Бушидо

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене
Бушидо

Код: 127478-584685
Възел: 611
Релейна
група:
3
Спада
към тип:
Стражеви светове

Създаден
от:
Григор Гачев


Един от двата Стражеви свята във Възел 611.

Светът

Географски светът е планета, подобна на Земята, но с повече и по-малки континенти и множество острови. Сушата е 18% от повърхността. Има две луни, едната подобна на Земната, другата по-далече от планетата и доста по-малка. Населението е около 100 милиона, и подобно на Легиона, раждаемостта се контролира чрез заповеди в посока бърз положителен прираст. Не е ясно дали това не е опит да се съперничи на Легиона.

История

Светът е базиран изцяло на японските самурайски и военни традиции. Над 98% от населението му са потомци в някаква степен на японци и се гордеят с това. Думата „гайджин“ там носи най-различни оттенъци на смисъла, но всички са в някаква степен отрицателни. Официалният език е японският от времето на Разделението, с известно влияние на средновековния. Освен него задължително се изучава и междусветският английски.

Създаден е на базата на проект, популяризиран предимно в Япония. Отначало е имал шовинистични забежки, подобно на Кодзияма, но под натиска на Върховното командване те са били трансформирани в патриотично самочувствие. И до момента расата ямато се смята на света за легендарна, за прародител и източник на всичко най-добро в традициите му.

Възпитанието

На Бушидо изповядват възгледа, че военни заслужават да бъдат само най-добрите. Фактът, че светът им е Стражев, и се налага 99% от населението да бъдат приемани в армията, се приема с въздишка и съжаление. Традиционно за всяка беда се обвинява приемането в армията на хора, които не са достойни за нея. (Щом армията е всичко, е и отговорна за всичко.) Жителите на Бушидо гледат по този повод с леко презрение Легиона - „там приемат в армията и дебилите... докъде стигна светът!“. Затова и обявяването на някого за негоден за военна служба на Бушидо е най-голямото унижение, което съществува. Това е причината там да е позорно например да имаш дете инвалид - защото детето ти няма да го приемат в армията. Това, че не си виновен, или че детето ти е гений в изкуството, е без значение.

На Бушидо се заляга преди всичко върху възпитанието на духа на воините. На Легиона се отдава значение на това да си добър в работата си, на Бушидо - да си перфекционист във всичко. Ако в болницата, където лежиш (вероятно полумъртъв, за да приемеш да влезеш в болница) влезе висшестоящ чин, ти си длъжен да си в съзнание, за да отдадеш чест и рапортуваш (респективно околните са длъжни да те свестят за целта). Ако си със смъртоносна рана, а около теб има по-старши чин, ти нямаш право да умреш, докато той не напусне или не ти разреши - въпрос на чинопочитание е. Допуснеш ли го, си навличаш посмъртен позор.

Всеки военен от Бушидо е безусловно виновен за всяка простъпка на негов подчинен, командир или какъвто и да било съратник. Човек отпреди Разделението вероятно би нарекъл психологията на Бушидо „японизъм на N-та степен“ - такава е. На който не му харесва, проблемът си е негов. И това възпитание в дух е резултатно - на състезания по бойни спортове обикновено състезателите на Бушидо са по-добри дори от тези на Легиона. Физиката и уменията са на практика еднакви, но състезателят от Бушидо е самурай в по-голяма степен.

На повечето Стражеви светове участието на близки роднини в една част се поощрява, или забранява (най-често в някои видове части се поощрява, а в други се забранява - например на Легиона, другия Стражев свят във възел 611). На Бушидо то не се взема под внимание - там се смята, че е постигната независимост на служебните от личните отношения, и наистина е така. Ако синът на командир му е подчинен, и се налага да се избере изпълнител за рискована мисия, шансовете на сина да бъде определен са точно еднакви с тези на другите подчинени. Взимат се предвид всякакви качества, които биха били в плюс или минус, но роднинството е без значение.

Ако някой от Бушидо се провали в изпълнението на задача (като правило по причини напълно извън неговите възможности), той е длъжен да поиска правото да защити честта си. Под това най-често се разбира ритуално самоубийство; в зависимост от подробностите в ситуацията към него могат да се добавят и други неща. (Имало е случаи, когато охранител от Бушидо не е успявал да опази охранявания. В такъв случай е най-нормално той да поиска освобождаване от служба към Бушидо заради дълга си, да се продаде сам в робство, за да издържа децата на убития, а след като те вече нямат нужда от издръжката, да се самоубие.) Липсата на категоричен и оправдателен отказ се смята за заповед за защита на честта. Често дори при такъв отказ воинът смята себе си, и бива смятан от сънародниците си, за опозорен. Легендарни са обаче случаите, когато по забутани светове банди са атакували беззащитни наглед ферми, за да установят, че там рине тора на добитъка продал се в робство войник от Бушидо...

Сравнително малък процент от войниците на Бушидо имат аугментации с военно приложение. (Елитните им части обаче често са повече аугментации, отколкото стандартна биология.) Основното за тях винаги е човекът - той е, който се бие, останалото са просто оръжия. Непредставимо е някой от Бушидо да използва бойните си аугментации за друго освен за изпълнение на бойна заповед. Позор е да го направи дори за да спаси живота си, освен ако не му е поставена задача, която изисква да остане жив. Често аугментирани воини от Бушидо участват в спортни състезания, в които участието с аугментации е забранено, и никой не протестира - но не от страх. Бушидецът никога няма да ги използва за състезателни цели: за него честността стои над победата в спорта.

Роля и слава

Във военно отношение като цял свят Бушидо не е някаква забележителност сред Стражевите светове. (Перфекционизмът често пречи на реалната продуктивност и координация.) Забележителен е обаче със степента, до която е довел залягането на дух, перфекционизъм и дисциплина. Немалко анализи показват, че именно това престараване е причината Бушидо да не е толкова ефективен като Стражеви свят, когато се касае до едромащабни сражения. Никой на Бушидо обаче няма и да помисли да го промени. Къде ги слагат разните класации си е проблем на класациите. Това да са съвършени воини обаче е личен проблем на всеки от тях и те съществуват, за да бъдат такива.

Във Възел 611 е общопризнато, че в случаи на тероризъм или организирана престъпност частите от Бушидо са най-доброто, което може да се използва. Те не знаят що е отказ или страх, не се спират пред абсолютно нищо, готови са на абсолютно всичко и или се справят, или умират. Вземането им в плен е на практика невъзможно, измъкването на сведения от тях чрез мъчения, дроги или почти какъвто и да било друг начин - също. Живият пленник е от полза колкото и умрял, но няма да пропусне нито една възможност да създаде неприятности, колкото и малки да са, и колкото и страшно да е наказанието.

И още по-ужасяваща от всичко това е неподкупността им: няма известен случай някога някой да е успял да подкупи някого от Бушидо, без абсолютно никакво значение на размера на сумата и този на исканата услуга. (Или дори да остане жив след опита за подкуп, ако бушидецът успее да го докопа – а най-често успява. Да предложиш подкуп на някой от Бушидо означава да му заявиш в лицето: „Ти си продажник и предател“. Реакцията е единствено логичната за човек, който съществува, за да бъде самурай.) По израза на бивш гангстерски бос от Арената, „Бушидо са вест от преизподнята“.

(Мрежата, в която той е бил един от ръководителите, и която се е занимавала с уговаряне на двубои и рекет, е била разбита от военна част от Бушидо. Започнало се с отвличането на всичките ѝ ръководители едновременно, по информация, подадена от Сдружението на букмейкърите на Арената. Пленените са били събрани в затвор, охраняван от частта. Първият по азбучен ред е бил попитан за пълната и точна информация за цялата мрежа, изсмял се и е бил бавно печен пред всички с огнепръскачка около 12 часа, докато умре. По време на мъчението няколко пъти си казал всичко и молил за пощада, без никакъв резултат. Вторият се учудил защо го питат, след като първият вече си е казал, и последвало същото, отново без никакво внимание към това, че вече си казва и майчиното мляко. Другите след това отговаряли толкова образцово и подробно, колкото могли; един се опитал да скрие някакъв съвсем незначителен личен детайл, и бил пратен веднага на огнепръскачката. След края на разпита за една нощ били арестувани всички участници в мрежата, събрани в същия затвор, оставени няколко часа да си поговорят с босовете си, и след това привикани и разпитани подробно пред огнепръскачката и останките на тримата. Накрая командирът на частта от Бушидо им издал заповед да не се занимават с престъпна дейност повече, под страх от нова среща... В отчета си командирът посочил, че смъртта на само трима позволила да се проведе успешно общопланетна акция без други човешки жертви, и бил награден от Сдружението на букмейкърите на Арената. За ръководството на Бушидо това било най-стандартният възможен случай на справяне.)

Пак по тези причини войниците от Бушидо са безценни охранители и бодигардове. Официалната охрана на важните личности от Възела като правило е от техните светове, поради церемониални съображения, но реалната като правило е от Бушидо. Смята се, и с доста основание, че на практика е невъзможно да се подсигури по-добра охрана - както като професионализъм, така и като изпълнителност и жертвоготовност, и най-вече неподкупност. Предаността им е точно така абсолютна, както твърдят легендите. Ако атентатор успее да избяга, по морален кодекс бушидецът е длъжен да поиска възможност да го издири и убие. Издирването продължава, докато това стане, понякога десетки години - но резултатът е неизменно един и същ (освен ако издирваният не умре междувременно от друго).

Дългът на охранителя се смята за дълг на Бушидо: всеки от Бушидо е длъжен да му помага с всичко, което той поиска. Ако умре или бъде убит, друг (или други) поемат щафетата - ако е нужно, до последния войник от Бушидо, или до ангажиране на пълната военна мощ на света. Атентат срещу охранявани от Бушидо означава гарантирано самоубийство за изпълнителя. Ако следите не бъдат прикрити достатъчно добре (а това е наистина трудно, когато ги издирва свят с възможностите на Бушидо) - и за поръчителите. По много светове във Възела има гангстерски групировки, които предлагат изпълнение на „мокри“ поръчки; почти никоя обаче не би посмяла да организира убийството на охраняван от Бушидо. При най-малката неперфектност на изпълнението охраната ще надуши групировката и това ще е краят на съществуването ѝ. Името „Легионът“ внушава леден ужас сред ръководителите на светове – но името „Бушидо“ го внушава на абсолютно всеки във Възела, от световните правителства до последния просяк.

Популярно е мнението, че войниците от Бушидо „не са хора, а роботи“, без никакви чувства или емоции - но не е вярно. Никой от Бушидо не би се помръднал от поста си, за да спаси умиращо дете, защото би нарушил заповедта да е на пост. Ако обаче това не противоречи на заповедите му, би свършил всяко възможно добро, отново без да се интересува нито на капка от последствията за него самия - пак е въпрос на чест. Да не помогнеш при нужда, дори без да си длъжен, и дори ако това ще означава смъртта ти, за войник от Бушидо не е просто позор - то е непредставимо. То е постъпка „гайджин“, нещо, което няма как да се случи с войник от Бушидо.