Преден фронт

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене

Що е то

Повечето Безтелесни са задържали развитието си на определено ниво, или се развиват твърде бавно. Някои обаче са решили, че ще се развиват до безкрай, в определена посока или във всички посоки, които са им по силите, с каквато скорост успяват да поддържат. Те биват наричани от Стандартните събирателно Преден фронт.

Терминът е използван за пръв път от Стандартни прогностици още преди Разделението. По данни на Свръзката обаче окончателното самоосъзнаване на Предния фронт като отделна група и „мета-проект“, и изграждането в него на необходимите връзки и структури, е приключило чак след Разделението.

Формално, единствената разлика между Предния фронт и останалите Безтелесни е „идеологическа“ - посветеността на неограниченото развитие. Заради него обаче Предният фронт като цяло включва най-развитите и с най-огромна мощ Безтелесни. Още към момента на Разделението мощта и възможностите на членовете на оформящия се Преден фронт са били напълно непредставими не само за Стандартните и Аугментираните, а дори за немалко други Безтелесни.

Правилата

Заради спокойствието на другите в човечеството (и за собствената си безопасност) членовете на Предния фронт спазват изключително строги правила. Някои от нещата, които се определят от тези правила, са:

  • скоростта на развитие на Безтелесния
  • областите му на развитие
  • дали има право да се развива в тези области сам; ако не - с колко и кои други Безтелесни е длъжен да си сътрудничи
  • доколко има право да пази в тайна какво е открил (като правило няма право; има изключения, но са редки)
  • какви отношения има право да поддържа с другите в човечеството
  • какви структура и качества на личността има право да има

На пръв поглед правилата изглеждат изключително рестриктивни. (По същество те определят на члена на Предния фронт дори какво има право да мисли и какво не.) На практика, по данни на Предния фронт, те дават много свобода - много повече, отколкото биха имали дори повечето Безтелесни извън Предния фронт, ако абсолютно нищо не ги ограничава. Твърди се, че са най-свободните възможни, които все още гарантират някаква сигурност на човечеството. (При тези нива и насоки на развитие е непредсказуемо как може да се промени при опит както опитната постановка, така и собствената ти личност.)

Свръзката твърди, че на няколко пъти интелекти от Предния фронт се е налагало да бъдат „взети под контрол“, заради загуба на контрол върху собствената им личност. Очевидно това се е извършвало пак от Предния фронт, тъй като никой друг няма ресурсите да контролира интелект с такава мощ. Стандартните и Аугментираните никога не са усетили това, и не знаят дори кога и с кого се е случило. (Така или иначе Стандартните и Аугментираните знаят твърде малко за конкретните индивиди от Предния фронт. Не че тази информация се крие, просто не е разбираема за интелекти от толкова нисък клас.)

Неспазването на тези правила води с абсолютна задължителност до изключване от Предния фронт. (Което включва ограничаване на мощта и възможностите за развитие на интелекта.) Ако е необходимо, за налагането им се използва сила, включително цялата мощ на Предния фронт. Този факт води до ефекти, трудно разбираеми за Стандартните, дори ако имаха възможностите да ги преценят. Например нормалните отношения между кои да е двама членове на Предния фронт биха изглеждали на Стандартен като комбинация от всичко възможно - най-братски мир, подозрение, студена война, та до открити военни действия.

Отношение към другите

Поради огромната мощ на Предния фронт неговите членове са длъжни да са перфектно етични към всички останали. Каквото и да било по-малко от това може да е повод за ограничаването на мощта им, включително на възможностите им за развитие - по същество, изключване от Предния фронт.

Любопитен, макар и малко известен момент е, че Предният фронт предлага нещо като „членство“ на „сродните по дух“, тоест търсещите научно, техническо и всякакво друго развитие. Това членство не носи никакви задължения, но и никакви ползи или привилегии, и за почти всички Стандартни е перфектният пример за „празна приказка“. (Възможно е да носи някакви ползи, дори големи, но Стандартните и Аугментираните просто да нямат капацитета да ги разберат и оценят. Екип Аугментирани с огромни възможности са правили анализ на проблема и са стигнали до заключението, че не могат да открият случай, когато членството в Предния фронт да е донесло полза на Аугментирани или Стандартни, но и не намират в такъв случай оправдание за него - хипотезата за „чист пиар“ е отхвърлена.)