Фраунхофер

От Резерватът
Направо към: навигация, търсене
Фраунхофер

Код: 143201-212578
Възел: 611
Релейна
група:
6
Спада
към тип:
Пост-Разделенски светове

Създаден
от:
Григор Гачев


Светът

Светът официално е пост-Разделенски, макар че доста специалисти го считат за „киберпънков“. По собствените си документи, той се води „свят на свободата и прогреса“. Истината обаче е, че свободата по техните мерки има доста общо с правото на по-силния (в конкретния случай - по-богатия). Същото важи и за прогреса.

История

Светът е започнал съществуването си като проект на няколко високотехнологични корпорации отпреди Разделението за свят, където те да могат да развиват бизнеса си. Основата му е бил предварителен проект, изготвен от немския институт Фраунхофер-Гезелшафт - оттам получава името си проектът, а впоследствие и светът.

Малко преди Разделението Фраунхофер-Гезелшафт са се оттеглили от проекта. Това обаче не е било огласено публично и се знае почти само от историците. Причините никога не са били съобщени. Повечето изследователи предполагат, че постигнатите договорености, главно балансът на властта, не са ги задоволявали. Известно е обаче, че част от ръководството на института спешно са създали нова корпорация, която не по-малко спешно е била приета в него.

Някъде около самото Разделение, може би малко след него, корпорациите-организатори са обявили споразумение за общо ръководство и политика на света в областта на бизнеса и технологиите. Била е открито заявена целта Фраунхофер да стане водещият свят на Възел 611 в областта на приложната и фундаменталната наука, и в производството и износа на особено високотехнологични продукти. (По това време това е била целта на между една трета и половината светове от Възела.)

Първите обявени продукти на света са били решения в областта на изкуствения интелект, генетичните технологии и пр., и очевидно са представлявали или са били базирани на секретни разработки на корпорациите-организатори още отпреди Разделението. Повече от петдесет години Фраунхофер е бил почти единственият свят на Стандартни във Възела, който е предлагал мощни изкуствени интелекти, свръхвисоки генетични технологии, технологии за масово манипулиране и управление и т.н.

Технологиите на Фраунхофер като цяло са били насочени към нуждите на големите корпорации (не най-обществено приемливите нужди) и тези на свръхбогатите хора (пак не най-обществено приемливите). Смята се, че не един свръхбогаташ от онова време е станал Аугментиран или Безтелесен чрез тези технологии. В същото време, това създало на света твърде специфичен имидж. Бил е характеризиран като „лабораторията на Франкенщайн“, „островът на доктор Моро“ и с други подобни ласкави имена.

Отначало светът реално е бил водещ във Възела в технологично отношение, но насочеността му към не-масови технологии и продукти довела до това, че други светове го надминали. В момента е трудно да се прецени къде точно се класира по технологично развитие, особено като се има предвид, че почти всичките му постижения са „търговска тайна“ като същност и това затруднява оценяването. Предполага се, че е някъде между 10 и 15 място, без обаче никой да смее да гарантира точност на преценката.

Икономика

С времето Фраунхофер все повече се специализира в проекти и продукти, които не са особено приемливи на повечето други светове. Биват смятани (с пълно основание) за научни и технологични аморалисти. Твърди се, че неведнъж са имали проблеми със Свръзката около фини нарушения на условията за забрана на смъртната присъда, и че на няколко пъти са се опитвали да откраднат от тях трансмитерната технология (това последното може и да е легенда). Изразът „бил е на Фраунхофер“ е пословичен за богати хора, сдобили се с особено неприятни за околните аугментации. Всъщност, вероятно над половината членове на богати ръководства на светове вероятно са клиенти на Фраунхофер.

Списъкът неща, които предлагат, е трудно да бъде изброен. Отделно от това, достатъчно богатите могат да си поръчат там каквито ум им побере специализирани измишльотини. Известно сред богаташките среди например е, че Фраунхофер поддържа няколко огромни виртуални симулакрума, в които платежоспособните могат да живеят виртуален живот, включително след физическата си смърт, или да реализират и най-откачените си желания. (Отделно от това, доста откачени желания там могат да бъдат реализирани съвсем реално.) В областта на биологията и псевдобиологията Фраунхофер има същия потенциал, както Икс в областта на роботиката - но е ориентиран не към масова продукция, а към специализирани поръчки, и затова не е толкова популярен.

Настоящето

Официално светът има около 25 милиона население. Икономиката му се базира предимно на износ на корпоративните продукти. Повечето стоки, които потребява, се произвеждат и на него, но обикновено или качеството им куца, или цената (въпреки мизерния жизнен стандарт на повечето от населението) е по-висока от тази на някои внесени аналози. Освен това, печалбата от корпоративен износ попада в ръцете на корпоративните ръководства, а те често я харчат извън света, за не-масови стоки. Като цяло икономическият му баланс е леко положителен, но не твърде съществено.

Жизненият стандарт там е като изваден от някой киберпънков роман. Най-невероятни технологии се срещат на всяка крачка, но в същото време най-често са съчетани с мизерия. Най-нормално е самозван хирург да прави операции със супер-нанотехнологична техника в помещение, в което на повечето пост-Разделенски светове не биха държали и добитък. Често се спекулира, че по този начин корпорациите използват света си като безплатна лаборатория за експерименталните си измишльотини. Има доста данни, че това е близо до истината, ако не и самата истина.

Социално светът е преминал през най-различни системи. Започнал е като управляван от Съвет на Корпорациите. С времето постепенно се е превърнал в (де юре) парламентарна демокрация. Властта на практика обаче продължава да бъде държана от затворена олигархия, съставена от ръководствата на корпорациите и на практика недостъпна за обикновените хора. Формално всички на света са равни като граждани, но на практика това няма нищо общо с истината. Олигархията реално е обособена каста, отделена напълно от „простолюдието“. Връзката помежду им е твърде тънка, и се състои главно от най-безскрупулните кариеристи от простолюдието. Изследователите казват, че не всеки век се случва някой дори от тези хора да бъде приет в олигархията.

Олигарсите живеят сред разкош, какъвто могат да си позволят във Възела само ръководствата на още двайсетина-трийсет планети. Простолюдието формално са свободни граждани, но реално нямат никакви права. Правосъдната система и органите на реда на практика са слуги на по-богатия. Ако никой не се интересува от теб - живееш като цяло необезпокоявано (макар и в мизерия, и ако не броим престъпността). Ако обаче някой по-богат се заинтересува, изчезваш безследно и никой от околните не смее да твърди, че изобщо си съществувал - иначе ще те последва. Социолозите и политолозите често дават Фраунхофер като пример за това, че демокрация и свобода са две напълно различни неща.

Всякакви прояви на организираност на простолюдието на Фраунхофер действат на олигархията като червено на бик. Биват мигновено смазвани демонстративно, без значение колко безобидни са, без абсолютно никакво зачитане на законите и най-често чрез подставени лица (въпреки че това отдавна не заблуждава никого). Принципът е „днес клуб на филателистите значи утре революционен комитет“. Резултатът е, че хората там са научени да се боят от това да протестират, да се борят и въобще да се организират за каквото и да било като от смъртта. (Всъщност, за тях това най-често означава именно смърт.) Фраунхофер е свят на победилия краен индивидуализъм, свят, на който обществото като социално осъзнаваща се структура реално не съществува.

Въпреки това, на Фраунхофер е имало няколко „революционни“ пробива - но не сред бедните. През 62 г. след Разделението група изкуствени интелекти успяват да получат тайно достъп до големи информационни мощности, използват ги, за да установят ключов контрол върху сигурността на света, и принуждават ръководството му да им признае права на свободни единици. Преговорите са били официализирани като „съдебна молба“, за замазване очите на околните (не особено успешно). Подобни случаи е имало още четири пъти, всеки път при различни обстоятелства.

Всеки век се случва по някой от ръководителите на света да напусне ръководството му и да се присъедини към група Аугментирани, или към Безтелесните. (А почти всяка година по някой напуска това ръководство с краката напред; за много случаи терминът „с краката напред“ е приложим само преносно.) През 227 г. след Разделението трима от това ръководство избягали на Белвю, пренасяйки със себе си няколко ключови технологии. На Белвю предвидливо им наели веднага охрана от Бушидо. Дори това не успяло да опази живота на единия от тях, а и на половината от охраната, при старателно организиран атентат. (След което командването на Бушидо провело едночасови преговори с ръководството на Фраунхофер и те се отказали от преследването на избягалите. Бушидо тогава още не били на върха на мощта и славата си, но вече били известни с качествата си.)

Политика

През различни периоди немалко от технологиите на Фраунхофер са били приспособявани или направо създавани за военни цели. Светът обаче никога не е кандидатствал за Стражеви - целта е била по-скоро да има средства за заплаха и потайно изнудване на други светове. Дълго време това е привличало вниманието на Бушидо и Легиона, но без да доведе до открити действия. Около 630 г. след Разделението, при задкулисен опит за шантаж на Азор, от Азор се обърнали към Легиона за помощ. На Легиона решили, че чашата е преляла, и извикали представители на Фраунхофер на преговори. Подробности за преговорите не са били оповестени никога, но оттогава Фраунхофер като цяло не са шантажирали други светове и са дали доброволно на Легиона правото да инспектира търговията им с технологии с военно предназначение от името на Върховното командване.

Носят се слухове, че трийсетина години по-късно опит да бъдат скарани Легионът и Бушидо е бил проследен отново до Фраунхофер. Не е известно дали това е имало последствия. Оттогава обаче Фраунхофер не е създавал никакви проблеми, които да са от компетентността на Стражевите светове.

В миналото Фраунхофер неведнъж е бил подозиран във военни намерения. Официално светът има само малка армия за представителни цели, и полицията му е по-скоро пародия на орган, който да охранява реда. Службите му за сигурност обаче са отлично развити и оборудвани. (Всъщност светът сам по себе си почти няма служби за сигурност, но тези на различните корпорации при заповед от шефовете им се координират помежду си чудесно.)

Като се знае склонността на Фраунхофер да разработва шантави и неприятни технологии, всеки би очаквал от тях да създадат такива технологии за военни цели. Знае се, че в миналото това се е случвало неведнъж. Имало е опити други светове да бъдат шантажирани с тях, понякога успешни. Откакто обаче и Легионът, и Бушидо са вдигнали мерника на Фраунхофер, няма признаци такива технологии да са били разработвани и определено не са били използвани.