Петърчо

Петърчо е герой в романа „Ортодокс“ от Григор Гачев.

Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на девет години. Дребничък за възрастта си, слабичък. Изключително любопитен - непрекъснато задава купища въпроси, включително за неща, които за повечето хора изглеждат очевидни.

Генетиката му носи базата за развитие на силно независимо мислене (идентифицирано на Академия, резултат от безотговорен експеримент на студенти по медицина отпреди Разделението) и необичайни комбинаторични способности (неидентифицирани, освен от Отговорника на Ортодокс; дължат се като база на таен експеримент отпреди Разделението с цел по-добро владеене на някои видове хазарт, и са отключени и подсилени значително от Отговорника още преди раждането на Петърчо; други остатъци от аугментации пък са били подтиснати, пак от него.)

Вероятно е най-добрият Стандартен шахматист в целия Възел. Би бил съвършеният играч на карти, ако знаеше, че съществуват такива игри; по начало комбинаториката му е била предвидена точно за тях и това се е запазило. Подсилената му комбинаторика с лекота го води до решения, недостъпни или неочевидни за Стандартните наоколо, но в същото време често му пречи да прецени кое е очевидното и имащото значение за околните – затова и понякога логиката му е парадоксална.

Целта на Отговорника на Ортодокс е била да подготви Петърчо за участие в експеримент на Безтелесните. Предвиждало се е между Ортодокс и Академия да бъдат разменени деца, които носят характерни за тези светове тезауруси, и да се следи взаимодействието на тезаурусите при този допир. Съответно той е взел мерки въздействията да са твърде фини, за да могат да бъдат уловени на свят с развитието на Академия.

Петърчо е на практика лишен от музикален слух. В добавка, когато се насили да пее, гласът му е изключително креслив и неприятен. Причината за това не е известна - най-вероятно е случайност. Като резултат му е позволено да не пее молитвите в манастира. (Дори е помолен да не го прави.)

Поради манипулациите върху него на Отговорника на Ортодокс Петърчо се явява де факто Аугментиран. Не разполага с мозъчни структури за управление на аугментации от висок клас (неговите са вградени пряко в личността му), така че официално няма такъв статут. (И дори не знае какво би му дало или изисквало от него това.) Не е предположимо дали Отговорникът няма в някой момент да довърши работата, или да му премахне аугментациите.