Мария Йорданова
| Мария Йорданова (Мери Клеър Гюс) | |
| Създаден от: |
Григор Гачев |
|---|---|
| Настойник: | Григор Гачев |
Мария Йорданова (по рождение Мери Клеър Гюс) е герой от романа „Ортодокс на Григор Гачев.
Биография
Дъщеря на Майкъл Гюс, един от шестимата Отговорници на Възел 611.
Родена е с генетичен дефект - съсипана физическа координация. Още на едногодишна възраст получава коригираща го био-кибернетична аугментация, която ѝ дава ловкост и координация далеч над физически възможното за дори здрав Стандартен. По-късно получава стандартните за Аугментираните аугментации и постъпва на работа като преводач на Възловия свят на Възел 611.
Като дъщеря на Възлов Отговорник и участник в неговата прослойка от Аугментирани тя се ползва с доста привилегии. Подобно на доста от тази прослойка и тя е бунтар срещу някои порядки и морален максималист. Подкрепя мнението, че Безтелесните налагат неморалност към Стандартните и косвено принуждават (чрез осигуряваните привилегии) Аугментираните да им съучастничат в нея. За разлика от почти всички „бунтари“ от прослойката обаче тя се противи не само на думи. Няколко случая, в които ѝ се налага да сътрудничи в не особено чистоплътни планове на Свръзката, накрая препълват чашата и тя официално се отказва от статута на Аугментирана и от аугментациите си. Запазва само тази за координацията; поискала е да бъде регулирана до нивото на Стандартните, но се е оказало невъзможно. (Тайно от нея обаче структурите, които подсигуряват интегрирането на аугментации, не са били премахнати – баща ѝ вече е кроял планове как да я върне към Аугментираните, „когато ѝ дойде акълът“. Тя разбира това чак когато чува от Отговорника на Ортодокс, че дъщеря ѝ ги е наследила, докато следи разговора му с Христина и Петърчо.)
Подсигурява си паспорт, съгласно който е на двайсет и три години, носи име от български произход и българският ѝ е роден език. (Истинската ѝ възраст към този момент е около двеста и трийсет, но без аугментациите си вече ще старее с нормална скорост... или поне така тя очаква. Наистина има някаква миниатюрна част български произход, но не това определя избора ѝ. Решила е да кандидатства за приемане на Академия, понеже там централната власт не е особено умела в междусветските игри и е по-малко вероятно да се опитва да я използва в тях. Езика е запазила пак с тази цел при премахването на преводаческите аугментации.) Истински добрата препоръка обаче се оказва произходът ѝ. Приета е мигновено и много охотно. Изпратен е специален човек, който да я посрещне и упъти така, че да е под крилото и всъщност под контрола на Научния съвет. Естествено, тя веднага се досеща, че това внимание е неслучайно и точно от вида, който не желае.
За да се отърве от човека на Научния съвет, тя уж по погрешка хваща да я упътва първия попаднал ѝ от персонала на трансмитера – случаен студент, който в момента е на стаж там. (Забелязала, че той си глътва езика пред красиви жени и става податлив на напътствия чрез намеци, тя просто го омайва лекичко – не може да ѝ се отрече, че е красива.) После обаче се оказва, че го е омаяла повече, отколкото е възнамерявала. За да не го отреже рязко и да се окаже използвачка в очите си, тя решава известно време да излизат заедно. През това време открива, че момъкът е свестен и приятен, ако и неумел в общуването. И че я цени и харесва истински, без да знае коя и каква е всъщност. Уж временното познанство прераства в приятелство, след това във връзка и две години по-късно в брак. Още две години по-късно се ражда и дъщеря им. (Съпругът ѝ научава, че тя е бивша Аугментирана, чак преди женитбата. А кой е баща ѝ – чак покрай събитията около Петърчо.)
Отначало от Научния съвет не искат да повярват, че Мария вече няма връзки с родителите си, и от време на време се опитват да я въвлекат в посредничене. Малко преди да се омъжи това ѝ писва и тя обяснява на член на Съвета, че е скъсала нарочно всички връзки с Аугментираните, и че препоръка от нея би била най-лошата услуга, която може да им направи. Намира си работа в Етнографския музей и гледа да се държи колкото се може по-далече не само от Аугментирани, но дори от модерна като за преди Разделението техника. Оказала се откъм „дебелия край“ на игрите на Аугментираните и Безтелесните, тя е на крачка от развиването на фобия към тези игри. (Предположението ѝ, че каквото и да прави, ще е в центъра на такива игри, е напълно вярно и далеч не свършва с Научния съвет на Академия.)
Разни
Интересна подробност е постъпването ѝ на работа в Етнографския музей. Директорът му е дочул, че е дъщеря на Аугментирани и е убеден, че тя има сериозни аугментации, въпреки че го отрича. Убеждението му бива затвърдено, когато познанията на Мария по етнография на България се оказват по-добри дори от неговите. Истината обаче е, че тя просто използва свои стари достъпи до информационни бази данни, които принадлежат на Аугментираните и съдържат почти всичко, което изобщо се знае по въпроса (а то е доста повече, отколкото знаят на Академия), за да си състави импровизиран учебник. Останалото е плод на два месеца денонощно учене.
Над двестагодишният жизнен опит и силната ѝ личност я правят далеч по-интелигентна и решителна от повечето околни. Почти всички обаче просто предполагат, че тайно е запазила аугментации на интелекта.