Морф-2

Великорус / Орда (Морф-2)
Код:	021021-235123
Възел:	611
Релейна група:	1
Спада към тип:	Средновековни светове
Създаден от:	Григор Гачев

Официалното име на света е Морф-2. Произходът му е неизвестен и на практика не се използва. Светът бива наричан по името на един от двата тезауруса на него - Великорус или Орда (или като комбинация от имената им).

Великорус е е средновековен тезаурус, базиран на руската история (и отчасти митология) от около 1500-1750 г. от н.е. Орда е племенен тезаурус, базиран на номадските обичаи от Централна Азия - най-вече тези на монголи, татари и сродни им племена - от периода около 500-1000 г. от н.е.

Официално бива класифициран като Средновековен. Тезаурусът на Орда би предполагал класифициране по-скоро като племенен свят, но за да се спестят затруднения е прието, че като степен на развитие и той дава възможност за подобна класификация. (Така се избягват и скандали с Великорус: да обявиш племенен тезаурус за средновековен се понася дипломатически по-лесно, отколкото обратното.)

Светът

Географията на света наподобява грубо земната. Европа е малко по-голяма, отколкото на Земята (Балтийско и част от Северно море са суша. Британските острови са широко свързани с континента и помежду си. Африка е малко по-малка. Тибетският масив и Хималаите в Азия са заменени от продължение на централноазиатските степи и пустини, което преминава на юг постепенно в джунгли). Климатът е подобен на земния. Има луна, на практика идентична на земната.

Великорус е разположена в областта, която отговаря на Източна Европа. Орда е разположена в областта, която отговаря на Централна и Източна Азия. Тези две области са запазени като гарантирани за съответния тезаурус - представители на другия тезаурус имат право да идват в тях единствено с мирни цели. Гаранцията е поета от Свръзката и те следят за спазването ѝ строго (шпионажът например бива третиран от тях като мирна цел, но не и саботажите).

Между областите има ивица „ничия земя“, широка от едната област до другата между две и четири хиляди километра, и дълга около шест хиляди. Тази ивица е обект на непрестанни дипломатически и военни спорове и сблъсъци. Голямата част от ресурсите на двата тезауруса отива реално за водене на войни в нея и за нея.

Светът разполага с два трансмитера, като и двата водят до един и същи Релеен свят. Единият е разположен в Петроград - столицата на Великорус, и е под контрола на специална служба, подчинена на царя. Другият се намира приблизително в центъра на земите на Орда и е под контрола на комитет, излъчван от десетината най-могъщи племенни съюзи на Орда.

Великорус е класическо царство. Дели се на княжества, те - на графства. Официалният език е създаден на базата на руския от 15 в. от н.е., но е и обогатен с широк набор съвременни понятия. Въпреки че ползването на „анахронизми“ (неща, твърде съвременни за този тезаурус) официално е забранено и се преследва строго, се носят упорити слухове, че царят и князете тайно се радват на благините им. В същото време, тези от благата на цивилизацията, които могат да се получат по сравнително примитивен път (антибиотици, консервирани храни и пр.) се използват широко. Религията официално е християнска, но реално е смесица от християнство и славянска митология.

Населението на Великорус е около 120 милиона; произходът му е почти изцяло от руснаци, въпреки че официално се твърди, че има генетичен принос от почти всички по-големи народности. Раждаемостта е учудващо ниска за Средновековен свят, около 2.7 на сто. Това е и причината Великорус да не е завладяла още земи (реално над 3/4 от площта на света е напълно ненаселена). Властта на царя е абсолютна до степен царете ѝ често да се изкушават да вършат неща буквално в стил „руския цар“.

Орда е съжителство на племенни номадски съюзи. Различните съюзи и племена са базирани на различни народности и етнографии от реалната Земя - татари, хазари, монголи и пр. Всяка народност има свой език; разговарят помежду си на език, получен от сливането на най-разпространените. Административната йерархия е типична за племенните номади. Религиите на почти всички племена са монотеистични, но те смятат, че боговете им, въпреки пълната си прилика, са различни богове, а не имена на един и същи. На изключително висока почит е духът на номадството, мъжеството и търсенето; миролюбието не е твърде уважавано. Между племенните съюзи често избухват спречквания, които вероятно биха прераствали в истински войни, ако не беше обединяващият враг - Великорус.

Населението на Орда не е известно като брой. Хредполага се, че е между 160 и 200 милиона. Произходът му е извънредно разнороден, смята се, че над половината идва от Средна Азия. Раждаемостта е поне 2 пъти над тази на Великорус, но заради неглижирането на грижата за слабите и болните, и съответно по-високата детска смъртност, населението не се увеличава по-бързо. Сред учени извън този свят има доста спекулации защо скоростта на увеличаване на населението на двата тезауруса е толкова подозрително близка; обсъждат се всякакви хипотези - от намеса на Безтелесните, та до „световен дух“ и т.н.

Неофициално се смята, че на света съществуват сравнително оформени още два тезауруса. Водят се обаче спорове доколко това са отделни тезауруси. Великорус и Орда, естествено, не признават отделността им.

Единият води началото си от около 420 г. от Разделението, когато разгромен претендент за престола на Великорус избягва с остатъците от войските си и симпатизиращо му население в Кавказ. Основаната там от него държава още отначало е напомняла на кавказките тезауруси от средата на второто хилядолетие, и приликата се е засилила с времето. Строго християнска е и не признава славянските митологични елементи. На два пъти е била завладявана от Великорус за по десетина години и един път е била васална на Орда почти половин век, но през повечето време е самостоятелна. Опитва се да си извоюва гаранции от Безтелесните за екстериториалност, подобни на тези на Великорус и Орда, но засега без успех.

Другият тезаурус води произхода си от Орда. С времето хора от номадските племена, или дори цели племена са мигрирали на юг чак до джунглите и са се заселвали там. Полученият тезаурус донякъде напомня Индия от края на първото хилядолетие от н.е., дори пантеистичната му религиозна база е отчасти сходна с индийската (съставена е предимно от отделни богове на Орда, като са им приписани различни функции). Официално няма кастова система (на някои места има нейни наченки), но на практика е изключително трудно да се преодолеят ограниченията, наложени от раждането. Постоянна централна власт няма, но джунглите гъмжат от най-различни владетели - от такива на племе от стотина души, до местни раджи и ханове с доста обширна власт. Ту един, ту друг взема надмощие. На няколко пъти са се обединявали и отблъсквали успешно набези на племена от Орда: всесилните в степите конници не се справят добре в джунглите.

Връзки с Резервата

Потокът на хора от и към този свят среща доста пречки, и затова не е и голям. Великорус смята опитите за емигриране от нея за държавна измяна и ги наказва със затвор. Външни хора могат да бъдат приети за великоруси, ако положат клетва за вярност пред царя (за себе си и потомците си, во веки веков), а такива желаещи не се намират много.

Орда смята опиталите се да емигрират от нея за предатели. Ако успеят да ги заловят преди преминаването на трансмитера, повечето племена ги продават в робство. Около 400-420 г. ОР един от най-могъщите племенните вождове е въвел официално смъртно наказание за такива. Свръзката мигновено са блокирали трансмитера на Орда за шест години, докато вождът не бил убит във война срещу Великорус и наследникът му не отменил наказанието под натиск на други племена. Външни хора могат да бъдат приети в племената на Орда. Ритуалът обикновено включва приемане на духа и принципите на номадството и влизане в племето, и кандидатите да го минат са твърде малко.

Външни за света лица могат да бъдат допуснати да живеят на него, ако са дипломатически или подобен персонал. Това „постоянно жителство“ не носи никакви привилегии. Работата на дипломатите там не е лесна, и често е опасна - нито Великорус, нито Орда гарантират живота и здравето им срещу външни посегателства. Инциденти с живота на дипломати е имало неведнъж; предполага се, че зад поне половината стоят интриги на „домакините“ им.

Настоящето

Великорус и Орда са във война през повече от половината време от основаването на света насам. Отначало войните са започнали на тема първооснователството на света, преминали са към това кой заповядва и нарежда на него за неща, касаещи целия свят, и когато реката от кръв е станала достатъчно пълноводна, са продължили просто защото другите съществуват. (Често се спекулира, че те са продължение на традиционните руско-номадски войни от земното Средновековие, но това, естествено, няма как да е истина.)

Обикновено състоянието на война се изчерпва с гранични провокации. По два-три пъти на столетие обаче се разгръщат и едромащабни сражения, които могат драстично да изместят границите. След войните като правило се сключва поредното „вечно“ примирие, което, естествено, бива нарушавано в първия момент, когато едната страна реши, че другата е отслабила защитата си.

Споровете какво трябва да бъде официалното име на света са непрестанни и нажежени. И двата основни тезауруса не приемат определеното им от Свръзката име и настояват името на света да бъде тяхното. И двата имат аргументи в своя полза: молбата от тезауруса на Орда за свой свят е постъпила по-рано, но от Великорус са извършили преселението си първи. Околните светове, включително Релейният им, си решават проблема просто: пред представители на съответния тезаурус наричат света им по съответния начин.

И двата тезауруса люто проклинат идеята на Свръзката да бъдат разположени на един общ свят, въпреки че първоначално са дали съгласието си (това е било условието изобщо да получат свой свят). И двата (а и доста външни хора) смятат, че целта на Свръзката е била да възпроизведе средновековните войни на Русия с номадските племена. Източници от Свръзката неофициално са казали, че това е била една от целите, но не единствената, нито най-важната. Какви са другите обаче никога не е било разкрито.