Христина
Христина | |
Създаден от: |
Григор Гачев |
---|---|
Настойник: | Григор Гачев |
Христина е герой в романа „Ортодокс“ от Григор Гачев.
Дъщеря е на Васил Йорданов, учен-изследовател от Академия, и Мария Йорданова, музейна работничка на Академия, бивша Аугментирана и дъщеря на един от шестимата отговорници на Възел 611.
Към момента на действието на романа (972 г. ОР) е на осем години. Енергична и хиперактивна, непрекъснато търси нещо ново и занимателно. Наследила е от майка си дефект в координацията - несръчна е при фини движения и неловка при удар или хвърляне. Има извънредно остър интелект, но зрелостта ѝ е типична за възрастта ѝ. Сипе порой бели и поразии, заради които често получава забележки в училище и упреци в къщи. Засрамването от тях трае ден до пладне.
Притежава изключителен компютърен талант (а и други заложби, които при правилно развитие биха ѝ позволили да бъде де факто Аугментирана дори без допълнителни аугментации). Справя се с компютри на нивото на отличен компютърен специалист, често и над него. Наследила е от майка си зачатъци на всичко, необходимо да бъде Аугментирана. Майката, която мрази Аугментираните, се чуди как да я отклони от този път.
Когато лъже, се изчервява силно. Комплексирана е заради неловкостта си и го избива в опити да се покаже като всезнаеща. Често съчинява обясненията си на момента, и в такива моменти обикновено дори не се изчервява - вероятно си вярва, че говори истината или поне е много близо до нея. Подобни съчинения са например обясненията ѝ към Петърчо в килията му как трансмитерът пренася образи; съвпадението им с това, което смятат Стандартните специалисти по трансмитерни технологии, е по-скоро случайно.
Един от начините на Мария да се опитва да насочи дъщеря си настрани от Аугментираните е да ѝ подхвърля материали за светове с ниска степен на развитие. Когато скучаещата Христина попада на информацията за Ортодокс, тя започва да се досеща какво е хващала неведнъж баща си да чопли от домашния му компютър. Проследява го още веднъж-два пъти, уверява се, открадва от компютъра му настройките за връзка, прочита това-онова за кодекса за връзка с Ортодокс и прочее, набелязва си Петлевския манастир и още първата вечер, когато той се прибира уморен и заспива, тя цъфва в килията на Петърчо. (Преди неговата килия е пробвала няколко други, които обаче са се оказали празни.)