Белвю

Белвю
Код:	957679-755588
Възел:	611
Релейна група:	34
Спада към тип:	Пост-Разделенски светове
Създаден от:	Григор Гачев

Светът

Както повечето пост-Разделенски светове, е подобен на Земята като условия, но с посмекчени климатични разлики, както сезонни, така и географски. Като размер е малко по-голям от Земята, но силата на тежестта е същата. Сушата е 25% от повърхността на света, седем континента и множество острови. Има луна, малко по-малка от земната.

В много отношения Белвю е свят номер едно във Възел 611. Най-силната икономика във Възела, най-голям брутен обществен продукт, най-голям износ, най-голямо население за пост-Разделенски свят и какво ли не още. Като брутен приход във Възела го превишава единствено Арената. Като лични доходи или брутен обществен продукт на глава от населението - само още два-три свята. Като процент от населението на Аугментирани и Безтелесни отстъпва сред световете на Стандартни във Възела единствено на Томароа, като научно развитие - също. Сред първите пет свята е по грамотност (на практика 100%), а също и по стандарт на живота. Списъкът може да бъде продължен още много.

Населението на света е около 520 милиона. Произхожда основно от Западна Европа, в по-малка степен от Средна и Източна Европа и САЩ, и по мъничко отвсякъде другаде. Отначало дори са искали да кръстят света си Европа, но името вече са си оспорвали люто два други свята. (Единият от тях по-късно става Арената на Гилдиите, така че името в крайна сметка остава само за един свят.) Затова Белвю е бил наречен по името на населеното място, където официално е бил изготвен проектът.

История

Светът е тръгнал като амбициозен опит да се изгради либертарно общество, което да осигурява още по-голяма свобода от най-добрите налични тогава образци (злите езици твърдят, че конкретната цел е била да се формулират принципи, по-свободни и универсални от тези на САЩ от средата на 20-ти век, като израз на европейския комплекс пред САЩ), като в същото време предлага разумен минимум социална осигуреност.

Проектът е бил започнат още веднага след като Безтелесните са съобщили решението си за изселване на човечеството от Земята, и е бил обявен за открит за участие и подобряване от всекиго. В течение на пет години е дискутиран, доработван и преправян с бесни темпове. На места работни варианти принципите на обществото му са били симулирани подробно, както чрез компютри, така и на живо - отначало само виртуално, а през последните две години и в няколко реални населени места, успели да си издействат подходящ статут. Подаден е за одобрение от Безтелесните буквално в последния момент.

Готовият проект е звучал наистина привлекателно - пълен контрол върху всички държавни органи от страна на всеки гражданин, пълна прозрачност за всичките им действия, задължение за стопроцентова отчетност до най-дребната подробност на всеки държавен служител или институция по всяко време пред всеки, който се поинтересува, на практика анулирани понятия за държавна или учрежденска тайна, свеждане до нула правомощията на правителството да се разпорежда с каквито и да били фондове, които има как да не се управляват от него, и т.н.

Всяко решение, което засяга над един определен процент от жителите, се взема чрез референдум. Всяко решение на властта, срещу което се обявят над определен процент от засяганите от него, също отива на референдум, и ако съответната власт загуби референдума, пада от власт. Съдебен състав, взел погрешно решение, компенсира последствията за лична сметка. Данъците се събират и разпределят от данъчна служба при стопроцентова прозрачност. И в добавка на всичко това - няколко независими, издържани от данъците организации за контрол върху правителството, които да поддържат стопроцентовата прозрачност. Било е преценено, че децентрализираност и контрол върху властта над една критична степен реално ще я пазят от злоупотреби, и са били взети мерки нещата да са далеч над тази критична степен и да се самоподдържат далеч над нея.

Към момента на Разделението проектът вече е бил много известен, и на Белвю са отишли над шест милиона души - най-голямата пост-Разделенска група във Възела, и една от най-големите тридесет пост-Разделенски въобще. Отначало обществото преживяло няколко бурни поколения - хората просто не били свикнали на до такава степен свобода и често правели глупости. Създадената система обаче успяла да издържи всички напъни свободите и контролът върху властта да бъдат орязани, и малко по малко нещата влезли в русло.

Имало и други проблеми. В течение на почти тридесет години бил създаван, по познатия вече начин, модел за социална структура, който да блокира плутокрацията. Тази задача се оказала доста трудна - въпреки огромните усилия, не успявали да постигнат перфектен модел. Накрая въвели в бизнеса също изискването за стопроцентова прозрачност, заедно със строги правила. Всички, които се занимавали с бизнес, изпищели ужасно. На два пъти били правени опити да бъде отхвърлено това изискване, но и двата пъти се стигнало до референдум, който бизнесът губел. Накрая се наложило да се примирят.

За да се избегне скриването на бизнеса под маската „лични разходи“, е бил приет закон покупките на имущество над определена (твърде висока) стойност да влизат в „зоната на прозрачността“. Бил е въведен и лимит за това колко „непрозрачни“ разходи може да има човек годишно. Отначало този лимит също е бил много висок и е засягал реално единствено най-богатите хора на света. С времето обаче границите на стойност на имуществото и на непрозрачните разходи са били сваляни няколко пъти. Към 972 г. след Разделението покупката на лека кола или луксозно обзавеждане вече изискват публичност, както и общи разходи над тези за сравнително скромен живот. Нищо чудно прозрачността да бъде разширена още повече за в бъдеще. (Правозащитници понякога говорят за „Големия Брат“, но малко хора ги слушат. С методите на Големия Брат може да се контролира и последният купен бонбон, но въпросът е кому е нужно това. А в общество на прозрачността за всеки Големият Брат не вирее.)

Моделът включва ограничаването на корпоративните печалби и строги правила в кооперирането на бизнеса. (Много други светове във Възел 611 са въвели подобни правила. Повечето претендират, че са си ги измислили сами, но истината е, че почти навсякъде са прекопирани от Белвю, на базата на техния успешен опит.) Антимонополните закони са изключително сурови: монополистът няма право да работи с печалба над половината от средната за света и подлежи на регулация от още повече и по-сурови правила. Също така, предприятия там биват обявявани за картел и при най-дребен повод (понякога дори при очевидни случайности). Моделът включва още много други елементи.

Резултатът от това е бил, че икономиката на Белвю доста време е кретала едва-едва. След като обаче бизнесът свикнал с тези правила и се примирил, поела бавно, но неотклонно нагоре. Причината за това е както реалната голяма свобода и на практика нулевата корупция, така и добрата балансираност на производство и потребление, осигурявана непряко от нея. Неведнъж преживявала сътресения, икономиката на света успешно е надминавала един след друг съперниците си, за да излезе през 927 г. след Разделението на първо място във Възела, пред Икс. Имало е опити светове (включително от други Възли) да се опитват да имитират икономически Белвю, но се е оказало безрезултатно - спецификата на икономиката му изисква неговите социални условия, а никой от имитаторите не е искал да ги приеме. Властта трудно се отказва сама от казана с меда.

Един елемент, за който на Белвю се заделят все повече пари, е гарантирането на плащанията към Белвю при търговия с други светове. Около 450 г. след Разделението е било прекарано решението при търговия с други светове, която съответствува на определени условия, плащанията към фирми на Белвю да се гарантират от правителството на Белвю, в рамките на определен бюджет. Бюджетът е бил определен като процент от брутните събрани данъци, изцяло извън контрола на правителството е и гарантира за всяка година плащанията за първите еди-колко си реално изнесени стоки. С нарастването на икономиката заделяните всяка година в него суми са растяли... Условията, за да се гарантират плащания към фирмата ти, са изключително сурови, но все пак позволяват да се печели по мъничко - а на бизнеса не му трябва друго.

Икономика

Към 972 г. след Разделението точната дума за икономиката на Белвю е могъща. Светът се доближава по брутен обществен продукт до цялата Земя отпреди Разделението, и не е чудно до още около стотина години да я надмине. (Не е ясно доколко цените са съпоставими, но продукцията му е колосална: би позволила на милиард и половина души да живеят с жизнения стандарт на Белвю, а той е по-висок от стандарта на най-богатите държави на Земята отпреди Разделението.)

Въпреки огромното потребление на света, около две трети от произведеното отива за износ, гарантиран или не - там процентът печалба се контролира по-трудно заради по-малката прозрачност. Ако финансовите опции на правителството му не бяха ограничени, светът вероятно щеше да е пръв и по помощи за изостаналите светове. Дори и така, той отстъпва само на три-четири свята във Възела. Разнообразието на продукцията не отстъпва на количеството ѝ. Смята се, че ако Белвю прекъсне напълно вноса от външни светове, не само ще издържи, но дори жизненият стандарт няма да спадне забележимо.

Продукцията на Белвю определено е на отлично ниво, но е далеч по-малко рекламирана от тази на някои други светове. Причината е, че солените разходи за реклама често биват смятани за неприемливи в условията на пълна откритост, а рушветите за сделки са на практика невъзможни. Резултатът е, че тя се потребява някак без това да носи слава на света; например дори на самия Белвю значителен процент от населението смята стоките от Акура за една класа по-добри, а те са с на практика същото качество. Същото важи за технологичността и върховостта на стоките от Икс.

Много хора смятат, че Белвю е рай - работиш доста по-малко, отколкото примерно на Акура, а живееш много по-добре. Реално обаче разликата нито в жизнения стандарт, нито в количеството работа е кой знае каква. И на Белвю се работи здраво; по 40 часа седмично там работят само мързеливците. Просто заради пълната откритост там фирмите не са успели да наложат и направят част от обществените ценности изцеждането с работа докрай. По-високата производителност на труда е резултат главно от научно-техническото превъзходство и донякъде на по-голямата по размер икономика.

Образованието и науката на Белвю, подобно на всички други централни блага, се издържа от фиксиран процент от събираните данъци. С разгръщането на икономиката това е довело до наливане в наука (а оттам - и в развитие) на колосални средства. Правителството също пренасочва натам всичко, което може. Целта е да бъде настигнат и надминат като развитие и научни достижения Томароа, и Белвю да излезе на първо място във Възела и в това отношение. Засега обаче не се наблюдава съществено настигане. Социални аналитици от Белвю коментират тъжно, че техният модел е добър за икономика и какво ли още не, но социалният модел на Томароа е реално ориентиран точно към фундаментална и донякъде приложна наука, и няма как да не е по-добър в това отношение.

Здравеопазването на Белвю осигурява най-високата средна продължителност на живота на Стандартни във Възела - около 115 години. Доходът на пенсионер там е най-често над добра заплата на повечето средно развити пост-Разделенски светове във Възела. Изобщо, почти всичко, свързано с икономиката и зависимо от нея е на първо или близо до първото място.

На фона на всичко това Белвю е изправен пред сериозен проблем: какво да прави с парите си. Търговският му баланс с другите светове е с огромен плюс. Разликата между разходи и приходи за само година би могла да купи някой от по-изостаналите светове целия, дори по доста високи цени. Стигне ли се обаче до подобно нещо, населението на Белвю масово заявява: „За какво ни е изтрябвал някакъв келяв свят не знам си къде? Нашият собствен още не е усвоен и оправен докрай.“ Отделно от това, почти никой свят във Възела няма да посмее да продаде и малка част от себе си на Белвю: отвори ли дори малко кранчето, в следващия момент от него ще се излее потоп. Вече повече от двеста години Белвю или отлага вземанията си за „по-нататък“, или закупува символични или безсмислени неща от околните светове, или им опрощава непредставими суми, просто за да не спъва инерцията на икономиката си. И въпреки това има да прибира умонепобираеми количества пари.

Понякога закупеното си струва парите. Поредната столица на Белвю (светът на всеки към двеста години е принуден да мести столицата си - настоящата се превръща в претрупан и претъпкан мегаполис) е била проектирана, дизайнирана и оформена от елфи от Средната земя. Елфите твърдят, че са се опитали да отразят максимално добре духа на Белвю, и никой не може да го отрече. В същото време обаче градът не отстъпва по нечовешка, типично елфическа красота на обиталищата на елфите. Смята се, че единственият по-красив град във Възела е столицата на елфите на Средната земя. (Дори да не е абсолютно вярно, с гаранция във Възела няма по-красив град на Стандартни.) Резултатът е, че не само никой на Белвю не се е усъмнил, че към сто и петдесет години търговски задължения са заплатени напълно достойно, но и Средната земя някак си все се оказва сред основните получатели на хуманитарна помощ в стоки от Белвю - до степен на практика да няма нужда да ги купува. А много от жителите на столицата на Белвю с удоволствие хвърлят част от оскъдното си свободно време, за да поддържат доброволно и безплатно красотите на града.

Около 950 г. след Разделението правителството на Белвю е предложило неофициално на Свръзката срещу тайните на трансмитерната технология всичките си взимания от други светове към момента и за сто години напред. Сумата е превишавала брутния доход на Арената за десет години, или на целия Възел за една година, и не е изключено да е най-голямата сума на сделка, предлагана някога в човечеството. Свръзката са отказали с мотива, че парите нямат стойност за тях. Било е сметнато, че ако сумата бъде отпечатана в банкноти, от пачките ще може да се построи милионен град. Наскоро след това предложение двама от ръководителите на Арената са полудели, а един се е самоубил. На ухо се твърди, че тези случаи имат някаква връзка с предложението, но не се знае каква точно. (Злите езици разказват, че онези са приели нещата като демонстрация на финансово превъзходство от страна на Белвю, и не могли да го преживеят.)

Жителите на Белвю често биват смятани от другите светове за егоисти. Официалната причина е, че по-слабо развити от Белвю светове го превишават като икономическа помощ за по-бедните светове. (Имало е предложение процент от данъците официално да започне да се отделя за помощи за изостанали светове, но не е било прието, поне към 972 г.. след Разделението.) Реално това мнение не е 100% вярно, но не е и 100% грешно. Въпреки направо приказните свободи на Белвю, там май са позабравили поговорката за сития и гладния, и често смятат жителите на по-слаборазвитите светове за мързеливци и некадърници, а понякога и направо за втора категория хора. (Пословична за такова отношение е Академия, въпреки че от Белвю са закупили разработената на Академия технология за възстановяване на паметта срещу колосална сума в стоки - задълженията на Академия към Белвю за над сто години търговия.)

Емиграцията на Белвю, отначало много лесна, е ставала все по-трудна. От около сто години на него Стандартни могат да имигрират само ако имат „изключителни достижения“. Хубавото е, че финансовите достижения не се броят за изключителни, тъй като Белвю така или иначе не знае какво да прави с парите си.