Евлоги Харизанов
| Евлоги Харизанов (отец Евлоги) | |
| Създаден от: |
Григор Гачев |
|---|---|
| Настойник: | Григор Гачев |
Евлоги Харизанов, известен на Ортодокс като отец Евлоги, е свещеник и монах на света Ортодокс.
Биография
Роден е на света Академия. (Любопитен факт е, че е далечен роднина на Ангел Братоев.)
Още като тинейджър демонстрира изключително нестандартен, богат и дълбок ум. Завършил гимназия с отличие, той се записва да следва психология. По време на следването интелектът му често смайва, а понякога направо стряска преподавателите му. Немалко от тях твърдят, че на изпит са се плашели от него повече, отколкото той от тях.
Малко преди да завърши трети курс, той вече е изучил всички дисциплини, които следването му включва, плюс доста допълнителни. (Към този момент дори още не е започнал официалните курсове по много от тях.) Вече е разбрал, че основната тема, която го интересува - човешкото щастие - няма задоволяващ го отговор в тези курсове. Напуска университета, без да се интересува от диплома.
Има непотвърдена информация, че след това той се е свързал в търсенето си с Аугментирани и Безтелесни, с молба да научи от тях каквото знаят. Има няколко различни версии какъв е бил резултатът. Според най-вероятната Аугментираните, с които той е разговарял, също не са знаели много повече от него, а Безтелесните му отказали информация с мотива, че всеки сам трябва да открие какво е щастието и откъде идва.
Достоверно е известно, че два месеца след напускането на университета, на рождения си ден, осемнайсетгодишният Евлоги Харизанов напуска Академия и тръгва из Възела да търси откъде идва щастието. Следващите двайсет години той прекарва в търсене. Знае се, че е посетил поне трийсет свята. Смята се, че вероятно са повече. Със сигурност се знае, че е бил на Арената, Средната земя, Азор, Пътят на Аллаха, Хефест, Океания, Мидгард, Муририя, Томароа, Мулен Руж, Уудсток, Шалом, Славутич и Смоланд. Знае се, че на някои светове се е задържал само по няколко дни, а на други е стоял с години, но няма точна информация къде за колко е останал.
Молбата му да бъде допуснат на Ортодокс е отказана от тамошния Отговорник с мотива, че Кодексът за връзка на света не го позволява. Безтелесният обаче е оценил качествата му и му предлага сделка. Да го допусне на света при условие, че няма да може да го напусне никога повече и ще изгуби познанията си за съвременни технологии. В замяна му обещава да открие там откъде идва щастието.
След известно колебание Евлоги Харизанов се съгласява. Около година живот в ролята на приет обратно в Патриаршията анатемосан допълва познанията му за обществото там. Решил да стане свещеник, той завършва духовно училище. Силно впечатлените му преподаватели го убеждават да стане епископ, което той от скромност после не показва цял живот. След десетина години преподаване в духовни училища към една от Митрополиите, той е повикан да бъде помощник-преподавател в школата в Свети град. След още четири години става преподавател там и преподава двайсет и една години. На почти осемдесет се замонашва и започва да помага на свещениците из Митрополията, в която е роден Петърчо. (Когато младият отец Самуил поема свещеничеството в селото на Петърчо, наставник му става именно отец Евлоги.)
Малко преди да навърши сто години той усеща как силите му отслабват и решава да се засели за постоянно в Петлевския манастир. Отивайки натам, той взема от друг манастир със себе си един малоумен манастирски брат, с идеята да се грижи за него и да се опита колкото може да му помогне. Оказва се обаче, че малоумието е престорено и това е едно от телата, които Отговорникът на Ортодокс използва за връзка със Стандартните по света. Отговорникът разказва на отец Евлоги как го е следил и съпътствал през цялото време и го признава за свой духовен брат и „труженик на същата нива“. Дава му обещание, че преди да си отиде, ще получи вест от Академия и ще може да изпрати вест там.
С възрастта отец Евлоги постепенно губи силите си. Някъде около навършването на сто и девет години вече не може дори да става без чужда помощ, а скоро след това - и с нея. Още малко след това се случват събитията от „Ортодокс“. Тогава отецът среща Петърчо и му дава прикрит съвет как да открие Отговорника.
В последния му ден Отговорникът на Ортодокс идва и му предлага безсмъртие. Животът, който е водил, му бива зачетен за успешно положен изпит за Безтелесен. Отец Евлоги го отказва по морални съображения.
Принос
Личният му принос за развитието на Ортодокс в духовна насока е сравним с този на някой от Патриарсите – именно той разпространява и въвежда успешно идеята за наказанието за греха като част от същността на самия грях и налично още приживе. (Тази идея с времето ще доведе до религиозно разцепление на Ортодокс и привържениците ѝ ще получат нов свят. Вината за това обаче не е на отец Евлоги.)
Няколко години след смъртта му е предложен за канонизиране и след още няколко е обявен за светец-покровител на болните.