Отговорникът на Ортодокс

От Резерватът
Версия от 13:15, 23 април 2015 на Григор (беседа | приноси) (създаване)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Отговорникът на Ортодокс

Създаден
от:
Григор Гачев
Настойник: Григор Гачев

Герой от романа „Ортодокс“ на Григор Гачев.

Безтелесен, член на Свръзката. Негов подоператив изпълнява длъжността Отговорник на света Ортодокс.

Формално Отговорник на Ортодокс е подоперативът - специално създаден за целта синтетичен разум, обвързан със спазването на Кодекса за връзка на Ортодокс. Както често става между Безтелесните, той е придаден като подоператив към друг Безтелесен – този, който е ходатайствал за създаването на Ортодокс. По този начин Свръзката са „заобиколили“ изискването на Йосиф Водителя Отговорникът на Ортодокс да се ръководи единствено от кодекса за свръзка. Той наистина се ръководи само от него, но е подчинен на разум, необвързан от това обещание.

Повечето от Отговорническата работа се върши от подоператива. Тъй като обаче старшият му Безтелесен е известен сред Стандартните почти само с тази си задача, често той бива наричан Отговорник на Ортодокс. Отделно от това, той смята тази си задача за хоби и доста често се меси в работата на подоператива си, така че грешката е донякъде вярна.

Както около всеки Безтелесен, така и около този сред Стандартните се носят какви ли не слухове – например че това му назначение всъщност е наказание за някакво провинение или престъпление. Истината е, че заради ходатайството си за създаването на Ортодокс той смята за свое морално задължение грижата за този свят.

Произход и развитие

Започнал е по класическата формула - като млад учен малко преди Преселението, при когото откриват смъртоносно заболяване. Лабораторията му се е занимавала с разработка на фантоматични машини - свръхкомпютри за създаване на виртуална реалност. Към този момент вече е имало стотици успешни опити за пренасяне на човешко съзнание в информационна машина. Колегите му предложили да направят опит с него, той се съгласил и опитът успял. Прекарал близо десет години в различни подобни машини, докато други Безтелесни не открили начин да налагат личността си върху материя извън компютър и не му предали технологията. Заел се да работи към един от проектите на Безтелесни, които при Разделението дават начало на Свръзката. Основно негова заслуга е утвърждаването и създаването на четири свята, два от които са Ортодокс и Академия.

По класификацията на Безтелесните той е от сравнително нисък клас, избрал доброволно да остане на това ниво, докато не привърши определена задача. (Тя е именно връзката му с Ортодокс. Отговорникът се безпокои, че ако оперативът, който се занимава с нея, слезе твърде ниско във вътрешната му йерархия, задачата може да бъде прекратена, и ресурсите - пренасочени другаде. Иначе казано, Отговорникът се бои, че може да еволюира в безотговорен към Ортодокс, преди нуждата от неговата отговорност да е била изчерпана. Подобни случаи не са рядкост сред Безтелесните.)

Някои Безтелесни смятат, че той понякога нарушава кодекса на Свръзката, допускайки прекалено близко обвързване със Стандартните и лични симпатии, до степен да нарушава правилата заради тях. Не могат да му отрекат обаче, че е постигнал истински духовен и религиозен тезаурус в доста трудни изходни условия (повечето Средновековни религиозни тезауруси бързо се израждат в псевдо-религиозни властомански).

В това мнение на Безтелесните има известна доза истина. Известно е, че подоперативът за Ортодокс е от второ ниво в йерархията оперативи на Безтелесния, непосредствено под ядрото на личността му – тоест, Безтелесният преценява тази задача като една от най-важните си. Като се има предвид, че тя ще се върши също толкова добре дори ако подоперативът бъде смъкнат десетки нива надолу, единственото логично обяснение са силни симпатии на Безтелесния към Стандартните и Ортодокс. Знае се също и че този Безтелесен е запазил непропорционално и нелогично (от гледна точка на Безтелесните) голяма роля на човешките качества в ядрото си, включително позволява на емоции и нелогичност да повлияват в определени случаи решенията му. За Безтелесните това е белег на „изкривеност на личността“, тоест в известен смисъл разсъдъкът на Отговорника е ненадежден – не е ясно доколко може да се разчита на безпристрастната му преценка по въпроси, свързани със Стандартни. Тъй като обаче той никога не е давал повод да се смята, че изпълнява Отговорничеството (или която и да е от другите си задачи към Свръзката) недостатъчно добре, бива търпян горе-долу както Стандартните биха търпели някой кротък луд или странен човек. А ръководството на Свръзката го смята, точно заради тези му особености, за ценен ресурс, и понякога го използва и за нетипични задачи. В дъното на цялата история около Петърчо, Христина и прочее е точно такава интрига на ръководството.

Структура

Към 972 г. след Разделението той е структуриран като почти чист вид класическа структура. Личността му включва много нива. Оперативите му имат сравнително висока за Безтелесен степен на самостоятелност. В Стандартни термини той повече прилича на корпорация с корпоративен съвет, отколкото на армия с единно командване.

С отговорничеството на Ортодокс се занимава един от оперативите на второ ниво, непосредствено под ядрото на личността му. Знае се, че той има над десет оператива от второ ниво, тоест работи също толкова ангажирано по вероятно над десет други задачи.

Отговорничеството на Ортодокс е поделено на още по-ниско ниво между оперативи за социалната структура на планетата, физическата ѝ структура, стабилността на звездата ѝ и околокосмическото пространство, и т.н. Всеки от тях разполага със свои йерархии от подоперативи. Този за социалната структура например разполага с подоператив за управление на физическите му тела из планетата (на него пък на свой ред се подчиняват подоперативите, които реализират личностите на тези тела), подоператив за глобално следене и наблюдение, подоператив за социално планиране и връзка с Патриарха, и т.н.

Физически голямата част от Безтелесния е структурирана неизвестно къде, вероятно извън Резервата. (Възможно е понятието местоположение да е принципно неприложимо за нея.) Оперативът, отговорен за Ортодокс, е структуриран отчасти в повърхността на слънцето на Ортодокс, отчасти в астеносферата на планетата. Малка част от него заема телата, които той използва на Ортодокс (техните индивидуални оперативи). Друга част е фиксирана в различни предмети или обекти на планетата, друга непрекъснато се прехвърля от място на място. Както и при всеки друг Безтелесен, отделните части се свързват помежду си чрез псевдотрансмитери, създавани в заеманата структура точно както и впечатването в нея на личността на Безтелесния, и при нужда могат мигновено да бъдат прехвърляни от едно място на друго.

Официално Отговорникът поддържа връзка на Ортодокс единствено с Патриарха. Явява му се като ангел-съветник и скрито манипулира избора на Патриарх. Това са основните средства, чрез които насочва развитието на тезауруса на Ортодокс. (Има и други – може дори да се намеси в мисленето на някого пряко, без този някой да усети, или да манипулира събитията, но обикновено избягва да го прави.) Реално обаче контактува и с много други хора. Предполага се, че има поне десетина тела, живеещи като обикновени хора на различни места, може би дори сред Анатемосаните, и които също служат като инструмент за влиянието му. (Броят им бавно се увеличава с увеличаването на населението. Към 972 ОП те са дванайсет. Съвпадението с броя на християнските апостоли е случайно и временно.)

Манастирският идиот Георги

Едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Както и всички останали, си има своя личност, подчинена на специализиран оператив на Отговорника. Тялото му, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база. Истинската му възраст е няколкостотин години и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години, заедно с някой монах. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.)

В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност. Точно след довеждането Георги му се е разкрил.