Разлика между версии на „Васил Йорданов“
(+ категория) |
м |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | Учен в Института по транспространствени технологии на [[Академия]], съпруг на [[Мария Йорданова]] и баща на [[ | + | Учен в Института по транспространствени технологии на [[Академия]], съпруг на [[Мария Йорданова]] и баща на [[Христина]]. |
Към момента на действието на романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ е на трийсет и шест години. Потомствен учен, завършил една от най-мъглявите научни дисциплини на Академия – „Трансмитерни технологии“. (Известна с това, че за предмета ѝ не се знае на практика нищо сигурно, и почти всичко изучавано са хипотези, предположения и практически приложения на наличен вече трансмитер.) Любознателен и изобретателен, и хем общителен, хем не от най-умелите в общуването. | Към момента на действието на романа „[[Ортодокс (роман)|Ортодокс]]“ е на трийсет и шест години. Потомствен учен, завършил една от най-мъглявите научни дисциплини на Академия – „Трансмитерни технологии“. (Известна с това, че за предмета ѝ не се знае на практика нищо сигурно, и почти всичко изучавано са хипотези, предположения и практически приложения на наличен вече трансмитер.) Любознателен и изобретателен, и хем общителен, хем не от най-умелите в общуването. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
* [[Мария Йорданова]] | * [[Мария Йорданова]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Христина]] |
* [[Ангел Братоев]] | * [[Ангел Братоев]] | ||
* [[Академия]] | * [[Академия]] | ||
Текуща версия към 00:12, 25 април 2015
| Васил Йорданов | |
| Създаден от: |
Григор Гачев |
|---|---|
| Настойник: | Григор Гачев |
Учен в Института по транспространствени технологии на Академия, съпруг на Мария Йорданова и баща на Христина.
Към момента на действието на романа „Ортодокс“ е на трийсет и шест години. Потомствен учен, завършил една от най-мъглявите научни дисциплини на Академия – „Трансмитерни технологии“. (Известна с това, че за предмета ѝ не се знае на практика нищо сигурно, и почти всичко изучавано са хипотези, предположения и практически приложения на наличен вече трансмитер.) Любознателен и изобретателен, и хем общителен, хем не от най-умелите в общуването.
Специалистите по трансмитерни технологии на Академия почти без изключение мечтаят за работа на официалния трансмитерен възел, който свързва света с Възловия свят и с релейната група за официални цели. Работата е престижна, заплащането – едно от най-високите на света им. Неуспелите да постъпят на работа там или сменят професията си, или се принуждават да работят на изследователския трансмитерен възел, монтиран в Института по транспространствени технологии. Работата в Института е като цяло мързелива и спокойна (твърде малко са длъжностите, които ако не идат ден-два на работа, някой ще го забележи), но и доста ниско платена. Не особено сръчният в уреждането и без особени връзки момък попада там, като изследовател.
Повечето специалисти по транспространствени технологии в Института са неуспели кандидати за работа на официалния възел и хич не са ентусиазирани работници. Някои успяват да намерят там работа, която да им е поне донякъде по душа. Други просто „отбиват номера“, колкото да вземат все някаква заплата. От дошлите там по желание също не всички са кадърни и работливи, а някои са и направо тихи кукута. На този фон Васил бива оценен (освен знаещ и мотивиран той е и работохолик, и бива смятан за добър преподавател... доколкото има как да се оцени преподаването на нещо, от което никой наоколо не разбира почти нищо). Осем години по-късно е направен отговорник на не особено престижно трансмитерно звено, което обслужва програмите за изучаване на някои от световете от релейната група.
Още през първата си година в Института любопитният момък е налучкал, че образи могат да бъдат прехвърляни чрез трансмитера не само от специалните зали в институтската сграда, но и на практика отвсякъде на Академия. А след това, естествено, веднага е експериментирал и е открил, че и ограничението за до 16 прехвърляния на образи едновременно също е измислица... Няколко години по-късно, по идея на Ангел Братоев, той си съставя лична изследователска програма за разпространението на шаха на Ортодокс. (Която по-късно ще стане база на дисертацията му.) За да не го зяпат колегите му като луд, дето умора няма и само се поти, той нелегално свързва към системата домашния си компютър и проучва Ортодокс в извънработно време. (Христина го е хващала неведнъж пред компютъра в такива моменти, макар и отначало да не се е досещала какво точно прави.)
По време на една от командировките му в официалния трансмитерен възел той среща бъдещата си съпруга - Мария Йорданова.
Разни
Познатите му казват, че той има три страсти в живота – изследователската му работа, шахът и трийсетгодишната му кола (купена на старо и вече от десет години пред разпадане, но той все не успява да събере парите за нова, не на последно място заради разходите по поддържането на старата; почти всичките му познати се шегуват с нея, а някои сключват зад гърба му облози докога ще успее да я задържи да не грохне). Реално обаче той цени най-много семейството си и под социалната му несръчност се крие значителна доза разсъдливост и мъдрост.
По-внимателните наблюдатели бързо забелязват, че съпругата му е изключителна личност, и силно подозират, че всъщност тя дърпа конците. (Което не е безкрайно далече от истината – тя не манипулира децата и съпруга си, но тихомълком се грижи за тях много повече, отколкото си личи.) Истината е, че двамата се обичат, ценят и уважават много, и Васил е не по-малко способен от Мария на интелигентни, активни и ефикасни планове и действия.