Разлика между версии на „Ортодокс (роман)/Други герои“

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене
м (Съселяни на Петърчо)
(още няколко думи за отец Никодим и раздел за послушника Димо)
 
Ред 53: Ред 53:
  
 
Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.
 
Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.
 +
 +
Друго, с което игуменът го товари, е наставничеството на послушници. Той е наставник и на Димо, който обаче реално няма нужда от наставляване. (Но любопитният Петърчо има и заради него, и отгоре.)
  
 
=== Отец Йероним ===
 
=== Отец Йероним ===
Ред 61: Ред 63:
  
 
Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.
 
Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.
 +
 +
=== Послушникът Димо ===
 +
 +
Свито, скромно и много набожно момче, той с искрена радост се готви да стане монах. С удоволствие върши поставените му задачи, колкото се може по-тихо и незабележимо. (Една от тях е грижата за престарелите монаси.) Добър по душа, но ужасно срамежлив - той ще бие часове път през най-страшната буря, за да остави незабелязано храна пред вратата на някоя вдовица или нуждаещо се семейство. Не е остър интелект, но има фина чувствителност за красотата и усет за нуждите и болките на хората. Твърде неамбициозен е, за да стане каквото и да е повече от обикновен монах, но цял живот тихо и кротко ще твори добро.
  
 
== Съселяни на Петърчо ==
 
== Съселяни на Петърчо ==

Текуща версия към 10:19, 21 май 2018

Монаси от Петлевския манастир

Манастирският идиот Георги

Всъщност е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника.

Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му го е разкрил.

Игуменът

Заел е тази длъжност две-три години преди там да пристигне Петърчо. Около осемдесетгодишен, той има изключително пъргав и бърз ум. Опитът му го е научил, че почти всички проблеми могат успешно да бъдат разрешени с мъдрост, благост и на моменти мъничко строгост, предимно на думи. И понеже има тези качества и в излишък, той се справя идеално с ръководството на манастира. Всеки политик вероятно би изтълкувал управлението му като майсторство в маневрирането и угаждането, но всъщност го движи именно благостта и добротата. Трийсет години по-късно вече ще е почти неспособен да се движи от старост и слабост, но умът му ще е напълно непокътнат, а авторитетът му в манастира – неоспорим.

Отец Марин

Той носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие – към момента на историята е на над сто и четиридесет години и му остават още поне двадесетина. Страда обаче от тежка склероза – още на деветдесет вече е бъркал на моменти околните, а по време на историята едва си спомня името си.

Отец Геласий

Старшият преписвач на манастира всъщност от години не е преписал почти нищо – реално само надзирава другите преписвачи и отвреме-навреме дава пример как се преписва. Преди това обаче се е трудел здраво и освен изящен почерк има и чудесна памет за прочетеното. Петърчо никак не греши в преценката, че Геласий вероятно е най-начетеният в манастира. Това обаче се е отразило в количеството паразитизми в речта на отеца, когато се опита да говори „учено“.

Брат Харалампи

Духовит, несръчен в ръцете и на практика инвалид в наблюдателността и способността да преценява съотношения и размери. Потомствен шивач, той е обучаван от родителите му в шивашкия занаят откакто се помни, без никакъв успех. Затова и в крайна сметка те са го изпратили в манастир.

Върхът на уменията му е да съшие чувал, като гледа от готов образец, или да закърпи криво-ляво покривка, черга или скъсано расо. Ако има на разположение вече готово расо с подходящ размер, може да направи що-годе приемливо копие, като внимателно копира всички части на расото върху плат и (обикновено след десетина неуспешни проби) ги съшие по същия начин. Опитът да ушие нещо, от което няма готов образец със същия размер, обаче неизменно се проваля. Понятието му за дрехи е отчайващо: прави разлика между несъшити в някаква форма парчета плат (одеяла, черги, покривки, чаршафи) и съшити (чували, раса, елеци, ямурлуци), но е кажи-речи дотам.

За щастие, в манастира не му се налага да шие без образец и рядко шие нещо различно от чувал. А и тъче зебло доста добре и е трудолюбив, пък в манастира няма друг тъкач. Затова и го търпят. (А той е комплексиран и пробва да се докаже при всяка възможност, въпреки че резултатът обикновено е обратният. Тайно си пази „роклята“ за Христина като мил спомен – единствената дреха, която е шил и получателят я е харесал).

Зад гърба му се шушука, че ако Бог му е дал дарба, тя е да бъде смешник в цирк, но никой не би посмял да го каже пред него. А не е далече от истината – остър език като неговия е голям плюс за смешника.

Отец Андроник

Лакомник и чревоугодник (от което се отървава след перипетиите около Христина), но и ценен в манастира заради великолепния му певчески глас – силен и дълбок, с много богат тембър и огромен диапазон. Ако трябва да се служи служба пред много хора от монаси от манастира, той е задължителен участник (немалко монаси в манастира пеят добре, но не могат да се сравняват с него; извън Ортодокс вероятно би бил оперен талант).

Бащата на Христина подозира, че отецът вероятно има наследствени аугментации в тази област, но единственият, който може да каже дали е така, е Отговорникът на Ортодокс, а той не се е произнесъл по въпроса.

Брат Иларион

Готвачът на манастира е имал преди сериозен проблем с пиенето – заради него не е могъл да си намери булка, и накрая местният свещеник го е пратил в манастир, за да го спаси от пропиване. Резултат има – в манастира просто няма как да се пие много, дори тайно; истински го отучва от пиенето обаче преживяното в килията на Петърчо. Сръчен, работлив и с усет за всякаква кухненска работа, той смогва не само да готви сам за стотината монаси в манастира, но и да се грижи за складовете. Тъй като има и доста точен окомер, го забелязват, че не умее да брои добре над десет чак покрай историята със суджуците. Проблемът е отстранен след два следобеда занимания с отец Никодим – оказва се, че братът се справя с броене до десет и без да използва пръсти, просто е неуверен. Отецът го научава да сгъва по един пръст за всеки отброени десет, и така да брои до сто. А ако има как да си отбелязва стотиците, се справя нелошо и чак до хиляда.

Двамата с брат Харалампи се допълват изненадващо добре. Устатият шивач няма проблеми с броенето, а точното око на готвача би му позволило вероятно от пръв опит с иглата да съшие прилична дреха. Лошото е, че никой от тях не смее да помага на другия, за да не се изложи пък той.

Протоигуменът

Отец Йоаникий е истински вулкан от енергия, винаги готов да се заеме веднага с всичко. Производителността му е огромна, но организираността не е на ниво. Той подхваща по десет неща наведнъж и дори свършва повечето от тях, но почти винаги забравя по нещо недоправено или оплескано. Това особено си личи, когато командва хора: налага се те да внимават за подробностите, за да не стане гаф или да не остане нещо недовършено. Въпреки това повечето монаси се възхищават на енергичността му и смятат, че заслужено е протоигумен. Тъй де, затова е ръководител, за да не се занимава с дреболиите.

Учените от Академия, които изучават Ортодокс, са го обявили за един от най-големите развалячи на работата им – чуе ли се някъде, че има самодиви или караконджули, моментално хуква да ги гони, ако ще да вали град като яйца. Доста високопоставени свещеници са решителни, смели и зле настроени към адовите сили, но такива с енергията и неуморимостта на Йоаникий са наистина малко.

Отец Никодим

Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.

Друго, с което игуменът го товари, е наставничеството на послушници. Той е наставник и на Димо, който обаче реално няма нужда от наставляване. (Но любопитният Петърчо има и заради него, и отгоре.)

Отец Йероним

Мрачният и затворен монах има сравнително рядък и социално неприемлив на Ортодокс проблем: хомосексуален е. (Част от проекта е било тези наклонности да бъдат изчистени от преселенците, със средствата на Безтелесните. За поколението обаче не са били поети гаранции. Процесът на чистенето е довел до това и сред тях под един на хиляда души да е хомосексуален, но такива хора има.) Това е и причината да се замонаши: Йероним го смята за свой грях или наказание за грях, срамува се от него до смърт и непрекъснато търси начин да го изкупи. Околните го смятат за суров човек; суровостта му към другите обаче е бледа сянка на тази към себе си, и зад нея се крие много измъчен, ако и много силен човек.

Отец Евлоги се досеща, че причината за тази суровост вероятно е свързана със сексуална особеност, и разговаря с Отговорника по въпроса. Отговорникът приема ходатайството му, но взема мерки чак известно време след смъртта на отец Евлоги, като премахва у Йероним чувството за вина и страданието от срама. Това помага на Йероним да се отърве от суровостта към другите и да покаже истинските си качества, които са впечатляващи. Няколко години по-късно той е назначен за протоигумен на новосъздаден манастир и по-късно става негов игумен. Дълго време след смъртта му бива споменаван като образцов игумен – колкото строг към себе си, толкова и благ към другите.

Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.

Послушникът Димо

Свито, скромно и много набожно момче, той с искрена радост се готви да стане монах. С удоволствие върши поставените му задачи, колкото се може по-тихо и незабележимо. (Една от тях е грижата за престарелите монаси.) Добър по душа, но ужасно срамежлив - той ще бие часове път през най-страшната буря, за да остави незабелязано храна пред вратата на някоя вдовица или нуждаещо се семейство. Не е остър интелект, но има фина чувствителност за красотата и усет за нуждите и болките на хората. Твърде неамбициозен е, за да стане каквото и да е повече от обикновен монах, но цял живот тихо и кротко ще твори добро.

Съселяни на Петърчо

Бащата и майката на Петърчо

И двамата са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него.

Христо (брат на Петърчо)

Въпреки тромавостта и добродушието си той никак не е глупав. Силовото наследство се е изляло в него с пълна мощ. Дори като се вземе предвид не особено доброто качество на желязото за подкови на Ортодокс, огъването от Христо на две наведнъж е почти незапомнен подвиг, непосилен дори за баща му. С времето той ще натрупа куп легендарни прояви на физическа сила и ще послужи за модел за икона на свети Георги в местния манастир „Свети Наум“.

Данка (сестра на Петърчо)

Класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея Рада Панчина (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.

Една нейна особеност, която е напълно неясна като механизъм е, че тя не вижда трансмитерните проекции, а реалните неща. Не вижда самодивите, вижда изследователите с истинския им вид вместо като караконджули, и т.н. Това не е забелязано от никого до края на действието в първата книга, защото никога не ѝ се е случвало да види трансмитерни образи. (Когато това бива разбрано, Васил Йорданов урежда проучване и разбира, че то вероятно не се дължи на шизофренията. Веднага заподозира Отговорника на Ортодокс и вероятно е прав, въпреки че при стандартното запитване Отговорникът отрича да има нещо общо.)

Други роднини на Петърчо

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.

Отец Самуил

Надали би могъл да се похвали с по-особена генетика. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота) и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.

Проклетникът Ангел

Също няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщва идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.

Един от малкото комплекси, които Ангел няма да може да изкорени, е този от Христина. Той изпитва към нея немалко уважение, но „загубата“, която претърпява от нея, подсъзнателно го тласка да вземе реванш в някоя дреболия. Резултатите могат да са понякога доста весели.