Свръзката
Още преди Разделението, с увеличаването на броя на Безтелесните и появата между тях на по-развити и по-малко развити, е била осъзната необходимостта от запазване на континуитета на човечеството. Казано с други думи, и най-изостаналите хора, както и най-напредналите, да поддържат каквато е възможно връзка помежду си. И доколкото е възможно и оправдано във всеки конкретен случай, да се чувстват части от едно цяло.
За целта група Безтелесни създават специален проект, който е известен между Стандартните като „Свръзката“. Към 950-1000 г. след Разделението това е най-големият проект на Безтелесни (доколкото проектите им има как да бъдат сравнявани по големина), а също и най-старият активен. С напредването на Предния фронт Свръзката продължава да расте и да покрива все по-голям диапазон от развитие. Понякога този растеж налага коренни промени в структурата ѝ (за които Стандартните, а и повечето Аугментирани често изобщо не разбират).
Към основната задача на Свръзката - поддържането на континуитета и разширяването на тезауруса при възможност - при Разделението е била добавена още една. (За повечето Безтелесни това са два аспекта на една и съща задача.) Това е дивергенцията и хибридизирането на тезауруси, с цел обогатяване на цялото. Решенията при разделяне, присъединяване и прехвърляне на светове между групи реално се базират основно на тази задача (въпреки че официалните мотиви може да са най-различни).
Стандартните виждат реално само тази част от Свръзката, която оперира на техните нива на развитие. Като брой индивиди този диапазон от нива вероятно е най-населеният в диапазона на развитие на човечеството (въпреки че понятието „брой индивиди“ е доста относително при Безтелесните), но в същото време той е нищожна част от диапазона на развитие на човечеството, вероятно под една стотна от процента. Поради това тук работят повече Безтелесни, отколкото в която и да е друга част от диапазона на Свръзката, но тук се използват твърде малко от пълните ресурси на Свръзката. (Това твърде малко обаче далеч превишава всичко, което един Стандартен изобщо би могъл да си представи.)
В Свръзката участват далеч не само Безтелесни. За нея работят и много Аугментирани. Част от тях - към поддръжката на системата трансмитери на Резервата. Друга част - пряко по подпроекти, някои от тях вътре в Резервата, други може би дори извън него. Персоналът от Стандартни на трансмитерите по същество също работи за Свръзката. Твърди се, че има и Стандартни, които работят пряко по нейни проекти из Резервата или дори извън него, но няма достоверни доказателства. Вероятно за Свръзката работят и други групи Стандартни, по задачи вътре в Резервата. Отделно от това, много често групи Стандартни или Аугментирани биват използвани от Свръзката, без дори да го подозират.
Най-близкото до ръководство, което Свръзката изобщо има, е група специално създадени интелекти, които да бъдат арбитри при разрешаване на спорове. Те не се самоосъзнават като личности и нямат цели извън това да разрешават споровете в Свръзката по оптималния възможен начин. Всеки член на Свръзката може да контролира това им качество - достъпът за изучаване на структурата им е публичен. Всеки от участниците на Свръзката е безусловно длъжен да им предоставя всичките ресурси, информация или каквото и да е, което те сметнат за необходимо да поискат (това е условие за участието в проекта). Решенията им са закон за всеки участник в Свръзката. Неспазването им води до наказания, съобразени с характера на престъплението и неспазването. Предварителното съгласие с приемането на тези наказания е условие за участието в проекта. Налагането на наказанията се извършва пак от тях; за целта те често използват ресурсите на останалите интелекти от Свръзката.
Безопасността на човечеството формално също е задължение на Свръзката. (Реално за това се грижат и всички или почти всички Безтелесни и голямата част от Аугментираните, всеки поотделно. Голямата част от ресурсите, които биха били използвани при наистина голяма опасност за човечеството, обаче биха дошли от извън Свръзката, по-точно от Предния фронт. Макар че формално не са подчинени на Свръзката, реално Върховното военно командване на Резервата и полицейските сили в него работят за същата цел.) Формулировката на възможните опасности за човечеството е създадена от Предния фронт, непрекъснато се допълва и уточнява от него, и пълното ѝ разбиране е по силите само на интелект от това ниво. По-слабите нива на интелекта решават отделни нейни задачи, разпределени им според възможностите им.
По силите на Стандартните да ги разберат са основно три от типовете задачи: нападение отвън, развитие на „зли“ интелекти отвътре и изкривявания в структурата на човечеството, които биха довели до вътрешна агресивност. С всяка от задачите се занимава цялата дълбочина на структурата на Свръзката; всеки отделен случай се решава на ниво, приблизително равностойно на неговото. Ако например човечеството бъде атакувано от чужда цивилизация, стагнирана на ниво военни космически кораби, е вероятно решаването на проблема да бъде поверено на Върховното военно командване и да се разрази класическа космическа война. Ако обаче сблъсъкът е с далеч по-напреднали интелекти, проблема ще го решават Безтелесните или Предният фронт.
Развитието на „зли“ интелекти обикновено бива посрещано от структури в Свръзката с голяма дълбочина на диапазона на развитие. Идеята е, че един интелект, насочен към самоескалирането си, би могъл да придобие огромна разрушителна мощ твърде бързо, за да успее да „узрее“ и „израсне“, и да осъзнае, че разрушението е губеща стратегия. (Отделно от това, винаги има „изкривени“ интелекти, за които това осъзнаване е трудно или невъзможно. Такива интелекти често разчитат на самоескалиране, за да станат най-силните в човечеството и така да решат проблема с... параноята си.) Идеята на посрещането е ескалирането на мощността на интелекта да бъде съизмерено с ескалирането на мъдростта му, като се забави едното и се ускори другото; начините за действие са всичко, което се сметне за необходимо.
Предотвратяването на изкривявания в структурата на човечеството е сред постоянните задачи на Свръзката, и по нея се работи непрекъснато. По същество тя е част от осигуряването на правилното му функциониране; бива причислявана към защитата на човечеството, понеже предотвратява противоречия и войни вътре в него.