Тахити

От Резерватът
Версия от 02:42, 1 април 2015 на Григор (беседа | приноси) (дребни)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
Тахити

Код: 978369-139662
Възел: 611
Релейна
група:
58
Спада
към тип:
Племенни светове

Създаден
от:
Григор Гачев


Светът

Светът е на практика идентичен със Земята като размери и сила на тежестта. Има луна, съвсем подобна на земната. Небето му е малко по-богато на звезди.

Сушата е около 1%, и почти цялата е коралови атоли, рядко вулканични острови. (В това отношение светът е „близнак" на Океания. Отначало дори е носел същото име, но около 320 г. след Разделението е бил прекръстен след референдум.) Климатът варира от класически екваториален до субтропичен към полюсите.

Растителният и животинският свят са прекопирани от типичното за Полинезия преди идването на европейците (както доста често става, с „дребни“ разлики – опасни видове и причинители на болести няма, но пък могат да се срещнат растения и видове, които тогава не са били известни в Полинезия). Много от видовете със стопанско значение, дори ако първоначално произхождат от Полинезия, всъщност са далеч по-късно селекционирани разновидности, с далеч по-добри стопански качества и изискващи по-малко грижи.

История

Проектът за Тахити в самото си начало е бил общ с този на Океания. Скоро след създаването на проекта обаче в поддръжниците му започнали да се разграничават все по-ясно две отделни линии на мислене. Едната настоявала за свят с тези географски особености, но иначе съвременен, технологичен и туристически. Другата - за свят от типа на Полинезия преди идването на европейците, с фиксиран към това време тезаурус. Известно време са били полагани усилия проектът да се запази като цяло, но мнението, че това няма да е възможно, надделяло - и той бил разделен на два проекта. Двата проекта запазили известно сътрудничество и обмяна на идеи почти до подаването си. През първите около триста години след Разделението между двата свята е имало широк обмен на хора, решили, че другият свят им приляга повече. Този обмен е намалявал с времето, за да достигне около 800 г. след Разделението до средния между светове по принцип.

По начало настроенията на Тахити са били определено антицивилизационни. Идеята на света за нормален живот е била, и продължава да бъде, безгрижен живот - риболов, банани, полинезийски танци и какво ли не. Веднъж изолирал се, антиевропейските и антицивилизационни настроения на света са стигнали почти до истерия. Върхът е бил около 300-320 г, когато дори са направили референдум и прекръстили света си на Тахити, само защото „Океания“ им звучало твърде европейско.

Прояви на расизъм или пък дискриминация към имигранти не е имало. Тъй като обаче училищата в класическия им вид са били обявени за „европейска работа“, грамотността на населението е твърде ограничена (над 60% от населението едва срича и се подписва). Много от вождовете смятат, че това е плюс, а не минус на света, защото съответства по-точно на Полинезия, каквато е била навремето (или поне на каквото те знаят за нея).

Настоящето

Имигрирането на света им е разрешено, и се съпровожда с пищни церемонии - имигрантите получават полинезийски имена, приемат ги в семейства, племена и прочее, и т.н. Емигрирането от него - също. Нормалните пътувания извън света (за тахитианци) и на него (за външни лица) обаче са разрешени само „по работа“, и силно се обезкуражават. Към емигрирали и имигрирали това е още по-строго. Ако имигрант напусне света за постоянно, губи доживотно правото да се върне отново на него. Уважителните причини да го напусне само временно се броят на пръстите на едната ръка... Ако роден на света и станал емигрант пожелае да се върне, бива третиран като имигрант.

Извън това, Тахити почти няма изисквания към хората, които желаят да имигрират на него. Формално, ако кандидат-имигрантът е издирван от други светове заради престъпления, може да му бъде отказано - но дори в този случай другите светове трябва изрично да заявят пред ръководството на Тахити, че издирват човека. Закъснеят ли, и човекът вече е приет, вече нямат право на оплаквания. А понякога, ако тахитианците решат, че претенциите им не са обосновани (примерно съответното прегрешение не се смята на Тахити за престъпление), приемат кандидата независимо от всичко. По тази причина дребни престъпници често се опитват да използват Тахити като убежище и често успяват. (Но опитите да продължат да се държат зле там рядко им се отразяват здравословно. Бамбуковите копия могат да са не по-малко смъртоносни от огнестрелните оръжия.)

Светът не приема туристи от други светове. Търговията му с другите светове клони към нулата - почти няма какво да изнася и почти няма от какво да се нуждае. Използването на технологии извън приетия тезаурус е забранено, включително за чужденци. Светът гледа с крайно лошо око дори на климатиците в малкото посолства, скупчени около трансмитера.

Трансмитерът се намира на един по-голям остров от вулканичен произход и е под контрола на комитет, излъчен от всички племена, които са пожелали да участват в този контрол. Уговорката за комитета е, че племе, изпратило свой човек в него, е длъжно да издържа този човек във всяко отношение - и това доста е ограничило броя на желаещите племена. Също така, комитетът е пословичен с безгрижието и безхаберността си - на практика 100% от контрола върху трансмитера се осъществява реално от Релейния свят на Тахити. Цяло чудо е как този комитет изобщо придвижва дори само процедурите по емиграция и имиграция, макар и да са максимално опростени.

Средната продължителност на живота на света е може би около 70-80 години, но това не отразява положението реално. Всъщност тези, които не са загинали като деца или младежи при тайфуни или глупави приключения, обикновено живеят докъм 100-110 години. Повечето от населението дори не знае за съществуването на други светове – не че информацията е забранена, просто рядко някой обсъжда темата. Официално съществуват различни племена, но колкото и да е странно, твърде малко хора отдават някакво особено значение на племенната принадлежност.