Преглед на кода на История на Резервата/Задоволяването

В близкото бъдеще (по преценка от 2015 г. - втората третина на 21 век) назряват няколко важни набора от технологии, които създават:

* изкуствени интелекти с мощност, превишаваща човешката
* технологии, способни да реализират почти всичко необходимо за живота на човек при много ограничено използване на ресурси и човешки труд (най-вероятно нанотехнологиите; възможни са обаче и други варианти)
* фантоматика: създаване на виртуални „светове“ или други популярни, богати и достъпни възможности за развлечение

Отначало те са собственост на малка част от хората. Тя ги пази за себе си, за да контролира чрез тях света. Стремежът на останалите да ги придобият обаче е много силен. Също, част от притежателите им разбират, че тези технологии сами по себе си дават всичко, за което някой може да иска контрол върху света и хората. Някои разбират и че колкото повече хора имат достъп до тези технологии, толкова по-голяма е ползата от тях и за собствениците им... В крайна сметка достатъчно от тях стават достъпни за достатъчно широк кръг от хора.

„Технологиите на изобилието“ осигуряват за повечето хора достатъчно от най-необходимите за съществуване блага. „Технологиите на развлечението“ задоволяват останалите потребности на повечето хора. С времето качеството на задоволяването расте, а необходимостта да се продава наемен труд намалява.

Процесът не е нито твърде бърз, нито без противоречия и конфликти. Много от „силните на деня“ се опитват да го спрат, за да си подсигурят вечна власт. Създават се технологии на „изкуствения недостиг“. Други обаче успяват да им противостоят, нерядко по нелегални начини. В крайна сметка контролът върху „технологиите на изобилието“ и „технологиите на развлечението“ бива разхлабен достатъчно. Така едно цялостно развитие на човечеството в посоката, описана от киберпънка, бива избягнато.

Повечето хора се оказват сравнително задоволени материално и с много повече свободно време, отколкото когато и да е преди в историята на човечеството. Част от това време бива използвано за креативност, често в създаване на нови технологии на изобилието или развлечението. Друга част отива за консумиране на развлечения, често на някаква форма на измислени светове - от многотомни розови романи, през сапунени опери, та до свръхбогати и ултра-правдоподобни виртуални реалности. Почти всеки получава възможността да живее в свят по свой вкус.

Това събира заедно хората със сходни възгледи и ги изолира от тези с различни. Разликите се засилват, преходите между тях изтъняват и изгубват популярността си. Толерантността между групите намалява, нетърпимостта расте.

Разликите са във всякакви възможни отношения. Някои смятат за най-доброто възможно време за живеене средновековието, други - други времена. Някои горещо одобряват една идеология или религия, други – друга. Някои смятат едни икономически условия за най-добри (или единствено правилни), други – съвсем различни... В огромния процент от случаите тези убеждения са базирани не на реалността, а на някой убедително звучащ или по-популярен художествен модел, и мнозинството изповядващи ги само си мисли, че знае как изглежда всъщност тяхното предпочитание.

* [[История на Резервата/Противоречията|Засилването на противоречията]]
* [[История на Резервата]]

<!-- Последващата част е за сливане с общите думи за расите.
Най-острото различие е за допустимостта на свръхинтелекти или други видове свръхвъзможности. Отначало страхът на обикновените хора от „гении на злото“ (и на олигархията от оспорване на властта ѝ) е силен. В повечето държави са приети групи закони, които ограничават или направо забраняват развитието на интелекта („анти-Тюрингови закони“), на създаването на самовъзпроизвеждащи се машини („анти-Фон-Нойманови закони“) и т.н.

В същото време обаче хора, които могат по един или друг начин да нарушат тези закони, го правят. Това в крайна сметка довежда до разхлабването им. Резултат от него е, че модифицирането на хората и подсилването на интелекта им бива прието като наличен факт.

усъвършенстването на индивида в това отношение е забранено или силно ограничено, докато специалистите не изясняват понятията на параноидния и кооперативния мироглед, и не доказват предимството на втория. Или поне на мирогледи, комбиниращи и двата, но с достатъчен дял от втория. (Мнозинството от хората, включително във властта, така и не ги разбира, или отказва да им повярва.) В същото време тези, които имат достъп до лично усъвършенстване, често го използват тайно, за да открият, че не е изгодно да си зъл. Разликите във възгледа за допустимото обаче остават; остава и фактът, че ако "добрите" не си сътрудничат активно срещу "лошите", може да се окаже по-изгодно да си "лош".

Очертават се две основни линии на мислене. Едната смята модифицирането на човека за недопустимо, другата го допуска. Отначало първата успява да наложи законови ограничения върху модифицирането, но успехът им е частичен. Първо на отделни места, после все по-широко се разрешават отначало дребни, после по-големи модификации; в същото време тайно се правят големи модификации. Накрая се налага модифицирането на хората да бъде прието като наличен факт. 

Така се появяват хора с различни аугментации, технически или биологични - възможности за пряка връзка с компютри, подсилени сетива, памет или ум, подсилена физика, по-дълголетни и т.н. Отначало тези хора са много малко; с времето аугментациите стават все по-достъпни, и процентът на аугментираните хора расте. Така се появяват така наречените Аугментирани. (Хората, които не притежават значителни аугментации, често биват наричани Стандартни; тези термини започват да се утвърждават чак около самото Разделение.)

Появяват се първите успешни опити личността и паметта на човек да бъдат запазени в изцяло небиологично тяло. Технологиите отначало са различни; най-успешно се оказва запазването им като чиста информация, "призрак", необвързан с определено материално тяло. Първоначално тези "призраци" съществуват в и чрез компютри или подобни машини, чрез които неизбежно получават достъп до много големи интелектуални мощности. Чрез тях те се научават да пригаждат на практика всякаква материя за свой носител. Към тази група личности се присъединяват и изкуствено създадени интелекти; смесването между биологична личност и изкуствена бързо стига до невъзможност да се постави граница между тях. Това са първите Безтелесни.

Аугментираните и Безтелесните също в големия си процент са против безкрайното усъвършенстване на интелекта (въпреки че са продукт точно на него - хората рядко се учат от каквото и да било, или са благодарни на каквото ги е дарило с нещо). При тях също има опити за ограничаването му, които също се оказват само временно успешни - като цяло процесът напредва. На всяко новопостигнато ниво следва разделение: част от постигналите го решава да остане на него (и обикновено се опитва насила да спре и останалите - почти винаги с частичен, но никога с пълен и вечен успех), част решава да продължи. Колкото повече напредва прогресът, толкова по-голяма част продължава към следващи нива (отначало под 1%, на последните представими от стандартен човек нива тя надхвърля 10%; на следващите вероятно е и повече), и толкова по-редки и слаби са опитите за насилствено ограничаване на прогреса (на по-високите нива недостатъците на решението се разбират по-ясно).

По този начин човечеството реално се разделя на такива, които поддържат прогреса си, и такива, които живеят на изкуствено фиксирано ниво на развитие. Огромният процент от човечеството - над 99% - спада към вторите. На всяко ниво на развитие обаче има и такива, които продължават или се опитват да продължат развитието си със средствата на своето ниво. Също така, много разклонения на човечеството живеят на изкуствено дефинирани нива на развитие - напр. светове, създадени по художествени творби, или проектирани специално с определени цели, или извели на преден план определени черти от човешкия тезаурус и подтиснали други. Колкото по-горно е нивото на развитие, толкова по-разнообразни са разклоненията му. (Което е донякъде парадокс – по-ранните нива на развитие на теория предлагат по-голяма потенциална ширина на тезауруса.)

Правени са много опити да се дефинират групи нива на развитие, и да се определят хората по тях. По-високите нива на развитие имат точни класификации, които обаче са неразбираеми за по-ниските (вкл. всички Стандартни). Учени Стандартни, специалисти в тази област, също имат сложни класификации. Разбирането и боравенето с тях обаче изисква продължително обучение, затова повечето Стандартни използват опростена, приблизителна класификация.

Тази класификация дели човешкия род според прогреса на 4 групи: Стандартни, Аугментирани, Безтелесни и Преден фронт (с уговорката, че официално няма такова разделение, защото няма формално дефинирани граници между групите). Стандартните са немодифицираните или слабо модифицирани човешки същества. Аугментираните са тези, при които интелектът, сетивата и пр. са подсилени изкуствено, обикновено по небиологичен път, до значителна степен. Безтелесните нямат конкретни физически тела, а съществуват като информационна структура, налагана всеки момент върху каквото е необходимо, или е подръка. Предният фронт са тези от Безтелесните, които са достигнали най-далече в прогреса и продължават да се усъвършенствуват, с намерението да продължават завинаги.

Освен тези 4 групи има и индивиди, или дори цели раси, които реално не се поместват в тази класификация; дори да се водят някъде из нея, това е донякъде изкуствено, и в немалка степен нарушава логиката й. Обикновено даваният пример са Трансформираните - хора, които са запазили човешкия си интелект, но физиката им е напълно променена и вече не отговарят на биологичните критерии за човек. Има обаче и много други, и броят им с течение на времето расте - все някой измисля по нещо ново, и твърде често се намират луди глави да го реализират.

Реално някаква по-ясна граница има единствено между Стандартните и Аугментираните (дори и тя не е твърда - често Аугментирани, които нямат значителни аугментации, биват приравнявани към Стандартните, и обратно; съществуват хора, които официално се водят Стандартни, но притежават по-мощни аугментации от много Аугментирани). Между Аугментирани и Безтелесни границата е много размита, а между Безтелесни и Преден фронт е чисто теоретична, и непрекъснато се движи напред. 

Нивата на развитие на Стандартните са от питекантропи (на места - дори на практика животни) до хора, които управляват непредставими за хората от 20-21 век техника и технологии и са по-напреднали дори от доста от Аугментираните. Немалко светове и тезауруси изобщо не могат да бъдат класифицирани адекватно по ниво на развитие, например елфите.

Нивата на развитие на Аугментираните са от това на хората в близкото бъдеще (на отделни техни групи и дори светове - дори от Средновековието), до напълно непредставими за Стандартните нива на развитие. Отделно са много видове Аугментирани, които не се поместват пряко в класификацията по прогрес. Така полученият диапазон превишава стотици пъти този на Стандартните. Богатството на разклоненията им също превишава многократно това на Стандартните, дори не само като цяло, но и на отделно ниво, въпреки че Аугментираните като брой са по-малко от Стандартните.

Нивата на развитие на Безтелесните са от това на първите дни, когато технологично е станало възможно съществуването им, до неопределени нива. Някои от тях прекарват времето си като свръхсъщества сред групи Стандартни (рядко Аугментирани) на далеч по-изостанали нива на развитие. Най-високо ниво за тях не се дефинира, тъй като Предният фронт непрекъснато добавя нови. Диапазонът на нивата им на развитие вероятно превишава милиарди пъти обединения диапазон на нивата на Стандартните и Аугментираните, и продължава да расте. (Диапазоните на развитие на Стандартните и Аугментираните също растат с времето, но много по-бавно.) Смята се, че повечето от Безтелесните живеят сред тезауруси, които няма как да бъдат класифицирани чрез ниво на развитие; повечето от техните тезауруси по принцип не могат да бъдат поместени в класификации, разбираеми за Стандартните.

Предният фронт има само едно ниво на развитие - текущото; всичко, което остава на предишното при преминаване на ново, бива причислявано от Стандартните към Безтелесните. (Официално преминаване от едно на друго ниво няма, просто възможностите непрекъснато растат.)
-->