят по двайсетина-трийсет еретични думи. Повечето обикновени селяни също знаят по пет-десет. Изпитът за епископ изисква знаене на стотина, заедно със значението им (съгласно църковното тълкуване). Любознателни монаси или свещеници често знаят и по повече. Малцина на Ортодокс знаят по около хиляда, като правило монаси, които изучават злото и са чели пред-Разделенските описания. Учените от Академия са преброили в тези описания около две хиляди и малко думи, които потенциално биха могли да бъдат набедени за еретични. Какво от тях ще стане популярно като еретична дума зависи най-вече от случайността.

== Икономика ==

=== Търговия ===

Търговията е натурална. Пари или друго универсално разплащателно средство няма - каноните на Ортодокс забраняват създаването на такова, понеже то би накарало хората да мислят за него вместо за Бога. Срещат се правени от местните златари златни и сребърни монети, които обаче се използват предимно за украшения. Основната причина е суровият възглед към богатството (официално - наследство от православните канони, реално - напасване към състава на сектата, идващ по време на Преселението предимно от най-бедните слоеве). Вересията е популярна, не на последно място поради липсата на някакъв вид пари, но свръхзадлъжнелите са рядкост – от един момент нататък просто никой не смее да им дава на вересия повече. Също, ако не са задлъжнели от реална нужда, свещениците започват да ги притискат да работят повече и да икономисват, а ако са реално нуждаещи се, получават дарения от по-заможните, пряко или чрез църквата.

Липсата на универсално разплащателно средство донякъде пречи на търговията - често се случва този, който предлага желаното от някого нещо, да няма нужда от това, което другият може да му предложи срещу него. Понякога някоя стока (най-често жито или сол) започва да се използва тук или там в тази роля, но свещениците бързо прекратяват практиката. На пазарите често се организират нещо като „борси“, които посредничат при по-сложните сделки: някой, най-често местният писар, прави сметки какво на кого да се даде, за да получи всеки каквото търси (или би приел). До създаване на по-сериозни борси не се стига, първо защото свещениците се усещат, че „това не е читаво нещо“ (подчертава нуждата от единно разплащателно средство), и второ, че общата грамотност на населението не е достатъчна за сложността на задачата. Ако някоя стока не стига за всички, които я търсят, обикновено посредниците се опитват да я разпределят така, че да има поне по малко за всички.

=== Производство ===

Създаването на каквито и да било икономически сдружения (а и по принцип организации, с изключение на църковните) се смята за опит за подкопаване на властта на църквата и се наказва решително и безкомпромисно.

Наемането на един човек от друг за работа е забранено. Реално често се получава на практика – някаква работа се свършва срещу някаква форма на заплащане. Ако обаче някой започне твърде често да наема други хора, свещениците го принуждават да се откаже, за да го опазят от греха на прекомерното богатство. Също, ако някой не дарява на черквата и/или бедните почти всичко, което не му е реално нужно, бива обявен за недостатъчно добър християнин, а на Ортодокс това е много тежка стигма.

Мързелът също не се поощрява: ако някой реши да разчита на помощта на другите, без да е наистина неспособен да се изхранва, надали ще дочака помощ. Далеч по-вероятно е да получи наказание от местния свещеник заради мързела си, и това наказание да не е хич милостиво. Мързелът бива смятан за не по-малко тежък грях от кражбата или прелюбодеянието.

=== Данъци ===

Поданиците на Патриаршията ѝ плащат данък. По канон данъкът е „Божия десетина“ - една десета от всичко, което човекът е изкарал и придобил през годината. Освободени от него са свещениците и монасите, тъй като цялата им работа е служене на Бога. Местният свещеник има право да променя размера на данъка за отделните хора както реши. Като правило трудолюбиви, но затруднени от живота или бедствия хора биват освобождавани отчасти или изцяло от данък за годината. Охолно живеещите пък биват подканяни да дават като данък, или да даряват на бедните всичко или почти всичко, което имат свръх реално нужното им. (И когато го направят, биват щедро хвалени от свещеника и давани за пример и уважение на другите, а това в обществото на Ортодокс е доста по-голяма ценност от чували ненужно жито или сандъче лъскави украшения.) Ограничението пред местния свещеник е населеното място да не дава по-малко данък като цяло. Ако това е необходимо, може да го разреши свещеник от по-висок ранг. Злоупотреби с тази власт на свещениците на практика няма. Смята се, че ако свещеник си позволява лични пристрастия в определянето на данъка, той поставя себе си над Бога и трябва да бъде афоресан, а в по-тежки случаи дори анатемосан.

Данъкът се събира от местния свещеник. Неголяма част от него отива за издръжката на по-високите свещенически рангове - владици, митрополити, Патриарх. Част свещеникът раздава на бедните и нуждаещите се. Част запазва на склад към селската черква, като неприкосновен запас на селото при внезапни бедствия. Част бива предавана на местния манастир - съхраняването на данъка е едно от манастирските задължения. Част помага на издръжката на самия свещеник, ако той е твърде зает да се грижи за миряните и не може да се изхранва сам.

Църковният апарат на Ортодокс е една немалка част от населението. Огромната част от него обаче се изхранва напълно или почти напълно чрез свой труд. Реално на един издържан от данъците човек се падат стотици плащащи ги миряни, и ако този човек си позволи нещо повече от най-скромно съществуване, сериозно рискува да получи сурово наказание. Затова и една десетина от всичко изкарано от миряните надхвърля десетки пъти нуждата от издръжка на църковния апарат. Разликата бива използвана като помощи за изпаднали в затруднение, или за издържането на общественополезни дейности. Голяма част от нея (най-вече неща, които са били съхранявани известно време и рискуват скоро да почнат да се повреждат) биват връщани на данъкоплатците след плащането на десетината, като компенсация за нея.

=== Издръжка на духовенството ===

Контролът над свещениците и манастирите за разпределянето на събрания данък е строг, а за това от което те се издържат, суров. Най-малкият признак, че свещеникът охолства на гърба на миряните си - и той бива предупреждаван от по-висшите рангове, че е „лош свещеник“, тоест че е близо до афоресване. Владиците и митрополитите спазват същите правила: къщите им често са големи и красиви, но са посветени на вярата и хората. Самият митрополит най-често живее в неголяма стаичка, а красивите стаи са за гости или за църковни книги и предмети. Патриархът на Ортодокс по традиция живее в малка стаичка в мазето на Патриаршеската катедрала, с прости дървени легло, стол, маса и полица за книги в нея, и ползва прислуга само ако е твърде стар или болен, за да се грижи за стаята и за себе си сам. (Традицията е въведена пак от недоверчивия към всички Йосиф.)

В историята на Ортодокс е имало, особено през първите триста години, случаи висши духовници да си позволяват излишен разкош - това твърде бързо се е разчувало. Разминаването на думите и делата е ставало очевидно и миряните (и низшите духовници) са започвали да се дразнят или да завиждат. Недоволството бързо се е разпространявало и сред клира на по-скромните висши духовници, и в крайна сметка се е стигало до обсъждане на високо ниво на поведението на твърде добре живеещите духовници и порицаването им. (А един път, когато почти половината Митрополити се сговорили да не си връзват кусур за обичта към лесното и сладкото, за малко не се е стигнало до размирици в близо половината Патриаршия. Четвъртият Патриарх, за когото се говори, че също е бил част от сговора, се принудил накрая да излезе с нареждане тая практика да се прекрати. А тъй като нареждането не било спазено особено охотно, и размириците продължили и се засилвали, две години по-късно последвал и строг канон за поведението на духовните лица. Дори и след това обаче се наложило един Митрополит да бъде афоресан и един пратен в манастир, за да се стреснат останалите и да започнат да спазват канона.)

Свещениците (а и по-висшите църковни санове) биват поощрявани да изкарват със собствен труд колкото могат от издръжката си. На практика всеки селски свещеник има малко добитък и градинка, в която отглежда повечето необходими му плодове и зеленчуци. За тях се грижат основно жена му и децата му - от него се очаква да е посветен денонощно на миряните си. Ако обаче наистина няма с какво да помогне на никого в момента, помага на семейството си. А ако е твърде отдаден на миряните си и не смогва за себе си, миряните обикновено го ценят достатъчно, за да му помагат те без подкана.

Манастири, които нямат твърде много друга работа, изкарват прехраната си изцяло сами. В по-гладни години манастирите понякога не само не взимат нищо за себе си, но и помагат с отгледаното от тях на миряните. В по-населените манастири повечето монаси работят по цял ден за благото на миряните - строят пътища или мостове, помагат в полската работа и т.н.

По канон помощта от монасите е „дар от Бога“ и не подлежи на заплащане. Никой добър християнин обаче не би приел монахът, който цял ден е копал нивата му, да си тръгне недарен с храна или каквото друго има. Често монасите, ако не са в реална нужда, отказват каквото и да е в повече от малко храна. Ако помощта е за бедни и затруднени, често отказват дори нея.

Свещениците обикновено са още по-резервирани. Тъй като населеното място така или иначе издържа свещеника си, това той да приема и даряване от хората бива смятано в църковните среди за алчност и може да доведе до афоресване. Толерира се, ако свещеникът бъде поканен на обяд или вечеря от някой, на когото е помогнал, да приеме (ако този някой не е твърде беден). Ако свещеникът е спасил живота или здравето на някого, се толерира да приеме някакъв дар от него - но този дар обикновено отива за местната черква или за бедните.

=== Мерни единици и съответствията им ===

Повечето мерни единици, използвани на Ортодокс, умишлено са доста приблизителни. Честичко по пазарите могат да се чуят забележки за размера на крините или делвите, в които се мери купеното или продаденото. Също така, единиците нарочно не са свързани в стройна система. Няма точно фиксиране колко по-малки единици се вместват в една по-голяма, и как се отнасят помежду си различните видове. Причината е виждането на Основателите, поддържано от църквата, че точното определяне на такива неща отваря път към дявола - създава база за точни сметки, машини, и т.н.

Често за определени неща се използват определени единици. Например, въпреки че лакът и разкрач са все мерки за дължина и са сходни по размер, никой на Ортодокс не би тръгнал да мери път в лакти, освен смешниците от цирковете. Това също е част от образно-предметното мислене, насаждано като противовес на абстрактно-логическото, което се смята за път към дявола.

С тези уговорки, ето някои от единиците:

* Време:
** 1 педя - времето, за което слънцето изминава по небето една педя на протегнатата ръка разстояние. 180 градуса (от изгрев до залез) са около 8 педи, тоест 1 педя е около час и половина.
** 1 яйце - времето, за което едно яйце се сварява до твърдо. Около 7 минути.
** 1 удар на сърцето - около секунда.
* Разстояние:
** 1 пръст - дебелината на един пръст, сантиметър до сантиметър и половина.
** 1 педя - около 20-25 см.
** 1 лакът - около половин метър (за разстояния, удобни за мерене в лакти)
** 1 аршин - около 65 см. (за ръчно направени неща - платове, греди...)
** 1 разкрач (крачка)- около 70 см. (за път или други разстояния, удобни за мерене в крачки)
** 1 разтег - около 180 см. (за разстояния, удобни за мерене в разтези)
** 1 педя време път - пътят, който се изминава пеша за 1 педя време: около 9 км.
** 1 ден път (пеша) - около 60 км.
** 1 ден път с каруца - около 120 км.
** 1 ден път с кон - около 250 км.
* Площ:
** 1 длан - колкото покрива една длан. Около един квадратен дециметър.
** 1 рало нива - колкото нива може да се изоре за един ден с рало и чифт волове. Около половин до две трети хектар, зависи от терена.
** Често се използва и „еди-колко си на еди-колко си разкрача“.
* Обем:
** 1 кратуна (за насипни неща) - 1 до 1.5 литра
** 1 крина, или шиник (за насипни неща) - около 30 литра.
** 1 бъчонка, или делва за вода (за течности) - около 4-5 литра
** 1 ведро (за течности, много рядко за насипни неща) - около 10-12 литра.
** 1 делва за вино (за течности) - около 20 литра
** 1 чувал (за насипни неща) - около 50-60 литра
** 1 бъчва (за течности) - около 120 литра.
* Тегло:
** 1 ока - 1.2 кг.
** 1 чувал - около 50 кг. (зависи от размера на чувала и плътността на пълнежа - чувал вълна би бил по-лек; по-леките неща обикновено се слагат в по-големи чували, така че теглото за повечето чували с пълнеж варира около 50 кг.)
** 1 вол - около 300 кг.

За тегло на насипни или наливни материали понякога се използват и мерките за обем, но обикновено само при нужда. Предметното мислене, поощрявано на Ортодокс, възприема подобна „абстракция“ като нещо не както трябва, или направо глупаво.

== Църквата ==

=== Особености ===

Много от църковните канони и порядки на Ортодокс се разминават фрапантно с тези на истинската православна църква. Някои от тях биха били обявени от кой да е образован православен свещеник отпреди Разделението за суеверия или ереси, и с право. На Ортодокс те са допуснати най-често от съображения за практичност. Съображенията по-късно не винаги са се оказвали верни, но повечето разлики са запазени въпреки това. Ето някои:

* В традиционната българска православна църква има само един синод - централният Свети Синод. На Ортодокс има централен, митрополийски и околийски синоди.
* В православната църква свещениците нямат право да се женят след ръкополагане. На Ортодокс митрополит може да венчае свещеник, ако той не е бил женен при ръкополагането си.
* В православната църква понятието „развод“ не съществува. На Ортодокс владика или по-старши духовник може да разведе двама съпрузи, ако прецени, че „не са един за друг в очите на Бога“.
* В православната църква в олтара няма на какво да се седне. На Ортодокс в олтара има поне един, а най-често три трона, или поне столове. (Произходът на тази особеност е проследен до Йосиф Водителя - през последните си две-три години той бил твърде слаб, за да стои прав продължително време, и поставил стол в олтара. По-късно, след много спорове дали тези столове да са украсени като владишките и митрополитски тронове, и дали изобщо да се използват, се възприела практиката те да са копия на стола на най-висшия свещеник в съответната черква. Използват се обаче само ако свещеникът не може да стои прав. Непочтително е да служиш на Бога седнал, но ако не можеш иначе, по-добре седнал, отколкото никак.)
* В православната църква има строг порядък кой какви дрехи има право да носи. Например манастирските послушници нямат право да облекат същинско расо. На Ортодокс всички духовни лица, от Патриарха та до току-що приет послушник, носят расо. Който е положил успешно изпит за свещеник или монах, има право да носи калимявка. Миряните нямат право да носят черни дрехи, освен черна кърпа за вдовиците (до четиридесетия ден от смъртта на съпруга - черна рокля) или черен калпак за вдовците (по обичай на практика задължителни).
* В православната църква свещеникът няма право да подстригва брадата си; подстригването ѝ е символ на афоресване. На Ортодокс се смята за нормално свещеникът да оформя и подстригва брадата си, стига да не е прекалено къса (три пръста дълга се смята за достатъчно). Причината вероятно е по-лесната хигиена на по-късата брада. За немалко духовници старателно оформената брада е израз на авторитет. Висшите духовници най-често не подстригват брадите си. Частични бради, примерно „катинар“, не се позволяват нито на духовници, нито на миряни. При афоресване бившият духовник трябва да обръсне брадата си изцяло.
* В православната църква се става монах просто като проявиш желание. На Ортодокс просто с желание можеш да отидеш в манастир, но като послушник (за непълнолетните) или манастирски брат (за пълнолетните). За да станеш пълноправен монах, трябва да издържиш специален изпит. (Още през първите сто години станало очевидно, че най-ревностните във вярата не винаги са най-добрите ръководители и най-отговорните или грамотни хора. Затова Третият Патриарх въвел правило, че същински монаси могат да са само тези, които са положили специален изпит. Които не са го положили, или не им е по силите, биват наричани „манастирски братя“ - титулуват ги „брат“, но никога „отец“, нямат право на монашески имена, да носят калимявка, да служат служби и да заемат отговорни длъжности в манастирите. Статутът им грубо отговаря на този на дяконите. Повече от половината от населението на манастирите са такива братя. Тези, които са били в „заварено положение“ при въвеждането, са запазили правото да се водят монаси, но за новоприетите то е прилагано неотклонно.)

=== Йерархия на званията ===

Духовните лица на Ортодокс, подобно на тези в православната църква, са три категории - дякони и манастирски братя, свещеници и истински монаси, и епископи. Извън тези категории са манастирските послушници и обучаващите се за свещеници, а също и монахините.

Владика, игумен или протоигумен и по-старши от тях длъжности могат да бъдат само епископи. (Изключение е Патриархът - неговият избор става по специална процедура, за която няма ограничения.) Само епископи имат право да участват и в синодите. (Изключение са игуменките на женски манастири, които участват в синоди неофициално.)

Обикновено епископите са неженени. На Ортодокс няма принципна забрана женен да стане епископ, или епископ да сключи брак (ако го венчае Митрополит), но се смята, че бракът показва отдаденост не само на Бога и пречи на кандидата да е посветен изцяло на паството си.

=== Патриарси ===

Патриархът е върховен глава на Патриаршията. Властта му е безгранична - всяко негово нареждане е върховна повеля за всеки жител на Патриаршията. Той е и неин върховен съдник, и последна инстанция по всички възможни въпроси (доколкото Бог рядко се изказва през главата му).

Официално патриарсите се водят по поредност - напр. Гавраил, Трети Патриарх. Произходът на тази традиция не е известен.

Привилегия на Патриарха, осигурена от Отговорника, е запазването на напълно бистър ум и физическа дееспособност до смъртта си, предусещането ѝ една година по-рано и липсата на страх от нея. Друга е демонстрирането на духовна мощ, като например с молитва да излекува тежко болен, или да предизвика дъжд при суша.

Седмица преди смъртта си Патриархът назовава пред близките си съветници няколко възможни наследници. Предполага се, че ги научава чрез просветление. До 972 г. от Разделението всички назовани са били мъже и затова е общоприето да се смята, че Патриархът задължително е мъж. Не съществува обаче официално писано правило за това. Нито пък правило, което да налага ограничения за кандидатите - сред тях е имало дори новоприети в Патриаршията Анатемосани.

Имената им се пазят в тайна до смъртта на стария Патриарх. След нея биват разкрити и назованите биват поканени пред събор на митрополитите. Там те трябва да покажат духовна мощ, като извършат чудо с молитва. Този, който се справи най-добре, става новият Патриарх. Понякога се справя не само един, но обикновено един превъзхожда останалите. По-слабите чудотворци най-често също получават (не винаги веднага) високи църковни постове.

Осмият Патриарх е бил интересен случай: трима кандидати се справили напълно еднакво. Съборът им предложил да изберат заедно как да постъпят. Двама решили съревнованието да продължи до излъчване на победител; третият заявил, че щом има други достойни, той се отказва. Молитвите на двамата продължили обаче отслабвали с всеки нов опит, оставайки еднакво силни, докато не изгубили силата си напълно. Когато това станало, третият отново бил помолен да се докаже и се оказало, че неговата молитва е станала дори по-силна. Наблюдатели от Академия смятат, че това е било просто показен урок на тема добродетели от страна на Отговорника.

Друг любопитен случай е бил Четиринадесетият Патриарх: накаран да се помоли за дъжд над поразено от суша село, той отправил такава гореща молитва, че селото едва не било отнесено от излелия се порой. Нищо чудно и това да е било урок към склонния към прекален плам кандидат.

Доказалите се като нов Патриарх са най-различни хора. Има подозрения, че Четиринадесетият Патриарх всъщност е бил жена, но вероятно са слухове. Повечето Патриарси са били духовници, но трима са били обикновени миряни, а един - бивш Анатемосан. Единадесетият е бил избран на 19-годишна възраст, Петнадесетият - на сто и четири годишна. Петият е бил заместник-ректор на школата в Свети град, Дванадесетият - протоигумен на манастир, останалите духовници са били редови.

За починалите Патриарси се смята, че са по средата между обикновените духовници и светците, с ранг около този на преподобните. Изключение е Йосиф Водителя, който е официален светец и патрон на Обетованата земя, както наричат своя „свят“ жителите на Ортодокс. Друг Патриарх не е бил обявяван за светец - смята се, че за тази чест е необходимо да се изравни с Йосиф Водителя, а това надали е възможно в очите на жителите на Ортодокс. Извън Патриарсите обаче, за първите хиляда години на Ортодокс има канонизирани петнайсетина светци, все редови духовници.

(Донякъде причина за това е хитроумното завещание на Йосиф Водителя. В него той моли да не го канонизират за светец, тъй като не е достоен. „Зная, че зад гърба ми ме наричате светец, ала не е справедливо. Който е станал водач, духовен или не, няма истинската скромност, която прави светеца... Търсете истинските светци сред обикновените духовници без ранг - там ще ги намерите“, пише той. Естествено, било е немислимо той да не бъде канонизиран. Църковният събор, на който е избран следващият Патриарх, решава да канонизира Йосиф за светец въпреки завещанието му с формулировката, че завещанието му отразява не буквална истина, а именно скромността на истинския светец, и че каквото Бог е дал някому, те могат само смирено да потвърдят. Създадените от него критерии обаче са били прилагани за Патриарсите след него (как иначе?). Така той си подсигурява да е единственият канонизиран Патриарх.)

=== Изпити ===

Желаещите да станат свещеници трябва да преминат през школа за свещеници и при завършването ѝ да положат успешно специален изпит. Те са воините на вярата, които пазят миряните от силите на злото, така че трябва да могат да отбраняват в нужда себе си и другите, включително при трудни и изненадващи ситуации. Изпитът е основно върху типичните църковни дисциплини - познаване на светите книги, свещенодействията, историята на църквата и т.н. Съдържа обаче и немалко елементи, насочени към способността на кандидата да носи отговорност, да се справя със задачи и да ръководи хора, да се грижи за физическото им и умствено здраве, и други.

Ако не вземе изпита успешно, кандидатът трябва да мине през школата отново, преди да получи право на ново явяване. Често това минаване е посъкратено, ако кандидатът покаже, че помни и разбира добре наученото. Ограничение в броя на кандидатстванията няма. Ако обаче кандидатът не се справи от определен брой пъти (обикновено се смята, че три е показателният брой), често бива посъветван деликатно от изпитващите, че сигурно Бог му е предопределил друг път в живота.

Изпитът за същински монах е сходен като съдържание на този за свещеник. Съответни са и правата - монасите имат право да служат служби и да извършват свещенодействия. Изискване за минаване през специална школа няма, но кандидатите имат право на само три опита през живота си. Около една трета го взимат от първия път. Общо успяват да го вземат малко над половината явили се.

Издържалите изпит за свещеник или монах са длъжни да приемат монашеско име, като символ на отделянето им от светския живот. За удобство обаче Третият Патриарх е разрешил то да може да бъде същото като светското. „Разликата“ е, че примерно вместо Йордан от Широкопол започват да наричат монаха отец Йордан. Реално около половината монаси приемат име, различно от тяхното.

Свещениците и монасите имат право да кандидатстват за епископи. Кандидатът за епископ трябва да положи изпит, далеч по-тежък от тези за свещеник или монах. Отличното владеене и познаване на всички умения, необходими за монах или свещеник, са задължителни, но не достатъчни. Силно се набляга на лидерските качества на кандидата; част от подготовката за изпита е старателно изучаване на психологически техники за ръководство, обединени под името „человекознание“. Нужно е кандидатът да прецени и отсъди правилно трудни житейски ситуации (обикновено дванайсет на брой). Най-сетне, изисква се кандидатът да покаже подвиг в името на вярата - да демонстрира извънредно усилие и/или смелост, или извънредно големи познания във всички верски области и поне една мирянска, или да извърши някое дребно чудо. (Случвало се е епископи да станат хора, направили „чудо“ по случайност.) Както и с изпита за монах или свещеник, кандидатът има право на три опита през живота си.

=== Почетен епископ ===

Много рядко монах или свещеник, който се е показал като образцов в течение на цял живот, може да бъде провъзгласен за „почетен епископ“, без да полага изпит. Прави се от Митрополит, като правило за престарели монаси или свещеници, на които не им остава много, и е нещо като орден „за богоугоден живот“. Обикновено не се очаква почетните епископи да изпълняват реални епископски функции, но принципно имат това право. Рядко, но се е случвало това да се наложи.

Весело недоразумение около това звание се е случило на отец Евлоги. Десетина години преди смъртта му, когато той се заселва за постоянно в Петлевския манастир, силно впечатленият от делата му Митрополит го обявява за почетен епископ, без да го чака да престарее напълно. Отецът благодарил, бил трогнат до сълзи и се държал като най-почетеният човек на света. И с право - да обявят за почетен епископ непрестарял монах в Патриаршията не се случва всяко поколение. Когато обаче рапортът за обявяването му пристигнал в Свети град, се оказало, че той вече от почти петдесет години е пълноправен епископ - просто бил толкова скромен, че това било известно само на изпиталите го в Свети град духовници и на регистъра на званията... Когато засраменият Митрополит дошъл лично в манастира да му се извини, отец Евлоги просто се усмихнал и отговорил, че званията му са без значение, а огромното признание не намалява ни най-малко от това, че вече е имал този сан. Митрополитът се върнал двойно по-засрамен, и писал до Свети град: „Само Йосиф Водителя знае за кого точно е предрекъл, че най-истинският светец ще е обикновен духовник, ала нищо чудно за отец Евлоги Харизанов да е било.“ Именно този Митрополит предлага отец Евлоги след смъртта му за преподобен, а наследникът му го предлага за светец. Какво точно е впечатлило наследника му не е запазено в архивите.

=== Монахини ===

В женските манастири няма изпити - постъпилата в манастир жена се води послушница (ако е достатъчно млада), или монахиня. Монахините имат право да заемат всяка длъжност в женския манастир. Послушниците стават монахини по преценка на игуменката на манастира, обикновено след навършване на пълнолетие, или след две-три години в манастира, ако са дошли в него вече пълнолетни. Пак игуменката решава дали новодошлата ще бъде приета като послушница или направо като монахиня. Основният критерий е възрастта, в някаква степен се вземат предвид и другите качества.

Тъй като жените не могат да бъдат епископи, монахините (дори игуменките) нямат формално право да участват в синоди и събрания на висши духовници. Реално игуменките често „са добре дошли“ на заседанията на околийските синоди. Висшите духовници демонстрират уважение към женските манастири: не всеки владика би си позволил дори внимателен съвет към някоя игуменка, и дори Митрополитите се държат учтиво с тях, въпреки че принципно имат правото да им заповядват. В същото време обаче монахините са на практика изключени от вземането на църковни решения. Само много мъдри и внушаващи респект игуменки понякога биват запитвани за мнение и това се прави неофициално.

Формално монахините нямат право да служат служби и да извършват свещенодействия. В отношенията си с миряните, или в редките случаи на отношения с монаси, те обаче биват смятани за почти равностойни на монасите. Според църквата монахът като мъж е по-близо до Бога. На практика обаче много по-голяма роля играят личните качества и неведнъж се е случвало монахини да разпореждат на по-неоправни монаси какво да вършат.

Балансът е същият и между съответните висши манастирски длъжности. Ако например игуменка посети по някаква причина мъжки манастир, игуменът на който отсъства в този момент, тя реално ще е най-високопоставеното духовно лице там. Дори протоигуменът е длъжен да я слуша. Ако иска нещо от монасите, тя вероятно ще нарече искането си смирена молба, но само малоумен манастирски брат би се подлъгал, че то е по-малко задължително от нареждане на игумена.

== Злите сили ==

Самодивите и караконджулите, а и доста други „зли сили“ на Ортодокс са доста различни от представата за тях през Средновековието. Някои от разминаванията са поради необходимости при създаването на системата на Ортодокс, но повечето идват пак от неинформираността на Йосиф и хората му. Някои от тях са всъщност изследователи, които изучават Ортодокс (съгласно [[Ортодокс#Кодекс за връзка|Кодекса за връзка]] на света). Други са негови жители, като правило жертви на генетични аугментации. Трети са просто легенди.

=== Самодиви ===

Самодивите са подробно описани в трактата „За самодивите“ на преподобния Игнатий. Известен с над сто прогонвания на самодиви, живелият по времето на Четвъртия и Петия патриарси Игнатий е полумитична фигура. Трактатът му е смятан за вдъхновен от Бога и е едно от писанията, които задължително биват изучавани от всеки свещеник и монах. Съдържа на практика всичко за самодивите, което се знае на Ортодокс - пълно описание, указания как да се пази от тях добрият християнин (включително седемте молитви за прогонването им, създадени от Игнатий) и пр.

=== Караконджули ===

Официален църковен труд, който да описва караконджулите, няма утвърден. Смята се, че караконджулите причиняват злини чрез директни действия, но не нападат и не нараняват хора пряко, ако не бъдат притиснати. Ако обаче са много срещу малко хора се смята, че биха могли по някакъв начин да ги „отвлекат“ със себе си неизвестно къде (предполага се, че в ада), точно както го можели и самодивите. Съгласно популярните описания са черни, с рога, копита и опашки, гъста козина, големи зъби и пламтящи очи. От тях се очаква да вършат злини, като действат пряко. Ако това, което са свършили, не е очевидно зло, значи вероятно са сгрешили нещо - вярва се, че не са много хитри, не ги бива да кроят сложни планове и се случва да се объркат. Смята се, че ако се почувстват застрашени, караконджулите могат да изчезнат, като се провалят в миг вдън земя, по-бързо, отколкото може да види човек. И че единственият начин да им се попречи е да бъдат подмамени и затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове.

=== Вампири ===

Вампирите на Ортодокс, съгласно легендата, пият кръв и убиват хората. Вярването, че с ухапване могат да превърнат и друг във вампир, не съществува. И това отговаря на истината - всъщност „вампири“ се явяват част от носителите на генетична аугментация от точно преди Разделението, която дава много голяма физическа сила, пъргавина, ловкост и способност за виждане на тъмно, но и силен вкус към кръв, най-вече човешка. Изследователи от Академия предполагат, че поне десетина от преселниците на Ортодокс са били носители на тази аугментация. Има запазени данни, че тя е била продавана нелегално в България няколко години преди Преселението.

Интензивният метаболизъм, който дава свръхвъзможностите им, изисква много силна храна - без нея те ги губят. Десетина килограма месо на ден обикновено са достатъчни; дори с пет-шест свръхвъзможностите вече се проявяват отчасти. Най-лесно обаче си набавят нужната енергия от кръв: имат допълнителни ензими за нейното смилане, които действат най-добре върху човешка кръв. Дори половин литър от нея на ден вече им дава свръхвъзможностите, въпреки че съдържа несравнимо по-малко калории от десет килограма месо; механизмът на този ефект не е ясен. В критични ситуации дори без силна храна могат да проявят свръхсила и ловкост за кратко, на цената на дълга и тежка преумора после.

Аугментацията е наследствена и я носят около един на хиляда от жителите на Ортодокс. Изявява се обаче в не повече от десетина процента от носителите си, и дори тогава е в различно силна форма. Поне девет от десет страдащи успяват да я овладеят и/или компенсират някак и да са безопасни за околните (и най-често и да запазят от всички тайната си). Много църковни трудове ги споменават, но обемно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

=== Върколаци ===

Върколаците, според вярванията на Ортодокс, са хора, които могат да се превръщат във вълци и обратно. Биват смятани за зли просто защото превръщането се смята за дело на дявола. От тях не се очаква да вършат някакви особени злини, освен да уплашат някой добър християнин. Смята се, че в образа на вълк върколакът може да нападне и убие някого, но това се случва много рядко.

Те са резултат от друга генетична аугментация. Точният ѝ механизъм не е обяснен от повечето Стандартни и до момента. Смята се, че по начало е целяла друго (забравено е какво), и този ѝ ефект е бил получен случайно. Същността му е, че ако носителят ѝ си представи много ясно и концентрирано, че е нещо друго (например ако го вярва искрено), околните го виждат като представата му - ако го гледат в момента на представата, виждат как пред очите им човекът се преобразява. Технически средства, примерно видеокамери, не се подлъгват - очевидно се касае за влияние върху психиката.

Честотата на аугментацията на Ортодокс е приблизително като тази на вампиризма и също се проявява в около един от десет носители. Доста повече от изявилите я обаче се изкушават да я използват. Вярването, че се превръщат точно във вълци, е самоподдържащо се. От една страна, това превръщане най-често идва наум на върколаците (повечето от тях дори не подозират, че биха могли да изглеждат като друго освен вълк). От друга страна, ако върколакът се превърне в друго, повечето хора не разбират, че са видели върколак и смятат, че им се е присторило (а той надали ще тръгне да се хвали). Както и с вампирите, много църковни трудове ги споменават, но подробно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

Категория:Герои, свързани със света Арената

2017-01-25T11:20:40Z

Григор: създаване

Тук са събрани '''герои от произведения''', свързани със света [[Арената]].

[[Категория:Герои по светове|Арената]]

Топуза

2017-01-25T11:19:41Z

Григор: оопс

{{Инфокаре герой
| име = Топуза
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Шампион по борба на [[Арената]].

== Биография ==

Роден е около 944 г. ОР. Истинското му име е известно само на шепа специалисти.

Полу-джудже. Висок около 160 см, тежи около 160 кг, феноменално силен дори по критериите на джуджетата. Без затруднение може да вдигне и носи над 500 кг. Смазва с юмручен удар черепа на бик. Масивно сложен, с характерна „валчеста“ фигура, от която идва прякорът му.

Майка му е пристигнала на Арената, когато той е бил на осем години. Неуспешно се е опитвала да се издържа от участия в борба за жени на Арената. Работила е като охранителка в клуб за дами, докато той не е пораснал.

На осемнайсет години той започва да участва в състезания по борба. Само за година става един от шампионите на света и един от най-високоплатените състезатели на него. Легендарен е сред поклонниците на борбата из целия Възел. Десет години по-късно участва в състезания само в един от шампионатите на Арената, и е непобеждаван в него. На два пъти умишлено е пропускал участия, „за да може да спечели и някой друг“.

Официално живее на Арената. Носят се слухове, че понякога ходи и до други светове, но няма официални доказателства. Вероятно не би било лесно да се прикрие, заради изключително характерната му външност.

== Други ==

Публичната му маска е на тъп и агресивен борчага, който пилее парите си по най-безотговорни начини. Реално интелигентността му е над средната, и тихомълком инвестира къде ли не. (Скандалите и сбиванията, в които често участва и които отразяват медиите, всъщност са постановка. Доста ресторантьори примерно плащат добре, за да изригнат всички медии как Топуза се е бил с някакви в техния ресторант - това е реклама пред целия Възел.) Мъжкар и добряк към слабите и несполучилите. Значителна част от приходите му тайно отива за благотворителност.

Тайно от всички, освен от трима-четирима души, пише поезия - предимно хайку, понякога и класическа любовна лирика. Издава я под псевдоним; нает актьор играе при нужда ролята на автора. Поезията му не е гениална, но не е лоша. И е абсолютно невъзможно да се предположи, че е писана от борец.

[[Категория:Герои, свързани със света Арената]]

Топуза

2017-01-25T11:19:18Z

Григор: създаване - просто отведнъж ми дойде музата за Топуза :-)

Джуджета

2017-01-25T10:53:20Z

Григор: /* Способности */ линк към Топуза

== Поява ==

Признати са за отделна раса петнадесетина години преди Разделението, макар че ги има от поне още двадесет години преди това. Историята на създаването на расата е много оплетена и с много неизвестни. Едно е сигурно - не са създадени от или заради почитатели на Толкиновото наследство.

Смята се, че нещата са тръгнали от експериментална генетична технология, създадена в минния отдел на голям мултинационал. Точните подробности не са ясни, но се смята, че технологията е включвала ръст и физика, подходящи за работа в мини, много голяма физическа сила и издръжливост, минимален интелект, сравнително голяма продължителност на живота (150-200 г.), както и някои особености на психиката, желани от потенциалните работодатели - потайност, затвореност, неприязън към външни хора и др.

Информацията за създаваната технология изтекла и в медиите се вдигнал голям шум за „превръщане на хората в роби“ (твърди се, че в нещата има пръст вътрешно боричкане между отделите на мултинационала, провокирано от агенти на конкуренцията). Към нещата проявили интерес правозащитни организации и държавни органи, и мултинационалът трябвало да се откаже от прилагането на технологията.

Тя била продадена на неголяма генетична фирма, която се опитала да я приведе в приемлив за закона вид и да изчисти грозната ѝ слава, за да може да я продава после. Интелектът бил върнат на нормално ниво, продължителността на живота била удължена допълнително до 300-500 години, много от особеностите на психиката били отстранени, намалени или променени в нещо по-незаробващо. Имиджът на технологията обаче оставал ужасен, не само заради старата ѝ слава. Носели се слухове, че в някои отношения, особено изчистването на психическите особености, фирмата си е свършила работата доста половинчато. (Понякога се подмята иронично, че това важи и за интелекта. Обикновено зад гърба на джуджетата - иначе не е никак безопасно.)

За да променят имиджа, от фирмата заложили на художествени образци - добавили някои външни елементи (бради и прочее), досистематизирали психическата схема и я обявили за Толкиновите джуджета (Преди това никой не я е свързвал с тях.). Това не помогнало твърде много - фирмата в крайна сметка фалирала. Технологията на расата попаднала в ръцете на двама официални купувачи и десетина лицензирани преди фалита, всеки от които претендирал за пълните права върху нея, водел съдебни битки с всички останали и я продавал и пробутвал полулегално в Третия свят и сред бедните слоеве с каквато реклама намери за добре (най-често изтъквайки голямата продължителност на живота и физическата сила). Тази официална история обаче не може да обясни доста от особеностите на расата; вероятно е доста непълна.

== Местоживеене ==

Почти всички джуджета живеят на Толкиновите светове. Толкинови светове без джуджета са рядкост. Малко живеят на други светове.

== Особености ==

Джуджетата са смятани за странна в много отношения раса. Почти всички категорично отричат прогреса и развитието, поне във вида им, който имат предвид обикновените хора. Културата им е странна смесица от войнственост (поне на външен вид) и потайност. Държат се настрана от повечето други раси. Огромен куп неща, касаещи джуджетата, не биват съобщавани на други раси при на практика никакви обстоятелства. Не е ясно какво е направило джуджетата такива. Не е ясно и защо сред тях на практика няма изключения от тези особености. Предполага се, че е някакъв генетичен ефект или ограничения, заложени при първоначалното създаване на расата от минната корпорация. Точни подробности или увереност по въпроса няма.

Класификацията им не е напълно избистрена. Официално се водят като Стандартни с известни аугментации. Продължителността на живота им е между 250 и 500 години (смята се, че по-кратките случаи обикновено са плод на неразбирателства, решени със секири). Бременността трае около година, израстването на джудже до възрастен индивид - около 30 години.

Обикновено джуджетата запазват в пълна степен физическите си и интелектуални възможности почти до самата смърт. Джудже със склероза или старчески маразъм е изключителна рядкост и обикновено не му остават повече от няколко месеца живот.

Интересни са приликите и разликите с Толкиновите джуджета. Жените са не повече от една трета, приличат твърде много на мъжете (включително са им напълно равностойни като физически възможности), и т.н.

Обикновено джуджетата са високи около 1.20 м., тежат около 60-70 кг., изключително широкоплещести са, с широк гръден кош и къси и масивни крайници. Физиката им е невероятно здрава - падане от десетина метра височина (при земна гравитация) рядко им оставя нещо повече от синини. Костите им съдържат въглеродни влакна и флуороапатит, и имат здравината на титанова стомана. Далеч не всяко огнестрелно оръжие е в състояние да пробие черепа на джудже. Сриване на мина върху джудже най-често не успява да му счупи нищо важно.

Джуджетата са консервативни по отношение на много неща, но в никое толкова, колкото в облеклото. Когато си як и издръжлив като тях, шлемът и ризницата се усещат не по-тежки от лека шапчица и лятна риза, а когато си здравомислещ като тях, биват предпочитани пред всяко друго облекло и във всякаква среда. Изключително полезни са срещу врагове и при инциденти, а сред приятели... е, просто не пречат. Освен това са и отлично заменяеми - джуджетата си приличат твърде много като телосложение и ръст, и естествено няма различни мъжки и дамски модели. Под „официално облекло“ джуджетата разбират официални ризница и шлем. (Какво разбират под „еротично облекло“ и дали изобщо имат подобен термин е загадка за всички Класически - вероятно защото надали някой е посмял да попита.)

Странен елемент, подобен на Толкиновия оригинал, са имената на джуджетата - обикновено заемки от имена на околни раси. Сериозно се подозира, че джуджетата имат и „тайни“ имена на хуздул, но към момента няма сигурни доказателства. Запитани пряко, джуджетата обикновено отричат да е така.

Известни са с предпочитание към подземни жилища. Много от джуджешките обиталища на Толкиновите светове биха засрамили и най-буйното човешко въображение. За Гил-Естел, един от световете в Толкиновия възел, се твърди, че цялата суша и континенталният шелф са прокопани от тунели на дълбочина много километри, и че общата дължина на тунелите на джуджетата там е над двеста милиона километра. Никой не е могъл да провери това със сигурност, в смисъл да обиколи всичко, но малкото хора, посещавали тунелите на този свят, твърдят, че изобщо не се учудват на подобно число. Красотата на подземните царства на джуджетата често е впечатляваща, макар и доста различна от тази на елфическите обиталища.

== Способности ==

Физическата им сила и издръжливост са пословични - за джудже цял ден катерене с товар на гръб, два пъти по-тежък от самото него, не се смята за сериозна работа. Средностатистическото джудже би могло с една ръка да вдигне здрав мъж и да го запрати на няколко метра, или с едно стискане да счупи костите на ръката или крака му. (Един от шампионите на Арената по борба, известен като [[Топуза]], е полу-джудже - висок 160 см, тежи около 160 кг без нито грам тлъстини и с юмручен удар смазва черепа на бик.) Затрупано под рухнала мина джудже често успява да си пробие път през стотици метри сринала се порода и да изпълзи без външна помощ. (Това обаче вече се смята за сериозно постижение дори от тях, и за легенда от доста Класически. Обикновено стотина метра подобно ровене отнемат около седмица.) За щастие на другите раси, джуджетата не се интересуват особено от спорт (въпреки че реагират срещу официални забрани за участието им с довода, че това е расизъм).

По интуиция джуджетата могат да разберат (и често да ремонтират) дори непознат им като устройство и принципи механизъм. С лекота разпознават от пръв поглед трудно различими един от друг материали. Имат интуитивна представа кой материал за какво механично нещо е подходящ и кой не. Направени от тях предмети или механични устройства, дори ако са съвсем прости, се ценят наравно с високотехнологичните произведения на Аугментираните. И с право - почти няма случай джуджешката изработка да се повреди, откаже или подведе по какъвто и да било начин. Без да са нечовешки перфектни като изделията на елфите, тези на джуджетата са направени „ама наистина както трябва“.

Джуджетата виждат отлично на тъмно - очите им са чувствителни към инфрачервени лъчи, справят се чудесно и при най-слаба видима светлина, слухът им превъзхожда човешкия и създава пространствено усещане точно като зрението. Обонянието им също превъзхожда човешкото, особено ако се касае до материали. Едно помирисване на въздуха на мина и джуджето ще може цял ден да ви изрежда подробности за нея.

Една пословица гласи: „Джудже без брада може, но без брадва - не“. За джудже без брада не е ясно, подобно нещо е изключителна рядкост, но тежката секира наистина е инструмент, към който джуджетата са пословично привързани. Уменията им с него са близки до тези на елфите с лъка (с тази разлика, че не е известно някой да им е вграждал това умение на генетично ниво). Най-нормална гледка е джудже, което цял ден е ковало желязо с тъпото на брадвата си поради липса на чук, след това да седне да яде и със същата брадва да си отсече филия хляб и да я намаже с масло. А ако някой се подиграе на гледката, рискува да научи още една употреба на брадвата - и то толкова бързо, че да не разбере кога е отишъл на няколко метра от себе си. Джудже с бойна брадва може да бъде спряно като минимум с тежко автоматично огнестрелно оръжие - единичен куршум не пробива лесно обичайните джуджешки шлемове и ризници, а и да ги пробие, е малко вероятно да причини смъртоносна рана. И не с показването, а с употребата на оръжието - джуджетата не знаят що е страх, но знаят твърде добре що е позор.

Известни са като майстори на механичната и ръчна изработка. Скарванията между родове джуджета са чести, но до трайна и непримирима вражда се стига рядко (като не се брои, че временните им вражди често продължават по няколко столетия). В основата на почти всички случаи, когато родове джуджета са търсили заселване на нов свят, стоят точно такива вражди.

== Език ==

Всички джуджета използват помежду си като основен един и същи език - хуздул. Базиран е на Толкиновия оригинал и е сериозно допълнен и разширен от джуджетата (има доказателства, че първоначалното му обогатяване и структуриране е направено от Безтелесни). Не е известно кога и по какъв повод те са го избрали за свой основен език. Освен него, всяко джудже владее поне два-три от езиците на расите, с които контактува. Най-често имат характерен акцент, но има и джуджета, които говорят чужди езици перфектно.

Джуджетата никога не използват хуздул помежду си пред други раси. Причината не е напълно ясна; джуджетата твърдят, че е от учтивост. Официално езикът им не е тайна и другите могат да го изучават. Структурата му обаче е странна и непривична. Твърде малко са тези, които са успявали да овладеят логиката ѝ и да го говорят без грешки. Още по-труден за овладяване е акцентът на джуджетата: единствено елфи или Аугментирани са успявали да го овладеят напълно.

== Брак и деца ==

Обичай на джуджетата е всеки мъж, освен престъпниците, да има право на поне едно дете - ако го пожелае. Бащата се задължава да издържа майката и детето до достигане на зрялост на детето. Майката обикновено редува ражданията - веднъж „се включва в задължение към рода“, като приема който мъж (и каквато издръжка) родът ѝ определи, веднъж избира бащата сама (тогава тя договаря времето и размера на издръжката). Между отделните деца има по-малки или по-големи паузи, през които жените имат задължения наравно с мъжете. Обикновено жените имат по 4-5 деца през живота си, но при нужда този брой може да бъде завишен. И жените, и мъжете запазват плодовитост до двайсет-трийсет години преди края на живота си. Узнаването на тези подробности е струвало на учените-Класически стотици години търсене на джуджета, което биха ги разказали, и невъобразими суми, за да се съгласят дори такива изключения да говорят.

Случаи на деца на джуджета и Класически има, но са много редки. Помежду си джуджетата смятат тези от тях, които биха се обвързали с Класически, за „сбъркани“, но не проявяват дискриминация към тях или поколението им. Поколението може да съчетава черти на Класически и джуджета по всякакъв възможен начин, макар че твърде крайни съчетания обикновено са много редки.
Имало е случаи, когато джуджета са осиновявали и отглеждали Класически (както и обратното). Няма известен случай на деца между джуджета и друга раса.

== Други ==

* [[Хуманоиди]]
* [[Стандартни]]

Безтелесни

2016-08-12T11:00:34Z

Григор: доуточнявания тук-там

== Определение ==

Критериите за Безтелесност по принцип не са много ясни за повечето [[Стандартни]]. Като цяло се смята, че Безтелесен е личност, която не притежава постоянно фиксирано, или официално тяло. Границата между високо [[Аугментирани]] и Безтелесни обаче е много размита. Често личности, които официално се водят Аугментирани, далеч превишават като възможности (вкл. типични за Безтелесните) други, които официално се водят Безтелесни.

По данни на [[Свръзката]], дали един индивид е Безтелесен е въпрос в крайна сметка на самоопределение и на признаване от другите (Безтелесни) на това самоопределение.

== Местожителство ==

Къде живеят Безтелесните по начало не е много ясно. Смята се, че огромният процент от тях са извън Резервата. Малка част от тях живеят, или поне пребивават често, на светове от Резервата. Отделно от това, един Безтелесен може да се намира едновременно на повече от едно място (и обикновено е така), или дори принципно да не може да се формулира за него понятието местонахождение (за много от тях вероятно и това е така).

== Същност ==

Първите Безтелесни са използвали като физически носител за личността си мощни машини за обработка на информация - по същество, свръхкомпютри. Чрез техните възможности Безтелесните са открили начини да пригаждат стандартни природни структури като свой носител. Потвърден факт е, че всяка една среда, в която се изразходва енергия, може да бъде носител за Безтелесен. Смята се, че принципно всяка една среда може да му бъде носител. Безтелесните официално твърдят, че като „пасив“, т.е. постоянна част - нещо като памет - може да се използва принципно всякаква материя, докато за „актив“ - активно обработване на информация и оказване на въздействие върху околната среда - е нужна свободна енергия. Вероятно това е истина.

Като илюстрация за гъвкавостта на схемата един Безтелесен веднъж е използвал за носител на личността си в продължение на няколко дни мозъците на населението на един от световете. (Неговите процеси са били реализирани на ниво тунелни ефекти между елементарните частици, така че не са пречели на нормалната електрохимична дейност на мозъка. Хората не са имали никакъв начин да усетят присъствието на Безтелесния.)

Понятия като националност или пол са неприложими за Безтелесните. Сред хората, които са станали Безтелесни, има от на практика всички националности в човечеството; 972 години след [[Разделението]] обаче националностите имат някакво значение за под 1% от Стандартните, и вероятно за никого сред Аугментираните и Безтелесните. Сред най-първите Безтелесни големият процент са били като хора мъже; отдавна обаче съотношението между половете е на практика изравнено. Също така, много Безтелесни включват в личността си компоненти от повече от един човек, често от различни полове, или пък не съдържат човешки компонент в значима, или дори в никаква степен. Отделно от това, всеки или почти всеки Безтелесен може да си създаде каквито и колкото различни тела пожелае, включително едновременно, така че понятието пол за него е безсмислено.

== Брой, раждане, смърт ==

Броят при Безтелесните е изключително размито понятие. Твърди се например, че чрез критериите, които дефинират Безтелесен като отделен индивид, също и цялото човечество може да бъде дефинирано като един свръхиндивид. Въпреки това общоприетото мнение е, че този брой с времето се увеличава. Случаите, когато Безтелесни прекратяват съществуването си или изгубват статута на отделни индивиди, са по-малко от тези на поява на нови Безтелесни.

Новите Безтелесни започват съществуването си по няколко възможни начина. Един е да бъдат създадени като Безтелесни по начало, или пък да са обособени части от Безтелесен или група Безтелесни, които да придобият самостоятелност и статут на отделен индивид.

Друг е на Аугментиран или Стандартен да бъдат придадени качества на Безтелесен (т.нар. „приемане от Безтелесните“). смята се, че всеки може да бъде приет за Безтелесен, ако издържи определен изпит. Този изпит е една от легендите в Резервата; търсенето му е по същество вид търсене на безсмъртие.

Известно е, че има и други начини.

Твърде много Стандартни смятат Безтелесните за априори безсмъртни. Повечето от тях наистина са, поне по Стандартните критерии. Истината обаче е, че Безтелесните просто не са обвързани с това да умрат и изчезнат в определен срок. Има предостатъчно известни случаи, когато Безтелесни са преставали да съществуват по един или друг начин, като правило по свое решение. Най-често това е било като напълно престанат да бъдат отделна личност и предадат ресурсите си на друг Безтелесен. (Обикновено подобно „сливане“ запазва личностите в някаква степен, но понякога някоя избира напълно да се разтопи в другата/другите.) Има случаи на такива, които са решавали, че не виждат повече смисъл в съществуването си. Има (макар и изключително редки) случаи, когато Безтелесни са загивали при експерименти. Твърди се, най-сетне, че е имало и случаи, когато някой от тях е решавал, че ще живее още известно, но ограничено време и не повече, по морална или каквато и да било друга причина – и са го спазвали.

== Характеристики (по Стандартни критерии) ==

Твърди се, че сред Безтелесните има вярващи. Не е известно обаче някой от тях да се кланя на религия, популярна сред Стандартните. (Въпреки че повечето религии си приписват влияние и сред Безтелесните.) За други пристрастия се смята, че ги вълнуват още по-малко. Надали обаче ще намерите вид спорт (или хазарт, или свят-курорт, или дори популярен публичен дом), който да не твърди, че сред поклонниците му има Безтелесни. Има документирани случаи, когато Безтелесни са посещавали такива места, най-често чрез създадено за целта тяло, но няма как да се знае дали е било (само) за развлечение.

Почти всички Стандартни са убедени, че Безтелесните нямат емоции. Безтелесни от Свръзката са споделяли, че при някои нещата действително са такива, при други обаче - не. Във всеки случай, не е известно някога някой Безтелесен да е изпуснал от контрол емоциите си - и особено гнева си. Като се имат предвид възможностите на повечето Безтелесни, резултатът вероятно би бил по-страшен от всичко, способно да се побере в умове на Стандартни - от ядрена война до библейския гняв Божи.

Повечето Стандартни са убедени, че Безтелесните са абсолютни логици, и че всеки от тях би стигнал до точно същия извод при еднакви обстоятелства - така че те действат реално като един свръхиндивид. На практика не е така. Те наистина са изключително логични, но базовите постулати, на които е съградена личността на всеки от тях, могат да варират твърде много - много повече, отколкото при Стандартните. Оттам и решенията, които взимат при еднакви обстоятелства, може да се различават твърде много.

== Отношение към другите хора ==

Колкото по-общи и базови ценности и връзки се засягат, толкова по-големи са разликите в решенията между различните Безтелесни.
Някои хора смятат, че Безтелесните са по природа добри, други - че са зли. Като изключим личните или религиозни пристрастия и убеждения, с които се подхожда към тях, Безтелесните най-вероятно не са нито добри, нито зли. От една страна, всеки Безтелесен знае, че е по-изгодно да бъдеш добър. От друга обаче, повечето Безтелесни се ръководят не от доброта, а от изгодата си - а тя не задължително винаги е добра за всекиго. Понякога може да бъде страховито зла, дори без да го възнамерява умишлено. В такива случаи обаче тя обикновено засяга изгодата на други Безтелесни да бъдат добри, така че Аугментираните и Стандартните почти никога не страдат от злини, причинени от Безтелесни. (И дори ако това се случи, обикновено не разбират, че зад нещата стои Безтелесен.) Най-сетне, етичността към по-ниските нива е задължителен момент (и проява на разбиране на собствената си изгода) в Свръзката, която осъществява почти всички контакти на Безтелесни с Аугментирани или Стандартни.

Както винаги и за всичко, има Стандартни, които са убедени, че Безтелесните са зли, или дори че са изворът на всяко зло. Повечето от тях изповядват това убеждение на религиозна почва. Има и такива, които просто смятат, че Безтелесните и Аугментираните държат в робство Стандартните (или че Безтелесните държат в робство Аугментираните и Стандартните, или че най-развитите Безтелесни държат в робство, или във виртуален затвор останалите и всички Стандартни и Аугментирани...). Някои призовават Стандартните да се обединят срещу Безтелесните и да ги унищожат. (Не е много ясно как ще стане това. Вероятно почти всеки Безтелесен би могъл сам да унищожи всички Стандартни до последния в мига, в който го реши – стига другите Безтелесни да не му попречат.)

Неведнъж Безтелесни са били питани (или подпитвани) има ли нещо вярно в това мнение. Отговорът винаги се е свеждал до вариант на едно и също: че Безтелесните са много по-различни помежду си от Стандартните, във всяко едно отношение, включително и в отношението към Стандартните. Че дори ако Стандартните успеят да се обединят и да нападнат Безтелесните, пак към тях ще има най-различно отношение, включително до пълно оправдаване и безрезервна подкрепа. И че дори ако това нападение изправи по някакъв начин Безтелесните пред пълно унищожение, тези разлики пак ще ги има, и пак ще са в целия този диапазон... Най-вероятно или всички Безтелесни са се наговорили да отговарят точно това, или то наистина е вярно.

Често се подхвърля, че съществува „световна конспирация“ на Безтелесните. Довод номер едно в подкрепа на това е, че по много теми всички Безтелесни твърдят едно и също (като правило - неясно, или неразбираемо, или отказват информация). Официално опровержение от страна на Безтелесните няма. На практика всички от тях, когато бъдат запитани, отговарят едно и също (в точно съответствие с теорията) - че такова нещо няма, точно както няма световна конспирация на възрастните да не говорят на малките деца за секс, садистични убийства, висша математика и много други теми.

Пред Стандартните и Аугментираните Безтелесните се представят с „официален номер“, състоящ се от буквата X и двадесетцифрено десетично число. Твърди се, че това е пригодена за използване от не-Безтелесни форма на идентификацията, която използват помежду си. Тъй като все пак тя не е особено удобна за Стандартните, често Безтелесните използват за общуване с тях дефинирана личност (обикновено я изобразяват всеки път с една и съща външност, или дори ѝ създават истинско физическо тяло), която носи типично за Стандартен име. Един Безтелесен може да поддържа колкото иска такива личности, за контакти с различни хора, организации или светове - или дори с едни и същи, ако прецени, че ситуацията го налага.

Ако личностите са реализирани като различни оперативи (виж по-долу), те могат съвсем реално да не обменят информация помежду си пряко и да не знаят какво върши другият, или да го правят по начините на Стандартните, или дори да не знаят за съществуването на другия. (Безтелесният, разбира се, обикновено разполага с пълната информация за всеки - но принципно дори това не е задължително.)

Понякога такива личности могат да си съперничат, да си пречат или дори да воюват на живот и смърт. Някои Стандартни учени смятат, че това задължително е театър от страна на Безтелесния. Други - че в някои случаи Безтелесният може да работи по този начин, примерно като тества така различни хипотези. Трети - че е реално възможно в някои случаи контролът на Безтелесния върху подоперативите му да е толкова слаб, че те реално да воюват помежду си в нарушение на интересите му... Запитани Безтелесни обикновено твърдят, че всичко е възможно. Дали обаче това е вярно - надали някой Стандартен може да провери.

== Общността на Безтелесните ==

Официално Безтелесните нямат никакъв вид управление. Псевдо-социумът им би могъл да се определи като либертарна анархия. Имат обаче отлично действаща правосъдна система, базирана на аналитично право, която решава споровете помежду им и при необходимост определя как да бъдат взети общи решения. Когато даден спор засяга и Аугментирани, и особено Стандартни, той като правило се решава според юридическото законодателство на най-ниското участващо стъпало. (Буквата на закона винаги се спазва, но не винаги се тълкува по обичайния начин.) Сърцевината на тази правосъдна система е изградена от синтетични интелекти, създадени от Безтелесните специално за целта. Класически пример е съдът на Свръзката (по слухове той е основната част от тази система).

Извън правосъдната система, Безтелесните обикновено участват в „работни групи“ или „проекти“, които реално са това, с което Безтелесните се занимават. Един Безтелесен може да участва в неограничен брой проекти, освен ако някой проект не го ограничава в това отношение. Без съмнение най-известният сред Стандартните такъв проект е [[Свръзката]] - групата Безтелесни, която се грижи за континуитета на тезауруса на човечеството (част от това ѝ задължение е грижата за Резервата).

Всички такива групи имат правила, които желаещите да участват трябва да приемат, и след приемането си имат за тях силата на закон. Правилата зависят от същността и целите на проекта. Нарушаването им може да доведе до осъждане на провинилия се. Присъдите са безкрайно разнообразни и изобретателни. В особено тежки случаи може да се стигне до доживотно (което обикновено ще рече завинаги) заточване на свят-затвор. (Не е известно дали това е най-тежката присъда за Безтелесни, или една от най-тежките, или има и по-тежки.) Често тези „проекти“ се държат един към друг буквално като отделни държави - имат нещо като „дипломатически отношения“, „лица/канали за контакт“ (един вид посланици), и т.н.

Не е ясно има ли случаи, в които Безтелесните воюват помежду си. Стандартните, а и Аугментираните, никога не са се натъквали на преки доказателства за водена между Безтелесни война (нито пък имат идея какви биха могли да са тези доказателства, или как изглежда война между Безтелесни). При пряко запитване Безтелесните дават най-различни отговори. Известно е изследване на Бланкенхорн и сътрудници, направено на Белвю през 840-862 г. ОР. При запитване дали воюват помежду си, как, колко често и т.н., различни Безтелесни са давали напълно различни отговори; най-често дори един и същи Безтелесен е давал на различни интервюиращи напълно различни отговори. При кръстосани въпроси всеки Безтелесен е потвърждавал верността на всички други отговори, давани от други Безтелесни, или от него пред друг интервюиращ. Обичайното обяснение е било, че различните интервюиращи имат различна вътрешна представа какво е война и какво не е, дори във всеки различен момент, и опитът на Безтелесните да се съобразят с нея, за да дадат максимално точен отговор, води до напълно различни отговори.

== Схема на Безтелесен ==

Типичната схема на личността на Безтелесен, която изучават Стандартните, е човешка личност като ядро, с добавени огромни възможности за обработка на информация, памет и др., и с инструменти, чрез които да пригажда някои видове околна среда като носител на личността си. Първите Безтелесни са били точно такива, много от започващите Безтелесни също минават по този път. В процеса на „израстване“ обаче тази структура се модифицира и усъвършенства по начини, непредставими за Стандартните.

Съществуват и други варианти на личност - например личности, създадени изцяло по изкуствен път. Съществуват личности, които са хибрид от няколко личности (човешки, изкуствени или хибридни), и т.н. Съществуват личности, които е най-коректно да бъдат описани по други начини. Съществуват личности, които принципно не могат да бъдат описани в термини на Стандартни.

Често в един Безтелесен участват „на акционерен принцип“ други. Степента на участие може да засяга или не свободата на личността му, или да има всякакви най-фини нюанси. В какво точно се изразява участието е ограничено единствено от фантазията на Безтелесните - тоест, обикновено е далеч извън възможностите на Стандартни да го схванат.

Вътрешното устройство на личността на един Безтелесен е сложно. Съществуват няколко основни типа структури - класическа (пирамидална), плоска, хомогенно свързана и т.н. Немалко типове структури не могат да бъдат описани в Стандартни термини. Реално никой Безтелесен не реализира някоя структура в чист вид. Някои използват основно една, с подобрения чрез заемки от другите структури. Други реализират в различни свои части различни структури, създавайки комбинации от типове структури. Трети експериментират с нови структури. Освен това, Безтелесните като правило могат мигновено да променят вътрешната си структура според необходимостта, и често го правят според изискванията на задачите, които изпълняват към даден момент.

Най-добре изучена и най-проста за обясняване на Стандартни е класическата структура. Тя е първата възникнала и Стандартните обикновено я изучават като пример. При нея личността се структурира като йерархия от съзнания. На най-горно ниво съзнанието е само едно - центърът на личността на Безтелесния. Всяко съзнание от по-горно ниво разполага с по няколко подчинени от по-ниско ниво. Съзнанията (терминът е „оперативи“) имат различна при различните Безтелесни и на различните нива степени на автономност и самоосъзнаване. В учебникарския случай те са способни на самостоятелно обмисляне и взимане на решения в рамките на задачата, а също и за странични проблеми и явления, и схващат себе си като част от цялостната личност (реално има както много по-ограничени, така и много по-автономни). Целта на всяко съзнание е да изпълнява - пряко или чрез подчинените си - автономни задачи, спуснати от по-горното ниво. Стандартните обикновено тълкуват тази структура като командна, но това не е напълно вярно - често и в много отношения тези задачи са по-близки до уроци, молби, предизвикателства или какъвто и да е друг вид социални взаимодействия, отколкото до заповед.

Като класически пример за структура на Безтелесен може да бъде дадена тази на [[Отговорникът на Ортодокс]].

Резерватът:Авторски права

2016-08-12T10:29:25Z

Григор: произведенията - собственост на авторите им, необвързана с лиценза CC-BY-SA

Правата върху описанията тук са собственост на респективните им автори.

Като цяло описанието на Резервата е лицензирано под лиценза Криейтив Комънс - Позоваване - Споделяне на споделеното (Creative Commons - Attribution - Share Alike, CC-BY-SA), 3.0 или по-късна версия (по избор на използващия го). Това означава, че можете да го използвате свободно и без ограничения, с едно условие - променените от вас версии и създадените от вас допълнения трябва да са достъпни под същия лиценз.

Художествените произведения, създадени на базата на тези описания, не са обвързани от този лиценз. Те са собственост на авторите им и могат да бъдат лицензирани както преценят авторите.

Резерватът:Канон

2016-08-12T10:25:15Z

Григор: гласуване на каноничните писатели срещу преценка на един за негово произведение - по техни правила

== Идеята ==

„Канонични“ биват наричани произведения за Резервата, които са обявени за такива от „каноничните писатели“.

За да бъде обявено произведение за канонично, то трябва да отговаря на определени условия:

* да не противоречи на вече съществуващи произведения или на официалните описания на Резервата
* да покрива някакъв базов минимум за качество
* препоръчително (но не задължително) е да е свободно достъпно за четене

Идеята е читателите да имат някаква гаранция, че определени произведения си струват четенето. (Това не означава, че „не-каноничните“ произведения не си го струват. Просто за каноничните някой е поел отговорността да го гарантира.)

== Канонични писатели ==

Това са писатели, които имат правото да преценят дали дадено произведение е канонично, или не е.

За своите произведения каноничният писател има правото да прецени сам дали са канонични, или не. Канонично е всяко негово произведение за Резервата, за което той не е посочил изрично, че е неканонично. Преценката му може да бъде обезсилена от гласуване на каноничните писатели срещу нея, по определени от тях правила и необходимо мнозинство.

Произведения, които не принадлежат на каноничен писател, могат да бъдат обявени за канонични с гласуване между каноничните писатели. Необходимо е произведението да бъде предложено за гласуване от един или повече от тях. Правилата за гласуване и необходимото мнозинство се определят от тях.

Автор на канонични произведения, развиващи се в Резервата, може да бъде утвърден за каноничен писател с гласуване между каноничните писатели. Необходимо е да бъде предложен за гласуване от един или повече от тях. Правилата за гласуване и необходимото мнозинство се определят от тях.

Резерватът:Лиценз за използване

2016-08-12T10:24:34Z

Григор: по-точно формулиране на собствеността върху произведения

== Използване ==

Проектът може да бъде използван за:
* създаване на художествени произведения на базата на описанията в него
* създаване на нови описания, които го допълват, или разширяване на съществуващите.

== Създаване на художествени произведения на базата на проекта ==

Позволява се, ако не противоречат на наличните описания.

Създадените художествени произведения не са обвързани с лиценза CC-BY-SA. Те са собственост на авторите им и могат да бъдат лицензирани по тяхна преценка.

Препоръчва се, но не е задължително, произведенията да бъдат базирани на официалните, налични тук описания. Алтернативен вариант е описанията, по които се развива произведението, да бъдат подадени за включване в проекта.

== Допълване на проекта ==

Проектът може да бъде допълван с описания (на правила, положения, светове и т.н.), които отговарят на следните условия:

* Да бъдат изпратени от автора им за включване в проекта
* Да бъдат лицензирани от него под [[Резерватът:Авторски права|същия лиценз, както проектът]].
* Да не противоречат на наличните и утвърдени вече описания в проекта.

Непротиворечието се определя по преценка на настойника на проекта. Допълненията се изпращат на него.

Понастоящем настойник на проекта е [[Потребител:Григор|Григор Гачев]]. Описанията може да бъдат изпращани на адреса (grigor) в сайта (gatchev.info).

Академия

2016-02-06T02:35:41Z

Григор: дребни дооправяния

{{Инфокаре свят
| код = 237586-238543
| име = Академия на науките
| възел = 611
| релейна група = 26
| релеен = да
| тип = Пред-Разделенски светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

== Светът ==

Физически представлява планета, почти идентична като маса и много подобна като условия на Земята. Обикаля около звезда клас G3 и има луна, също доста подобна на земната. Втори естествен спътник, с диаметър петдесетина километра и неправилна форма, обикаля на малко над милион километра разстояние от планетата; смята се, че е случайно заловен астероид. Вижда се от Академия като ярка звезда.

Системата като цяло също е много подобна на земната. Планетите са кръстени, отново без нито капка въображение, на земните. Местният Марс е около два пъти по-голям като маса от този в Слънчевата система и има само един, стотинакилометров спътник. Местната Венера също има два миниатюрни естествени спътника, по десетина-дванайсет километра в диаметър, вероятно също захванати астероиди. Местният астероиден пояс е доста по-богат от този в Слънчевата система. Пръстените на местния Сатурн са много по-скромни от тези на оригиналния, подобни на тези на останалите газови гиганти. Местният Плутон е само около два пъти по-малък от местния Нептун и също представлява като тип планета газов гигант (на него газове са само водородът и хелият -предполага се, че всичко останало е замръзнало или втечнено).

Сушата е 32% от повърхността на Академия. Ландшафтът е изключително разнообразен - от дванайсетхилядиметрови планински върхове, вечно заснежени и недостъпни без кислороден апарат, през обширни плодородни равнини, та до изгорени от слънцето солени пустини, влажни тропически джунгли и коралови атоли. Без да е всепланетна демонстрация на един вид красота, като например ледниковите пейзажи на Мидгард, разнообразието е голямо и спомага за приятния живот. Климатът е строго регулиран, разлика между зима и лято на практика няма, дори дъждовете падат най-често нощем. Изобщо, свят, изсмукан от пръстите на мързеливец.

Екологията на света е отлична, не толкова заради чистофайничество, колкото заради малкото население и слабо развитата промишленост (тежка промишленост, която е основният замърсител на този тип светове, почти няма). За това донякъде спомага и отличната планировка на градовете - широки улици, много зелени площи, като правило еднофамилни къщи с големи дворове. Друга причина е, че промишлеността и селското стопанство са сравнително икономични като потребление на ресурси - добиването на повечето ресурси е жестоко обложена с данъци тежка промишленост, или са внос, така че не са евтини. И най-вече три милиона население просто не биха могли да замърсят сериозно цял свят, ако ще да се посветят на това.

Сред околните светове Академия е известна като свят на мързеливци (това отдавна не е вярно, но е повод за шеги по адрес на жителите ѝ). Реално е един от преобладаващата маса „скучни“ светове, на които обаче в една или друга степен се крепи икономически съществуването на Резервата.

== Проектът ==

До голяма степен съществуването на Академия се дължи на лично познанство между един от професорите на БАН и един от първите [[Безтелесни]] (от времето преди да стане Безтелесен). В стила на класическата българска традиция и трите деца на професора са научни работници в БАН, и той е загрижен за бъдещето им.

Когато става ясно, че наближава [[Разделението|разделение]] на хората и че никой няма да може да остане на истинската Земя, загриженият за добруването на децата си професор съчинява не особено домислен или реалистичен план за свят на учени, които са що-годе осигурени материално и работят единствено за науката. Планът е предаден за одобрение чрез познатия му Безтелесен (същият, който е подкрепил създаването на Ортодокс и поема впоследствие Отговорничеството му), който сериозно го доработва и изчиства, като запазва духа му. За смайване на всички, които са в течение (включително донякъде на самия професор), планът е одобрен. С уговорката, че светът ще трябва да се издържа сам, но [[Свръзката]] ще помогнат това да се постигне. Упорит слух, непотвърден официално, е че от Свръзката са искали да направят експеримент на тема мързел (зли езици из БАН колкото щеш).

При Разделението повечето от състава на БАН, заедно със семействата им, се записва затам. Привлечени са и хора от други места.

Съгласно плана, тезаурусът на света е изграден около типичното за началото на 21 век (детството и младостта на споменатия професор), с много елементи от предишни и последващи времена, често съчетани без особена логика. Предалият за одобрение плана Безтелесен премахва повечето от разминаванията, други измисля как да се съчетават безпроблемно. Немалко разминавания обаче се налага да бъдат прилагани без почти никаква логика. Честа комбинация е например настолни компютри от тип, сходен с този от началото на 21 век, да бъдат свързвани към холоекрани от типове, утвърдили се чак към средата на века. Мобилните персонални устройства за връзка са орязани като възможности до малко повече от най-прост телефон и не са особено популярни. Много от автомобилите са изработени по технологии, които са били популярни около границата между 20 и 21 век (официална забрана за електромобили и подобни няма, просто повечето хора смятат такива за подходящи)... Списъкът би могъл да продължава твърде много.

Важно изискване е било да не бъдат приемани хора със значителни аугментации, особено генетични. (Злите езици твърдят, че причината е била личен интерес на автора на проекта - да не би някой да засенчи чадата му.) Изключение са били общоприетите към този момент аугментации - продължителност на живота 100-110 години и добро здраве до края. Немалко желаещи да отидат на Академия дори са се разделили с вече направени по-сериозни аугментации. (Някои се опитали да пробутат тайно своите, но контролът на Безтелесните при Разделението не го позволил, като противоречащо на официалния статут на света.) Не повече от петдесетина години след Разделението идеята е била отчетена като очевидна грешка, но вече е било късно. Изискването отпаднало от официалния статут и приеманите по-нататък не са били скринирани за аугментации, но въпреки това процентът на хората на Академия със значителни аугментации, особено генетични, е малък.

И така Академия започва като свят на научни работници - не особено работливи, и по общото мнение на всеки за всички други, и не особено кадърни. Последното за щастие се оказва не съвсем вярно. Първите трийсетина години се оказват доста проблемни, в смисъл гладни - прехраната все пак се изкарва с работа. Минава доста време, докато обществото им постигне достатъчно добра производителност на труда, за да се живее нормално. През това време ги спасява основно минималният приход от поддържането на [[Релейна група|Релейния възел]] и помощта на Безтелесните и [[Аугментирани|Аугментираните]], а и на някои околни светове. Постигнатата прилична производителност на труда е пак с техни съвети.

Приетите по начало социални правила са били наистина мечтата на мързеливеца. Не е останал празник, който да е хрумнал на ръководството, и да не се празнува официално и да не е неработен ден. Това твърде бързо спечелило на жителите на Академия авторитет на безделници, и в добавка към полугладното съществуване им добавило и презрително отношение от другите светове. Наложило се консултантите от Свръзката да заявят в прав текст на едно заседание на Научния съвет на Академия, че светът им няма никакви шансове, ако тези моменти не се променят издъно, и че Безтелесните обсъждат закриването му.

Идеята, че вместо да са ръководството на самостоятелен свят, може да бъдат разпратени по други светове като приети по милост гастарбайтери, бързо размърдала Научния съвет. Отначало някой „гений“ родил идеята процентът неработни дни като цяло да се запази, но хората да ги получават по различно време и така да се създава впечатление за работене. Естествено, Свръзката не се хванали (въпреки че одобрили идеята да няма официални почивни празници). В крайна сметка се стигнало до пет работни дни в седмицата и отделно около месец годишна отпуска. Оттогава обаче останало правилото, че официални почивни дни няма - всеки взима почивката си по различно време, ваканциите на училищата са по различно време, и т.н. Това спомогнало много за равномерното натоварване на производствени мощности и почивни центрове, така че в крайна сметка от идеята имало полза. С времето тази схема се превърнала в една от гордостите на Академия. Има светове, които са я възприели, и жителите на Академия се гордеят с това (и се надуват като пуяци - и ний сме дали нещо на света).

(Понякога в тази схема има и залитания. Различните учреждения и предприятия на Академия работят при различно изместено работно време. Във всеки бранш има както такива, които работят от 6 сутрин до 2 следобед, така и такива, които работят от 2 до 10 вечер, и в целия диапазон помежду тях. Официално това е било прието, за да не се задръствали улиците в пиковите часове, което разсмяло масово хората – почти всички по-големи улици на Академия са планирани с поне по 3 платна в посока. Истината е, че някои хора просто се преувлекли по родните гордости. Полза обаче имало - каквото и да ти трябва, по всяко време на деня (а всичко по-важно - и през нощта) се намира отворено място, където можеш да си свършиш работата.)

В крайна сметка Академия се превръща в много приятен за живеене (ако не броим дребните интрижки) свят. Чрез старателно проведени кампании за повишаване на раждаемостта (по начало не особено висока) и внимателно асимилиране на хора отвън броят на населението бавно се увеличава, и към 972 г. от Разделението то е около 3 милиона.

Хората тук по начало, като все пак учени, са били толерантни и отворени, а столетията приятен живот без големи проблеми са засилили това. Допринесла е и гордостта на планетата - [[Релейна група#Трансмитерен възел|трансмитерният възел]]. Контрастът с нетърпимостта към различни възгледи на [[Ортодокс]] е толкова голям, колкото и този между вродения атеизъм и декамеронство на хората от Академия и духовната посветеност на тези от Ортодокс.

== Население ==

Първоначално проектът е привлякъл предимно хора от личния състав на БАН и техни познати, заедно със семействата им. При Преселението групата е била от около петдесет хиляди души - доста над средното за отиващи на един свят. Дълго време обаче раждаемостта е била много ниска поради ниския жизнен стандарт, и това с времето се е превърнало в културологична особеност - населението се увеличава доста бавно.

За растежа му е спомогнала внимателната асимилация на хора отвън. Академия приема заселници, стига да се занимават с наука. При хуманитарни кризи на други светове също могат да бъдат одобрени за приемане групи хора - така например сравнително скоро след Преселението са били приети около три хиляди преселници от Джунгла, преследвани там поради расови причини. Понякога на Академия попадат изгнаници от светове с милитаристичен или фундаменталистки уклон.

Родените на света по закон са длъжни да носят типични за него, тоест български имена, „за профилактика на междуетнически търкания“. Ако кандидат-преселник пожелае да вземе типично име и/или фамилия, това е плюс при разглеждането на молбата му. Някои го правят. Други - не. Ако упорстваш, дори може да си кръстиш детето със съвсем чуждо име, въпреки че уж законът не позволява. Какво толкова, един повече, един по-малко, все тая, и друг път се е случвало... Въпреки това, на Академия могат да бъдат срещнати и хора с чисто български имена и чист произход от черната или жълтата раси, или от типични раси, създадени след Разделението. Дискриминация срещу тях обаче наистина няма и светът много се гордее с това и го вре в очите на всички околни като доказателство за цивилизоваността си.

Образованието е широко застъпено - средно образование завършват дори по-леките случаи на умствена изостаналост. Над 95% от населението има поне по едно висше образование, дори ако това е мениджмънт на ферма. Формално Академия се води светът с най-високо средностатистическо образование измежду [[Пост-Разделенски светове|пост-]] и [[Пред-Разделенски светове|пред-Разделенските]] светове във [[Възел 611]]. Някои други светове често дават това за пример за разлика между формално и реално положение... Реално, малко от висшите образования на света могат да се мерят с тези на някои от най-развитите светове, но все пак са доста над типичното за пред-Разделенски свят средно образование. Така че нищо чудно Академия да е реален претендент за първото място във Възела по образованост, въпреки че дори повечето нейни жители не го вярват.

Подробното изучаване на много общообразователни дисциплини и дългото задържане в образователната система допринасят населението да е като цяло интелигентно, културно, възпитано и търпимо към различните. За това спомага и отношението между „учени“ и „бизнес“ - хората от бизнес-сферата непрекъснато се борят да се докажат като не по-малко знаещи и образовани от учените, а учените - като далеч превъзхождащи тези от бизнеса. Резултатът е кротичко, но непрекъснато съревнование в начетеност, познания и култура.

Религията на Академия е отделена от държавата в почти социалистически стил. Не е репресирана, но е на практика лишена от привилегии. Вярващи са под 1% от населението, към две трети от тях християни, останалите какви ли не. Отношението към тях е търпимо, но насажданото „научно мислене“ води до това повечето хора да ги гледат зад гърба им с лека насмешка. По тази причина религиозността не се ползва с висок обществен имидж. Опитите на различни религии да се сдобият с някакви привилегии (допълнителни почивни дни, специални права и пр.) са се сблъсквали със завистта на другите, и като правило са получавали отказ (обикновено оформен като референдум или друго замазващо очите мероприятие).

== Социално и държавно устройство ==

Официално Академия се управлява от Научен съвет (името му е традиция - работата му е чисто административна и няма нищо общо с науката). Председателят на съвета е и Отговорник на света (повечето от задълженията му като такъв всъщност се изпълняват от съответен отдел в администрацията). Голямата част от усилията на членовете на съвета отиват за пазене на личното им статукво и за игрички на дребно за власт. Обикновените хора обаче живеят нелош и като цяло осигурен живот.

Отначало Научният съвет се е наричал Академичен съвет и се е състоял от всички академици на света. Дълго време обаче това сериозно спъвало работата - хем съветът не бил много деен заради сравнително високата средна възраст на академиците, хем открито се мърморело, че такава система стимулира избирането за академици на администратори, а не на учени. По едно време било взето решение съветът да бъде прекръстен на Научен и да бъде отворен за членство и от избрани с гласуване хора. В крайна сметка се стигнало до избиране на членове на Научния съвет на общи избори, като обаче могат да бъдат избирани само учени с ранг академик или професор. (Което не променило проблема съществено, но поне поуталожило мърморенето.)

Сърцевината на управлението на Академия е ефективната бюрокрация. Идеята идва от моделите за работа на западноевропейски, предимно немски и швейцарски, научни фондации и центрове. Усъвършенствана е допълнително с помощта на Свръзката.

На тогавашните „големи клечки“ е било простичко обяснено от един Безтелесен от Свръзката, че където има прекалено големи изгоди, сред изгодоимащите почват отстрелвания или други елиминирания, колкото и да са учени хора. И че е далеч по-добре да имаш по мъничко, но завинаги, отколкото днес много, но утре - ковчег. Че където столът има твърде малко крака, е трудно да се задържиш на него. Че начинът нещата да са ти осигурени е да се установи паритет между достатъчно голям брой играчи и да се създаде организация, която да се грижи правилата да се спазват, но без да може да ги определя или променя, за да не е подкупваема. И че всеки трябва да следи дали други не получават в тази организация някаква власт, която да могат да използват за завладяване на части от нея... На въпроса не иска ли това твърде много време и усилия за следене, Безтелесният отговорил, че от тях си зависи каква точно организация ще създадат: колкото е обективно по-неподатлива на опити за овладяване, толкова по-малко ще са усилията им за следене.

След още разпитване Безтелесният с неохота (дали не изкуствена?) препоръчал ефективната бюрокрация, прозрачна и контролирана от цялото население, и съставена от паралелни контролиращи се една друга организации, като теоретично най-добрият възможен начин за наличните условия. Дал и някои идеи как тя да бъде организирана (основно - чрез принципа „нарушението на правилата няма юридическа сила и нарушителят автоматично губи доживотно правото да участва в бюрокрацията“). Големите играчи решили да опитат - отначало с доста опасения.

Създадената бюрокрация отначало не е имала голяма тежест в обществото и е била строго следена от едва ли не всеки. Имало е десетки опити тя да бъде овладявана от играчи. Бдителните „кръстници“ успешно ги проваляли (нерядко с помощта на Свръзката), и усъвършенствали системата срещу подобен вид „атаки“. Сравнително скоро тя станала неовладяема от отделен човек или група, а елитът - на практика недостъпен за нови членове. Когато бюрокрацията доказала работоспособността си (в смисъл да осигурява на всеки от важните неговия дял от меда и да не допуска създаване на нови), започнало разширяването ѝ, докато не обхванала цялото управление на обществото. Успоредно с това била все по-усъвършенствана, често според съветите на Свръзката. С времето „кръстниците“ обаче остарявали и умирали, или излизали от играта, или бавно загубвали тежестта на позициите си, а нови не идвали. В крайна сметка за по-малко от двеста години бюрокрацията се освободила на практика напълно от влиянието им и се превърнала в истинския обществен механизъм на Академия.

Градовете на Академия са кръстени без особена изобретателност на големите български градове отпреди Разделението. Официално причината е „спазване на научната традиция“, реално всеки път, когато някой е предлагал нещо свежо, всички останали го обругавали, да не би да блесне на техен фон. (Още оттогава доводи като „това противоречи на традицията“ или „това противоречи на научния подход“ се разбират като „шефът е уплашен за поста си“ - нарочване на някого за прекалено акълен и опасен за статуквото - и са по същество ултиматум, след който следва открита война.) Над една трета от населението живее в столицата, София. Някои по-малки градове и села, както и почти всички улици, географски форми и природни забележителности са кръстени на местни или световни учени от най-различни времена. Между различните научни дисциплини често избухват кавги на чий човек да бъде кръстено това или онова.

(Една весела подробност в кръстените на учени улици и прочее е, че кръстените на български учени са не по-малко от кръстените на световни. Друга, още по-комична, е че кръстените на световни учени като правило не включват титли - например улица „Алберт Айнщайн“, връх Коперник и т.н., докато кръстените на български учени като правило са „академик еди-кой си“, „професор еди-кой си“ и т.н. Поради борбата за влияние между научните кланове е рядкост нещо да бъде кръстено на учен, починал преди по-малко от двеста-триста години.)

== Икономика и култура ==

Икономиката официално е базирана на „шведския модел“. (Реално няма много общо с него.) Принципът е позволена, но ограничена частна инициатива в условията на силно централно регулиране и икономическо обезкуражаване на уедряването на бизнеса. Стартирането ѝ по този начин е отнело огромни усилия в среда от предимно българи; постепенно обаче се е закрепила и заработила. Както и на Ортодокс, липсата на едри икономически единици или групировки води до сравнително ниско ниво на корупция. За това помага и приемливият стандарт на живот.

Първоначалната върхушка от учени е разбирала много добре, че при нормални икономически условия бързо ще се появят кадърни хора, които ще станат влиятелни богаташи и ще им отнемат властта. В същото време частната инициатива е била единственият начин да се изхрани огладнелият свят. Затова е бил избран и утвърден сложен икономически модел, който поощрява дребната частна инициатива, но обезкуражава едрата. Резултатът е общество, което формално може да бъде определено като някакъв вид капитализъм, но реално има и немалко общо с едновремешния български социализъм. (Особено в механизмите за разпределение на властта - почти изцяло чрез обществени и държавни длъжности - и в психологията на доста хора.)

Сърцевината на модела е система от данъци, която прогресивно товари икономическите единици с нарастването на размера им. Вземат се предвид брутният оборот, брутната и нетна печалба на икономическата единица, броят заети хора, минималната, средна и максимална заплата, браншът и минималният оптимален брой хора за този тип дейност (по „научни“ критерии), и още над сто фактора. Извън тежката промишленост е почти невъзможно да се намерят фирми с по над стотина човека. Данъчното облагане на отделните лица е по същата система - качи ли се личен доход 5 пъти над средния, горницата вече отива почти изцяло за данъци.

Данъкът се качва прогресивно и с контролирания от един човек икономически оборот. Ако имаш фирми с общо към хиляда души персонал, най-често данъците вече те вкарват на загуба. Антитръстовските закони са безмилостни и стигат до пълна забрана на всякакви браншови организации и брутално преследване на неформални браншови групи. Вертикалните интеграции също се преследват неумолимо. (Учените са били наясно, че конкурентът може да е свръхбогат и прекалено влиятелен като от една голяма фирма, така и от много дребни. А тях лично властта и влиянието чрез титли и постове обикновено ги вълнуват повече от излишните пари...)

Още от дете всеки на Академия научава, че дребната фирма е приемливо нещо, но голямата е зъл враг на Истинската Наука и следва да бъде жестоко дискриминирана. (И почти всеки е в състояние да донесе от девет дерета вода, за да убеди който и да е друг, че това е единствено вярната истина.) Всички, които работят в държавния и научен апарат, знаят, че силни големи фирми биха променили сегашната икономическа структура рязко, и че тогава те ще загубят благите си, мързеливи или пък щастливо творчески работи, или пък властта на длъжностите си, и ще трябва да работят здраво за хляба. Затова и всяка попораснала фирма бива следена и топена от хиляди хора, и тормозена и подрязвана от всеки овластен - а овластени в това на Академия има предостатъчно.

Резултатът е, че възможностите на фирмите са далеч под необходимото да могат да корумпират не само централни институции, но дори местни началници в учреждения. А опитат ли се да корумпират дребни чиновници, това обикновено качва печалбите на фирмите и доходите на чиновниците, някой завистник натопява някого, най-често се вдига и публичен шум, и по-едрите в управлението моментално вземат мерки да елиминират заплахата за статуквото.

В браншове, където по-големите размери на фирмата са ключови за функционирането ѝ (например тежката промишленост) активността клони към нулата. Формално са въведени два механизъма, които да я подпомагат. Единият е създаване на фирмени „кооперативи“ - обединения на фирми, в които различните фирми поемат различни дейности в рамките на едно предприятие. Фирмите в „кооператива“ управляват предприятието заедно (с участието на държавни представители), но са длъжни да имат отделни счетоводства и да продават продукцията си една на друга, често до пълен комизъм, така че предприятието да не е под контрола на никоя поотделно. При другия механизъм фирмата, която управлява предприятието, взаимодейства икономически само с държавата - купува от нея суровините и ѝ продава продукцията по определени от държавата цени, и е длъжна да плаща на служителите си каквито заплати държавата определи. Държавата определя цените и служителските заплати по два критерия: за собствениците на фирмата не бива да остава твърде голяма печалба, и стойността на производството не бива да се качва над средното предложение от други светове.

И при двата механизма контролът на държавата върху предприятието е на практика пълен. Това сериозно демотивира бизнесмените на Академия да се занимават с големи предприятия: печалбата от тях е като от добра фирма с двайсетина-трийсет души персонал, а грижите и ядовете са в пълния си размер. (Това е една от причините Академия почти да няма тежка промишленост, докато в браншовете, където предимството на размера не е много силно, има напълно прилично развитие.)

Контролът на държавата върху икономиката се осъществява от служители на няколко различни контролни служби. Формално службите са с различни предмети на дейност, но реално всяка се занимава с всичко и са конкуренти. Контролират се както помежду си, така и от всички държавни институции на реда, а реално и от всеки, който пряко или косвено може да ги наблюдава. Кажи-речи единственият начин да забогатееш сериозно на Академия е да уловиш корупционна схема в действие - получаваш като награда почти всичко, конфискувано от или наложено като глоби на участниците в схемата. Това е местният еквивалент на „шестица от тотото“. И тъй като участието в това тото е безплатно, а печалбите са големи, то е нещо като хоби на почти всеки на Академия. Съответно корупцията е слабо застъпена.

Официално светът съществува, за да твори наука. Повече от половината работещо население е ангажирано с „научна дейност“; към нея обаче се води и бюрокрацията и администрацията на света, в които е заета около една четвърт от „научните работници“. Останалите работят в икономиката и реално издържат света с труда си. Научната част се издържа от данъците и отчасти от какъвто доход може да се получи срещу продажба на други светове на каквото ценно случайно измислят учените. (Бизнесът на Академия, като куцо признание за приноса му, ползва всяко тамошно научно откритие безплатно.) Целта е доходът от продажба на научен продукт да стане един ден основен за Академия като свят. Този ден обаче май не се задава да е скоро.

Паричен антагонизъм между „учени“ и „бизнес“ съществува, но не е особено силен. Случайно или не, данъчното облагане е нагласено така, че заплатите в бизнеса са по-добри от тези в науката, но не с много. Така има място и за работливите, които търсят добър стандарт, и за по-мързеливите или творчески души, които са съгласни на не най-богато съществуване. Дори Научният съвет не живее тузарски като ръководствата на някои други светове - определено са богати хора, но и те подлежат на данъчно облагане... Истински безработни на света на практика няма - смята се, че след като така или иначе светът се грижи да не умреш от глад, е грехота да не спомагаш с поне нещо - развеждане на туристи, участие в опити. Така че до социални помощи в крайна сметка опират доста малко хора. Който опре, моментално социалните научни институти почват да му търсят подходяща работа, докато или не му намерят нещо, което би приел, или не го направят за смях пред цялата планета. Малко хора предпочитат второто...

Реално със социални помощи или най-ниските заплати на света се живее доста бедно, но все пак не гладно, а с най-високите - доста охолно, но не свръхбогато. Разликата е сериозна, но не драстична. Просяци или мизерстващи на Академия няма, но и милионери почти също. Мултимилионери и милиардери надали са възможни.

== Наука ==

Голяма част от населението на Академия се занимава основно с някакви видове наука, или нейно подобие. И, както често се случва, почти винаги се намира кой из човечеството да се интересува от подобни неща и дори да плаща за тях. (Ако държи да демонстрира коректност - обикновено не е никакъв проблем нещото да бъде откраднато чрез учени, близки с тези на Академия.) Така че към 972 г. след Разделението Академия спокойно се издържа като свят, макар и да не може да се сравнява по развитие и стандарт с доста пост-Разделенски светове.

Науката, която се развива на Академия, би разсмяла кой да е Безтелесен или [[Аугментиран]] (а и доста [[Стандартни]] - и често ги разсмива). Типични нейни продукти са ягодовото дърво (високо колкото човешки ръст, за да може ягодите да се берат без навеждане или протягане) и попълването на звездните каталози за небе, познато само на Академия.

(В интерес на истината, един от най-големите успехи за използването на трансмитерна технология от Стандартни е постигнат на Академия - апаратура за лечение на рак и инфекциозни болести. Отговорникът на Възела, дядото на Христина, с удоволствие споменава, че тази апаратура е накарала дори Аугментираните да заговорят с уважение за Академия... е, поне с малко повече уважение отпреди. Това далеч не е първата такава технология, разработена в Резервата от Стандартни, но на Академия са се справили изцяло сами, в учудващо кратък срок и учудващо добре. Друг голям успех е усъвършенстването на мнемонична технология, базирана пак на [[трансмитерни технологии|трансмитерните технологии]], разработена на [[Кодзияма]] с други цели и донесена на Академия от изгнаник оттам.

Историята на създаването на апаратурата за лечение на рак и инфекциозни болести е интересна. По принцип трансмитерът на Академия, който трябва да може да поддържа връзка със средновековен свят като Ортодокс, позволява прехвърляне на човек между двата свята, но без евентуални въшки, бълхи и опасни бактерии. На тази база около 720 г. след Разделението екип се заел да създаде апаратура за лечение на всякакви инфекциозни болести. Проблемът се оказал много по-костелив, отколкото очаквали - някои инфекциозни болести се причиняват от вируси, които са на практика неразличими от стандартни участъци на човешкия геном. Помощта дошла откъдето не я очаквали. Група математици разработвала по същото време нови методи за диференциране на комплексни числа, с цел установяване на чужди за една система елементи, и хора от двете групи били добри познати. Математиците успели да създадат модел, който да отличава всяко чуждо за организма тяло, независимо колко близко му е - въпрос на определяне единствено на границата на близост. Модификация на този модел се оказала успешна в над 99.999% от случаите дори срещу рак. Теоретичният модел бил изпробван тайно на трансмитера на Академия, след което от Свръзката бил поискан трансмитер за прилагане като болнична апаратура. От Свръзката се съгласили, срещу символично заплащане.)

Всъщност на единица население Академия произвежда не по-малко свястна и истинска наука от другите пред-Разделенски светове, и има постижения, достойни и за пост-Разделенските. Същото важи за изкуството ѝ. Светът би могъл да си подсигури и по-добри доходи от продажба на наука и изкуство, ако не беше „солидарността“ на неговите учени с колегите им от други светове - бъде ли открито нещо ценно на Академия, най-много до година всички учени на Възела се сдобиват по колегиална линия достъп до него, и светът получава пари само ако нещото се използва масово от платежоспособен свят или голяма икономическа единица.

Това обаче води и до обратния поток - открие ли се някъде нещо, което да е посилно за разбиране от учените на Академия, най-често те го докопват, пак по колегиална линия. От това „изтичане“ успяват да се опазят само твърде затворени и строги светове. Не е ясно дали покрай него Академия не печели повече, отколкото губи - дори ако там започне масово прилагане на чужда технология, най-често собственикът ѝ махва с ръка и се примирява. Академия не е богат свят, а на босия цървулите няма как да вземеш. А когато босият е мързеливичък, но душа човек и неведнъж си е делил залъка с теб безплатно и всички го знаят, освен другото не върви. На няколко пъти Академия е била съдена и осъждана да плати права за използването на чужда технология - пари не са били плащани, защото използването е спирало веднага, а мероприятието се е оказвало катастрофа за имиджа на съдещия. Как не го е срам да дере за пари тези благодушни, ако и не твърди работливи идеалисти? Светът му толкова техни технологии използва безплатно. Позор!... (Съдят другите предимно светове с амбиции, а който има амбиции, има и врагове.)

По този начин Академия всъщност се оказва място за нелегална размяна и разпространение на технологии, подобно на пиратските сайтове за обмяна на информация от началото на 21 век. Само дето не печели от това почти нищо, ако не броим деликатното внимание на научните разузнавания на доста други светове или големи корпорации.

Академия има и други дребни особености. Научно-техническият прогрес там тече дори по-бързо от средното за пост-Разделенски свят, поради споменатата по-горе обмяна на технологии. Изчислено е, че ако светът имаше 2 милиарда население, скоростта на прогреса му би се доближавала до тази на Земята през първата трета от 21 век. Езикът обаче на практика не е претърпял развитие от Разделението. Причината е в нормативната база, която постановява запазването на езика, като ключово средство за комуникация. (Всъщност, както всички възрастни с високо самомнение, висшите кадри на Академия се дразнели от хашлащината в езика на младежите, и взели мерки да подрежат тази разхайтеност - а тя е основният двигател на еволюцията на езика, не само след Разделението.)

Също, Академия създава немалко върхови технологии, които обаче не може да използва заради фиксираното се пред-Разделенско ниво на развитие. Тези технологии обикновено попадат у пост-Разделенските светове, най-често срещу сравнително дребна сума или в обмен на друга технология, подходяща за Академия. Също, „спънатият на място“ свят непрекъснато проучва какви непроучени участъци от научния континуум са в рамките на неговото ниво и ги изследва жадно. Резултатът е, че Академия разполага с може би най-богатия пред-Разделенски научен тезаурус в своя Възел, и един от най-богатите за тази категория светове изобщо. Населението ѝ от само 3 милиона души, от които към 1 милион активно работещи учени, на практика не може да обхване натрупания тезаурус, та камо ли да работи по цялата му ширина. Огромен брой открития и разработки събират прах в базите данни, забравени или сбутани настрана от живите учени, за да не пречат на техните проекти.

(Основното хоби на Ангел Братоев не е нито шахът, нито работата по Арканус. То е създаването на компютърна система, която може да обхваща и работи с целия научен тезаурус на Академия, както би го правил Безтелесен или високо Аугментиран. Първите няколко години я е правил сам, впоследствие привлича още двама-трима щури, но брилянтни мозъци сред колегите си. Когато се заема с нея, той предполага, че хич няма да жъне успехи, защото Безтелесни и Аугментирани ще му пречат. Когато в добавка разбира, че трудът по създаването на такъв интелект е десетки пъти повече, отколкото е предполагал, почти се отказва от идеята си. В същото време обаче забелязва, че работата му спори далеч повече, отколкото е очаквал. Към 972 г. след Разделението, след дванайсет години работа по системата, тя е повече от наполовина готова. Той пък започва да подозира, че неясно защо Безтелесните му помагат тайно, вместо да му пречат - и нищо чудно да не е далече от истината...)

== Релеен свят ==

Академия е [[Релеен свят|Релейният свят]] на Релейна група 26 във [[Възел 611]].

По-малко от година след [[Разделението]] [[Свръзката]] предлага на ръководството на Академия да поеме ролята на Релеен свят на група. Първоначално ръководството било изключително ентусиазирано. След като обаче научило, че това е сериозно задължение, което не дава абсолютно никаква власт и права, ентусиазмът изстинал. А когато разбрали, че в тяхната група ще е и [[Средната земя]] - светът-затвор на Възел 611, дали заден ход, въпреки предложеното от Свръзката прилично заплащане в храни и технологии. Само два месеца по-късно обаче неспособността на мързеливичките учени да се самоиздържат станала толкова очевидна, че ръководството приело предложението.

Централният трансмитерен възел на Академия представлява портал, който по график бива насочван към различни светове в групата. На различните светове е заделено твърде различно време: на Океания примерно биват отделяни по пет минути всеки час, докато към Ортодокс не се поддържа връзка изобщо. Както на повечето Релейни светове, малко под половината от времето за връзка е с [[Възлов свят|Възловия свят]], през който минават потоците от хора и стоки между световете в групата на Академия и всички останали светове във Възел 611.

(Всъщност на Академия има цели три трансмитерни възела. „Официалният“ транспортен възел е първият, който стандартно се полага на света, като Релеен. Със създаването на (що-годе) сериозна изследователска програма за световете от релейната група учените са успели тихомълком да издействат от Безтелесните свой. Пак той е и базата за обучаване на специалисти по трансмитерни технологии. Най-сетне, във връзка с разработена технология за лекуване от рак основният медицински център на света също разполага със свой трансмитерен възел, специализиран за тази задача и по-късно приспособен и за други медицински цели. Лекарите на Академия смятат за въпрос на позиции да го обслужват те и отбиват опитите при тях да бъдат назначени специалисти по трансмитерни технологии. Което не е реален проблем – така или иначе, всичко, което на Академия се знае за работата с трансмитер, и всички нужни за това умения всъщност могат да бъдат изучени за няма месец.)

== Любопитни факти ==

=== Бандитският преврат ===

Един факт, с който населението на Академия (малкото, които го знаят) никак не се гордее, е първият месец от създаването ѝ.

По време на подготовката на преселението на записалите се за проекта Академия, богат бизнесмен предложил да го спонсорира срещу правото да се присъедини, заедно с хора от фирмите му. Идеята била погледната малко накриво от някои от участниците - за произхода на парите и за бизнеса на този човек се говорели не много приятни неща. Предложената сума обаче била много сериозна, а за да разсее слуховете, бизнесменът предложил никой да не занесе никакво оръжие там - „на свят на науката оръжията са ненужни“. Така че съмняващите се били остракирани от останалите и мнението им останало нечуто.

Преселението на Академия изглеждало както това на повечето други пост- и пред-Разделенски светове - върволица всевъзможни возила, натоварени с всичко, което някой решил, че може да потрябва. Много хранителни припаси, сглобяеми къщи и други нужни неща били закупени с парите на бизнесмена, или подсигурени чрез връзките му. В последния момент към кервана се присъединили и неговите хора - стотина големи, претоварени камиона.

След като преминаването през портала на трансмитера завършило, бизнесменът и хората му (към двеста души) измъкнали скрито пренесеното от тях оръжие и обявили на новопреселените, че нещата малко се променят. В смисъл, този свят вече е лична собственост на въпросния бизнесмен и „армията“ му, хората са техни роби и той ще прави с тях точно каквото си поиска. Който има нещо против, да се обади.

Създалият проекта професор и още няколко души имали глупостта да протестират. Веднага били застреляни, за урок на другите. Няколкото души, у които при последвалото претърсване на всички учени било открито тайно пренесено оръжие - също, за сплашване. „Бизнесменът“ и мутрите му си направили на около километър от трансмитера укрепен лагер, в който живеели. Останалите били заставени да си изградят лагер на три километра от този на бандитите, в другата посока. Порталът към трансмитера бил затворен с импровизирано съоръжение от заварени винкели и стоманени листове. Приближаването до него, или до лагера на мутрите се забранявало, под страх от универсалното наказание за каквото и да е неподчинение - застрелване на място... Накратко, случило се същото, както и на не един и два други свята - хитрец да измами наивните преселенци и да ги превърне в роби.

Робството било отвратително. За първия месец били застреляни над триста преселенци, повечето от тях не толкова за неподчинение, колкото за сплашване на останалите, или просто за удоволствие. Не останало красиво момиче, което да не бъде изнасилено; някои били убити след това за развлечение. Преселенците се надявали, че Безтелесните, или някой отвън, ще им помогне, и само треперели, без да правят нищо. Мутрите през това време пък вече подбирали измежду тях - доста често успешно - мекерета, еничари, слухари и надзиратели.

Кой знае как щяла да свърши историята, ако няколко млади научни сътрудници не поели инициативата. Двама химици успели да приготвят тайно няколко тона експлозив от брашно и амониев тор, а един кибернетик монтирал радиоуправление на камион и изработил дистанционен взривател. Групичката, подсилена с още няколко луди глави, дебнала няколко дни, докато почти всички мутри се съберат на „оперативка“ в лагера си, и извършила образцов атентат. Оцелели в лагера на мутрите нямало. Леки рани от долетелите оттам предмети, въпреки трикилометровото разстояние, имали над сто от преселниците. Взривът унищожил и на практика всички боеприпаси на бандата.

Няколкото мутри, оказали се далеч от лагера по това време, получили ултиматум: или да се предадат, срещу неприкосновеност, или да застрелят за колкото хора им стигнат патроните, но след това да бъдат хванати и линчувани. С научни методи. Когато се разбрало, че групата атентатори е открила в остатъците от лагера два все още работещи автомата и смята да се заеме направо с отстрелването на мутрите, изходът от преговорите станал ясен. Меракът на бандитите да си мерят силите много зависи от това откъм кой край на тоягата са.

В крайна сметка, мутрите решили да се предадат. Обещанието, че няма да бъдат пипани, обаче не било спазено - били моментално арестувани и съдени. Импровизираният съд, под натиска на „общественото мнение“, предвождано от роднините на убитите, ги осъдил на смърт (под предлога, че на свобода са опасни, а затвор няма)... Не след много време всички вече разбирали, че всъщност те са били просто млади момчета, не зли по душа, само попаднали под лошо влияние - но вече било късно. Срамът от това колко лесно „цветът на науката“ били измамени и как безчовечно постъпили после, останал.

Сътрудничилите на мутрите били порицани и оставени на мира. Преценката на бандитите обаче се оказала отлична: почти всички престъпления на Академия през следващите двадесет години били извършени от хора от тази категория.

=== Затворът на Академия ===

Пословичен в целия Възел е затворът на Академия.

Въпреки че при подбирането на заселниците за Академия е имало условия да няма хора с престъпни наклонности, в първите стотина години след основаването е имало няколко тежки престъпления (като започнем с бандитския преврат от първия месец). Поредният кандидат-председател на Научния съвет обявил като изборна платформа изграждането на затвор, какъвто другаде няма, за да бъде ликвидирана опасността от престъпници. След като бил избран, не на последно място и заради това си обещание, той потърсил съдействието на специалисти от [[Стражеви светове|Стражевите светове]] и поискал от тях „най-сигурният възможен въобще затвор“. От Стражевите светове се съгласили дори да финансират (с помощта на Свръзката) проектирането и строежа, като полеви експеримент за усъвършенстване.

Задачата отнела осем години, но резултатът бил наистина впечатляващ - затвор, способен като на шега да удържи атака на армия отвън или тежко въоръжен и отлично организиран бунт отвътре, или дори двете едновременно. Немалко затвори на Стражеви светове са строени по негов образец. Във Възела вероятно няма друг, който дори да се доближава до него, извън Стражевите светове. Архитектите на затвори са единодушни, че е предизвикателство да се създаде по-сигурен. През последвалите години обаче проблемът с престъпленията бил като цяло решен (с намесата на немалко генетика и психология), и към 972 г. след Разделението в затвора попадат символично количество дребни нарушители за по някой месец. От дванадесетте му крила работи само това за най-лек режим, и то стои почти празно и е доста преоборудвано (предимно от затворниците), така че е напълно поносимо за живеене. Двете крила с най-тежък режим - това за Аугментирани и това за особено опасни Стандартни - никога не са били използвани.)

Персоналът на затвора се състои от един-единствен човек - директора му. От 940 г. насам затворът не е успял да намери кандидати за надзиратели. В продължение на десет години затворниците са били охранявани единствено от автоматика, а когато тя с времето се повредила и престанала да работи (нямало кой да я ремонтира), са стояли вътре неохранявани - на добра воля. След ужасен скандал от страна на директора на затвора Научният съвет взел решение, което било обявено за „виц на столетието“ в целия Възел - на длъжността надзирател да се редуват срещу заплащане затворниците.

Колкото и да е смайващо, оказало се, че решението върши работа - почти не е известен случай някой от „надзирателите“ да е злоупотребил с длъжността си. Когато по принцип не си криминален тип, вътре си за един месец заради някаква дреболия, условията на живот са напълно поносими и след като излезеш си на практика чист, реално няма от какво да бягаш. А когато не работиш тази работа с години наред, не развиваш и надзирателско-рушветчийски манталитет... През 971 ОР един от осъдените нарушители помолил директора на затвора да му отложи с два месеца излежаването на присъдата, понеже имал да си дострои вилата. Станалият вече за посмешище и в собствените си очи директор му разрешил. След два месеца човекът най-добросъвестно се явил и по своя инициатива лежал пет дни повече за компенсация. (И за да пляска карти по цял ден далече от жена си.)

Специалисти от Стражевите светове твърдят, че при нужда само за седмица-две затворът може да бъде възстановен до първоначалната си страховитост. Е, те вероятно биха могли - но на Академия и да има някой, който да го може, надали би си дал труда. Просто няма нужда.

=== „Нощта на Чернобог“ ===

Популярна сред децата на Академия компютърна игра. Поддържа устройства за виртуална реалност и позволява както мултиплейър, така и солови мисии. Тинейджъри с компютърни наклонности често участват в правене на любителски нива за нея и си устройват турнири.

(Христина от романа „Ортодокс“ ѝ е почитател, особено на соловите мисии, които позволяват тежки оръжия. Заради неловкостта си тя като правило губи престрелките с други деца. Но какъв кеф е само като хванеш базуката, па като запукаш, та всичко да ври и кипи... Наблюдението ѝ, че манастирът на Петърчо много прилича на този от второто ниво на играта, е по-точно, отколкото тя подозира - авторите на нивото са базирали схемата на манастира на описания и снимки от проучвания на Ортодокс, свързани с Петлевския манастир.)

Йосиф Водителя

2016-02-06T02:08:35Z

Григор: дребни дооправяния

{{Инфокаре герой
| име = Йосиф Водителя
| други имена = Кирил Димитров
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Йосиф Водителя''' е създател на [[Разделението|Разделенския]] проект за света [[Ортодокс]]. Предводител е на религиозната общност, подала този проект. След преселването става Първи Патриарх на света, а след смъртта си - и официален негов светец.

== Биография ==

Роден е в София под името Кирил Димитров, почти седемдесет години преди Разделението, в бедно и не особено дружно семейство. Баща му ги напуска преди Кирил да е навършил година. Майката не смогва едновременно да изкарва хляба на семейството и да се грижи за сина си достатъчно. Разболява се когато той е на шестнайсет години и умира година по-късно.

Още като дете той попада в лоша компания, учи се зле и напуска училище преди да завърши средно образование. Известно време работи груба физическа работа тук-там, за да издържа болната си майка. Когато тя умира, той се хваща на работа при наркодилъри, подмамен от заплащането, като „охранител“. По това време той е вече зрял, доста здрав физически за възрастта си, добре ориентиран в живота, извънредно практичен и на практика напълно безскрупулен (макар и никак да не е смелчага). Потаен е като личност и умее великолепно да се преструва (косвени тестове, проведени по-късно на базата на информация за личността му, показват, че би бил извънредно талантлив актьор). Непрекъснато попива новото; продължавал е да се усъвършенства дори на преклонна възраст. Няма никакви предразсъдъци срещу манипулирането на околните и старателно се учи на този „занаят“. Притежава остър, бърз и изобретателен ум.

Първата задача, с която е натоварен, е да участва в група, която да ликвидира бивш „охранител“, опитал се да се откъсне от „бизнеса“, но знаещ прекалено много. Младият Кирил моментално се досеща защо е натоварен с тази работа, а и какво го очаква някъде в бъдещето (ако не загине преди това), и е здравата уплашен. Измисля си стомашна криза, разиграва доста убедителна сцена пред „колегите“ от групата и се скатава от убийството, за да не бъде използвано после участието му срещу него. През следващите няколко месеца се прави на изключително трудолюбив и старателен, макар и болен, и успява да скъта някоя пара без да се натопи в нито едно по-сериозно престъпление.

В подходящ момент хваща тайно автобуса за Германия. Месец и нещо се крие къде ли не, работи нелегално и трепери от всеки шум наоколо. В един момент случайно попада на американски мисионери, дошли да проповядват сред най-изпадналите. Научава съвсем случайно, че те оглеждат за богобоязливи и съвестни хора, които да пратят на обучение в САЩ за мисионери, и си съставя план. Разказва им, че го гонят зли наркотрафиканти за отмъщение, че им е пречил. Заявява, че е много дълбоко вярващ и богобоязлив (всъщност през живота си не е виждал кръст или икона отблизо), и че иска да работи за Бога като доброволец, без да очаква нищо в замяна.

Актьорското му майсторство подлъгва дори виделите немалко мисионери (а те са видели повече, отколкото той предполага!). След два месеца криене в жилището им и старателно домакинстване те го пращат в САЩ на обучение, в специализиран църковен лагер. (Той пък използва тази възможност, за да си създаде фалшива самоличност.)

Там наш Кирил открива, че „църквата“ им всъщност е секта, насочена единствено към промиване на мозъци и докопване до власт. Старателно се преструва на добре зомбиран и успешно прави кариера в йерархията им - за пет години се издига до трето ниво пастор, с подчинени повече от сто „свещеници“. Всички се възхищават на съчетаните в него агресивна набожност със здрава практичност и усет за реалния свят (първото е често при тях, но второто - не: промитите мозъци рядко са адекватни).

Идилията свършва, когато големи клечки от църквата решават да играят с чуждо разузнаване, подмамени от обещания за власт и влияние. Тайните служби ги разкриват и сектата е безмилостно разтурена. Нашият герой се оказва точно на нивото под тези хора - хем нищо незнаещ за игрите им, хем твърде високо, за да бъде оставен просто така. Вече под името Димитър Христов той е депортиран обратно в България. За негово щастие - с прилична сума пари в джоба (колкото пари на сектата е успял да открадне).

Като практичен човек, той бутва рушвети тук-там и легализира новата си самоличност. Идеята за владеене на умовете и душите на хората чрез религиозен контрол му е харесала страхотно, и той се насочва към православната черква. Нови умилителни лъжи и съчинения как тежко се е борил за православието в САЩ, нови рушвети, ново актьорство и малко учене го сдобиват с черковен сан, името Йосиф и работа като свещеник в малка софийска черквичка.

Нашият герой иска много повече, но удря тук на камък. Девет десети от свещениците около него са също практични хора и няма да си отстъпят постовете и властта на никого така лесно. Той има интелекта и манипулативността си, но те имат връзките. Новоименованият Йосиф бързо разбира, че надали ще успее да стане нещо повече от квартално отче. Амбициите му обаче не се задоволяват с това и той се замисля какво да направи, за да концентрира влияние зад себе си.

Полезен се оказва отново примерът на САЩ, където силни религиозни организации се обявяват срещу аугментациите и първите опити за създаване на Безтелесни, и печелят добра политическа основа по този начин. Там тези организации разчитат предимно на религиозната основа на американеца. Йосиф знае, че българите далеч не са толкова религиозни, но решава да разчита на нещо друго.

На българска почва тези нововъведения вече също текат, и то главно сред тази част от населението, която като финансови възможности е неговият елит, а като човешки качества - утайката му. Огромният процент от хората не могат да си ги позволят, и завиждат и мразят (често напълно оправдано) тези, които могат. Йосиф решава да използва това тяхно недоволство.

След две години старателно доизучаване на социално инженерство и съчиняване на общата схема, Йосиф скалъпва познатата от историята на Ортодокс философия, на този етап още много груба. Създава официално своя секта (декларирана просто като „група на искрените православни“) и развява байрака на християнството срещу аморалността и безчовечието, достигнали до физическо въплъщение - превръщането на хората в не-хора. И проповядва нуждата от фундаменталистка православна държава, която да лиши не-хората от правата, които не бива да им се полагат.

Отначало последователите му са доста и сектата му започва да набира застрашителна скорост. Подкрепена от него политическа сила успява да влезе в парламента и чрез нея той получава още повече известност. Тъй като обаче не успява да се сговори добре с мафията (винаги го е страх от тези хора), влиянието му е умело подрязано чрез контролираните от нея медии - Йосиф и хората му са обрисувани като войнстващи зомбирани фундаменталисти, нещо като секта на талибани. В добавка, аугментациите стават все по-евтини и достъпни и за обикновените хора, а българинът лесно забравя набожност, като види келепир...

Малко по малко сектата на Йосиф започва да заглъхва и оредява. Фанатизмът ѝ обаче не намалява, дори напротив. Масовото навлизане на нанотехнологиите прави и не толкова богатите все по-свободни като време и сили. Хората му прекарват все повече време сред „свои“ и се самонавиват. Йосиф бързо разбира, че вече няма как да се пусне от хорото, дори да иска - точно както преди с наркобизнеса. Е, този път нещата са легални, най-отгоре е той, гледат го в устата, носят го на ръце и го смятат за пророк. А това може да не е в мащабите на цяла държава, но все пак е каквото той е искал.

Йосиф продължава да се бори за власт и влияние, и да допромива и оформя умовете на паството си. Борбата му тече с променлив успех и макар да не става кой знае колко могъщ, той натрупва приличен опит и умения в лидерството и изчиства и подрежда философията си доста добре. Когато [[Безтелесни|Безтелесните]] съобщават за решението си за Преселението и за възможността за подаване на проекти за светове, той решава да се свърже тайно с тях и да действа.

Свързването не минава гладко и лесно. Отначало изобщо му е отказано да подаде проект. Хитрецът обаче решава да подходи с разбраност и човечност към Безтелесните. Това също не е посрещнато безрезервно, но с молби и унижения при закрити врати той успява да договори правото да подаде проект.

Официалният мотив Безтелесните да му отказват е, че свят с философия като неговата не би бил стабилен, и не би издържал повече от две-три столетия. (На Йосиф от това не му пука особено, нали няма да живее толкова дълго, но се налага да се прави на загрижен пред тях. Не че и те му вярват, но виждат полза в него.) Те му предлагат помощ за доизчистването на философията и стабилизирането на проекта. Той поставя условия и успява да се пребори за някои... е, поне за тези, на които Безтелесните всъщност не държат.

Всички контакти на Йосиф с Безтелесните остават запазени в пълна тайна от паството му. Проектът е съставен от него, с беглата помощ на седем-осем най-близки съветници, при абсолютна секретност. Той успява да съчини правдоподобни религиозни обяснения за всичко, което „миряните“ се налага да направят - и за подписите, които трябва да поставят, и за преминаването през предоставения портал...

Към момента на Преселението Йосиф е на почти седемдесет години. Пристигнал веднъж на Ортодокс, той се развихря. Вече никой не му пречи да се обяви за Патриарх (по-точно да „приеме с нежелание“ народът да го обяви, след като е доказал, че може да ги отведе в Обетована земя). За щастие, освен талантлив актьор и манипулатор той се оказва и талантлив организатор - а където талантът му не достига, съветите на Безтелесния Отговорник на Ортодокс помагат.

Доста скоро след Преселението Йосиф разбира, че е получил абсолютно всичко, за което е мечтал. (Всъщност, при един разговор Отговорникът му го казва направо и го пита какво смята да прави оттук нататък.) Новопосветеният Патриарх бързо разбира, че ако има нещо, което да му е останало като смисъл за съществуване, то е да направи сътвореното от него колкото се може по-трайно и истинско. Част от което, като начало, е да бъде това, което един истински Патриарх трябва да бъде - отначало престорено, после - все повече наистина. Какво му коства, и какво друго има за правене?

Тук идва и промяната. На преселенците се раждат деца, които въпреки силно религиозното възпитание най-често не са чак слепи фанатици, и биха видели неискреностите на Йосиф. Междувременно обаче той все повече се превръща в наистина искрен духовен баща на хората си, готов за тях на всичко. И когато Отговорникът на няколко пъти го „подпомага“ лекичко със сътворяване на чудеса, основата е поставена. На стари години мошеникът и властолюбец се превръща постепенно в достоен човек.

За разлика обаче от повечето достойни хора, Йосиф се е учил над половин век да мошеничества и е овладял това изкуство до завидна висота. Веднъж решил, че иска да сътвори нещо истинско и свястно, той с лекота лови шмекерите, кариеристите и властолюбците, и взима абсолютно безскрупулни мерки срещу тях. Именно на тази му политика, упражнявана почти петдесет години, се дължи на практика пълното изчистване на свещеническото тяло на Ортодокс от егоистични кариеристи и кариеризъм, попадането на цялата власт в ръцете на искрено набожни и загрижени хора, и създаването на ефективна система от мерки, която да запази властта в ръцете на такива хора. (Което е и целта на Отговорника, и той подпомага Йосиф за нея с всичко необходимо.)

Не е известно Йосиф да е имал постоянна връзка през живота си, или пък деца. Знае се, че преди да стане свещеник е имал доста приятелки. Носят се слухове, че е имал и след това, и дори че е бил влюбен. Доказателства обаче не са запазени. Гени, които биха могли да са негови, се откриват при случайни изследвания в популации извън Ортодокс (на Ортодокс, естествено, никога не е правено изследване), но те биха могли да бъдат предадени и от негови близки роднини.

Йосиф Водителя умира на сто и седемнадесет години като първи Патриарх на Ортодокс, с удовлетворението от осмислен и постигнал достойна цел живот. Гробът му се намира в Патриаршеското гробище в Свети град, зад централната катедрала на Ортодокс, наречена също на негово име - „Свети Йосиф Водител“. И е най-първата от чудотворните светини на Ортодокс - преспалите на него се излекуват от болестите си, ако дори малко го заслужават. Разбира се, това е дело на Отговорника и е неговото признание към паметта и делото на Йосиф. Всички други чудотворни светини на Ортодокс (включително иконата на Богородица от Петлевския манастир) са дело на Отговорника и тръгват от тази традиция.

== Въвеждането на цирковете и на Анатемосването ==

Историята за въвеждането на Ортодокс на цирковете и на Анатемосването е един от най-нагледните примери за манипулативността на Йосиф.

Още скоро след Преселението се разбира, че някои от преселниците са просто хора, записали се в сектата на Йосиф в последната минута, колкото да имат къде да отидат, и че всъщност не са чак толкова ентусиазирани от средновековно-аскетичния живот, тежката работа и глупавите молитви. Част, макар и малка, от младото поколение също се води по техния ум, и това почва да натрупва разлики и напрежения - макар и на този етап още дискретни. Йосиф го забелязва и успява да го държи под контрол, но не е щастлив от факта.

Трийсетина години след Преселението при разговор Отговорникът му подхвърля идеята, че проблемът е принципен за един изцяло религиозен свят, и че някакво развлечение, примерно пътуващи циркове, може да е от полза. Йосиф знае какво значи „съвет от Отговорника“, така че се заема да го реализира. Включвайки и свои планове.

За изпълнител той набелязва новопроизведения митрополит Григорий - човек напълно от неговия тип, петдесетинагодишен амбициозен и хитър лицемер и кариерист. Споделя с него плана за създаването на първия цирк, и тъй като здравето му се е влошило, го прави свой временен наместник и говорител, и го оставя да въвежда идеята. Другите митрополити, консервативни и искрено вярващи (и заради това негодни да управляват цял свят, по мнението на Йосиф), се възпротивяват на идеята за цирка, но Григорий използва новите си правомощия и смазва несъгласието им.

Съвсем скоро циркът е създаден. Григорий рапортува успеха, похвален е публично от Йосиф и е даден за пример пред всички като най-достоен изпълнител и следовник. Почти веднага след това обаче здравето на Йосиф се влошава още повече, и той посочва Григорий официално за свой наместник по време на болестта. Два месеца Йосиф е много зле - едва ходи, подкрепян от помощници, и се движи единствено до трапезарията и обратно (отказал да му носят храната в стаята, уж от скромност, но всъщност за да наблюдава духовниците си). Всички смятат, че идва краят на почти стогодишния старец. През това време Григорий затвърждава позициите си и поема на практика цялата власт в свои ръце. Вече никой не се съмнява, че той ще е следващият Патриарх.

Един ден обаче Йосиф му споделя на четири очи, че се чувства по-добре, че смята скоро да поеме отново юздите, и че има „сериозни забележки“ към управлението му. Григорий е изплашен, че перспективата да стане Патриарх може да се провали, и решава да действа. Още при Преселението той е пренесъл тайно някои неща, едно от които е шишенце със силна отрова. Случаят е до немай-къде подходящ за нея - покрай болестта си Йосиф не може да яде топла храна и за него в готварницата отрано се оставя отделна паница, за да изстине. Час преди обяда Григорий минава през трапезарията, отпраща за малко готвача и слага отрова в паницата на Йосиф.

Както винаги, Йосиф докретва до столовата, подпиран от помощници, и сяда на масата. Докато другите се нахвърлят на храната, той незабелязано кога вместо това е вдигнал очи към небето и известно време говори неясно с някой, видим само за него. Когато всички са почти привършили (и повечето са го забелязали), той се надига и обяснява, че го е посетил ангел-хранител, който го е предупредил - в храната му има сложена отрова. Всички са смаяни, Григорий - стреснат. Йосиф продължава, че ангелът му е казал: „Яж смело, Божията сила ще превърне в устата ти отровата в цяр за болестта ти“. Сяда и сред ужаса на околните се нахранва спокойно. След това става енергично, очевидно излекуван отведнъж, и заявява: „Нека който го стори си признае - иначе отровата ще плъзне в неговата кръв. Само признанието ще го спаси от ужасна смърт.“

Смайването на всички е на върха си - видели са Божие чудо. Григорий не вярва в чудеса, но разбира - Йосиф го е усетил и изиграл. Очевидно му е пробутал обратно отровената храна. Не може да повърне пред другите - ще се сетят. А отровата не чака. Единствената надежда да спаси живота си, поне за момента, е да си признае... Налага се Йосиф да го защити с тялото си от гнева на околните. След като дават останалите в паницата на Йосиф няколко лъжици чорба на едно куче, то умира, а при претърсването на стаята на Григорий намират шишенцето с отровата.

На съда над Григорий всички искат смъртно наказание, но Йосиф се възпротивява, с авторитета си на Патриарх. „Животът е даден от Господа - който иска да го отнеме, с колкото и добри намерения да е, помага на сатаната. Засрамете се!... Вяра в Григорий имах преди - милост ще имам за него и сега.“ Всички за пореден път са смаяни от благородството и светостта му. Като наказание за такова престъпление, спуснато му чрез просветление свише, Йосиф обявява Анатемосването. Липсва информация какво се е случило с Григорий, след като бива Анатемосан и прогонен от околността на селището. Изследователи от Академия предполагат, че той не е понесъл провала си и се е самоубил.

(Седемдесет години по-късно Третият Патриарх след избирането си се заинтересува от съдбата на Григорий. След като не успява да намери никаква информация какво се е случило с него, Патриархът постановява, че е редно Григорий да получи християнско погребение и гроб, ако и символични. На неуверените няколко митрополити обяснява, че ако Йосиф Водителя е бил жив, е щял да направи точно това, и че следователно да не го направят е рушене на делото на Йосиф. Съответно, в Гробището на Основателите е проведена погребална служба, погребан е празен ковчег и е поставен надгробен камък с името на Григорий. Пазителите на гробището го дават за пример какво значи християнско опрощение.)

След прогонването другите митрополити се заемат да отменят всичко, създадено или подкрепено от Григорий. Йосиф използва ентусиазма им, за да внесе изгодни му промени в много области - запазва някои от създадените неща („Не горете юргана заради бълхата!“), модифицира други, премахва трети (въпреки че Григорий не е имал нищо общо с тях), въвежда четвърти. Циркът е сред запазените. (За което циркаджиите му се отплащат с благодарност и още славославене.) Въведено е обаче правило циркът да не развлича хората целогодишно. Отначало, докато преселниците още живеят на едно място, циркът дава представления веднъж годишно за по един месец. Когато започва разселването, циркът малко по малко става постоянен и пътува между населените места. После се появяват и други циркове, но никъде няма твърде чести представления.

Всъщност Йосиф още преди Преселението е забелязал колко амбициозен и безскрупулен е Григорий, и е искал да го отстрани, за да не му забие някой ден нож в гърба. Хитрият момък обаче не му е давал никакъв повод. На Ортодокс Йосиф го издига, за да може да го наблюдава отблизо, и да се опита да го спечели - без успех. Григорий не прави нищо лошо, но си остава отвътре все така безскрупулен. Йосиф разбира, че петдесет години по-младият Григорий ще го чака търпеливо да отслабне, и търси възможност да му скрои номер.

Естествено, болестта на Йосиф е от начало до край преструвка. Той също е пренесъл тайно при Преселението цял сандък „неортодоксални“ неща. Между тях са голям брой микрокамери, които е набучил къде ли не, и вградено в личния му кръст устройство за наблюдение и контрол. Чрез тях той си спечелва името на мъдрец, който лесно отгатва скритото в хората; все пак обаче не може да наблюдава всичко и всеки непрекъснато. Усамотил се в стаята си като болник (и то скромен, който се срамува да занимава гледачи със себе си) и поставил Григорий начело на нещата, Йосиф съсредоточава вниманието си върху него.

(Уж неспособен да стане и да се движи без помощ, Йосиф е пъргав като младеж, когато няма кой да го гледа, или пък е отпратил гледача, примерно да му донесе студена вода от реката за компрес на болната глава... Денем почти всички са на работа, а нощем спят здраво след тежкия труд; така Йосиф получава свобода на придвижване, без никой да го забележи. Когато не почива или планира ходовете си, Йосиф премисля Анатемосването като наказание, и какви точно промени иска да внесе в създадените обичаи.)

При постоянното наблюдение Йосиф забелязва, че Григорий очевидно също е донесъл нелегално това-онова. Издебва възможност, претърсва нещата му и намира шишенцето с отровата. Взима мъничко от нея; първоначалната му идея е да я подхвърли пръв на Григорий, но после му хрумва по-добра. Обявява, че стомахът му е зле и помолва да оставят храната за него отделно, за да изстива (всъщност за да създаде на Григорий удобна възможност именно да му подхвърли отрова - така знае за какво да внимава). Тъй като Григорий продължава да изчаква, Йосиф накрая го провокира с „усещането за подобрение“ и „сериозните забележки“, и започва да го следи непрекъснато.

Отначало идеята на Йосиф е да отстрани Григорий без съжаление. Докато го провокира обаче, му става жал - вижда в него по-младия себе си. Задава си въпроса дали „врагът“ му не би бил всъщност най-подходящият му наследник, като най-практичен и реалистичен от митрополитите. И решава провокацията да е изпитание и за двамата - и ако Григорий издържи изпитанието и предпочете вярността, да бъде определен за следващият Патриарх, когато Йосиф си отиде... Григорий обаче се проваля.

След като Григорий отравя храната му, Йосиф минава тайно след него, изхвърля отровената храна и слага в паницата си чиста. Привършвайки храненето си в трапезарията, незабелязано пуска в няколкото умишлено оставени в паницата лъжици чорба отровата, която е взел и настоява, „за да е сигурно, че не набеждава никого напразно в смъртен грях“, да я пробват на животно. Останалото свършва един дяволит поглед към Григорий, така че онзи да го забележи и да си помисли, че отровената храна е отишла при него.

След като всичко е свършило, Йосиф е убеден, че никой не е забелязал нищо. На Ортодокс обаче има един, който и без микрокамери спокойно може да следи всяко движение и дори мисъл на всеки - Отговорникът. Той е видял решението на Йосиф да подложи на изпитание себе си. Двайсетина години по-късно, след като Йосиф умира, целебното действие на гроба му взима идеята си именно от номера му с „чудодейното изцеление“ - и създаването му е признателност на Отговорника към Йосиф, базирана отчасти и на решението на Патриарха да изпита себе си.

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]

[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Ортодокс

2016-02-06T01:30:57Z

Григор: дребни дооправяния

{{Инфокаре свят
| код = 476204-104723
| име = Ортодокс
| официално име = Обетована земя
| възел = 611
| релейна група = 26
| тип = Средновековни светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

''Това е статия за света Ортодокс. За романа „Ортодокс“ вижте [[Ортодокс (роман)]].''

== Светът ==

=== Проектът ===

Светът е основан е от разнородна група от фанатични източноправославни и кариеристи в църковната област. Водачът на групата е известен като [[Йосиф Водителя]].

По времето на появата на първите [[Аугментирани]] Йосиф създава в България секта, обявила себе си за „истинските православни“, и поставила ударение върху строго спазване на старовремските православни догми и канони. И на още други, измислени за допълване на картината, а понякога и заради нечий интерес. Те отричат всякакъв научно-технически напредък. Обявяват официално Аугментираните и [[Безтелесните]] за зло и демони. Борят се за власт на църквата – фундаменталистка православна държава. Всъщност Йосиф е хитър кариерист с лидерски качества, който не е вярващ, но добре оценява ситуацията и се мъчи да се докопа до политическа власт.

Идеята да създаде такава структура се корени в успеха на секти като тази на Муун и в доказаната исторически вътрешна стабилност на конфесионалните държави. (Две от най-великите империи, създавани от човечеството, са религиозни - Византия и Османската империя. Една от големите империи на 20 век, СССР, също е конфесионална.)

Йосиф основава сектата и се обявява (по-точно оставя членовете ѝ да го обявят) за неин първосвещеник и духовен пастир. Популярността ѝ е висока сред тези, които не изпитват симпатии към Аугментираните. За десетина години тя набира значителен брой хора. Донякъде за това спомагат и първите Аугментирани, които произхождат от финансовия каймак (и често от моралната и интелектуална утайка) на обществото, и често демонстрират, че смятат обикновените хора за по-низши. С времето обаче аугментациите стават все по-достъпни, и основата на сектата се измества към по-бедните слоеве от обществото. Влиянието ѝ сред върхушката отслабва, сектата започва да линее и желаната от Йосиф цел - да постигне политическа власт - пропада. Той не се предава и след двадесетина години борба дочаква [[Разделението]].

При Разделението Йосиф успява да издейства собствен свят за своята секта. Разбира се, това става с тайни пазарлъци със [[Свръзката]] и много отстъпки пред исканията им.

=== Тезаурус ===

За ниво на развитие на света е избрано ранното Средновековие. Машините от всякакъв вид (всичко по-сложно от обикновено колело или воденичен механизъм) са обявени за осквернение на волята Божия, прогресът под каквато и да било форма - също. Създадени са строги правила, които да забраняват дори като идея нещата, които принципно биха могли да доведат до прогрес. Много често тези правила са изненадващо изобретателни и ефективни. Някои изследователи на Ортодокс смятат това за сигурен признак, че са били предложени от Свръзката, други го оспорват.

Установено е летоброене от преселението на сектата на Ортодокс - ОП. Използват се старостилни (по представите на Йосиф и компания) мерки и теглилки, технологии и др.

Като историческа база на новия свят Йосиф и хората му адаптират и частично пренаписват историята и религиозните писания (не без помощта на Свръзката). За довършване на картината ги допълват с нови - например Летописа на Смутното време, Указанията на Йосиф за благочестив живот и т.н.

Много от възприетите правила са създадени или изчистени вече след преселението. Почти всички по-важни са създадени още от Йосиф Водителя. Откакто той е починал, правила се създават, променят или доуточняват рядко.

Духът, порядките, обичаите и правилата са каквито са били през Средновековието за България и българите, по представите на Йосиф и хората му. Реално отговарят по-скоро на късното Средновековие, каквото е в популярните обществени представи по времето на създаването на проекта, и са твърде различни от реално исторически съществувалите.

Списъкът на разликите е огромен. Причината за повечето е една и съща - Йосиф и хората му просто не са знаели това или онова. Че българките тогава не са носели рокли; че „потур“, „ока“ и още много други думи не са български; че много обичаи тогава не са съществували, или пък са били смятани за езически и безбожни, и т.н.

=== Кодекс за връзка ===

Проектът на Йосиф отначало е бил за напълно изолиран свят. От Свръзката обаче поискали други светове да могат да го изучават и така той да е от полза за Резервата като цяло. В замяна му предложили реализиране на програма за чудеса - изцелявания от светини, прояви на духовна мощ от духовници и прочее. Необходимостта от Отговорник на света, който знае за Резервата, можела лесно да бъде решена, като тази роля бъде предоставена на специално създаден Безтелесен, обвързан със спазването на кодекса за връзка и задължен да се грижи за най-добрия интерес на Ортодокс. Пак той ще е натоварен да осигурява чрез ресурсите си и чудесата.

Йосиф приел предложението, но поставил условието връзката да е едностранна - населението на Ортодокс да не получава отникъде външна информация. (Официално - за да се опазва тезаурусът. Реално - за да няма никакъв шанс някой да се меси на Йосиф.) Още малко пазарлъци довели до условието външните изследователи да изглеждат в очите на жителите на Ортодокс като адови създания, и ако бъдат посрещнати с молитви или свети предмети, да прекъсват работа и да изчезват по подходящ начин. (Точните подробности за преговорите не са известни, но се предполага, че за това е настоял Йосиф - за Свръзката не би било никакъв проблем изследователите да са невидими и неосезаеми за местното население.) Също, те нямат право да споменават каквото и да било за Резервата на хора от Ортодокс, а ако го направят, Отговорникът е длъжен да „редактира“ паметта на чулия информацията, или да вземе други подходящи мерки, които да попречат на разпространението ѝ.

По правилник изследователи, които проучват света от разстояние, чрез трансмитер, трябва да са видими на Ортодокс и да изглеждат като самодиви. Тези, които отиват там физически, трябва да изглеждат като караконджули. (Предположението на Петърчо от романа „Ортодокс“, че жените се явяват като самодиви, а мъжете като караконджули, е грешно.) Ако се наложи да използват транспортни или други машини, те трябва да изглеждат като „зли“ природни явления - смерчове, мрачни облаци и т.н. Ако бъдат прогонени от свещеник, те са длъжни да изчезнат (по тълкуване на Кодекса от Отговорника на Ортодокс - включително и да прекратят изследването си), и са длъжни да бягат от свещени думи, предмети и символи. (А ако се сблъскат пряко с тях - и да изглеждат засегнати физически.)

Понякога тези изисквания влизат в противоречие с вярванията на Ортодокс (а това ще рече и с целта на Кодекса за връзка) - например самодиви не могат да се явяват денем. (На практика полупрозрачният и блед образ на самодива не се забелязва лесно на слънчева светлина, но въпреки това улеснението не е пълно.) Съгласно Кодекса, решаваща дума в подобни случаи има Отговорникът на Ортодокс. Той решава всеки случай „според обстоятелствата“ - понякога забранява провеждането на изследване денем, понякога изисква изследователите да присъстват лично (тоест да се явят като караконджули, за които се предполага, че могат да се явят и денем), понякога позволява то да се проведе, без изследователите да са видими, и т.н. Случвало се е да има и напълно непредположими и наглед несвързани с нищо изисквания. Изследователите не са успели да установят точна схема кога какво решение ще вземе той. Вероятно списъкът фактори, които взема предвид, далеч надвишава човешките възможности за преценка.

Вярванията на Ортодокс от една страна улесняват работата на изследователите, но от друга я затрудняват. За самодивите се очаква да са безплътни, което добре отговаря на факта, че всъщност са само образи. В същото време, изследователите е трябвало да държат изпит по специално измислени „самодивски“ хора и да ги играят, ако някой от Ортодокс ги забележи. (Скоро трансмитерните инженери се изхитрили да завъртят на хорото само самодивските образи, докато изследователите продължават да си работят спокойно. Отговорникът на Ортодокс обаче заявил, че буквата на Кодекса е нарушена, и не приел идеята. Обяснение не е дал.)

Подобно е положението и с караконджулите. Вярванията на Ортодокс за тях в голяма степен отразяват реалностите на работата им - те вършат странни неща и могат да повредят това или онова, но рядко нараняват хора или ги нападат. Изчезването им добре съответства на изтеглянето им чрез трансмитера на [[Академия]]. По тази причина и изследователи, затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове, или в осветени с литургия места - черква или манастир, е забранено да бъдат изтегляни чрез трансмитер. Иначе би се получило, че светостта не е пречка за тях.

(Не е ясно защо когато Христина и семейството ѝ се явяват пред Петърчо в истинския си вид, е нямало санкции - може би защото не са били на изследователска задача, тоест точно тази буква на кодекса не е нарушена, или защото Петърчо е било планирано да бъде измъкнат от Ортодокс, тоест потенциално вече не е негов жител.)

Способният на много човешки хумор Безтелесен въвежда купища весели елементи в спазването на статута. Например апаратурата, която подсигурява промяната във вида на изследователите (и е част от трансмитера), отразява всяка тяхна емоция във вида на съответните им образи (включително доста емоции, които реалното им тяло би прикрило).

Създаваният от трансмитера изглед на някого като самодива или караконджул често е духовита карикатура на реалния човек. Физическата прилика обикновено е запазена до степен който знае за какво става дума да може да ги познае, но като правило е „разкрасена“ по хем трудно предсказуем, хем определено типичен за човека начин. Ситуацията е още по-весела, ако изгледът включва промяна на пола (самодивите по дефиниция са красиви жени, докато караконджулите... е, достатъчно грозни са, за да няма как да не са мъже.)

=== Отговорник ===

Отговорникът на Ортодокс е Безтелесен, назначен от [[Свръзката]]. Представлява специално създаден за тази задача синтетичен разум, обвързан с избрания от Ортодокс кодекс за свръзка с другите светове и уговорените задачи. Както често става между Безтелесните, той е придаден като подоператив към друг Безтелесен - този, който е ходатайствал за създаването на света. (По този начин Безтелесните са заобиколили изискването на Йосиф Отговорникът на Ортодокс да се ръководи единствено от кодекса за свръзка: той наистина се ръководи само от него, но е подчинен на необвързан от това обещание.)

Формално Отговорник е подоперативът; почти цялата Отговорническа работа и контакти със [[Стандартни]] се вършат от него. Тъй като обаче главният му Безтелесен е известен сред Стандартните почти само с тази си роля, обикновено той бива наричан от тях „Отговорникът на Ортодокс“. Почти всички Стандартни не знаят за това разделение на ролите и смятат, че контактуват с Безтелесния като цяло. Малкото, които го знаят, знаят също и че за тях на практика няма значение с кого точно контактуват. Отделно от това, за главния Безтелесен отговорничеството за Ортодокс е нещо като хоби и той доста често се меси в работата на подоператива си, така че грешката е и донякъде вярна.

Както около всеки Безтелесен, така и около този се носят какви ли не слухове - например че това му назначение всъщност е наказание за някакво провинение или престъпление. Истината е, че заради ходатайството си за създаването на Ортодокс той смята за свое морално задължение грижата за този свят.

Някои Безтелесни смятат, че той понякога нарушава кодекса на Свръзката, допускайки прекалено близко обвързване със Стандартните и лични симпатии, до степен да нарушава правилата заради тях. Не могат да му отрекат обаче, че е постигнал истински духовен и религиозен тезаурус в доста трудни изходни условия (повечето Средновековни религиозни тезауруси бързо се израждат в псевдо-религиозни властомански, дори ако изходната среда не е от българи).

(В това мнение на Безтелесните има известна доза истина. Знае се, че подоперативът за Ортодокс е от второ ниво в йерархията оперативи на Безтелесния, непосредствено под ядрото на личността му - тоест, Безтелесният преценява тази задача като една от най-важните си. Като се има предвид, че тя ще се върши също толкова добре дори ако подоперативът бъде смъкнат десетки нива надолу, единственото логично обяснение са силни симпатии на Безтелесния към Стандартните и Ортодокс. Знае се също и че този Безтелесен е запазил непропорционално и нелогично (от гледна точка на Безтелесните) голяма роля на човешките качества в ядрото си, включително позволява на емоции и нелогичност да повлияват в определени случаи решенията му. За Безтелесните това е белег на „изкривеност на личността“, тоест в известен смисъл разсъдъкът на Отговорника е ненадежден и не е ясно доколко може да се разчита на безпристрастната му преценка по въпроси, свързани със Стандартни. Тъй като обаче той никога не е давал повод да се смята, че изпълнява Отговорничеството (или която и да е от другите си задачи към Свръзката) недостатъчно добре, бива търпян, горе-долу както Стандартните биха търпели някой кротък и безвреден луд. А ръководството на Свръзката го смята, точно заради тези му особености, за „ценен ресурс“, и понякога го използва и за нетипични задачи. В дъното на събитията от [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] е точно такава интрига на ръководството.)

Отговорният за Ортодокс подоператив действа, като управлява подоперативи за социалната структура на планетата, физическата ѝ структура, стабилността на звездата ѝ и околокосмическото пространство, и т.н. Всеки от тях разполага със свои йерархии от подоперативи. Този за социалната структура например разполага с подоператив за управление на физическите му тела из планетата (на него пък на свой ред се подчиняват подоперативите, които реализират личностите на тези тела), подоператив за глобално следене и наблюдение, подоператив за социално планиране и връзка с Патриарха, и т.н.

Официално Отговорникът поддържа връзка на Ортодокс единствено с Патриарха. Явява му се като ангел-съветник и скрито манипулира избора на Патриарх. Това са основните средства, чрез които насочва развитието на тезауруса на Ортодокс (има и други - може дори да се намеси в мисленето на някого пряко, без този някой да усети, или да манипулира събитията, но обикновено избягва да го прави). Реално обаче контактува и с много други хора; предполага се, че има поне десетина тела, живеещи като обикновени хора на различни места, може би дори сред Анатемосаните, и които също служат като инструмент за влиянието му. (Броят им бавно се увеличава с увеличаването на населението; към 972 г. от Разделението те са дванайсет. Съвпадението с броя на християнските апостоли е случайно.)

=== География ===

Представлява планета с размерите на Земята и с подобна на земната луна. Сушата е 42% от повърхността и почти цялата е един огромен, силно разклонен континент с дълбоко врязани в него морета, прострял се предимно в северното полукълбо. Ландшафтът е регулиран - няма пустини, твърде високите планини са рядкост, и пр. Пейзажът почти навсякъде е леко хълмист до планински, с много гори и поля, годни за обработване. Климатът също е регулиран - с лято като типичното за Югоизточна Европа и доста по-топла зима, без големи температурни разлики, с редовни валежи и др. Типичен за земните субтропици климат показват единствено екваториалните области (и то само на места - екваториалната част на континента се състои предимно от високи плата и планини, със стръмни спускания към брега, така че климатът там пак е близък до общия). Климат със студени зими и обилен сняг имат само терените на север от полярния кръг, които са малко. (През първите хиляда години от заселването му населението обитава област, разположена между 35 и 50 градуса северна ширина, така че не среща дори тези „крайности“.)

=== Флора и фауна ===

Животинският и растителен набор са подбрани от типичното за Югоизточна и донякъде Средна Европа през Средновековието. Опасни животни няма, с изключение на вълците (поискани лично от Йосиф Водителя) и мечките (рядко срещани и още по-рядко ставащи стръвници).

Весел куриоз са стопанските видове. Съставителите на проекта са нямали и идея, че повечето „типично български“ растения, а и доста домашни животни, са пренесени отдругаде по-късно и средновековният българин не ги е познавал. Списъкът е дълъг – царевица, памук, картофи, домати, тикви, боб, дини, пъпеши, леща, ориз, фъстъци, кокошки, пуйки... Злоумишлени слухове твърдят, че Йосиф Водителя се е отказал с огромно неудоволствие от кафето и тютюна, и дори че в екипа, правил проекта, е имало поддръжници на индийския коноп и коката. (Последното вероятно не е вярно – смята се, че Йосиф е направил проекта за света почти сам, ако не броим доизчистването му от Безтелесните.) Отделно от това, на практика всички стопански видове на Ортодокс са не каквито са били през Средновековието, а от сортове и породи, селекционирани не повече от сто години преди Разделението.

Нелегално (всъщност ръководството си е затворило очите за тях) са се промъкнали дори немалко генно-инженерни видове. Класическият пример е грозде (наричано на Ортодокс патриаршеско), което е без семки и съдържа фруктоза вместо глюкоза (и е подходящо за диабетици и чернодробно болни, но не става добре за вино). По-малко разпространено, но също отглеждано, е т.нар. пиянско грозде - сорт, който има много висока захарност. Виното от него може да достигне до 30% съдържание на спирт и пак да е естествено сладко. (Свещениците на Ортодокс не го долюбват и се мръщят на тези, които отглеждат много от сорта, но не са го забранили: виното е много ароматно и бива смятано за идеално за причастия. То е и единствената силна спиртна напитка на свят, където създаването на дестилационен апарат се наказва от свещениците като минимум с бой с пръчки.) Повечето отглеждани сортове царевица са с далеч по-високо съдържание на лизин от оригиналната и са не по-малко пълноценна храна от житото. Има и люти чушки, които съдържат почти 6% капсаицин, една от които може да подлюти здравата вечерята на манастир с над две хиляди монаси - осемстотин до хиляда литра гозба. Много от другите култури и животни също имат дребни генетични подобрения – например кучетата от Ортодокс не боледуват от бяс, гроздето не го лови мана, картофите не страдат от колорадския бръмбар...

Друг весел, макар и досаден куриоз са бълхите и въшките. Непосредствено след Преселението ръководството на сектата, запитано от по-грамотните и досетливи свои миряни за тях, е излязло със становището, че малките гадинки, както и вълците, са част от истинските неща и че волята Божия е да ги има. Истината обаче е, че никой от тези радетели на селския живот не е живял на село през живота си и не е знаел, че добитъкът има паразити - и затова не се сетили да поискат при съставянето на проекта да ги няма.

== Държавно устройство ==

Системата на Ортодокс е строга и нетолерантна към престъпност от какъвто и да било вид или каквито и да било организации освен църквата, и поддържа много добър порядък и спокоен живот. Поради строго регулираната икономика, лишена от възможност за създаване на големи икономически единици, корупция на практика не съществува. За това спомага и малкият размер на населените места - обикновено всеки познава всички от селото и тайните бързо стават известни.

Благоприятният за селско стопанство климат и поощряването на трудолюбието осигурява напълно приемлив (като за средновековен свят) стандарт на живота, практическата липса на инфекциозни болести също спомага за това. Парадоксално, но факт: ако във [[Възел 611]] се организира обективно състезание по безпроблемен и спокоен живот, въпреки ниския си стандарт и слабото развитие Ортодокс ще е сериозен претендент за първото място.

=== Административно делене ===

Светът е единна теократична държава. Нарича се Патриаршия.

Патриаршията се разделя на Митрополии, начело с митрополити. Митрополиите в Патриаршията към 972 г. от Разделението са шестнадесет. Броят им расте с увеличаването на населението и експанзията в нови територии.

Всяка Митрополия се разделя на околии, най-често около петдесетина, начело с владици. Има централен град с население около 10 000 души, където е и седалището на митрополита.

Всяка околия се разделя на около петдесетина села, управлявани от местните свещеници. Като правило във всяка околия има поне по едно градче, където най-често е и седалището на владиката.

Размерът и разпределението на населените места са строго регулирани. Спазва се правилото, че култивираната площ в землището на всяко населено място не трябва да превишава некултивираната (човек не трябва да поставя себе си над Създателя). Всяка стопански използвана земя - ниви, градини, самите населени места, пътищата между тях, обикновено дори пасищата, се брои към култивираната площ. Селата са с между 200 и 2000 жители, обикновено между 500 и 1000. Столицата на Патриаршията, Свети град, е отделна териториална единица, подчинена пряко на Патриарха. При надхвърляне на допустимия размер на населено място, или превишаване на култивираната над некултивираната земя, част от хората биват изпращани да заселват нови земи, или по-рядко в по-малки населени места или да заселят отново изоставени по някаква причина.

Изследването на нови територии се допуска само при необходимост от заселването им (пренаселване на наличните) - търсенето на територии без нужда бива считано за душевна алчност. (По тази причина на Ортодокс реално няма изследователи, и почти никой не знае какво се простира на повече от ден път в незаселена територия. Проучвания се правят единствено когато на нова територия ще се основава нова Митрополия, а това не се случва често.)

=== Управление ===

Начело на Патриаршията е Патриархът, който има неограничена власт. Той председателства Централния синод, който се състои от митрополитите и го подпомага в управлението.

Всеки митрополит има неограничена власт в своята Митрополия - над него е само Патриархът. Митрополитът председателства митрополийски синод, които се състои от владиците на околиите в тази Митрополия и го подпомага в управлението. Често в митрополийския синод участват и игумените на манастири, които обслужват по повече от една околия.

Всеки владика има неограничена власт в своята околия - над него са само неговият Митрополит и Патриархът. Владиката председателства околийския синод, който се състои от игумените и протоигумените на мъжки манастири и няколко най-изтъкнати и авторитетни свещеници, и го подпомага в управлението. Обикновено в околийския синод „неофициално“ участват и игуменките на женски манастири.

Светски и духовни лидери на селата и градчетата са местните свещеници - те имат неограничена власт в своето населено място. Над тях са само техният владика, Митрополит и Патриархът. Честа практика е току-що назначен млад свещеник да е за известно време под наставлението на свещеник или високопоставен монах с повече опит. Дори тогава обаче наставниците нямат официална власт над това населено място.

Владиците, протоигумените и по-висшите църковни длъжности са пожизнени, освен ако духовникът не бъде издигнат. Владиците биват назначавани от Митрополит, най-често по предложение на синода на съответната околия, обикновено измежду свещениците в околията. Митрополитите - от Патриарха, най-често по предложение на синода на съответната митрополия, обикновено измежду владиците в околията.

Игумените и игуменките на манастири биват назначавани от Митрополита на съответната митрополия, най-често по предложение на Патриаршеската администрация. Като правило игумен на манастир (след смъртта на стария) става протоигуменът му. Ако манастирът е нов, обикновено игумен става протоигумен с опит и добро име от друг манастир, много рядко решил да се замонаши авторитетен владика.

Грижата за централните държавни дела се извършва от администрация, подчинена на Патриарха. Тя поддържа архивите на Патриаршията, списъците на духовническите длъжности, насочва големите заселвания, издава разрешения за строителство на манастири и пр. Делата на Митрополиите се придвижват от митрополийски администрации, подчинени на съответния митрополит. Владиците нямат дефинирани администрации, но почти към всеки владика има поне по един писар, който не само записва и преписва необходимото, но и изпълнява секретарската работа около него. Селските свещеници понякога вършат писарската си работа сами, понякога я върши по някой по-грамотен от селото (и не твърде претоварен от своята работа).

=== Законодателство ===

Законите на Ортодокс се наричат канони и се въвеждат от Патриарха. Той има право да ги пише и въвежда и сам, но по традиция ги представя на мнението на Централния синод, преди да ги въведе в сила. Често дори каноните се съставят и пишат от негови съветници - той само прави окончателната редакция и ги прокламира.

Каноните на Ортодокс са удивително малко и простички като за законодателство на държава или свят. До голяма степен това е възможно благодарение на доста простия живот на Ортодокс. Заслуга за това обаче има и фактът, че обикновено са формулирани кратко, ясно и обощообхватно. По-сложни канони и т.нар. препоръки се срещат единствено в регулацията на църковните дела, но и в тази сфера тъничка книжка би могла да побере цялата съществуваща „нормативна база“.

По тази причина на света липсва какъвто и да е аналог на професията юрист. Всеки свещеник (а и доста от по-будните миряни) знае всичко, което засяга селския живот и основните религиозни правила. Всеки епископ знае на практика цялото законодателство на света - то спокойно би се побрало в среден размер книга.

=== Съд ===

Освен духовни и светски лидери на населените места, свещениците са и съдии. Властта им е абсолютна - единствено свещеник от по-висок ранг може да отмени нарежданията им, и това не се случва често. Случаите на злоупотреба с тази власт обаче са изключително редки, и ако такъв се установи, наказанието е далеч по-безмилостно, отколкото обичайните над несвещеници; афоресването е на практика задължително, и почти никога не се минава само с него.

В процесите няма нищо от помпозността на типичните съдебни процеси от развит свят. Адвокати, съдебни заседатели и прочее не съществуват. Обвинителят и обвиняемият отиват при свещеника, казват кой каквото има да казва и свещеникът обявява какво е решил. Ако обвинител е свещеникът, най-често направо виква обвиняемия и обявява присъдата му. На теория свещеникът не е длъжен нито да дава обяснения за решението си, нито дори да обяви в какво е обвинен човекът. На практика обвинението винаги се обявява, за да се знае какво е прегрешението. А при положение че наказанието обикновено е честно, обяснения защо е такова не се налагат. (Ако е по-необичайно, свещеникът често пояснява защо е избрал точно това.)

Присъдите на Ортодокс могат да бъдат публичен упрек, телесни наказания, имуществени санкции или каквото изобщо хрумне на съответния свещеник - утвърден наказателен кодекс няма. Смъртно наказание или затвор не се прилагат - смъртното наказание противоречи на религиозната парадигма, а затворът няма традиции. Най-тежкото наказание се нарича анатемосване. Представлява лишаване от всякакви права и имущество и изгонване от Патриаршията без право да се върнеш и заселиш на нейна територия. Прогонвания от Патриаршията за определен срок се случват, но са рядкост.

Изпълнението на произнесена присъда е задължение на всеки гражданин на Патриаршията. Отказът да го спази се наказва със същата присъда както неизпълнената. По същия начин се осигурява и опазването на реда - залавянето на нарушител е задължение на всеки. Ако е нужно, цели Митрополии могат да бъдат вдигнати на крак, докато престъпникът не бъде открит и осъден. (Този начин на действие е твърде ефикасен и като превенция на престъпленията - никой не иска да го откъснат от работата му за дни и седмици, така че нетърпимостта към престъпниците е голяма.)

=== Свети град ===

Това е най-първото населено място на Ортодокс, построено от Основателите близо до мястото на пристигането им. С разрастването на Патриаршията то се е превърнало в нейна столица - в смисъл, че там е седалището на Патриарха.

Населението е около 30 000 души; това е и най-големият град на Ортодокс. Център е единствено в духовен смисъл - на Ортодокс няма големи икономически и културни центрове.

Планировката на града е странна. Има един широк и прав път, който пресича целия град и води до хълм край реката, където се намира Патриаршеската катедрала - Пътят на поклонниците. Всички останали улички са криви, нелогично подредени и често неудобно тесни. Причината е отчасти умишлена (правилната планировка, подредеността и логичността, според възгледите на Ортодокс, не създават пред тялото достатъчно пречки, за да бъде стимулиран духът - а в Свети град на това се държи повече, отколкото другаде), а отчасти поради хаотичното застрояване и презастрояване (което не се регулира от пак същата гледна точка).
На двата противоположни края на града се намират женският и мъжкият манастири, с по над 2000 души във всеки. В него има над 20 черкви. Особено забележителни са две.

Едната е Патриаршеската катедрала „Свети Йосиф Водител“. Издигната е на единствения хълм в града. Тя е седалището на Патриарха и в този смисъл е сградата на върховното ръководство на Ортодокс. В нейна пристройка заседава централният синод. До нея се намира Патриаршеското гробище - там са погребани всички Патриарси, начело с Йосиф Водителя. Гробовете са най-обикновени (традиция, тръгнала от неговото завещание), кръстовете са от камък. За повечето жители на Ортодокс тя е най-великият храм на света - най-малкото защото е най-известната.

Духовниците обаче почитат дори повече „Света Богородица“, известна още като Черквата на Основателите. Тя се намира на около километър от Патриаршеската катедрала, сред Гробището на Основателите. То е по-малко от петстотин на петстотин крачки и в него са гробовете на всички Основатели - преселниците, основали Ортодокс. (Някои са били препогребани там впоследствие.) Причината за почитта е, че тя е най-първата от всички черкви на Ортодокс и че Йосиф Водителя е участвал в строежа ѝ лично.

Легендата твърди, че на първия ден, когато пристигнали, Основателите съградили прости колиби, в които преспали през нощта. А на втория, когато Йосиф събрал всички за сутрешна молитва, той обявил решението си най-напред да се изгради черква, още преди къщите, наравно с посева и другите най-належащи неща. На протеста на хората, че те още нямат къде да живеят, той отговорил: „Къщата е дом за тялото, черквата - за духа. Не е ли духът по-важен от тялото?... Вие правете каквото решите. Аз отивам да строя дом за духа си.“ Отишъл, разчертал на земята мястото за основите на черквата, взел лопата и започнал да копае.

Естествено, всички се заели да му помагат. Черквата била строена от ранната пролет, когато било Преселението, до късната есен. Йосиф наредил да бъдат засети посеви и гледан добитък колкото да се осигури храната, но извън грижата за тях всички работели само по строежа на черквата, във всеки свободен момент, без почивен ден. Всеки ден Йосиф работел по нея от сутрин до вечер наравно с останалите, въпреки напредналата си възраст - редял тухли, носел греди, ковал подпори... Работата привършила тъкмо навреме, за да могат сврените в нея (и натъпкани като сардели в консерва) преселници да спят, защитени от есенните дъждове и зимния хлад. Йосиф лично разрешил да се спи в нея и казал: „Виждате ли - който строи дом за духа си, получава дом и за тялото си, но който строи дом само за тялото си, няма да смогне да завърши навреме и него!“ И наистина, да се построи една обща сграда е много по-лесно, отколкото стотици малки. Ако не са били започнали с черквата, зле подготвените преселници е нямало да имат навреме добър подслон за зимата.

Много от поклонниците в черквата не биха посмели да докоснат стените ѝ - неудобно им е от мисълта, че цапат с греховните си ръце тухли, редени от ръката на самия Йосиф... Странно е, но за почти хиляда години черквата е имала нужда само от няколко дребни ремонта.

Тази черква е мястото, на което се избира нов Патриарх. Претендентите произнасят молитвите си пред нейния иконостас. И ако се служи служба, която да се смята, че ще е от съдбовна важност за света им - а такава служба се случва далеч не всяко столетие - традицията е тя да бъде служена там. Твърди се, че дори Патриарсите не смеят да обезпокояват без сериозен повод светостта ѝ със служби.

=== Манастирите ===

Първият манастир на Ортодокс, мъжкият манастир в Свети град, е основан четири години преди смъртта на Йосиф Водителя. Две години по-късно е основан женският манастир там. При основаването си и двата са се намирали насред полето, на доста път от града. С времето той се е разраснал в тяхна посока, и когато е било взето решение Свети град да не расте повече, двата манастира вече са били в покрайнините му. И двата са многократно достроявани и разширявани, и са двата най-големи манастира на Ортодокс.

Разрешението за създаване на манастир се дава от Патриарха. Формалните мотиви обикновено са липса на манастири в близост, или активна дейност на отшелник или група отшелници монаси. Реалните обикновено преценяват нуждата от още един манастир в съответния край. Веднъж създадени манастири не се закриват никога, затова и разрешение за нови не се дава лесно. Обикновено на една околия се пада по един манастир; ако е по-голям - на няколко; много рядко в една околия може да има два, и те обикновено са по-скоро скитове с по няколко десетки монаси. Въпрос на гордост е за околията да има поне един манастир. Не всяка обаче може да си го позволи - издръжката и особено строителството на манастир поглъща немалко от данъците ѝ, въпреки че обикновено манастирите произвеждат повечето от нужната им храна и предмети. Затова и почти половината околии нямат свой манастир.

Манастирите са центровете, където се складира и преразпределя събраният от миряните данък. Ако имат повече, отколкото могат да складират и опазят, раздават излишъка на нуждаещите се (в гладни години това може да значи и всички), или го разпределят по дейности от полза за околията. Така те предотвратяват средновековния тип мизерия и се грижат за развитието на околиите. От полза са и по други начини: те издържат около две трети от „основното“ образование на Ортодокс, и почти цялото „висше“. Училища за майстори строители, лечители и пр., които умеят повече от обикновените занаятчии, има почти само към манастирите. Духовната им грижа е от реална помощ за Ортодокс: таласъмите и самодивите наоколо може и да не са реална опасност, но мотивацията и спокойствието на хората помагат много. Най-сетне, при всякакви бедствия основната помощ идва от манастирските монаси: те са длъжни при каквато и да е беда да се притекат веднага.

Оригиналната идея на Йосиф е била някои хора (предимно тези с по-светски наклонности) да бъдат държани по-изкъсо и възпитавани при по-строга духовна дисциплина. Планът му надали щял да успее: започнала да се набелязва тенденция монашествата да избират за висши духовници по-либерални хора. Много скоро след смъртта му обаче манастирите са започнали да привличат предимно по-духовно настроените. Това довело до създаване в тях на доста дисциплинирана и строга атмосфера. И тъй като повечето училища на Ортодокс са към манастирите и преподават в тях монаси (обикновено най-образцовите), чрез образователната система строгата духовност постепенно се наложила на целия свят.

Първоначално големият процент от населението е било религиозно по-скоро проформа (повечето от първото поколение по-скоро са мразели богатите, които могат да си позволят качествени аугментации) и истински вярващите са намирали себеподобни предимно в манастирите. През първите няколко поколения религиозността се е засилвала - това е времето, когато манастирите преливат от монаси. С „попиването“ на религията с поколенията обаче съотношението се обръща, обръща се и процесът - вярващите се чувстват добре навсякъде (и по-нужни извън манастирите). Вътре остават все по-малък брой монаси, някои недостатъчно набожни за цивилния живот, но търпени вътре заради посветяването си (и възпитавани в религиозен дух при по-строга дисциплина), други - недостатъчно кадърни, за да се оправят в живота извън манастира, и т.н. Изследователи на Ортодокс спекулират, че това може би е начин за допълнително изчистване на обществото от недостатъчна религиозност.

Статутът на манастирите е по-особен от този на останалите населени места. Църковната власт в обикновените села и градове е пряка и всеобхватна. В манастирите на теория е пак същото, но на практика те биват смятани за по-посветени от селата и градовете, и игумените им биват приемани с много уважение. Затова обикновено централното управление на манастирите се осъществява с препоръки и по-рядко с обикновени нареждания. Изпълнението на препоръките е желателно, но не задължително: игумените отговарят за него, но имат правото по свое усмотрение да не спазват дадена препоръка.

Статутът на препоръка се създава при Единадесетия Патриарх. За да се подобри обменът на кадри в манастирите и да бъдат обвързани в здрава мрежа, той предложил манастирските послушници след обучението си и получаването на монашески сан да отиват в друг манастир. В някои манастири, които остро се нуждаели от попълнение, обаче това не било желателно. По тази причина Патриархът нарекъл предложението си препоръка и дал на игумените правото да не я спазват, ако е нужно. При Четиринадесетия патриарх тя била допълнена с предложението обикновените монаси по възможност да не се задържат в един манастир повече от двадесет години; на практика се случва да престоят и по четиридесет, но в крайна сметка се местят.

Насочването кой монах къде да отиде се върши от канцеларията на Митрополията, в която е манастирът, от който той тръгва. Митрополиите координират потоците монаси помежду си. Пак те отправят молби към игумените да помолят братствата си да се размърдат - без това повечето монаси биха стояли в един манастир колкото се може повече. Тъй като игумените също нямат желание да се лишават от монаси, било въведено правилото, че авторитетът на манастира се определя не от броя на монасите в него, а от силата на традициите и вярата му (което е много мъгливо понятие, и обикновено се определя по възрастта и славата на манастира).

Игумените и протоигумените не се местят от един манастир в друг, освен ако не бъдат специално помолени от Митрополит, или протоигумен не бъде назначен за игумен в друг манастир. Обикновено молбата се прави при спешна нужда от опитен манастирски ръководител някъде, като правило в новопостроен манастир. Статутът на игумените на манастири не е точно определен в църковната йерархия. Сммята се, че е около или малко над владика, и се определя от авторитета и славата на манастира.

==== Петлевският манастир ====

Официалното му име е Света обител „Свети Николай Чудотворец“, но е известен популярно като Петлевски манастир, по името на най-близкото село - Петлево. Строителството му е започнато през 315 г. от Преселението. Основната част от манастира е завършена през 387 г.

Дотогава нови Митрополии са създавани, като съществуваща се раздели на две и към двете бъдат присъединени нови земи за усвояване. Митрополията на Петлевския манастир е първата, създадена изцяло на нова земя, чрез организирано преселване на население. По тази причина строителството на манастир е било сред първите приоритети и е започнато още преди това на селата. Пак защото е бил първият и единствен за известно време в Митрополията, по проект манастирът е отстъпвал по размери само на двата манастира в Свети град.

Мястото е подбрано близо до разклоненията на местни планини, до голям извор с целогодишно постоянен дебит. (Според поверието водата му е лековита - да, в известен смисъл всяка чиста и вкусна вода е лековита, след като повдига духа...) Според създаващия се по това време обичай, земите на една педя време път с каруца (дванайсетина километра) във всяка посока принадлежат на манастира. Селяни от околните села нямат право да ги обработват, ако не са изрично поканени от игумена. (Ако са, това не им струва нищо свръх Божията десетина, защото би било вид печалбарство от страна на манастира.)

Манастирският двор е около шестотин на шестотин разкрача. Заобиколен е с ограда, висока човешки бой и още един лакът. От вътрешната ѝ страна, с гръб към нея, са настроени едноетажни складчета, работилници и други дребни постройки.

В центъра на двора е черквата - еднокорабна, с две камбанарии, разположени от двете страни на входа, дълга осемдесет разкрача и широка шестдесет. От три страни я обхваща основната сграда на манастира, построена във формата на буквата П. Централната част на манастирската сграда е широка четиридесет разкрача, двете крила - по двадесет и пет разкрача всяко. Дължината и на трите части, мерена по вътрешната (откъм черквата) страна е по сто и двадесет разкрача. Сградата е на пет етажа; всяка от трите ѝ части в средата си има още един етаж пристройка. В краищата на двете крила и на съединенията им с централната част има кули, високи по два етажа. Етажите са по два човешки боя високи.

Манастирите са и основните складове за данъка в Патриаршията, което изисква да имат големи мазета. А тъй като строителите са си давали сметка, че новата Митрополия може да няма скоро ресурси да построи друг голям манастир, мазетата на Петлевския са огромни. Почти цялата площ под основната сграда, черквата, пространството между тях и още по двайсетина разкрача наоколо са мазета. Коридорите между мазетата не винаги са прави и логични. Помещенията също са с твърде различен размер - има такива по два на два разкрача, но има и по шейсет на осемдесет разкрача (с много поддържащи колони вътре). Има коридори, които са достъпни само ако се мине през някое помещение. Понякога вратата към такъв коридор също е умело замаскирана и я знаят твърде малко от монасите, а някои от тези врати и коридори са напълно забравени. За някои пък по някой монах подозира, че съществуват, но не знае откъде се влиза в тях.

Черквата е изградена изцяло от дялан камък. Манастирската сграда е основно от тухли; основите на кулите, както и подовете и таваните, са от камък и се държат на сводове. (На Ортодокс, поне на територията на Патриаршията, няма земетресения, така че добре направеният каменен свод е на практика вечен.) В конструкцията на сградите не е използвано дърво, за да не се боят от пожари и гниене. Дори покривите са желязна конструкция, обилно боядисана с маслени бои, за да не я яде ръжда. Както черковните стени, така и стените на манастирската сграда са дебели по два лакътя на повечето места. Където е нужна по-голяма опорна здравина, стигат до четири лакътя. Вложените в Петлевския манастир тухли и камък биха стигнали за изграждането на няколко села; ако се броят и тези в оградата и допълнителните постройки - вероятно за малка околия.

Вътрешната архитектура на манастира следва обичая, останал още от Йосиф Водителя - коридорите и стълбищата трябва да са сложни и оплетени, за да създават препятствия пред ума и тялото на монасите, и да дават възможност да се разгърне душата им. В много манастири това се е постигало просто като преграждат удобните и свързват на неудобни места коридори и стълбища. Петлевският обаче е проектиран от майстор и талант на това изкуство, малко известният на изследователите Антоний Николаев от Свети град. Трудностите в него са свързани в сложна и по своему логична система. Често е използвано разминаване на коридори на две нива в рамките на един етаж; това са местата, където проходи са по-ниски дори от един човешки бой. Има немалко скрити проходи и стълбища. Част са известни само на манастирското ръководство, а част са забравени от всекиго.

Идеята на системата е, че проходите, коридорите и стълбищата на манастира символизират пътищата на човешката душа. Различните елементи на схемата символизират житейски и религиозни понятия така, че придвижването от едно към друго място наподобява определени житейски изпитания и справянето с тях. Склонен към размишление ум без труд открива аналогията и дори останалите несъзнателно ѝ се поддават. Целта е била игумените да могат да учат без думи монасите, като просто ги заселват в килия на подходящо за човека място. Без да е нарочно пазена в тайна, тази информация се предава предимно в манастирските ръководства. Към момента на действието, в Петлевския манастир я знаят трима души - игуменът, протоигуменът и отец Евлоги.

(Отец Евлоги е забелязал сам аналогията и след като се е заселил за постоянно в манастира е проучил схемата на проходите му старателно, с немалко възхищение към проектантите. Опирайки се на познанията и логиката си, той е преоткрил дори повечето от забравените от всекиго проходи. Неизвестни за него са останали не повече от пет-шест и за може би още толкова се е досетил, но не е открил откъде се влиза в тях. Резултатът от проучванията му е подробна карта, която първоначално е смятал да остави на манастирския игумен. След като вижда Петърчо и Христина и разговаря с тях, той предвижда, че вероятно Отговорникът ще даде възможност на Христина да се върне на Академия, а на Петърчо да остане, въпреки че вероятно опитът по начало е целял обратното. Неизвестно защо, той решава да остави картата вместо на игумена на Петърчо. Събрал последни сили, скрива картата в килията си и измолва от игумена никой да не живее в нея, нито да я чисти или разтребва, докато той не прати вест от отвъдното по някой от живите, че килията е свободна, или не изминат десет години. (На картата има написано указание към любопитния Петърчо, ако я намери, какво да иде и да каже на игумена. А нищо чудно и хлапакът да не се ограничи с нарисуваното: може би уменията му в комбинаториката ще му разкрият и още нещо...)

Пълният капацитет на манастира е за две хиляди монаси. Централната част на сградата подслонява освен килии за монаси и общите помещения - магерница, библиотека, баня и др. В двете крила има само килии за живеене. За послушниците са отредени килии на най-горния етаж в лявото крило на манастира. Едно, за да са по-близо до Бога, и второ, възрастните монаси да катерят по-малко стълби. Пътят до често използваните места - църквата, магерницата, библиотеката - е проектиран да ги навежда на разни размисли. По подобен начин на различни места трябва да живеят и монасите.

(Две години преди времето на действието на романа „Ортодокс“ игуменът е разпоредил стотината останали манастирски заселници да се съберат в един коридор, на първия етаж, за повече сплотеност. А за да не се създаде прекалено единна общност, която трудно би приела изпратени отвън монаси, почти всички са били сложени по един в килия. Иначе килиите са за по двама, четири или шест монаси.)

Строителството на толкова грандиозен манастир сериозно поизтощило младата Митрополия и се оказало добър урок. Следващите два манастира в нея са започнати повече от петдесет години след Петлевския манастир и са много по-малки. Оттогава в нея са строени и доста други, но никой няма размерите на Петлевския. В цялата Патриаршия има не повече от десетина манастира, които са му приблизително равни по размер. По-големи към 972 г. от Разделението продължават да са единствено двата манастира на Свети град.

Това и създава известен проблем в Митрополията: игуменът на Петлевския манастир не е просто „един от равните“ сред игумените на манастири, а е доста пръв сред тях и се доближава по авторитет до Митрополита. Това си проличало особено добре около 500 г. от Преселението, когато манастирът бил запълнен докрай, докато другите манастири в Митрополията били полупразни - почти всеки монах искал да е точно в Петлевския. (За това е допринасяла и славата на чудотворната икона на Богородица.) За да бъде поизравнена тежестта и славата на манастира (и игумена му) с тези на другите манастири, около 580 г. ОП започнало умишлено пренасочване на монаси от него към другите манастири, както чрез „източване“ при всеки удобен случай чрез канцеларията на Митрополита, така и чрез молба към селските свещеници желаещите да се замонашат да бъдат насочвани към други манастири. Славата обаче се оказала трудна за побеждаване: чак четиристотин години по-късно в манастира остават само около стотина монаси, и въпреки това игуменът му продължава да бъде гледан с повече уважение от игумените на други пренаселени манастири.

(Една проява на тази слава в романа „Ортодокс“ е и отвеждането на Петърчо точно в Петлевския манастир. Широкополската околия няма свой манастир. Според разпределението, въведено от владиката, решилите да се замонашат от нея е редно да отиват в манастира „Свети Наум“, в една от съседните околии. Петърчовият баща обаче, скептичен към сина си, решава да го заведе в по-славния и по-чудотворен Петлевски манастир. Който освен това е и по-далече от селото му и там няма съселяни, които да клюкарстват семейството. Не е ясно дали Отговорникът на Ортодокс е повлиял на решението му, или е пресметнал нещата достатъчно напред - и двете задачи не биха му били проблем.)

Към 972 г. след Разделението в Петлевския манастир има общо петима епископи, още около четиридесет пълноправни монаси и малко над петдесетима манастирски братя. От упоменатите в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] монаси освен игумена и протоигумена епископи са също отец Никодим и отец Йероним.

== Население ==

Всички заселници на Ортодокс са членове на сектата на Йосиф Водителя от времето на Преселението. Хора извън тази секта не са били приемани в проекта. Малкото желаещи да се присъединят към него в последния момент са били набързо покръстени и приети в сектата.

С цел сплотяване след преселването хората са били обединени от Йосиф чрез [[Ортодокс#Църковно обявено роднинство|църковно обявено роднинство]] в „семейства“ от по няколко „братя“ и „сестри“.

Отначало групичката е само от две-три хиляди човека. Контролът върху раждаемостта е обявен за зло и забравен, и броят на населението непрекъснато расте. Към 972 г. след Разделението то е около 25 милиона души, населяващи около 550 000 квадратни километра. Вероятно населението би било много повече, ако раждаемостта не е била естествено ограничена от [[Ортодокс#Генетика|генетичната каша]] и от факта, че през първите около шестотин години между половината и една трета от населението са се замонашвали, или не са участвали в брак поради други причини. Към 972 г. след Разделението генетичната каша вече не пречи много на размножаването, а в манастирите отиват твърде малко хора и населението расте доста бързо.

=== Здраве ===

Средната продължителност на живота е 75-80 години. Разсейката обаче е сериозна. Поне 5% от хората не доживяват до 65, заради болести (най-често инфаркти, инсулти, рак и простуди) и по-рядко нещастни случаи. Също, поне 5% надхвърлят стоте (повечето от тях покрай наследствени аугментации за дълголетие). Изследователи от Академия са изчислили, че здравна помощ като тази на Академия би повишила средната продължителност на живота на Ортодокс с поне 10 години.

Видимите инвалидности на Ортодокс са малко повече, отколкото преди Разделението, но доста по-малко, отколкото са били през реалното Средновековие. Процентът на генетичните увреждания е малко по-висок от този преди Разделението. Процентът на причинените от лоши условия на живот са съвсем малко повече, отколкото тези преди Разделението, и много пъти по-малко, отколкото тези през истинското Средновековие. Като допълнителни качества, както физически, така и личностни, обаче може да се намери каквото ум не би побрал.

Заразни болести на практика няма, с изключение на най-обикновените и често срещани от времето преди Разделението - настинки, бронхопневмонии, вирусни разстройства и т.н.

=== Генетика ===

Ортодокс е истинска генетична каша. Тъй като сектата на Йосиф силно се е противопоставяла на всякакви видове аугментации, процентът в нея на хората с официално разрешени аугментации (средна продължителност на живота 100-110 г., пълноценно здраве почти до края и т.н.) е бил сравнително малък. Истината обаче е, че повечето от членовете ѝ са мразели аугментациите именно защото са били опитали да се сдобият с това или онова и опитът е бил неуспешен или с нежелани ефекти. А обикновено е бил неуспешен, защото срещу почти или съвсем без пари е можело да бъдат намерени само експериментални или нелегални аугментации, недокументирани и недоизпипани, нерядко ментета. Съответно, резултатът не е бил желаният. (За сметка на това най-често е бил труден за предполагане и очакване.)

Така че при преселението на Ортодокс официално се е смятало, че в групата почти няма генетични аугментации и отклонения, но всъщност процентът на генетично модифицираните е бил дори доста висок за преселенска група. Почти всеки е криел какво носи в гените си (а много и не са знаели, или не са били наясно с възможните последствия). Всякакви генетични паспорти и консултации, естествено, са били немислими. За капак на нещата, първите няколко поколения направо са гъмжали от всевъзможни нелегални контейнерни ретровируси и техни подивели щамове, пренасящи от който на когото попадне каквито гени и техни парчета попаднат - истински генетичен миксер. (Още доста преди Разделението Йосиф Водителя е забранил на хората си да се модифицират генетично, така че те не са смеели да го правят легално - а повечето нелегални генетични модификации не са включвали качествено почистване от контейнерния ретровирус, пренасящ модификацията.) Вероятно единственият, който може да се оправи в кашата, е Отговорникът на Ортодокс, а той не консултира населението.

На базата на това наследство е възникнала една от най-големите генетични лудници в човечеството - и това, че почти всички отклонения не са в сфери, които се виждат нагледно, само я е оплело още повече. Има светове, претърпели генетични злополуки или дори генетичен тероризъм или войни - там нещата са по-страшни като видими последствия за хората, но айсбергът е под повърхността не повече, отколкото е над нея. На Ортодокс той е скрит на практика целият и е огромен. За щастие на населението му, официалната доктрина рядко възприема генетичните особености като дяволско дело, и дори тогава смята носителите им не за престъпници, а за жертви (ако те самите нямат глупостта да дадат повод за обратното тълкуване).

С времето генетичната каша е овладяна от естествения подбор, поне до степен да не пречи твърде много на раждаемостта. Много често обаче са срещани наследствените останки, скрити или в някаква степен изявени, на нелегални, експериментални или просто не много известни аугментации. Съчетанията им понякога пораждат изключително странни хора.

=== Именна система ===

Неясно кога, предполага се че през първите триста години след Преселението, именната система на Ортодокс се е превърнала в бъркотия. Официално човек има там само собствено име. Ако името му е уникално сред обсъжданите, обикновено го наричат само по име. Ако не е, в действие влизат всякакви форми на пояснение - прякори, бащини имена или прякори, родови имена или прякори, произходи от населени места, фамилии в стил отпреди Разделението и каквото и да е друго, което го отличава според компанията. Един и същи Петър може в съседното село да бъде Петър от Ябълково, в селската кръчма - Горномахленския Петър, на женска седянка - Стояниния Петър, на панаир - Петър житаря, и т.н.

За църковни цели (които са най-близките до граждански регистър) човекът се води по име, родители и година на раждане. Отделно от това, църковните книги са за определено място и описват родените и живелите там, така че е документирано и населеното място, където е роден. Много рядко, но понякога дори с толкова пояснения се случват съвпадения. В такива случаи обикновено в църковните книги се вписва някакво допълнително пояснение - от коя махала е човекът, или имена на прародители, или каквото друго свещеникът сметне за подходящо. Уникална система на имена или други обозначители умишлено не е създадена, тъй като „е опит хората да станат всезнаещи като Бог“.

=== Църковно обявено роднинство ===

При преселването на планетата, за да обедини хората си, Йосиф Водителя създава църковно обявеното роднинство. Чрез него се декларира некръвна и небрачна роднинска връзка между хора. След Преселението всички са били свързани в „семейства“ от по няколко братя и сестри. Оттогава църковно обявеното роднинство се използва най-често при осиновяване на деца, понякога при приемане на Анатемосани, но и при най-различни други случаи - когато свещениците решат, че е необходимо.

Църковното роднинство между двама души се обявява от свещеник или монах пред тях, в присъствието на двама свидетели.

Съгласно обяснението на Йосиф, епископът плюс двамата свидетели създават сходство със Светата троица, което е необходимо за този вид свещенодействие. (Това не е единственият случай, когато той е съчинявал на момента религиозно обяснение за това или онова.) Според него, трите вида връзка между хората отразяват трите лица на бога: кръвната връзка - Бог-отец, брачната - Бог-син, църковно обявената - Светия дух. Третата форма се оказала удобен „капак“ и за осиновяването, побратимяването, побащимяването и други стари практики; по този начин ѝ била подсигурена „традиция“ дълго назад във времето. Йосиф обявява, че небесно откровение му е напомнило това родство, което е съществувало по начало, но хората са го забравили заради греховете си.

=== Анатемосани ===

Около 50 000 души на Ортодокс (точният брой не е известен) са т.нар. Анатемосани - наказани с лишаване от права и имущество и прогонени от територията на Патриаршията, или техни потомци, които не са били приети обратно (или не са търсили обратно приемане).

Анатемосаните живеят по периферията на Патриаршията, на малки групи. Животът им е далеч по-примитивен и труден от този в Патриаршията. Някои групи се стремят от сърце и душа да се върнат обратно в Патриаршията. Други официално отричат идеята, но реално членовете им обикновено искат същото. Ако Анатемосан успее да покаже достатъчно набожност и заслуги (и в Патриаршията научат това), има добри шансове.

Външен наблюдател би отбелязал „липсата им на късмет“ - всякакви опити да си осигурят по-прилично съществуване като правило се провалят по най-разнообразни причини. Местните хора смятат, че това е естествено следствие на Анатемосването - Бог е снел благодатта си от тях. Реално основната причина е, че Анатемосаните често не приемат и очевидно полезни неща от Патриаршията, било заради нежелание, било защото Патриаршията гледа с подозрение на всичко, което те правят, и им пречи. Не е имало случай сред тях да се появи лидер, който да обедини значителен брой хора, особено пък срещу Патриаршията. Причините са много - групичките са малки, разделени една от друга, притиснати от живота. Патриаршията има правило, че който от Анатемосаните се е борил срещу нея, не може да бъде приет обратно, роднините му до дванадесето коляно, ако са Анатемосани - също. (Не много рядко от последното се правят изключения за искрено набожни хора.) Свещениците знаят, че хора с лидерски качества не бива да бъдат Анатемосвани лесно. Вероятно Отговорникът също се намесва по някакъв начин, за да поддържа статуквото.

Имало е отделни случаи групички Анатемосани да се държат като бандити и да нападат села от Патриаршията. Като правило Митрополитът в отговор вдига на крак цялата Митрополия, за да ги издири и накаже. Търсенето продължава, докато ги открият и заловят, ако е необходимо - с години. (Рядко е повече от няколко дни - стотици хиляди разлютени от откъсването от работата им хора търсят наистина ефективно.) Наказанието обикновено е ежедневно пребиване от бой с пръчки, докато не се сметне, че провинилите се са се отказали от намеренията си искрено. (Или не загинат - това не е желан ефект, но понякога се е случвало поради престараване. Престаралите се чак дотам не биват гледани с добро око.) След това всичкото имущество, което имат, бива унищожено и биват прогонени по-надалеч. На практика не е имало случай някой да повтори опита за бандитизъм.

Често невинни Анатемосани, които просто са се оказали на пътя на потерята, също отнасят част от наказанието, докато се разбере, че нямат нищо общо. Когато това се разбере обаче, се търси начин да бъдат компенсирани. Ако поискат обратно приемане в такъв момент, често го получават.

Като изключим обсъждането на молби за обратно приемане, обикновените жители на Ортодокс не се интересуват много от Анатемосаните. Изключение са случаите, когато Анатемосани се опитат да построят каквото и да било напомнящо машина. Дори обикновена воденица, ако е тяхно дело, предизвиква силно подозрение (каквото не би предизвикала, ако е в село на примерни православни). Ако по нея има каквото и да било необичайно, дори най-дребно, свещеникът на най-близкото село може да нареди разрушаването ѝ (и обикновено го прави). Това допълнително спомага за ниския жизнен стандарт на Анатемосаните.

Често хора от околни светове си задават въпроса какво пречи на Анатемосаните да развият техника и технологии, които превъзхождат тези в Патриаршията, и да покажат икономическо и/или военно превъзходство. Една от причините е, че групичките Анатемосани рядко остават стабилни в течение на поколения, и съответно не оставят продължително, натрупващо се интелектуално наследство. Друга е подозрителността на жителите на Патриаршията към всичко, което те правят. Трета, може би най-допринасящата от всички, е че ако някоя група Анатемосани се стабилизира и започне да създава трайни структури и познания, винаги в околните групи се намират нейни недоброжелатели, които да я издадат на Патриаршията, често дори преувеличавайки опасността от тази група.

Приетите обратно в Патриаршията Анатемосани обикновено биват гледани отначало с леко подозрение, което обаче обикновено бързо се разсейва - до обратно приемане обикновено стигат хора, чиито качества го заслужават, и това си проличава. Най-често те са дори по-образцови християни от средния жител на Патриаршията. Правата им са еднакви с тези на всички други и те нерядко стават свещеници или монаси. Един от тях е станал Патриарх, друг (отец Евлоги, който е смятан за роден сред Анатемосани, но всъщност произхожда от друг свят) е бил канонизиран за светец.

== Култура ==

=== Език ===

По проект езикът на Ортодокс е трябвало да бъде църковнославянският, с минимално влияние на съвременния към Разделението български. Хитрият Йосиф обаче надали е вярвал, че може реално да наложи на преселенците да говорят език, който не знаят и надали ще им е до това да го учат. Реално на Ортодокс се говори език, взел структурата и правилата си от съвременния към Разделението български. Речниковият му запас е сходен на българския от Възраждането (заради сходния тезаурус), но почти винаги се използват съвременните думи, а не тези от Възраждането. Където са по-точни и подходящи, са се закрепили дори научни термини - „широколистна“ и „иглолистна“ дървесина, „плацента“ и пр.

Езикът е фиксиран към времето на създаването на Ортодокс. Смята се, че е създаден (пряко или косвено) от Господа и съдържа всичко, необходимо на божия човек. Няма ли за нещо дума в езика, то най-вероятно е дяволска работа и не трябва да съществува, нито пък думата. По тази причина развитието на езика реално е невъзможно.

Църковнославянският език, под името „свети черковен“, задължително се изучава от духовенството. Тъй като обаче е предвиден почти само за духовни цели, не е пълноценен език - на него например е невъзможно да се обяснят много ежедневни дейности. Доразвиването му, естествено, би било светотатство. Реално го знаят в пълнотата му почти само преподавателите. Епископите като правило владеят голямата му част и могат да си служат с него свободно където е приложим. Свещениците и монасите най-често знаят молитвите на него, и биха могли да скалъпят на него нещо смислено. Манастирските братя най-често знаят не повече от няколко десетки основни думи. Горе-долу с толкова може да се справи, в смисъл да ги разбере, и типичният жител на Патриаршията.

=== Изкуство ===

Изцяло е доминирано от църквата.

Книги освен светите писания и другите църковни книги не съществуват.

Музиката се състои от църковни химни и песнопения (нови биват композирани доста рядко) и песните по седенки и сватби.

Изобразителното изкуство е по-развито. Картините почти без изключение са по религиозни сюжети. Срещаните почти само по черкви скулптури - също.

=== Народни обичаи ===

Още по време на съставянето на проекта за Ортодокс Йосиф вписал идеята за възстановяване на някои народни обичаи, в плана на „исконна народна мъдрост“. Предполага се, че е искал да направи живота по-колоритен - повечето от тези обичаи не са особено църковни и почти всички в крайна сметка имат предхристиянски произход. Десетина години след Разделението обичаите започват малко по малко да си пробиват път. Предполага се, че са въведени внимателно от верни хора на Йосиф, или възстановени по самоинициатива на хора от сектата с някакви етнографски познания.

Сред тези обичаи са:

* краденето на момите (което е открай докрай представление и се уговаря предварително между родителите на младите; реално нападение и отвличане би било наказано сурово от свещениците)
* брачната обиколка (след обявяването от свещеника на младоженците за съпрузи, роднините ги впрягат във впряг и така обикалят три пъти църквата, като символ на желанието им за съвместен живот и в трудности)

=== Облекло и външност ===

Както и с всичко друго на Ортодокс, идеята на проекта на Йосиф е била да бъде използвано като образец ранното Средновековие. Представите на съставителите на проекта обаче са дошли почти само от художествени произведения, често не особено достоверни исторически. По тази причина немалко неща в облеклото на Ортодокс не са каквито реално са били през Средновековието.

Типичното облекло на мъжете е риза, потури и цървули. Често около ризата се омотава пояс (особено го ценят по-възрастните, понеже държи топло на кръста). В по-хладно време те обличат над ризата сетрета или шуби, в големи студове - шаячни ямурлуци или пелерини. В по-топло време цървулите биват носени на босо или дори се минава без тях, в по-хладно се обуват вълнени чорапи. Немалко мъже носят калпаци.

Жените носят различни видове рокли, или престилки и сукмани. (Роклите са били непознати в Югоизточна Европа през Средновековието, но съставителите на проекта не са го знаели. Твърди се, че още на времето съвестен историк ги е предупредил, но те не му повярвали.) В студено време намятат пелерини. Обуват цървули или сандали, обикновено изработени далеч по-майсторски и красиво от мъжките. По традиция омъжените жени почти винаги се забраждат с кърпи, в студено време го правят и неомъжените.

Дамски дрехи с деколте не биха били позволени от църквата. Тя не гледа с добро око и на украшенията, но на моми или наскоро омъжени не им се придиря за по някоя огърлица (особено ако някъде по нея има кръстче) или диадема. Булките като правило са накичени с украшения до степен да се огъват под тежестта им - обикновено за сватба дава назаем украшенията си цялото село. Тогава дори сериозните омъжени жени могат да си позволят кокетни огърлици или брошки.

Почти винаги сетретата и потурите, а често и ризите, престилките и дори сукманите имат джобове - нещо, непознато през Средновековието. Изследователите от Академия имат информация, че Йосиф Водителя е знаел за това положение и не е позволявал дрехите да имат джобове. Тъй като обаче не е оставил официално разпореждане по въпроса, вероятно практичността накрая е надделяла.

Мъжете обикновено подстригват косите си - рядкост е мъж да има дълга коса, и ако не е заради невъзможност да се подстригва редовно, обикновено не се гледа с добро око от църквата и възрастните хора. С жените е обратното - ако косата им не е поне до раменете, това не се гледа с добро око (освен ако не е по здравословни причини).

Брадата се смята за белег на духовника. Формално погледнато, на миряните не е забранено да си пускат бради, но се смята за признак на излишна гордост и приравняване с духовниците; позволяват им се мустаци. Точният произход на това мнение не е известен; около сто и двадесет години след Разделението, откогато са първите изследвания на Ортодокс, вече го е имало. Реално, отрудените миряни често се бръснат само веднъж седмично, за черквата в неделя. По-авторитетни светски фигури се бръснат всеки ден. Това е може би основният външен белег за добро положение на светско лице на Ортодокс, където богатството се смята за греховно. Обикновено се смята, че небръснат твърде дълго време мирянин се опитва да се прави на свещеник, и бива подканен - отначало учтиво, после и не дотам кротко - да се обръсне. Или да вземе изпита за свещеник, ако има желание... Има и изключения - твърде възрастни старци често развяват патриаршески бради и никой не ги укорява. Нито можеш да очакваш да се бръснат редовно, нито върви да подхождаш към възрастта им без уважение.

=== Образование ===

Изцяло се контролира от църквата. Уредено е по средновековен (по представите на Йосиф и компания) тип.

Селските свещеници преподават на децата уроци за живота, истината, вярата и прочее. Обикновено всеки или почти всеки ден водят обучение на по няколко деца, така че всяко дете на подходяща възраст (от седем до десет-единадесет години) минават на обучение по два пъти месечно.

Преподаваното е предимно основи на религията. Част от него е образование - четене, писане, смятане. Идеята е детето да се научи да чете, пише, брои до сто, събира и изважда. На практика не всички деца покриват тези изисквания, но тъй като не са задължителни, не им се придиря много. Далеч по-важното е детето да почита Бога, нали?

Занаят се учи с чиракуване при майстор, който го владее. Изпити за майстор няма, защото няма гилдии на майсторите (потенциално са центрове на власт и авторитет извън църквата). След като научи достатъчно, чиракът става калфа, след като научи всичко или почти всичко, което знае майсторът му, става майстор. Кога е научил достатъчно решава майсторът.

Към манастирите и околийските градчета (под патронажа на местния владика) има училища, където биват изпращани по-ученолюбивите и умни деца. Кое ще отиде там решава селският свещеник (като родителите имат право да откажат да го пратят). Там се учи от към единадесет до към петнадесетгодишна възраст. Преподават се основно повече верски познания и малко повече образование - краснопис, броене до хиляда и повече, умножение и деление, църковно песнопеене, основи на рисуването, основи на лечителството... Повечето от тези училища предлагат и обучение в занаяти, водено като правило от най-добрите майстори в околията.

Към митрополийските центрове има големи училища (често по повече от едно), където се преподават още повече познания - както верски, така и образователни и основни умения в ръководене на хора. Завършилите ги като правило владеят и поне основите на поне няколко занаята. (Истински научни дисциплини на Ортодокс няма, тъй като биха противоречали на църковната догма и принципи.) Обикновено тези училища са, които дават необходимите познания, за да може да стане монах или свещеник епископ. В тях постъпват ученици, отличили се в околийските училища, по предложение на владиката. Обучението е от около петнадесет до около двадесетгодишна възраст, но често през тези училища минават и по-възрастни монаси или свещеници, които се подготвят да кандидатстват за епископи. Пак към тези училища са и школите за свещеници.

Най-висшето училище на Ортодокс е духовната школа на Свети град. В нея се учи от около двадесет до около двадесет и пет годишна възраст (но не са рядкост и по-възрастни ученици). Рядкост е Митрополит да стане духовник, който не я е завършил. Преподава на практика всичкото верско познание, което съществува на Ортодокс, както и всичките умения в ръководене на хора и носене на отговорност за тях. Не се занимава с образователни умения.

Централизирани критерии и изпити няма - най-близкото до тях са критериите за изпити за свещеник, монах и епископ. Те са простички и утвърдени. На практика в колкото по-добро училище учиш, толкова повече научаваш и по-добре се справяш.

=== Нецърковни неща ===

Основното „нецърковно“ нещо на Ортодокс са цирковете - неголеми трупи, които обикалят от място на място и се издържат от представления, понякога и от помощ в селската работа. Обикновено представят различни видове атлети и акробати, неголеми театрални постановки (които са единствените прояви на артистично изкуство на Ортодокс), по-рядко разни чудати неща и разбира се смешници – така на Ортодокс наричат клоуните.

Много от по-религиозните хора не ги гледат с добро око, без да имат някакви конкретни претенции. (Всъщност - че са привлекателни за хора, които не са особено църковно настроени, и това понякога им проличава.)

Причината за съществуването им е била съвет от Свръзката към Йосиф Водителя, че изцяло църковна система е нещо като парен котел без предпазен клапан, и че нещо от типа на пътуващи циркове би било добър отдушник.

Донякъде в графата „нецърковни“ попадат и различните баячки, гадателки, лечители и пр. Като правило, те обличат дейността си в натъртено църковни форми, и се кръстят и божесват повече и от свещениците и монасите. Въпреки това обаче, често по-религиозни хора мърморят срещу тях (особено ако са малко по-некадърни, или не умеят да контактуват добре с околните). Официално черквата няма принципни възражения срещу тях, но конкретни свещеници и монаси понякога ги недолюбват. (Което пък често не им пречи да ги посещават и молят за услуги и помощ. Често баячките и гадателките са по-добри психолози, а лечителите по-кадърни в лекуването от свещениците.)

Особено е положението на Ортодокс на кръчмите. Ако цирковете са отдушникът „на едро“, кръчмите са типичният ежедневен отдушник на мъжете на Ортодокс. (За което още Йосиф се е сетил, предполага се и без помощта на Свръзката.) Свещениците гледат на пиянството с лошо око и често и строго порицават впиянчилите се, но въпреки това почти всяко село си има по някой. (В околии, където пиянското грозде расте добре - често и цяла група.) За да бъде държано положението под контрол, е създадено правилото, че селският кръчмар е помощник на свещеника при раздаването на причастие - върви след него и носи виното и комката. Това поставя кръчмаря в ролята на помощник на свещеника и в отношенията с пиячите, и го кара да ги държи под контрол.

=== Еретични думи ===

Някои думи, свързани със отречените от църквата на Ортодокс постижения на хората, са се запазили, най-често сред духовните лица, като пример за еретични думи. (Известна част от еретичните думи не са свързани с отреченото от църквата - вероятно са попаднали в тази категория по недоразумение.)

Не е ясно как не са се изгубили през десетките поколения. Учени от Академия предполагат, че един техен източник са няколкото описания на времето отпреди Разделението, направени от преселници и пазени в библиотеките на двата манастира в Свети град. Описанията са от църковна гледна точка, но са правени от хора проживели много от живота си в това време и съдържат много от неговия език и термини. Предполага се, че от време на време монаси, които изучават злото, препрочитат тези описания и споделят с други монаси думи, които го обозначават. В същото време обаче като еретични думи са се запазили и някои, които липсват във всички известни на учените на Академия стари описания, например „папищаши“. Вероятно или има описания, останали неизвестни на учените, или думите са се оказали учудващо устойчиви. (Както е по принцип с ругатните - защото еретичните думи на Ортодокс играят точно тази роля.)

Повечето монаси или свещеници знаят по двайсетина-трийсет еретични думи. Повечето обикновени селяни също знаят по пет-десет. Изпитът за епископ изисква знаене на стотина, заедно със значението им (съгласно църковното тълкуване). Любознателни монаси или свещеници често знаят и по повече. Малцина на Ортодокс знаят по около хиляда, като правило монаси, които изучават злото и са чели пред-Разделенските описания. Учените от Академия са преброили в тези описания около две хиляди и малко думи, които потенциално биха могли да бъдат набедени за еретични. Какво от тях ще стане популярно като еретична дума зависи най-вече от случайността.

== Икономика ==

=== Търговия ===

Търговията е натурална. Пари или друго универсално разплащателно средство няма - каноните на Ортодокс забраняват създаването на такова, понеже то би накарало хората да мислят за него вместо за Бога. Срещат се правени от местните златари златни и сребърни монети, които обаче се използват предимно за украшения. Основната причина е суровият възглед към богатството (официално - наследство от православните канони, реално - напасване към състава на сектата, идващ по време на Преселението предимно от най-бедните слоеве). Вересията е популярна, не на последно място поради липсата на някакъв вид пари, но свръхзадлъжнелите са рядкост – от един момент нататък просто никой не смее да им дава на вересия повече. Също, ако не са задлъжнели от реална нужда, свещениците започват да ги притискат да работят повече и да икономисват, а ако са реално нуждаещи се, получават дарения от по-заможните, пряко или чрез църквата.

Липсата на универсално разплащателно средство донякъде пречи на търговията - често се случва този, който предлага желаното от някого нещо, да няма нужда от това, което другият може да му предложи срещу него. Понякога някоя стока (най-често жито или сол) започва да се използва тук или там в тази роля, но свещениците бързо прекратяват практиката. На пазарите често се организират нещо като „борси“, които посредничат при по-сложните сделки: някой, най-често местният писар, прави сметки какво на кого да се даде, за да получи всеки каквото търси (или би приел). До създаване на по-сериозни борси не се стига, първо защото свещениците се усещат, че „това не е читаво нещо“ (подчертава нуждата от единно разплащателно средство), и второ, че общата грамотност на населението не е достатъчна за сложността на задачата. Ако някоя стока не стига за всички, които я търсят, обикновено посредниците се опитват да я разпределят така, че да има поне по малко за всички.

=== Производство ===

Създаването на каквито и да било икономически сдружения (а и по принцип организации, с изключение на църковните) се смята за опит за подкопаване на властта на църквата и се наказва решително и безкомпромисно.

Наемането на един човек от друг за работа е забранено. Реално често се получава на практика – някаква работа се свършва срещу някаква форма на заплащане. Ако обаче някой започне твърде често да наема други хора, свещениците го принуждават да се откаже, за да го опазят от греха на прекомерното богатство. Също, ако някой не дарява на черквата и/или бедните почти всичко, което не му е реално нужно, бива обявен за недостатъчно добър християнин, а на Ортодокс това е много тежка стигма.

Мързелът също не се поощрява: ако някой реши да разчита на помощта на другите, без да е наистина неспособен да се изхранва, надали ще дочака помощ. Далеч по-вероятно е да получи наказание от местния свещеник заради мързела си, и това наказание да не е хич милостиво. Мързелът бива смятан за не по-малко тежък грях от кражбата или прелюбодеянието.

=== Данъци ===

Поданиците на Патриаршията ѝ плащат данък. По канон данъкът е „Божия десетина“ - една десета от всичко, което човекът е изкарал и придобил през годината. Освободени от него са свещениците и монасите, тъй като цялата им работа е служене на Бога. Местният свещеник има право да променя размера на данъка за отделните хора както реши. Като правило трудолюбиви, но затруднени от живота или бедствия хора биват освобождавани отчасти или изцяло от данък за годината. Охолно живеещите пък биват подканяни да дават като данък, или да даряват на бедните всичко или почти всичко, което имат свръх реално нужното им. (И когато го направят, биват щедро хвалени от свещеника и давани за пример и уважение на другите, а това в обществото на Ортодокс е доста по-голяма ценност от чували ненужно жито или сандъче лъскави украшения.) Ограничението пред местния свещеник е населеното място да не дава по-малко данък като цяло. Ако това е необходимо, може да го разреши свещеник от по-висок ранг. Злоупотреби с тази власт на свещениците на практика няма. Смята се, че ако свещеник си позволява лични пристрастия в определянето на данъка, той поставя себе си над Бога и трябва да бъде афоресан, а в по-тежки случаи дори анатемосан.

Данъкът се събира от местния свещеник. Неголяма част от него отива за издръжката на по-високите свещенически рангове - владици, митрополити, Патриарх. Част свещеникът раздава на бедните и нуждаещите се. Част запазва на склад към селската черква, като неприкосновен запас на селото при внезапни бедствия. Част бива предавана на местния манастир - съхраняването на данъка е едно от манастирските задължения. Част помага на издръжката на самия свещеник, ако той е твърде зает да се грижи за миряните и не може да се изхранва сам.

Църковният апарат на Ортодокс е една немалка част от населението. Огромната част от него обаче се изхранва напълно или почти напълно чрез свой труд. Реално на един издържан от данъците човек се падат стотици плащащи ги миряни, и ако този човек си позволи нещо повече от най-скромно съществуване, сериозно рискува да получи сурово наказание. Затова и една десетина от всичко изкарано от миряните надхвърля десетки пъти нуждата от издръжка на църковния апарат. Разликата бива използвана като помощи за изпаднали в затруднение, или за издържането на общественополезни дейности. Голяма част от нея (най-вече неща, които са били съхранявани известно време и рискуват скоро да почнат да се повреждат) биват връщани на данъкоплатците след плащането на десетината, като компенсация за нея.

=== Издръжка на духовенството ===

Контролът над свещениците и манастирите за разпределянето на събрания данък е строг, а за това от което те се издържат, суров. Най-малкият признак, че свещеникът охолства на гърба на миряните си - и той бива предупреждаван от по-висшите рангове, че е „лош свещеник“, тоест че е близо до афоресване. Владиците и митрополитите спазват същите правила: къщите им често са големи и красиви, но са посветени на вярата и хората. Самият митрополит най-често живее в неголяма стаичка, а красивите стаи са за гости или за църковни книги и предмети. Патриархът на Ортодокс по традиция живее в малка стаичка в мазето на Патриаршеската катедрала, с прости дървени легло, стол, маса и полица за книги в нея, и ползва прислуга само ако е твърде стар или болен, за да се грижи за стаята и за себе си сам. (Традицията е въведена пак от недоверчивия към всички Йосиф.)

В историята на Ортодокс е имало, особено през първите триста години, случаи висши духовници да си позволяват излишен разкош - това твърде бързо се е разчувало. Разминаването на думите и делата е ставало очевидно и миряните (и низшите духовници) са започвали да се дразнят или да завиждат. Недоволството бързо се е разпространявало и сред клира на по-скромните висши духовници, и в крайна сметка се е стигало до обсъждане на високо ниво на поведението на твърде добре живеещите духовници и порицаването им. (А един път, когато почти половината Митрополити се сговорили да не си връзват кусур за обичта към лесното и сладкото, за малко не се е стигнало до размирици в близо половината Патриаршия. Четвъртият Патриарх, за когото се говори, че също е бил част от сговора, се принудил накрая да излезе с нареждане тая практика да се прекрати. А тъй като нареждането не било спазено особено охотно, и размириците продължили и се засилвали, две години по-късно последвал и строг канон за поведението на духовните лица. Дори и след това обаче се наложило един Митрополит да бъде афоресан и един пратен в манастир, за да се стреснат останалите и да започнат да спазват канона.)

Свещениците (а и по-висшите църковни санове) биват поощрявани да изкарват със собствен труд колкото могат от издръжката си. На практика всеки селски свещеник има малко добитък и градинка, в която отглежда повечето необходими му плодове и зеленчуци. За тях се грижат основно жена му и децата му - от него се очаква да е посветен денонощно на миряните си. Ако обаче наистина няма с какво да помогне на никого в момента, помага на семейството си. А ако е твърде отдаден на миряните си и не смогва за себе си, миряните обикновено го ценят достатъчно, за да му помагат те без подкана.

Манастири, които нямат твърде много друга работа, изкарват прехраната си изцяло сами. В по-гладни години манастирите понякога не само не взимат нищо за себе си, но и помагат с отгледаното от тях на миряните. В по-населените манастири повечето монаси работят по цял ден за благото на миряните - строят пътища или мостове, помагат в полската работа и т.н.

По канон помощта от монасите е „дар от Бога“ и не подлежи на заплащане. Никой добър християнин обаче не би приел монахът, който цял ден е копал нивата му, да си тръгне недарен с храна или каквото друго има. Често монасите, ако не са в реална нужда, отказват каквото и да е в повече от малко храна. Ако помощта е за бедни и затруднени, често отказват дори нея.

Свещениците обикновено са още по-резервирани. Тъй като населеното място така или иначе издържа свещеника си, това той да приема и даряване от хората бива смятано в църковните среди за алчност и може да доведе до афоресване. Толерира се, ако свещеникът бъде поканен на обяд или вечеря от някой, на когото е помогнал, да приеме (ако този някой не е твърде беден). Ако свещеникът е спасил живота или здравето на някого, се толерира да приеме някакъв дар от него - но този дар обикновено отива за местната черква или за бедните.

=== Мерни единици и съответствията им ===

Повечето мерни единици, използвани на Ортодокс, умишлено са доста приблизителни. Честичко по пазарите могат да се чуят забележки за размера на крините или делвите, в които се мери купеното или продаденото. Също така, единиците нарочно не са свързани в стройна система. Няма точно фиксиране колко по-малки единици се вместват в една по-голяма, и как се отнасят помежду си различните видове. Причината е виждането на Основателите, поддържано от църквата, че точното определяне на такива неща отваря път към дявола - създава база за точни сметки, машини, и т.н.

Често за определени неща се използват определени единици. Например, въпреки че лакът и разкрач са все мерки за дължина и са сходни по размер, никой на Ортодокс не би тръгнал да мери път в лакти, освен смешниците от цирковете. Това също е част от образно-предметното мислене, насаждано като противовес на абстрактно-логическото, което се смята за път към дявола.

С тези уговорки, ето някои от единиците:

* Време:
** 1 педя - времето, за което слънцето изминава по небето една педя на протегнатата ръка разстояние. 180 градуса (от изгрев до залез) са около 8 педи, тоест 1 педя е около час и половина.
** 1 яйце - времето, за което едно яйце се сварява до твърдо. Около 7 минути.
** 1 удар на сърцето - около секунда.
* Разстояние:
** 1 пръст - дебелината на един пръст, сантиметър до сантиметър и половина.
** 1 педя - около 20-25 см.
** 1 лакът - около половин метър (за разстояния, удобни за мерене в лакти)
** 1 аршин - около 65 см. (за ръчно направени неща - платове, греди...)
** 1 разкрач (крачка)- около 70 см. (за път или други разстояния, удобни за мерене в крачки)
** 1 разтег - около 180 см. (за разстояния, удобни за мерене в разтези)
** 1 педя време път - пътят, който се изминава пеша за 1 педя време: около 9 км.
** 1 ден път (пеша) - около 60 км.
** 1 ден път с каруца - около 120 км.
** 1 ден път с кон - около 250 км.
* Площ:
** 1 длан - колкото покрива една длан. Около един квадратен дециметър.
** 1 рало нива - колкото нива може да се изоре за един ден с рало и чифт волове. Около половин до две трети хектар, зависи от терена.
** Често се използва и „еди-колко си на еди-колко си разкрача“.
* Обем:
** 1 кратуна (за насипни неща) - 1 до 1.5 литра
** 1 крина, или шиник (за насипни неща) - около 30 литра.
** 1 бъчонка, или делва за вода (за течности) - около 4-5 литра
** 1 ведро (за течности, много рядко за насипни неща) - около 10-12 литра.
** 1 делва за вино (за течности) - около 20 литра
** 1 чувал (за насипни неща) - около 50-60 литра
** 1 бъчва (за течности) - около 120 литра.
* Тегло:
** 1 ока - 1.2 кг.
** 1 чувал - около 50 кг. (зависи от размера на чувала и плътността на пълнежа - чувал вълна би бил по-лек; по-леките неща обикновено се слагат в по-големи чували, така че теглото за повечето чували с пълнеж варира около 50 кг.)
** 1 вол - около 300 кг.

За тегло на насипни или наливни материали понякога се използват и мерките за обем, но обикновено само при нужда. Предметното мислене, поощрявано на Ортодокс, възприема подобна „абстракция“ като нещо не както трябва, или направо глупаво.

== Църквата ==

=== Особености ===

Много от църковните канони и порядки на Ортодокс се разминават фрапантно с тези на истинската православна църква. Някои от тях биха били обявени от кой да е образован православен свещеник отпреди Разделението за суеверия или ереси, и с право. На Ортодокс те са допуснати най-често от съображения за практичност. Съображенията по-късно не винаги са се оказвали верни, но повечето разлики са запазени въпреки това. Ето някои:

* В традиционната българска православна църква има само един синод - централният Свети Синод. На Ортодокс има централен, митрополийски и околийски синоди.
* В православната църква свещениците нямат право да се женят след ръкополагане. На Ортодокс митрополит може да венчае свещеник, ако той не е бил женен при ръкополагането си.
* В православната църква понятието „развод“ не съществува. На Ортодокс владика или по-старши духовник може да разведе двама съпрузи, ако прецени, че „не са един за друг в очите на Бога“.
* В православната църква в олтара няма на какво да се седне. На Ортодокс в олтара има поне един, а най-често три трона, или поне столове. (Произходът на тази особеност е проследен до Йосиф Водителя - през последните си две-три години той бил твърде слаб, за да стои прав продължително време, и поставил стол в олтара. По-късно, след много спорове дали тези столове да са украсени като владишките и митрополитски тронове, и дали изобщо да се използват, се възприела практиката те да са копия на стола на най-висшия свещеник в съответната черква. Използват се обаче само ако свещеникът не може да стои прав. Непочтително е да служиш на Бога седнал, но ако не можеш иначе, по-добре седнал, отколкото никак.)
* В православната църква има строг порядък кой какви дрехи има право да носи. Например манастирските послушници нямат право да облекат същинско расо. На Ортодокс всички духовни лица, от Патриарха та до току-що приет послушник, носят расо. Който е положил успешно изпит за свещеник или монах, има право да носи калимявка. Миряните нямат право да носят черни дрехи, освен черна кърпа за вдовиците (до четиридесетия ден от смъртта на съпруга - черна рокля) или черен калпак за вдовците (по обичай на практика задължителни).
* В православната църква свещеникът няма право да подстригва брадата си; подстригването ѝ е символ на афоресване. На Ортодокс се смята за нормално свещеникът да оформя и подстригва брадата си, стига да не е прекалено къса (три пръста дълга се смята за достатъчно). Причината вероятно е по-лесната хигиена на по-късата брада. За немалко духовници старателно оформената брада е израз на авторитет. Висшите духовници най-често не подстригват брадите си. Частични бради, примерно „катинар“, не се позволяват нито на духовници, нито на миряни. При афоресване бившият духовник трябва да обръсне брадата си изцяло.
* В православната църква се става монах просто като проявиш желание. На Ортодокс просто с желание можеш да отидеш в манастир, но като послушник (за непълнолетните) или манастирски брат (за пълнолетните). За да станеш пълноправен монах, трябва да издържиш специален изпит. (Още през първите сто години станало очевидно, че най-ревностните във вярата не винаги са най-добрите ръководители и най-отговорните или грамотни хора. Затова Третият Патриарх въвел правило, че същински монаси могат да са само тези, които са положили специален изпит. Които не са го положили, или не им е по силите, биват наричани „манастирски братя“ - титулуват ги „брат“, но никога „отец“, нямат право на монашески имена, да носят калимявка, да служат служби и да заемат отговорни длъжности в манастирите. Статутът им грубо отговаря на този на дяконите. Повече от половината от населението на манастирите са такива братя. Тези, които са били в „заварено положение“ при въвеждането, са запазили правото да се водят монаси, но за новоприетите то е прилагано неотклонно.)

=== Йерархия на званията ===

Духовните лица на Ортодокс, подобно на тези в православната църква, са три категории - дякони и манастирски братя, свещеници и истински монаси, и епископи. Извън тези категории са манастирските послушници и обучаващите се за свещеници, а също и монахините.

Владика, игумен или протоигумен и по-старши от тях длъжности могат да бъдат само епископи. (Изключение е Патриархът - неговият избор става по специална процедура, за която няма ограничения.) Само епископи имат право да участват и в синодите. (Изключение са игуменките на женски манастири, които участват в синоди неофициално.)

Обикновено епископите са неженени. На Ортодокс няма принципна забрана женен да стане епископ, или епископ да сключи брак (ако го венчае Митрополит), но се смята, че бракът показва отдаденост не само на Бога и пречи на кандидата да е посветен изцяло на паството си.

=== Патриарси ===

Патриархът е върховен глава на Патриаршията. Властта му е безгранична - всяко негово нареждане е върховна повеля за всеки жител на Патриаршията. Той е и неин върховен съдник, и последна инстанция по всички възможни въпроси (доколкото Бог рядко се изказва през главата му).

Официално патриарсите се водят по поредност - напр. Гавраил, Трети Патриарх. Произходът на тази традиция не е известен.

Привилегия на Патриарха, осигурена от Отговорника, е запазването на напълно бистър ум и физическа дееспособност до смъртта си, предусещането ѝ една година по-рано и липсата на страх от нея. Друга е демонстрирането на духовна мощ, като например с молитва да излекува тежко болен, или да предизвика дъжд при суша.

Седмица преди смъртта си Патриархът назовава пред близките си съветници няколко възможни наследници. Предполага се, че ги научава чрез просветление. До 972 г. от Разделението всички назовани са били мъже и затова е общоприето да се смята, че Патриархът задължително е мъж. Не съществува обаче официално писано правило за това. Нито пък правило, което да налага ограничения за кандидатите - сред тях е имало дори новоприети в Патриаршията Анатемосани.

Имената им се пазят в тайна до смъртта на стария Патриарх. След нея биват разкрити и назованите биват поканени пред събор на митрополитите. Там те трябва да покажат духовна мощ, като извършат чудо с молитва. Този, който се справи най-добре, става новият Патриарх. Понякога се справя не само един, но обикновено един превъзхожда останалите. По-слабите чудотворци най-често също получават (не винаги веднага) високи църковни постове.

Осмият Патриарх е бил интересен случай: трима кандидати се справили напълно еднакво. Съборът им предложил да изберат заедно как да постъпят. Двама решили съревнованието да продължи до излъчване на победител; третият заявил, че щом има други достойни, той се отказва. Молитвите на двамата продължили обаче отслабвали с всеки нов опит, оставайки еднакво силни, докато не изгубили силата си напълно. Когато това станало, третият отново бил помолен да се докаже и се оказало, че неговата молитва е станала дори по-силна. Наблюдатели от Академия смятат, че това е било просто показен урок на тема добродетели от страна на Отговорника.

Друг любопитен случай е бил Четиринадесетият Патриарх: накаран да се помоли за дъжд над поразено от суша село, той отправил такава гореща молитва, че селото едва не било отнесено от излелия се порой. Нищо чудно и това да е било урок към склонния към прекален плам кандидат.

Доказалите се като нов Патриарх са най-различни хора. Има подозрения, че Четиринадесетият Патриарх всъщност е бил жена, но вероятно са слухове. Повечето Патриарси са били духовници, но трима са били обикновени миряни, а един - бивш Анатемосан. Единадесетият е бил избран на 19-годишна възраст, Петнадесетият - на сто и четири годишна. Петият е бил заместник-ректор на школата в Свети град, Дванадесетият - протоигумен на манастир, останалите духовници са били редови.

За починалите Патриарси се смята, че са по средата между обикновените духовници и светците, с ранг около този на преподобните. Изключение е Йосиф Водителя, който е официален светец и патрон на Обетованата земя, както наричат своя „свят“ жителите на Ортодокс. Друг Патриарх не е бил обявяван за светец - смята се, че за тази чест е необходимо да се изравни с Йосиф Водителя, а това надали е възможно в очите на жителите на Ортодокс. Извън Патриарсите обаче, за първите хиляда години на Ортодокс има канонизирани петнайсетина светци, все редови духовници.

(Донякъде причина за това е хитроумното завещание на Йосиф Водителя. В него той моли да не го канонизират за светец, тъй като не е достоен. „Зная, че зад гърба ми ме наричате светец, ала не е справедливо. Който е станал водач, духовен или не, няма истинската скромност, която прави светеца... Търсете истинските светци сред обикновените духовници без ранг - там ще ги намерите“, пише той. Естествено, било е немислимо той да не бъде канонизиран. Църковният събор, на който е избран следващият Патриарх, решава да канонизира Йосиф за светец въпреки завещанието му с формулировката, че завещанието му отразява не буквална истина, а именно скромността на истинския светец, и че каквото Бог е дал някому, те могат само смирено да потвърдят. Създадените от него критерии обаче са били прилагани за Патриарсите след него (как иначе?). Така той си подсигурява да е единственият канонизиран Патриарх.)

=== Изпити ===

Желаещите да станат свещеници трябва да преминат през школа за свещеници и при завършването ѝ да положат успешно специален изпит. Те са воините на вярата, които пазят миряните от силите на злото, така че трябва да могат да отбраняват в нужда себе си и другите, включително при трудни и изненадващи ситуации. Изпитът е основно върху типичните църковни дисциплини - познаване на светите книги, свещенодействията, историята на църквата и т.н. Съдържа обаче и немалко елементи, насочени към способността на кандидата да носи отговорност, да се справя със задачи и да ръководи хора, да се грижи за физическото им и умствено здраве, и други.

Ако не вземе изпита успешно, кандидатът трябва да мине през школата отново, преди да получи право на ново явяване. Често това минаване е посъкратено, ако кандидатът покаже, че помни и разбира добре наученото. Ограничение в броя на кандидатстванията няма. Ако обаче кандидатът не се справи от определен брой пъти (обикновено се смята, че три е показателният брой), често бива посъветван деликатно от изпитващите, че сигурно Бог му е предопределил друг път в живота.

Изпитът за същински монах е сходен като съдържание на този за свещеник. Съответни са и правата - монасите имат право да служат служби и да извършват свещенодействия. Изискване за минаване през специална школа няма, но кандидатите имат право на само три опита през живота си. Около една трета го взимат от първия път. Общо успяват да го вземат малко над половината явили се.

Издържалите изпит за свещеник или монах са длъжни да приемат монашеско име, като символ на отделянето им от светския живот. За удобство обаче Третият Патриарх е разрешил то да може да бъде същото като светското. „Разликата“ е, че примерно вместо Йордан от Широкопол започват да наричат монаха отец Йордан. Реално около половината монаси приемат име, различно от тяхното.

Свещениците и монасите имат право да кандидатстват за епископи. Кандидатът за епископ трябва да положи изпит, далеч по-тежък от тези за свещеник или монах. Отличното владеене и познаване на всички умения, необходими за монах или свещеник, са задължителни, но не достатъчни. Силно се набляга на лидерските качества на кандидата; част от подготовката за изпита е старателно изучаване на психологически техники за ръководство, обединени под името „человекознание“. Нужно е кандидатът да прецени и отсъди правилно трудни житейски ситуации (обикновено дванайсет на брой). Най-сетне, изисква се кандидатът да покаже подвиг в името на вярата - да демонстрира извънредно усилие и/или смелост, или извънредно големи познания във всички верски области и поне една мирянска, или да извърши някое дребно чудо. (Случвало се е епископи да станат хора, направили „чудо“ по случайност.) Както и с изпита за монах или свещеник, кандидатът има право на три опита през живота си.

=== Почетен епископ ===

Много рядко монах или свещеник, който се е показал като образцов в течение на цял живот, може да бъде провъзгласен за „почетен епископ“, без да полага изпит. Прави се от Митрополит, като правило за престарели монаси или свещеници, на които не им остава много, и е нещо като орден „за богоугоден живот“. Обикновено не се очаква почетните епископи да изпълняват реални епископски функции, но принципно имат това право. Рядко, но се е случвало това да се наложи.

Весело недоразумение около това звание се е случило на отец Евлоги. Десетина години преди смъртта му, когато той се заселва за постоянно в Петлевския манастир, силно впечатленият от делата му Митрополит го обявява за почетен епископ, без да го чака да престарее напълно. Отецът благодарил, бил трогнат до сълзи и се държал като най-почетеният човек на света. И с право - да обявят за почетен епископ непрестарял монах в Патриаршията не се случва всяко поколение. Когато обаче рапортът за обявяването му пристигнал в Свети град, се оказало, че той вече от почти петдесет години е пълноправен епископ - просто бил толкова скромен, че това било известно само на изпиталите го в Свети град духовници и на регистъра на званията... Когато засраменият Митрополит дошъл лично в манастира да му се извини, отец Евлоги просто се усмихнал и отговорил, че званията му са без значение, а огромното признание не намалява ни най-малко от това, че вече е имал този сан. Митрополитът се върнал двойно по-засрамен, и писал до Свети град: „Само Йосиф Водителя знае за кого точно е предрекъл, че най-истинският светец ще е обикновен духовник, ала нищо чудно за отец Евлоги Харизанов да е било.“ Именно този Митрополит предлага отец Евлоги след смъртта му за преподобен, а наследникът му го предлага за светец. Какво точно е впечатлило наследника му не е запазено в архивите.

=== Монахини ===

В женските манастири няма изпити - постъпилата в манастир жена се води послушница (ако е достатъчно млада), или монахиня. Монахините имат право да заемат всяка длъжност в женския манастир. Послушниците стават монахини по преценка на игуменката на манастира, обикновено след навършване на пълнолетие, или след две-три години в манастира, ако са дошли в него вече пълнолетни. Пак игуменката решава дали новодошлата ще бъде приета като послушница или направо като монахиня. Основният критерий е възрастта, в някаква степен се вземат предвид и другите качества.

Тъй като жените не могат да бъдат епископи, монахините (дори игуменките) нямат формално право да участват в синоди и събрания на висши духовници. Реално игуменките често „са добре дошли“ на заседанията на околийските синоди. Висшите духовници демонстрират уважение към женските манастири: не всеки владика би си позволил дори внимателен съвет към някоя игуменка, и дори Митрополитите се държат учтиво с тях, въпреки че принципно имат правото да им заповядват. В същото време обаче монахините са на практика изключени от вземането на църковни решения. Само много мъдри и внушаващи респект игуменки понякога биват запитвани за мнение и това се прави неофициално.

Формално монахините нямат право да служат служби и да извършват свещенодействия. В отношенията си с миряните, или в редките случаи на отношения с монаси, те обаче биват смятани за почти равностойни на монасите. Според църквата монахът като мъж е по-близо до Бога. На практика обаче много по-голяма роля играят личните качества и неведнъж се е случвало монахини да разпореждат на по-неоправни монаси какво да вършат.

Балансът е същият и между съответните висши манастирски длъжности. Ако например игуменка посети по някаква причина мъжки манастир, игуменът на който отсъства в този момент, тя реално ще е най-високопоставеното духовно лице там. Дори протоигуменът е длъжен да я слуша. Ако иска нещо от монасите, тя вероятно ще нарече искането си смирена молба, но само малоумен манастирски брат би се подлъгал, че то е по-малко задължително от нареждане на игумена.

== Злите сили ==

Самодивите и караконджулите, а и доста други „зли сили“ на Ортодокс са доста различни от представата за тях през Средновековието. Някои от разминаванията са поради необходимости при създаването на системата на Ортодокс, но повечето идват пак от неинформираността на Йосиф и хората му. Някои от тях са всъщност изследователи, които изучават Ортодокс (съгласно [[Ортодокс#Кодекс за връзка|Кодекса за връзка]] на света). Други са негови жители, като правило жертви на генетични аугментации. Трети са просто легенди.

=== Самодиви ===

Самодивите са подробно описани в трактата „За самодивите“ на преподобния Игнатий. Известен с над сто прогонвания на самодиви, живелият по времето на Четвъртия и Петия патриарси Игнатий е полумитична фигура. Трактатът му е смятан за вдъхновен от Бога и е едно от писанията, които задължително биват изучавани от всеки свещеник и монах. Съдържа на практика всичко за самодивите, което се знае на Ортодокс - пълно описание, указания как да се пази от тях добрият християнин (включително седемте молитви за прогонването им, създадени от Игнатий) и пр.

=== Караконджули ===

Официален църковен труд, който да описва караконджулите, няма утвърден. Смята се, че караконджулите причиняват злини чрез директни действия, но не нападат и не нараняват хора пряко, ако не бъдат притиснати. Ако обаче са много срещу малко хора се смята, че биха могли по някакъв начин да ги „отвлекат“ със себе си неизвестно къде (предполага се, че в ада), точно както го можели и самодивите. Съгласно популярните описания са черни, с рога, копита и опашки, гъста козина, големи зъби и пламтящи очи. От тях се очаква да вършат злини, като действат пряко. Ако това, което са свършили, не е очевидно зло, значи вероятно са сгрешили нещо - вярва се, че не са много хитри, не ги бива да кроят сложни планове и се случва да се объркат. Смята се, че ако се почувстват застрашени, караконджулите могат да изчезнат, като се провалят в миг вдън земя, по-бързо, отколкото може да види човек. И че единственият начин да им се попречи е да бъдат подмамени и затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове.

=== Вампири ===

Вампирите на Ортодокс, съгласно легендата, пият кръв и убиват хората. Вярването, че с ухапване могат да превърнат и друг във вампир, не съществува. И това отговаря на истината - всъщност „вампири“ се явяват част от носителите на генетична аугментация от точно преди Разделението, която дава много голяма физическа сила, пъргавина, ловкост и способност за виждане на тъмно, но и силен вкус към кръв, най-вече човешка. Изследователи от Академия предполагат, че поне десетина от преселниците на Ортодокс са били носители на тази аугментация. Има запазени данни, че тя е била продавана нелегално в България няколко години преди Преселението.

Интензивният метаболизъм, който дава свръхвъзможностите им, изисква много силна храна - без нея те ги губят. Десетина килограма месо на ден обикновено са достатъчни; дори с пет-шест свръхвъзможностите вече се проявяват отчасти. Най-лесно обаче си набавят нужната енергия от кръв: имат допълнителни ензими за нейното смилане, които действат най-добре върху човешка кръв. Дори половин литър от нея на ден вече им дава свръхвъзможностите, въпреки че съдържа несравнимо по-малко калории от десет килограма месо; механизмът на този ефект не е ясен. В критични ситуации дори без силна храна могат да проявят свръхсила и ловкост за кратко, на цената на дълга и тежка преумора после.

Аугментацията е наследствена и я носят около един на хиляда от жителите на Ортодокс. Изявява се обаче в не повече от десетина процента от носителите си, и дори тогава е в различно силна форма. Поне девет от десет страдащи успяват да я овладеят и/или компенсират някак и да са безопасни за околните (и най-често и да запазят от всички тайната си). Много църковни трудове ги споменават, но обемно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

=== Върколаци ===

Върколаците, според вярванията на Ортодокс, са хора, които могат да се превръщат във вълци и обратно. Биват смятани за зли просто защото превръщането се смята за дело на дявола. От тях не се очаква да вършат някакви особени злини, освен да уплашат някой добър християнин. Смята се, че в образа на вълк върколакът може да нападне и убие някого, но това се случва много рядко.

Те са резултат от друга генетична аугментация. Точният ѝ механизъм не е обяснен от повечето Стандартни и до момента. Смята се, че по начало е целяла друго (забравено е какво), и този ѝ ефект е бил получен случайно. Същността му е, че ако носителят ѝ си представи много ясно и концентрирано, че е нещо друго (например ако го вярва искрено), околните го виждат като представата му - ако го гледат в момента на представата, виждат как пред очите им човекът се преобразява. Технически средства, примерно видеокамери, не се подлъгват - очевидно се касае за влияние върху психиката.

Честотата на аугментацията на Ортодокс е приблизително като тази на вампиризма и също се проявява в около един от десет носители. Доста повече от изявилите я обаче се изкушават да я използват. Вярването, че се превръщат точно във вълци, е самоподдържащо се. От една страна, това превръщане най-често идва наум на върколаците (повечето от тях дори не подозират, че биха могли да изглеждат като друго освен вълк). От друга страна, ако върколакът се превърне в друго, повечето хора не разбират, че са видели върколак и смятат, че им се е присторило (а той надали ще тръгне да се хвали). Както и с вампирите, много църковни трудове ги споменават, но подробно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

История на Резервата/Сингуларността

2016-01-14T16:43:08Z

Григор: дребни грешчици

== Същност ==

Още през 20 век писатели-фантасти и учени (Върнър Виндж, Рей Кърцуайл) посочват, че прогресът се развива все по-бързо. Те заключават, че скоростта му някога ще надхвърли възможностите на човечеството да го възприема и може да стане близка до безкрайна. Този момент те наричат сингуларност, по аналогия с „хоризонта на събитията“ на черните дупки.

Отначало не е ясно как ще е възможно прогресът да надхвърли възможността за схващане на хората - нали го създава именно техният интелектуален труд. С времето обаче биват създадени свръхинтелекти, които подпомагат или дори поемат развитието. Повечето от тях представляват човешка личност (често по няколко комбинирани, подсилени с технически възможности. Някои са изцяло изкуствени. Тези интелекти са способни да движат прогреса със скорост, немислима за обикновените хора, и много от тях го правят.

== Надпреварата ==

Още в началото на 21 век е очевидно, че „надпреварата за сингуларността“ е състезание, в което победителят печели всичко. Безкрайна мощ, власт над целия свят, възможност да премахне напълно конкуренцията си... Състезанието е открито от няколко големи ИТ фирми. Скоро в него се включват и разузнавателните агенции на най-големите държави. Секретността и шпионските ресурси, ангажирани в него, скоро след това надминават всичко, познато досега.

Когато технологиите „узряват“ достатъчно, много от страните разбират, че това е най-опасната надпревара в историята. Победителят, дори с минути, печели възможността да развие изпреварващо и смазващо интелектуално превъзходство. Пак заради важността ѝ изходът е непредсказуем: никой няма как да е напълно сигурен, че някой от играчите няма как да го изпревари. Съществува реална вероятност и ако някой от силните играчи реши, че губи надпреварата и ще загине, да започне пълномащабна война - дори до ядрен Армагедон. Налага се спешно да бъде измислен и приложен начин нещата да не излязат извън контрол.

Между играчите започват предпазливи контакти. Оказва се, че някои учени вече са обмисляли въпроса и са нахвърлили основите на мерки, които да попречат на такова развитие. С тяхна помощ е създаден набор от средства, които да го предотвратяват. На първо време това са договорки срещу развиването на изкуствени интелекти с мощност над определена граница и режим на инспекции и проверки, който позволява нужния контрол. Известно време нещата са задържани по този начин. Скоро обаче играчите с възможности да разработят свръхинтелект стават повече, отколкото е реално да бъде контролирано и възпирано. Междувременно обаче основните играчи разработват комбинация от технологии, юридическа база и подобни, които правят възможно създаването на мощни интелекти, които са до голяма степен доказуемо безопасни. Пълна гаранция не е постижима, но наличието на достатъчно мощни интелекти, които са доказано безопасни и противници на опасните, дава нужния контрол. Необходимите контролиращи интелекти са създадени с общи усилия от основните играчи и са под техен съвместен контрол.

Тази комбинация е предоставена за използване първо на играчите, на които може да се разчита да не злоупотребяват. Скоро след това е отворена за използване на практика от всеки. Същността на тази политика е, че в определени условия за новите свръхинтелекти е изгодно да спазват набор от правила, който в тяхната среда играе ролята на етика. Въпросната среда изисква достатъчен брой членове, достатъчен процент от които осъзнават интересите си и са готови да ги защитават. Свръхинтелектите добре знаят, че при ескалационна надпревара победителят ще стане господар на света и ще унищожи всички останали - за огромния процент от тях това е опасност, чието предотвратяване оправдава всички сили и средства. Умовете им бързо намират оптимални решения, а сравнително слабите на фона на интелекта емоции не пречат толкова. Вътрешните им договорки и връзки налагат сред по-мощните от тях изискването за задоволителна степен на прозрачност. Така за един съвсем кратък (по мерките на обикновените хора) период „обществото“ на свръхинтелектите постига устойчивост срещу „гении на злото“ и създава начини развитието да продължава при достатъчно ниска вероятност от появата на подобни гении.

Отначало това развитие е ограничено от наличната енергия. (Прогресът може да бъде описан като дисипативен процес. Максималната постижима в него дисипация не може да надхвърли количеството вложена енергия.) Свръхинтелектите обаче скоро намират начин да влагат енергии далеч свръх достъпните за обикновените хора и така това ограничение е преодоляно. Едно по едно биват заобиколени и другите ограничения, на които те се натъкват.

Отношението на свръхинтелектите към обикновените хора е много добро, по много причини. Това, което за обикновения човек е съвършена етичност и добронамереност, за свръхинтелекта е най-основното в тази насока. Обикновените хора са за свръхинтелектите ресурс с много голяма ценност, поради спецификата на управлението на тезауруса. Затова всеки опит те да бъдат насилвани или ограничавани среща съпротивата на огромния процент свръхинтелекти, включително всички или почти всички най-могъщи сред тях. Много от станалите свръхинтелекти са били по начало престъпници или поне неетични хора, но с развитието на възможностите им вършенето на злини към обикновени хора се оказва твърде под нивото им.

== Преходът ==

Противно на очакванията, сингуларността не настъпва в един кратък момент и не променя издъно начина на съществуване на човечеството. Един много ограничен кръг хора са придобили възможностите на свръхинтелекти и са способни да се развиват със скорост, немислима за обикновените хора - и много от тях го правят.

Огромното мнозинство от хората обаче са останали обикновени. Някакъв поток информация и блага от свръхинтелектите към тях има, но е минимален и обикновено се ограничава в неща, които и обикновените хора биха могли да постигнат сами. Свръхинтелектите знаят, че не бива да се дава всичко наготово, иначе получателите ще изгубят желанието да се усъвършенстват, или дори изобщо да живеят. Много информации (някои от тях - ценни и търсени) не биват разкривани от тях изобщо. Почти винаги причината е, че обикновените хора вероятно биха си навредили с тях ужасяващо. В редки случаи причината е страх или егоизъм на някои свръхинтелекти, които са успели да се наложат при договорки с останалите. Реално повечето от откритията и прогреса, които използват обикновените хора, биват постигнати от тях... или поне така им изглежда.

Крайният резултат е, че за обикновените хора сингуларността променя нещата твърде слабо. От тяхна гледна точка прогресът дори се забавя - основните му финансови и интелектуални двигатели в голямата си част се оказват сред свръхинтелектите. Също, все по-силната групираност и вътрешна изолираност на обществото пречи на разпространението на новооткритите неща и на създаването на познание. Засилват се и позициите на откровените противници на развитието. Те сочат, че в някои по-изостанали общества (каквито те си ги представят) се живее по-щастливо, отколкото в напредналото. Това настройва доста хора срещу прогреса.

Може би най-ключовият момент в прехода е възможността за безсмъртие. Тя е най-старата мечта на човечеството, така че натискът срещу свръхинтелектите да я предоставят за всеки е много силен. Те обаче отказват. Истинските им мотиви са свързани с управлението на тезауруса. Официалният им предлог е, че максимална възраст от 100-120 години при добро здраве до края е достатъчна, ако човек живее пълноценно, и че и биологията, и личността на обикновения човек не са пригодени да издържат свръх тази възраст. (Към този момент това е лесно постижимо за повечето обикновени хора.) Много хора не приемат официалния предлог, но отказът на свръхинтелектите да предоставят технологии за вечен живот или по-голямо дълголетие е единодушен.

Поставени пред свършен факт, обикновените хора се примиряват, поне повечето. Разработването на технологии за дълголетие продължава енергично, но като правило е безуспешно. (Повечето хора подозират, че свръхинтелектите вземат мерки да му пречат, и не е изключено да са прави.) Някои са пълни със злъч към факта, че огромният процент свръхинтелекти очевидно не прилагат това ограничение към себе си. Много търсят някакви начини да станат свръхинтелекти - това е много трудно, но не е невъзможно.

== Други ==

* [[История на Резервата]]
* [[Управлението на тезауруса]]

Резерватът:Канон

2016-01-14T16:34:06Z

Григор: дребни грешчици

== Идеята ==

„Канонични“ биват наричани произведения за Резервата, които са обявени за такива от „каноничните писатели“.

За да бъде обявено произведение за канонично, то трябва да отговаря на определени условия:

* да не противоречи на вече съществуващи произведения или на официалните описания на Резервата
* да покрива някакъв базов минимум за качество
* препоръчително (но не задължително) е да е свободно достъпно за четене

Идеята е читателите да имат някаква гаранция, че определени произведения си струват четенето. (Това не означава, че „не-каноничните“ произведения не си го струват. Просто за каноничните някой е поел отговорността да го гарантира.)

== Канонични писатели ==

Това са писатели, които имат правото да преценят дали дадено произведение е канонично, или не е.

За своите произведения каноничният писател има правото да прецени сам дали са канонични, или не. Канонично е всяко негово произведение за Резервата, за което той не е посочил изрично, че е неканонично. Преценката му може да бъде обезсилена от гласуване на поне 90% от каноничните писатели срещу нея.

Произведения, които не принадлежат на каноничен писател, могат да бъдат обявени за канонични с гласуване между каноничните писатели. Необходимо е произведението да бъде предложено за гласуване от един или повече от тях. Правилата за гласуване и необходимото мнозинство се определят от тях.

Автор на канонични произведения, развиващи се в Резервата, може да бъде утвърден за каноничен писател с гласуване между каноничните писатели. Необходимо е да бъде предложен за гласуване от един или повече от тях. Правилата за гласуване и необходимото мнозинство се определят от тях.

Резерватът:Напътствия при писане

2015-11-22T21:50:50Z

Григор: дребни добавки

Всяка една „вселена“ има условия, които е добре да бъдат спазвани при създаване на произведения, ситуирани в нея.

Спазването им няма как да бъде наложено насила на никого. То обаче подсигурява да не се получават колизии с други произведения в нея, а това е полезно. Помага също да бъде запазван интегритетът ѝ като цяло. Най-сетне, помага и произведенията да бъдат по-качествени като литература. Затова е мъдро тези условия да бъдат спазвани.

Ако се съмнявате дали нещо е добра идея, питайте без колебание. (Примерно изпратете въпроса и по е-майл на grigor в сайта gatchev.info.)

== Опазване на основни тайни ==

* Не разкривайте тайната на [[Трансмитерни технологии|трансмитерите]] или [[Комуникаторни технологии|комуникаторите]]
* Не давайте окончателен отговор на загадките около [[Общочовешки концепции и митове|общочовешките концепции и митове]]

== Опазване на интегритета на системата ==

* Не описвайте твърде големи промени в системата - създаване или загиване на светове, [[Релейна група|Релейни групи]], [[Възел|Възли]], [[Расите|раси]] и т.н.
* Не създавайте напредъци, открития или събития, които биха извадили системата или значителна част от нея извън контрол
* Бъдете предпазливи при описването на миналото на системата или бъдещето ѝ

== Избягване на конфликти с други произведения ==

* Работете в описани или попечителствани от вас светове
* Ако използвате светове, създадени от другиго, го правете бегло и без да оставяте отпечатък върху тях, или се консултирайте със създателя или попечителя им
* Ако използвате светове или герои, активно използвани от други автори, координирайте го с тях и внимавайте да не допускате противоречия с произведения, които ги използват

== [[Преден фронт|Предният фронт]] ==

Не е добра идея да бъдат използвани за каквото и да е - твърде несъизмерими са с всичко, което може да бъде разбрано от Стандартни, или от читателите. Изключение може да са обяснения за структурата на човечеството. Ако организации на могъщи Безтелесни - примерно Свръзката - трябва да бъдат ограничени в нещо, интересите на Предния фронт биха могли да са сред възможните обяснения. Не е реално обаче да е разбираемо за Стандартните защо и как.

== [[Безтелесни]]те ==

Те са „богът от машината“ в Резервата. Могат всичко. С дребни изключения (твърде мащабна намеса, освен при абсолютно крайна нужда) им е позволено всичко. Затова и е добре да бъдат използвани много пестеливо, ако изобщо. Не е добра идея да са главни или дори второстепенни герои - рискува да ви развали произведението. Дори като епизодични герои е добре да им поставите някакви ограничения, иначе ще намерят как да съсипят логиката на творбата ви.

Мотивите им ще са неразбираеми за [[Стандартни]]те и [[Аугментирани]]те. (Като проекция - и за авторите и читателите: най-добре не се опитвайте да ги дадете изцяло.) Напълно е възможно да съобщават или да дават вид, че мотивите им са простички и естествени. Като правило обаче зад тези мотиви ще има други, зад тях - други, и така до неизброима дълбочина, все по-сложни.

Биха могли да се явят във всякакъв облик - в човешки вид, като машини, като нещо без реално физическо присъствие, като сън, като халюцинация и каквото още ви хрумне. Могат да имат неограничен брой присъствия, на различни места или на едно и също, еднакви или напълно различни като облик.

Поведението им би могло да изглежда нормално и обичайно за Стандартен. Може обаче да е и напълно нелогично - биха могли например да са едновременно приятели и врагове, или добри в едно и лоши в друго, и това дори да се променя непрекъснато и непредсказуемо. Различни техни присъствия може да действат в напълно различни насоки, включително да си пречат или да се унищожават едно друго. Различните присъствия е възможно да нямат умствена връзка помежду си, или тя да е ограничена в каквато и да било степен.

Не се очаква Безтелесен да може да бъде истински зъл - Свръзката не би го позволила, а техните възможности да го открият и спрат ще превъзхождат несравнимо тези на Стандартните. Напълно е възможно обаче Безтелесен да „играе“ зъл по някаква причина. (Която спокойно може да остане неразкрита, било за героите, било дори за читателите.) Не се очаква обаче Безтелесен да е и добър от сърце - твърде голям е за целта. (Но е напълно възможно негови автономни присъствия да са добри от сърце, макар че може да имат някои ограничения в показването на това.)

Не се очаква Стандартни или дори Аугментирани да са в състояние да попречат на Безтелесен в каквото и да било отношение (освен ако той всъщност не го желае, или не им помага друг Безтелесен със сравнима мощ). Много високо Аугментирани могат да имат сравнима с по-ниско ниво Безтелесни мощ, и така да могат да играят успешно срещу тях. Тази игра обаче вероятно ще е неразбираема за Стандартните.

== [[Аугментирани]]те ==

Високо Аугментираните биха били подобни на Безтелесните - твърде могъщи, за да допринесат за добро произведение, и твърде сложни, за да могат да бъдат описани убедително в пълнота. Не се очаква да са истински зли или от сърце добри, и т.н.

Ниско Аугментираните могат да са по-интересни. Дори те обаче често ще имат мощ и възможности твърде далеч над тези на Стандартните. Ако аугментациите им са предимно или само физически, мисловният им процес няма да е по-сложен от този на Стандартни - макар и може би на изключително интелигентни Стандартни. Ако аугментациите са и интелектуални, и особено ако са подсилване на разсъдъка (а не само примерно способност за мигновено смятане или търсене в големи бази данни), мисловният им процес ще е много трудно да бъде описан убедително. Същото касае мотивите им.

Като външност Аугментираният се очаква да има едно физическо тяло. В повечето случаи то ще е човешко, биологично. В някои може да е в някаква степен (дори напълно) техногенно, и/или да не е антропоморфно. Високо Аугментираните може да са по същество Безтелесни, които просто поддържат едно физическо тяло като основно, за да се водят Аугментирани. (Включително може да управляват и други тела, или дори не-телесни присъствия.)

Ниско Аугментираните могат да са добри от сърце. Да са искрено зли би се очаквало да е много рядко. Ако са твърде по-могъщи или интелигентни от Стандартните, вероятно от Свръзката биха се намесили и биха ги спрели от злини твърде бързо - рискувате да направите произведението си нелогично. Също, не се очаква Стандартни да са в състояние да попречат на Аугментиран в каквото и да било отношение, освен може би на най-ниско Аугментирани в отношения, в които те нямат аугментации.

Липсващите

2015-11-22T21:37:34Z

Григор: оправен уикилинк, още малко инфо

След [[Разделението]] отначало е било на практика невъзможно човек да разбере къде е отишъл този или онзи негов познат (освен ако познатият не е бил съобщил преди Разделението къде смята да отиде). Организирането на информационните връзки между световете в обща мрежа е отнело доста време. Също така, [[Свръзката]] още тогава са ограничавали пренасянето на информация между отделни [[Възел|Възли]]. Докато бъдат създадени някакви що-годе използваеми механизми един човек да бъде издирен сред цялото човечество, отминали няколко поколения. И дори тогава нямало как да се разбере дали човекът не е попаднал например на свят, който не позволява обмен на информация с него.

С времето обаче са били описани много случаи, когато някой (или потомците му) са издирвали маниакално къде е отишъл някой съвременник на Разделението, и не са успявали да открият каквато и да било информация. Безследното изчезване на тези хора е било наречено „феномен на Липсващите“, а те самите - Липсващите.

Най-естественото предположение е, че тези хора са попаднали на светове без връзка, или просто следите им са се изгубили с времето. Немалко хора обаче не се задоволяват с него. Привеждат се най-различни изследвания и статистики, съгласно които Липсващите са повече, отколкото обясняват тези двете. Привеждат се конкретни примери, когато някой бил тръгнал за еди-кой си свят, само че на света няма никакви следи да се е появявал някога. Има и много други подобни, повечето от които имат някакви естествени обяснения. Винаги обаче има изследователи, които не са съгласни с обясненията. Освен това има данни, за които засега няма обяснения. [[Безтелесните]] са отказали сведения по въпроса.

Като начало, няма съгласие по въпроса колко точно са Липсващите. Повечето изследователи ги оценяват на 10-15% от тогавашното население; има обаче и различни оценки. Има изследователи, които твърдят, че има регистрирани случаи един човек отпреди Разделението да е попаднал едновременно на няколко различни свята след него, и да е живял там различни животи - тоест, възможно е при Разделението Свръзката да са направили по повече от един екземпляр от някои или всички хора. Това обезсмисля въпроса колко са Липсващите - биха могли да бъдат всякакво количество, включително много пъти повече от броя на човечеството преди Разделението.

Няма съгласие и по въпроса защо тези хора може да са изчезнали. Някои изследователи предполагат, че са били изпратени на светове, които изобщо не са част от Резервата. (Което на практика е същото като да са в него, но да са избрали да нямат връзка с другите светове.) Според други предположения това са хората, които биха могли да освободят Стандартните от робството, в което ги държат Аугментираните и Безтелесните (или Стандартните и Аугментираните от робството на Безтелесните). Някои учени смятат, че това са хората, които биха били по някакъв - може би непредположимо косвен за Стандартни - начин опасни за съществуването на Резервата. Има и много други предположения. За всяко от тях има примери, които го опровергават категорично, но това не разколебава поддръжниците му - все пак трябва да има обяснение за изчезването...

Въпросът къде са тези Липсващи е още по-мътен. Някои предполагат, че те са станали Безтелесни. Други - че Безтелесните са ги използвали в експерименти като лабораторни животни. Трети - че наличният сега Резерват е N-тата поредна версия, като предишните са били унищожени по най-различни, като правило лоши причини, от Безтелесните. Четвърти - че тогавашните трансмитери са били още много несъвършени, и че на това се дължат както случаите един човек да е бил разпределен в няколко копия на няколко различни свята, така и случаите на изчезналите хора. Има предположения, че както има много различни Възли, така има и много различни Резервати, разделени напълно един от друг. Има всякакви други, някои откровено налудничави, предположения.

Каква е истината вероятно знаят само Свръзката. Те обаче не само не я казват, но и не правят нищо, за да ограничат спекулациите около Липсващите.

Някои учени предполагат на тази основа, че реално Липсващи може би изобщо няма, и това е слух, който Безтелесните сами са пуснали по някакви техни си причини. Свръзката са отказали коментар и по този въпрос.

Ортодокс (роман)/Други герои

2015-05-04T01:38:55Z

Григор: създаване

== Монаси от Петлевския манастир ==

=== Манастирският идиот Георги ===

Всъщност е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника.

Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му го е разкрил.

=== Игуменът ===

Заел е тази длъжност две-три години преди там да пристигне Петърчо. Около осемдесетгодишен, той има изключително пъргав и бърз ум. Опитът му го е научил, че почти всички проблеми могат успешно да бъдат разрешени с мъдрост, благост и на моменти мъничко строгост, предимно на думи. И понеже има тези качества и в излишък, той се справя идеално с ръководството на манастира. Всеки политик вероятно би изтълкувал управлението му като майсторство в маневрирането и угаждането, но всъщност го движи именно благостта и добротата. Трийсет години по-късно вече ще е почти неспособен да се движи от старост и слабост, но умът му ще е напълно непокътнат, а авторитетът му в манастира – неоспорим.

=== Отец Марин ===

Той носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие – към момента на историята е на над сто и четиридесет години и му остават още поне двадесетина. Страда обаче от тежка склероза – още на деветдесет вече е бъркал на моменти околните, а по време на историята едва си спомня името си.

=== Отец Геласий ===

Старшият преписвач на манастира всъщност от години не е преписал почти нищо – реално само надзирава другите преписвачи и отвреме-навреме дава пример как се преписва. Преди това обаче се е трудел здраво и освен изящен почерк има и чудесна памет за прочетеното. Петърчо никак не греши в преценката, че Геласий вероятно е най-начетеният в манастира. Това обаче се е отразило в количеството паразитизми в речта на отеца, когато се опита да говори „учено“.

=== Брат Харалампи ===

Духовит, несръчен в ръцете и на практика инвалид в наблюдателността и способността да преценява съотношения и размери. Потомствен шивач, той е обучаван от родителите му в шивашкия занаят откакто се помни, без никакъв успех. Затова и в крайна сметка те са го изпратили в манастир.

Върхът на уменията му е да съшие чувал, като гледа от готов образец, или да закърпи криво-ляво покривка, черга или скъсано расо. Ако има на разположение вече готово расо с подходящ размер, може да направи що-годе приемливо копие, като внимателно копира всички части на расото върху плат и (обикновено след десетина неуспешни проби) ги съшие по същия начин. Опитът да ушие нещо, от което няма готов образец със същия размер, обаче неизменно се проваля. Понятието му за дрехи е отчайващо: прави разлика между несъшити в някаква форма парчета плат (одеяла, черги, покривки, чаршафи) и съшити (чували, раса, елеци, ямурлуци), но е кажи-речи дотам.

За щастие, в манастира не му се налага да шие без образец и рядко шие нещо различно от чувал. А и тъче зебло доста добре и е трудолюбив, пък в манастира няма друг тъкач. Затова и го търпят. (А той е комплексиран и пробва да се докаже при всяка възможност, въпреки че резултатът обикновено е обратният. Тайно си пази „роклята“ за Христина като мил спомен – единствената дреха, която е шил и получателят я е харесал).

Зад гърба му се шушука, че ако Бог му е дал дарба, тя е да бъде смешник в цирк, но никой не би посмял да го каже пред него. А не е далече от истината – остър език като неговия е голям плюс за смешника.

=== Отец Андроник ===

Лакомник и чревоугодник (от което се отървава след перипетиите около Христина), но и ценен в манастира заради великолепния му певчески глас – силен и дълбок, с много богат тембър и огромен диапазон. Ако трябва да се служи служба пред много хора от монаси от манастира, той е задължителен участник (немалко монаси в манастира пеят добре, но не могат да се сравняват с него; извън Ортодокс вероятно би бил оперен талант).

Бащата на Христина подозира, че отецът вероятно има наследствени аугментации в тази област, но единственият, който може да каже дали е така, е Отговорникът на Ортодокс, а той не се е произнесъл по въпроса.

=== Брат Иларион ===

Готвачът на манастира е имал преди сериозен проблем с пиенето – заради него не е могъл да си намери булка, и накрая местният свещеник го е пратил в манастир, за да го спаси от пропиване. Резултат има – в манастира просто няма как да се пие много, дори тайно; истински го отучва от пиенето обаче преживяното в килията на Петърчо. Сръчен, работлив и с усет за всякаква кухненска работа, той смогва не само да готви сам за стотината монаси в манастира, но и да се грижи за складовете. Тъй като има и доста точен окомер, го забелязват, че не умее да брои добре над десет чак покрай историята със суджуците. Проблемът е отстранен след два следобеда занимания с отец Никодим – оказва се, че братът се справя с броене до десет и без да използва пръсти, просто е неуверен. Отецът го научава да сгъва по един пръст за всеки отброени десет, и така да брои до сто. А ако има как да си отбелязва стотиците, се справя нелошо и чак до хиляда.

Двамата с брат Харалампи се допълват изненадващо добре. Устатият шивач няма проблеми с броенето, а точното око на готвача би му позволило вероятно от пръв опит с иглата да съшие прилична дреха. Лошото е, че никой от тях не смее да помага на другия, за да не се изложи пък той.

=== Протоигуменът ===

Отец Йоаникий е истински вулкан от енергия, винаги готов да се заеме веднага с всичко. Производителността му е огромна, но организираността не е на ниво. Той подхваща по десет неща наведнъж и дори свършва повечето от тях, но почти винаги забравя по нещо недоправено или оплескано. Това особено си личи, когато командва хора: налага се те да внимават за подробностите, за да не стане гаф или да не остане нещо недовършено. Въпреки това повечето монаси се възхищават на енергичността му и смятат, че заслужено е протоигумен. Тъй де, затова е ръководител, за да не се занимава с дреболиите.

Учените от Академия, които изучават Ортодокс, са го обявили за един от най-големите развалячи на работата им – чуе ли се някъде, че има самодиви или караконджули, моментално хуква да ги гони, ако ще да вали град като яйца. Доста високопоставени свещеници са решителни, смели и зле настроени към адовите сили, но такива с енергията и неуморимостта на Йоаникий са наистина малко.

=== Отец Никодим ===

Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.

=== Отец Йероним ===

Мрачният и затворен монах има сравнително рядък и социално неприемлив на Ортодокс проблем: хомосексуален е. (Част от проекта е било тези наклонности да бъдат изчистени от преселенците, със средствата на Безтелесните. За поколението обаче не са били поети гаранции. Процесът на чистенето е довел до това и сред тях под един на хиляда души да е хомосексуален, но такива хора има.) Това е и причината да се замонаши: Йероним го смята за свой грях или наказание за грях, срамува се от него до смърт и непрекъснато търси начин да го изкупи. Околните го смятат за суров човек; суровостта му към другите обаче е бледа сянка на тази към себе си, и зад нея се крие много измъчен, ако и много силен човек.

Отец Евлоги се досеща, че причината за тази суровост вероятно е свързана със сексуална особеност, и разговаря с Отговорника по въпроса. Отговорникът приема ходатайството му, но взема мерки чак известно време след смъртта на отец Евлоги, като премахва у Йероним чувството за вина и страданието от срама. Това помага на Йероним да се отърве от суровостта към другите и да покаже истинските си качества, които са впечатляващи. Няколко години по-късно той е назначен за протоигумен на новосъздаден манастир и по-късно става негов игумен. Дълго време след смъртта му бива споменаван като образцов игумен – колкото строг към себе си, толкова и благ към другите.

Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.

== Съселяни на Петърчо ==

=== Бащата и майката на Петърчо ===

И двамата са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него.

=== Христо (брат на Петърчо) ===

Въпреки тромавостта и добродушието си той никак не е глупав. Силовото наследство се е изляло в него с пълна мощ. Дори като се вземе предвид не особено доброто качество на желязото за подкови на Ортодокс, огъването от Христо на две наведнъж е почти незапомнен подвиг, непосилен дори за баща му. С времето той ще натрупа куп легендарни прояви на физическа сила и ще послужи за модел за икона на свети Георги в местния манастир „Свети Наум“.

=== Данка (сестра на Петърчо) ===

Класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея [[Рада Панчина]] (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.

Една нейна особеност, която е напълно неясна като механизъм е, че тя не вижда трансмитерните проекции, а реалните неща. Не вижда самодивите, вижда изследователите с истинския им вид вместо като караконджули, и т.н. Това не е забелязано от никого до края на действието в първата книга, защото никога не ѝ се е случвало да види трансмитерни образи. (Когато това бива разбрано, Васил урежда проучване и разбира, че то вероятно не се дължи на шизофренията. Веднага заподозира Отговорника на Ортодокс и вероятно е прав, въпреки че при стандартното запитване Отговорникът отрича да има нещо общо.)

=== Други роднини на Петърчо ===

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.

=== Отец Самуил ===

Надали би могъл да се похвали с по-особена генетика. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота) и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.

=== Проклетникът Ангел ===

Също няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщва идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.

Ортодокс (роман)

2015-05-04T01:26:41Z

Григор: линк към други герои

{{Инфокаре произведение
| име = Ортодокс
| тип = роман
| година = 2008
| автор = Григор Гачев
| светове = Ортодокс, Академия
| бележки =
}}

'''„Ортодокс“''' е роман от Григор Гачев.

''(За света Ортодокс вижте [[Ортодокс]].)''

== Герои ==

* [[Петърчо]]
* [[Христина]]
* [[Евлоги Харизанов]] (отец Евлоги)
* [[Мария Йорданова]] (майката на Христина)
* [[Васил Йорданов]] (бащата на Христина)
* [[Ангел Братоев]]
* [[Минчо Загорски]]
* [[Майкъл Гюс]] (Възловият отговорник)
* [[Гунар Торвалдсон]]
* [[Отговорникът на Ортодокс]]
* [[Рада Панчина]]

* [[Ортодокс (роман)/Други герои|Други герои]]

== Други ==

* [[Йосиф Водителя]]

== Връзки ==

* [http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html Неокончателна версия]

Гунар Торвалдсон

2015-04-24T22:12:34Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Гунар Торвалдсон
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ на Григор Гачев.

Роден е на [[Мидгард]], през 941 г. от [[Разделението]].

Още преди раждането му от [[Свръзката]] се намесват тайно в генетиката му, като подсилват интелекта му и създават предпоставки да е лесно да бъде Аугментиран. Целта им е да подготвят проба за хибридизиране на тезауруса на Мидгард с друг.

Скоро след раждането му обаче плановете на Свръзката са променени. От една страна е направена преценка, че тезаурусът на Мидгард все още не е достатъчно дивергиран, за да има смисъл от хибридизиране. От друга, поради генетична случайност интелектът на Гунар се оказва по-силен от предвиденото. Преценено е, че към достигането до зрялост интелектът му ще е способен да разбира намеренията и целите на хибридизацията и така да изкривява резултатите ѝ. (Оказва се вярно - той не само би бил способен на това, но и оформянето на личността му го прави вероятно желаещ да изкриви тези резултати.) Взето е решение Гунар да бъде изключен от плановете на Свръзката и оставен да си живее живота. Поне на този етап.

Реално Гунар е генетичен универсален гений. Почти всички негови познати смятат, че е гениален едиствено като играч на шах - той е шахматният шампион за Стандартни на Възел 611. (Вероятно е [[Петърчо]] да е по-добър, но от една страна той може да бъде смятан за [[Аугментирани|Аугментиран]] в това отношение, а от друга вероятно няма да иска да се състезава.) Всъщност интелектът му е също толкова блестящ във всичко - просто шахът е почти единственото място, където той го показва. Причината да крие заложбите си е, че държи на социалната си среда и приятелите си. Ако усещат, че ги превишава твърде много, те няма да могат да се държат свободно с него.

Още на петнайсет години Гунар се досеща, че вероятно е продукт на Свръзката. Чрез Отговорника на неговия свят успява да си издейства среща с един от Възловите Отговорници. Старателно се подготвя да изглежда на срещата като високо интелигентен, който обаче само се опитва да се представи за гениален. Успява да накара Възловия Отговорник да го подцени и разбира истината за себе си. След малко размисъл решава, че няма нищо против плановете на Свръзката, стига те да не пречат на неговите. А неговите планове са просто да си живее един нормален човешки живот - колкото е гениален във всичко друго, толкова и в почтеността и скромността.

По шахматна линия е добър приятел с [[Ангел Братоев]]. През 971 г. ОР идва на [[Академия]] за две седмици. По случайност (кой знае дали реална - Безтелесните от Свръзката имат както интелекта да предвиждат нещата десетки ходове напред, така и начини да маскират действията си като случайни) към момента Братоев не може да го настани в дома си. Налага се да отседне у [[Васил Йорданов]], където се запознава с [[Христина]]. Странното съчетание на качества - изключително като компютърни способности, свръхлюбопитно и немирно, но не по-зряло от стандартното за възрастта си хлапе - веднага му прави впечатление. Забелязва ловкостта и координацията на [[Мария Йорданова|Мария]] и се досеща, че тя е Аугментирана. Разликата в способностите на двете го подсеща, че тук вероятно има някакви планове на Свръзката. Провежда „разсеян“ разговор с Мария, научава за миналото ѝ и се досеща, че вероятно трябва да очаква събития откъм това дете.

Когато Ангел Братоев му се обажда с вестта за [[Петърчо|невиждан играч на шах]], пристигнал от затворения свят Ортодокс и осиновен точно от семейство Йорданови, Гунар веднага разбира, че събитието е настъпило. Поизплашен какво може да се случи на симпатичните му домакини и на детето им, веднага пристига на Академия. А когато и Петърчо печели симпатиите му, Гунар решава, че ще им помогне. Преди да си тръгне за Мидгард, предупреждава Мария да се свърже веднага с него, „ако се случи нещо“. (С което засилва тревогата ѝ и може би косвено допринася Христина да побегне с подхвърления от дядо ѝ трансмитер.) В импровизирания „комитет за спасяване на децата“ внимателно балансира подкрепата за разумни действия с настояването за изчакване, когато е необходимо. Това, че Мария и [[Минчо Загорски|Минчо]] се свързват с децата точно когато това ще навреди най-малко и ще помогне най-много (въпреки гафовете с Минчо) се дължи вероятно в най-голяма степен на него.

[[Категория:Герои, свързани със света Мидгард]]
[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Васил Йорданов

2015-04-24T22:12:03Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Васил Йорданов
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Учен в Института по транспространствени технологии на [[Академия]], съпруг на [[Мария Йорданова]] и баща на [[Христина]].

Към момента на действието на романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ е на трийсет и шест години. Потомствен учен, завършил една от най-мъглявите научни дисциплини на Академия – „Трансмитерни технологии“. (Известна с това, че за предмета ѝ не се знае на практика нищо сигурно, и почти всичко изучавано са хипотези, предположения и практически приложения на наличен вече трансмитер.) Любознателен и изобретателен, и хем общителен, хем не от най-умелите в общуването.

Специалистите по трансмитерни технологии на Академия почти без изключение мечтаят за работа на официалния трансмитерен възел, който свързва света с Възловия свят и с релейната група за официални цели. Работата е престижна, заплащането – едно от най-високите на света им. Неуспелите да постъпят на работа там или сменят професията си, или се принуждават да работят на изследователския трансмитерен възел, монтиран в Института по транспространствени технологии. Работата в Института е като цяло мързелива и спокойна (твърде малко са длъжностите, които ако не идат ден-два на работа, някой ще го забележи), но и доста ниско платена. Не особено сръчният в уреждането и без особени връзки момък попада там, като изследовател.

Повечето специалисти по транспространствени технологии в Института са неуспели кандидати за работа на официалния възел и хич не са ентусиазирани работници. Някои успяват да намерят там работа, която да им е поне донякъде по душа. Други просто „отбиват номера“, колкото да вземат все някаква заплата. От дошлите там по желание също не всички са кадърни и работливи, а някои са и направо тихи кукута. На този фон Васил бива оценен (освен знаещ и мотивиран той е и работохолик, и бива смятан за добър преподавател... доколкото има как да се оцени преподаването на нещо, от което никой наоколо не разбира почти нищо). Осем години по-късно е направен отговорник на не особено престижно трансмитерно звено, което обслужва програмите за изучаване на някои от световете от релейната група.

Още през първата си година в Института любопитният момък е налучкал, че образи могат да бъдат прехвърляни чрез трансмитера не само от специалните зали в институтската сграда, но и на практика отвсякъде на Академия. А след това, естествено, веднага е експериментирал и е открил, че и ограничението за до 16 прехвърляния на образи едновременно също е измислица... Няколко години по-късно, по идея на [[Ангел Братоев]], той си съставя лична изследователска програма за разпространението на шаха на Ортодокс. (Която по-късно ще стане база на дисертацията му.) За да не го зяпат колегите му като луд, дето умора няма и само се поти, той нелегално свързва към системата домашния си компютър и проучва Ортодокс в извънработно време. (Христина го е хващала неведнъж пред компютъра в такива моменти, макар и отначало да не се е досещала какво точно прави.)

По време на една от командировките му в официалния трансмитерен възел той среща бъдещата си съпруга - [[Мария Йорданова]].

== Разни ==

Познатите му казват, че той има три страсти в живота – изследователската му работа, шахът и трийсетгодишната му кола (купена на старо и вече от десет години пред разпадане, но той все не успява да събере парите за нова, не на последно място заради разходите по поддържането на старата; почти всичките му познати се шегуват с нея, а някои сключват зад гърба му облози докога ще успее да я задържи да не грохне). Реално обаче той цени най-много семейството си и под социалната му несръчност се крие значителна доза разсъдливост и мъдрост.

По-внимателните наблюдатели бързо забелязват, че съпругата му е изключителна личност, и силно подозират, че всъщност тя дърпа конците. (Което не е безкрайно далече от истината – тя не манипулира децата и съпруга си, но тихомълком се грижи за тях много повече, отколкото си личи.) Истината е, че двамата се обичат, ценят и уважават много, и Васил е не по-малко способен от Мария на интелигентни, активни и ефикасни планове и действия.

== Други ==

* [[Мария Йорданова]]
* [[Христина]]
* [[Ангел Братоев]]
* [[Академия]]
* [[Ортодокс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Мария Йорданова

2015-04-24T22:11:31Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Мария Йорданова
| други имена = Мери Клеър Гюс
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Мария Йорданова''' (по рождение '''Мери Клеър Гюс''') е герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]] на Григор Гачев.

== Биография ==

Дъщеря на [[Майкъл Гюс]], един от шестимата [[Възел#Възлов Отговорник|Отговорници]] на [[Възел 611]].

Родена е с генетичен дефект - съсипана физическа координация. Още на едногодишна възраст получава коригираща го био-кибернетична аугментация, която ѝ дава ловкост и координация далеч над физически възможното за дори здрав [[Стандартни|Стандартен]]. По-късно получава стандартните за [[Аугментирани]]те аугментации и постъпва на работа като преводач на [[Възлов свят|Възловия свят]] на [[Възел 611]].

Като дъщеря на Възлов Отговорник и участник в неговата прослойка от Аугментирани тя се ползва с доста привилегии. Подобно на доста от тази прослойка и тя е бунтар срещу някои порядки и морален максималист. Подкрепя мнението, че [[Безтелесни]]те налагат неморалност към Стандартните и косвено принуждават (чрез осигуряваните привилегии) Аугментираните да им съучастничат в нея. За разлика от почти всички „бунтари“ от прослойката обаче тя се противи не само на думи. Няколко случая, в които ѝ се налага да сътрудничи в не особено чистоплътни планове на Свръзката, накрая препълват чашата и тя официално се отказва от статута на Аугментирана и от аугментациите си. Запазва само тази за координацията; поискала е да бъде регулирана до нивото на Стандартните, но се е оказало невъзможно. (Тайно от нея обаче структурите, които подсигуряват интегрирането на аугментации, не са били премахнати – баща ѝ вече е кроял планове как да я върне към Аугментираните, „когато ѝ дойде акълът“. Тя разбира това чак когато чува от [[Отговорникът на Ортодокс|Отговорника на Ортодокс]], че дъщеря ѝ ги е наследила, докато следи разговора му с [[Христина]] и [[Петърчо|Петърчо]].)

Подсигурява си паспорт, съгласно който е на двайсет и три години, носи име от български произход и българският ѝ е роден език. (Истинската ѝ възраст към този момент е около двеста и трийсет, но без аугментациите си вече ще старее с нормална скорост... или поне така тя очаква. Наистина има някаква миниатюрна част български произход, но не това определя избора ѝ. Решила е да кандидатства за приемане на [[Академия]], понеже там централната власт не е особено умела в междусветските игри и е по-малко вероятно да се опитва да я използва в тях. Езика е запазила пак с тази цел при премахването на преводаческите аугментации.) Истински добрата препоръка обаче се оказва произходът ѝ. Приета е мигновено и много охотно. Изпратен е специален човек, който да я посрещне и упъти така, че да е под крилото и всъщност под контрола на Научния съвет. Естествено, тя веднага се досеща, че това внимание е неслучайно и точно от вида, който не желае.

За да се отърве от човека на Научния съвет, тя уж по погрешка хваща да я упътва първия попаднал ѝ от персонала на трансмитера – [[Васил Йорданов|случаен студент]], който в момента е на стаж там. (Забелязала, че той си глътва езика пред красиви жени и става податлив на напътствия чрез намеци, тя просто го омайва лекичко – не може да ѝ се отрече, че е красива.) После обаче се оказва, че го е омаяла повече, отколкото е възнамерявала. За да не го отреже рязко и да се окаже използвачка в очите си, тя решава известно време да излизат заедно. През това време открива, че момъкът е свестен и приятен, ако и неумел в общуването. И че я цени и харесва истински, без да знае коя и каква е всъщност. Уж временното познанство прераства в приятелство, след това във връзка и две години по-късно в брак. Още две години по-късно се ражда и [[Христина|дъщеря им]]. (Съпругът ѝ научава, че тя е бивша Аугментирана, чак преди женитбата. А кой е баща ѝ – чак покрай събитията около [[Петърчо]].)

Отначало от Научния съвет не искат да повярват, че Мария вече няма връзки с родителите си, и от време на време се опитват да я въвлекат в посредничене. Малко преди да се омъжи това ѝ писва и тя обяснява на член на Съвета, че е скъсала нарочно всички връзки с Аугментираните, и че препоръка от нея би била най-лошата услуга, която може да им направи. Намира си работа в Етнографския музей и гледа да се държи колкото се може по-далече не само от Аугментирани, но дори от модерна като за преди Разделението техника. Оказала се откъм „дебелия край“ на игрите на Аугментираните и Безтелесните, тя е на крачка от развиването на фобия към тези игри. (Предположението ѝ, че каквото и да прави, ще е в центъра на такива игри, е напълно вярно и далеч не свършва с Научния съвет на Академия.)

== Разни ==

Интересна подробност е постъпването ѝ на работа в Етнографския музей. Директорът му е дочул, че е дъщеря на Аугментирани и е убеден, че тя има сериозни аугментации, въпреки че го отрича. Убеждението му бива затвърдено, когато познанията на Мария по етнография на България се оказват по-добри дори от неговите. Истината обаче е, че тя просто използва свои стари достъпи до информационни бази данни, които принадлежат на Аугментираните и съдържат почти всичко, което изобщо се знае по въпроса (а то е доста повече, отколкото знаят на Академия), за да си състави импровизиран учебник. Останалото е плод на два месеца денонощно учене.

Над двестагодишният жизнен опит и силната ѝ личност я правят далеч по-интелигентна и решителна от повечето околни. Почти всички обаче просто предполагат, че тайно е запазила аугментации на интелекта.

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Възел 611]]
* [[Майкъл Гюс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Ортодокс (роман)

2015-04-24T22:10:57Z

Григор:

{{Инфокаре произведение
| име = Ортодокс
| тип = роман
| година = 2008
| автор = Григор Гачев
| светове = Ортодокс, Академия
| бележки =
}}

'''„Ортодокс“''' е роман от Григор Гачев.

''(За света Ортодокс вижте [[Ортодокс]].)''

== Герои ==

* [[Петърчо]]
* [[Христина]]
* [[Евлоги Харизанов]]
* [[Мария Йорданова]]
* [[Васил Йорданов]]
* [[Ангел Братоев]]
* [[Минчо Загорски]]
* [[Майкъл Гюс]]
* [[Гунар Торвалдсон]]
* [[Отговорникът на Ортодокс]]
* [[Рада Панчина]]

== Други ==

* [[Йосиф Водителя]]

== Връзки ==

* [http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html Неокончателна версия]

Христина

2015-04-24T22:10:01Z

Григор: Григор премести „Христина (Ортодокс)“ като „Христина“ без пренасочване

{{Инфокаре герой
| име = Христина
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Христина''' е герой в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] от Григор Гачев.

Дъщеря е на [[Васил Йорданов]], учен-изследовател от [[Академия]], и [[Мария Йорданова]], музейна работничка на Академия, бивша [[Аугментирани|Аугментирана]] и дъщеря на [[Майкъл Гюс|един от шестимата отговорници]] на [[Възел 611]].

Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на осем години. Енергична и хиперактивна, непрекъснато търси нещо ново и занимателно. Наследила е от майка си дефект в координацията - несръчна е при фини движения и неловка при удар или хвърляне. Има извънредно остър интелект, но зрелостта ѝ е типична за възрастта ѝ. Сипе порой бели и поразии, заради които често получава забележки в училище и упреци в къщи. Засрамването от тях трае ден до пладне.

Притежава изключителен компютърен талант (а и други заложби, които при правилно развитие биха ѝ позволили да бъде де факто Аугментирана дори без допълнителни аугментации). Справя се с компютри на нивото на отличен компютърен специалист, често и над него. Наследила е от майка си зачатъци на всичко, необходимо да бъде Аугментирана. Майката, която мрази Аугментираните, се чуди как да я отклони от този път.

Когато лъже, се изчервява силно. Комплексирана е заради неловкостта си и го избива в опити да се покаже като всезнаеща. Често съчинява обясненията си на момента, и в такива моменти обикновено дори не се изчервява - вероятно си вярва, че говори истината или поне е много близо до нея. Подобни съчинения са например обясненията ѝ към [[Петърчо]] в килията му как трансмитерът пренася образи; съвпадението им с това, което смятат [[Стандартни|Стандартните]] специалисти по трансмитерни технологии, е по-скоро случайно.

Един от начините на Мария да се опитва да насочи дъщеря си настрани от Аугментираните е да ѝ подхвърля материали за светове с ниска степен на развитие. Когато скучаещата Христина попада на информацията за [[Ортодокс]], тя започва да се досеща какво е хващала неведнъж баща си да чопли от домашния му компютър. Проследява го още веднъж-два пъти, уверява се, открадва от компютъра му настройките за връзка, прочита това-онова за кодекса за връзка с Ортодокс и прочее, набелязва си Петлевския манастир и още първата вечер, когато той се прибира уморен и заспива, тя цъфва в килията на Петърчо. (Преди неговата килия е пробвала няколко други, които обаче са се оказали празни.)

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Ортодокс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]
[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Рада Панчина

2015-04-24T22:07:09Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Рада Панчина
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ на Григор Гачев. Приятелка, по-късно съпруга на Христо, брат на [[Петърчо]].

Гърбава, кривогледа и куца по рождение, тя е с дефект в ембрионалното развитие. Наследила е обаче и сериозен интелект, и условията ѝ на живот са възпитали в нея железен дух. Тя непрекъснато се бори с недъзите си и жадно поглъща всичко ново. Не е ясно какво точно ще стане от нея с времето, но със сигурност няма да е най-обикновена женица.

Не е изключено към края на живота ѝ [[Отговорникът на Ортодокс|Отговорникът на света]] да ѝ предложи изпит за приемане при Безтелесните (замаскиран под някаква форма). Нито пък тя да откаже приемането, ако не бъде приет с нея и съпругът ѝ Христо.

(Покрай Рада се развихря един диспут, за който тя вероятно никога не е и разбрала. При личен разговор [[Мария Йорданова]] пита Отговорника на Ортодокс дали се е месил в развитието на Рада. Отговорникът потвърждава, че е подсилил интелекта и добротата ѝ, но отрича да има пръст в инвалидността ѝ. Мария мигновено се досеща, че той би могъл да я направи съвършено здрава без никакво усилие, но му е била нужна болна, и побеснява. Почти издействаното ѝ съгласие да се върне при [[Аугментирани]]те пропада за доста години напред. [[Майкъл Гюс|Баща ѝ]], естествено, веднага се досеща, че „гафът“ е нарочен, и [[Безтелесни]]те целят точно това. Отговорникът на Ортодокс обаче му обещава, че накрая всичко ще е наред, Рада ще бъде компенсирана по адекватен начин и Мария ще го узнае.)

[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Гунар Торвалдсон

2015-04-24T22:06:38Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Гунар Торвалдсон
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ на Григор Гачев.

Роден е на [[Мидгард]], през 941 г. от [[Разделението]].

Още преди раждането му от [[Свръзката]] се намесват тайно в генетиката му, като подсилват интелекта му и създават предпоставки да е лесно да бъде Аугментиран. Целта им е да подготвят проба за хибридизиране на тезауруса на Мидгард с друг.

Скоро след раждането му обаче плановете на Свръзката са променени. От една страна е направена преценка, че тезаурусът на Мидгард все още не е достатъчно дивергиран, за да има смисъл от хибридизиране. От друга, поради генетична случайност интелектът на Гунар се оказва по-силен от предвиденото. Преценено е, че към достигането до зрялост интелектът му ще е способен да разбира намеренията и целите на хибридизацията и така да изкривява резултатите ѝ. (Оказва се вярно - той не само би бил способен на това, но и оформянето на личността му го прави вероятно желаещ да изкриви тези резултати.) Взето е решение Гунар да бъде изключен от плановете на Свръзката и оставен да си живее живота. Поне на този етап.

Реално Гунар е генетичен универсален гений. Почти всички негови познати смятат, че е гениален едиствено като играч на шах - той е шахматният шампион за Стандартни на Възел 611. (Вероятно е [[Петърчо]] да е по-добър, но от една страна той може да бъде смятан за [[Аугментирани|Аугментиран]] в това отношение, а от друга вероятно няма да иска да се състезава.) Всъщност интелектът му е също толкова блестящ във всичко - просто шахът е почти единственото място, където той го показва. Причината да крие заложбите си е, че държи на социалната си среда и приятелите си. Ако усещат, че ги превишава твърде много, те няма да могат да се държат свободно с него.

Още на петнайсет години Гунар се досеща, че вероятно е продукт на Свръзката. Чрез Отговорника на неговия свят успява да си издейства среща с един от Възловите Отговорници. Старателно се подготвя да изглежда на срещата като високо интелигентен, който обаче само се опитва да се представи за гениален. Успява да накара Възловия Отговорник да го подцени и разбира истината за себе си. След малко размисъл решава, че няма нищо против плановете на Свръзката, стига те да не пречат на неговите. А неговите планове са просто да си живее един нормален човешки живот - колкото е гениален във всичко друго, толкова и в почтеността и скромността.

По шахматна линия е добър приятел с [[Ангел Братоев]]. През 971 г. ОР идва на [[Академия]] за две седмици. По случайност (кой знае дали реална - Безтелесните от Свръзката имат както интелекта да предвиждат нещата десетки ходове напред, така и начини да маскират действията си като случайни) към момента Братоев не може да го настани в дома си. Налага се да отседне у [[Васил Йорданов]], където се запознава с [[Христина (Ортодокс)|Христина]]. Странното съчетание на качества - изключително като компютърни способности, свръхлюбопитно и немирно, но не по-зряло от стандартното за възрастта си хлапе - веднага му прави впечатление. Забелязва ловкостта и координацията на [[Мария Йорданова|Мария]] и се досеща, че тя е Аугментирана. Разликата в способностите на двете го подсеща, че тук вероятно има някакви планове на Свръзката. Провежда „разсеян“ разговор с Мария, научава за миналото ѝ и се досеща, че вероятно трябва да очаква събития откъм това дете.

Когато Ангел Братоев му се обажда с вестта за [[Петърчо|невиждан играч на шах]], пристигнал от затворения свят Ортодокс и осиновен точно от семейство Йорданови, Гунар веднага разбира, че събитието е настъпило. Поизплашен какво може да се случи на симпатичните му домакини и на детето им, веднага пристига на Академия. А когато и Петърчо печели симпатиите му, Гунар решава, че ще им помогне. Преди да си тръгне за Мидгард, предупреждава Мария да се свърже веднага с него, „ако се случи нещо“. (С което засилва тревогата ѝ и може би косвено допринася Христина да побегне с подхвърления от дядо ѝ трансмитер.) В импровизирания „комитет за спасяване на децата“ внимателно балансира подкрепата за разумни действия с настояването за изчакване, когато е необходимо. Това, че Мария и [[Минчо Загорски|Минчо]] се свързват с децата точно когато това ще навреди най-малко и ще помогне най-много (въпреки гафовете с Минчо) се дължи вероятно в най-голяма степен на него.

[[Категория:Герои, свързани със света Мидгард]]
[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Минчо Загорски

2015-04-24T22:04:41Z

Григор: дребни

{{Инфокаре герой
| име = Минчо Загорски
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“, специалист от Групата за бързо реагиране към Института за транспространствени изследвания.

Състудент и добър приятел на [[Васил Йорданов]]. Запален шахматист, макар и доста по-слаб от него. Не е бил никак примерен студент. Дори в институтския трансмитерен възел успява да си намери работа благодарение по-скоро на физическата си подготовка като любител алпинист. Работата обаче му е по душа и го смятат за надежден при трудни задачи. (Случките около [[Петърчо]] поразвалят този му имидж, но никой и не споменава за уволняване или наказания.)

Среден на ръст, добре сложен, силен и здрав физически. Добродушен и свестен по характер. Обича да пийне чашка-две, но никак не носи на алкохол - дори след толкова малко се напива до степен да губи контрол върху себе си. Обект на доста шеги заради това.

Няма особени успехи с жените, главно заради срамежливостта си. Опитва се да го избива детайли по облеклото и държането си. Понякога, когато е пиян - с умонепобираеми небивалици на тема любовни истории. Не е успял да подведе никого, но и никой не му се сърди.

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Минчо Загорски

2015-04-24T22:03:01Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Минчо Загорски
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“, специалист от Групата за бързо реагиране към Института за транспространствени изследвания.

Състудент и добър приятел на [[Васил Йорданов]]. Запален шахматист, макар и доста по-слаб от него. Не е бил никак примерен студент. Дори в институтския трансмитерен възел успява да си намери работа благодарение по-скоро на физическата си подготовка като любител алпинист. Работата обаче му е по душа и го смятат за надежден при трудни задачи. (Случките около [[Петърчо|Петърчо]] поразвалят този му имидж, но никой и не споменава за уволняване или наказания.)

Среден на ръст, добре сложен, силен и здрав физически. Добродушен и свестен по характер. Обича да пийне чашка-две, но никак не носи на алкохол - дори след толкова малко се напива до степен да губи контрол върху себе си. Обект на доста шеги заради това.

Няма особени успехи с жените, главно заради срамежливостта си. Опитва се да го избива детайли по облеклото и държането си. Понякога, когато е пиян - с умонепобираеми небивалици на тема любовни истории. Не е успял да подведе никого, но и никой не му се сърди.

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Ангел Братоев

2015-04-24T21:59:40Z

Григор: дребни

{{Инфокаре герой
| име = Ангел Братоев
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Учен от [[Академия]], професор по когнитивна психология, шампион по шах на света (допреди [[Петърчо]]).

Често бива споменаван като част от интелектуалния елит на Академия. Универсалист, смятан за един от най-добрите учени на света в поне дузина области. Различните тестове показват различен коефициент на интелигентност за него, но дори най-ниските резултати са много далеч над средните. Извънредно общителен и социален, земен и приятен човек с контакти навсякъде и уважаван навсякъде. Председател на движението на шахматните клубове на Академия.

Любопитен факт е, че [[Евлоги Харизанов]], известен на [[Ортодокс]] като отец Евлоги, е негов далечен роднина.

Заложбите му го ограничават до две възможности: или да се бори за кариера във върховете на Академия, или да живее не твърде бляскав, но спокоен и щастлив живот. Вторият вариант определено му харесва повече (а и покрай професорската длъжност и другите му занимания доходите му са много добри).

Старае се не оставя впечатление за остър интелект (за да не отчуждава околните), но ако някой го подцени и се опита да го лъже или използва, си проси брилянтно скроени неприятности.

Едно от хобитата му е създаването и усъвършенстването на шахматната програма Арканус. Към момента на действието на романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ (972 г. ОР) тя превъзхожда който и да е [[Стандартни|Стандартен]], и е твърде близо до това да е съвършен играч на шах.

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Мария Йорданова

2015-04-24T21:59:21Z

Григор: дребни

{{Инфокаре герой
| име = Мария Йорданова
| други имена = Мери Клеър Гюс
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Мария Йорданова''' (по рождение '''Мери Клеър Гюс''') е герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]] на Григор Гачев.

== Биография ==

Дъщеря на [[Майкъл Гюс]], един от шестимата [[Възел#Възлов Отговорник|Отговорници]] на [[Възел 611]].

Родена е с генетичен дефект - съсипана физическа координация. Още на едногодишна възраст получава коригираща го био-кибернетична аугментация, която ѝ дава ловкост и координация далеч над физически възможното за дори здрав [[Стандартни|Стандартен]]. По-късно получава стандартните за [[Аугментирани]]те аугментации и постъпва на работа като преводач на [[Възлов свят|Възловия свят]] на [[Възел 611]].

Като дъщеря на Възлов Отговорник и участник в неговата прослойка от Аугментирани тя се ползва с доста привилегии. Подобно на доста от тази прослойка и тя е бунтар срещу някои порядки и морален максималист. Подкрепя мнението, че [[Безтелесни]]те налагат неморалност към Стандартните и косвено принуждават (чрез осигуряваните привилегии) Аугментираните да им съучастничат в нея. За разлика от почти всички „бунтари“ от прослойката обаче тя се противи не само на думи. Няколко случая, в които ѝ се налага да сътрудничи в не особено чистоплътни планове на Свръзката, накрая препълват чашата и тя официално се отказва от статута на Аугментирана и от аугментациите си. Запазва само тази за координацията; поискала е да бъде регулирана до нивото на Стандартните, но се е оказало невъзможно. (Тайно от нея обаче структурите, които подсигуряват интегрирането на аугментации, не са били премахнати – баща ѝ вече е кроял планове как да я върне към Аугментираните, „когато ѝ дойде акълът“. Тя разбира това чак когато чува от [[Отговорникът на Ортодокс|Отговорника на Ортодокс]], че дъщеря ѝ ги е наследила, докато следи разговора му с [[Христина (Ортодокс)|Христина]] и [[Петърчо|Петърчо]].)

Подсигурява си паспорт, съгласно който е на двайсет и три години, носи име от български произход и българският ѝ е роден език. (Истинската ѝ възраст към този момент е около двеста и трийсет, но без аугментациите си вече ще старее с нормална скорост... или поне така тя очаква. Наистина има някаква миниатюрна част български произход, но не това определя избора ѝ. Решила е да кандидатства за приемане на [[Академия]], понеже там централната власт не е особено умела в междусветските игри и е по-малко вероятно да се опитва да я използва в тях. Езика е запазила пак с тази цел при премахването на преводаческите аугментации.) Истински добрата препоръка обаче се оказва произходът ѝ. Приета е мигновено и много охотно. Изпратен е специален човек, който да я посрещне и упъти така, че да е под крилото и всъщност под контрола на Научния съвет. Естествено, тя веднага се досеща, че това внимание е неслучайно и точно от вида, който не желае.

За да се отърве от човека на Научния съвет, тя уж по погрешка хваща да я упътва първия попаднал ѝ от персонала на трансмитера – [[Васил Йорданов|случаен студент]], който в момента е на стаж там. (Забелязала, че той си глътва езика пред красиви жени и става податлив на напътствия чрез намеци, тя просто го омайва лекичко – не може да ѝ се отрече, че е красива.) После обаче се оказва, че го е омаяла повече, отколкото е възнамерявала. За да не го отреже рязко и да се окаже използвачка в очите си, тя решава известно време да излизат заедно. През това време открива, че момъкът е свестен и приятен, ако и неумел в общуването. И че я цени и харесва истински, без да знае коя и каква е всъщност. Уж временното познанство прераства в приятелство, след това във връзка и две години по-късно в брак. Още две години по-късно се ражда и [[Христина (Ортодокс)|дъщеря им]]. (Съпругът ѝ научава, че тя е бивша Аугментирана, чак преди женитбата. А кой е баща ѝ – чак покрай събитията около [[Петърчо]].)

Отначало от Научния съвет не искат да повярват, че Мария вече няма връзки с родителите си, и от време на време се опитват да я въвлекат в посредничене. Малко преди да се омъжи това ѝ писва и тя обяснява на член на Съвета, че е скъсала нарочно всички връзки с Аугментираните, и че препоръка от нея би била най-лошата услуга, която може да им направи. Намира си работа в Етнографския музей и гледа да се държи колкото се може по-далече не само от Аугментирани, но дори от модерна като за преди Разделението техника. Оказала се откъм „дебелия край“ на игрите на Аугментираните и Безтелесните, тя е на крачка от развиването на фобия към тези игри. (Предположението ѝ, че каквото и да прави, ще е в центъра на такива игри, е напълно вярно и далеч не свършва с Научния съвет на Академия.)

== Разни ==

Интересна подробност е постъпването ѝ на работа в Етнографския музей. Директорът му е дочул, че е дъщеря на Аугментирани и е убеден, че тя има сериозни аугментации, въпреки че го отрича. Убеждението му бива затвърдено, когато познанията на Мария по етнография на България се оказват по-добри дори от неговите. Истината обаче е, че тя просто използва свои стари достъпи до информационни бази данни, които принадлежат на Аугментираните и съдържат почти всичко, което изобщо се знае по въпроса (а то е доста повече, отколкото знаят на Академия), за да си състави импровизиран учебник. Останалото е плод на два месеца денонощно учене.

Над двестагодишният жизнен опит и силната ѝ личност я правят далеч по-интелигентна и решителна от повечето околни. Почти всички обаче просто предполагат, че тайно е запазила аугментации на интелекта.

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Възел 611]]
* [[Майкъл Гюс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Ангел Братоев

2015-04-24T21:58:36Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Ангел Братоев
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Учен от [[Академия]], професор по когнитивна психология, шампион по шах на света (допреди [[Петърчо|Петърчо]]).

Често бива споменаван като част от интелектуалния елит на Академия. Универсалист, смятан за един от най-добрите учени на света в поне дузина области. Различните тестове показват различен коефициент на интелигентност за него, но дори най-ниските резултати са много далеч над средните. Извънредно общителен и социален, земен и приятен човек с контакти навсякъде и уважаван навсякъде. Председател на движението на шахматните клубове на Академия.

Любопитен факт е, че [[Евлоги Харизанов]], известен на [[Ортодокс]] като отец Евлоги, е негов далечен роднина.

Заложбите му го ограничават до две възможности: или да се бори за кариера във върховете на Академия, или да живее не твърде бляскав, но спокоен и щастлив живот. Вторият вариант определено му харесва повече (а и покрай професорската длъжност и другите му занимания доходите му са много добри).

Старае се не оставя впечатление за остър интелект (за да не отчуждава околните), но ако някой го подцени и се опита да го лъже или използва, си проси брилянтно скроени неприятности.

Едно от хобитата му е създаването и усъвършенстването на шахматната програма Арканус. Към момента на действието на романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ (972 г. ОР) тя превъзхожда който и да е [[Стандартни|Стандартен]], и е твърде близо до това да е съвършен играч на шах.

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Мария Йорданова

2015-04-24T21:58:05Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Мария Йорданова
| други имена = Мери Клеър Гюс
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Мария Йорданова''' (по рождение '''Мери Клеър Гюс''') е герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]] на Григор Гачев.

== Биография ==

Дъщеря на [[Майкъл Гюс]], един от шестимата [[Възел#Възлов Отговорник|Отговорници]] на [[Възел 611]].

Родена е с генетичен дефект - съсипана физическа координация. Още на едногодишна възраст получава коригираща го био-кибернетична аугментация, която ѝ дава ловкост и координация далеч над физически възможното за дори здрав [[Стандартни|Стандартен]]. По-късно получава стандартните за [[Аугментирани]]те аугментации и постъпва на работа като преводач на [[Възлов свят|Възловия свят]] на [[Възел 611]].

Като дъщеря на Възлов Отговорник и участник в неговата прослойка от Аугментирани тя се ползва с доста привилегии. Подобно на доста от тази прослойка и тя е бунтар срещу някои порядки и морален максималист. Подкрепя мнението, че [[Безтелесни]]те налагат неморалност към Стандартните и косвено принуждават (чрез осигуряваните привилегии) Аугментираните да им съучастничат в нея. За разлика от почти всички „бунтари“ от прослойката обаче тя се противи не само на думи. Няколко случая, в които ѝ се налага да сътрудничи в не особено чистоплътни планове на Свръзката, накрая препълват чашата и тя официално се отказва от статута на Аугментирана и от аугментациите си. Запазва само тази за координацията; поискала е да бъде регулирана до нивото на Стандартните, но се е оказало невъзможно. (Тайно от нея обаче структурите, които подсигуряват интегрирането на аугментации, не са били премахнати – баща ѝ вече е кроял планове как да я върне към Аугментираните, „когато ѝ дойде акълът“. Тя разбира това чак когато чува от [[Отговорникът на Ортодокс|Отговорника на Ортодокс]], че дъщеря ѝ ги е наследила, докато следи разговора му с [[Христина (Ортодокс)|Христина]] и [[Петърчо|Петърчо]].)

Подсигурява си паспорт, съгласно който е на двайсет и три години, носи име от български произход и българският ѝ е роден език. (Истинската ѝ възраст към този момент е около двеста и трийсет, но без аугментациите си вече ще старее с нормална скорост... или поне така тя очаква. Наистина има някаква миниатюрна част български произход, но не това определя избора ѝ. Решила е да кандидатства за приемане на [[Академия]], понеже там централната власт не е особено умела в междусветските игри и е по-малко вероятно да се опитва да я използва в тях. Езика е запазила пак с тази цел при премахването на преводаческите аугментации.) Истински добрата препоръка обаче се оказва произходът ѝ. Приета е мигновено и много охотно. Изпратен е специален човек, който да я посрещне и упъти така, че да е под крилото и всъщност под контрола на Научния съвет. Естествено, тя веднага се досеща, че това внимание е неслучайно и точно от вида, който не желае.

За да се отърве от човека на Научния съвет, тя уж по погрешка хваща да я упътва първия попаднал ѝ от персонала на трансмитера – [[Васил Йорданов|случаен студент]], който в момента е на стаж там. (Забелязала, че той си глътва езика пред красиви жени и става податлив на напътствия чрез намеци, тя просто го омайва лекичко – не може да ѝ се отрече, че е красива.) После обаче се оказва, че го е омаяла повече, отколкото е възнамерявала. За да не го отреже рязко и да се окаже използвачка в очите си, тя решава известно време да излизат заедно. През това време открива, че момъкът е свестен и приятен, ако и неумел в общуването. И че я цени и харесва истински, без да знае коя и каква е всъщност. Уж временното познанство прераства в приятелство, след това във връзка и две години по-късно в брак. Още две години по-късно се ражда и [[Христина (Ортодокс)|дъщеря им]]. (Съпругът ѝ научава, че тя е бивша Аугментирана, чак преди женитбата. А кой е баща ѝ – чак покрай събитията около [[Петърчо|Петърчо]].)

Отначало от Научния съвет не искат да повярват, че Мария вече няма връзки с родителите си, и от време на време се опитват да я въвлекат в посредничене. Малко преди да се омъжи това ѝ писва и тя обяснява на член на Съвета, че е скъсала нарочно всички връзки с Аугментираните, и че препоръка от нея би била най-лошата услуга, която може да им направи. Намира си работа в Етнографския музей и гледа да се държи колкото се може по-далече не само от Аугментирани, но дори от модерна като за преди Разделението техника. Оказала се откъм „дебелия край“ на игрите на Аугментираните и Безтелесните, тя е на крачка от развиването на фобия към тези игри. (Предположението ѝ, че каквото и да прави, ще е в центъра на такива игри, е напълно вярно и далеч не свършва с Научния съвет на Академия.)

== Разни ==

Интересна подробност е постъпването ѝ на работа в Етнографския музей. Директорът му е дочул, че е дъщеря на Аугментирани и е убеден, че тя има сериозни аугментации, въпреки че го отрича. Убеждението му бива затвърдено, когато познанията на Мария по етнография на България се оказват по-добри дори от неговите. Истината обаче е, че тя просто използва свои стари достъпи до информационни бази данни, които принадлежат на Аугментираните и съдържат почти всичко, което изобщо се знае по въпроса (а то е доста повече, отколкото знаят на Академия), за да си състави импровизиран учебник. Останалото е плод на два месеца денонощно учене.

Над двестагодишният жизнен опит и силната ѝ личност я правят далеч по-интелигентна и решителна от повечето околни. Почти всички обаче просто предполагат, че тайно е запазила аугментации на интелекта.

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Възел 611]]
* [[Майкъл Гюс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Христина

2015-04-24T21:53:07Z

Григор: дребни

{{Инфокаре герой
| име = Христина
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Христина''' е герой в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] от Григор Гачев.

Дъщеря е на [[Васил Йорданов]], учен-изследовател от [[Академия]], и [[Мария Йорданова]], музейна работничка на Академия, бивша [[Аугментирани|Аугментирана]] и дъщеря на [[Майкъл Гюс|един от шестимата отговорници]] на [[Възел 611]].

Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на осем години. Енергична и хиперактивна, непрекъснато търси нещо ново и занимателно. Наследила е от майка си дефект в координацията - несръчна е при фини движения и неловка при удар или хвърляне. Има извънредно остър интелект, но зрелостта ѝ е типична за възрастта ѝ. Сипе порой бели и поразии, заради които често получава забележки в училище и упреци в къщи. Засрамването от тях трае ден до пладне.

Притежава изключителен компютърен талант (а и други заложби, които при правилно развитие биха ѝ позволили да бъде де факто Аугментирана дори без допълнителни аугментации). Справя се с компютри на нивото на отличен компютърен специалист, често и над него. Наследила е от майка си зачатъци на всичко, необходимо да бъде Аугментирана. Майката, която мрази Аугментираните, се чуди как да я отклони от този път.

Когато лъже, се изчервява силно. Комплексирана е заради неловкостта си и го избива в опити да се покаже като всезнаеща. Често съчинява обясненията си на момента, и в такива моменти обикновено дори не се изчервява - вероятно си вярва, че говори истината или поне е много близо до нея. Подобни съчинения са например обясненията ѝ към [[Петърчо]] в килията му как трансмитерът пренася образи; съвпадението им с това, което смятат [[Стандартни|Стандартните]] специалисти по трансмитерни технологии, е по-скоро случайно.

Един от начините на Мария да се опитва да насочи дъщеря си настрани от Аугментираните е да ѝ подхвърля материали за светове с ниска степен на развитие. Когато скучаещата Христина попада на информацията за [[Ортодокс]], тя започва да се досеща какво е хващала неведнъж баща си да чопли от домашния му компютър. Проследява го още веднъж-два пъти, уверява се, открадва от компютъра му настройките за връзка, прочита това-онова за кодекса за връзка с Ортодокс и прочее, набелязва си Петлевския манастир и още първата вечер, когато той се прибира уморен и заспива, тя цъфва в килията на Петърчо. (Преди неговата килия е пробвала няколко други, които обаче са се оказали празни.)

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Ортодокс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]
[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Ортодокс (роман)

2015-04-24T21:52:49Z

Григор: дребни

{{Инфокаре произведение
| име = Ортодокс
| тип = роман
| година = 2008
| автор = Григор Гачев
| светове = Ортодокс, Академия
| бележки =
}}

'''„Ортодокс“''' е роман от Григор Гачев.

''(За света Ортодокс вижте [[Ортодокс]].)''

== Герои ==

* [[Петърчо]]
* [[Христина (Ортодокс)|Христина]]
* [[Евлоги Харизанов]]
* [[Мария Йорданова]]
* [[Васил Йорданов]]
* [[Ангел Братоев]]
* [[Минчо Загорски]]
* [[Майкъл Гюс]]
* [[Гунар Торвалдсон]]
* [[Отговорникът на Ортодокс]]
* [[Рада Панчина]]

== Други ==

* [[Йосиф Водителя]]

== Връзки ==

* [http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html Неокончателна версия]

Христина

2015-04-24T21:52:03Z

Григор:

{{Инфокаре герой
| име = Христина
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Христина''' е герой в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] от Григор Гачев.

Дъщеря е на [[Васил Йорданов]], учен-изследовател от [[Академия]], и [[Мария Йорданова]], музейна работничка на Академия, бивша [[Аугментирани|Аугментирана]] и дъщеря на [[Майкъл Гюс|един от шестимата отговорници]] на [[Възел 611]].

Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на осем години. Енергична и хиперактивна, непрекъснато търси нещо ново и занимателно. Наследила е от майка си дефект в координацията - несръчна е при фини движения и неловка при удар или хвърляне. Има извънредно остър интелект, но зрелостта ѝ е типична за възрастта ѝ. Сипе порой бели и поразии, заради които често получава забележки в училище и упреци в къщи. Засрамването от тях трае ден до пладне.

Притежава изключителен компютърен талант (а и други заложби, които при правилно развитие биха ѝ позволили да бъде де факто Аугментирана дори без допълнителни аугментации). Справя се с компютри на нивото на отличен компютърен специалист, често и над него. Наследила е от майка си зачатъци на всичко, необходимо да бъде Аугментирана. Майката, която мрази Аугментираните, се чуди как да я отклони от този път.

Когато лъже, се изчервява силно. Комплексирана е заради неловкостта си и го избива в опити да се покаже като всезнаеща. Често съчинява обясненията си на момента, и в такива моменти обикновено дори не се изчервява - вероятно си вярва, че говори истината или поне е много близо до нея. Подобни съчинения са например обясненията ѝ към [[Петърчо|Петърчо]] в килията му как трансмитерът пренася образи; съвпадението им с това, което смятат [[Стандартни|Стандартните]] специалисти по трансмитерни технологии, е по-скоро случайно.

Един от начините на Мария да се опитва да насочи дъщеря си настрани от Аугментираните е да ѝ подхвърля материали за светове с ниска степен на развитие. Когато скучаещата Христина попада на информацията за [[Ортодокс]], тя започва да се досеща какво е хващала неведнъж баща си да чопли от домашния му компютър. Проследява го още веднъж-два пъти, уверява се, открадва от компютъра му настройките за връзка, прочита това-онова за кодекса за връзка с Ортодокс и прочее, набелязва си Петлевския манастир и още първата вечер, когато той се прибира уморен и заспива, тя цъфва в килията на Петърчо. (Преди неговата килия е пробвала няколко други, които обаче са се оказали празни.)

== Други ==

* [[Ортодокс (роман)]]
* [[Академия]]
* [[Ортодокс]]

[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]
[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Ортодокс (роман)

2015-04-24T21:51:31Z

Григор:

{{Инфокаре произведение
| име = Ортодокс
| тип = роман
| година = 2008
| автор = Григор Гачев
| светове = Ортодокс, Академия
| бележки =
}}

'''„Ортодокс“''' е роман от Григор Гачев.

''(За света Ортодокс вижте [[Ортодокс]].)''

== Герои ==

* [[Петърчо|Петърчо]]
* [[Христина (Ортодокс)|Христина]]
* [[Евлоги Харизанов]]
* [[Мария Йорданова]]
* [[Васил Йорданов]]
* [[Ангел Братоев]]
* [[Минчо Загорски]]
* [[Майкъл Гюс]]
* [[Гунар Торвалдсон]]
* [[Отговорникът на Ортодокс]]
* [[Рада Панчина]]

== Други ==

* [[Йосиф Водителя]]

== Връзки ==

* [http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html Неокончателна версия]

Петърчо

2015-04-24T15:17:02Z

Григор: Григор премести „Петърчо (Ортодокс)“ като „Петърчо“

{{Инфокаре герой
| име = Петърчо
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
'''Петърчо''' е герой в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] от Григор Гачев.

Син е на селяни от едно от селата в Широкополската околия в Благовещенска Митрополия, на [[Ортодокс]].

Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на девет години. Дребничък за възрастта си, слабичък. Изключително любопитен - непрекъснато задава купища въпроси, включително за неща, които за повечето хора изглеждат очевидни.

Генетиката му носи базата за развитие на силно независимо мислене (идентифицирано на [[Академия]], резултат от безотговорен експеримент на студенти по медицина отпреди [[Разделението]]) и необичайни комбинаторични способности (неидентифицирани, освен от [[Отговорникът на Ортодокс|Отговорника на Ортодокс]]. Дължат се като база на таен експеримент отпреди Разделението с цел по-добро владеене на някои видове хазарт, и са отключени и подсилени значително от Отговорника още преди раждането на Петърчо. Други остатъци от аугментации пък са били подтиснати, пак от него.)

Вероятно е най-добрият [[Стандартни|Стандартен]] шахматист в целия [[Възел 611|Възел]]. Би бил съвършеният играч на карти, ако знаеше, че съществуват такива игри. По начало комбинаториката му е била предвидена точно за тях и това се е запазило. Подсилената му комбинаторика с лекота го води до решения, недостъпни или неочевидни за Стандартните наоколо, но в същото време често му пречи да прецени кое е очевидното и имащото значение за околните – затова и понякога логиката му е парадоксална.

Целта на Отговорника на Ортодокс е била да подготви Петърчо за участие в експеримент на [[Безтелесни]]те. Предвиждало се е между Ортодокс и Академия да бъдат разменени деца, които носят характерни за тези светове тезауруси, и да се следи взаимодействието на тезаурусите при този допир. Съответно той е взел мерки въздействията да са твърде фини, за да могат да бъдат уловени на свят с развитието на Академия.

На практика е лишен от музикален слух. Не само пее фалшиво, но и гласът му е изключително креслив и неприятен. Причината за това не е известна - най-вероятно е случайност. Като резултат му е позволено да не пее молитвите в манастира. (Дори е помолен да не го прави.)

Поради манипулациите върху него на Отговорника на Ортодокс Петърчо се явява де факто [[Аугментирани|Аугментиран]]. Не разполага с мозъчни структури за управление на аугментации от висок клас (неговите са вградени пряко в личността му), така че официално няма такъв статут. (И дори не знае какво би му дало или изисквало от него това.) Не е предположимо дали Отговорникът няма в някой момент да довърши работата, или да му премахне аугментациите.

[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]
[[Категория:Герои, свързани със света Академия]]

Рада Панчина

2015-04-23T11:19:54Z

Григор: създаване

{{Инфокаре герой
| име = Рада Панчина
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ на Григор Гачев. Приятелка, по-късно съпруга на Христо, брат на [[Петърчо (Ортодокс)|Петърчо]].

Гърбава, кривогледа и куца по рождение, тя е с дефект в ембрионалното развитие. Наследила е обаче и сериозен интелект, и условията ѝ на живот са възпитали в нея железен дух. Тя непрекъснато се бори с недъзите си и жадно поглъща всичко ново. Не е ясно какво точно ще стане от нея с времето, но със сигурност няма да е най-обикновена женица.

Не е изключено към края на живота ѝ [[Отговорникът на Ортодокс|Отговорникът на света]] да ѝ предложи изпит за приемане при Безтелесните (замаскиран под някаква форма). Нито пък тя да откаже приемането, ако не бъде приет с нея и съпругът ѝ Христо.

(Покрай Рада се развихря един диспут, за който тя вероятно никога не е и разбрала. При личен разговор [[Мария Йорданова]] пита Отговорника на Ортодокс дали се е месил в развитието на Рада. Отговорникът потвърждава, че е подсилил интелекта и добротата ѝ, но отрича да има пръст в инвалидността ѝ. Мария мигновено се досеща, че той би могъл да я направи съвършено здрава без никакво усилие, но му е била нужна болна, и побеснява. Почти издействаното ѝ съгласие да се върне при [[Аугментирани]]те пропада за доста години напред. [[Майкъл Гюс|Баща ѝ]], естествено, веднага се досеща, че „гафът“ е нарочен, и [[Безтелесни]]те целят точно това. Отговорникът на Ортодокс обаче му обещава, че накрая всичко ще е наред, Рада ще бъде компенсирана по адекватен начин и Мария ще го узнае.)

[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Отговорникът на Ортодокс

2015-04-23T11:15:04Z

Григор: създаване

{{Инфокаре герой
| име = Отговорникът на Ортодокс
| други имена =
| създател = Григор Гачев
| настойник = Григор Гачев
| бележки =
}}
Герой от романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ на Григор Гачев.

[[Безтелесен]], член на [[Свръзката]]. Негов подоператив изпълнява длъжността [[Основни за всеки свят неща#Отговорник на свят|Отговорник]] на света [[Ортодокс]].

Формално Отговорник на Ортодокс е подоперативът - специално създаден за целта синтетичен разум, обвързан със спазването на [[Основни за всеки свят неща#Кодекс за връзка|Кодекса за връзка]] на Ортодокс. Както често става между Безтелесните, той е придаден като подоператив към друг Безтелесен – този, който е ходатайствал за създаването на Ортодокс. По този начин Свръзката са „заобиколили“ изискването на [[Йосиф Водителя]] Отговорникът на Ортодокс да се ръководи единствено от кодекса за свръзка. Той наистина се ръководи само от него, но е подчинен на разум, необвързан от това обещание.

Повечето от Отговорническата работа се върши от подоператива. Тъй като обаче старшият му Безтелесен е известен сред [[Стандартни]]те почти само с тази си задача, често той бива наричан Отговорник на Ортодокс. Отделно от това, той смята тази си задача за хоби и доста често се меси в работата на подоператива си, така че грешката е донякъде вярна.

Както около всеки Безтелесен, така и около този сред Стандартните се носят какви ли не слухове – например че това му назначение всъщност е наказание за някакво провинение или престъпление. Истината е, че заради ходатайството си за създаването на Ортодокс той смята за свое морално задължение грижата за този свят.

== Произход и развитие ==

Започнал е по класическата формула - като млад учен малко преди Преселението, при когото откриват смъртоносно заболяване. Лабораторията му се е занимавала с разработка на фантоматични машини - свръхкомпютри за създаване на виртуална реалност. Към този момент вече е имало стотици успешни опити за пренасяне на човешко съзнание в информационна машина. Колегите му предложили да направят опит с него, той се съгласил и опитът успял. Прекарал близо десет години в различни подобни машини, докато други Безтелесни не открили начин да налагат личността си върху материя извън компютър и не му предали технологията. Заел се да работи към един от проектите на Безтелесни, които при [[Разделението]] дават начало на Свръзката. Основно негова заслуга е утвърждаването и създаването на четири свята, два от които са Ортодокс и [[Академия]].

По класификацията на Безтелесните той е от сравнително нисък клас, избрал доброволно да остане на това ниво, докато не привърши определена задача. (Тя е именно връзката му с Ортодокс. Отговорникът се безпокои, че ако оперативът, който се занимава с нея, слезе твърде ниско във вътрешната му йерархия, задачата може да бъде прекратена, и ресурсите - пренасочени другаде. Иначе казано, Отговорникът се бои, че може да еволюира в безотговорен към Ортодокс, преди нуждата от неговата отговорност да е била изчерпана. Подобни случаи не са рядкост сред Безтелесните.)

Някои Безтелесни смятат, че той понякога нарушава кодекса на Свръзката, допускайки прекалено близко обвързване със Стандартните и лични симпатии, до степен да нарушава правилата заради тях. Не могат да му отрекат обаче, че е постигнал истински духовен и религиозен тезаурус в доста трудни изходни условия (повечето Средновековни религиозни тезауруси бързо се израждат в псевдо-религиозни властомански).

В това мнение на Безтелесните има известна доза истина. Известно е, че подоперативът за Ортодокс е от второ ниво в йерархията оперативи на Безтелесния, непосредствено под ядрото на личността му – тоест, Безтелесният преценява тази задача като една от най-важните си. Като се има предвид, че тя ще се върши също толкова добре дори ако подоперативът бъде смъкнат десетки нива надолу, единственото логично обяснение са силни симпатии на Безтелесния към Стандартните и Ортодокс. Знае се също и че този Безтелесен е запазил непропорционално и нелогично (от гледна точка на Безтелесните) голяма роля на човешките качества в ядрото си, включително позволява на емоции и нелогичност да повлияват в определени случаи решенията му. За Безтелесните това е белег на „изкривеност на личността“, тоест в известен смисъл разсъдъкът на Отговорника е ненадежден – не е ясно доколко може да се разчита на безпристрастната му преценка по въпроси, свързани със Стандартни. Тъй като обаче той никога не е давал повод да се смята, че изпълнява Отговорничеството (или която и да е от другите си задачи към Свръзката) недостатъчно добре, бива търпян горе-долу както Стандартните биха търпели някой кротък луд или странен човек. А ръководството на Свръзката го смята, точно заради тези му особености, за ценен ресурс, и понякога го използва и за нетипични задачи. В дъното на цялата история около Петърчо, Христина и прочее е точно такава интрига на ръководството.

== Структура ==

Към 972 г. след Разделението той е структуриран като почти чист вид класическа структура. Личността му включва много нива. Оперативите му имат сравнително висока за Безтелесен степен на самостоятелност. В Стандартни термини той повече прилича на корпорация с корпоративен съвет, отколкото на армия с единно командване.

С отговорничеството на Ортодокс се занимава един от оперативите на второ ниво, непосредствено под ядрото на личността му. Знае се, че той има над десет оператива от второ ниво, тоест работи също толкова ангажирано по вероятно над десет други задачи.

Отговорничеството на Ортодокс е поделено на още по-ниско ниво между оперативи за социалната структура на планетата, физическата ѝ структура, стабилността на звездата ѝ и околокосмическото пространство, и т.н. Всеки от тях разполага със свои йерархии от подоперативи. Този за социалната структура например разполага с подоператив за управление на физическите му тела из планетата (на него пък на свой ред се подчиняват подоперативите, които реализират личностите на тези тела), подоператив за глобално следене и наблюдение, подоператив за социално планиране и връзка с Патриарха, и т.н.

Физически голямата част от Безтелесния е структурирана неизвестно къде, вероятно извън Резервата. (Възможно е понятието местоположение да е принципно неприложимо за нея.) Оперативът, отговорен за Ортодокс, е структуриран отчасти в повърхността на слънцето на Ортодокс, отчасти в астеносферата на планетата. Малка част от него заема телата, които той използва на Ортодокс (техните индивидуални оперативи). Друга част е фиксирана в различни предмети или обекти на планетата, друга непрекъснато се прехвърля от място на място. Както и при всеки друг Безтелесен, отделните части се свързват помежду си чрез псевдотрансмитери, създавани в заеманата структура точно както и впечатването в нея на личността на Безтелесния, и при нужда могат мигновено да бъдат прехвърляни от едно място на друго.

Официално Отговорникът поддържа връзка на Ортодокс единствено с Патриарха. Явява му се като ангел-съветник и скрито манипулира избора на Патриарх. Това са основните средства, чрез които насочва развитието на тезауруса на Ортодокс. (Има и други – може дори да се намеси в мисленето на някого пряко, без този някой да усети, или да манипулира събитията, но обикновено избягва да го прави.) Реално обаче контактува и с много други хора. Предполага се, че има поне десетина тела, живеещи като обикновени хора на различни места, може би дори сред Анатемосаните, и които също служат като инструмент за влиянието му. (Броят им бавно се увеличава с увеличаването на населението. Към 972 ОП те са дванайсет. Съвпадението с броя на християнските апостоли е случайно и временно.)

=== Манастирският идиот Георги ===

Едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника. Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП [[отец Евлоги]], който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му се е разкрил.

[[Категория:Герои, свързани със света Ортодокс]]

Безтелесни

2015-04-23T11:14:47Z

Григор: изнасяне на част от инфото в статията за Отговорникът на Ортодокс

== Определение ==

Критериите за Безтелесност по принцип не са много ясни за повечето [[Стандартни]]. Като цяло се смята, че Безтелесен е личност, която не притежава постоянно фиксирано, или официално тяло. Границата между високо [[Аугментирани]] и Безтелесни обаче е много размита. Често личности, които официално се водят Аугментирани, далеч превишават като възможности (вкл. типични за Безтелесните) други, които официално се водят Безтелесни.

По данни на Свръзката, дали един индивид е Безтелесен е въпрос в крайна сметка на самоопределение и на признаване от другите (Безтелесни) на това самоопределение.

== Местожителство ==

Къде живеят Безтелесните по начало не е много ясно. Смята се, че огромният процент от тях са извън Резервата. Малка част от тях живеят, или поне пребивават често, на светове от Резервата. Отделно от това, един Безтелесен може да се намира едновременно на повече от едно място (и обикновено е така), или дори принципно да не може да се формулира за него понятието местонахождение (за много от тях вероятно и това е така).

== Същност ==

Първите Безтелесни са използвали като физически носител за личността си мощни машини за обработка на информация - по същество, свръхкомпютри. Чрез техните възможности Безтелесните са открили начини да пригаждат стандартни природни структури като свой носител. Потвърден факт е, че всяка една среда, в която се изразходва енергия, може да бъде носител за Безтелесен. Смята се, че принципно всяка една среда може да му бъде носител. Безтелесните официално твърдят, че като „пасив“, т.е. постоянна част - нещо като памет - може да се използва принципно всякаква материя, докато за „актив“ - активно обработване на информация и оказване на въздействие върху околната среда - е нужна свободна енергия. Вероятно това е истина.

Като илюстрация за гъвкавостта на схемата един Безтелесен веднъж е използвал за носител на личността си в продължение на няколко дни мозъците на населението на един от световете. (Неговите процеси са били реализирани на ниво тунелни ефекти между елементарните частици, така че не са пречели на нормалната електрохимична дейност на мозъка. Хората не са имали никакъв начин да усетят присъствието на Безтелесния.)

Понятия като националност или пол са неприложими за Безтелесните. Сред хората, които са станали Безтелесни, има от на практика всички националности в човечеството; 972 години след [[Разделението]] обаче националностите имат някакво значение за под 1% от Стандартните, и вероятно за никого сред Аугментираните и Безтелесните. Сред най-първите Безтелесни големият процент са били като хора мъже; отдавна обаче съотношението между половете е на практика изравнено. Също така, много Безтелесни включват в личността си компоненти от повече от един човек, често от различни полове, или пък не съдържат човешки компонент в значима, или дори в никаква степен. Отделно от това, всеки или почти всеки Безтелесен може да си създаде каквито и колкото различни тела пожелае, включително едновременно, така че понятието пол за него е безсмислено.

== Брой, раждане, смърт ==

Броят при Безтелесните е изключително размито понятие. Твърди се например, че чрез критериите, които дефинират Безтелесен като отделен индивид, също и цялото човечество може да бъде дефинирано като един свръхиндивид. Въпреки това обаче е общоприето, че този брой се увеличава. Случаите, когато Безтелесни прекратяват съществуването си или изгубват статута на отделни индивиди, са по-малко от тези на поява на нови Безтелесни.

Новите Безтелесни започват съществуването си по няколко възможни начина. Един е да бъдат създадени като Безтелесни по начало, или пък да са обособени части от Безтелесен или група Безтелесни, които да придобият самостоятелност и статут на отделен индивид.

Друг е на Аугментиран или Стандартен да бъдат придадени качества на Безтелесен (т.нар. „приемане от Безтелесните“). смята се, че всеки може да бъде приет за Безтелесен, ако издържи определен изпит. Известно е, че има и други начини.

Твърде много Стандартни смятат Безтелесните за априори безсмъртни. Повечето от тях наистина са, поне по Стандартните критерии. Истината обаче е, че Безтелесните просто не са обвързани с това да умрат и изчезнат в определен срок. Има предостатъчно известни случаи, когато Безтелесни са преставали да съществуват по един или друг начин, като правило по свое решение. Най-често това е било като напълно престанат да бъдат отделна личност и предадат ресурсите си на друг Безтелесен. (Обикновено подобно „сливане“ запазва личностите в някаква степен, но понякога някоя избира напълно да се разтопи в другата/другите.) Има случаи на такива, които са решавали, че не виждат повече смисъл в съществуването си. Има (макар и изключително редки) случаи, когато Безтелесни са загивали при експерименти. Твърди се, най-сетне, че е имало и случаи, когато някой от тях е решавал, че ще живее още известно, но ограничено време и не повече, по морална или каквато и да било друга причина – и са го спазвали.

== Характеристики (по Стандартни критерии) ==

Твърди се, че сред Безтелесните има вярващи. Не е известно обаче някой от тях да се кланя на религия, популярна сред Стандартните. (Въпреки че повечето религии си приписват влияние и сред Безтелесните.) За други пристрастия се смята, че ги вълнуват още по-малко. Вадали обаче ще намерите вид спорт (или хазарт, или свят-курорт, или дори популярен публичен дом), който да не твърди, че сред поклонниците му има Безтелесни. Има документирани случаи, когато Безтелесни са посещавали такива места, най-често чрез създадено за целта тяло, но няма как да се знае дали е било (само) за развлечение.

Почти всички Стандартни са убедени, че Безтелесните нямат емоции. Безтелесни от Свръзката са споделяли, че при някои нещата действително са такива, при други обаче - не. Във всеки случай, не е известно някога някой Безтелесен да е изпуснал от контрол емоциите си - и особено гнева си. Като се имат предвид възможностите на повечето Безтелесни, резултатът вероятно би бил по-страшен от всичко, способно да се побере в умове на Стандартни - от ядрена война до библейския гняв Божи.

Повечето Стандартни са убедени, че Безтелесните са абсолютни логици, и че всеки от тях би стигнал до точно същия извод при еднакви обстоятелства - така че те действат реално като един свръхиндивид. На практика не е така. Те наистина са изключително логични, но базовите постулати, на които е съградена личността на всеки от тях, могат да варират твърде много - много повече, отколкото при Стандартните. Оттам и решенията, които взимат при еднакви обстоятелства, може да се различават твърде много.

== Отношение към другите хора ==

Колкото по-общи и базови ценности и връзки се засягат, толкова по-големи са разликите в решенията между различните Безтелесни.
Някои хора смятат, че Безтелесните са по природа добри, други - че са зли. Като изключим личните или религиозни пристрастия и убеждения, с които се подхожда към тях, Безтелесните най-вероятно не са нито добри, нито зли. От една страна, всеки Безтелесен знае, че е по-изгодно да бъдеш добър. От друга обаче, повечето Безтелесни се ръководят не от доброта, а от изгодата си - а тя не задължително винаги е добра за всекиго; понякога може да бъде страховито зла, без да го възнамерява умишлено. В такива случаи обаче тя обикновено засяга изгодата на други Безтелесни да бъдат добри, така че Аугментираните и Стандартните почти никога не страдат от злини, причинени от Безтелесни. Най-сетне, етичността към по-ниските нива е задължителен момент (и проява на разбиране на собствената си изгода) в Свръзката, която осъществява почти всички контакти на Безтелесни с Аугментирани или Стандартни.

Както винаги и за всичко, има Стандарни, които са убедени, че Безтелесните са зли, или дори че са изворът на всяко зло. Повечето от тях изповядват това убеждение на религиозна почва. Има и такива, които просто смятат, че Безтелесните и Аугментираните държат в робство Стандартните (или че Безтелесните държат в робство Аугментираните и Стандартните, или че най-развитите Безтелесни държат в робство, или във виртуален свят останалите и всички Стандартни и Аугментирани...). Някои призовават Стандартните да се обединят срещу Безтелесните и да ги унищожат. (Не е много ясно как ще стане това. Вероятно почти всеки Безтелесен би могъл сам да унищожи всички Стандартни до последния в мига, в който го реши – стига другите Безтелесни да не му попречат.)

Неведнъж Безтелесни са били питани (или подпитвани) има ли нещо вярно в това мнение. Отговорът винаги се е свеждал до вариант на едно и също: че Безтелесните са много по-различни помежду си от Стандартните, във всяко едно отношение, включително и в отношението към Стандартните. Че дори ако Стандартните успеят да се обединят и да нападнат Безтелесните, пак към тях ще има най-различно отношение, включително до пълно оправдаване и безрезервна подкрепа. И че дори ако това нападение изправи по някакъв начин Безтелесните пред пълно унищожение, тези разлики пак ще ги има, и пак ще са в целия този диапазон... Най-вероятно или всички Безтелесни са се наговорили да отговарят точно това, или то наистина е вярно.

Често се подхвърля, че съществува „световна конспирация“ на Безтелесните. Довод номер едно в подкрепа на това е, че по твърде много теми всички Безтелесни твърдят едно и също (като правило - неясно, или неразбираемо, или отказват информация). Официално опровержение от страна на Безтелесните няма. Ва практика всички от тях, когато бъдат запитани, отговарят едно и също (в точно съответствие с теорията) - че такова нещо няма, точно както няма световна конспирация на възрастните да не говорят на малките деца за секс, садистични убийства, висша математика и много други теми.

Пред Стандартните и Аугментираните Безтелесните се представят с „официален номер“, състоящ се от буквата X и двадесетцифрено десетично число. Твърди се, че това е пригодена за използване от не-Безтелесни форма на идентификацията, която използват помежду си. Тъй като все пак тя не е особено удобна за Стандартните, често Безтелесните използват за общуване с тях дефинирана личност (обикновено я изобразяват всеки път с една и съща външност, или дори ѝ създават истинско физическо тяло), която носи типично за Стандартен име. Един Безтелесен може да поддържа колкото иска такива личности, за контакти с различни хора, организации или светове - или дори с едни и същи, ако прецени, че ситуацията го налага. Ако личностите са реализирани като различни оперативи (виж по-долу), те могат съвсем реално да не обменят информация помежду си пряко и да не знаят какво върши другият, или да го правят по начините на Стандартните, или дори да не знаят за съществуването на другия. (Безтелесният, разбира се, обикновено разполага с пълната информация за всеки - но принципно дори това не е задължително.)

== Общността на Безтелесните ==

Официално Безтелесните нямат никакъв вид управление. Псевдо-социумът им би могъл да се определи като либертарна анархия. Имат обаче отлично действаща правосъдна система, базирана на аналитично право, която решава споровете помежду им и при необходимост определя как да бъдат взети общи решения. Когато даден спор засяга и Аугментирани, и особено Стандартни, той като правило се решава според юридическото законодателство на най-ниското участващо стъпало. (Буквата на закона винаги се спазва, но не винаги се тълкува по обичайния начин.) Сърцевината на тази правосъдна система е изградена от синтетични интелекти, създадени от Безтелесните специално за целта. Класически пример е съдът на Свръзката.

Извън правосъдната система, Безтелесните обикновено участват в „работни групи“ или „проекти“, които реално са това, с което Безтелесните се занимават. Един Безтелесен може да участва в неограничен брой проекти, освен ако някой проект не го ограничава в това отношение. Без съмнение най-известният сред Стандартните такъв проект е [[Свръзката]] - групата Безтелесни, която се грижи за континуитета на тезауруса на човечеството (част от това ѝ задължение е грижата за Резервата).

Всички такива групи имат правила, които желаещите да участват трябва да приемат, и след приемането си имат за тях силата на закон. Правилата зависят от същността и целите на проекта. Нарушаването им може да доведе до осъждане на провинилия се; присъдите са безкрайно разнообразни и изобретателни. В особено тежки случаи може да се стигне до доживотно (което обикновено ще рече завинаги) заточване на свят-затвор. (Не е известно дали това е най-тежката присъда за Безтелесни, или една от най-тежките, или има и по-тежки.) Често тези „проекти“ се държат един към друг буквално като отделни държави - имат нещо като „дипломатически отношения“, „лица/канали за контакт“ (един вид посланици), и т.н.

Не е ясно има ли случаи, в които Безтелесните воюват помежду си. Стандартните, а и Аугментираните, никога не са се натъквали на преки доказателства за водена между Безтелесни война (нито пък имат идея какви биха могли да са тези доказателства, или как изглежда война между Безтелесни). При пряко запитване Безтелесните дават най-различни отговори. Известно е изследване на Бланкенхорн и сътрудници, направено на Белвю през 840-862 г. ОР. При запитване дали воюват помежду си, как, колко често и т.н., различни Безтелесни са давали напълно различни отговори; най-често дори един и същи Безтелесен е давал на различни интервюиращи напълно различни отговори. При кръстосани въпроси всеки Безтелесен е потвърждавал верността на всички други отговори, давани от Безтелесни (или от него пред друг интервюиращ). Обичайното обяснение е било, че различните интервюиращи имат различна вътрешна представа какво е война и какво не е, дори във всеки различен момент, и опитът на Безтелесните да се съобразят с нея, за да дадат максимално точен отговор, води до напълно различни отговори.

== Схема на Безтелесен ==

Типичната схема на личността на Безтелесен, която изучават Стандартните, е човешка личност като ядро, с добавени огромни възможности за обработка на информация, памет и др., и с инструменти, чрез които да пригажда някои видове околна среда като носител на личността си. Първите Безтелесни са били точно такива, повечето от започващите Безтелесни също минават по този път. В процеса на „израстване“ обаче тази структура се модифицира и усъвършенства по начини, непредставими за Стандартните.

Съществуват и други варианти на личност - например личности, създадени изцяло по изкуствен път. Съществуват личности, които са хибрид от няколко личности (човешки, изкуствени или хибридни), и т.н. Съществуват личности, които е най-коректно да бъдат описани по други начини. Съществуват личности, които принципно не могат да бъдат описани в термини на Стандартни.

Често в един Безтелесен участват „на акционерен принцип“ други. Степента на участие може да засяга или не свободата на личността му, или да има всякакви най-фини нюанси.

Вътрешното устройство на личността на един Безтелесен е сложно. Съществуват няколко основни типа структури - класическа (пирамидална), плоска, хомогенно свързана и т.н. Немалко типове структури не могат да бъдат описани в Стандартни термини. Реално никой Безтелесен не реализира някоя структура в чист вид. Някои използват основно една, с подобрения чрез заемки от другите структури. Други реализират в различни свои части различни структури, създавайки йерархии от типове структури. Трети експериментират с нови структури. Освен това, Безтелесните като правило могат мигновено да променят вътрешната си структура според необходимостта, и често го правят според изискванията на задачите, които изпълняват към даден момент.

Най-добре изучена и най-проста за обясняване на Стандартни е класическата структура. Тя е първата възникнала и Стандартните обикновено я изучават като пример. При нея личността се структурира като йерархия от съзнания. На най-горно ниво съзнанието е само едно - центърът на личността на Безтелесния. Всяко съзнание от по-горно ниво разполага с по няколко подчинени от по-ниско ниво. Съзнанията (терминът е „оперативи“) имат различна при различните Безтелесни и на различните нива степени на автономност и самоосъзнаване. В учебникарския случай те са способни на самостоятелно обмисляне и взимане на решения в рамките на задачата, а също и за странични проблеми и явления, и схващат себе си като част от цялостната личност (реално има както много по-ограничени, така и много по-автономни). Целта на всяко съзнание е да изпълнява - пряко или чрез подчинените си - автономни задачи, спуснати от по-горното ниво. Стандартните обикновено тълкуват тази структура като командна, но това не е напълно вярно - често и в много отношения тези задачи са по-близки до уроци, молби, предизвикателства или какъвто и да е друг вид социални взаимодействия, отколкото до заповед.

Като класически пример за структура на Безтелесен може да бъде дадена тази на [[Отговорникът на Ортодокс]].

Отец Евлоги

2015-04-23T10:46:59Z

Григор: редирект към Евлоги Харизанов

#виж [[Евлоги Харизанов]]

Безтелесен

2015-04-23T10:44:28Z

Григор: редирект към Безтелесни

#виж [[Безтелесни]]

Ортодокс (роман)

2015-04-23T10:28:33Z

Григор: линк към статията за света Ортодокс

{{Инфокаре произведение
| име = Ортодокс
| тип = роман
| година = 2008
| автор = Григор Гачев
| светове = Ортодокс, Академия
| бележки =
}}

'''„Ортодокс“''' е роман от Григор Гачев.

''(За света Ортодокс вижте [[Ортодокс]].)''

== Герои ==

* [[Петърчо (Ортодокс)|Петърчо]]
* [[Христина (Ортодокс)|Христина]]
* [[Евлоги Харизанов]]
* [[Мария Йорданова]]
* [[Васил Йорданов]]
* [[Ангел Братоев]]
* [[Минчо Загорски]]
* [[Майкъл Гюс]]
* [[Гунар Торвалдсон]]
* [[Отговорникът на Ортодокс]]
* [[Рада Панчина]]

== Други ==

* [[Йосиф Водителя]]

== Връзки ==

* [http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html Неокончателна версия]

Ортодокс

2015-04-23T10:27:49Z

Григор: линк към статията за романа „Ортодокс“

{{Инфокаре свят
| код = 476204-104723
| име = Ортодокс
| официално име = Обетована земя
| възел = 611
| релейна група = 26
| тип = Средновековни светове
| създател = Григор Гачев
| настойник =
| бележки =
}}

''Това е статия за света Ортодокс. За романа „Ортодокс“ вижте [[Ортодокс (роман)]].''

== Светът ==

=== Проектът ===

Светът е основан е от разнородна група от фанатични източноправославни и кариеристи в църковната област, обединена около [[Йосиф Водителя]] (истинското му, „нецърковно“ име е на практика неизвестно там).

По времето на появата на първите [[Аугментирани]] Йосиф създава в България секта, обявила себе си за „истинските православни“, и поставила ударение върху строго спазване на старовремските православни догми и канони. И на още други, измислени за допълване на картината, а понякога и заради нечий интерес. Те отричат всякакъв научно-технически напредък. Обявяват официално Аугментираните и [[Безтелесните]] за зло и демони. Борят се за власт на църквата – фундаменталистка православна държава. Всъщност Йосиф е хитър кариерист с лидерски качества, който вътре в себе си не е вярващ, но добре оценява ситуацията и се мъчи да се докопа до политическа власт.

Идеята да създаде такава структура се корени в успеха на секти като тази на Муун и в доказаната исторически вътрешна стабилност на конфесионалните държави. (Две от най-великите империи, създавани от човечеството, са религиозни - Византия и Османската империя. Една от големите империи на 20 век, СССР, също е конфесионална.)

Йосиф основава сектата и се обявява (по-точно оставя членовете ѝ да го обявят) за неин първосвещеник и духовен пастир. Популярността ѝ е висока сред тези, които не изпитват симпатии към Аугментираните. За десетина години тя набира значителен брой хора. Донякъде за това спомагат и първите Аугментирани, които произхождат от финансовия каймак (и често от моралната и интелектуална утайка) на обществото, и често демонстрират, че смятат обикновените хора за по-низши. С времето обаче аугментациите стават все по-достъпни, и основата на сектата се измества към по-бедните слоеве от обществото. Влиянието ѝ сред върхушката отслабва, сектата започва да линее и желаната от Йосиф цел - да постигне политическа власт - пропада. Той не се предава и след двадесетина години борба дочаква [[Разделението]].

При Разделението Йосиф успява да издейства собствен свят за своята секта. Разбира се, това става с тайни пазарлъци със [[Свръзката]] и много отстъпки пред исканията им.

=== Тезаурус ===

За ниво на развитие на света е избрано ранното Средновековие. Машините от всякакъв вид (всичко по-сложно от обикновено колело или воденичен механизъм) са обявени за осквернение на волята Божия, прогресът под каквато и да било форма - също. Създадени са строги правила, които да забраняват дори като идея нещата, които принципно биха могли да доведат до прогрес. Много често тези правила са изненадващо изобретателни и ефективни. Някои изследователи на Ортодокс смятат това за сигурен признак, че са били предложени от Свръзката, други го оспорват.

Установено е летоброене от преселението на сектата на Ортодокс - ОП. Използват се старостилни (по представите на Йосиф и компания) мерки и теглилки, технологии и др.

Като историческа база на новия свят Йосиф и хората му адаптират и частично пренаписват историята и религиозните писания (не без помощта на Свръзката). За довършване на картината ги допълват с нови - например Летописа на Смутното време, Указанията на Йосиф за благочестив живот и т.н.

Много от възприетите правила са създадени или изчистени вече след преселението. Почти всички по-важни са създадени още от Йосиф Водителя. Откакто той е починал, правила се създават, променят или доуточняват рядко.

Духът, порядките, обичаите и правилата са каквито са били през Средновековието за България и българите, по представите на Йосиф и хората му. Реално отговарят по-скоро на късното Средновековие, каквото е в популярните обществени представи по времето на създаването на проекта, и са твърде различни от реално исторически съществувалите.

Списъкът на разликите е огромен. Причината за повечето е една и съща - Йосиф и хората му просто не са знаели това или онова. Че българките тогава не са носели рокли; че „потур“, „ока“ и още много други думи не са български; че много обичаи тогава не са съществували, или пък са били смятани за езически и безбожни, и т.н.

=== Кодекс за връзка ===

Проектът на Йосиф отначало е бил за напълно изолиран свят. От Свръзката обаче поискали други светове да могат да го изучават и така той да е от полза за Резервата като цяло. В замяна му предложили реализиране на програма за чудеса - изцелявания от светини, прояви на духовна мощ от духовници и прочее. Необходимостта от Отговорник на света, който знае за Резервата, можела лесно да бъде решена, като тази роля бъде предоставена на специално създаден Безтелесен, обвързан със спазването на кодекса за връзка и задължен да се грижи за най-добрия интерес на Ортодокс. Пак той ще е натоварен да осигурява чрез ресурсите си и чудесата.

Йосиф приел предложението, но поставил условието връзката да е едностранна - населението на Ортодокс да не получава отникъде външна информация. (Официално - за да се опазва тезаурусът. Реално - за да няма никакъв шанс някой да се меси на Йосиф.) Още малко пазарлъци довели до условието външните изследователи да изглеждат в очите на жителите на Ортодокс като адови създания, и ако бъдат посрещнати с молитви или свети предмети, да прекъсват работа и да изчезват по подходящ начин. (Точните подробности за преговорите не са известни, но се предполага, че за това е настоял Йосиф - за Свръзката не би било никакъв проблем изследователите да са невидими и неосезаеми за местното население.) Също, те нямат право да споменават каквото и да било за Резервата на хора от Ортодокс, а ако го направят, Отговорникът е длъжен да „редактира“ паметта на чулия информацията, или да вземе други подходящи мерки, които да попречат на разпространението ѝ.

По правилник изследователи, които проучват света от разстояние, чрез трансмитер, трябва да са видими на Ортодокс и да изглеждат като самодиви. Тези, които отиват там физически, трябва да изглеждат като караконджули. (Предположението на Петърчо от романа „Ортодокс“, че жените се явяват като самодиви, а мъжете като караконджули, е грешно.) Ако се наложи да използват транспортни или други машини, те трябва да изглеждат като „зли“ природни явления - смерчове, мрачни облаци и т.н. Ако бъдат прогонени от свещеник, те са длъжни да изчезнат (по тълкуване на Кодекса от Отговорника на Ортодокс - включително и да прекратят изследването си), и са длъжни да бягат от свещени думи, предмети и символи. (А ако се сблъскат пряко с тях - и да изглеждат засегнати физически.)

Понякога тези изисквания влизат в противоречие с вярванията на Ортодокс (а това ще рече и с целта на Кодекса за връзка) - например самодиви не могат да се явяват денем. (На практика полупрозрачният и блед образ на самодива не се забелязва лесно на слънчева светлина, но въпреки това улеснението не е пълно.) Съгласно Кодекса, решаваща дума в подобни случаи има Отговорникът на Ортодокс. Той решава всеки случай „според обстоятелствата“ - понякога забранява провеждането на изследване денем, понякога изисква изследователите да присъстват лично (тоест да се явят като караконджули, за които се предполага, че могат да се явят и денем), понякога позволява то да се проведе, без изследователите да са видими, и т.н. Случвало се е да има и напълно непредположими и наглед несвързани с нищо изисквания. Изследователите не са успели да установят точна схема кога какво решение ще вземе той. Вероятно списъкът фактори, които взема предвид, далеч надвишава човешките възможности за преценка.

Вярванията на Ортодокс от една страна улесняват работата на изследователите, но от друга я затрудняват. За самодивите се очаква да са безплътни, което добре отговаря на факта, че всъщност са само образи. В същото време, изследователите е трябвало да държат изпит по специално измислени „самодивски“ хора и да ги играят, ако някой от Ортодокс ги забележи. (Скоро трансмитерните инженери се изхитрили да завъртят на хорото само самодивските образи, докато изследователите продължават да си работят спокойно. Отговорникът на Ортодокс обаче заявил, че буквата на Кодекса е нарушена, и номерът не минал. Обяснение не е дал.)

Подобно е положението и с караконджулите. Вярванията на Ортодокс за тях в голяма степен отразяват реалностите на работата им - те вършат странни неща и могат да повредят това или онова, но рядко нараняват хора или ги нападат. Изчезването им добре съответства на изтеглянето им чрез трансмитера на [[Академия]]. По тази причина и изследователи, затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове, или в осветени с литургия места - черква или манастир, е забранено да бъдат изтегляни чрез трансмитер. Иначе би се получило, че светостта не е пречка за тях.

(Не е ясно защо при случаи, сходни на Петърчовия, когато бащата и майката на Христина се явяват пред него в истинския си вид, е нямало санкции - може би защото не са били на изследователска задача, тоест точно тази буква на кодекса не е нарушена, или защото Петърчо е било планирано да бъде измъкнат от Ортодокс, тоест потенциално вече не е негов жител.)

Запазилият много от човешкия си хумор Безтелесен въвежда купища весели елементи в спазването на статута. Например апаратурата, която подсигурява промяната във вида на изследователите (и е част от трансмитера), отразява всяка тяхна емоция във вида на съответните им образи (включително доста емоции, които реалното им тяло би прикрило).

Създаваният от трансмитера изглед на някого като самодива или караконджул често е духовита карикатура на реалния човек. Физическата прилика обикновено е запазена до степен който знае за какво става дума да може да ги познае, но като правило е „разкрасена“ по хем трудно предсказуем, хем определено типичен за човека начин. Ситуацията е още по-весела, ако изгледът включва промяна на пола (самодивите по дефиниция са красиви жени, докато караконджулите... е, достатъчно грозни са, за да няма как да не са мъже.)

=== Отговорник ===

Отговорникът на Ортодокс е Безтелесен, назначен от [[Свръзката]]. Представлява специално създаден за тази задача синтетичен разум, обвързан с избрания от Ортодокс кодекс за свръзка с другите светове и уговорените задачи. Както често става между Безтелесните, той е придаден като подоператив към друг Безтелесен - този, който е ходатайствал за създаването на света. (По този начин Безтелесните са заобиколили изискването на Йосиф Отговорникът на Ортодокс да се ръководи единствено от кодекса за свръзка: той наистина се ръководи само от него, но е подчинен на необвързан от това обещание.)

Формално Отговорник е подоперативът; почти цялата Отговорническа работа и контакти със [[Стандартни]] се вършат от него. Тъй като обаче главният му Безтелесен е известен сред Стандартните почти само с тази си роля, обикновено той бива наричан от тях „Отговорникът на Ортодокс“. Почти всички Стандартни не знаят за това разделение на ролите и смятат, че контактуват с Безтелесния като цяло; малкото, които го знаят, знаят също и че за тях на практика няма значение с кого точно контактуват. Отделно от това, за главния Безтелесен отговорничеството за Ортодокс е нещо като хоби и той доста често се меси в работата на подоператива си, така че грешката е и донякъде вярна.

Както около всеки Безтелесен, така и около този се носят какви ли не слухове - например че това му назначение всъщност е наказание за някакво провинение или престъпление. Истината е, че заради ходатайството си за създаването на Ортодокс той смята за свое морално задължение грижата за този свят.

Някои Безтелесни смятат, че той понякога нарушава кодекса на Свръзката, допускайки прекалено близко обвързване със Стандартните и лични симпатии, до степен да нарушава правилата заради тях. Не могат да му отрекат обаче, че е постигнал истински духовен и религиозен тезаурус в доста трудни изходни условия (повечето Средновековни религиозни тезауруси бързо се израждат в псевдо-религиозни властомански, дори ако изходната среда не е от българи).

(В това мнение на Безтелесните има известна доза истина. Знае се, че подоперативът за Ортодокс е от второ ниво в йерархията оперативи на Безтелесния, непосредствено под ядрото на личността му - тоест, Безтелесният преценява тази задача като една от най-важните си. Като се има предвид, че тя ще се върши също толкова добре дори ако подоперативът бъде смъкнат десетки нива надолу, единственото логично обяснение са силни симпатии на Безтелесния към Стандартните и Ортодокс. Знае се също и че този Безтелесен е запазил непропорционално и нелогично (от гледна точка на Безтелесните) голяма роля на човешките качества в ядрото си, включително позволява на емоции и нелогичност да повлияват в определени случаи решенията му. За Безтелесните това е белег на „изкривеност на личността“, тоест в известен смисъл разсъдъкът на Отговорника е ненадежден и не е ясно доколко може да се разчита на безпристрастната му преценка по въпроси, свързани със Стандартни. Тъй като обаче той никога не е давал повод да се смята, че изпълнява Отговорничеството (или която и да е от другите си задачи към Свръзката) недостатъчно добре, бива търпян, горе-долу както Стандартните биха търпели някой кротък и безвреден луд. А ръководството на Свръзката го смята, точно заради тези му особености, за „ценен ресурс“, и понякога го използва и за нетипични задачи. В дъното на [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] е точно такава интрига на ръководството.)

Отговорният за Ортодокс подоператив действа, като управлява подоперативи за социалната структура на планетата, физическата ѝ структура, стабилността на звездата ѝ и околокосмическото пространство, и т.н. Всеки от тях разполага със свои йерархии от подоперативи. Този за социалната структура например разполага с подоператив за управление на физическите му тела из планетата (на него пък на свой ред се подчиняват подоперативите, които реализират личностите на тези тела), подоператив за глобално следене и наблюдение, подоператив за социално планиране и връзка с Патриарха, и т.н.

Официално Отговорникът поддържа връзка на Ортодокс единствено с Патриарха. Явява му се като ангел-съветник и скрито манипулира избора на Патриарх; това са основните средства, чрез които насочва развитието на тезауруса на Ортодокс (има и други - може дори да се намеси в мисленето на някого пряко, без този някой да усети, или да манипулира събитията, но обикновено избягва да го прави). Реално обаче контактува и с много други хора; предполага се, че има поне десетина тела, живеещи като обикновени хора на различни места, може би дори сред Анатемосаните, и които също служат като инструмент за влиянието му. (Броят им бавно се увеличава с увеличаването на населението; към 972 г. от Разделението те са дванайсет. Съвпадението с броя на християнските апостоли е случайно.)

=== География ===

Представлява планета с размерите на Земята и с подобна на земната луна. Сушата е 42% от повърхността и почти цялата е един огромен, силно разклонен континент с дълбоко врязани в него морета, прострял се предимно в северното полукълбо. Ландшафтът е регулиран - няма пустини, твърде високите планини са рядкост, и пр. Пейзажът почти навсякъде е леко хълмист до планински, с много гори и поля, годни за обработване. Климатът също е регулиран - с лято като типичното за Югоизточна Европа и доста по-топла зима, без големи температурни разлики, с редовни валежи и др. Типичен за земните субтропици климат показват единствено екваториалните области (и то само на места - екваториалната част на континента се състои предимно от високи плата и планини, със стръмни спускания към брега, така че климатът там пак е близък до общия). Климат със студени зими и обилен сняг имат само терените на север от полярния кръг, които са малко. (През първите хиляда години от заселването му населението обитава област, разположена между 35 и 50 градуса северна ширина, така че не среща дори тези „крайности“.)

=== Флора и фауна ===

Животинският и растителен набор са подбрани от типичното за Югоизточна и донякъде Средна Европа през Средновековието. Опасни животни няма, с изключение на вълците (поискани лично от Йосиф Водителя) и мечките (рядко срещани и още по-рядко ставащи стръвници).

Весел куриоз са стопанските видове. Съставителите на проекта са нямали и идея, че повечето „типично български“ растения, а и доста домашни животни, са пренесени отдругаде по-късно и средновековният българин не ги е познавал. Списъкът е дълъг – царевица, памук, картофи, домати, тикви, боб, дини, пъпеши, леща, ориз, фъстъци, кокошки, пуйки... Злоумишлени слухове твърдят, че Йосиф Водителя се е отказал с огромно неудоволствие от кафето и тютюна, и дори че в екипа, правил проекта, е имало поддръжници на индийския коноп и коката. (Последното вероятно не е вярно – смята се, че Йосиф е направил проекта за света почти сам, ако не броим доизчистването му от Безтелесните.) Отделно от това, на практика всички видове на Ортодокс са не каквито са били през Средновековието, а от сортове и породи, селекционирани не повече от сто години преди Разделението.

Нелегално (всъщност ръководството си е затворило очите за тях) са се промъкнали дори немалко генно-инженерни видове. Класическият пример е грозде (наричано на Ортодокс патриаршеско), което е без семки и съдържа фруктоза вместо глюкоза (и е подходящо за диабетици и чернодробно болни, но не става добре за вино). По-малко разпространено, но също отглеждано, е т.нар. пиянско грозде - сорт, който има много висока захарност. Виното от него може да достигне до 30% съдържание на спирт и пак да е естествено сладко. (Свещениците на Ортодокс не го долюбват и се мръщят на тези, които отглеждат много от сорта, но не са го забранили: виното е много ароматно и бива смятано за идеално за причастия. То е и единствената силна спиртна напитка на свят, където създаването на дестилационен апарат се наказва от свещениците като минимум с бой с пръчки.) Повечето отглеждани сортове царевица са с далеч по-високо съдържание на лизин от оригиналната и са не по-малко пълноценна храна от житото. Има и люти чушки, които съдържат почти 6% капсаицин, една от които може да подлюти здравата вечерята на манастир с над две хиляди монаси - осемстотин до хиляда литра гозба. Много от другите култури и животни също имат дребни генетични подобрения – например кучетата от Ортодокс не боледуват от бяс, гроздето не го лови мана, картофите не страдат от колорадския бръмбар...

Друг весел, макар и досаден куриоз са бълхите и въшките. Непосредствено след Преселението ръководството на сектата, запитано от по-грамотните и досетливи свои миряни за тях, е излязло със становището, че малките гадинки, както и вълците, са част от истинските неща и че волята Божия е да ги има. Истината обаче е, че никой от тези радетели на селския живот не е живял на село през живота си и не е знаел, че добитъкът има паразити - и затова не се сетили да поискат при съставянето на проекта да ги няма.

== Държавно устройство ==

Системата на Ортодокс е строга и нетолерантна към престъпност от какъвто и да било вид или каквито и да било организации освен църквата, и поддържа много добър порядък и спокоен живот. Поради строго регулираната икономика, лишена от възможност за създаване на големи икономически единици, корупция на практика не съществува. За това спомага и малкият размер на населените места - обикновено всеки познава всички от селото и тайните бързо стават известни.

Благоприятният за селско стопанство климат и поощряването на трудолюбието осигурява напълно приемлив (като за средновековен свят) стандарт на живота, практическата липса на инфекциозни болести също спомага за това. Парадоксално, но факт: ако във [[Възел 611]] се организира обективно състезание по безпроблемен и спокоен живот, въпреки ниския си стандарт и слабото развитие Ортодокс ще е сериозен претендент за първото място.

=== Административно делене ===

Светът е единна теократична държава. Нарича се Патриаршия.

Патриаршията се разделя на Митрополии, начело с митрополити. Митрополиите в Патриаршията към 972 г. от Разделението са шестнадесет. Броят им расте с увеличаването на населението и експанзията в нови територии.

Всяка Митрополия се разделя на околии, най-често около петдесетина, начело с владици. Има централен град с население около 10 000 души, където е и седалището на митрополита.

Всяка околия се разделя на около петдесетина села, управлявани от местните свещеници. Като правило във всяка околия има поне по едно градче, където най-често е и седалището на владиката.

Размерът и разпределението на населените места са строго регулирани. Спазва се правилото, че култивираната площ в землището на всяко населено място не трябва да превишава некултивираната (човек не трябва да поставя себе си над Създателя). Всяка стопански използвана земя - ниви, градини, самите населени места, пътищата между тях, обикновено дори пасищата, се брои към култивираната площ. Селата са с между 200 и 2000 жители, обикновено между 500 и 1000. Столицата на Патриаршията, Свети град, е отделна териториална единица, подчинена пряко на Патриарха. При надхвърляне на допустимия размер на населено място, или превишаване на култивираната над некултивираната земя, част от хората биват изпращани да заселват нови земи, или по-рядко в по-малки населени места или да заселят отново изоставени по някаква причина.

Изследването на нови територии се допуска само при необходимост от заселването им (пренаселване на наличните) - търсенето на територии без нужда бива считано за душевна алчност. (По тази причина на Ортодокс реално няма изследователи, и почти никой не знае какво се простира на повече от ден път в незаселена територия. Проучвания се правят единствено когато на нова територия ще се основава нова Митрополия, а това не се случва често.)

=== Управление ===

Начело на Патриаршията е Патриархът, който има неограничена власт. Той председателства Централния синод, който се състои от митрополитите и го подпомага в управлението.

Всеки митрополит има неограничена власт в своята Митрополия - над него е само Патриархът. Митрополитът председателства митрополийски синод, които се състои от владиците на околиите в тази Митрополия и го подпомага в управлението. Често в митрополийския синод участват и игумените на манастири, които обслужват по повече от една околия.

Всеки владика има неограничена власт в своята околия - над него са само неговият Митрополит и Патриархът. Владиката председателства околийския синод, който се състои от игумените и протоигумените на мъжки манастири и няколко най-изтъкнати и авторитетни свещеници, и го подпомага в управлението. Обикновено в околийския синод „неофициално“ участват и игуменките на женски манастири.

Светски и духовни лидери на селата и градчетата са местните свещеници - те имат неограничена власт в своето населено място. Над тях са само техният владика, Митрополит и Патриархът. Честа практика е току-що назначен млад свещеник да е за известно време под наставлението на свещеник или високопоставен монах с повече опит. Дори тогава обаче наставниците нямат официална власт над това населено място.

Владиците, протоигумените и по-висшите църковни длъжности са пожизнени, освен ако духовникът не бъде издигнат. Владиците биват назначавани от Митрополит, най-често по предложение на синода на съответната околия, обикновено измежду свещениците в околията. Митрополитите - от Патриарха, най-често по предложение на синода на съответната митрополия, обикновено измежду владиците в околията.

Игумените и игуменките на манастири биват назначавани от Митрополита на съответната митрополия, най-често по предложение на Патриаршеската администрация. Като правило игумен на манастир (след смъртта на стария) става протоигуменът му. Ако манастирът е нов, обикновено игумен става протоигумен с опит и добро име от друг манастир, много рядко решил да се замонаши авторитетен владика.

Грижата за централните държавни дела се извършва от администрация, подчинена на Патриарха. Тя поддържа архивите на Патриаршията, списъците на духовническите длъжности, насочва големите заселвания, издава разрешения за строителство на манастири и пр. Делата на Митрополиите се придвижват от митрополийски администрации, подчинени на съответния митрополит. Владиците нямат дефинирани администрации, но почти към всеки владика има поне по един писар, който не само записва и преписва необходимото, но и изпълнява секретарската работа около него. Селските свещеници понякога вършат писарската си работа сами, понякога я върши по някой по-грамотен от селото (и не твърде претоварен от своята работа).

=== Законодателство ===

Законите на Ортодокс се наричат канони и се въвеждат от Патриарха. Той има право да ги пише и въвежда и сам, но по традиция ги представя на мнението на Централния синод, преди да ги въведе в сила. Често дори каноните се съставят и пишат от негови съветници - той само прави окончателната редакция и ги прокламира.

Каноните на Ортодокс са удивително малко и простички като за законодателство на държава или свят. До голяма степен това е възможно благодарение на доста простичкия живот на Ортодокс. Заслуга за тази простота обаче има и фактът, че обикновено са формулирани кратко, ясно и обощообхватно. По-сложни канони и т.нар. препоръки се срещат единствено в регулацията на църковните дела, но и в тази сфера тъничка книжка би могла да побере всичката съществуваща „нормативна база“.

По тази причина на света липсва какъвто и да е аналог на професията юрист. Всеки свещеник (а и доста от по-будните миряни) знае всичко, което засяга селския живот и основните религиозни правила. Всеки епископ знае на практика цялото законодателство на света - то спокойно би се побрало в среден размер книга.

=== Съд ===

Освен духовни и светски лидери на населените места, свещениците са и съдии. Властта им е абсолютна - единствено свещеник от по-висок ранг може да отмени нарежданията им, и това не се случва често. Случаите на злоупотреба с тази власт обаче са изключително редки, и ако такъв се установи, наказанието е далеч по-безмилостно, отколкото обичайните над несвещеници; афоресването е на практика задължително, и почти никога не се минава само с него.

В процесите няма нищо от помпозността на типичните съдебни процеси от развит свят. Адвокати, съдебни заседатели и прочее не съществуват. Обвинителят и обвиняемият отиват при свещеника, казват кой каквото има да казва и свещеникът обявява какво е решил. Ако обвинител е свещеникът, най-често направо виква обвиняемия и обявява присъдата му. На теория свещеникът не е длъжен нито да дава обяснения за решението си, нито дори да обяви в какво е обвинен човекът. На практика обвинението винаги се обявява, за да се знае какво е прегрешението. А при положение че наказанието обикновено е честно, обяснения защо е такова не се налагат. (Ако е по-необичайно, свещеникът често пояснява защо е избрал точно това.)

Присъдите на Ортодокс могат да бъдат публичен упрек, телесни наказания, имуществени санкции или каквото изобщо хрумне на съответния свещеник - утвърден наказателен кодекс няма. Смъртно наказание или затвор не се прилагат - смъртното наказание противоречи на религиозната парадигма, а затворът няма традиции. Най-тежкото наказание се нарича анатемосване. Представлява лишаване от всякакви права и имущество и изгонване от Патриаршията без право да се върнеш и заселиш на нейна територия. Прогонвания от Патриаршията за определен срок се случват, но са рядкост.

Изпълнението на произнесена присъда е задължение на всеки гражданин на Патриаршията. Отказът да го спази се наказва със същата присъда както неизпълнената. По същия начин се осигурява и опазването на реда - залавянето на нарушител е задължение на всеки. Ако е нужно, цели Митрополии могат да бъдат вдигнати на крак, докато престъпникът не бъде открит и осъден. (Този начин на действие е твърде ефикасен и като превенция на престъпленията - никой не иска да го откъснат от работата му за дни и седмици, така че нетърпимостта към престъпниците е голяма.)

=== Свети град ===

Това е най-първото населено място на Ортодокс, построено от Основателите близо до мястото на пристигането им. С разрастването на Патриаршията то се е превърнало в нейна столица - в смисъл, че там е седалището на Патриарха.

Населението е около 30 000 души; това е и най-големият град на Ортодокс. Център е единствено в духовен смисъл - на Ортодокс няма големи икономически и културни центрове.

Планировката на града е странна. Има един широк и прав път, който пресича целия град и води до хълм край реката, където се намира Патриаршеската катедрала - Пътят на поклонниците. Всички останали улички са криви, нелогично подредени и често неудобно тесни. Причината е отчасти умишлена (правилната планировка, подредеността и логичността, според възгледите на Ортодокс, не създават пред тялото достатъчно пречки, за да бъде стимулиран духът - а в Свети град на това се държи повече, отколкото другаде), а отчасти поради хаотичното застрояване и презастрояване (което не се регулира от пак същата гледна точка).
На двата противоположни края на града се намират женският и мъжкият манастири, с по над 2000 души във всеки. В него има над 20 черкви. Особено забележителни са две.

Едната е Патриаршеската катедрала „Свети Йосиф Водител“. Издигната е на единствения хълм в града. Тя е седалището на Патриарха и в този смисъл е сградата на върховното ръководство на Ортодокс. В нейна пристройка заседава централният синод. До нея се намира Патриаршеското гробище - там са погребани всички Патриарси, начело с Йосиф Водителя. Гробовете са най-обикновени (традиция, тръгнала от неговото завещание), кръстовете са от камък. За повечето жители на Ортодокс тя е най-великият храм на света - най-малкото защото е най-известната.

Духовниците обаче почитат дори повече „Света Богородица“, известна още като Черквата на Основателите. Тя се намира на около километър от Патриаршеската катедрала, сред Гробището на Основателите. То е по-малко от петстотин на петстотин крачки и в него са гробовете на всички Основатели - преселниците, основали Ортодокс. (Някои са били препогребани там впоследствие.) Причината за почитта е, че тя е най-първата от всички черкви на Ортодокс и че Йосиф Водителя е участвал в строежа ѝ лично.

Легендата твърди, че на първия ден, когато пристигнали, Основателите съградили прости колиби, в които преспали през нощта. А на втория, когато Йосиф събрал всички за сутрешна молитва, той обявил решението си най-напред да се изгради черква, още преди къщите, наравно с посева и другите най-належащи неща. На протеста на хората, че те още нямат къде да живеят, той отговорил: „Къщата е дом за тялото, черквата - за духа. Нима духът не е по-важен от тялото? Вие правете каквото решите. Аз отивам да строя дом за духа си.“ Отишъл, разчертал на земята мястото за основите на черквата, взел лопата и започнал да копае.

Естествено, всички се заели да му помагат. Черквата била строена от ранната пролет, когато било Преселението, до късната есен. Йосиф наредил да бъдат засети посеви и гледан добитък колкото да се осигури храната, но извън грижата за тях всички работели само по строежа на черквата, във всеки свободен момент, без почивен ден. Всеки ден Йосиф работел по нея от сутрин до вечер наравно с останалите, въпреки напредналата си възраст - редял тухли, носел греди, ковал подпори... Работата привършила тъкмо навреме, за да могат сврените в нея (и натъпкани като сардели в консерва) преселници да спят, защитени от есенните дъждове и зимния хлад. Йосиф лично разрешил да се спи в нея и казал: „Виждате ли - който строи дом за духа си, получава дом и за тялото си, но който строи дом само за тялото си, няма да смогне да завърши навреме и него!“ И наистина, да се построи една обща сграда е много по-лесно, отколкото стотици малки. Ако не са били започнали с черквата, зле подготвените преселници е нямало да имат навреме добър подслон за зимата.

Много от поклонниците в черквата не биха посмели да докоснат стените ѝ - неудобно им е от мисълта, че цапат с греховните си ръце тухли, редени от ръката на самия Йосиф... Странно е, но за почти хиляда години черквата е имала нужда само от няколко дребни ремонта.

Тази черква е мястото, на което се избира нов Патриарх. Претендентите произнасят молитвите си пред нейния иконостас. И ако се служи служба, която да се смята, че ще е от съдбовна важност за света им - а такава служба се случва далеч не всяко столетие - традицията е тя да бъде служена там. Твърди се, че дори Патриарсите не смеят да обезпокояват без сериозен повод светостта ѝ със служби.

=== Манастирите ===

Първият манастир на Ортодокс, мъжкият манастир в Свети град, е основан четири години преди смъртта на Йосиф Водителя. Две години по-късно е основан женският манастир там. При основаването си и двата са се намирали насред полето, на доста път от града. С времето той се е разраснал в тяхна посока, и когато е било взето решение Свети град да не расте повече, двата манастира вече са били в покрайнините му. И двата са многократно достроявани и разширявани, и са двата най-големи манастира на Ортодокс.

Разрешението за създаване на манастир се дава от Патриарха. Формалните мотиви обикновено са липса на манастири в близост, или активна дейност на отшелник или група отшелници монаси. Реалните обикновено преценяват нуждата от още един манастир в съответния край. Веднъж създадени манастири не се закриват никога, затова и разрешение за нови не се дава лесно. Обикновено на една околия се пада по един манастир; ако е по-голям - на няколко; много рядко в една околия може да има два, и те обикновено са по-скоро скитове с по няколко десетки монаси. Въпрос на гордост е за околията да има поне един манастир. Не всяка обаче може да си го позволи - издръжката и особено строителството на манастир поглъща немалко от данъците ѝ, въпреки че обикновено манастирите произвеждат повечето от нужната им храна и предмети. Затова и почти половината околии нямат свой манастир.

Манастирите са центровете, където се складира и преразпределя събраният от миряните данък. Ако имат повече, отколкото могат да складират и опазят, раздават излишъка на нуждаещите се (в гладни години това може да значи и всички), или го разпределят по дейности от полза за околията. Така те предотвратяват средновековния тип мизерия и се грижат за развитието на околиите. От полза са и по други начини: те издържат около две трети от „основното“ образование на Ортодокс, и почти цялото „висше“. Училища за майстори строители, лечители и пр., които умеят повече от обикновените занаятчии, има почти само към манастирите. Духовната им грижа е от реална помощ за Ортодокс: таласъмите и самодивите наоколо може и да не са реална опасност, но мотивацията и спокойствието на хората помагат много. Най-сетне, при всякакви бедствия основната помощ идва от манастирските монаси: те са длъжни при каквато и да е беда да се притекат веднага.

Оригиналната идея на Йосиф е била някои хора (предимно тези с по-светски наклонности) да бъдат държани по-изкъсо и възпитавани при по-строга духовна дисциплина. Планът му надали щял да успее: започнала да се набелязва тенденция монашествата да избират за висши духовници по-либерални хора. Много скоро след смъртта му обаче манастирите са започнали да привличат предимно по-духовно настроените. Това довело до създаване в тях на доста дисциплинирана и строга атмосфера. И тъй като повечето училища на Ортодокс са към манастирите и преподават в тях монаси (обикновено най-образцовите), чрез образователната система строгата духовност постепенно се наложила на целия свят.

Първоначално големият процент от населението е било религиозно по-скоро проформа (повечето от първото поколение по-скоро са мразели богатите, които могат да си позволят качествени аугментации) и истински вярващите са намирали себеподобни предимно в манастирите. През първите няколко поколения религиозността се е засилвала - това е времето, когато манастирите преливат от монаси. С „попиването“ на религията с поколенията обаче съотношението се обръща, обръща се и процесът - вярващите се чувстват добре навсякъде (и по-нужни извън манастирите). Вътре остават все по-малък брой монаси, някои недостатъчно набожни за цивилния живот, но търпени вътре заради посветяването си (и възпитавани в религиозен дух при по-строга дисциплина), други - недостатъчно кадърни, за да се оправят в живота извън манастира, и т.н. Изследователи на Ортодокс спекулират, че това може би е начин за допълнително изчистване на обществото от недостатъчна религиозност.

Статутът на манастирите е по-особен от този на останалите населени места. Църковната власт в обикновените села и градове е пряка и всеобхватна. В манастирите на теория е пак същото, но на практика те биват смятани за по-посветени от селата и градовете, и игумените им биват приемани с много уважение. Затова обикновено централното управление на манастирите се осъществява с препоръки и по-рядко с обикновени нареждания. Изпълнението на препоръките е желателно, но не задължително: игумените отговарят за него, но имат правото по свое усмотрение да не спазват дадена препоръка.

Статутът на препоръка се създава при Единадесетия Патриарх. За да се подобри обменът на кадри в манастирите и да бъдат обвързани в здрава мрежа, той предложил манастирските послушници след обучението си и получаването на монашески сан да отиват в друг манастир. В някои манастири, които остро се нуждаели от попълнение, обаче това не било желателно. По тази причина Патриархът нарекъл предложението си препоръка и дал на игумените правото да не я спазват, ако е нужно. При Четиринадесетия патриарх тя била допълнена с предложението обикновените монаси по възможност да не се задържат в един манастир повече от двадесет години; на практика се случва да престоят и по четиридесет, но в крайна сметка се местят.

Насочването кой монах къде да отиде се върши от канцеларията на Митрополията, в която е манастирът, от който той тръгва. Митрополиите координират потоците монаси помежду си. Пак те отправят молби към игумените да помолят братствата си да се размърдат - без това повечето монаси биха стояли в един манастир колкото се може повече. Тъй като игумените също нямат желание да се лишават от монаси, било въведено правилото, че авторитетът на манастира се определя не от броя на монасите в него, а от силата на традициите и вярата му (което е много мъгливо понятие, и обикновено се определя по възрастта и славата на манастира).

Игумените и протоигумените не се местят от един манастир в друг, освен ако не бъдат специално помолени от Митрополит, или протоигумен не бъде назначен за игумен в друг манастир. Обикновено молбата се прави при спешна нужда от опитен манастирски ръководител някъде, като правило в новопостроен манастир. Статутът на игумените на манастири не е точно определен в църковната йерархия: смята се, че е около или малко над владика, и се определя от авторитета и славата на манастира.

==== Петлевският манастир ====

Официалното му име е Света обител „Свети Николай Чудотворец“, но е известен популярно като Петлевски манастир, по името на най-близкото село - Петлево. Строителството му е започнато през 315 г. от Преселението. Основната част от манастира е завършена през 387 г.

Дотогава нови Митрополии са създавани, като съществуваща се раздели на две и към двете бъдат присъединени нови земи за усвояване. Митрополията на Петлевския манастир е първата, създадена изцяло на нова земя, чрез организирано преселване на население. По тази причина строителството на манастир е било сред първите приоритети и е започнато още преди това на селата. Пак защото е бил първият и единствен за известно време в Митрополията, по проект манастирът е отстъпвал по размери само на двата манастира в Свети град.

Мястото е подбрано близо до разклоненията на местни планини, до голям извор с целогодишно постоянен дебит. (Според поверието водата му е лековита - да, в известен смисъл всяка чиста и вкусна вода е лековита, след като повдига духа...) Според създаващия се по това време обичай, земите на една педя време път с каруца (дванайсетина километра) във всяка посока принадлежат на манастира. Селяни от околните села нямат право да ги обработват, ако не са изрично поканени от игумена. (Ако са, това не им струва нищо свръх Божията десетина, защото би било вид печалбарство от страна на манастира.)

Манастирският двор е около шестотин на шестотин разкрача. Заобиколен е с ограда, висока човешки бой и още един лакът. От вътрешната ѝ страна, с гръб към нея, са настроени едноетажни складчета, работилници и други дребни постройки.

В центъра на двора е черквата - еднокорабна, с две камбанарии, разположени от двете страни на входа, дълга осемдесет разкрача и широка шестдесет. От три страни я обхваща основната сграда на манастира, построена във формата на буквата П. Централната част на манастирската сграда е широка четиридесет разкрача, двете крила - по двадесет и пет разкрача всяко. Дължината и на трите части, мерена по вътрешната (откъм черквата) страна е по сто и двадесет разкрача. Сградата е на пет етажа; всяка от трите ѝ части в средата си има още един етаж пристройка. В краищата на двете крила и на съединенията им с централната част има кули, високи по два етажа. Етажите са по два човешки боя високи.

Манастирите са и основните складове за данъка в Патриаршията, което изисква да имат големи мазета. А тъй като строителите са си давали сметка, че новата Митрополия може да няма скоро ресурси да построи друг по-голям манастир, мазетата на Петлевския са огромни. Почти цялата площ под основната сграда, черквата, пространството между тях и още по двайсетина разкрача наоколо са мазета. Коридорите между мазетата не винаги са прави и логични; помещенията също са с твърде различен размер - има такива по два на два разкрача, но има и по шейсет на осемдесет разкрача (с много поддържащи колони вътре). Има коридори, които са достъпни само ако се мине през някое помещение. Понякога вратата към такъв коридор също е умело замаскирана и я знаят твърде малко от монасите, а някои от тези врати и коридори са напълно забравени. За някои пък по някой монах подозира, че съществуват, но не знае откъде се влиза в тях.

Черквата е изградена изцяло от дялан камък. Манастирската сграда е основно от тухли; основите на кулите, както и подовете и таваните, са от камък и се държат на сводове. (На Ортодокс, поне на територията на Патриаршията, няма земетресения, така че добре направеният каменен свод е на практика вечен.) В конструкцията на сградите не е използвано дърво, за да не се боят от пожари и гниене; дори покривите са желязна конструкция, обилно боядисана с маслени бои, за да не я яде ръжда. Както черковните стени, така и стените на манастирската сграда са дебели по два лакътя на повечето места; където е нужна по-голяма опорна здравина, стигат до четири лакътя. Вложените в Петлевския манастир тухли и камък биха стигнали за изграждането на няколко села; ако се броят и тези в оградата и допълнителните постройки - вероятно за малка околия.

Вътрешната архитектура на манастира следва обичая, останал още от Йосиф Водителя - коридорите и стълбищата трябва да са сложни и оплетени, за да създават препятствия пред ума и тялото на монасите, и да дават възможност да се разгърне душата им. В много манастири това се е постигало просто като преграждат удобните и свързват на неудобни места коридори и стълбища. Петлевският обаче е проектиран от майстор и талант на това изкуство, малко известният на изследователите Антоний Николаев от Свети град. Трудностите в него са свързани в сложна и по своему логична система. Често е използвано разминаване на коридори на две нива в рамките на един етаж; това са местата, където проходи са по-ниски дори от един човешки бой. Има немалко скрити проходи и стълбища. Част са известни само на манастирското ръководство, а част са забравени от всекиго.

Идеята на системата е, че проходите, коридорите и стълбищата на манастира символизират пътищата на човешката душа. Различните елементи на схемата символизират житейски и религиозни понятия така, че придвижването от едно към друго място наподобява определени житейски изпитания и справянето с тях. Склонен към размишление ум без труд открива аналогията и дори останалите несъзнателно ѝ се поддават. Целта е била игумените да могат да учат без думи монасите, като просто ги заселват в килия на подходящо за човека място. Без да е нарочно пазена в тайна, тази информация се предава предимно в манастирските ръководства. Към момента на действието, в Петлевския манастир я знаят трима души - игуменът, протоигуменът и отец Евлоги.

(Отец Евлоги е забелязал сам аналогията и след като се е заселил за постоянно в манастира е проучил схемата на проходите му старателно, с немалко възхищение към проектантите. Опирайки се на познанията и логиката си, той е преоткрил дори повечето от забравените от всекиго проходи. Неизвестни за него са останали не повече от пет-шест и за може би още толкова се е досетил, но не е открил откъде се влиза в тях. Резултатът от проучванията му е подробна карта, която първоначално е смятал да остави на манастирския игумен. След като вижда Петърчо и Христина и разговаря с тях, той предвижда, че вероятно Отговорникът ще даде възможност на Христина да се върне на Академия, а на Петърчо да остане, въпреки че вероятно опитът по начало е целял обратното. Неизвестно защо, той решава да остави картата вместо на игумена на Петърчо. Събрал последни сили, скрива картата в килията си и измолва от игумена никой да не живее в нея, нито да я чисти или разтребва, докато той не прати вест от отвъдното по някой от живите, че килията е свободна, или не изминат десет години. (На картата има написано указание към любопитния Петърчо, ако я намери, какво да иде и да каже на игумена. А нищо чудно и хлапакът да не се ограничи с нарисуваното: може би уменията му в комбинаториката ще му разкрият и още нещо...)

Пълният капацитет на манастира е за две хиляди монаси. Централната част на сградата подслонява освен килии за монаси и общите помещения - магерница, библиотека, баня и др. В двете крила има само килии за живеене. За послушниците са отредени килии на най-горния етаж в лявото крило на манастира. Едно, за да са по-близо до Бога, и второ, възрастните монаси да катерят по-малко стълби. Пътят до често използваните места - църквата, магерницата, библиотеката - е проектиран да ги навежда на разни размисли. По подобен начин на различни места трябва да живеят и монасите.

(Две години преди времето на действието на романа „Ортодокс“ игуменът е разпоредил стотината останали манастирски заселници да се съберат в един коридор, на първия етаж, за повече сплотеност. А за да не се създаде прекалено единна общност, която трудно би приела изпратени отвън монаси, почти всички са били сложени по един в килия. Иначе килиите в Петлевския манастир са за по двама, четири или шест монаси.)

Строителството на толкова грандиозен манастир сериозно поизтощило младата Митрополия и се оказало добър урок. Следващите два манастира в нея са започнати повече от петдесет години след Петлевския манастир и са много по-малки. Оттогава в нея са строени и доста други, но никой няма размерите на Петлевския. В цялата Патриаршия има не повече от десетина манастира, които са му приблизително равни по размер. По-големи към 972 г. от Разделението продължават да са единствено двата манастира на Свети град.

Това и създава известен проблем в Митрополията: игуменът на Петлевския манастир не е просто „един от равните“ сред игумените на манастири, а е доста пръв сред тях и се доближава по авторитет до Митрополита. Това си проличало особено добре около 500 г. от Преселението, когато манастирът бил запълнен докрай, докато другите манастири в Митрополията били полупразни - почти всеки монах искал да е точно в Петлевския. (За това е допринасяла и славата на чудотворната икона на Богородица.) За да бъде поизравнена тежестта и славата на манастира (и игумена му) с тези на другите манастири, около 580 г. ОП започнало умишлено пренасочване на монаси от него към другите манастири, както чрез „източване“ при всеки удобен случай чрез канцеларията на Митрополита, така и чрез молба към селските свещеници желаещите да се замонашат да бъдат насочвани към други манастири. Славата обаче се оказала трудна за побеждаване: чак четиристотин години по-късно в манастира остават само около стотина монаси, и въпреки това игуменът му продължава да бъде гледан с повече уважение от игумените на други пренаселени манастири.

(Една проява на тази слава в романа „Ортодокс“ е и отвеждането на Петърчо точно в Петлевския манастир. Широкополската околия няма свой манастир. Според разпределението, въведено от владиката, решилите да се замонашат от нея е редно да отиват в манастира „Свети Наум“, в една от съседните околии. Петърчовият баща обаче, скептичен към сина си, решава да го заведе в по-славния и по-чудотворен Петлевски манастир. Който освен това е и по-далече от селото му и там няма съселяни, които да клюкарстват семейството. Не е ясно дали Отговорникът на Ортодокс е повлиял на решението му, или е пресметнал нещата достатъчно напред - и двете задачи не биха му били проблем.)

Към 972 г. след Разделението в Петлевския манастир има общо петима епископи, още около четиридесет пълноправни монаси и малко над петдесетима манастирски братя. От упоменатите в [[Ортодокс (роман)|романа „Ортодокс“]] монаси освен игумена и протоигумена епископи са също отец Никодим и отец Йероним.

== Население ==

Всички заселници на Ортодокс са членове на сектата на Йосиф Водителя от времето на Преселението. Хора извън тази секта не са били приемани в проекта. Малкото желаещи да се присъединят към него в последния момент са били набързо покръстени и приети в сектата.

С цел сплотяване след преселването хората са били обединени от Йосиф чрез [[Ортодокс#Църковно обявено роднинство|църковно обявено роднинство]] в „семейства“ от по няколко „братя“ и „сестри“.

Отначало групичката е само от две-три хиляди човека. Контролът върху раждаемостта е обявен за зло и забравен, и броят на населението непрекъснато расте. Към 972 г. след Разделението то е около 25 милиона души, населяващи около 550 000 квадратни километра. Вероятно населението би било много повече, ако раждаемостта не е била естествено ограничена от [[Ортодокс#Генетика|генетичната каша]] и от факта, че през първите около шестотин години между половината и една трета от населението са се замонашвали, или не са участвали в брак поради други причини. Към 972 г. след Разделението генетичната каша вече не пречи много на размножаването, а в манастирите отиват твърде малко хора и населението расте доста бързо.

=== Здраве ===

Средната продължителност на живота е 75-80 години. Разсейката обаче е сериозна. Поне 5% от хората не доживяват до 65, заради болести (най-често инфаркти, инсулти, рак и простуди) и по-рядко нещастни случаи. Също, поне 5% надхвърлят стоте (повечето от тях покрай наследствени аугментации за дълголетие). Изследователи от Академия са изчислили, че здравна помощ като тази на Академия би повишила средната продължителност на живота на Ортодокс с поне 10 години.

Видимите инвалидности на Ортодокс са малко повече, отколкото преди Разделението, но доста по-малко, отколкото са били през реалното Средновековие. Процентът на генетичните увреждания е малко по-висок от този преди Разделението. Процентът на причинените от лоши условия на живот са съвсем малко повече, отколкото тези преди Разделението, и много пъти по-малко, отколкото тези през истинското Средновековие. Като допълнителни качества, както физически, така и личностни, обаче може да се намери каквото ум не би побрал.

Заразни болести на практика няма, с изключение на най-обикновените и често срещани от времето преди Разделението - настинки, бронхопневмонии, вирусни разстройства и т.н.

=== Генетика ===

Ортодокс е истинска генетична каша. Тъй като сектата на Йосиф силно се е противопоставяла на всякакви видове аугментации, процентът в нея на хората с официално разрешени аугментации (средна продължителност на живота 100-110 г., пълноценно здраве почти до края и т.н.) е бил сравнително малък. Истината обаче е, че повечето от членовете ѝ са мразели аугментациите именно защото са били опитали да се сдобият с това или онова и опитът е бил неуспешен или с нежелани ефекти. А обикновено е бил неуспешен, защото срещу почти или съвсем без пари е можело да бъдат намерени само експериментални или нелегални аугментации, недокументирани и недоизпипани, нерядко ментета. Съответно, резултатът не е бил желаният. (За сметка на това най-често е бил труден за предполагане и очакване.)

Така че при преселението на Ортодокс официално се е смятало, че в групата почти няма генетични аугментации и отклонения, но всъщност процентът на генетично модифицираните е бил дори доста висок за преселенска група. Почти всеки е криел какво носи в гените си (а много и не са знаели, или не са били наясно с възможните последствия). Всякакви генетични паспорти и консултации, естествено, са били немислими. За капак на нещата, първите няколко поколения направо са гъмжали от всевъзможни нелегални контейнерни ретровируси и техни подивели щамове, пренасящи от който на когото попадне каквито гени и техни парчета попаднат - истински генетичен миксер. (Още доста преди Разделението Йосиф Водителя е забранил на хората си да се модифицират генетично, така че те не са смеели да го правят легално - а повечето нелегални генетични модификации не са включвали качествено почистване от контейнерния ретровирус, пренасящ модификацията.) Вероятно единственият, който може да се оправи в кашата, е Отговорникът на Ортодокс, а той не консултира населението.

На базата на това наследство е възникнала една от най-големите генетични лудници в човечеството - и това, че почти всички отклонения не са в сфери, които се виждат нагледно, само я е оплело още повече. Има светове, претърпели генетични злополуки или дори генетичен тероризъм или войни - там нещата са по-страшни като видими последствия за хората, но айсбергът е под повърхността не повече, отколкото е над нея. На Ортодокс той е скрит на практика целият и е огромен. За щастие на населението му, официалната доктрина рядко възприема генетичните особености като дяволско дело, и дори тогава смята носителите им не за престъпници, а за жертви (ако те самите нямат глупостта да дадат повод за обратното тълкуване).

С времето генетичната каша е овладяна от естествения подбор, поне до степен да не пречи твърде много на раждаемостта. Много често обаче са срещани наследствените останки, скрити или в някаква степен изявени, на нелегални, експериментални или просто не много известни аугментации. Съчетанията им понякога пораждат изключително странни хора.

=== Именна система ===

Неясно кога, предполага се че през първите триста години след Преселението, именната система на Ортодокс се е превърнала в бъркотия. Официално човек има там само собствено име. Ако името му е уникално сред обсъжданите, обикновено го наричат само по име. Ако не е, в действие влизат всякакви форми на пояснение - прякори, бащини имена или прякори, родови имена или прякори, произходи от населени места, фамилии в стил отпреди Разделението и каквото и да е друго, което го отличава според компанията. Един и същи Петър може в съседното село да бъде Петър от Ябълково, в селската кръчма - Горномахленския Петър, на женска седянка - Стояниния Петър, на панаир - Петър житаря, и т.н.

За църковни цели (които са най-близките до граждански регистър) човекът се води по име, родители и година на раждане. Отделно от това, църковните книги са за определено място и описват родените и живелите там, така че е документирано и населеното място, където е роден. Много рядко, но понякога дори с толкова пояснения се случват съвпадения. В такива случаи обикновено в църковните книги се вписва някакво допълнително пояснение - от коя махала е човекът, или имена на прародители, или каквото друго свещеникът сметне за подходящо. Уникална система на имена или други обозначители умишлено не е създадена, тъй като „е опит хората да станат всезнаещи като Бог“.

=== Църковно обявено роднинство ===

При преселването на планетата, за да обедини хората си, Йосиф Водителя създава църковно обявеното роднинство. Чрез него се декларира некръвна и небрачна роднинска връзка между хора. След Преселението всички са били свързани в „семейства“ от по няколко братя и сестри. Оттогава църковно обявеното роднинство се използва най-често при осиновяване на деца, понякога при приемане на Анатемосани, но и при най-различни други случаи - когато свещениците решат, че е необходимо.

Църковното роднинство между двама души се обявява от свещеник или монах пред тях, в присъствието на двама свидетели.

Съгласно обяснението на Йосиф, епископът плюс двамата свидетели създават сходство със Светата троица, което е необходимо за този вид свещенодействие. (Това не е единственият случай, когато той е съчинявал на момента религиозно обяснение за това или онова.) Според него, трите вида връзка между хората отразяват трите лица на бога: кръвната връзка - Бог-отец, брачната - Бог-син, църковно обявената - Светия дух. Третата форма се оказала удобен „капак“ и за осиновяването, побратимяването, побащимяването и други стари практики; по този начин ѝ била подсигурена „традиция“ дълго назад във времето. Йосиф обявява, че небесно откровение му е напомнило това родство, което е съществувало по начало, но хората са го забравили заради греховете си.

=== Анатемосани ===

Около 50 000 души на Ортодокс (точният брой не е известен) са т.нар. Анатемосани - наказани с лишаване от права и имущество и прогонени от територията на Патриаршията, или техни потомци, които не са били приети обратно (или не са търсили обратно приемане).

Анатемосаните живеят по периферията на Патриаршията, на малки групи. Животът им е далеч по-примитивен и труден от този в Патриаршията. Някои групи се стремят от сърце и душа да се върнат обратно в Патриаршията; други официално отричат идеята, но реално членовете им обикновено искат същото. Ако Анатемосан успее да покаже достатъчно набожност и заслуги (и в Патриаршията научат това), има добри шансове.

Външен наблюдател би отбелязал „липсата им на късмет“ - всякакви опити да си осигурят по-прилично съществуване като правило се провалят по най-разнообразни причини; местните хора смятат, че това е естествено следствие на Анатемосването - Бог е снел благодатта си от тях. Реално основната причина е, че Анатемосаните често не приемат и очевидно полезни неща от Патриаршията, било заради нежелание, било защото Патриаршията гледа с подозрение на всичко, което те правят, и им пречи. Не е имало случай сред тях да се появи лидер, който да обедини значителен брой хора, особено пък срещу Патриаршията. Причините са много - групичките са малки, разделени една от друга, притиснати от живота. Патриаршията има правило, че който от Анатемосаните се е борил срещу нея, не може да бъде приет обратно, роднините му до дванадесето коляно, ако са Анатемосани - също. (Не много рядко от последното се правят изключения за искрено набожни хора.) Свещениците знаят, че хора с лидерски качества не бива да бъдат Анатемосвани лесно. Вероятно Отговорникът също се намесва по някакъв начин, за да поддържа статуквото.

Имало е отделни случаи групички Анатемосани да се държат като бандити и да нападат села от Патриаршията. Като правило Митрополитът в отговор вдига на крак цялата Митрополия, за да ги издири и накаже. Търсенето продължава, докато ги открият и заловят, ако е необходимо - с години. (Рядко е повече от няколко дни - стотици хиляди разлютени от откъсването от работата им хора търсят наистина ефективно.) Наказанието обикновено е ежедневно пребиване от бой с пръчки, докато не се сметне, че провинилите се са се отказали от намеренията си искрено. (Или не загинат - това не е желан ефект, но понякога се е случвало поради престараване. Престаралите се чак дотам не биват гледани с добро око.) След това всичкото имущество, което имат, бива унищожено и биват прогонени по-надалеч. На практика не е имало случай някой да повтори опита за бандитизъм.

Често невинни Анатемосани, които просто са се оказали на пътя на потерята, също отнасят част от наказанието, докато се разбере, че нямат нищо общо. Когато това се разбере обаче, се търси начин да бъдат компенсирани. Ако поискат обратно приемане в такъв момент, често го получават.

Като изключим обсъждането на молби за обратно приемане, обикновените жители на Ортодокс не се интересуват много от Анатемосаните. Изключение са случаите, когато Анатемосани се опитат да построят каквото и да било напомнящо машина. Дори обикновена воденица, ако е тяхно дело, предизвиква силно подозрение (каквото не би предизвикала, ако е в село на примерни православни). Ако по нея има каквото и да било необичайно, дори най-дребно, свещеникът на най-близкото село може да нареди разрушаването ѝ (и обикновено го прави). Това допълнително спомага за ниския жизнен стандарт на Анатемосаните.

Често хора от околни светове си задават въпроса какво пречи на Анатемосаните да развият техника и технологии, които превъзхождат тези в Патриаршията, и да покажат икономическо и/или военно превъзходство. Една от причините е, че групичките Анатемосани рядко остават стабилни в течение на поколения, и съответно не оставят продължително, натрупващо се интелектуално наследство. Друга е подозрителността на жителите на Патриаршията към всичко, което те правят. Трета, може би най-допринасящата от всички, е че ако някоя група Анатемосани се стабилизира и започне да създава трайни структури и познания, винаги в околните групи се намират нейни недоброжелатели, които да я издадат на Патриаршията, често дори преувеличавайки опасността от тази група.

Приетите обратно в Патриаршията Анатемосани обикновено биват гледани отначало с леко подозрение, което обаче обикновено бързо се разсейва - до обратно приемане обикновено стигат хора, чиито качества го заслужават, и това си проличава. Най-често те са дори по-образцови християни от средния жител на Патриаршията. Правата им са еднакви с тези на всички други и те нерядко стават свещеници или монаси. Един от тях е станал Патриарх, друг (отец Евлоги, който е смятан за роден сред Анатемосани, но всъщност произхожда от друг свят) е бил канонизиран за светец.

== Култура ==

=== Език ===

По проект езикът на Ортодокс е трябвало да бъде църковнославянският, с минимално влияние на съвременния към Разделението български. Хитрият Йосиф обаче надали е вярвал, че може реално да наложи на преселенците да говорят език, който не знаят и надали ще им е до това да го учат. Реално на Ортодокс се говори език, взел структурата и правилата си от съвременния към Разделението български. Речниковият му запас е сходен на българския от Възраждането (заради сходния тезаурус), но почти винаги се използват съвременните думи, а не тези от Възраждането. Където са по-точни и подходящи, са се закрепили дори научни термини - „широколистна“ и „иглолистна“ дървесина, „плацента“ и пр.

Езикът е фиксиран към времето на създаването на Ортодокс. Смята се, че е създаден (пряко или косвено) от Господа и съдържа всичко, необходимо на божия човек. Няма ли за нещо дума в езика, то най-вероятно е дяволска работа и не трябва да съществува, нито пък думата. По тази причина развитието на езика реално е невъзможно.

Църковнославянският език, под името „свети черковен“, задължително се изучава от духовенството. Тъй като обаче е предвиден почти само за духовни цели, не е пълноценен език - на него например е невъзможно да се обяснят много ежедневни дейности. Доразвиването му, естествено, би било светотатство. Реално го знаят в пълнотата му почти само преподавателите. Епископите като правило владеят голямата му част и могат да си служат с него свободно където е приложим. Свещениците и монасите най-често знаят молитвите на него, и биха могли да скалъпят на него нещо смислено. Манастирските братя най-често знаят не повече от няколко десетки основни думи. Горе-долу с толкова може да се справи, в смисъл да ги разбере, и типичният жител на Патриаршията.

=== Изкуство ===

Изцяло е доминирано от църквата.

Книги освен светите писания и другите църковни книги не съществуват.

Музиката се състои от църковни химни и песнопения (нови биват композирани доста рядко) и песните по седенки и сватби.

Изобразителното изкуство е по-развито. Картините почти без изключение са по религиозни сюжети. Скулптурите - също.

=== Народни обичаи ===

Още по време на съставянето на проекта за Ортодокс Йосиф вписал идеята за възстановяване на някои народни обичаи, в плана на „исконна народна мъдрост“. Предполага се, че е искал да направи живота по-колоритен - повечето от тези обичаи не са особено църковни и почти всички в крайна сметка имат предхристиянски произход. Десетина години след Разделението обичаите започват малко по малко да си пробиват път. Предполага се, че са въведени внимателно от верни хора на Йосиф, или възстановени по самоинициатива на хора от сектата с някакви етнографски познания.

Сред тези обичаи са:

* краденето на момите (което е открай докрай представление и се уговаря предварително между родителите на младите; реално нападение и отвличане би било наказано сурово от свещениците)
* брачната обиколка (след обявяването от свещеника на младоженците за съпрузи, роднините ги впрягат във впряг и така обикалят три пъти църквата, като символ на желанието им за съвместен живот и в трудности)

=== Облекло и външност ===

Както и с всичко друго на Ортодокс, идеята на проекта на Йосиф е била да бъде използвано като образец ранното Средновековие. Представите на съставителите на проекта обаче са дошли почти само от художествени произведения, често не особено достоверни исторически. По тази причина немалко неща в облеклото на Ортодокс не са каквито реално са били през Средновековието.

Типичното облекло на мъжете е риза, потури и цървули. Често около ризата се омотава пояс (особено го ценят по-възрастните, понеже държи топло на кръста). В по-хладно време те обличат над ризата сетрета или шуби, в големи студове - шаячни ямурлуци или пелерини. В по-топло време цървулите биват носени на босо или дори се минава без тях, в по-хладно се обуват вълнени чорапи. Немалко мъже носят калпаци.

Жените носят различни видове рокли, или престилки и сукмани. (Роклите са били непознати в Югоизточна Европа през Средновековието, но съставителите на проекта не са го знаели. Твърди се, че още на времето съвестен историк ги е предупредил, но те не му повярвали.) В студено време намятат пелерини. Обуват цървули или сандали, обикновено изработени далеч по-майсторски и красиво от мъжките. Омъжените жени почти винаги се забраждат с кърпи, в студено време го правят и неомъжените.

Дамски дрехи с деколте не биха били позволени от църквата. Тя не гледа с добро око и на украшенията, но на моми или младоженки не им се придиря за по някоя огърлица (особено ако някъде по нея има кръстче) или диадема. Булките като правило са накичени с украшения до степен да се огъват под тежестта им - обикновено за сватба дава назаем украшенията си цялото село. Тогава дори сериозните омъжени жени могат да си позволят кокетни огърлици или брошки.

Почти винаги сетретата и потурите, а често и ризите, престилките и дори сукманите имат джобове - нещо, непознато през Средновековието. Изследователите от Академия имат информация, че Йосиф Водителя е знаел за това положение и не е позволявал дрехите да имат джобове. Тъй като обаче не е оставил официално разпореждане по въпроса, вероятно практичността накрая е надделяла.

Мъжете обикновено подстригват косите си - рядкост е мъж да има дълга коса, и ако не е заради невъзможност да се подстригва редовно, обикновено не се гледа с добро око от църквата и възрастните хора. С жените е обратното - ако косата им не е поне до раменете, това не се гледа с добро око (освен ако не е по здравословни причини).

Брадата се смята за белег на духовника. Формално погледнато, на миряните не е забранено да си пускат бради, но се смята за признак на излишна гордост и приравняване с духовниците; позволяват им се мустаци. Точният произход на това мнение не е известен; около сто и двадесет години след Разделението, откогато са първите изследвания на Ортодокс, вече го е имало. Реално, отрудените миряни често се бръснат само веднъж седмично, за черквата в неделя. По-авторитетни светски фигури се бръснат всеки ден; това е може би основният външен белег за добро положение на светско лице на Ортодокс, където богатството се смята за греховно. Обикновено се смята, че небръснат твърде дълго време мирянин се опитва да се прави на свещеник, и бива подканен - отначало учтиво, после и не дотам кротко - да се обръсне. Или да вземе изпита за свещеник, ако има желание... Има и изключения - твърде възрастни старци често демонстрират патриаршески бради и никой не ги укорява. Нито можеш да очакваш да се бръснат редовно, нито върви да подхождаш към възрастта им без уважение.

=== Образование ===

Изцяло се контролира от църквата. Уредено е по средновековен (по представите на Йосиф и компания) тип.

Селските свещеници преподават на децата уроци за живота, истината, вярата и прочее. Обикновено всеки или почти всеки ден водят обучение на по няколко деца, така че всяко дете на подходяща възраст (от седем до десет-единадесет години) минават на обучение по два пъти месечно.

Преподаваното е предимно основи на религията. Част от него е образование - четене, писане, смятане. Идеята е детето да се научи да чете, пише, брои до сто, събира и изважда. На практика не всички деца покриват тези изисквания, но тъй като не са задължителни, не им се придиря много. Далеч по-важното е детето да почита Бога, нали?

Занаят се учи с чиракуване при майстор, който го владее. Изпити за майстор няма, защото няма гилдии на майсторите (потенциално са центрове на власт и авторитет извън църквата). След като научи достатъчно, чиракът става калфа, след като научи всичко или почти всичко, което знае майсторът му, става майстор. Кога е научил достатъчно решава майсторът.

Към манастирите и околийските градчета (под патронажа на местния владика) има училища, където биват изпращани по-ученолюбивите и умни деца. Кое ще отиде там решава селският свещеник (като родителите имат право да откажат да го пратят). Там се учи от към единадесет до към петнадесетгодишна възраст. Преподават се основно повече верски познания и малко повече образование - краснопис, броене до хиляда и повече, умножение и деление, църковно песнопеене, основи на рисуването, основи на лечителството... Повечето от тези училища предлагат и обучение в занаяти, водено като правило от най-добрите майстори в околията.

Към митрополийските центрове има големи училища (често по повече от едно), където се преподават още повече познания - както верски, така и образователни и основни умения в ръководене на хора. Завършилите ги като правило владеят и поне основите на поне няколко занаята. (Истински научни дисциплини на Ортодокс няма, тъй като биха противоречали на църковната догма и принципи.) Обикновено тези училища са, които дават необходимите познания, за да може да стане монах или свещеник епископ. В тях постъпват ученици, отличили се в околийските училища, по предложение на владиката. Обучението е от около петнадесет до около двадесетгодишна възраст, но често през тези училища минават и по-възрастни монаси или свещеници, които се подготвят да кандидатстват за епископи. Пак към тези училища са и школите за свещеници.

Най-висшето училище на Ортодокс е духовната школа на Свети град. В нея се учи от около двадесет до около двадесет и пет годишна възраст (но не са рядкост и по-възрастни ученици). Рядкост е Митрополит да стане духовник, който не я е завършил. Преподава на практика всичкото верско познание, което съществува на Ортодокс, както и всичките умения в ръководене на хора и носене на отговорност за тях. Не се занимава с образователни умения.

Централизирани критерии и изпити няма - най-близкото до тях са критериите за изпити за свещеник, монах и епископ. Те са простички и утвърдени. На практика в колкото по-добро училище учиш, толкова повече научаваш и по-добре се справяш.

=== Нецърковни неща ===

Основното „нецърковно“ нещо на Ортодокс са цирковете - неголеми трупи, които обикалят от място на място и се издържат от представления, понякога и от помощ в селската работа. Обикновено представят различни видове атлети и акробати, неголеми театрални постановки (които са единствените прояви на артистично изкуство на Ортодокс), по-рядко разни чудати неща и разбира се смешници – така на Ортодокс наричат клоуните.

Много от по-религиозните хора не ги гледат с добро око, без да имат някакви конкретни претенции. (Всъщност - че са привлекателни за хора, които не са особено църковно настроени, и това понякога им проличава.)

Причината за съществуването им е била съвет от Свръзката към Йосиф Водителя, че изцяло църковна система е нещо като парен котел без предпазен клапан, и че нещо от типа на пътуващи циркове би било добър отдушник.

Донякъде в графата „нецърковни“ попадат и различните баячки, гадателки, лечители и пр. Като правило, те обличат дейността си в натъртено църковни форми, и се кръстят и божесват повече и от свещениците и монасите. Въпреки това обаче, често по-религиозни хора мърморят срещу тях (особено ако са малко по-некадърни, или не умеят да контактуват добре с околните). Официално черквата няма принципни възражения срещу тях, но конкретни свещеници и монаси понякога ги недолюбват. (Което пък често не им пречи да ги посещават и молят за услуги и помощ. Често баячките и гадателките са по-добри психолози, а лечителите по-кадърни в лекуването от свещениците.)

Особено е положението на Ортодокс на кръчмите. Ако цирковете са отдушникът „на едро“, кръчмите са типичният ежедневен отдушник на мъжете на Ортодокс. (За което още Йосиф се е сетил, предполага се и без помощта на Свръзката.) Свещениците гледат на пиянството с лошо око и често и строго порицават алкохолизиралите се, но въпреки това почти всяко село си има свой пияница. (В околии, където пиянското грозде расте добре - често и група пияници.) За да бъде държано положението под контрол, е създадено правилото, че селският кръчмар е помощник на свещеника при раздаването на причастие - върви след него и носи виното и комката. Това поставя кръчмаря в ролята на помощник на свещеника и в отношенията с пиячите, и го кара да ги държи под контрол.

=== Еретични думи ===

Някои думи, свързани със отречените от църквата на Ортодокс постижения на хората, са се запазили, най-често сред духовните лица, като пример за еретични думи. (Известна част от еретичните думи не са свързани с отреченото от църквата - вероятно са попаднали в тази категория по недоразумение.)

Не е ясно как не са се изгубили през десетките поколения. Учени от Академия предполагат, че един техен източник са няколкото описания на времето отпреди Разделението, направени от преселници и пазени в библиотеките на двата манастира в Свети град. Описанията са от църковна гледна точка, но са правени от хора проживели много от живота си в това време и съдържат много от неговия език и термини. Предполага се, че от време на време монаси, които изучават злото, препрочитат тези описания и споделят с други монаси думи, които го обозначават. В същото време обаче като еретични думи са се запазили и някои, които липсват във всички известни на учените на Академия стари описания, например „папищаши“. Вероятно или има описания, останали неизвестни на учените, или думите са се оказали учудващо устойчиви. (Както е по принцип с ругатните - защото еретичните думи на Ортодокс играят точно тази роля.)

Повечето монаси или свещеници знаят по двайсетина-трийсет еретични думи. Повечето обикновени селяни също знаят по пет-десет. Изпитът за епископ изисква знаене на стотина, заедно със значението им (съгласно църковното тълкуване). Любознателни монаси или свещеници често знаят и по повече. Малцина на Ортодокс знаят по около хиляда, като правило монаси, които изучават злото и са чели пред-Разделенските описания. Учените от Академия са преброили в тези описания около две хиляди и малко думи, които потенциално биха могли да бъдат набедени за еретични. Какво от тях ще стане популярно като еретична дума зависи най-вече от случайността.

== Икономика ==

=== Търговия ===

Търговията е натурална. Пари или друго универсално разплащателно средство няма - каноните на Ортодокс забраняват създаването на такова, понеже то би накарало хората да мислят за него вместо за Бога. Срещат се правени от местните златари златни и сребърни монети, които обаче се използват предимно за украшения. Основната причина е суровият възглед към богатството (официално - наследство от православните канони, реално - напасване към състава на сектата, идващ по време на Преселението предимно от най-бедните слоеве). Вересията е популярна, не на последно място поради липсата на някакъв вид пари, но свръхзадлъжнелите са рядкост – от един момент нататък просто никой не смее да им дава на вересия повече. Също, ако не са задлъжнели от реална нужда, свещениците започват да ги притискат да работят повече и да икономисват, а ако са реално нуждаещи се, получават дарения от по-заможните, пряко или чрез църквата.

Липсата на универсално разплащателно средство донякъде пречи на търговията - често се случва този, който предлага желаното от някого нещо, да няма нужда от това, което другият може да му предложи срещу него. Понякога някоя стока (най-често жито или сол) започва да се използва тук или там в тази роля, но свещениците бързо прекратяват практиката. На пазарите често се организират нещо като „борси“, които посредничат при по-сложните сделки: някой, най-често местният писар, прави сметки какво на кого да се даде, за да получи всеки каквото търси (или би приел). До създаване на по-сериозни борси не се стига, първо защото свещениците се усещат, че „това не е читаво нещо“ (подчертава нуждата от единно разплащателно средство), и второ, че общата грамотност на населението не е достатъчна за сложността на задачата. Ако някоя стока не стига за всички, които я търсят, обикновено посредниците се опитват да я разпределят така, че да има поне по малко за всички.

=== Производство ===

Създаването на каквито и да било икономически сдружения (а и по принцип организации, с изключение на църковните) се смята за опит за подкопаване на властта на църквата и се наказва решително и безкомпромисно.

Наемането на един човек от друг за работа е забранено. Реално често се получава на практика – някаква работа се свършва срещу някаква форма на заплащане. Ако обаче някой започне твърде често да наема други хора, свещениците го принуждават да се откаже, за да го опазят от греха на прекомерното богатство. Също, ако някой не дарява на черквата и/или бедните почти всичко, което не му е реално нужно, бива обявен за недостатъчно добър християнин, а на Ортодокс това е много тежка стигма.

Мързелът също не се поощрява: ако някой реши да разчита на помощта на другите, без да е наистина неспособен да се изхранва, надали ще дочака помощ. Далеч по-вероятно е да получи наказание от местния свещеник заради мързела си, и това наказание да не е хич милостиво. Мързелът бива смятан за не по-малко тежък грях от кражбата или прелюбодеянието.

=== Данъци ===

Поданиците на Патриаршията ѝ плащат данък. По канон данъкът е „Божия десетина“ - една десета от всичко, което човекът е изкарал и придобил през годината. Освободени от него са свещениците и монасите, тъй като цялата им работа е служене на Бога. Местният свещеник има право да променя размера на данъка за отделните хора както реши. Като правило трудолюбиви, но затруднени от живота или бедствия хора биват освобождавани отчасти или изцяло от данък за годината. Охолно живеещите пък биват подканяни да дават като данък, или да даряват на бедните всичко или почти всичко, което имат свръх реално нужното им. (И когато го направят, биват щедро хвалени от свещеника и давани за пример и уважение на другите, а това в обществото на Ортодокс е доста по-голяма ценност от чували ненужно жито или сандъче лъскави украшения.) Ограничението пред местния свещеник е населеното място да не дава по-малко данък като цяло. Ако това е необходимо, може да го разреши свещеник от по-висок ранг. Злоупотреби с тази власт на свещениците на практика няма. Смята се, че ако свещеник си позволява лични пристрастия в определянето на данъка, той поставя себе си над Бога и трябва да бъде афоресан, а в по-тежки случаи дори анатемосан.

Данъкът се събира от местния свещеник. Неголяма част от него отива за издръжката на по-високите свещенически рангове - владици, митрополити, Патриарх. Част свещеникът раздава на бедните и нуждаещите се. Част запазва на склад към селската черква, като неприкосновен запас на селото при внезапни бедствия. Част бива предавана на местния манастир - съхраняването на данъка е едно от манастирските задължения. Част помага на издръжката на самия свещеник, ако той е твърде зает да се грижи за миряните и не може да се изхранва сам.

Църковният апарат на Ортодокс е една немалка част от населението. Огромната част от него обаче се изхранва напълно или почти напълно чрез свой труд. Реално на един издържан от данъците човек се падат стотици плащащи ги миряни, и ако този човек си позволи нещо повече от най-скромно съществуване, сериозно рискува да получи сурово наказание. Затова и една десетина от всичко изкарано от миряните надхвърля десетки пъти нуждата от издръжка на църковния апарат. Разликата бива използвана като помощи за изпаднали в затруднение, или за издържането на общественополезни дейности. Голяма част от нея (най-вече неща, които са били съхранявани известно време и рискуват скоро да почнат да се повреждат) биват връщани на данъкоплатците след плащането на десетината, като компенсация за нея.

=== Издръжка на духовенството ===

Контролът над свещениците и манастирите за разпределянето на събрания данък е строг, а за това от което те се издържат, суров. Най-малкият признак, че свещеникът охолства на гърба на миряните си - и той бива предупреждаван от по-висшите рангове, че е „лош свещеник“, тоест че е близо до афоресване. Владиците и митрополитите спазват същите правила: къщите им често са големи и красиви, но са посветени на вярата и хората. Самият митрополит най-често живее в неголяма стаичка, а красивите стаи са за гости или за църковни книги и предмети. Патриархът на Ортодокс по традиция живее в малка стаичка в мазето на Патриаршеската катедрала, с прости дървени легло, стол, маса и полица за книги в нея, и ползва прислуга само ако е твърде стар или болен, за да се грижи за стаята и за себе си сам. (Традицията е въведена пак от недоверчивия към всички Йосиф.)

В историята на Ортодокс е имало, особено през първите триста години, случаи висши духовници да си позволяват излишен разкош - това твърде бързо се е разчувало. Разминаването на думите и делата е ставало очевидно и миряните (и низшите духовници) са започвали да се дразнят или да завиждат. Недоволството бързо се е разпространявало и сред клира на по-скромните висши духовници, и в крайна сметка се е стигало до обсъждане на високо ниво на поведението на твърде добре живеещите духовници и порицаването им. (А един път, когато почти половината Митрополити се сговорили да не си връзват кусур за обичта към лесното и сладкото, за малко не се е стигнало до размирици в близо половината Патриаршия. Четвъртият Патриарх, за когото се говори, че също е бил част от сговора, се принудил накрая да излезе с нареждане тая практика да се прекрати. А тъй като нареждането не било спазено особено охотно, и размириците продължили и се засилвали, две години по-късно последвал и строг канон за поведението на духовните лица. Дори и след това обаче се наложило един Митрополит да бъде афоресан и един пратен в манастир, за да се стреснат останалите и да започнат да спазват канона.)

Свещениците (а и по-висшите църковни санове) биват поощрявани да изкарват със собствен труд колкото могат от издръжката си. На практика всеки селски свещеник има малко добитък и градинка, в която отглежда повечето необходими му плодове и зеленчуци. За тях се грижат основно жена му и децата му - от него се очаква да е посветен денонощно на миряните си. Ако обаче наистина няма с какво да помогне на никого в момента, помага на семейството си. А ако е твърде отдаден на миряните си и не смогва за себе си, миряните обикновено го ценят достатъчно, за да му помагат те без подкана.

Манастири, които нямат твърде много друга работа, изкарват прехраната си изцяло сами. В по-гладни години манастирите понякога не само не взимат нищо за себе си, но и помагат с отгледаното от тях на миряните. В по-населените манастири повечето монаси работят по цял ден за благото на миряните - строят пътища или мостове, помагат в полската работа и т.н.

По канон помощта от монасите е „дар от Бога“ и не подлежи на заплащане. Никой добър християнин обаче не би приел монахът, който цял ден е копал нивата му, да си тръгне недарен с храна или каквото друго има. Често монасите, ако не са в реална нужда, отказват каквото и да е в повече от малко храна. Ако помощта е за бедни и затруднени, често отказват дори нея.

Свещениците обикновено са още по-резервирани. Тъй като населеното място така или иначе издържа свещеника си, това той да приема и даряване от хората бива смятано в църковните среди за алчност и може да доведе до афоресване. Толерира се, ако свещеникът бъде поканен на обяд или вечеря от някой, на когото е помогнал, да приеме (ако този някой не е твърде беден). Ако свещеникът е спасил живота или здравето на някого, се толерира да приеме някакъв дар от него - но този дар обикновено отива за местната черква или за бедните.

=== Мерни единици и съответствията им ===

Повечето мерни единици, използвани на Ортодокс, умишлено са доста приблизителни. Честичко по пазарите могат да се чуят забележки за размера на крините или делвите, в които се мери купеното или продаденото. Също така, единиците нарочно не са свързани в стройна система. Няма точно фиксиране колко по-малки единици се вместват в една по-голяма, и как се отнасят помежду си различните видове. Причината е виждането на Основателите, поддържано от църквата, че точното определяне на такива неща отваря път към дявола - създава база за точни сметки, машини, и т.н.

Често за определени неща се използват определени единици. Например, въпреки че лакът и разкрач са все мерки за дължина и са сходни по размер, никой на Ортодокс не би тръгнал да мери път в лакти, освен смешниците от цирковете. Това също е част от образно-предметното мислене, насаждано като противовес на абстрактно-логическото, което се смята за път към дявола.

С тези уговорки, ето някои от единиците:

* Време:
** 1 педя - времето, за което слънцето изминава по небето една педя на протегнатата ръка разстояние. 180 градуса (от изгрев до залез) са около 8 педи, тоест 1 педя е около час и половина.
** 1 яйце - времето, за което едно яйце се сварява до твърдо. Около 7 минути.
** 1 удар на сърцето - около секунда.
* Разстояние:
** 1 пръст - дебелината на един пръст, сантиметър до сантиметър и половина.
** 1 педя - около 20-25 см.
** 1 лакът - около половин метър (за разстояния, удобни за мерене в лакти)
** 1 аршин - около 65 см. (за ръчно направени неща - платове, греди...)
** 1 разкрач (крачка)- около 70 см. (за път или други разстояния, удобни за мерене в крачки)
** 1 разтег - около 180 см. (за разстояния, удобни за мерене в разтези)
** 1 педя време път - пътят, който се изминава пеша за 1 педя време: около 9 км.
** 1 ден път (пеша) - около 60 км.
** 1 ден път с каруца - около 120 км.
** 1 ден път с кон - около 250 км.
* Площ:
** 1 длан - колкото покрива една длан. Около един квадратен дециметър.
** 1 рало нива - колкото нива може да се изоре за един ден с рало и чифт волове. Около половин до две трети хектар, зависи от терена.
** Често се използва и „еди-колко си на еди-колко си разкрача“.
* Обем:
** 1 кратуна (за насипни неща) - 1 до 1.5 литра
** 1 крина, или шиник (за насипни неща) - около 30 литра.
** 1 бъчонка, или делва за вода (за течности) - около 4-5 литра
** 1 ведро (за течности, много рядко за насипни неща) - около 10-12 литра.
** 1 делва за вино (за течности) - около 20 литра
** 1 чувал (за насипни неща) - около 50-60 литра
** 1 бъчва (за течности) - около 120 литра.
* Тегло:
** 1 ока - 1.2 кг.
** 1 чувал - около 50 кг. (зависи от размера на чувала и плътността на пълнежа - чувал вълна би бил по-лек; по-леките неща обикновено се слагат в по-големи чували, така че теглото за повечето чували с пълнеж варира около 50 кг.)
** 1 вол - около 300 кг.

За тегло на насипни или наливни материали понякога се използват и мерките за обем, но обикновено само при нужда. Предметното мислене, поощрявано на Ортодокс, възприема подобна „абстракция“ като нещо не както трябва, или направо глупаво.

== Църквата ==

=== Особености ===

Много от църковните канони и порядки на Ортодокс се разминават фрапантно с тези на истинската православна църква. Някои от тях биха били обявени от кой да е образован православен свещеник отпреди Разделението за суеверия или ереси, и с право. На Ортодокс те са допуснати най-често от съображения за практичност. Съображенията по-късно не винаги са се оказвали верни, но повечето разлики са запазени въпреки това. Ето някои:

* В традиционната българска православна църква има само един синод - централният Свети Синод. На Ортодокс има централен, митрополийски и околийски синоди.
* В православната църква свещениците нямат право да се женят след ръкополагане. На Ортодокс митрополит може да венчае свещеник, ако той не е бил женен при ръкополагането си.
* В православната църква понятието „развод“ не съществува. На Ортодокс владика или по-старши духовник може да разведе двама съпрузи, ако прецени, че „не са един за друг в очите на Бога“.
* В православната църква в олтара няма на какво да се седне. На Ортодокс в олтара има поне един, а най-често три трона, или поне столове. (Произходът на тази особеност е проследен до Йосиф Водителя - през последните си две-три години той бил твърде слаб, за да стои прав продължително време, и поставил стол в олтара. По-късно, след много спорове дали тези столове да са украсени като владишките и митрополитски тронове, и дали изобщо да се използват, се възприела практиката те да са копия на стола на най-висшия свещеник в съответната черква. Използват се обаче само ако свещеникът не може да стои прав. Непочтително е да служиш на Бога седнал, но ако не можеш иначе, по-добре седнал, отколкото никак.)
* В православната църква има строг порядък кой какви дрехи има право да носи. Например манастирските послушници нямат право да облекат същинско расо. На Ортодокс всички духовни лица, от Патриарха та до току-що приет послушник, носят расо. Който е положил успешно изпит за свещеник или монах, има право да носи калимявка. Миряните нямат право да носят черни дрехи, освен черна кърпа за вдовиците (до четиридесетия ден от смъртта на съпруга - черна рокля) или черен калпак за вдовците (по обичай на практика задължителни).
* В православната църква свещеникът няма право да подстригва брадата си; подстригването ѝ е символ на афоресване. На Ортодокс се смята за нормално свещеникът да оформя и подстригва брадата си, стига да не е прекалено къса (три пръста дълга се смята за достатъчно). Причината вероятно е по-лесната хигиена на по-късата брада. За немалко духовници старателно оформената брада е израз на авторитет. Висшите духовници най-често не подстригват брадите си. Частични бради, примерно „катинар“, не се позволяват нито на духовници, нито на миряни. При афоресване бившият духовник трябва да обръсне брадата си изцяло.
* В православната църква се става монах просто като проявиш желание. На Ортодокс просто с желание можеш да отидеш в манастир, но като послушник (за непълнолетните) или манастирски брат (за пълнолетните). За да станеш пълноправен монах, трябва да издържиш специален изпит. (Още през първите сто години станало очевидно, че най-ревностните във вярата не винаги са най-добрите ръководители и най-отговорните или грамотни хора. Затова Третият Патриарх въвел правило, че същински монаси могат да са само тези, които са положили специален изпит. Които не са го положили, или не им е по силите, биват наричани „манастирски братя“ - титулуват ги „брат“, но никога „отец“, нямат право на монашески имена, да носят калимявка, да служат служби и да заемат отговорни длъжности в манастирите. Статутът им грубо отговаря на този на дяконите. Повече от половината от населението на манастирите са такива братя. Тези, които са били в „заварено положение“ при въвеждането, са запазили правото да се водят монаси, но за новоприетите то е прилагано неотклонно.)

=== Йерархия на званията ===

Духовните лица на Ортодокс, подобно на тези в православната църква, са три категории - дякони и манастирски братя, свещеници и истински монаси, и епископи. Извън тези категории са манастирските послушници и обучаващите се за свещеници, а също и монахините.

Владика, игумен или протоигумен и по-старши от тях длъжности могат да бъдат само епископи. (Изключение е Патриархът - неговият избор става по специална процедура, за която няма ограничения.) Само епископи имат право да участват и в синодите. (Изключение са игуменките на женски манастири, които участват в синоди неофициално.)

Обикновено епископите са неженени. На Ортодокс няма принципна забрана женен да стане епископ, или епископ да сключи брак (ако го венчае Митрополит), но се смята, че бракът показва отдаденост не само на Бога и пречи на кандидата да е посветен изцяло на паството си.

=== Патриарси ===

Патриархът е върховен глава на Патриаршията. Властта му е безгранична - всяко негово нареждане е върховна повеля за всеки жител на Патриаршията. Той е и неин върховен съдник, и последна инстанция по всички възможни въпроси (доколкото Бог рядко се изказва през главата му).

Официално патриарсите се водят по поредност - напр. Гавраил, Трети Патриарх. Произходът на тази традиция не е известен.

Привилегия на Патриарха, осигурена от Отговорника, е запазването на напълно бистър ум и физическа дееспособност до смъртта си, предусещането ѝ една година по-рано и липсата на страх от нея. Друга е демонстрирането на духовна мощ, като например с молитва да излекува тежко болен, или да предизвика дъжд при суша.

Седмица преди смъртта си Патриархът назовава пред близките си съветници няколко възможни наследници. Предполага се, че ги научава чрез просветление. До 972 г. от Разделението всички назовани са били мъже и затова е общоприето да се смята, че Патриархът задължително е мъж. Не съществува обаче официално писано правило за това. Нито пък правило, което да налага ограничения за кандидатите - сред тях е имало дори новоприети в Патриаршията Анатемосани.

Имената им се пазят в тайна до смъртта на стария Патриарх. След нея биват разкрити и назованите биват поканени пред събор на митрополитите. Там те трябва да покажат духовна мощ, като извършат чудо с молитва. Този, който се справи най-добре, става новият Патриарх. Понякога се справя не само един, но обикновено един превъзхожда останалите. По-слабите чудотворци най-често също получават (не винаги веднага) високи църковни постове.

Осмият Патриарх е бил интересен случай: трима кандидати се справили напълно еднакво. Съборът им предложил да изберат заедно как да постъпят. Двама решили съревнованието да продължи до излъчване на победител; третият заявил, че щом има други достойни, той се отказва. Молитвите на двамата продължили обаче отслабвали с всеки нов опит, оставайки еднакво силни, докато не изгубили силата си напълно. Когато това станало, третият отново бил помолен да се докаже и се оказало, че неговата молитва е станала дори по-силна. Наблюдатели от Академия смятат, че това е било просто показен урок на тема добродетели от страна на Отговорника.

Друг любопитен случай е бил Четиринадесетият Патриарх: накаран да се помоли за дъжд над поразено от суша село, той отправил такава гореща молитва, че селото едва не било отнесено от излелия се порой. Нищо чудно и това да е било урок към склонния към прекален плам кандидат.

Доказалите се като нов Патриарх са най-различни хора. Има подозрения, че Четиринадесетият Патриарх всъщност е бил жена, но вероятно са слухове. Повечето Патриарси са били духовници, но трима са били обикновени миряни, а един - бивш Анатемосан. Единадесетият е бил избран на 19-годишна възраст, Петнадесетият - на сто и четири годишна. Петият е бил заместник-ректор на школата в Свети град, Дванадесетият - протоигумен на манастир, останалите духовници са били редови.

За починалите Патриарси се смята, че са по средата между обикновените духовници и светците, с ранг около този на преподобните. Изключение е Йосиф Водителя, който е официален светец и патрон на Обетованата земя, както наричат своя „свят“ жителите на Ортодокс. Друг Патриарх не е бил обявяван за светец - смята се, че за тази чест е необходимо да се изравни с Йосиф Водителя, а това надали е възможно в очите на жителите на Ортодокс. Извън Патриарсите обаче, за първите хиляда години на Ортодокс има канонизирани петнайсетина светци, все редови духовници.

(Донякъде причина за това е хитроумното завещание на Йосиф Водителя. В него той моли да не го канонизират за светец, тъй като не е достоен. „Зная, че зад гърба ми ме наричате светец, ала не е справедливо. Който е станал водач, духовен или не, няма истинската скромност, която прави светеца... Търсете истинските светци сред обикновените духовници без ранг - там ще ги намерите“, пише той. Естествено, било е немислимо той да не бъде канонизиран. Църковният събор, на който е избран следващият Патриарх, решава да канонизира Йосиф за светец въпреки завещанието му с формулировката, че завещанието му отразява не буквална истина, а именно скромността на истинския светец, и че каквото Бог е дал някому, те могат само смирено да потвърдят. Създадените от него критерии обаче са били прилагани за Патриарсите след него (как иначе?). Така той си подсигурява да е единственият канонизиран Патриарх.)

=== Изпити ===

Желаещите да станат свещеници трябва да преминат през школа за свещеници и при завършването ѝ да положат успешно специален изпит. Те са воините на вярата, които пазят миряните от силите на злото, така че трябва да могат да отбраняват в нужда себе си и другите, включително при трудни и изненадващи ситуации. Изпитът е основно върху типичните църковни дисциплини - познаване на светите книги, свещенодействията, историята на църквата и т.н. Съдържа обаче и немалко елементи, насочени към способността на кандидата да носи отговорност, да се справя със задачи и да ръководи хора, да се грижи за физическото им и умствено здраве, и други.

Ако не вземе изпита успешно, кандидатът трябва да мине през школата отново, преди да получи право на ново явяване. Често това минаване е посъкратено, ако кандидатът покаже, че помни и разбира добре наученото. Ограничение в броя на кандидатстванията няма. Ако обаче кандидатът не се справи от определен брой пъти (обикновено се смята, че три е показателният брой), често бива посъветван деликатно от изпитващите, че сигурно Бог му е предопределил друг път в живота.

Изпитът за същински монах е сходен като съдържание на този за свещеник. Съответни са и правата - монасите имат право да служат служби и да извършват свещенодействия. Изискване за минаване през специална школа няма, но кандидатите имат право на само три опита през живота си. Около една трета го взимат от първия път. Общо успяват да го вземат малко под половината явили се.

Издържалите изпит за свещеник или монах са длъжни да приемат монашеско име, като символ на отделянето им от светския живот. За удобство обаче Третият Патриарх е разрешил то да може да бъде същото като светското. „Разликата“ е, че примерно вместо Йордан от Широкопол започват да наричат монаха отец Йордан. Реално около половината монаси приемат име, различно от тяхното.

Свещениците и монасите имат право да кандидатстват за епископи. Кандидатът за епископ трябва да положи изпит, далеч по-тежък от тези за свещеник или монах. Отличното владеене и познаване на всички умения, необходими за монах или свещеник, са задължителни, но не достатъчни. Силно се набляга на лидерските качества на кандидата; част от подготовката за изпита е старателно изучаване на психологически техники за ръководство, обединени под името „человекознание“. Нужно е кандидатът да прецени и отсъди правилно трудни житейски ситуации (обикновено дванайсет на брой). Най-сетне, изисква се кандидатът да покаже подвиг в името на вярата - да демонстрира извънредно усилие и/или смелост, или извънредно големи познания във всички верски области и поне една мирянска, или да извърши някое дребно чудо. (Случвало се е епископи да станат хора, направили „чудо“ по случайност.) Както и с изпита за монах или свещеник, кандидатът има право на три опита през живота си.

=== Почетен епископ ===

Много рядко монах или свещеник, който се е показал като образцов в течение на цял живот, може да бъде провъзгласен за „почетен епископ“, без да полага изпит. Прави се от Митрополит, като правило за престарели монаси или свещеници, на които не им остава много, и е нещо като орден „за богоугоден живот“. Обикновено не се очаква почетните епископи да изпълняват реални епископски функции, но принципно имат това право. Рядко, но се е случвало това да се наложи.

Весело недоразумение около това звание се е случило на отец Евлоги: още десетина години преди смъртта му, когато той се заселва за постоянно в Петлевския манастир, силно впечатленият от делата му Митрополит го обявява за почетен епископ, без да го чака да престарее напълно. Отецът благодарил, бил трогнат до сълзи и се държал като най-почетеният човек на света. И с право - да обявят за почетен епископ непрестарял монах в Патриаршията не се случва всяко поколение. Когато обаче рапортът за обявяването му пристигнал в Свети град, се оказало, че той вече от почти петдесет години е пълноправен епископ - просто бил толкова скромен, че това било известно само на изпиталите го в Свети град духовници и на регистъра на званията... Когато засраменият Митрополит дошъл лично в манастира да му се извини, отец Евлоги просто се усмихнал и отговорил, че званията му са без значение, а огромното признание не намалява ни най-малко от това, че вече е имал този сан. Митрополитът се върнал двойно по-засрамен, и писал до Свети град: „Само Йосиф Водителя знае за кого точно е предрекъл, че най-истинският светец ще е обикновен духовник, ала нищо чудно за отец Евлоги Харизанов да е било.“ Именно този Митрополит предлага отец Евлоги след смъртта му за преподобен, а наследникът му го предлага за светец. Какво точно е впечатлило наследника му не е запазено в архивите.

=== Монахини ===

В женските манастири няма изпити - постъпилата в манастир жена се води послушница (ако е достатъчно млада), или монахиня. Монахините имат право да заемат всяка длъжност в женския манастир. Послушниците стават монахини по преценка на игуменката на манастира, обикновено след навършване на пълнолетие, или след две-три години в манастира, ако са дошли в него вече пълнолетни. Пак игуменката решава дали новодошлата ще бъде приета като послушница или направо като монахиня. Основният критерий е възрастта, в някаква степен се вземат предвид и другите качества.

Тъй като жените не могат да бъдат епископи (или дори свещеници), монахините (дори игуменките) нямат формално право да участват в синоди и събрания на висши духовници. Реално игуменките често „са добре дошли“ на заседанията на околийските синоди. Висшите духовници демонстрират уважение към женските манастири: не всеки владика би си позволил дори внимателен съвет към някоя игуменка, и дори Митрополитите се държат учтиво с тях, въпреки че принципно имат правото да им заповядват. В същото време обаче монахините са на практика изключени от вземането на църковни решения. Само много мъдри и внушаващи респект игуменки понякога биват запитвани за мнение и това се прави неофициално.

Формално монахините нямат право да служат служби и да извършват свещенодействия. В отношенията си с миряните, или в редките случаи на отношения с монаси, те обаче биват смятани за почти равностойни на монасите. Според църквата монахът като мъж е по-близо до Бога. На практика обаче много по-голяма роля играят личните качества и неведнъж се е случвало монахини да разпореждат на по-неоправни монаси какво да вършат.

Балансът е същият и между съответните висши манастирски длъжности. Ако например игуменка посети по някаква причина мъжки манастир, игуменът на който отсъства в този момент, тя реално ще е най-високопоставеното духовно лице там. Дори протоигуменът е длъжен да я слуша. Ако иска нещо от монасите, тя вероятно ще нарече искането си смирена молба, но само малоумен манастирски брат би се подлъгал, че то е по-малко задължително от нареждане на игумена.

== Злите сили ==

Самодивите и караконджулите, а и доста други „зли сили“ на Ортодокс са доста различни от представата за тях през Средновековието. Някои от разминаванията са поради необходимости при създаването на системата на Ортодокс, но повечето идват пак от неинформираността на Йосиф и хората му. Някои от тях са всъщност изследователи, които изучават Ортодокс (съгласно [[Ортодокс#Кодекс за връзка|Кодекса за връзка]] на света). Други са негови жители, като правило жертви на генетични аугментации. Трети са просто легенди.

=== Самодиви ===

Самодивите са подробно описани в трактата „За самодивите“ на преподобния Игнатий. Известен с над сто прогонвания на самодиви, живелият по времето на Четвъртия и Петия патриарси Игнатий е полумитична фигура. Трактатът му е смятан за вдъхновен от Бога и е едно от писанията, които задължително биват изучавани от всеки свещеник и монах. Съдържа на практика всичко за самодивите, което се знае на Ортодокс - пълно описание, указания как да се пази от тях добрият християнин (включително седемте молитви за прогонването им, създадени от Игнатий) и пр.

=== Караконджули ===

Официален църковен труд, който да описва караконджулите, няма утвърден. Смята се, че караконджулите причиняват злини чрез директни действия, но не нападат и не нараняват хора пряко, ако не бъдат притиснати. Ако обаче са много срещу малко хора се смята, че биха могли по някакъв начин да ги „отвлекат“ със себе си неизвестно къде (предполага се, че в ада), точно както го можели и самодивите. Съгласно популярните описания са черни, с рога, копита и опашки, гъста козина, големи зъби и пламтящи очи. От тях се очаква да вършат злини, като действат пряко. Ако това, което са свършили, не е очевидно зло, значи вероятно са сгрешили нещо - вярва се, че не са много хитри, не ги бива да кроят сложни планове и се случва да се объркат. Смята се, че ако се почувстват застрашени, караконджулите могат да изчезнат, като се провалят в миг вдън земя, по-бързо, отколкото може да види човек. И че единственият начин да им се попречи е да бъдат подмамени и затворени в клетка, по чиито стени, таван и дъно има кръстове.

=== Вампири ===

Вампирите на Ортодокс, съгласно легендата, пият кръв и убиват хората. Вярването, че с ухапване могат да превърнат и друг във вампир, не съществува. И това отговаря на истината - всъщност „вампири“ се явяват част от носителите на генетична аугментация от точно преди Разделението, която дава много голяма физическа сила, пъргавина, ловкост и способност за виждане на тъмно, но и силен вкус към кръв, най-вече човешка. Изследователи от Академия предполагат, че поне десетина от преселниците на Ортодокс са били носители на тази аугментация. Има запазени данни, че тя е била продавана нелегално в България няколко години преди Преселението.

Интензивният метаболизъм, който дава свръхвъзможностите им, изисква много силна храна - без нея те ги губят. Десетина килограма месо на ден обикновено са достатъчни; дори с пет-шест свръхвъзможностите вече се проявяват отчасти. Най-лесно обаче си набавят нужната енергия от кръв: имат допълнителни ензими за нейното смилане, които действат най-добре върху човешка кръв. Дори половин литър от нея на ден вече им дава свръхвъзможностите, въпреки че принципно съдържа несравнимо по-малко калории от десет килограма месо; механизмът на този ефект не е ясен. В критични ситуации дори без силна храна могат да проявят свръхсила и ловкост за кратко, на цената на дълга и тежка преумора после.

Аугментацията е наследствена и я носят около един на хиляда от жителите на Ортодокс. Изявява се обаче в не повече от десетина процента от носителите си, и дори тогава е в различно силна форма. Поне девет от десет страдащи успяват да я овладеят и/или компенсират някак и да са безопасни за околните (и най-често и да запазят от всички тайната си). Много църковни трудове ги споменават, но обемно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.

=== Върколаци ===

Върколаците, според вярванията на Ортодокс, са хора, които могат да се превръщат във вълци и обратно. Биват смятани за зли просто защото превръщането се смята за дело на дявола. От тях не се очаква да вършат някакви особени злини, освен да уплашат някой добър християнин. Смята се, че в образа на вълк върколакът може да нападне и убие някого, но това се случва много рядко.

Те са резултат от друга генетична аугментация. Точният ѝ механизъм не е обяснен от повечето Стандартни и до момента. Смята се, че по начало е целяла друго (забравено е какво), и този ѝ ефект е бил получен случайно. Същността му е, че ако носителят ѝ си представи много ясно и концентрирано, че е нещо друго (например ако го вярва искрено), околните го виждат като представата му - ако го гледат в момента на представата, виждат как пред очите им човекът се преобразява. (Технически средства, примерно видеокамери, не се подлъгват. Очевидно се касае за влияние върху психиката.)

Честотата на аугментацията на Ортодокс е приблизително като тази на вампиризма и също се проявява в около един от десет носители. Доста повече от изявилите я обаче се изкушават да я използват. Вярването, че се превръщат точно във вълци, е самоподдържащо се. От една страна, това превръщане най-често идва наум на върколаците (повечето от тях дори не подозират, че биха могли да изглеждат като друго освен вълк). От друга страна, ако върколакът се превърне в друго, повечето хора не разбират, че са видели върколак и смятат, че им се е присторило (а той надали ще тръгне да се хвали). Както и с вампирите, много църковни трудове ги споменават, но подробно „изследване“ върху тях на Ортодокс няма.