История на Резервата/Задоволяването
В близкото бъдеще (по преценка от 2015 г. - втората третина на 21 век) назряват няколко важни набора от технологии, които създават:
- изкуствени интелекти с мощност, превишаваща човешката
- технологии, способни да реализират почти всичко необходимо за живота на човек при много ограничено използване на ресурси и човешки труд (най-вероятно нанотехнологиите; възможни са обаче и други варианти)
- фантоматика: създаване на виртуални „светове“ или други популярни, богати и достъпни възможности за развлечение
След откриването на тези технологии светът може да се развие по много различни начини. Тук е описан един от сравнително възможните (наглед).
Отначало те са собственост на малка част от хората. Тази част ги пази за себе си, за да контролира чрез тях света. Стремежът на останалите да ги придобият обаче е много силен. Също, част от притежателите им разбират, че тези технологии сами по себе си дават всичко, за което някой може да иска контрол върху света и хората. Част от притежателите разбират и че колкото повече хора имат достъп до тези технологии, толкова по-голяма е ползата от тях и за собствениците им... В крайна сметка достатъчно от тези технологии стават достъпни за достатъчно широк кръг от хора.
„Технологиите на изобилието“ осигуряват за повечето хора достатъчно от най-необходимите за съществуване блага. „Технологиите на развлечението“ задоволяват останалите потребности на повечето хора. С времето качеството на задоволяването расте, а необходимостта да се продава наемен труд намалява.
Процесът не е нито твърде бърз, нито без противоречия и конфликти. Много от „силните на деня“ се опитват да го спрат, за да си подсигурят вечна власт. Създават се технологии на „изкуствения недостиг“. Други обаче успяват да им противостоят, нерядко по нелегални начини. В крайна сметка контролът върху „технологиите на изобилието“ и „технологиите на развлечението“ бива разхлабен достатъчно. Така едно цялостно развитие на човечеството в посоката, описана от киберпънка, бива избягнато.
Повечето хора се оказват сравнително задоволени материално и с много повече свободно време, отколкото преди в историята. Част от това време бива използвано за креативност, често в създаване на нови технологии на изобилието или развлечението. Друга част отива за консумиране на развлечения, често на някаква форма на измислени светове - от многотомни розови романи, през сапунени опери, та до свръхбогати и ултра-правдоподобни виртуални реалности. Почти всеки получава възможността да живее в свят по свой вкус.
Това събира заедно хората със сходни възгледи и ги изолира от тези с различни. Разликите се засилват, преходите между тях изтъняват и изгубват популярността си. Толерантността между групите намалява, нетърпимостта расте.
Разликите са във всякакви възможни отношения. Някои смятат за най-доброто възможно време за живеене средновековието, други - други времена. Някои горещо одобряват една идеология или религия, други – друга. Някои смятат едни икономически условия за най-добри (или единствено правилни), други – съвсем различни... В огромния процент от случаите тези убеждения са базирани не на реалността, а на някой убедително звучащ или по-популярен художествен модел, и мнозинството изповядващи ги само си мисли, че знае как изглежда всъщност тяхното предпочитание.