Безтелесни

Определение

Критериите за Безтелесност по принцип не са много ясни за повечето Стандартни. Като цяло се смята, че Безтелесен е личност, която не притежава постоянно фиксирано, или официално тяло. Границата между високо Аугментирани и Безтелесни обаче е много размита. Често личности, които официално се водят Аугментирани, далеч превишават като възможности (вкл. типични за Безтелесните) други, които официално се водят Безтелесни.

По данни на Свръзката, дали един индивид е Безтелесен е въпрос в крайна сметка на самоопределение и на признаване от другите (Безтелесни) на това самоопределение.

Местожителство

Къде живеят Безтелесните по начало не е много ясно. Смята се, че огромният процент от тях са извън Резервата. Малка част от тях живеят, или поне пребивават често, на светове от Резервата. Отделно от това, един Безтелесен може да се намира едновременно на повече от едно място (и обикновено е така), или дори принципно да не може да се формулира за него понятието местонахождение (за много от тях вероятно и това е така).

Същност

Първите Безтелесни са използвали като физически носител за личността си мощни машини за обработка на информация - по същество, свръхкомпютри. Чрез техните възможности Безтелесните са открили начини да пригаждат стандартни природни структури като свой носител. Потвърден факт е, че всяка една среда, в която се изразходва енергия, може да бъде носител за Безтелесен. Смята се, че принципно всяка една среда може да му бъде носител. Безтелесните официално твърдят, че като „пасив“, т.е. постоянна част - нещо като памет - може да се използва принципно всякаква материя, докато за „актив“ - активно обработване на информация и оказване на въздействие върху околната среда - е нужна свободна енергия. Вероятно това е истина.

Като илюстрация за гъвкавостта на схемата един Безтелесен веднъж е използвал за носител на личността си в продължение на няколко дни мозъците на населението на един от световете. (Неговите процеси са били реализирани на ниво тунелни ефекти между елементарните частици, така че не са пречели на нормалната електрохимична дейност на мозъка. Хората не са имали никакъв начин да усетят присъствието на Безтелесния.)

Понятия като националност или пол са неприложими за Безтелесните. Сред хората, които са станали Безтелесни, има от на практика всички националности в човечеството; 972 години след Разделението обаче националностите имат някакво значение за под 1% от Стандартните, и вероятно за никого сред Аугментираните и Безтелесните. Сред най-първите Безтелесни големият процент са били като хора мъже; отдавна обаче съотношението между половете е на практика изравнено. Също така, много Безтелесни включват в личността си компоненти от повече от един човек, често от различни полове, или пък не съдържат човешки компонент в значима, или дори в никаква степен. Отделно от това, всеки или почти всеки Безтелесен може да си създаде каквито и колкото различни тела пожелае, включително едновременно, така че понятието пол за него е безсмислено.

Брой, раждане, смърт

Броят при Безтелесните е изключително размито понятие. Твърди се например, че чрез критериите, които дефинират Безтелесен като отделен индивид, също и цялото човечество може да бъде дефинирано като един свръхиндивид. Въпреки това обаче е общоприето, че този брой се увеличава. Случаите, когато Безтелесни прекратяват съществуването си или изгубват статута на отделни индивиди, са по-малко от тези на поява на нови Безтелесни.

Новите Безтелесни започват съществуването си по няколко възможни начина. Един е да бъдат създадени като Безтелесни по начало, или пък да са обособени части от Безтелесен или група Безтелесни, които да придобият самостоятелност и статут на отделен индивид.

Друг е на Аугментиран или Стандартен да бъдат придадени качества на Безтелесен (т.нар. „приемане от Безтелесните“). смята се, че всеки може да бъде приет за Безтелесен, ако издържи определен изпит. Известно е, че има и други начини.

Твърде много Стандартни смятат Безтелесните за априори безсмъртни. Повечето от тях наистина са, поне по Стандартните критерии. Истината обаче е, че Безтелесните просто не са обвързани с това да умрат и изчезнат в определен срок. Има предостатъчно известни случаи, когато Безтелесни са преставали да съществуват по един или друг начин, като правило по свое решение. Най-често това е било като напълно престанат да бъдат отделна личност и предадат ресурсите си на друг Безтелесен. (Обикновено подобно „сливане“ запазва личностите в някаква степен, но понякога някоя избира напълно да се разтопи в другата/другите.) Има случаи на такива, които са решавали, че не виждат повече смисъл в съществуването си. Има (макар и изключително редки) случаи, когато Безтелесни са загивали при експерименти. Твърди се, най-сетне, че е имало и случаи, когато някой от тях е решавал, че ще живее още известно, но ограничено време и не повече, по морална или каквато и да било друга причина – и са го спазвали.

Характеристики (по Стандартни критерии)

Твърди се, че сред Безтелесните има вярващи. Не е известно обаче някой от тях да се кланя на религия, популярна сред Стандартните. (Въпреки че повечето религии си приписват влияние и сред Безтелесните.) За други пристрастия се смята, че ги вълнуват още по-малко. Надали обаче ще намерите вид спорт (или хазарт, или свят-курорт, или дори популярен публичен дом), който да не твърди, че сред поклонниците му има Безтелесни. Има документирани случаи, когато Безтелесни са посещавали такива места, най-често чрез създадено за целта тяло, но няма как да се знае дали е било (само) за развлечение.

Почти всички Стандартни са убедени, че Безтелесните нямат емоции. Безтелесни от Свръзката са споделяли, че при някои нещата действително са такива, при други обаче - не. Във всеки случай, не е известно някога някой Безтелесен да е изпуснал от контрол емоциите си - и особено гнева си. Като се имат предвид възможностите на повечето Безтелесни, резултатът вероятно би бил по-страшен от всичко, способно да се побере в умове на Стандартни - от ядрена война до библейския гняв Божи.

Повечето Стандартни са убедени, че Безтелесните са абсолютни логици, и че всеки от тях би стигнал до точно същия извод при еднакви обстоятелства - така че те действат реално като един свръхиндивид. На практика не е така. Те наистина са изключително логични, но базовите постулати, на които е съградена личността на всеки от тях, могат да варират твърде много - много повече, отколкото при Стандартните. Оттам и решенията, които взимат при еднакви обстоятелства, може да се различават твърде много.

Отношение към другите хора

Колкото по-общи и базови ценности и връзки се засягат, толкова по-големи са разликите в решенията между различните Безтелесни. Някои хора смятат, че Безтелесните са по природа добри, други - че са зли. Като изключим личните или религиозни пристрастия и убеждения, с които се подхожда към тях, Безтелесните най-вероятно не са нито добри, нито зли. От една страна, всеки Безтелесен знае, че е по-изгодно да бъдеш добър. От друга обаче, повечето Безтелесни се ръководят не от доброта, а от изгодата си - а тя не задължително винаги е добра за всекиго; понякога може да бъде страховито зла, без да го възнамерява умишлено. В такива случаи обаче тя обикновено засяга изгодата на други Безтелесни да бъдат добри, така че Аугментираните и Стандартните почти никога не страдат от злини, причинени от Безтелесни. Най-сетне, етичността към по-ниските нива е задължителен момент (и проява на разбиране на собствената си изгода) в Свръзката, която осъществява почти всички контакти на Безтелесни с Аугментирани или Стандартни.

Както винаги и за всичко, има Стандартни, които са убедени, че Безтелесните са зли, или дори че са изворът на всяко зло. Повечето от тях изповядват това убеждение на религиозна почва. Има и такива, които просто смятат, че Безтелесните и Аугментираните държат в робство Стандартните (или че Безтелесните държат в робство Аугментираните и Стандартните, или че най-развитите Безтелесни държат в робство, или във виртуален свят останалите и всички Стандартни и Аугментирани...). Някои призовават Стандартните да се обединят срещу Безтелесните и да ги унищожат. (Не е много ясно как ще стане това. Вероятно почти всеки Безтелесен би могъл сам да унищожи всички Стандартни до последния в мига, в който го реши – стига другите Безтелесни да не му попречат.)

Неведнъж Безтелесни са били питани (или подпитвани) има ли нещо вярно в това мнение. Отговорът винаги се е свеждал до вариант на едно и също: че Безтелесните са много по-различни помежду си от Стандартните, във всяко едно отношение, включително и в отношението към Стандартните. Че дори ако Стандартните успеят да се обединят и да нападнат Безтелесните, пак към тях ще има най-различно отношение, включително до пълно оправдаване и безрезервна подкрепа. И че дори ако това нападение изправи по някакъв начин Безтелесните пред пълно унищожение, тези разлики пак ще ги има, и пак ще са в целия този диапазон... Най-вероятно или всички Безтелесни са се наговорили да отговарят точно това, или то наистина е вярно.

Често се подхвърля, че съществува „световна конспирация“ на Безтелесните. Довод номер едно в подкрепа на това е, че по твърде много теми всички Безтелесни твърдят едно и също (като правило - неясно, или неразбираемо, или отказват информация). Официално опровержение от страна на Безтелесните няма. На практика всички от тях, когато бъдат запитани, отговарят едно и също (в точно съответствие с теорията) - че такова нещо няма, точно както няма световна конспирация на възрастните да не говорят на малките деца за секс, садистични убийства, висша математика и много други теми.

Пред Стандартните и Аугментираните Безтелесните се представят с „официален номер“, състоящ се от буквата X и двадесетцифрено десетично число. Твърди се, че това е пригодена за използване от не-Безтелесни форма на идентификацията, която използват помежду си. Тъй като все пак тя не е особено удобна за Стандартните, често Безтелесните използват за общуване с тях дефинирана личност (обикновено я изобразяват всеки път с една и съща външност, или дори ѝ създават истинско физическо тяло), която носи типично за Стандартен име. Един Безтелесен може да поддържа колкото иска такива личности, за контакти с различни хора, организации или светове - или дори с едни и същи, ако прецени, че ситуацията го налага. Ако личностите са реализирани като различни оперативи (виж по-долу), те могат съвсем реално да не обменят информация помежду си пряко и да не знаят какво върши другият, или да го правят по начините на Стандартните, или дори да не знаят за съществуването на другия. (Безтелесният, разбира се, обикновено разполага с пълната информация за всеки - но принципно дори това не е задължително.)

Общността на Безтелесните

Официално Безтелесните нямат никакъв вид управление. Псевдо-социумът им би могъл да се определи като либертарна анархия. Имат обаче отлично действаща правосъдна система, базирана на аналитично право, която решава споровете помежду им и при необходимост определя как да бъдат взети общи решения. Когато даден спор засяга и Аугментирани, и особено Стандартни, той като правило се решава според юридическото законодателство на най-ниското участващо стъпало. (Буквата на закона винаги се спазва, но не винаги се тълкува по обичайния начин.) Сърцевината на тази правосъдна система е изградена от синтетични интелекти, създадени от Безтелесните специално за целта. Класически пример е съдът на Свръзката.

Извън правосъдната система, Безтелесните обикновено участват в „работни групи“ или „проекти“, които реално са това, с което Безтелесните се занимават. Един Безтелесен може да участва в неограничен брой проекти, освен ако някой проект не го ограничава в това отношение. Без съмнение най-известният сред Стандартните такъв проект е Свръзката - групата Безтелесни, която се грижи за континуитета на тезауруса на човечеството (част от това ѝ задължение е грижата за Резервата).

Всички такива групи имат правила, които желаещите да участват трябва да приемат, и след приемането си имат за тях силата на закон. Правилата зависят от същността и целите на проекта. Нарушаването им може да доведе до осъждане на провинилия се; присъдите са безкрайно разнообразни и изобретателни. В особено тежки случаи може да се стигне до доживотно (което обикновено ще рече завинаги) заточване на свят-затвор. (Не е известно дали това е най-тежката присъда за Безтелесни, или една от най-тежките, или има и по-тежки.) Често тези „проекти“ се държат един към друг буквално като отделни държави - имат нещо като „дипломатически отношения“, „лица/канали за контакт“ (един вид посланици), и т.н.

Не е ясно има ли случаи, в които Безтелесните воюват помежду си. Стандартните, а и Аугментираните, никога не са се натъквали на преки доказателства за водена между Безтелесни война (нито пък имат идея какви биха могли да са тези доказателства, или как изглежда война между Безтелесни). При пряко запитване Безтелесните дават най-различни отговори. Известно е изследване на Бланкенхорн и сътрудници, направено на Белвю през 840-862 г. ОР. При запитване дали воюват помежду си, как, колко често и т.н., различни Безтелесни са давали напълно различни отговори; най-често дори един и същи Безтелесен е давал на различни интервюиращи напълно различни отговори. При кръстосани въпроси всеки Безтелесен е потвърждавал верността на всички други отговори, давани от Безтелесни (или от него пред друг интервюиращ). Обичайното обяснение е било, че различните интервюиращи имат различна вътрешна представа какво е война и какво не е, дори във всеки различен момент, и опитът на Безтелесните да се съобразят с нея, за да дадат максимално точен отговор, води до напълно различни отговори.

Схема на Безтелесен

Типичната схема на личността на Безтелесен, която изучават Стандартните, е човешка личност като ядро, с добавени огромни възможности за обработка на информация, памет и др., и с инструменти, чрез които да пригажда някои видове околна среда като носител на личността си. Първите Безтелесни са били точно такива, повечето от започващите Безтелесни също минават по този път. В процеса на „израстване“ обаче тази структура се модифицира и усъвършенства по начини, непредставими за Стандартните.

Съществуват и други варианти на личност - например личности, създадени изцяло по изкуствен път. Съществуват личности, които са хибрид от няколко личности (човешки, изкуствени или хибридни), и т.н. Съществуват личности, които е най-коректно да бъдат описани по други начини. Съществуват личности, които принципно не могат да бъдат описани в термини на Стандартни.

Често в един Безтелесен участват „на акционерен принцип“ други. Степента на участие може да засяга или не свободата на личността му, или да има всякакви най-фини нюанси.

Вътрешното устройство на личността на един Безтелесен е сложно. Съществуват няколко основни типа структури - класическа (пирамидална), плоска, хомогенно свързана и т.н. Немалко типове структури не могат да бъдат описани в Стандартни термини. Реално никой Безтелесен не реализира някоя структура в чист вид. Някои използват основно една, с подобрения чрез заемки от другите структури. Други реализират в различни свои части различни структури, създавайки йерархии от типове структури. Трети експериментират с нови структури. Освен това, Безтелесните като правило могат мигновено да променят вътрешната си структура според необходимостта, и често го правят според изискванията на задачите, които изпълняват към даден момент.

Най-добре изучена и най-проста за обясняване на Стандартни е класическата структура. Тя е първата възникнала и Стандартните обикновено я изучават като пример. При нея личността се структурира като йерархия от съзнания. На най-горно ниво съзнанието е само едно - центърът на личността на Безтелесния. Всяко съзнание от по-горно ниво разполага с по няколко подчинени от по-ниско ниво. Съзнанията (терминът е „оперативи“) имат различна при различните Безтелесни и на различните нива степени на автономност и самоосъзнаване. В учебникарския случай те са способни на самостоятелно обмисляне и взимане на решения в рамките на задачата, а също и за странични проблеми и явления, и схващат себе си като част от цялостната личност (реално има както много по-ограничени, така и много по-автономни). Целта на всяко съзнание е да изпълнява - пряко или чрез подчинените си - автономни задачи, спуснати от по-горното ниво. Стандартните обикновено тълкуват тази структура като командна, но това не е напълно вярно - често и в много отношения тези задачи са по-близки до уроци, молби, предизвикателства или какъвто и да е друг вид социални взаимодействия, отколкото до заповед.

Като класически пример за структура на Безтелесен може да бъде дадена тази на Отговорникът на Ортодокс.