Арената на Гилдиите

Арената на Гилдиите
Код:	468389-282652
Възел:	611
Релейна група:	51
Спада към тип:	Пост-Разделенски светове
Създаден от:	Григор Гачев

Повечето класификации поставят Арената на Гилдиите сред пост-Разделенските светове, съобразно техническото развитие на света. Това разпределение е малко условно, но по-добро просто не е предложено.

Официалното му име е различно на езиците на различните Гилдии, включително се асоциира с различни неща. За да не бъде обидена никоя от Гилдиите другите светове и официалните класификации са взели решение да не посочват такова.

Светът

Светът е с размерите на Земята, с 36% суша, разкъсана на десетки неголеми континенти и неизброими острови и островчета. По почти цялата повърхност климатът е умерен. Луна няма; планетата им е единствената в своята звездна система. Небето е доста по-бедно на звезди от земното. Предполага се, че системата се намира в „островче" от не повече от няколко хиляди звезди, далече от галактики.

Една от особеностите на света е, че на него създаването и работата на сложни системи изглежда се подчинява на малко по-различни закони, отколкото тези на другите светове. Електричество например там се наблюдава единствено като мълнии по време на буря - всякакви други опити то да бъде получено и използвано са оставали без никакъв резултат. Разликите са много, и много фини. Правени са опити да бъдат създадени техни списъци, и на тази база да се извеждат закономерности, но непрекъснато се откриват все нови и нови особености и изключения от правилата. Предполага се, че всъщност са променени само едно или няколко неща някъде в дъното на физичните закони, но засега не е изяснено какви, поне от Стандартните.

История

В историята на този свят има един изключително странен елемент - нейната продължителност. През първите около 300 години след Разделението той е бил доста стандартен пост-Разделенски свят, наричан официално Европа (и популярно Общността), с прилично на брой население и изключително хармонична икономика. След това в продължение на малко над 400 години трансмитерът към него не е работел. От Свръзката са обяснили, че причините са в този свят, без да дадат повече подробности. След повторното установяване на връзка, през 748 г. след Разделението, се установило, че на Арената на Гилдиите са изминали... не е ясно колко точно, но около 180 до 200 хиляди години от Разделението. Как точно е станало това и как изобщо е възможно, не е ясно. Малко Стандартни и Аугментирани допускат друга възможна причина освен намесата на Безтелесните. Безтелесните обаче са отказали информация дали това е тяхно дело, и ако да - как е извършено.

За последните около 62 000 години на Арената на Гилдиите се пази подробна писмена история. (Всъщност, дори много истории - всяка от големите Гилдии и някои от по-малките имат своя история на света, често несъвпадащи. Комбинирането на историите обаче показва, че те са просто различни погледи към реално едни и същи събития. На базата на комбинирането им е разработена история на света, която е официално приета сред учените-историци, навсякъде освен на самата Арена на Гилдиите.)

Наличната писана история на тези 62 000 години е история на непрекъснато съперничество между Гилдиите, от на практика мирно съществуване до открити войни. През годините ту един, ту друг съюз на Гилдии е взимал надмощие; съюзи са се създавали и разпадали; Гилдии са израствали от джуджета до гиганти и после пак са се превръщали в джуджета, появявали са се от нищото или са загивали, загинали са били възстановявани, и т.н...

Писаната им история започва след особено опустошителна война между Гилдиите, която върнала света на практика в каменната ера и всякакви налични исторически записи са били унищожени. На базата на анализ на легенди и митове, археологически находки и др., се смята, че поне още 30 000 години преди това светът е бил пак подобно полесражение на Гилдии, и че те са били на практика същите. Какво е имало преди това, не е ясно.

Аугментирани от близо тридесет свята около 940 г. обединили усилията си в опит да се моделира еволюцията на Общността от етапа, на който трансмитерът ѝ е престанал да работи, за много време напред. Моделът показал, че при една от възможните линии на развитие съчетаването на пост-мегакорпоративна икономика с конфесионални различия на предимно професионална база, корпорациите започват да придобиват все по-професионален характер, специализират се в определени отрасли и малко по малко еволюират до професионални гилдии. По-нататъшното проследяване на тази линия показало, че при едно от възможните ѝ разклонения професионалните гилдии бързо се превръщат в монополисти (конкурентите се елиминират, докато остане по само един, или пък се обединяват), създава се гилдийно-ориентирана социална структура, която пък довежда до структуриране на целия социален модел като базиран на гилдии. Това реално отговаря на системата, която съществува на Арената на Гилдиите. Не съществува твърда сигурност, че нещата са станали точно така, но повечето Стандартни и Аугментирани историци приемат това за най-вероятното развитие на нещата. Безтелесни неофициално са информирали, че наборът физични особености на света е бил поискан от водещото обединение на Гилдии някъде през периода, през който са нямали връзка през трансмитера.

Ситуацията

По начало Гилдиите са ориентирани около професии. Като правило имената на професиите, а оттам и на Гилдиите, произхождат от древността, или поне Средновековието. Например има Гилдия на овчарите, но не и Гилдия на икономистите. В същото време, всяка от Гилдиите върши и тези по-съвременни неща, които повече или по-малко естествено влизат в нейния обхват, например Гилдията на търговците проучва икономиката съвършено професионално. Сродните като професии Гилдии като правило са по-близки и в политическо отношение. При преразпределяне на Гилдиите в съюзи обикновено обединяването става по професионална близост.

Гилдиите са различни като размер и влияние; тези разлики търпят промени с времето. Постигането на повече влияние е основна цел на всички интриги, съперничества и войни между Гилдиите. В интригантството този свят е преуспял още повече, отколкото в усъвършенстването на професиите. Твърди се, че е имало случаи, когато лидери на Гилдии са успявали да използват Безтелесни от Свръзката като маши в интригите си. Има доказани случаи, когато са успявали да го направят с високо Аугментирани с отлични умения в социалните модели и практическата психология.

Отношението към външни за света хора зависи най-вече от влиянието на Гилдията и поста на външния. По-влиятелните Гилдии вирят нос повече и смятат външните хора за по-низши. Посланикът на Акура (Релейният свят на Арената на Гилдиите) и Възловите отговорници обаче биват приемани и от най-големите Гилдии за не по-малко важни и влиятелни от посланиците и на най-важните им съюзници или съперници сред Гилдиите. В най-малките и стъпкани Гилдии дори обикновените хора от извън Арената на Гилдиите биват приемани на практика като равни, с изключение на професионалните въпроси. Често, особено в по-големи Гилдии, се среща мнението, че всички светове в Резервата са нещо като жива праистория пред Арената на Гилдиите, и с достатъчно време всички или поне най-добрите ще станат като нея.

Към Безтелесните почти всички Гилдии изпитват нещо средно между коленопреклонно уважение и панически страх. Безтелесни от Свръзката са споделяли неофициално, че понякога се е налагало да „наливат уважение“ в ръководители на Гилдии по доста брутален начин. (Какво означава „доста брутален начин“ по мерките на един Безтелесен никога не е било обяснено. Не е ясно и дали някога е бил проявен интерес, поне официално.) Аугментираните обикновено биват посрещани или помпозно и тържествено (ако заемат важни постове в Свръзката), или хладно и отблъскващо. И в двата случая се вземат мерки информацията, която те получават за света, да бъде сведена до абсолютния възможен минимум. (Не винаги успешно - дори манипулаторските възможности на главите на Гилдии рядко могат да спрат Безтелесен или твърде високо Аугментиран да научи каквото иска.)

Наскоро след отварянето на Арената на Гилдиите отново към Резервата между посетителите ѝ е имало и няколко елфи. Само след няколко дни те са били изгонени и ръководствата на Гилдиите са поискали с пълно единодушие (нещо изключително рядко) от Безтелесните светът да бъде забранен за посещения от елфи. Безтелесните са отказали на настроят трансмитера им така, че да не пропуска елфи. Майстори от Арената на Гилдиите са се опитвали на няколко пъти, без успех. В крайна сметка е било обявено, че на елфи се забранява под страх от смъртно наказание да стъпват на Арената на Гилдиите. Безтелесните са поели ангажимент всеки елф, който поиска да стъпи там, да бъде предупреждаван какво го чака. Тъй като това смъртно наказание е предобявено и предотвратимо по избор, е било направено изключение от правилото „има смъртно наказание - няма връзка“. Причините за това решение на Гилдиите официално не са известни. Понякога елфи се промъкват тайно там, най-вече от любопитство какво може да е скрито от тях. Имало е случаи да ги хващат. Понякога са успявали да ги екзекутират, понякога елфите са успявали да избягат, въпреки охраната, неотстъпваща на такава от Стражев свят.

Арената на Гилдиите е своеобразен хит в сферата на изкуството: твърде много популярни произведения се развиват като сюжет там. (Често описваната в тях действителност няма много общо с реалната Арена на Гилдиите.) От това се е възползвала Гилдията на Вестоносците, по начало доста незначителна, която е обявила, че приема членове дори ако не са от този свят - нещо, което е на практика табу сред другите Гилдии. След полагане на изпит, който е доста объркан и обикновено различен за всеки човек, на желаещия отвън се определя степен.

На практика всички желаещи тръгват като чираци, много рядко калфи, още по-рядко обикновени майстори; почти не е известен случай, когато външен човек е започнал с по-висок чин. (За родените в Гилдиите като правило с получаване на степента майстор се обявява пълнолетие, и обучението им е насочено към това да я достигнат около съответната възраст.) Почти няма случай човек, роден извън Арената на Гилдиите, да е достигнал до поне малко значим сан в тази Гилдия...

Резултатът е, че почти две трети от произведенията за този свят засягат в голяма степен Гилдията на Вестоносците. Това я е направило изключително известна извън Арената на Гилдиите и може би дори с мъничко по-висок авторитет на самия ѝ свят.

Технологиите

Всяка Гилдия е довела професията си до съвършенство и я е разширила до едва ли не всичко останало. Навсякъде обаче нещата са пречупени през погледа, типичен за Гилдията. (Например в Гилдията на Ковачите например обикновено носят дрехи, купени от Гилдията на Тъкачите, макар че могат да си изковат прилични дрехи от метал. В Гилдията на Тъкачите обикновено използват инструменти, направени от Гилдията на Ковачите, но при нужда могат да си изтъкат и впредат прилични инструменти и сами...) Реално всяка от големите Гилдии и доста от по-малките биха могли да оцелеят и съвсем сами, но им е икономически по-изгодно да търгуват помежду си. (И им дава възможност да се шпионират и надиграват в интриги една друга.) Когато обаче се засягат много пряко твърде вътрешни за една Гилдия неща, Гилдиите предпочитат да се справят без външна помощ.

Повечето от Гилдиите са в състояние да произвеждат неща, които смайват дори най-високо Аугментираните - например Гилдията на Часовникарите от незапомнени времена успешно изработва сложни, изцяло механични машини, които по интелигентност се доближават до хората, а ако са създадени със само едно, точно определено предназначение, могат и да превишават хората в него. Гилдията на Стъкларите прави (изцяло оптични) микроскопи, с които могат да се разглеждат елементарните частици, и телескопи, с които може да се видят неща на обратната страна на света. И т.н.

Технологичните тайни на всяка Гилдия са сърцевината ѝ, и не биват издавани на външни хора (и на другите Гилдии) при никакви обстоятелства - въпреки че другите Гилдии не само надали биха могли да ги използват, ако са по-сложни, но дори да ги разберат заради непреводимите разлики в професионално ориентираните им езици. Въпреки това шпионажът между Гилдиите е непрекъснат и е първостепенна задача и дълг на всеки техен член. По-високият пост в йерархията на всяка Гилдия като правило се обвързва с повече познания и умения в технологиите ѝ. По този начин структурата на всяка Гилдия реално отразява структурата на познанията и технологиите ѝ. (Стремеж към познания и кариеризъм на Арената на Гилдиите е едно и също. В езиците на почти всички Гилдии се обозначава с една и съща дума, и значението ѝ е много позитивно.) Чрез използване на този принцип учените-Стандартни са си създали известна, най-обща представа за тезаурусите на повечето Гилдии. Не е ясно обаче доколко официално декларираните длъжности на членовете на Гилдиите са реалните. Не е ясно и доколко преводите им на стандартни езици са коректни - професионално обвързаните езици на различните Гилдии са продукт на стотици хиляди години езикова еволюция и не винаги са понятни за Стандартни, дори лингвисти.

Познанията и технологиите на Гилдиите се базират в известна степен на натрупването на познания, умения и съвършенство в течение на десетки хилядолетия, и в известна степен на откриването, доразвиването, а по възможност - дори създаването на гении, които да могат да правят големи „пробиви“ в неизвестното, и да могат на практика чудеса. Предполага се, че двете са свързани едно с друго, но точните подробности не са известни - тази област, естествено, не се дискутира от Гилдиите с външни хора. По косвени признаци се съди, че вероятно всички Гилдии използват тази комбинация от методи, или нейни близки варианти. Съществуват спекулации, че тя предшества Гилдиите, и че именно тя ги е създала такива, каквито са към настоящия момент.

Артефактите

Непотвърден, но упорито носещ се слух е, че повечето Гилдии разполагат с по един (някои - с по повече; твърди се например, че Гилдията на Жътварите има цели три) тайнствен артефакт, който има огромна сила в условията на този свят, и който е пазен от съответната Гилдия като зеницата на окото. Придобиването или загубата на такъв артефакт променя авторитета и значимостта на една Гилдия в огромна степен. Специалисти по анализ на информация и по руморология са стигнали до извода, че вероятно в слуха има някаква реална ос. Не е известен обаче случай външен за Арената на Гилдиите човек да е успял да види такъв артефакт.

Съгласно легендите, тези артефакти са били създавани през изминалите хилядолетия от случайни гении, и често са глътвали ресурсите на цяла Гилдия в течение на много години, за да бъдат създадени. Твърди се, че могат да се използват само от изключително редки хора, или при изключително редки ситуации. Всеки от тях има своя специфична, уникална мощ.

Една от тези легенди е особено интересна: тя твърди, че първият такъв артефакт е бил така нареченото Наметало на Нощта, което може да „завие“ огромна площ, дори целия свят, и да го понесе през годините по път и начин, които са му наредени. Твърди се, че създателят му го използвал пръв, никой не знае за какво. Че при тази употреба Наметалото било изгубено, но преди да умре, той предрекъл, че един ден отново ще бъде открито.