Разлика между версии на „Племенни светове“
(някакво начало) |
(+ повече информация) |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
На Мандарин цената за дадено удоволствие пряко зависи от това колко искаш да навлезеш в живота на местните. Например това да косиш ориз на плантацията на местния богаташ (и да плющи над главата ти бичът на надзирателя) струва доста повече от това да нагъваш в добър ресторант диво прасе по кантонски, и туристи без местен опит не се допускат да го правят. За други неща се изисква още повече опит: перфектното владеене на клечките за ядене и на ритуалите е само началото. Най-скъпо и най-трудно за допускане е да работиш като гид и прислуга на туристите, и да се преструваш на местен - вицовете за ситуации, произтекли от това, са неизброими. Популярна шега е, че икономиката на Мандарин може да мине без парите на туристите, но без труда им - не. Друга популярна шега твърди, че местно население там изобщо няма и всички са просто допуснати до дадена роля туристи. | На Мандарин цената за дадено удоволствие пряко зависи от това колко искаш да навлезеш в живота на местните. Например това да косиш ориз на плантацията на местния богаташ (и да плющи над главата ти бичът на надзирателя) струва доста повече от това да нагъваш в добър ресторант диво прасе по кантонски, и туристи без местен опит не се допускат да го правят. За други неща се изисква още повече опит: перфектното владеене на клечките за ядене и на ритуалите е само началото. Най-скъпо и най-трудно за допускане е да работиш като гид и прислуга на туристите, и да се преструваш на местен - вицовете за ситуации, произтекли от това, са неизброими. Популярна шега е, че икономиката на Мандарин може да мине без парите на туристите, но без труда им - не. Друга популярна шега твърди, че местно население там изобщо няма и всички са просто допуснати до дадена роля туристи. | ||
+ | |||
+ | == Повече информация == | ||
+ | |||
+ | * [[:Категория:Племенни светове|Описани Племенни светове]] |
Текуща версия към 01:12, 9 март 2015
Общоприето е, че терминът „племенни“ не е точен - тази група включва и световете, базирани на тезауруса на древните цивилизации: Египет, Месопотамия, древна Гърция, дори Рим. Най-голямата група обаче са световете, реализиращи тезауруси от времето на племената. Броят на тези светове е приблизително равен на броя на тези, базирани на древни цивилизации, но племенни тезауруси се реализират и на твърде много светове, които официално не спадат към тази група - покрай „основния“ тезаурус. Около този вид гравитират и доста други светове - например вудуистките, които формално се водят вид Конфесионални. Разхвърляни са из всички Възли.
Древните цивилизации на Земята, като Египет или Вавилон, се радват в Резервата на прилична почит - по около десетина свята са базирани на техния тезаурус (най-често доста модифициран - иначе голям процент от населението на тези светове би трябвало да са роби; на някои светове и е така). Шест или седем свята са базирани на древна Индия (само четири от тях обаче поддържат кастовата система, като на два тя е значително облекчена, за да е по-приемлива); още поне петнайсетина са базирани на индийската митология, но е било прието те да бъдат причислявани към Конфесионалните. Най-преуспял в това отношение обаче е древен Китай, с неговите около стотина свята. (Световете, базирани на тезауруса на Полинезия, са още повече, но Полинезия официално не се брои за древна цивилизация.)
Официално е базиран на тезауруса на древна Финикия само един свят, и е абсолютна атракция. Изхранва се предимно от търговия, която върти с много околни светове. В същото време обаче на планетата му не се допускат технологии, които биха нарушили класическия тезаурус. Дори търговските му средства - космически кораби, търговски консулства, представители - е невъзможно да бъдат сбъркани: тези, които ги виждат за пръв път, обикновено са смаяни от това колко финикийски може да изглежда, и в същото време колко нормален и функционален може да бъде примерно космически кораб. Дори капитаните на товарни космически кораби от пост-Разделенски светове признават, че финикийските кораби не им отстъпват в нищо - а в същото време облеченият в роба и сандали капитан изглежда на мостика им най-естествено... На много други светове обаче, не всички от тях Племенни, има местни финикийски тезауруси. Подобно е положението и с тезаурусите на маите, ацтеките и инките - те имат по един-два официални свята и по още поне десетина-петнадесет тезауруса на други светове.
Голям куриоз са четирите свята, базирани на тезауруса на Атлантида. Както може да се предполага, единственото общо между тях е името - то е горе-долу единственото сигурно в този тезаурус, и всеки го тълкува и реализира по свой начин. Много пъти е имало опити да бъде изработен по-богат общ тезаурус, всичките са се проваляли заради „непреодолими различия във вижданията“. Въпреки това четирите свята са смайващо единни във външната си политика, и успешно са наложили да бъдат преместени като подвид от Художествените светове (където реално им е мястото) при Племенните. Популярна шега по техен адрес е „те могат да си позволят всичко - нали всеки момент ще потънат...“
Основната маса светове от този вид обаче са същинските племенни тезауруси. Разнообразието там е невероятно. Тук има всякакви светове, които се кланят на някоя древна религия, но не са достатъчно религиозни, за да бъдат обявени за Конфесионални. Доста древни истории, племена и т.н. са успели да си извоюват по един-два свята - и те са тук. Тук са и всевъзможни тезауруси, базирани реално на художествени произведения за древността, но не достатъчно на някое определено, за да бъдат Художествени. Тук причисляват и тези светове, които са отрекли прогреса като цяло, и са се върнали далеч назад в историята, но нямат официално установена религия. Най-сетне, тук са и всякакви други светове, които имат нещо по-важно племенно или древно в тезауруса си, и не изглеждат подходящи да са никъде другаде.
Древен Китай
На тезауруса на древен Китай са базирани около сто свята. Това е най-многобройният отделен подвид на Племенните светове. На тази база те се опитват да си извоюват признаване за отделен вид - засега без особен успех.
Тезаурусът на древен Китай, както при почти всички Племенни светове, като правило е сериозно редактиран, за да бъде по-интересен за живеене в него. Не само че робство на практика няма (всъщност на повечето светове има, но обикновено робите се ползват с доста права, каквито в реалната история не е имало - често например продажбата в робство е за определено време, нечовечното третиране на робите е забранено и наказуемо, а на един от световете например те имат официално право на месечен отпуск), но и често са въведени какви ли не обичаи и правила, каквито в истинския древен Китай не са и сънували.
На места дори са добавени митологични елементи - духове на прадедите, митични същества (включително дори дракони), и какво ли не още - та дори до китайските божества. Един от тези светове, наричан неформално Хюлик (истинското му име, както и на почти всички светове от този вид, е Чун Куо), се е прочул особено в това отношение. Населението му като произход е почти изцяло от кавказката раса (и по генетичен път се е докарало да изглежда по-китайски от кой да е китаец). Формализирането по китаизмите е доведено до пълно вманиачаване (азбуката канджи е допълнена до над сто хиляди йероглифа, въведени са и се спазват безогледно всякакви възможни правила и наредби, които заприличали на някого на "много китайски", и т.н.). Там не може даже да преспиш в гостилница, без да те навестят чии ли не духове и прочее. Тези, които не приличат на китайци, биват третирани с ледено презрение. (Ако по начало не приличаш, проблемът не е фатален - трансмитерът към Хюлик може да променя външността по поръчка, и се твърди, че е по-голяма веселба от коя да е зала с криви огледала.)
Почти всички светове от тази група спазват безусловно културното наследство от този период. На всеки такъв свят има Император, който е безусловен господар на живота и смъртта на поданиците си; на някои дори има формално право да налага смъртно наказание. (Не е ясно как са се споразумели със Свръзката по въпроса; фактът е, че Свръзката поддържа достъп до тези светове, а на тях никога не е имало изпълнено смъртно наказание, и почти никога - отсъдено.) Двадесетина от тези светове със съвместни усилия допълват и изчистват Императорския етикет, на който е длъжен да се подчинява Императорът; около две трети от световете го спазват буквално, и почти всички - в някаква степен. Цялата останала административна система на древен Китай също е реализирана.
Някои от тези светове са точно копие на Земята; както не е трудно да се сети човек, „мястото на срещата е известно“. Останалите области или за ненаселени, или по тях живеят различни племена, реализиращи племенни тезауруси, а на два свята изобщо ги няма - тази част на Азия е единствената суша.
Някои от тези светове печелят много от туризъм. Човек би се смаял от това колко плащат туристите, за да се снимат, облечени като стражи, по местната Велика китайска стена. Патицата по пекински, оризът и други подобни удоволствия са задължителни навсякъде, доста чести са и прочутите публични домове.
На Мандарин цената за дадено удоволствие пряко зависи от това колко искаш да навлезеш в живота на местните. Например това да косиш ориз на плантацията на местния богаташ (и да плющи над главата ти бичът на надзирателя) струва доста повече от това да нагъваш в добър ресторант диво прасе по кантонски, и туристи без местен опит не се допускат да го правят. За други неща се изисква още повече опит: перфектното владеене на клечките за ядене и на ритуалите е само началото. Най-скъпо и най-трудно за допускане е да работиш като гид и прислуга на туристите, и да се преструваш на местен - вицовете за ситуации, произтекли от това, са неизброими. Популярна шега е, че икономиката на Мандарин може да мине без парите на туристите, но без труда им - не. Друга популярна шега твърди, че местно население там изобщо няма и всички са просто допуснати до дадена роля туристи.