История на Резервата/Сингуларността

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене

Същност

Още през 20 век писатели-фантасти и учени (Върнър Виндж, Рей Кърцуайл) посочват, че прогресът се развива все по-бързо. Те заключават, че скоростта му някога ще надхвърли възможностите на човечеството да го възприема и може да стане близка до безкрайна. Този момент те наричат сингуларност, по аналогия с „хоризонта на събитията“ на черните дупки.

Отначало не е ясно как ще е възможно прогресът да надхвърли възможността за схващане на хората - нали го създава именно техният интелектуален труд. С времето обаче биват създадени свръхинтелекти, които подпомагат или дори поемат развитието. Повечето от тях представляват човешка личност (често по няколко комбинирани, подсилени с технически възможности. Някои са изцяло изкуствени. Тези интелекти са способни да движат прогреса със скорост, немислима за обикновените хора, и много от тях го правят.

Надпреварата

Още в началото на 21 век е очевидно, че „надпреварата за сингуларността“ е състезание, в което победителят печели всичко. Безкрайна мощ, власт над целия свят, възможност да премахне напълно конкуренцията си... Състезанието е открито от няколко големи ИТ фирми. Скоро в него се включват и разузнавателните агенции на най-големите държави. Секретността и шпионските ресурси, ангажирани в него, скоро след това надминават всичко, познато досега.

Когато технологиите „узряват“ достатъчно, много от страните разбират, че това е най-опасната надпревара в историята. Победителят, дори с минути, печели възможността да развие изпреварващо и смазващо интелектуално превъзходство. Пак заради важността ѝ изходът е непредсказуем: никой няма как да е напълно сигурен, че някой от играчите няма как да го изпревари. Съществува реална вероятност и ако някой от силните играчи реши, че губи надпреварата и ще загине, да започне пълномащабна война - дори до ядрен Армагедон. Налага се спешно да бъде измислен и приложен начин нещата да не излязат извън контрол.

Между играчите започват предпазливи контакти. Оказва се, че някои учени вече са обмисляли въпроса и са нахвърлили основите на мерки, които да попречат на такова развитие. С тяхна помощ е създаден набор от средства, които да го предотвратяват. На първо време това са договорки срещу развиването на изкуствени интелекти с мощност над определена граница и режим на инспекции и проверки, който позволява нужния контрол. Известно време нещата са задържани по този начин. Скоро обаче играчите с възможности да разработят свръхинтелект стават повече, отколкото е реално да бъде контролирано и възпирано. Междувременно обаче основните играчи разработват комбинация от технологии, юридическа база и подобни, които правят възможно създаването на мощни интелекти, които са до голяма степен доказуемо безопасни. Пълна гаранция не е постижима, но наличието на достатъчно мощни интелекти, които са доказано безопасни и противници на опасните, дава нужния контрол. Необходимите контролиращи интелекти са създадени с общи усилия от основните играчи и са под техен съвместен контрол.

Тази комбинация е предоставена за използване първо на играчите, на които може да се разчита да не злоупотребяват. Скоро след това е отворена за използване на практика от всеки. Същността на тази политика е, че в определени условия за новите свръхинтелекти е изгодно да спазват набор от правила, който в тяхната среда играе ролята на етика. Въпросната среда изисква достатъчен брой членове, достатъчен процент от които осъзнават интересите си и са готови да ги защитават. Свръхинтелектите добре знаят, че при ескалационна надпревара победителят ще стане господар на света и ще унищожи всички останали - за огромния процент от тях това е опасност, чието предотвратяване оправдава всички сили и средства. Умовете им бързо намират оптимални решения, а сравнително слабите на фона на интелекта емоции не пречат толкова. Вътрешните им договорки и връзки налагат сред по-мощните от тях изискването за задоволителна степен на прозрачност. Така за един съвсем кратък (по мерките на обикновените хора) период „обществото“ на свръхинтелектите постига устойчивост срещу „гении на злото“ и създава начини развитието да продължава при достатъчно ниска вероятност от появата на подобни гении.

Отначало това развитие е ограничено от наличната енергия. (Прогресът може да бъде описан като дисипативен процес. Максималната постижима в него дисипация не може да надхвърли количеството вложена енергия.) Свръхинтелектите обаче скоро намират начин да влагат енергии далеч свръх достъпните за обикновените хора и така това ограничение е преодоляно. Едно по едно биват заобиколени и другите ограничения, на които те се натъкват.

Отношението на свръхинтелектите към обикновените хора е много добро, по много причини. Това, което за обикновения човек е съвършена етичност и добронамереност, за свръхинтелекта е най-основното в тази насока. Обикновените хора са за свръхинтелектите ресурс с много голяма ценност, поради спецификата на управлението на тезауруса. Затова всеки опит те да бъдат насилвани или ограничавани среща съпротивата на огромния процент свръхинтелекти, включително всички или почти всички най-могъщи сред тях. Много от станалите свръхинтелекти са били по начало престъпници или поне неетични хора, но с развитието на възможностите им вършенето на злини към обикновени хора се оказва твърде под нивото им.

Преходът

Противно на очакванията, сингуларността не настъпва в един кратък момент и не променя издъно начина на съществуване на човечеството. Един много ограничен кръг хора са придобили възможностите на свръхинтелекти и са способни да се развиват със скорост, немислима за обикновените хора - и много от тях го правят.

Огромното мнозинство от хората обаче са останали обикновени. Някакъв поток информация и блага от свръхинтелектите към тях има, но е минимален и обикновено се ограничава в неща, които и обикновените хора биха могли да постигнат сами. Свръхинтелектите знаят, че не бива да се дава всичко наготово, иначе получателите ще изгубят желанието да се усъвършенстват, или дори изобщо да живеят. Много информации (някои от тях - ценни и търсени) не биват разкривани от тях изобщо. Почти винаги причината е, че обикновените хора вероятно биха си навредили с тях ужасяващо. В редки случаи причината е страх или егоизъм на някои свръхинтелекти, които са успели да се наложат при договорки с останалите. Реално повечето от откритията и прогреса, които използват обикновените хора, биват постигнати от тях... или поне така им изглежда.

Крайният резултат е, че за обикновените хора сингуларността променя нещата твърде слабо. От тяхна гледна точка прогресът дори се забавя - основните му финансови и интелектуални двигатели в голямата си част се оказват сред свръхинтелектите. Също, все по-силната групираност и вътрешна изолираност на обществото пречи на разпространението на новооткритите неща и на създаването на познание. Засилват се и позициите на откровените противници на развитието. Те сочат, че в някои по-изостанали общества (каквито те си ги представят) се живее по-щастливо, отколкото в напредналото. Това настройва доста хора срещу прогреса.

Може би най-ключовият момент в прехода е възможността за безсмъртие. Тя е най-старата мечта на човечеството, така че натискът срещу свръхинтелектите да я предоставят за всеки е много силен. Те обаче отказват. Истинските им мотиви са свързани с управлението на тезауруса. Официалният им предлог е, че максимална възраст от 100-120 години при добро здраве до края е достатъчна, ако човек живее пълноценно, и че и биологията, и личността на обикновения човек не са пригодени да издържат свръх тази възраст. (Към този момент това е лесно постижимо за повечето обикновени хора.) Много хора не приемат официалния предлог, но отказът на свръхинтелектите да предоставят технологии за вечен живот или по-голямо дълголетие е единодушен.

Поставени пред свършен факт, обикновените хора се примиряват, поне повечето. Разработването на технологии за дълголетие продължава енергично, но като правило е безуспешно. (Повечето хора подозират, че свръхинтелектите вземат мерки да му пречат, и не е изключено да са прави.) Някои са пълни със злъч към факта, че огромният процент свръхинтелекти очевидно не прилагат това ограничение към себе си. Много търсят някакви начини да станат свръхинтелекти - това е много трудно, но не е невъзможно.

Други