Управлението на тезауруса
Основната задача на Свръзката е управлението на тезауруса на човечеството.
(Всяко взаимосвързано количество информация може да бъде наречено тезаурус. То може да бъде отделна дума, книга, песен, културата на народ, всичките достижения на човешката цивилизация... Тезауруси могат да включват в себе си други тезауруси. Подчиняват се на законите, които управляват информационни набори и кибернетични системи.)
Това управление има много аспекти. Разбираеми за Стандартни са само някои от тях.
Разширяване на тезауруса
Човечеството открай време се стреми да натрупа повече познания - иначе казано, да развие познавателния си тезаурус в посока напред. Същото може да бъде вършено и в други посоки. Всичко това може да бъде вършено не само с тезауруса в сферата на науката, но и в сферата на изкуството, на физическото съществуване и в много други сфери. Вършенето му във всички посоки във всички възможни сфери представлява като цяло разширяването на тезауруса на човечеството.
Посоките на развитие
Често мнение е, че развитието на науката е откриване на все по-сложни и фини неща. Напълно е възможно обаче да се върви в обратната посока - да се търсят все по-прости, базови и общи неща. Както търсенето на все по-сложни и фини неща може да има много посоки, така може да има много посоки и търсенето на все по-базови и общи неща. Ако първото е развитие „напред“, второто може да бъде наречено развитие „назад“. Всяко от двете прибавя нови неща към познанията ни и така ги обогатява.
Науката може да бъде развивана и в алтернативни посоки. Някои от тях например може да съдържат определени разминавания с реалността, но да са полезни заради различния поглед върху нея, който дават. Други може да правят опити да я развиват на напълно различна, често произволна база. Трети могат да създават нови, дори наглед безполезни научни дисциплини, и така да се опитват да развиват науката накъдето иначе не би се развила. Всяко подобно развитие може да бъде описано като посока, различна от „напред“ и „назад“. Всяка посока, която има задоволителен шанс да допринесе с нещо за разбирането ни на света, може да е полезна.
Сферите на развитие
Често мнение е, че развитието на човечеството е развитието на науката. Развитието на технологиите обаче също е очевидна форма на развитие, близка до развитието на науката и тясно свързана с него, но все пак не точно същата. По същия начин, развитието на изкуството също е вид развитие на човечеството - изкуството ни дава разбиране, гледни точки, начини на мислене и т.н., които без него не бихме имали. Развитие е и например увеличаването на богатството на генофонда на човечеството.
Възможни са и много други сфери на развитие. Някои от тях биха били наглед безполезни сами по себе си, но биха обогатили цялостното развитие до степен да си струва влагането на ресурси в тях.
Дивергиране на тезауруси
Част от разширяването на тезауруса на човечеството, с което се занимава Свръзката, е създаване на специализирани дивергирани тезауруси. Те представляват групи хора - Стандартни, Аугментирани или Безтелесни - които са насочили усилията си в определена насока на развитие. Когато става дума за Стандартни, а често и за Аугментирани, тези групи обикновено са светове или тезауруси в Резервата. Такива светове са например Ортодокс (специализиран вид църковно-религиозен), Готам (готически, базиран на произведения от изкуството), Уудсток (базиран на хипи-движението), Икс (научно-технически)... Насочването на усилията в определена насока и изолирането в известна степен от другите насоки на развитие спомагат за постигането на резултати в нея.
Самата идея за Резервата като система от светове, повечето от тях специализирани в различни насоки на развитие, е подчинена именно на тази задача.
Поддържане на континуитета
Континуитетът на тезауруса е неговата непрекъснатост. Разнообразието на културите и посоките на развитие в човечеството е колосално и непрекъснато расте поради разширяването на тезауруса му. Би било много лесно някои от тях да се откъснат и де факто да изгубят връзката (в смисъл взаимното разбиране) с останалите. Част от управлението на тезауруса на човечеството е грижата това да не се случва. Начините са всички възможни - от издирване или дори създаване на подходящи междинни звена, та дори до временно задържане развитието на тезауруса в някои насоки, докато не се подсигури здравата му връзка с цялото.
Хибридизиране на тезауруси
Представлява комбиниране на два тезауруса. Целите са две.
Едната, очевидна за повечето Стандартни, е създаване на междинни звена, които да свързват по-различните. Целите са най-различни - разбирателство, обмяна на информация и т.н. (При твърде различни тезауруси редаването на информация през междинни звена често позволява повече от информацията да бъде разбрана от получателя, отколкото при пряко предаване. Това важи включително в случаите, когато по-развит тезаурус, примерно Безтелесен, се опитва да разбере по-малко развит, примерно тезаурус на Стандартни, и да извлече максимума от тяхната информация.)
Втората е създаването на продуктивни „хибридни“ тезауруси. Същността на процеса е подобна на хибридизирането в биологията: то дава поколение, което има по-добри качества от родителите. Както и в биологията, колкото по-далечни са два тезауруса, толкова по-трудно е успешното им хибридизиране, но толкова по-качествен (до една степен на раздалечаване) е хибридът. Получените хибриди понякога проявяват добри качества, които са трудни за предсказване дори от Безтелесните.
Цел на обогатяването
Полученият обогатен тезаурус се използва от Безтелесните. От резултатите му често извличат полза и Аугментираните, а когато някой от хибридизираните тезауруси е на Стандартни - и Стандартните. В известен смисъл по-развитите нива отглеждат по-неразвитите нива като добитък. За щастие, клане в буквалния смисъл на думата няма, а доенето и стригането е чрез използване на получената информация и не лишава отглежданите от нищо. (Това не значи обаче, че Стандартните биват пазени да не правят грешки, независимо колко тежки - с изключение на пълно самоунищожение, и то ако тезаурусът им е уникален.)
В Резервата често се спекулира, че Безтелесните имат точно толкова малко скрупули към Стандартните, колкото пастир към добитъка си. Това е и вярно, и невярно. От една страна, Безтелесните наистина нямат много скрупули към някой толкова зад тях като развитие. От друга, базовите и очевидни (за Безтелесните) „правила за отглеждане на добитъка“ включват етичност към Стандартните, която за тях изглежда съвършена или много близка до съвършена. Така че Безтелесните наистина нямат скрупули, но това е на ниво, което изисква възможностите на Безтелесен да разбира етиката, за да бъде усетено.
Необходимостта от по-неразвитите звена
Често се смята, че Безтелесните поддържат съществуването на Стандартните и Аугментираните по милост или като забавление. Това не е вярно. Една от причините е, че по-малко развитите части на човечеството са ключово необходими за процеса на разширяването на тезауруса. Безтелесните често привеждат следното опростено обяснение:
Опростено за по-лесно разбиране може да се каже, че системата от познания на човечеството расте в две посоки. „Нагоре“ - към извеждане на все по-сложни познания на базата на известните вече. И „надолу“ - към наблюдение на реалността, и търсене на все по-основни закони на базата на придобитата от наблюдението информация, която досега не сме имали. Схемата може да се уподоби на строеж на кула: нагоре се добавят нови етажи, надолу се иззиждат по-дълбоки основи.
Тъй като растежът „нагоре“ е извеждане на правила на базата на вече познатото, кулата не може на по-горен етаж да бъде по-широка, отколкото на по-долен. (Дори да бъде точно еднакво широка е непостижимо на практика.) Така че този вид растеж добавя „височина“, но не и „ширина“; усложнява наличния тезаурус вътрешно, но не увеличава размера му (всичко ново е потенциално изводимо от вече наличното). И тъй като кулата на практика се стеснява нагоре, потенциалната ѝ височина е ограничена: в развитието не може да се стигне твърде далеч. Ако строителите „нагоре“ искат да строят по-нависоко от тази максимална височина, те трябва да се върнат надолу, да открият етаж, на който кулата е била неоправдано стеснена, и да я разширят там колкото може - или дори да се върнат най-долу, и да строят още по-долни основи, по-широки от наличните. (Второто е по-ползотворно, но много по-трудно.)
Без съмнение, един учен от 21 век може да наблюдава света много по-пълноценно от един пещерен човек, и да открие много повече нови неща, чрез които да разшири основите на тезауруса. Проблемът тук е какво той принципно би се сетил да наблюдава - все неща, унаследени пряко или косвено от пещерния човек. Ако иска да се сети да проявява интерес към абсолютно нови и неподозирани неща, ще му е много по-лесно да загърби планините си от познания, и да се върне към пещерния човек - там познанията са плитички, и не те увличат толкова силно в себе си, скривайки каквото е извън тях.
Също, един Безтелесен спокойно би могъл да моделира в пълна точност колкото пещерни хора си иска, и да заобиколи това ограничение. Проблемът обаче е в разликата в развитията и в правилото „виждаме каквото знаем“: той тълкува нещата не точно както пещерните хора (истински или моделирани в него), не разбира нещата съвсем като тях, и колкото по-непознато му е нещо, толкова по-вероятно е той да го пропусне, или да не го оцени. (Реалният живот предлага много повече възможности от шаха; пълната преценка на абсолютно всички възможности и развития е извън капацитета на Вселената като цяло. Също, моделът на пещерен човек ще е базиран на тези природни закони, които Безтелесният познава, и ще е безполезен в търсенето на тези, които той не познава - а пък иначе е безсмислен...)
Оттук следва парадоксален (за Стандартните) извод: по-развитите могат да научат най-важните и ключови за тях неща именно от по-неразвитите. Иначе казано, Безтелесните се нуждаят от Аугментираните и Стандартните, и от голямото разнообразие между тях. Ако Резерватът не съществуваше, Безтелесните би трябвало да го създадат изкуствено. (Някои учени в Резервата предполагат, че те са манипулирали развитието на човечеството в тази насока с цел Резерватът да се появи; други обаче са доказаи, че човечеството би се развило в тази насока и без необходимост от манипулации.)