Гунар Торвалдсон

От Резерватът
Версия от 13:24, 23 април 2015 на Григор (беседа | приноси) (създаване)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гунар Торвалдсон

Създаден
от:
Григор Гачев
Настойник: Григор Гачев

Герой от романа „Ортодокс“ на Григор Гачев.

Роден е на Мидгард, през 941 г. от Разделението.

Още преди раждането му от Свръзката се намесват тайно в генетиката му, като подсилват интелекта му и създават предпоставки да е лесно да бъде Аугментиран. Целта им е да подготвят проба за хибридизиране на тезауруса на Мидгард с друг.

Скоро след раждането му обаче плановете на Свръзката са променени. От една страна е направена преценка, че тезаурусът на Мидгард все още не е достатъчно дивергиран, за да има смисъл от хибридизиране. От друга, поради генетична случайност интелектът на Гунар се оказва по-силен от предвиденото. Преценено е, че към достигането до зрялост интелектът му ще е способен да разбира намеренията и целите на хибридизацията и така да изкривява резултатите ѝ. (Оказва се вярно - той не само би бил способен на това, но и оформянето на личността му го прави вероятно желаещ да изкриви тези резултати.) Взето е решение Гунар да бъде изключен от плановете на Свръзката и оставен да си живее живота. Поне на този етап.

Реално Гунар е генетичен универсален гений. Почти всички негови познати смятат, че е гениален едиствено като играч на шах - той е шахматният шампион за Стандартни на Възел 611. (Вероятно е Петърчо да е по-добър, но от една страна той може да бъде смятан за Аугментиран в това отношение, а от друга вероятно няма да иска да се състезава.) Всъщност интелектът му е също толкова блестящ във всичко - просто шахът е почти единственото място, където той го показва. Причината да крие заложбите си е, че държи на социалната си среда и приятелите си. Ако усещат, че ги превишава твърде много, те няма да могат да се държат свободно с него.

Още на петнайсет години Гунар се досеща, че вероятно е продукт на Свръзката. Чрез Отговорника на неговия свят успява да си издейства среща с един от Възловите Отговорници. Старателно се подготвя да изглежда на срещата като високо интелигентен, който обаче само се опитва да се представи за гениален. Успява да накара Възловия Отговорник да го подцени и разбира истината за себе си. След малко размисъл решава, че няма нищо против плановете на Свръзката, стига те да не пречат на неговите. А неговите планове са просто да си живее един нормален човешки живот - колкото е гениален във всичко друго, толкова и в почтеността и скромността.

По шахматна линия е добър приятел с Ангел Братоев. През 971 г. ОР идва на Академия за две седмици. По случайност (кой знае дали реална - Безтелесните от Свръзката имат както интелекта да предвиждат нещата десетки ходове напред, така и начини да маскират действията си като случайни) към момента Братоев не може да го настани в дома си. Налага се да отседне у Васил Йорданов, където се запознава с Христина. Странното съчетание на качества - изключително като компютърни способности, свръхлюбопитно и немирно, но не по-зряло от стандартното за възрастта си хлапе - веднага му прави впечатление. Забелязва ловкостта и координацията на Мария и се досеща, че тя е Аугментирана. Разликата в способностите на двете го подсеща, че тук вероятно има някакви планове на Свръзката. Провежда „разсеян“ разговор с Мария, научава за миналото ѝ и се досеща, че вероятно трябва да очаква събития откъм това дете.

Когато Ангел Братоев му се обажда с вестта за невиждан играч на шах, пристигнал от затворения свят Ортодокс и осиновен точно от семейство Йорданови, Гунар веднага разбира, че събитието е настъпило. Поизплашен какво може да се случи на симпатичните му домакини и на детето им, веднага пристига на Академия. А когато и Петърчо печели симпатиите му, Гунар решава, че ще им помогне. Преди да си тръгне за Мидгард, предупреждава Мария да се свърже веднага с него, „ако се случи нещо“. (С което засилва тревогата ѝ и може би косвено допринася Христина да побегне с подхвърления от дядо ѝ трансмитер.) В импровизирания „комитет за спасяване на децата“ внимателно балансира подкрепата за разумни действия с настояването за изчакване, когато е необходимо. Това, че Мария и Минчо се свързват с децата точно когато това ще навреди най-малко и ще помогне най-много (въпреки гафовете с Минчо) се дължи вероятно в най-голяма степен на него.