Кодзияма

От Резерватът
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кодзияма

Код: 351160-876811
Възел: 611
Релейна
група:
8
Спада
към тип:
Пост-Разделенски светове

Създаден
от:
Григор Гачев


Светът

Подобен е на Земята като условия и размери. Сушата е 18% от повърхността на света, и е накъсана на хиляди острови и островчета. Плутонизмът е силен - няма твърде разрушителни земетресения, но под 10% от площта на сушата е неземетръсни зони, и на над 40% от островите има действащи вулкани. Светът има луна, подобна на земната и въртяща се още по-близо до него.

Официално светът се води пост-Разделенски, със забележката „с милитаристичен и донякъде ксенофобски уклон“. Населението на света е около 80 милиона. Официален език е японският от времето около Разделението, със силно влияние от японския от епохата Токугава. Раждаемостта е типично ниска за пост-Разделенски свят, развитието - малко над средното за категорията.

История

Проектът за света е тръгнал от прослойка японци, убедени, че расата ямато е по-добра от всички други и е призвана да успява. При Разделението са провели изключително успешна рекламна кампания и са записали за света почти един милион души, само японци - други националности не са били приемани. Не всички от първоначално записалите са били националисти, но с времето този начин на мислене се е наложил.

Повечето подобни „националностни“ светове са се променяли с течение на времето, но Кодзияма е от запазилите духа си. Не са стигнали до открит расизъм и юридическа дискриминация на другите раси, но на практика отношението към хора от извън света, особено ако не са от японски произход, е студено и неприязнено. Формата на управление е империя, строят - феодален. Официална и задължителна религия е шинтоизмът.

Съчетанието с пост-Разделенски технологии може да изглежда странно на незапознатите, но определено е успешно. В добавка, феодалите на Кодзияма рядко си позволяват своеволия и глупости към субектите си - техните сеньори желаят да са силни, а подобни своеволия отслабват феода.

Иначе обаче светът е доста авторитарен, в много отношения дори тоталитарен. Например контактите с чужденци са забранени на обикновеното население, и всякакви посолства и прочее се охраняват строго, с цел „опазване на Кодзияма“. Светът с огромно нежелание е преглътнал изискването на Свръзката за липса на смъртно наказание и от време на време се опитва да пробва докъде стига търпението им.

Настоящето

Кодзияма е откровено милитаристичен свят. Не е имало случай да упражнят силата си за агресия, но се смята, че той вероятно е първият по военна сила не-Стражев свят във Възела. Официалното обяснение за това е, че една империя никога не може да разчита на други да я пазят и трябва да може да се справя и сама. Реално се смята, че светът чака по японски търпеливо системата на Стражевите светове да западне и загуби сила, за да се проявят.

На два пъти Кодзияма са подавали кандидатура за приемане като Стражев свят, но им е било отказвано. Официалният мотив е недостатъчна военна подготовка и нежеланието им императорът да бъде подчинен на Върховното командване на Стражевите светове. Реално се смята, че основната причина е ксенофобията им. От Кодзияма и двата пъти са протестирали енергично срещу отхвърлянето.

При второто кандидатстване от Върховното командване им предложили съвместни изпитателни военни маневри на космическите флоти с някой Стражеви свят. За уговорените маневри пристигнал от Стражеви светове само един кораб - тежък космически крайцер от Легиона. Двадесет и пет километрово чудовище, което превишавало няколко пъти като маса целия космически флот на Кодзияма. Командирът му с удоволствие приел ролята на „врага“, и предложил на флота от Кодзияма с цел по-добро обучение да стрелят по него с истински оръжия - нямало опасност да пробият защитата му. Оказало се вярно - атомните торпеда били успешно отклонявани, а по-леките оръжия не можели да направят нищо на бронята му. След това командирът направил пробна демонстрация на използване като оръжие на подръчни средства, и с едно включване на двигателите на крайцера на пълна мощност разтопил на дълбочина няколко километра едната страна на един по-голям астероид... От Кодзияма не са подавали повече молби за приемане за Стражев свят и външното изражение на военната им сила станало доста по-прикрито.

Отношенията на Кодзияма с околните светове също не са особено добри. На няколко пъти се е стигало до дипломатически скандали с Британия, Релейния им свят - също пост-Разделенски, но с викториански уклон. От Кодзияма претендирали, че император е по-висок сан от крал, и следователно кралят на Британия да признае върховенството на императора на Кодзияма. Естествено, от Британия не са се съгласили.

Особено лоши са отношенията между Кодзияма и Бушидо. От Кодзияма смятат военните от Бушидо за предатели на японската идея и нация, докато на Бушидо смятат жителите на Кодзияма и всичко, свързано с тях, за отвратителна и позорна карикатура на себе си. (И не са далече от истината - има пословица, че като си делили японското наследство, самурайството се е паднало на Бушидо, а театралниченето - на Кодзияма.) Немалко ръководства на светове подозират, че Бушидо чака формален повод, за да смаже Кодзияма. Не е ясно дали е истина, но ако има свят, който Бушидо да биха смазали с удоволствие, сигурно ще е точно този.

Стражевите светове (а и не само те) не гледат с добро око на Кодзияма. На практика цялото научно развитие на света е в, или се прилага най-напред във военната област. Както на всеки свят със сериозна наука, и там понякога се правят открития, които рискуват да засилят рязко военната мощ на света, и така да застрашат военната сила на Стражевите светове във Възела. Засега е нямало случай това да успее, но не се знае какво предстои. (Не че на Кодзияма някой сериозно би желал да се пробва примерно срещу флота на Легиона, но все пак...)

Случаят с Ишихаро Игасаки

През 896 г. той успява да се промъкне тайно в представителството на Легиона на Кодзияма и поисква убежище там. Оказва се, че е работил като учен за армията на Кодзияма, и е участвал в разработване на технология, която може да измъкне на практика всички спомени на човек, дори мъртъв, дори по само част от мозъка му или от специален „трансмитерен образ“ на трупа. Технологията се е базирала на един от страничните ефекти при работата на определен тип трансмитери.

Бил е осъден задочно на Кодзияма на постоянно изгнание от света. (Искали да го осъдят на каторга, но Свръзката дипломатично предупредили, че ако там вземе да му се случи нещо, Кодзияма ще загуби трансмитерната си връзка.) Комисията по престъпниците го разпределила на Академия. Екипът, в който той работел, успял в течение на тридесетгодишна работа да приспособи технологията за възстановяване на спомените на живи хора, изгубили ги при злополука.

Нещата не свършват с това. Наскоро след заселването му на Академия имало опит той да бъде убит - по една случайност неуспешен. Убиецът бил проследен обратно до Кодзияма. Постреснатото ръководство на Академия решило да прибегне до сериозни мерки - наело тихомълком на Ишихаро охрана от Бушидо. След два месеца имало повторен опит, осуетен от охраната. Убиецът успял да се измъкне. Охраната обаче повикала от Бушидо замяна, след което заминала за Кодзияма. След един месец се върнали и известили Научния съвет, че животът на Ишихаро вече е извън опасност и охраната може да се снеме. Повече покушения срещу него не е имало. Нито от Бушидо, нито от Кодзияма са разкрили каквито и да било подробности около случилото се там.

Предположенията какво е станало често хранят представата за войниците на Бушидо като свръхчовеци. Трудно е да си представиш как десетина души, независимо колко велики воини са, могат да уплашат ръководството на толкова милитаризиран свят като Кодзияма. Тези предположения обаче не отчитат, че ръководството на Бушидо е било наясно, че Кодзияма няма да се откажат лесно от опитите да убият Ишихаро, и решило да използва случая, за да ги сложи на мястото им.

Вместо типичните за охрана на някой като Игасаки двама войници средна категория са били изпратени, без това да се афишира, цяла десятка от най-елитните. Когато пристигнали на Кодзияма, те помели охраната на трансмитера им и го завладели. Обслужването на потока през него продължило, но под техен контрол. Ръководството на Кодзияма не могло да направи нищо - употребата на наистина тежко оръжие можела да означава разрушаване на трансмитера им, а всички опити да си го отвоюват завършвали по предизвестен начин. След месец противопоставяне от Кодзияма се съгласили на преговори. Оказало се, че противниците им имат мандат да говорят от името на Бушидо, и че им носят ултиматум със заплаха за унищожаване на света им при отказ.

От Кодзияма отказали да приемат ултиматума. Точно пет секунди след отказа през трансмитера започнала да се излива армията на Бушидо и да се подготвя за превземане на света. След час правителството на Кодзияма приело условията.