Разлика между версии на „История на Резервата“
(създаване (опит тази част от съдържанието на уикито да се систематизира малко)) |
м (корекция на уикилинкове) |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
* [[История на Резервата/Сингуларността|Развитието на свръхинтелектите и Сингуларността]] | * [[История на Резервата/Сингуларността|Развитието на свръхинтелектите и Сингуларността]] | ||
* [[История на Резервата/Противоречията|Развитието на противоречията между групи с различни възгледи]] | * [[История на Резервата/Противоречията|Развитието на противоречията между групи с различни възгледи]] | ||
− | * [[ | + | * [[Свръзката|Създаването и развитието на Свръзката]] |
* [[История на Резервата/Управлението на тезауруса|Основната задача на Свръзката]] | * [[История на Резервата/Управлението на тезауруса|Основната задача на Свръзката]] | ||
− | * [[ | + | * [[Разделението]] |
Версия от 22:43, 12 март 2015
В близкото до нас бъдеще са открити няколко ключови набора от технологии. Един от тях позволява създаване на свръхинтелекти. Друг - производство на всички най-необходими блага с много по-малко труд отсега. Трети дава възможност да бъдат създавани виртуални „реалности“ и други усъвършенствани развлечения, в които човек може да прекарва времето си. Тези технологии променят както управлението на света, така и начина на живот на повечето хора.
Лесното производство на блага помага повечето хора да са сравнително задоволени материално, а усъвършенстваните развлечения дават някакво духовно задоволяване. Процесът не е гладък и в крайна сметка довежда до разделяне на хората по възгледи и нарастване на противоречията между различните възгледи. Стига се до етап, където те са трудни за овладяване.
Още през 20 век писатели-фантасти и учени (Върнър Виндж, Рей Кърцуайл) посочват, че прогресът се развива все по-бързо. Те изчисляват, че ще се стигне до момент, когато скоростта на прогреса ще надхвърли възможностите на човечеството да го възприема, и може да стане близка до безкрайна. Този момент те наричат сингуларност, по аналогия с „хоризонта на събитията“ на черните дупки. Отначало не е ясно как ще е възможно това, докато не биват създадени свръхинтелекти, които подпомагат или дори поемат развитието. Някои от тях са изцяло изкуствени, но повечето включват и човешки личности.
Част от тези свръх-интелекти създават „проект“ (неформална организация), известен като Свръзката. Те се опитват да предпазят все по-разнообразното човечество от остри сътресения. За да избегнат сблъсъци и насилие между хората с различни възгледи, те предлагат човечеството да бъде разселено по голям брой най-различни светове, като различните групи хора получат различни светове. Много от групите хора не са съгласни, така че накрая Свръзката налагат решението си със сила - така нареченото Разделение. На оригиналната Земя не остава никой.
След Разделението разликите между хората продължават да се засилват. Появяват се нови „раси“, разликите между които са далеч по-големи от тези между класическите земни раси. Някои от свръхинтелектите постигат развитие, непредставимо дори за по-ниските категории свръхинтелекти; междинно развити интелекти има по цялата дистанция между тях и обикновените хора. Към задачите на Свръзката се добавят много нови - да поддържа връзките между различните нива на развитие, да организира отношенията в човечеството където е нужно, и т.н.
Твърде развитите интелекти нямат нужда от светове, на които да живеят. Всички останали в човечеството живеят на светове, заселени при Разделението или по-късно. Свръзката поддържа тези светове в обща система. Тя няма официално име, но понякога бива наричана от „простосмъртните“ учени с тъжна ирония Резерват.
Световете в системата вървят всеки по свой път. Мнозинството спазват едно предварително избрано ниво на развитие, социални порядки и т.н. Някои се развиват - като правило многократно по-бавно, отколкото човечеството през 21 век. (И реално повтарят в някаква степен постигнатото от по-развити светове или интелекти.) Някои се връщат назад, други се променят в трудни за описване посоки.
Нещата вървят по този начин през първите около хиляда години след Разделението му. Вероятно и след това ще продължат пак така - просто историята на Резервата е написана дотогава. Поне засега.