Уудсток

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене
Уудсток

Код: 150869–277519
Възел: 611
Релейна
група:
28
Спада
към тип:
Развлекателни светове

Създаден
от:
Димитър Стефанов


Светът

Развлекателен свят, специализиран изцяло в музикални концерти, съмнителни спиритуални практики и харесван от туристите заради либералното отношение към всякаквите видове наркотици. Основан е от нео-хипита, ню ейдж последователи, еколози и т.н. от всякакви националности. Общото между основателите му е била идеята за свободата да правиш каквото си искаш, без да пречиш на останалите.

Светът прилича доста на Земята. Има една луна, малко по-голяма от естествения спътник на Земята. Климатът е субтропичен почти навсякъде - единствено към полюсите преминава през умерен и стига до субполярен, но това реално са необитаеми земи. Континентите са три - еквивалентите на Северна и Южна Америка са широко свързани, както и тези на Европа, Азия и Африка. Третият континент съответства на Австралия. Острови почти няма, малкото налични са ненаселени. Реално към 972 г. след Разделението единствено Америка е заселена, като Уудсток има договорка със Свръзката да допуснат друг тезаурус на големия континент, ако се наложи.

Като цяло популацията на Уудсток расте незабележимо бавно. Светът е достатъчно устойчив, самоиздържащ се и дори реално построен до голяма степен според принципите на хипи-движението от 60-те години на 20-ти век.

История

Първоначално Свръзката са реагирали отрицателно на идеята за още един хипи-свят (това нито е първият, нито последният подобен проект). Основните им забележки са били срещу липсата на икономика. Очакванията към подобен свят са буквално да умре до глад до няколко години от заселването му. Проектът на заселниците за Уудсток обаче се оказал сравнително добър и след доста редакции от страна на Свръзката получил одобрение.

На Уудсток е изпълнен един интересен експеримент – това е свят без пари. За да се постигне това, се е наложило Свръзката да се погрижат за подтискане сред жителите на света на желанието за притежаване повече от „необходимото“.

На този свят почти всичко е общо и безплатно. Изключения разбира се има – дрехи, дребни лични вещи, книги, музикални инструменти (особено), пособия за рисуване и т.н... Жилищата и автомобилите например обаче са общи - ако имаш нужда от автомобил, за да стигнеш донякъде, се качваш на най-близката паркирана кола и потегляш. Или просто махваш на минаващ автомобил - ако не е претъпкан, никой няма да откаже да те вземе. Както и никой няма да откаже да те подслони, ако имаш нужда.

Другата по-сериозна модификация на обитателите на Уудсток е свързана с агресията. Тъй като дори и сред такива миролюбиви индивиди като хипитата от време на време прехвръкват искри е взето решение от заселниците (и одобрено от Безтелесните) агресията да бъде канализирана, така че да не е насочена към хора (или живи същества въобще), а към себеизразяване чрез някакво изкуство. Основно се набляга на музиката, но често и живописта и литературата са подходящ отдушник. Интересното е, че музиката създадена по този начин е наистина въздействаща и е в най-добрите традиции на психеделичния рок... Посетителите на света също биват модифицирани за намаляване на агресията при преминаване през трансмитера към него. (Способността да я канализират в творчество се заплаща, ако и не скъпо.) При връщането им модификацията се премахва.

Икономика

Развита промишленост няма, икономика на практика също. Единствено в комуните има нещо като селско стопанство, но на доста примитивно ниво. Сортовете земеделски култури, които се отглеждат там обаче не изискват големи грижи и дават добър добив, а и повечето неща могат да се консумират направо - дори да се разчита само на тези стопанства, основната прехрана на света би била осигурена. Почти всичко извън нея обаче идва от външни светове.

Обработването на земята е изцяло на доброволни начала. Обикновено и за доста мързеливите хора идва моментът, когато им омръзва да само да лежат и започват да се занимават с нещо. И тъй като не можеш по цял ден да свириш, композираш, пишеш стихове или рисуваш, немалко хора се обръщат към земеделието - по-скоро като хоби, но и малкото положен труд покрива най-острите нужди.

Комуните са напълно отворени – всеки е свободен да идва и да си отива, да полага колкото труд прецени и да ползва продукцията отново по свое усмотрение. Излишъците от произведеното отиват към кухните, които се грижат да хранят хората извън комуните.

Доста потребителски продукти се създават на Уудсток и без да има сериозна промишленост – например ръчно плетените дрехи, или пък дървените, глинени или порцеланови съдове са любими сувенири за туристите. Майсторите им ги правят ръчно и заради любовта към правенето, така че всяка бройка е уникална и ценна. Изработката е бавна, но продуктът е изпипан до последния детайл. Съответно, по-трудните и бавни за правене неща трябва да бъдат заслужени - предостатъчно хора на Уудсток правят музикални инструменти, но трудно биха направили нещо за случаен човек. Трябва или да познават добре получателя, или той да е твърде заслужил. В крайна сметка обаче немалко от създадените произведения на изкуството напускат света. Спечеленото (ако това, което изнасяте от света, не е направено лично от вас или лично за вас, трябва да го платите) постъпва в банкова сметка, обща за целия свят.

Без туристите Уудсток не би бил това привлекателно място, което е. Надали ще загине от глад, но храната би била доста по-еднообразна. А и най-вероятно хората биха започнали да възприемат земеделието като работа, а не като хоби, след като си си отпочинал. Така че Уудсток и туристите са в интересна симбиоза: туристите си плащат такса за престой (според колкото преценят, че си заслужава, или пък могат да отделят), която постъпва в сметката на планетата. До този момент сметката не само не е оставала празна, но и винаги е била прилично заредена. Как ще е занапред само времето ще покаже. Също, туристите вършат немалко от работата в селското стопанство (и така засрамват по-мързеливите измежду постоянните жители на света).

Всъщност работата със сметката на планетата е единствената работа, която местните не харесват, но трябва някой да я върши. На Релейния свят на Уудсток нямат подобно желание, Безтелесните също са отказали. А купуването на каквото и да е от други светове е срещу пари. Ето защо на ротационен принцип (освен когато няма доброволци) се подбират хора, които да се грижат за сметката на Уудсток, за комуникацията с останалите светове, за поръчки на различни необходими предмети, започвайки от класическия пример – блокчета шоколад и стигайки до сериозни неща като резервни части за електрическа централа.

Обществото

Уудсток си е спечелил, с пълно право, славата на място където човек може да се отпусне и поне за седмица да забрави проблемите си. Приятна обстановка сред хубава музика, свободни наркотици и усмихнати хора с пъстри дрехи - какво по-добро за отпускане?

Стъпи ли турист на Уудсток, е напълно приравнен към местните. Разлика в отношението към него, правата и задълженията няма. Може да лежи по цели дни и месеци (и доста гости, особено от здравата работещи светове като Белвю и Акура го правят), да присъства на купони и концерти и въобще да прави каквото му душа иска. Но и при туристите се забелязва промяна в отношението към работата. След известен период на тотално мързелуване идва и моментът, в който или се прибират по родните си светове и към стария си живот, или лека-полека започват да се включат и в работния и креативен процес на света.

На Уудсток медицината не е толкова добре развита, колкото на повечето индустриални светове, но реално средната продължителност на живота е доста висока. Освен при спешните случаи, когато човек има нужда от неотложна медицинска помощ, почти всички останали здравни проблеми се решават сравнително благополучно от техниката. Лечебните машини не са рядкост на Уудсток. Понякога идват по поръчка от външни светове, друг път туристи, които питаят добри чувства към света носят морално остаряла, но технически изправна техника. Доброволци, които да работят като лекари на дежурство, почти няма - но никой на Уудсток, който има някакви медицински познания или умения, няма да откаже помощ на заболял.

Въпреки свободния достъп до наркотици (или именно заради него), истинските наркомани сред местните са твърде малко. Оказва се, че около 7% никога не са опитвали наркотици, други 11% твърдят, че вече са загърбили изцяло този период от живота си, а повечето от останалите просто пробват веднъж-два пъти седмично по някой лек наркотик. Това за съжаление не важи за туристите, които понякога идват от светове, където дори и такива сравнително безобидни субстанции като черният шоколад или кафето са под възбрана. Разбираемо е, че в очите на този тип туристи Уудсток е просто място за евтини забавления. Но прави впечатление и друго – кривата на употреба на наркотици рязко намалява, когато някой остане на Уудсток повече от два месеца. И съответно се вдига около месец преди заминаването от света.

Въпреки, че Уудсток е основан до голяма степен на хипи-движението, явно потомците на някогашните хипита са разбрали, че все пак между свободната любов и свободния секс има разлики и те са съществени. Поради това безразборните сексуални контакти на този свят клонят към изключенията - основно се случват на туристи. Местните предпочитат по-дългосрочни връзки от по двама, трима или няколко човека в градовете или връзки в комуната. (Ако гост дойде в някоя комуна първо трябва да усети духа на комуната, а едва след това да бъде приет като пълноправен член.) Ревност на Уудсток практически няма в резултат от вече спомената модификация, което прави тези връзки достатъчно стабилни.

Децата на Уудсток се отглеждат от родителски колективи до момента, в който могат сравнително сами да се грижат за себе си. След това ги пускат да опознават света чрез игри с други деца. Липсва познатото привързване на дете към майка му, тъй като от най-ранна възраст детето е заобиколено от много жени и мъже, които възприема по сходен начин. Разбира се някои хора предпочитат добре познатия семеен модел, но дори и в тези случаи децата още като малки - 2-3 годишни започват да се интегрират с другите деца.

Различията

Първоначално на Уудсток за никаква работа не е ставала на въпрос – светът е бил пословичен със своето dolce far niente. Но постепенно хората освен с „философски“ разговори, концерти и нищоправене започват да се занимават първо със земеделие, след това с разни по-дребни неща ръчна изработка, докато се е достигнало до сегашния момент, когато светът реално може да се самозадоволява (макар и да би бил доста беден без доходите от туристите). Тук идва и разделението на местните на два „враждуващи“ лагера. Консерваторите (колкото и странно да звучи тази дума за едно хипи) предпочитат светът да си остане творческо-мързелив. Вторият лагер искат да продължат да развиват света в насока повече самостоятелност и безпарична промишленост и цивилизация, доближавайки се до анархокомунизма. От време на време представители на тези две групички водят разгорещени, но добронамерени (впредвид на ограничената агресивност) и краткотрайни спорове. Това разделение е най-близкото до политическо, което съществува на Уудсток.

Учени прогнозират, че има вероятност ако различията между двата лагера се задълбочат експериментът с хипи-светът да се раздели на две части. Предполага се, че в местната Америка ще останат представителите на първоначалната идея, а в по-големия континент анархокомунистите ще се опитат да изградят общество по свой вкус.

Спорен въпрос е доколко един такъв свят има бъдеще и най-вече какво развитие има за хората на него. Факт е, че едни от най-добрите форми на изкуство се раждат там. Присъствалите на близо месечния фестивал Уудсток (нима очаквахте друго име?) твърдят, че такова нещо не може да се види никъде другаде и дори и само за това си струва човек да посети света. Не са малко случаите на туристи, които решават да се заселят за постоянно - пречки няма. От решилите да се заселят обаче повечето не издържат дълго - решават, че твърде много мързел на едно място не е на добре и се връщат откъде са дошли. Но пък точно техните описания на света и на причините защо са се върнали довеждат нови и нови туристи, с което кръгът се затваря. Раждаемостта на света е доста висока, но немалък процент от децата решават да търсят реализация на друго място и да се влеят в редиците на милиардите трудещи се в Резервата.