Потребител:Zelenkroki/Пясъчник

Малко цитати за дейностите, които уточняват образователните традиции на Ортодокс и в света на Христинка:

- Вие не празнувате ли на Коледа? Ние не работим на Коледа, Великден и в неделя сутрин. Така е редно.

- Някога и ние не сме работели и на Коледа, и на Великден, и в неделя цял ден, и в събота в добавка, и кога ли не още - обясни татко. - И с училището е било така - ваканциите са били на Коледа и през лятото, и пролетно време. Само че сега различните хора почиват по различно време, и училищата също. Ресурсите се разпределят по-оптимално.

- Защото нямате свещеници, и няма кой да служи службите, и затова можете да не ходите на тях ли?

- А къде е Христина? - сетих се аз. - Още на училище ли?

- В стаята си. Учи.

- Нейното и моето учене ли?

- От един час вече само твоето - чух гласа на Христина откъм коридора. - И го привършвам. Така че идвай!

Мама и татко се спогледаха многозначително, и татко ми кимна към вратата.

Това се казваше учене! Не беше скучно като житията, но беше толкова много, че като го привършихме, ме болеше главата.

- Едноседмичен курс за един ден? Христинче, не прекаляваш ли? - попита загрижено мама.

- Едноседмичен за четиригодишни - заяви Христина. И тя беше поуморена. - Ако продължаваме така, за един месец ще вземе втори клас. Критериите за първи ги покрива от това, което е учил преди. За пет месеца - пет класа, и ще учим заедно!

- А дали ще е запомнил нещо?

- Нали щеше да го изпитваш? Хайде.

Татко се замисли дали да не попита нещо, но се отказа.

- Давай де! - подкачи го Христина.

- Абе... Не ми се вярва да успеете - въздъхна дълбоко татко. Мама кимна енергично и също въздъхна тежко.

- Ще видим! - заяви ядосано новата ми сестричка.

Тате не ни бие, страх го е да не ни пребие, ама мама не си поплюва.

- Това е антипедагогично!

- Анти... какво? И какво ще рече?

- Че е лошо за възпитанието.

- Какво?! Че ако не те тупат когато трябва, как ще те възпитат?

- На нашия свят става с педагогика.

- На нашия няма педагогики. Никакви машини нямаме. Ама имаме пословица, че който жали тоягата, не жали детето си. Мама предпочита точилката, де.

- Ама сте всичките такива задръстени, смотани, чалнати, скапани, тряснати, гадни, дървени, тъпи, откачени, отнесени, некадърни, недомаслени, заспали, тапигьози... Жалко за хубавия свят!

• Педагогичният метод всъщност си имал название: арбопресура. Остава да проуча как се прилага върху по-пораснали ученици. Защото обучението на възрастни и ученето през целия живот навлизат в „хубавия свят“ само някакви n*10-тина години след срещата на Петърчо с Христинчето.

Жалко, твърде жалко за хубавия свят! — --Zelenkroki (беседа) 08:35, 17 декември 2014 (EET)