Как възникна идеята

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене

Навремето ми беше хрумнала идея – защо да не си създам направо цяла вселена, където да мога да развивам произведения? Обикновено авторите създават вселена за целите на дадено произведение. Защо не тръгна по обратния път? Току-виж е извор на вдъхновение за нови и нови произведения.

Първото безусловно изискване беше да е максимално правдоподобна. Много повече прогностика, отколкото фантастика, поне по критериите на текущия момент. Нужно е, понеже фантастоманите живеем в реалността недостатъчно – ще е полезно реалистичността да е повече.

И така се опитах да описа един реално възможен вариант на бъдещето. Добре де, поне на теория, нещо що-годе подобно на възможно. Или поне нещо, дето да ми прилича на що-годе подобно... :-)

Докато го писах, забелязах нещо странно (и доста неприятно) – описанието все повече заприличваше на компилат от всички възможни фантастики, фентъзита и прочее, които могат да се намерят. Естествено, най-напред реших, че чета прекалено много и това ми влияе зле. (Не е лъжа.) Но внимателният анализ показва и нещо друго.

Всички популярни художествени произведения в тази област отразяват и дават лице на някаква човешка нужда – на по-голяма или по-малка част от хората. Точно това ги е направило популярни. Произведенията могат да се забравят, но нуждата ще остане и лицето ѝ няма да се промени много. И както еволюцията придава на живеещите в еднакви екологични ниши видове голяма прилика, независимо от произхода им – класическият пример с акулите, делфините и ихтиозаврите – така и тази нужда ще си създава нови, много подобни образи, докато не получи възможността да ги въплъти и така да даде на хората удовлетворението си. А описаната тук възможност вече не е безкрайно далече.

Дали хората ще я реализират? Ако мечтаят за нея (а очевидно го правят) – със сигурност. Отдавна е отбелязано, че ние създаваме не каквото е разумно или логично, а към каквото ни водят емоциите и мечтите ни.

Всички подробности, приведени по-долу, са или изведени на базата на основните допускания (колкото логично съм могъл) или съчинени с цел богатство на описанието (колкото ме е бивало). Най-често и двете – поне малко логичните изводи често са достатъчно интересни, а достатъчно интересните – поне малко логични.

Отначало писах описанието за моя собствена употреба. И досега му личи – неподредено е до немай-къде. Термини, създадени специално за него, биват обяснявани с други такива, докато читателят му не се оплете съвсем. Или пък не са обяснени изобщо... Надявам се това да се оправи с времето.

––Григор, 9 януари 2014‎ г.