Пътят на Аллаха

Пътят на Аллаха
Код:	412051-041042
Възел:	611
Релейна група:	55
Спада към тип:	Конфесионални светове
Създаден от:	Григор Гачев

Официално го причисляват към Конфесионалните светове, раздел „Ислям“. Ислямът не е институционализиран като официална религия (светът няма каквито и да било институции), просто е нещо като обичай, условен начин на изразяване на отношението към Създателя. Не е ясно дали не е причислен там просто защото все трябва да е някъде.

История

Създаден е по идеите на Хасан Набиб, сирийски мислител и философ отпреди Разделението. Той формулира идеята за доближаването до Бога като много продължителен, но не безкраен път, и го описва като пътуване през пустиня. (Идеята вероятно е взаимствана от юдаизма.) Набиб обаче твърди, че обетована земя по този път няма. Понякога има оазиси, в които можеш да си починеш от пътя (или да останеш завинаги, ако чувстваш, че си стигнал докъдето можеш), но в края му те очаква единствено извисяване до Бога, че накрая ти сам ставаш Бог, и така се обединяваш с Бога (тъй като той може да има всякакви проявления, но в същността си няма как да е повече от един).

Набиб умира малко преди Разделението; групичка негови последователи обаче успява да издейства отделен свят за себе си и за желаещите да се присъединят към тях.

Ръководство

Светът няма официални ръководни структури. Отговорникът му, избиран от и сред местните шейхове, бива смятан за „пръв сред равни“, и е единствената по-представителна фигура. По традиция Отговорникът посочва своя наследник; ако умре, без да го е посочил, започна едногодишна процедура по избиране на нов Отговорник. През това време длъжността се изпълнява от временен Отговорник, който няма право да бъде избран за постоянен. За времето от създаването на света това се е случвало три пъти (единия път - при основаването му). Последните два пъти за ВРИД Отговорник е бил избиран Безтелесен (един и същ и двата пъти - X2867865549732304512).

Светът

Светът е очевидно нарушение на законите на физиката - площта му се простира до безкрай във всички посоки (или поне в никоя не е имало случай да се достигне до край или отново до познати земи), и слънцето изгрява и залязва навсякъде по едно и също време. Луна няма, но небето му е изключително богато на звезди - нощем е светло почти като в земна лунна нощ. Правени са многобройни физични опити с цел установяване на истинската му природа. Всички са показали каквото виждат очите: плосък свят без край, без въртене, и т.н. Как точно е възможно подобно нещо не е известно.

Свръзката са отказали информация по въпроса.

Географски представлява пясъчно-скалиста пустиня с оазиси из нея. Оазисите се срещат веднъж на няколко дни пътуване; твърди се, че почти няма случаи между два оазиса да се пътува по-малко от три дни, и че дори ако тръгнеш без посока, най-много до петнайсет-двайсет дни ще намериш оазис. Размерът им е различен - от групичка дървета, скупчена около изворче и широка не повече от двадесетина крачки, до зелени площи с езера и реки в тях, широки по десет и повече километра. В по-големите, а и в някои по-малки има постоянно население. Най-големият известен към момента оазис има диаметър около шестдесет километра, и се намира на петдесетина дни път на запад-северозапад от трансмитера. Смята се, че в него живеят към тридесет хиляди души, и постоянно има още около двадесет хиляди гости.

Дъждът е рядко явление - пада около веднъж на два-три месеца и обикновено е проливен, но кратък. Както във всяка пустиня, след дъжд внезапно изникват безброй растения, израстват, цъфват, връзват и умират за няколко дни, и отново царуват пясъкът и вятърът. Пясъчните бури - самуми - са чести, но нямат силата и продължителността на сахарските самуми, и представляват заплаха за живота само за особено неподготвени и непредвидливи поклонници (всъщност, няма документиран случай поклонник да е загинал вследствие на самум). Твърди се, че по време на самуми се случват най-невероятни неща; документирани са случаи, когато поклонници са били пренасяни от тях на огромни разстояния, неизвестно как (понякога - дори на други светове).

Поклонниците

Традиционно на Пътят на Аллаха идват хора, решили да търсят Бог; твърди се, включително от Безтелесни, че там Бог може да бъде открит. Пристигналите, наричани поклонници, просто тръгват нанякъде - накъдето и да е. Достигнат ли до оазис, те обикновено спират, почиват си, запасяват се с вода и храна (ако я има), и продължават.

По-голямата част от поклонниците в крайна сметка прекратяват пътешествията си и отпътуват от света. Известна част се заселват в оазисите, и се превръщат всъщност в населението на света. Известна част просто изчезват, вероятно или загиват в някоя пясъчна буря, без да оставят следа, или се заселват в оазиси, толкова отдалечени от трансмитера, че от тях не достигат обратно сведения. (Имало е случаи поклонници да откриват селища, построени преди тях от други поклонници; около 890 г. след Разделението поклонници откриват в оазис на около 8500 км на североизток от трансмитера голям изоставен град, построен вероятно около сто-сто и петдесет години преди това.) Местните жители твърдят, че някои от последните сигурно достигат Бога, и затова не се връщат никога повече.

Особености

Странна особеност на Пътят на Аллаха е, че там не се раждат деца („На пътя на Аллаха не можеш да се родиш - човек избира сам да върви по него.“). Цялото му население се състои от пристигнали и заселили се там поклонници. Причините за това не са известни. Вай-нормално нещо е поклонник, които има няколко деца, да живее на този свят дълго време, без да може да създаде дете, и след напускането му да има още няколко. За пристигнали на света бременни жени бременността спира развитието си, докато се намират там, и след отпътуването (ако не останат там завинаги) продължава, все едно не е спирала - включително ако са вече на преклонна възраст. Отбелязано е, че поклонниците там рядко се сещат за секс; имало е обаче предостатъчно опити специално да се създаде дете там, или да се разбере защо това не е възможно. Някои от опитите са били извънредно добре подготвени и настойчиви, всичките обаче - неуспешни. Друго почти непознато там явление са престъпленията - има документирани случаи на кражби, и един-два дори на убийства, но това е всичко, за почти хиляда години на свят с десетки милиони хора на него.

На света се срещат и други аномалии, често непредсказуеми като разнообразие. Неизброими са случаите на пророчески сънища или знамения. На няколкостотин километра на юг от трансмитера, в не по-голямо от петдесетина крачки оазисче, живее и помага на пътниците старец, за който се твърди, че е на над четиристотин години. Близо до един от големите оазиси има планина, която завършва с висок над петстотин метра връх с идеално отвесни базалтови стени, гладки като стъкло. Всички опити да бъде изкачен са се проваляли. Водата на един от шестте извора в оазиса Саккул, ако се пие на място, лекува безотказно косопад и плешивост - изчезват след няколко седмици пиене, никой не знае защо и как. Близо до средата на пътя между оазисите Нахаб и Хазми, ако забиете вилица в земята, можете да поставите друга права върху нея, трета върху втората, и така - доколкото високо можете да достигнете. И те стоят и не падат; получава се единствено с вилици и с нищо друго... Причината за тези аномалии не е известна. Предполага се, че някои може да имат нещо общо с необичайността на света, но истината знаят само Свръзката.