Ортодокс (роман)/Други герои

От Резерватът
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Монаси от Петлевския манастир

Манастирският идиот Георги

Всъщност е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника.

Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му го е разкрил.

Игуменът

Заел е тази длъжност две-три години преди там да пристигне Петърчо. Около осемдесетгодишен, той има изключително пъргав и бърз ум. Опитът му го е научил, че почти всички проблеми могат успешно да бъдат разрешени с мъдрост, благост и на моменти мъничко строгост, предимно на думи. И понеже има тези качества и в излишък, той се справя идеално с ръководството на манастира. Всеки политик вероятно би изтълкувал управлението му като майсторство в маневрирането и угаждането, но всъщност го движи именно благостта и добротата. Трийсет години по-късно вече ще е почти неспособен да се движи от старост и слабост, но умът му ще е напълно непокътнат, а авторитетът му в манастира – неоспорим.

Отец Марин

Той носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие – към момента на историята е на над сто и четиридесет години и му остават още поне двадесетина. Страда обаче от тежка склероза – още на деветдесет вече е бъркал на моменти околните, а по време на историята едва си спомня името си.

Отец Геласий

Старшият преписвач на манастира всъщност от години не е преписал почти нищо – реално само надзирава другите преписвачи и отвреме-навреме дава пример как се преписва. Преди това обаче се е трудел здраво и освен изящен почерк има и чудесна памет за прочетеното. Петърчо никак не греши в преценката, че Геласий вероятно е най-начетеният в манастира. Това обаче се е отразило в количеството паразитизми в речта на отеца, когато се опита да говори „учено“.

Брат Харалампи

Духовит, несръчен в ръцете и на практика инвалид в наблюдателността и способността да преценява съотношения и размери. Потомствен шивач, той е обучаван от родителите му в шивашкия занаят откакто се помни, без никакъв успех. Затова и в крайна сметка те са го изпратили в манастир.

Върхът на уменията му е да съшие чувал, като гледа от готов образец, или да закърпи криво-ляво покривка, черга или скъсано расо. Ако има на разположение вече готово расо с подходящ размер, може да направи що-годе приемливо копие, като внимателно копира всички части на расото върху плат и (обикновено след десетина неуспешни проби) ги съшие по същия начин. Опитът да ушие нещо, от което няма готов образец със същия размер, обаче неизменно се проваля. Понятието му за дрехи е отчайващо: прави разлика между несъшити в някаква форма парчета плат (одеяла, черги, покривки, чаршафи) и съшити (чували, раса, елеци, ямурлуци), но е кажи-речи дотам.

За щастие, в манастира не му се налага да шие без образец и рядко шие нещо различно от чувал. А и тъче зебло доста добре и е трудолюбив, пък в манастира няма друг тъкач. Затова и го търпят. (А той е комплексиран и пробва да се докаже при всяка възможност, въпреки че резултатът обикновено е обратният. Тайно си пази „роклята“ за Христина като мил спомен – единствената дреха, която е шил и получателят я е харесал).

Зад гърба му се шушука, че ако Бог му е дал дарба, тя е да бъде смешник в цирк, но никой не би посмял да го каже пред него. А не е далече от истината – остър език като неговия е голям плюс за смешника.

Отец Андроник

Лакомник и чревоугодник (от което се отървава след перипетиите около Христина), но и ценен в манастира заради великолепния му певчески глас – силен и дълбок, с много богат тембър и огромен диапазон. Ако трябва да се служи служба пред много хора от монаси от манастира, той е задължителен участник (немалко монаси в манастира пеят добре, но не могат да се сравняват с него; извън Ортодокс вероятно би бил оперен талант).

Бащата на Христина подозира, че отецът вероятно има наследствени аугментации в тази област, но единственият, който може да каже дали е така, е Отговорникът на Ортодокс, а той не се е произнесъл по въпроса.

Брат Иларион

Готвачът на манастира е имал преди сериозен проблем с пиенето – заради него не е могъл да си намери булка, и накрая местният свещеник го е пратил в манастир, за да го спаси от пропиване. Резултат има – в манастира просто няма как да се пие много, дори тайно; истински го отучва от пиенето обаче преживяното в килията на Петърчо. Сръчен, работлив и с усет за всякаква кухненска работа, той смогва не само да готви сам за стотината монаси в манастира, но и да се грижи за складовете. Тъй като има и доста точен окомер, го забелязват, че не умее да брои добре над десет чак покрай историята със суджуците. Проблемът е отстранен след два следобеда занимания с отец Никодим – оказва се, че братът се справя с броене до десет и без да използва пръсти, просто е неуверен. Отецът го научава да сгъва по един пръст за всеки отброени десет, и така да брои до сто. А ако има как да си отбелязва стотиците, се справя нелошо и чак до хиляда.

Двамата с брат Харалампи се допълват изненадващо добре. Устатият шивач няма проблеми с броенето, а точното око на готвача би му позволило вероятно от пръв опит с иглата да съшие прилична дреха. Лошото е, че никой от тях не смее да помага на другия, за да не се изложи пък той.

Протоигуменът

Отец Йоаникий е истински вулкан от енергия, винаги готов да се заеме веднага с всичко. Производителността му е огромна, но организираността не е на ниво. Той подхваща по десет неща наведнъж и дори свършва повечето от тях, но почти винаги забравя по нещо недоправено или оплескано. Това особено си личи, когато командва хора: налага се те да внимават за подробностите, за да не стане гаф или да не остане нещо недовършено. Въпреки това повечето монаси се възхищават на енергичността му и смятат, че заслужено е протоигумен. Тъй де, затова е ръководител, за да не се занимава с дреболиите.

Учените от Академия, които изучават Ортодокс, са го обявили за един от най-големите развалячи на работата им – чуе ли се някъде, че има самодиви или караконджули, моментално хуква да ги гони, ако ще да вали град като яйца. Доста високопоставени свещеници са решителни, смели и зле настроени към адовите сили, но такива с енергията и неуморимостта на Йоаникий са наистина малко.

Отец Никодим

Деловитият и решителен йеромонах е човекът в манастира, на който може да се разчита не само да се справи с всякаква ситуация, но и да се погрижи работата да бъде свършена както трябва. По-малко енергичен е от протоигумена, но далеч по-организиран. Игуменът знае това и гледа да му прехвърля по-дребните наглед, но отговорни задачи (като внимава да не обиди Йоаникий). Кариеризмът е немалка част от мотивацията му, но за нищо на света не би „прередил“ някого по пътя нагоре – поне ако този някой не е с кадърността на брат Харалампи. Не е нито фанатично честен, нито фанатично спазващ порядъка, но двете някак се допълват до много силна коректност към околните.

Отец Йероним

Мрачният и затворен монах има сравнително рядък и социално неприемлив на Ортодокс проблем: хомосексуален е. (Част от проекта е било тези наклонности да бъдат изчистени от преселенците, със средствата на Безтелесните. За поколението обаче не са били поети гаранции. Процесът на чистенето е довел до това и сред тях под един на хиляда души да е хомосексуален, но такива хора има.) Това е и причината да се замонаши: Йероним го смята за свой грях или наказание за грях, срамува се от него до смърт и непрекъснато търси начин да го изкупи. Околните го смятат за суров човек; суровостта му към другите обаче е бледа сянка на тази към себе си, и зад нея се крие много измъчен, ако и много силен човек.

Отец Евлоги се досеща, че причината за тази суровост вероятно е свързана със сексуална особеност, и разговаря с Отговорника по въпроса. Отговорникът приема ходатайството му, но взема мерки чак известно време след смъртта на отец Евлоги, като премахва у Йероним чувството за вина и страданието от срама. Това помага на Йероним да се отърве от суровостта към другите и да покаже истинските си качества, които са впечатляващи. Няколко години по-късно той е назначен за протоигумен на новосъздаден манастир и по-късно става негов игумен. Дълго време след смъртта му бива споменаван като образцов игумен – колкото строг към себе си, толкова и благ към другите.

Показателна е историята около епископския му изпит. Предишният игумен на манастира неведнъж е забелязвал, че мълчаливият и затворен монах е човек с качества. На няколко пъти напразно се опитва да го прати да вземе изпита за епископ; Йероним намира поводи да откаже. На смъртното си легло игуменът обаче го принуждава да обещае, че до година ще отиде. Йероним спазва обещанието си с крайно нежелание. Изпиталите го свещеници отбелязват, че е крайно затворен, неконтактен и нерешителен сред хора, но във всички други отношения е изключителен духовник.

Съселяни на Петърчо

Бащата и майката на Петърчо

И двамата са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него.

Христо (брат на Петърчо)

Въпреки тромавостта и добродушието си той никак не е глупав. Силовото наследство се е изляло в него с пълна мощ. Дори като се вземе предвид не особено доброто качество на желязото за подкови на Ортодокс, огъването от Христо на две наведнъж е почти незапомнен подвиг, непосилен дори за баща му. С времето той ще натрупа куп легендарни прояви на физическа сила и ще послужи за модел за икона на свети Георги в местния манастир „Свети Наум“.

Данка (сестра на Петърчо)

Класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея Рада Панчина (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.

Една нейна особеност, която е напълно неясна като механизъм е, че тя не вижда трансмитерните проекции, а реалните неща. Не вижда самодивите, вижда изследователите с истинския им вид вместо като караконджули, и т.н. Това не е забелязано от никого до края на действието в първата книга, защото никога не ѝ се е случвало да види трансмитерни образи. (Когато това бива разбрано, Васил Йорданов урежда проучване и разбира, че то вероятно не се дължи на шизофренията. Веднага заподозира Отговорника на Ортодокс и вероятно е прав, въпреки че при стандартното запитване Отговорникът отрича да има нещо общо.)

Други роднини на Петърчо

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.

Отец Самуил

Надали би могъл да се похвали с по-особена генетика. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота) и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.

Проклетникът Ангел

Също няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщва идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.

Един от малкото комплекси, които Ангел няма да може да изкорени, е този от Христина. Той изпитва към нея немалко уважение, но „загубата“, която претърпява от нея, подсъзнателно го тласка да вземе реванш в някоя дреболия. Резултатите могат да са понякога доста весели.