Силфи
Произход
Точният произход на силфите не е напълно документиран. Предполага се, че идеята за тях идва от легенди, митове и базирани на тях художествени произведения. Била е дооформена и харесана от смесена група Стандартни и Аугментирани, установила се на Силфи (това си име светът е получил по-късно; официалното му име е Легенда, и е фентъзи-свят). След това за съдействие са били помолени група Безтелесни, които създали на тази база технологията на расата, и прехвърлили към нея повечето от групата.
Броят на силфите не е точно известен. Знае се, че той расте - от време на време силфи помолват да им се разреши да се заселят на още някой свят. Предпочитат фентъзи-светове, но има случаи да са заселвали пост-Разделенски, Племенни и почти всякакви други. Веднъж дошли на света, силфите стават все повече, докато не достигнат някакъв предел за този свят. За повечето светове, на които ги има, този предел е доста нисък (обикновено между хиляда и десет хиляди); за малко е по-висок; за много малко силфите са значим процент от населението. Достигнат ли предела, силфите поддържат населението си на това ниво.
Местоживеене
Най-многобройната раса Хуманоиди, създадена след Разделението. (Спорно е доколко са всъщност хуманоиди, но в крайна сметка класификациите ги слагат там.) Нейни представители живеят постоянно на около сто и двадесет свята. Доминиращи до степен да са един от основните тезауруси само на четири. На всички обаче запазват своята особеност и уникалност.
Особености
Най-точната дума какво представляват силфите е духове. Тялото им няма веществена съставка, и е изградено изцяло от система полета. Хранят се пряко с енергия - слънчева светлина, или лунна, или вулканична топлина (по-точно температурна разлика), и т.н. Обикновено един силф може да усвоява основно само един тип енергия и до някаква степен още два-три, рядко по повече.
Външността на силфа зависи от качествата му - тоест, може да е доста различна. Винаги е в някаква степен призрачна, и почти винаги е в някаква степен хуманоидна; като минимум две очи се наблюдават на практика при всички. По начало са по-добре видими на тъмно. Има, разбира се, и изключения.
Неголям процент от силфите активно работят заедно със Стандартни и Аугментирани, най-често по научни въпроси, или в професии, където качествата им биха били от особена полза. За повечето силфи обаче не е ясно с какво точно се занимават, или поне не е известно да се занимават с нещо смислено. Аугментирани твърдят, че светът изглежда за силфите по различен начин, отколкото за Класическите, и че за тях работа като примерно „събаряч на скрежа от игличките на боровете“ или „танцьор в лятното небе“ може да звучи напълно смислено и високо отговорно. Почти няма работа, към която да няма случай някой силф да е проявил интерес - с изключение на включващите насилие. Като че ли силфите не са особено съвместими с него.
Изглежда, че силфите не се чувстват добре, когато около тях няма други раси. Техни представители неведнъж са споделяли, че ако са сами, не изпитват много нужда от съществуването си. На родния им свят отначало почти е нямало други раси, но по-малко от двеста години след формирането на расата силфите са поканили да се заселят Класически и Аугментирани. Заселилите се там са малко - над девет десети от общото население на света са силфи, но и останалата десета изглежда достатъчно, за да поддържа смисъла на съществуването на другите девет десети.
Способности
Какво точно може един силф зависи почти изцяло от това какво представлява личността му. Силфът има тези умения и качества, които пасват хармонично на личността му. Ако личността му се промени, силфът може да загуби стари качества и/или да придобие нови. (Също и дори ако просто бъде убеден, че дадено качество е естествено или не за него - но това не е лесно.) Дисхармонията на уменията и качествата на силф е точен еквивалент на физическата инвалидност при Класически, и се случва понякога. Обикновено логично умение или качество липсва, по-рядко нелогично е налице.
Разнообразието на качествата между различните индивиди е огромно. Почти всички силфи умеят да местят предмети; някои обаче - не. Някои могат да стават невидими, някои - не. Някои могат да променят образа си, някои - не. (По неизвестни причини това един силф да изглежда убедително като същество от другия пол е изключително трудно дори за най-умелите сред тях.) Някои са добре настроени към Класическите, някои - не (макар изключително рядко да се достига до открита вреда срещу Класически; случаи на пряко нападение и причиняване на рани или дори убийство на практика няма регистрирани). Някои живеят вероятно вечно, други - колкото Класическите; целият диапазон между тези две крайности също е възможен. Реално един силф живее, докато се чувства нужен; варира именно продължителността на това чувство.
Деца
Почти без изключение силфите се делят на мъжки и женски. Съотношението на половете е приблизително равно. Определящо за пола на един силф е самоусещането му, и то е почти невъзможно да бъде променено. Външна разлика между мъжки и женски не може да се формулира лесно, но обикновено оставят някак ясно усещане от кой пол са (при децата - не толкова ясно, макар че и техният пол е на практика фиксиран).
Деца се създават от мъжки и женски силф. Точният процес на създаването е неясен за Стандартните. Твърди се, че включва сливане на енергетичните им полета, което за силфите изглеждало като точен еквивалент на секса при Класическите. Как точно това води до появата на деца не е известно. Детето обикновено е едно, рядко две или повече - близнаци. Близнаците винаги са еднакви и се различават само по имената си (обикновено също почти еднакви). Времето за израстване на децата до възрастни, както и всички други качества при силфите, се определя от същността им. Същността обаче може в известна степен да бъде определена чрез възпитанието по време на детството. То определя и личността, а оттам и качествата на силфа. Личността може да се променя и при възрастни силфи, но много по-трудно и бавно. Децата унаследяват качества от родителите си, но могат да проявят и нови - точно както е наследствеността при хората.