Джунгла
| Джунгла (Африка) | |
| Код: | 259116-083051 |
|---|---|
| Възел: | 611 |
| Релейна група: |
26 |
| Спада към тип: |
Пред-Разделенски светове |
| Създаден от: |
Григор Гачев
|
Светът е преминал през най-различни класификации. Отначало е бил смятан за конфесионален, после - за племенен. Към 972 г. след Разделението обикновено бива класифициран като пред-Разделенски, според преобладаващото на него развитие. Възможно е до по-малко от стотина години развитието му да напредне достатъчно, за да бъде прекласифициран като пост-Разделенски.
Официалното му име е Африка, но още десетина години след Разделението се е сдобил с прякора Джунгла. С времето този прякор все повече се е налагал и към 972 г. след Разделението се използва навсякъде освен в официални документи. Във Възел 611 има още един свят със същото официално име и тенденцията е то все повече да остава само за него.
Светът
Светът е приблизително с размерите на Земята. Сушата е 37% от повърхността, разделена на пет големи континента и множество острови. Над 90% от площта ѝ е заета от джунгли и савани, има и малко пустини. Климатът е класически екваториален и субекваториален почти по цялата повърхност на света, само в околополюсните райони е тропичен и субтропичен. Растителният и животинският свят са пренесени едно към едно от Африка - с дребни изключения, например повечето причинители на болести. Има луна, подобна на Земната.
История
Светът е основан от група преселници от няколко централноафрикански държави. Идеята е била простичко формулирана - за свят, където африканците да могат да живеят достойно, далеч от всякакви европейски и американски кръвопийци - и е увлякла почти 20 000 души, предимно от най-бедните слоеве на обществото там. Вероятно е щяла да увлече и повече, ако проектът е бил придобил повече известност.
Още отначало след преселението проафриканската идея започнала да взима все по-гротескни форми. Властта бързо попаднала в ръцете на група, която обявила всякакви „бели“ и „жълти“ моменти в технологиите и културата за извращение на истинския африкански път, и разпалила на тази база националистическа истерия. Населението масово било пратено да си изкарва хляба по класическите африкански начини - лов в джунглите, скотовъдство в саваните, и т.н. Дрехите в европейски стил били забранени, всякакви машини - също.
Животът на малкото не-черни заселници бързо ставал все по-кошмарен. Отначало ги спасявало донякъде това да са много по-накичени с обици, пера, палмови листа и амулети от останалите. Само петдесетина години след Преселението обаче направо им било предложено или да се измитат накъдето им видят очите, или да станат роби. Част от тях напуснали планетата и се установили по други светове, най-вече на Релейния им свят - Академия.
Друга част избягали в най-северните части на северния полярен континент, и основали там група селища, далече от ръката на централната власт. (Твърди се, че немалко от избягалите там са принадлежали към черната раса, тръгнали единствено от свободолюбие или солидарност с другите. Ако се съди по генетичния състав на потомците им, вероятно е вярно.) Няколко пъти към тях били пращани експедиции за взимане в робство, но голямото разстояние и ниското технологично ниво на кандидатите за робовладелци ги оставили без особен успех. Накрая просто били забравени и оставени да правят каквото щат. Към 972 г. след Разделението повечето от тях са интегрирани в някаква степен обратно в обществото.
Централната власт също си имала проблеми. Изхвърлянето на много технологични елементи довело до рязко спадане на стандарта на живот и до недоволство. С времето се оформили две партии. Едната, на „твърди фундаменталисти“, настоявала връщането към корените да бъде веднъж и завинаги. Другата предполагала възможност за развитие, стига то да е по специфично африкански начин, различен от „белия модел“. На няколко пъти се стигало до размирици и когато нещата били доведени до ръба на гражданска война, партиите се разбрали да се разделят. Поддръжниците на прогреса се преселили на континент на другата страна на света. След около триста години паралелно развитие предимствата на развитието станали достатъчно очевидни, за да убедят и „фундаменталистите“ да го приемат. Въпреки това, дори към 972 г. след Разделението на Джунгла все още могат да се срещнат хора или общности, които отричат категорично прогреса изобщо, и смятат не-черните за полухора (а тези черни, които общуват с тях като с равни - за предатели).
Отначало не било много ясно как ще се прави прогрес, различен от европейския модел. Като минимум, вече почти нямало живи, които да помнят какво точно е този модел. Накрая било решено да се внася информация от Релейния свят и да се търси развитие само в области, които са типични за африканците и нетипични за европейците, и нещата да се правят по африкански, а не по европейски начин - каквото и да значи това. Естествено, в повечето случаи то значело каквото изнася на съответното ръководство. По-късно бил утвърден принципът „белите технологии рушат природата, черните се сливат в едно цяло с нея“, но и той най-често е тълкуван според зависи.
В някои отношения полученият прогрес бил доста комичен. За да не са коне, за впрягане и яздене се използвали слонове и африкански биволи. Била старателно създадена и наложена официална религия - африкански пантеизъм - компилирана от повечето африкански религии. (При обсъждането отначало повече шансове имал вудуизмът, докато някой не се сетил, че той е хаитянска, а не африканска религия, и че е секта на християнството.) Вместо топчета на тел, сметалата използвали камъчета в жлебове. Някои зърнени култури - жито, грозде - били почти унищожени, преди някой да се сети, че и африканци са ги отглеждали. Дълго време строителството на масивни къщи е било забранено, докато от Академия не постъпила информация за древните строежи в Зимбабве, египетските пирамиди и храмове, и т.н. Бил е създаден специален синтетичен единен език - „африкан“, базиран на думи от централноафриканските езици. След време някой забелязал, че това всъщност е есперанто, като само думите са сменени, но вече бил общоприет и било късно да се отказват от него...
Настоящето
Прогресът им има и доста добри попадения. Океанските мултимарани, конструирани на базата на традиционни африкански канута, се оказали изключително успешни. Технологията им била закупена от Океания (за туристическа атракция, но все пак...). Джунгла се гордее с най-големите съществуващи (поне във Възел 611) слонове, получени чрез естествена селекция - възрастният мъжки достига 20 тона. (И селекционерите им продължават да работят по въпроса. Един неочакван страничен ефект е, че тези слонове са твърде близо до покриване на критериите за полуразумна раса. Не могат да говорят, но разбират добре речник от няколкостотин думи и успешно схващат смисъла на прости изречения.) Успехите им в селекцията на растения са по-скромни, но също са прилични - културните банани, маниока, тапиока, фурми, палми от Джунгла са значително по-добри от пренесените при Преселението. Селекционирани са дървета, през чиято корона от листа на практика не пробива и най-проливният тропически дъжд - те се използват като естествен покрив за домове. Има и много други дребни, но полезни постижения.
Едно е невъзможно да се отрече на Джунгла - развитите там технологии не винаги са много ефективни и могъщи, но винаги са изключително екологични. Изчисленията показват, че земеподобен свят при използване на подходящи технологии от Джунгла би могъл да изхранва и дава минимален стандарт на живота на над тридесет милиарда души, без при това екологията му да бъде заплашена.
В останалите отношения Джунгла не представлява нещо забележително. Расизмът към не-черните към 972 г. след Разделението вече е отречен от повечето ѝ обитатели, но представители на тези раси все още се боят да се заселват на Джунгла. Може би с право - Свръзката са предупреждавали, че към този момент расизмът е подтиснат, но все още няма гаранция срещу рецидиви. Все още не е добра идея за бели или жълти да напускат по-големите градове, а и по техните улици нощем не е съвсем безопасно за тях. Впрочем, не е много по-безопасно и за коренните жители - сравнително ниският стандарт на живота на Джунгла неизбежно поражда известно количество престъпност. Драконовските мерки срещу нея са ефективни в голяма степен, но не напълно.
(Веднъж посланикът на Академия е бил нападнат от група младежи, които го замеряли с бананови кори и го ругаели. По негово ходатайство разследването било прекратено. Ако са били заловени, нарушителите са щели да получат за тази дреболия години каторга в мините или блатата...)