Джуджета

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене

Поява

Признати са за отделна раса петнадесетина години преди Разделението, макар че ги има от поне още двадесет години преди това. Историята на създаването на расата е много оплетена и с много неизвестни. Едно е сигурно - не са създадени от или заради почитатели на Толкиновото наследство.

Смята се, че нещата са тръгнали от експериментална генетична технология, създадена в минния отдел на голям мултинационал. Точните подробности не са ясни, но се смята, че технологията е включвала ръст и физика, подходящи за работа в мини, много голяма физическа сила и издръжливост, минимален интелект, сравнително голяма продължителност на живота (150-200 г.), както и някои особености на психиката, желани от потенциалните работодатели - потайност, затвореност, неприязън към външни хора и др.

Информацията за създаваната технология изтекла и в медиите се вдигнал голям шум за „превръщане на хората в роби“ (твърди се, че в нещата има пръст вътрешно боричкане между отделите на мултинационала, провокирано от агенти на конкуренцията). Към нещата проявили интерес правозащитни организации и държавни органи, и мултинационалът трябвало да се откаже от прилагането на технологията.

Тя била продадена на неголяма генетична фирма, която се опитала да я приведе в приемлив за закона вид и да изчисти грозната ѝ слава, за да може да я продава после. Интелектът бил върнат на нормално ниво, продължителността на живота била удължена допълнително до 300-500 години, много от особеностите на психиката били отстранени, намалени или променени в нещо по-незаробващо. Имиджът на технологията обаче оставал ужасен, не само заради старата ѝ слава. Носели се слухове, че в някои отношения, особено изчистването на психическите особености, фирмата си е свършила работата доста половинчато. (Понякога се подмята иронично, че това важи и за интелекта. Обикновено зад гърба на джуджетата - иначе не е никак безопасно.)

За да променят имиджа, от фирмата заложили на художествени образци - добавили някои външни елементи (бради и прочее), досистематизирали психическата схема и я обявили за Толкиновите джуджета (Преди това никой не я е свързвал с тях.). Това не помогнало твърде много - фирмата в крайна сметка фалирала. Технологията на расата попаднала в ръцете на двама официални купувачи и десетина лицензирани преди фалита, всеки от които претендирал за пълните права върху нея, водел съдебни битки с всички останали и я продавал и пробутвал полулегално в Третия свят и сред бедните слоеве с каквато реклама намери за добре (най-често изтъквайки голямата продължителност на живота и физическата сила). Тази официална история обаче не може да обясни доста от особеностите на расата; вероятно е доста непълна.

Местоживеене

Почти всички джуджета живеят на Толкиновите светове. Толкинови светове без джуджета са рядкост. Малко живеят на други светове.

Особености

Джуджетата са смятани за странна в много отношения раса. Почти всички категорично отричат прогреса и развитието, поне във вида им, който имат предвид обикновените хора. Културата им е странна смесица от войнственост (поне на външен вид) и потайност. Държат се настрана от повечето други раси. Огромен куп неща, касаещи джуджетата, не биват съобщавани на други раси при на практика никакви обстоятелства. Не е ясно какво е направило джуджетата такива. Не е ясно и защо сред тях на практика няма изключения от тези особености. Предполага се, че е някакъв генетичен ефект или ограничения, заложени при първоначалното създаване на расата от минната корпорация. Точни подробности или увереност по въпроса няма.

Класификацията им не е напълно избистрена. Официално се водят като Стандартни с известни аугментации. Продължителността на живота им е между 250 и 500 години (смята се, че по-кратките случаи обикновено са плод на неразбирателства, решени със секири). Бременността трае около година, израстването на джудже до възрастен индивид - около 30 години.

Обикновено джуджетата запазват в пълна степен физическите си и интелектуални възможности почти до самата смърт. Джудже със склероза или старчески маразъм е изключителна рядкост и обикновено не му остават повече от няколко месеца живот.

Интересни са приликите и разликите с Толкиновите джуджета. Жените са не повече от една трета, приличат твърде много на мъжете (включително са им напълно равностойни като физически възможности), и т.н.

Обикновено джуджетата са високи около 1.20 м., тежат около 60-70 кг., изключително широкоплещести са, с широк гръден кош и къси и масивни крайници. Физиката им е невероятно здрава - падане от десетина метра височина (при земна гравитация) рядко им оставя нещо повече от синини. Костите им съдържат въглеродни влакна и флуороапатит, и имат здравината на титанова стомана. Далеч не всяко огнестрелно оръжие е в състояние да пробие черепа на джудже. Сриване на мина върху джудже най-често не успява да му счупи нищо важно.

Джуджетата са консервативни по отношение на много неща, но в никое толкова, колкото в облеклото. Когато си як и издръжлив като тях, шлемът и ризницата се усещат не по-тежки от лека шапчица и лятна риза, а когато си здравомислещ като тях, биват предпочитани пред всяко друго облекло и във всякаква среда. Изключително полезни са срещу врагове и при инциденти, а сред приятели... е, просто не пречат. Освен това са и отлично заменяеми - джуджетата си приличат твърде много като телосложение и ръст, и естествено няма различни мъжки и дамски модели. Под „официално облекло“ джуджетата разбират официални ризница и шлем. (Какво разбират под „еротично облекло“ и дали изобщо имат подобен термин е загадка за всички Класически - вероятно защото надали някой е посмял да попита.)

Странен елемент, подобен на Толкиновия оригинал, са имената на джуджетата - обикновено заемки от имена на околни раси. Сериозно се подозира, че джуджетата имат и „тайни“ имена на хуздул, но към момента няма сигурни доказателства. Запитани пряко, джуджетата обикновено отричат да е така.

Известни са с предпочитание към подземни жилища. Много от джуджешките обиталища на Толкиновите светове биха засрамили и най-буйното човешко въображение. За Гил-Естел, един от световете в Толкиновия възел, се твърди, че цялата суша и континенталният шелф са прокопани от тунели на дълбочина много километри, и че общата дължина на тунелите на джуджетата там е над двеста милиона километра. Никой не е могъл да провери това със сигурност, в смисъл да обиколи всичко, но малкото хора, посещавали тунелите на този свят, твърдят, че изобщо не се учудват на подобно число. Красотата на подземните царства на джуджетата често е впечатляваща, макар и доста различна от тази на елфическите обиталища.

Способности

Физическата им сила и издръжливост са пословични - за джудже цял ден катерене с товар на гръб, два пъти по-тежък от самото него, не се смята за сериозна работа. Средностатистическото джудже би могло с една ръка да вдигне здрав мъж и да го запрати на няколко метра, или с едно стискане да счупи костите на ръката или крака му. (Един от шампионите на Арената по борба, известен като Топуза, е полу-джудже - висок 160 см, тежи около 160 кг без нито грам тлъстини и с юмручен удар смазва черепа на бик.) Затрупано под рухнала мина джудже често успява да си пробие път през стотици метри сринала се порода и да изпълзи без външна помощ. (Това обаче вече се смята за сериозно постижение дори от тях, и за легенда от доста Класически. Обикновено стотина метра подобно ровене отнемат около седмица.) За щастие на другите раси, джуджетата не се интересуват особено от спорт (въпреки че реагират срещу официални забрани за участието им с довода, че това е расизъм).

По интуиция джуджетата могат да разберат (и често да ремонтират) дори непознат им като устройство и принципи механизъм. С лекота разпознават от пръв поглед трудно различими един от друг материали. Имат интуитивна представа кой материал за какво механично нещо е подходящ и кой не. Направени от тях предмети или механични устройства, дори ако са съвсем прости, се ценят наравно с високотехнологичните произведения на Аугментираните. И с право - почти няма случай джуджешката изработка да се повреди, откаже или подведе по какъвто и да било начин. Без да са нечовешки перфектни като изделията на елфите, тези на джуджетата са направени „ама наистина както трябва“.

Джуджетата виждат отлично на тъмно - очите им са чувствителни към инфрачервени лъчи, справят се чудесно и при най-слаба видима светлина, слухът им превъзхожда човешкия и създава пространствено усещане точно като зрението. Обонянието им също превъзхожда човешкото, особено ако се касае до материали. Едно помирисване на въздуха на мина и джуджето ще може цял ден да ви изрежда подробности за нея.

Една пословица гласи: „Джудже без брада може, но без брадва - не“. За джудже без брада не е ясно, подобно нещо е изключителна рядкост, но тежката секира наистина е инструмент, към който джуджетата са пословично привързани. Уменията им с него са близки до тези на елфите с лъка (с тази разлика, че не е известно някой да им е вграждал това умение на генетично ниво). Най-нормална гледка е джудже, което цял ден е ковало желязо с тъпото на брадвата си поради липса на чук, след това да седне да яде и със същата брадва да си отсече филия хляб и да я намаже с масло. А ако някой се подиграе на гледката, рискува да научи още една употреба на брадвата - и то толкова бързо, че да не разбере кога е отишъл на няколко метра от себе си. Джудже с бойна брадва може да бъде спряно като минимум с тежко автоматично огнестрелно оръжие - единичен куршум не пробива лесно обичайните джуджешки шлемове и ризници, а и да ги пробие, е малко вероятно да причини смъртоносна рана. И не с показването, а с употребата на оръжието - джуджетата не знаят що е страх, но знаят твърде добре що е позор.

Известни са като майстори на механичната и ръчна изработка. Скарванията между родове джуджета са чести, но до трайна и непримирима вражда се стига рядко (като не се брои, че временните им вражди често продължават по няколко столетия). В основата на почти всички случаи, когато родове джуджета са търсили заселване на нов свят, стоят точно такива вражди.

Език

Всички джуджета използват помежду си като основен един и същи език - хуздул. Базиран е на Толкиновия оригинал и е сериозно допълнен и разширен от джуджетата (има доказателства, че първоначалното му обогатяване и структуриране е направено от Безтелесни). Не е известно кога и по какъв повод те са го избрали за свой основен език. Освен него, всяко джудже владее поне два-три от езиците на расите, с които контактува. Най-често имат характерен акцент, но има и джуджета, които говорят чужди езици перфектно.

Джуджетата никога не използват хуздул помежду си пред други раси. Причината не е напълно ясна; джуджетата твърдят, че е от учтивост. Официално езикът им не е тайна и другите могат да го изучават. Структурата му обаче е странна и непривична. Твърде малко са тези, които са успявали да овладеят логиката ѝ и да го говорят без грешки. Още по-труден за овладяване е акцентът на джуджетата: единствено елфи или Аугментирани са успявали да го овладеят напълно.

Брак и деца

Обичай на джуджетата е всеки мъж, освен престъпниците, да има право на поне едно дете - ако го пожелае. Бащата се задължава да издържа майката и детето до достигане на зрялост на детето. Майката обикновено редува ражданията - веднъж „се включва в задължение към рода“, като приема който мъж (и каквато издръжка) родът ѝ определи, веднъж избира бащата сама (тогава тя договаря времето и размера на издръжката). Между отделните деца има по-малки или по-големи паузи, през които жените имат задължения наравно с мъжете. Обикновено жените имат по 4-5 деца през живота си, но при нужда този брой може да бъде завишен. И жените, и мъжете запазват плодовитост до двайсет-трийсет години преди края на живота си. Узнаването на тези подробности е струвало на учените-Класически стотици години търсене на джуджета, което биха ги разказали, и невъобразими суми, за да се съгласят дори такива изключения да говорят.

Случаи на деца на джуджета и Класически има, но са много редки. Помежду си джуджетата смятат тези от тях, които биха се обвързали с Класически, за „сбъркани“, но не проявяват дискриминация към тях или поколението им. Поколението може да съчетава черти на Класически и джуджета по всякакъв възможен начин, макар че твърде крайни съчетания обикновено са много редки. Имало е случаи, когато джуджета са осиновявали и отглеждали Класически (както и обратното). Няма известен случай на деца между джуджета и друга раса.

Други