Шалом

От Резерватът
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
Шалом

Код: 455267-127251
Възел: 611
Релейна
група:
39
Спада
към тип:
Конфесионални светове

Създаден
от:
Григор Гачев


Класификацията на този свят е малко неясна. Конфесионален и религиозен без съмнение (в сравнително мека форма), но съществуват спорове дали е юдаистки, или не.

Сред конфесионалните светове Шалом се води в графата „други". Истинското му място вероятно е при юдаистките светове, но те са оказали бясна съпротива срещу идеята да бъде причисляван там и засега успешно осуетяват подобни опити. На тях не са редки мненията, че Шалом трябва да бъде принуден да промени разбиранията си с военна сила. Никой от върхушките им обаче не е приел възможността на сериозно - Стражевите светове неведнъж са давали доказателства колко ефективно умиротворяват случаи на военна агресия.

Светът

Светът е приблизително с физическите характеристики на Земята, с уточнението „в междуледников период" - полярни шапки няма, и дори на полюсите снегът през лятото се топи. Климатът е влажен, пустини на практика няма. Населението е около 2 милиона, нивото на развитие - от периода около Разделението, организираността на обществото и икономиката - отлични.

История

Светът е основан от неголяма група израелци, обявили себе си за „умерени реформатори на юдаизма и израелизма". Към тях са се присъединили известно количество евреи от целия свят. Отделно са асимилирали чрез приемане в юдаизма вероятно няколко пъти повече хора от други националности, а след Разделението и от други светове.

Неоюдаизмът

Официално хората от този свят определят себе си като неоюдаисти. Единствено приелите неоюдаизма имат пълни права, другите се ползват със статут на „постоянно живеещи чужденци" - нямат право да гласуват, да притежават имущество над определена (доста висока) стойност, и т. н. Не съществува обаче никакъв проблем за който желае да приеме неоюдаизма - церемонии по приемане се извършват във всяка синагога на планетата всяка неделя (ако има кой да бъде приеман), а при нужда - и по-често. Също така, като изключим законовите ограничения, дискриминация към не-юдаистите почти не се проявява - светът се радва на сравнително висока търпимост. Напоследък дори се обсъжда идеята да се обяви възможност неоюдаизмът да се приема, без да е нужно човек да се откаже от първоначалната си конфесия, ако я има... стига, разбира се, да признае неоюдаизма за по-основен. Засега поддръжниците са недостатъчно, но броят им расте, и е възможно в бъдеще това да се приеме.

Формулировката на неоюдаизма е донесла на Шалом скандална слава сред юдаистките светове. Той твърди например, че Мойсей вероятно е бил амбициозен N-ти син на фараона, и че по рождение няма нищо общо с евреите - просто се е възползвал от тях, за да се опита да създаде свое царство, и в крайна сметка е станал евреин, приемайки юдаизма. По темата например е заснет на Шалом игрален филм, чиито художествени качества са възхитили цялото човечество, но е бил забранен на всички юдаистки светове и е бил повод за куп дипломатически скандали. Много други твърдения на неоюдаизма са в същия стил - напр. че Мойсей е лъгал за срещите си с Бога, че чудесата му са съчетание от случайни съвпадения, научени от дворцовите жреци трикове и добавени в Библията впоследствие съчинения. Въпреки това неоюдаистите смятат, че реално Мойсей е бил пратеник на Бога, без сам да го подозира. И че религията няма нужда от патерици и лъжи, които да я правят смешна. Според тях еврейският народ наистина е народът на Бога и е избран да властва над другите (при положение, че дори някои от юдаистките светове смятат това за по-скоро метафора). Уточнението е, че „еврейският народ" и „властване над другите" са разтегливи понятия, много повече духовни, отколкото официални. Срещат се дори равини, които смятат, че официалната конфесия е без значение, а „еврейски народ" е сборно понятие за тези, които са успели да постигнат нещо повече от другите, в каквото и да било отношение.