Либра

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене
Либра

Код: 240129-721945
Възел: 611
Релейна
група:
37
Спада
към тип:
Пост-Разделенски светове

Създаден
от:
Любомир Николов


Светът

Планетата е с около 10% по-малка от Земята и с около 5% по-малка сила на тежестта. Върти се около едната от звездите в тройна система, подобна на Слънцето. Другите две са тясна (по астрономическите критерии - на около 2 астрономически единици) двойка, на около 700 астрономически единици от третата звезда. Няма луна, но двойката други звезди в системата дава прилично количество светлина, когато свети нощем.

Сушата е около 30% от повърхността. Климатът е очевидно изкуствено поддържан - умерен навсякъде, от екватора до полюсите. Сезони няма - оста на планетата е почти точно перпендикулярна на орбитата ѝ около звездата.

Историята

Проектът

Както немалко други светове в Резервата, този е тръгнал от проект за обединяване и съхраняване на цялото художествено наследство на човечеството. Идеята е била наследството да бъде съхранявано и достъпът до него да бъде продаван на цени, които хем да са достъпни за всекиго, хем да покриват разходите по съхранението и дообогатяването на библиотеката. По план светът нямало да се занимава с друго.

От Свръзката се отнесли скептично към проекта. Създателите му са били помолени да демонстрират способността да договорят и съхраняват значима част от художественото наследство. Въпреки че имали готовност за поддържане на големи количества информация в електронен вид, се оказало, че авторите на проекта са подценили сериозно обема, който смятали да съхраняват. В добавка, подсигуряването на електронни копия на много от художественото наследство се оказало невъзможно, най-вече заради интелектуални права върху него. В края на дадения срок демонстрацията все още била далеч от поискания минимум, въпреки че авторите отчаяно насъбирали де що могат - от книги и филми, през вестници и репортажи, та до порнографско съдържание.

Авторите на проекта вече на практика се били отчаяли, когато внезапно от Свръзката ги предупредили, че един Безтелесен е решил да се присъедини към проекта им, и да постави в негова услуга ресурси, които можели да решат тези два проблема. Било им казано, че съмненията доколко проектът е жизнеспособен икономически остават, но ако авторите на проекта държат да опитат, ще получат свят. (При условието да не променят проекта си, иначе губят света.) Естествено, авторите решили да пробват. Щом има кой да ходатайства за тях, малко по малко ще се справят някак.

При преселването на дадения им свят те открили, че ги очаква построен и готов за заселване град, около и из който били разположени колосални центрове за съхраняване на информация. Капацитетът на центровете се оказал милиони пъти над планирания от бъдещите библиотекари, достатъчен да поеме не само наистина всичко, създадено от човечеството, но и да продължава да го поема много хиляди години напред. Нещо повече, в центровете вече се съдържала абсолютно всичката художествена информация, създадена от човечеството. Всички книги, всички филми (дори документалните и репортажите), всички новини... И попълването продължавало от само себе си, неясно как. Накратко, библиотекарите разбрали, че „спонсорът“ им е поставил в тяхна услуга ресурси, каквито дори не можели да си представят.

Спонсорът

Всички опити на библиотекарите да благодарят на Спонсора се оказали неуспешни - не можели да се свържат с него, защото не знаели кой е. След неколкократни запитвания от Свръзката им казали, че Спонсорът се е присъединил към проекта им, работи за него, живее на света им и т.н., но не могат да им кажат повече подробности. Оттогава насам всеки и всичко на Либра биват подозирани, че са в крайна сметка Спонсора. Няма обаче случай, поне публично известен, някой да е разбрал истината.

Фермерите

Както и може да се предположи, почти всички светове, чийто тезаурус би им позволил да се възползват от художественото наследство на човечеството, били взели със себе си достатъчно от него. Приходите на Либра клонели към нулата, а съгласно условията на проекта те нямали право да се занимават с друго, освен да се грижат за съхраняваното. След преговори със Свръзката им било разрешено да развият известна обслужваща сфера, но за селско стопанство или промишленост получили категоричен отказ. В продължение на немалко години се изхранвали от каквото успеели да отгледат в дворчетата си „като хоби“. Почти половината напуснали света.

Когато нещата изглеждали вече съвсем зле, светът получил предложение от богат бизнесмен, който искал да използва част от него като курорт. Идеята му била да създаде една идеализирана Япония от средновековието, без самураи и схватки, с мирен и спокоен живот. Библиотекарите щели да получават срещу използването на света им половината от печалбата. Отделно, ако някои от почиващите искали да купят художествени творби, печалбата си била за тях.

Попарени от собствения си опит, те не повярвали, че от подобно нещо могат да се направят пари. Тъй като обаче нямали избор, се съгласили и заделили за бъдещия бизнес половин милион квадратни километра, сравнително близо до града им. Бизнесменът пуснал на няколко мизерстващи свята предложения за работа почти без заплащане, но срещу възможността да се живее нормално, и подсигурил нужния му персонал. За няколко години значителна площ била преобразена и оформена в типично японски средновековен стил. Дървени къщички с хартиени паравани между стаите, оризища, вишневи градини, храмове, прословутите японски бани - всичко било подготвено така, че да оставя усещане за спокойствие и безвременност. Старателно подбраните и генно инженерирани сортове растения давали великолепни реколти с минимум грижа, а малките работилнички произвеждали уникати с висока художествена стойност и пазарна цена. (За начинанието Свръзката направили специално изключение от правилото да не позволяват селско стопанство и промишленост.)

Но това било само страничната дейност. Немалко богати и средно богати възрастни хора идвали с удоволствие сред пасторалната, подготвена в японски стил среда. Немалко от тях дори се заселвали там за постоянно. И когато повечето по-здрави и жизнени от курортистите също започнали да помагат доброволно срещу дребни отстъпки, начинанието се оказало с много прилична печалба.

Когато бизнесменът починал, завещанието му разкрило, че през последните си години той е постигнал трайно споразумение с библиотекарите от Либра. Техният дял в печалбата нараствал до 70%, 20% получавал специален управленски тръст, който надзиравал проекта икономически, а 10% оставали за наследниците му. Така по същество Либра се сдобила с „допълнителен тезаурус“. Като неофициален, той няма признание и право на свой трансмитер, но се справя чудесно и без тях. А приходите от него реално крепят начинанието на библиотекарите.

Мистификациите

Скоро след Преселението библиотекарите от Либра забелязали нещо странно. Архивите им не просто съдържали цялото художествено творчество на човечеството - те съдържали дори неща, които човечеството не било сътворявало. Почитател на Борхес открил в архива издания на „Тльон, Укбар, Орбус Терциус“ и „Доближаването до Алмутасим“. Поклонник на бокса бил ощастливен с документален видеозапис на шампионски мач между Роки Марчиано и Виталий Кличко... Дори най-добрите Аугментирани експерти не успели да установят никакви следи от фалшифициране на книгите или филмите, като се изключи фактът, че са принципно невъзможни.

Ядосаните библиотекари потърсили съдействието на Свръзката, за да помолят Спонсора (никой не се съмнявал, че това е негово дело) да прекрати историята с фалшификациите. От Свръзката внимателно, но категорично им обяснили, че ако Спонсора е решил така, значи си има причини. Като минимум той също е част от човечеството и ако тези записи са негово дело, те също са художествено творчество на човечеството - няма резон да не се съхраняват в библиотеката. Освен това, по думите на Свръзката изразът „невъзможно“ бил относителен, и библиотекарите нямало как да са абсолютно сигурни какво е възможно и какво не. (Някои от школите по физика на Томароа, запитани неофициално по въпроса, се изказали в подкрепа на това мнение. Теорията го показвала, ако и да не били сигурни какво точно трябва да означава то на практика.)