Байконур

Байконур
Код:	423016-369013
Възел:	611
Релейна група:	27 (Релеен)
Спада към тип:	Космически светове
Създаден от:	Григор Гачев

Светът

Космически свят, базиран основно на тезауруса от съветската и руска програма за навлизане в космоса, и допълнен с елементи от сродните тезауруси на някои от другите ранни космически държави.

Светът е около два пъти по-малък от Земята като площ; силата на тежестта също е с десетина процента по-малка. Има две луни, и двете мъничко по-малки от земната, едната на орбита като тази на земната луна, другата на по-далечна (обикаля около света за период от 94 дни). Слънцето им е гореща звезда от клас F5; системата му съдържа 18 големи планети. На около 500 астрономически единици обикаля втори компонент на системата - червено джудже, с още повече планети. Почти всички от планетите имат по няколко спътника, спътници имат дори някои от спътниците. Байконурци шеговито казват, че в тяхната система се лети ниско наведен, за да не те удари някой спътник по главата.

Населението е около 15 милиона и произходът му е най-разнороден. Смята се, че най-голямата група като произход са руснаци. Официалният език също е руски, макар че на практика всички владеят и междусветски английски.

История

Техническото ниво на света отначало е било фиксирано на това от разцвета на съветската космическа програма (80-те години на 20 век), но след това е взето решение да се остави да се развива нататък. Към момента Байконур не отстъпва като космически възможности на по-изостаналите Космически светове, въпреки „назадничавия“ старт. И жителите му се гордеят с това повече, отколкото със статута на Релеен свят.

Официално Байконур дълго време е бил класифициран като пред- или пост-Разделенски свят с космически уклон, подобно на Теоактлан или Вишну. Невероятният ентусиазъм на байконурци по Космоса обаче им е спечелил това да са изключение от правилото за поне 5% от населението извън планетата, и около 800 г. след Разделението са били официално прекласифицирани като Космически свят. Прогнозите са, че до не повече от 150 години те вероятно ще изпълнят условието. Ентусиазмът им им е спечелил доста дарения във вид на технологии от други Космически светове, особено след официалното им прекласифициране.

Настоящето

Немалко светове са учудени как свят с население под 100 милиона успява да развива толкова интензивна космическа програма. Байконурци се гордеят с това. Всъщност, не е особено чудно - стандартът на живот на света е доста мизерен, всички ресурси отиват за Космоса. Хората обаче са приели това за нормално. Емиграцията от Байконур, въпреки че е свободна, клони към нулата. Имиграцията е по-висока, въпреки плашещия имидж на нисък жизнен стандарт - повечето светове смятат стандарта на Байконур за нещо като този на Съветския съюз от 20 век, и не са далече от истината. Романтиката обаче увлича и байконурци харесват положението си, поне повечето от тях. Околните светове - къде охотно, къде не - ги признават за „хора на идеята“ и това положение се поддържа от свободния имиграционен режим: на които не харесва си отиват, а отдругаде идват които го харесват.

Столицата на света се нарича по същия начин. На близо километър широкия ѝ централен площад има точно копие на стартовата площадка на „Восток-1“, заедно с кораба. В името на символа той се поддържа постоянно готов за изстрелване, а веднъж дори е бил изстрелян за подсигуряване на спасителна мисия.

Байконурци държат да са хора със самочувствие. Неведнъж за спасяване на безнадеждно закъсали из системата изследователи са били организирани безумни експедиции, триумф както на безразсъдството, така и на изобретателността - и доста често са успявали. Външни наблюдатели неведнъж са отбелязвали, че тези хора май се вълнуват от романтиката повече, отколкото от ефективността - но всички признават, че в този дух има нещо завладяващо. На съветите „с по-малко безразсъдство щяхте да постигнете повече“ байконурци отговарят „с по-малко безразсъдство щяхме да сме изостанал земеделски свят“. Което обикновено запушва съветващите усти.

Принципът „Един за всички, всички за един“ е първо правило на света. Нерядко мениджъри на космически мисии от други светове лъжат персонала си, че ще назначат ръководител на мисията от Байконур, с цел повдигане на духа. Естествено, това никога не е било спазено - никой мениджър не би рискувал ентусиазиран безразсъдник да хвърли всичките ресурси за спасителна мисия при първия проблем, а човек от Байконур ще направи точно това. Къде по-лесно е да оставиш някакъв там персонал да поизмре и да се оправдаеш с невъзможност за спасяване.

Байконур често е обвиняван неофициално, че неглижира задълженията си на Релеен свят заради космическата си програма. Истината е, че тези задължения се спазват в рамките на приемливото. Понякога може да има проблеми с трансмитерите, но кой ли Релеен свят ги няма?

Космическата програма

На около триста километра на юг от столицата е най-големият и най-стар стартов комплекс на света. Там има стартови площадки за всякаква космическа техника - като се почне от (никога неизползвана) площадка за „Союз“-и и се свърши с писти за последно поколение ракетоплани.

Светът разполага с още три стартови комплекса. Обменът му с орбита надхвърля десет хиляди тона полезен товар дневно. Интензивният космически трафик е на път да започне да замърсява атмосферата. Мисли се енергично как това да се предотврати, или поне намали до поносими граници. (Решения от типа „орбитален мост“ има на много други светове, но към 972 г. след Разделението байконурци все още не са овладели необходимите технологии, а държат сами да си строят всичко, свързано с космоса.)

Светът периодично моли Свръзката за портални трансмитери. Свръзката им отказва (обещали са трансмитер за между двата компонента на звездната система, но без да дадат определен срок, и доставянето му все се отлага - сигурно за когато експедицията дотам стане готова).

Около планетата се върти огромна орбитална станция с постоянно население почти пет хиляди души и временно пребиваващи няколко пъти по толкова. Тя е и основният диспечерски пункт на космотрафика на света. По-малки, с население от по няколкостотин души, обитаеми бази има на двете луни на планетата, на най-голямата луна на петата планета и на най-близката до слънцето планета. Постоянни пунктове с население по десетина-двадесет души има на поне още десет места из системата. Животът в тези бази е по-скоро борба за оцеляване (дори отлично оборудваната главна орбитална станция страда от чести технически дефекти - всичко по нея е правено с излишък от ентусиазъм), но твърде малко от жителите на Байконур биха се отказали от възможността да бъдат там. (А доста приличен процент успяват да посетят поне централната орбитална станция по един или друг повод, и този процент непрекъснато расте.)

В ход е активна програма за голямо разширяване на базата на спътника около петата планета (газов гигант, 1.2 пъти по-голям от Юпитер) - предвижда се тя да достигне петдесет хиляди души население. В началото си е изграждането на втора голяма станция на орбита около Байконур. Планира се експедиция до втория компонент на системата. Както и всички други космически проекти на Байконур, и тези са учудваща смес от технически талант и изобретателност, и ентусиазъм до степен на неглижиране на реалностите.