Бездънци

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене

Възникване

Официално се смята, че тази раса вече е изчезнала. Възможно е да има отделни още живи нейни представители, но никой не се съмнява, че към 1100 ОР вече надали ще ги има.

Създадени са като раса около двеста и петдесет години след Разделението. Още преди създаването Безтелесните са ги предупредили, че мощността на хранителната верига, сред която живеят, не е достатъчна, за да издържа генетично богата популация хора-октоподи, но те са настояли.

Предполага се, че причината за измирането на расата е генетично изчерпване поради твърде малкия брой индивиди - не повече от десетина хиляди в най-добрите времена на расата. Някои учени обаче сериозно оспорват това и доказват, че дори хиляда индивида би трябвало да са достатъчни, за да не настъпи генетично изчерпване, а и то би изисквало десетки хиляди години. Възможно е да има и други причини.

Описание

Единствената известна към момента раса на хора-октоподи. Създадена е конкретно за един определен свят, наречен Бездъние - планета, покрита с около двеста километра дълбок океан. Животът в него е на два слоя. На дъното хранителната верига е базирана на хемосинтезиращи микроорганизми, използващи химикалите във водата, изхвърляна от немалкото подводни вулкани и фумароли. Нагорещената вода от тях се издига към повърхността и носи хранителни вещества, на базата на които и със слънчевата енергия, съществува повърхностната хранителна верига, заемаща най-горните няколко километра. Разстоянието между тях е на практика безжизнено. Бездънците са пригодени да живеят в горната хранителна верига.

За тях се знае сравнително малко. Средното тегло на възрастния индивид е около 50 кг, средната дължина на пипалата - 3.5 - 4 метра. Мозъкът тежи средно около килограм и като цяло не отстъпва на стандартния Класически като възможности, а като пространствена ориентация и координация на осемте пипала го превъзхожда далеч. Хранят се с почти каквото и да било достатъчно голямо, за да си струва да бъде уловено и поднесено до устата. Продължителността на живота не е известна - предполага се, че е около тази на Класическите.

Бездънците общуват чрез два езика: „емоционален“ (промяна на цветовете и тоновете по кожата на индивида) и „фактологичен“ (движения, които или се виждат, или се предават чрез трептенията на водата). Когато се налага общуване с други раси, или другите раси използват превеждащи устройства (ако те са дошли на Бездъние), или Бездънците използват тяло на Класически и общуват по стандартен начин (трансмитерът към техния свят има възможността да променя тялото на прехвърляните между техния първоначален вариант и тяло на Бездънец (за външните раси), или тяло на Класически (за Бездънците). Случаите, когато външен посетител е решил да се възползва от това и да стане Бездънец поне за малко, обаче са изключително редки.

Продължаване на рода

Женската носи в себе си обикновено единственото яйце до излюпването му. Тя и се грижи за малкото до израстването му (около 15 г.) За целия си живот една женска обикновено дава живот на четири до пет малки, ако се интересува от продължаване на рода.

Точно този интерес е и най-големият проблем пред оцеляването на Бездънците. Много от тях реално не се интересуват от това да продължат рода си. Също, не всеки може да си намери някой от другия пол, с който да бъде щастлив. Резултатът е, че естественият прираст на Бездънците и в най-добрите им времена не е бил много висок, а към 900-1000 ОР е отрицателен.

Други